Търсене в текстове за 'Нов Завет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1596 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Отбихме се за няколко часа във вилата на сестра Стоянова.
На 5 октомври 1938 г. тръгнахме в 5 ч. без 10 мин. от Изгрева и стигнахме в Боровец в 6 ч. и 20 мин. Отбихме се за няколко часа във вилата на сестра Стоянова. Там в разговор Учителя каза: Евреите бяха един горделив народ, дадоха им много малко територия, за да се смирят и за да разберат, че нашироко трябва да бъдат в духовно отношение, а не в материално. И българите приличат на евреите в това отношение – и на тях им отрязаха земи оттук-оттам, за да се възпитат и по същия начин да разберат, че трябва да растат в духовното. От сестра Стоянова потеглихме нагоре в 9 ч. и 30 мин.
към текста >>

От сестра Стоянова потеглихме нагоре в 9 ч.
и 20 мин. Отбихме се за няколко часа във вилата на сестра Стоянова. Там в разговор Учителя каза: Евреите бяха един горделив народ, дадоха им много малко територия, за да се смирят и за да разберат, че нашироко трябва да бъдат в духовно отношение, а не в материално. И българите приличат на евреите в това отношение – и на тях им отрязаха земи оттук-оттам, за да се възпитат и по същия начин да разберат, че трябва да растат в духовното. От сестра Стоянова потеглихме нагоре в 9 ч. и 30 мин. и стигнахме на х. Мусала в 15 ч. и 20 мин. На 6 октомври потеглихме в 3 ч.
към текста >>

И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни.
Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива. Същото прави и Бог с вас, като се оцапате чрез направените погрешки. Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре.
към текста >>

За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо.
към текста >>

Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото.
Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно! “ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб! Бог те обича чрез тях.
към текста >>

Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо.
За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно! “ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб! Бог те обича чрез тях. Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост.
към текста >>

и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч.
Не е важно дали си направил голям или малък грях. Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление. На другия ден, 7 октомври, потеглихме от х. Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа.
към текста >>

Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор.
На другия ден, 7 октомври, потеглихме от х. Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията.
към текста >>

Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта. Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта.
към текста >>

Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор.
Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза: Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие.
към текста >>

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.
към текста >>

На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова.
Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. Слезеш ли на Земята, дава ти се свобода да приложиш каквото искаш. Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение.
към текста >>

Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава.
Слезеш ли на Земята, дава ти се свобода да приложиш каквото искаш. Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене.
към текста >>

И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори.
Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието.
към текста >>

Сега минаваме към нов начин на живеене.
Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината.
към текста >>

В нея започна да се възстановява самосъзнанието.
И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение.
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява.
Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.
към текста >>

В света трябва да се приложат новите методи.
Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта. Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен. Той е мъдър и истинолюбив! Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата.
към текста >>

Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение.
Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.
към текста >>

А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят.
Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш.
към текста >>

Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно.
Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си.
към текста >>

Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може.
Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели.
към текста >>

Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.
И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки.
към текста >>

Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред.
Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия! “ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска.
към текста >>

2. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове.
Лееше се изобилна слънчева светлина. В градината розите бяха разцъфтели и разнасяха своето благоухание. Обядът бе приключил и един брат свиреше на цигулка, а ние пеехме. След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога. Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии.
към текста >>

Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.
При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели. Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни.
към текста >>

В такова стълкновение са дошли някои Ангели.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели. Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.
към текста >>

“ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения.
Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен? “ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле. Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни.
към текста >>

Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал.
Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден.
към текста >>

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
към текста >>

Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите?
Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност. Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава. При Любовта трябва да се смириш, да слезеш да помагаш. Тя ще те научи какво да кажеш на хората.
към текста >>

3. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

БЕЗЗАВЕТНО СЛУЖЕНЕ
БЕЗЗАВЕТНО СЛУЖЕНЕ Духът е, който внася в теб идеята да бъдеш свободен. Това, което искаш в глъбините на своята душа, е от Духа. Самото желание в теб, този копнеж и стремеж – всичко това е от Духа. Той те подтиква и внася в теб всяка идея. Развитието, повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа.
към текста >>

Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо ново в теб.
Духът е, който внася в теб идеята да бъдеш свободен. Това, което искаш в глъбините на своята душа, е от Духа. Самото желание в теб, този копнеж и стремеж – всичко това е от Духа. Той те подтиква и внася в теб всяка идея. Развитието, повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа. Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо ново в теб. След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията. Това е най-важният фактор за еволюцията на човека, за неговото пробуждане, който работи тихо, почти незабелязано и тласка Живота напред. Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш.
към текста >>

След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията.
Това, което искаш в глъбините на своята душа, е от Духа. Самото желание в теб, този копнеж и стремеж – всичко това е от Духа. Той те подтиква и внася в теб всяка идея. Развитието, повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа. Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо ново в теб. След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията. Това е най-важният фактор за еволюцията на човека, за неговото пробуждане, който работи тихо, почти незабелязано и тласка Живота напред. Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа.
към текста >>

Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч.
Той те подтиква и внася в теб всяка идея. Развитието, повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа. Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо ново в теб. След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията. Това е най-важният фактор за еволюцията на човека, за неговото пробуждане, който работи тихо, почти незабелязано и тласка Живота напред. Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа. Какво ще се занимава човек със своето минало! Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека.
към текста >>

Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека.
Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа. Какво ще се занимава човек със своето минало! Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека. Само Христос може да покаже Пътя. Един е, който е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Той е Пътят и затова единствено Той знае нещата. Кой е ученик? – Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си.
към текста >>

Ученикът служи на Бога беззаветно!
Само Христос може да покаже Пътя. Един е, който е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Той е Пътят и затова единствено Той знае нещата. Кой е ученик? – Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си. Ученикът служи на Бога беззаветно! Една задача има предвид друга по-сложна. След като я разрешиш, ще ти дадат по-сложна. Сега, през тази година, гледайте вашите врати и прозорци да са отворени. Закон е: който иска, дава му се. Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дойде да хлопа на вратата на Учителя.
към текста >>

Прогресът на човека зависи от онова, което Бог е намислил.
Да искаш, това значи душата ти да е пълна с желание да учиш. За тези, които слизат, идеал е Земята, а за онези, които се качват, идеал е да се качат горе. Който не слезе, не може да се качи, и който се качи, не може да слезе. А за съвършения да се качи и да слезе е най-лесното нещо. Разбирането, което ще дойде отвътре, е от Бога. Прогресът на човека зависи от онова, което Бог е намислил. Човек трябва да прави усилие, за да влезе вътре в това течение и да развие своето вътрешно чувство – интуиция; когато попадне в течението, тогава нещата вече вървят и стават ясни. Тъмният дух идва при човека да му каже, че всичко е в материалните работи. Казано е от Христа: „Иде князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре. Сега човек мисли, че е останал самичък, няма какво да се тревожи, един ден той ще види дълбочината на Бога и Неговата неизменяемост. Ние искаме да ни помогнат отвън.
към текста >>

Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна.
Казано е от Христа: „Иде князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре. Сега човек мисли, че е останал самичък, няма какво да се тревожи, един ден той ще види дълбочината на Бога и Неговата неизменяемост. Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре. Стремете се да задържите това, което имате, понеже то е повече от туй, което можете да постигнете. Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна. За да постъпи Бог любовно към нас, ние трябва да имаме любов към Него и да сме готови да изпълним Волята Му. Светиите все са страдали, докато дойдат до тези познания. Някой мисли да развие силите в себе си, а той трябва да стане проводник и възприемател на Божественото в себе си. Закон е човек да стане такъв възприемател и проводник и ако не го възприеме и не го изпълни, създава своето си нещастие. Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта; най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост; най-силен е този, който е свързан с Божия Дух и най-богат е този, който е свързан с Божията Истина.
към текста >>

Не изтъквай две желания едновременно, защото те влизат в стълкновение.
Някой мисли да развие силите в себе си, а той трябва да стане проводник и възприемател на Божественото в себе си. Закон е човек да стане такъв възприемател и проводник и ако не го възприеме и не го изпълни, създава своето си нещастие. Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта; най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост; най-силен е този, който е свързан с Божия Дух и най-богат е този, който е свързан с Божията Истина. А на ученика му трябват три неща: учение, работа и приложение. В дисхармония си, понеже имаш много непостигнати желания. Не изтъквай две желания едновременно, защото те влизат в стълкновение. Религиозният щом влезе между нерелигиозни, ще се види дали наистина е такъв, защото между религиозни, той си е религиозен. Човек трябва да изучава пътищата на тъмнината и Светлината, да знае, че светът му дава удоволствия и че светът е плътта, а тъмният дух е тъмнината. Истинският свят е Божественият и е свят на Божията Любов, Светлина и Свобода. За да можеш да реализираш нещо, което желаеш, то трябва да мине през твоята мисъл, чувство и постъпки. Ако остане само в мисълта ти и не мине в чувствата и в постъпките, то няма да се реализира.
към текста >>

Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят.
Под учене се разбира път за добиване на безсмъртие. Ще бъдете като цвят, който наближава да цъфне, и като извор, който извира. Има степени в Ангелската йерархия. През областите, които са минали те и опитностите, които са преживели, ще минат и хората. Хубавите работи много скъпо се дават и човек трябва да плати. Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят. Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си.
към текста >>

Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр.
Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие. Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествени очи, да види в какво отношение може да се ползва. Някои от вас не са още в Школата, не съм ги поставил на изпит. Например някой иска първо място, а има задача, която не може да разреши. Пръв е онзи, който може да извърши Божията работа, а последен е този, който не я е извършил.
към текста >>

Един брат запита: „Коя е основната черта на Школата на Всемирното Бяло Братство?
Към Школата ще се приближат само идейните хора, а по-слабите ще останат по-навън. Има кръгове и между всички кръгове има едно вътрешно съчетание. Ученикът трябва да учи, милосърдието не можеш да го купиш, трябва да го имаш. Също така вярата, надеждата, любовта, сръчността наготово никъде не можеш да ги вземеш, трябва да ги учиш. И като ги научиш никой не може да ти ги вземе. Един брат запита: „Коя е основната черта на Школата на Всемирното Бяло Братство? “ Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината влизат едновременно в Учението на Всемирното Бяло Братство и То събира тези три пътя в едно. Ученикът периодически минава през вълните на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т.н. Човек да помага на всички, но да дружи с даровитите, гениалните, светиите и да ги държи в ума си. Това не само за тези, които са в плът на Земята, но и за заминалите.
към текста >>

Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината влизат едновременно в Учението на Всемирното Бяло Братство и То събира тези три пътя в едно.
Ученикът трябва да учи, милосърдието не можеш да го купиш, трябва да го имаш. Също така вярата, надеждата, любовта, сръчността наготово никъде не можеш да ги вземеш, трябва да ги учиш. И като ги научиш никой не може да ти ги вземе. Един брат запита: „Коя е основната черта на Школата на Всемирното Бяло Братство? “ Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината влизат едновременно в Учението на Всемирното Бяло Братство и То събира тези три пътя в едно. Ученикът периодически минава през вълните на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т.н. Човек да помага на всички, но да дружи с даровитите, гениалните, светиите и да ги държи в ума си. Това не само за тези, които са в плът на Земята, но и за заминалите. Тези, с които дружим да бъдат чисти и безкористни. На всички помагай, но според степента на тяхното развитие.
към текста >>

Не трябва да разчитаме само на това знание, което имаме, но трябва да бъдем възприемчиви към новото знание.
Това не само за тези, които са в плът на Земята, но и за заминалите. Тези, с които дружим да бъдат чисти и безкористни. На всички помагай, но според степента на тяхното развитие. Това е правило за ученика. И където минаваш, пази всичко, като съзнаваш, че то е на Бога; всичко иде от един Извор. Не трябва да разчитаме само на това знание, което имаме, но трябва да бъдем възприемчиви към новото знание. Тези събития в света сега ще се проявят по стария начин, а ние говорим за новото, което иде. Някои се плашат и мислят, че духовният живот отнема от благата, не, духовният живот дава благата на живота, а материалният ги отнема. Някои казват, че не са още готови за духовния живот, защото мислят, че той ще ги лиши от благата на живота. Една сестра попита: „По какво ученикът ще познае дали е на правата страна? “
към текста >>

Тези събития в света сега ще се проявят по стария начин, а ние говорим за новото, което иде.
Тези, с които дружим да бъдат чисти и безкористни. На всички помагай, но според степента на тяхното развитие. Това е правило за ученика. И където минаваш, пази всичко, като съзнаваш, че то е на Бога; всичко иде от един Извор. Не трябва да разчитаме само на това знание, което имаме, но трябва да бъдем възприемчиви към новото знание. Тези събития в света сега ще се проявят по стария начин, а ние говорим за новото, което иде. Някои се плашат и мислят, че духовният живот отнема от благата, не, духовният живот дава благата на живота, а материалният ги отнема. Някои казват, че не са още готови за духовния живот, защото мислят, че той ще ги лиши от благата на живота. Една сестра попита: „По какво ученикът ще познае дали е на правата страна? “ Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна и който не търси удоволствия, е на правата страна.
към текста >>

Трябва да искаме всичко онова, което добрите хора мислят, да се изпълни и само така може да се образува едно ядро между народите.
Всяка година се прераждаш по веднъж. Някой ще дойде да те пита дали има прераждане. Кажи му, че всяка година се прераждаш. Можеш да почнеш от тридесет и третата година. Можеш поне десет-петнадесет прераждания да прекараш, но трябва голяма, решителна ръка. Трябва да искаме всичко онова, което добрите хора мислят, да се изпълни и само така може да се образува едно ядро между народите. Говори на хората това, което е позволено, има неща, които не са позволени. Не говори на хората за неща, за които не са готови, това е светотатство. Каквото ви се повери, вие го изнесохте на външни и неподготвени хора и станахте на каша. За мистичните неща трябва да се мълчи. Вътрешната опитност, която имаш, можеш да разправиш само за духовно повдигане.
към текста >>

4. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали?
Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа. Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества? “ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали? За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява. Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време.
към текста >>

Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори.
Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време. Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им. Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори. Размишление и съзерцание имайте след 22 ч., когато хората вече заспиват. После, хубаво е времето от 2 ч. и 30 мин. до 3 ч. и 30 мин.
към текста >>

Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения.
Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши.
към текста >>

Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца.
Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат. Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление.
към текста >>

Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите.
Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот.
към текста >>

За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата.
Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него. За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата. После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е. служене на Бога. Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша.
към текста >>

Ако направиш услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното пробуждане.
И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства. Висши невидими Същества ръководят съществата на Земята и ако не влезеш във връзка с тези ръководни Същества, не можеш да влезеш във връзка и с Невидимите същества. Ако направиш услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното пробуждане. В такъв случай ще имаш благоволението на Висшите същества. И тъй, за влизане в общение с Висшите същества и с Реалния свят ученикът трябва да има най-чисти мисли и да се свърже с умовете на всички добри хора. Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща.
към текста >>

Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има.
За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам. Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните. Какъв метод ще употребя аз? Ще ти кажа, че трябва да изучиш английския език и ще ти го преподавам.
към текста >>

Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода.
И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка.
към текста >>

Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора.
“ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място.
към текста >>

Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото.
Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото. Старите неща са окапали листа.
към текста >>

5. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез дълбоко дишане болният дроб се разширява повече от обикновено и избутва диафрагмата надолу.
1. Сърцебиене Една сестра страдаше от сърцебиене. Учителя ѝ препоръча следните средства: Правете упражнения за дълбоко дишане. В някои случаи причината на сърцебиенето е в диафрагмата, която се е повдигнала много нагоре и притиска сърцето. Чрез дълбоко дишане болният дроб се разширява повече от обикновено и избутва диафрагмата надолу. По този начин тя се намества и не притиска вече сърцето. Постарайте се да задържате въздуха колкото се може по-дълго време и ако причината на сърцебиенето е в диафрагмата, то като направите пет-шест дълбоки вдишки, ще премине. Трябва да пиете топла вода и да излизате на разходки. Измивайте си краката вечер до колената с топла вода. Често сърцебиенето произтича от притеснения, смущения и безпокойства.
към текста >>

Като прави такива мислени пътувания, тя действително ще отива там с част от своя етерен двойник, ще получава оттам енергии, с тях ще се върне и те ще я обновят.
След като изредите седемте цвята на спектъра, накрая се облейте с бялата светеща диамантена светлина. С това ще завърши упражнението. Това ще правите всеки ден по веднъж. 4.2. Тя ще носи яркочервен шал на шията си и често ще го гледа и ще го пипа. 4.3. Мислено да отива при Седемте рилски езера. Като прави такива мислени пътувания, тя действително ще отива там с част от своя етерен двойник, ще получава оттам енергии, с тях ще се върне и те ще я обновят. 4.4. Един брат от Лозана, Швейцария, страдаше от анемия. Имаше голяма слабост в краката си, поради което, след като направеше пет крачки, трябваше да спира. Не можеше да ходи вече. От друга страна, страдаше и от безсъние. Учителя му даде следните съвети за анемията:
към текста >>

При червените лъчи да прочете и да държи в съзнанието си първите десет изречения от книгата „Завета на цветните лъчи на светлината”: „Бог е Любов.
Да вземе една призма и всеки ден да проектира дъгата, когато има слънце. Когато се разложи светлината, да види добре червената светлина и тази червена светлина мислено да я прекара така, като че слиза като душ върху мозъка му и цялото му тяло. Изпървом ще прави опит с призмата, за да си представи живо червената светлина, и после ще прави опита мислено. А когато няма слънце, опитът ще се прави само мислено. После да размишлява всеки ден върху едно изречение от книгата „Светът на великите души“. При червените лъчи да прочете и да държи в съзнанието си първите десет изречения от книгата „Завета на цветните лъчи на светлината”: „Бог е Любов. Аз Съм Бог твой. Аз Съм цвете Сароново и пр.“ Тези стихове като чете, да предизвика червения цвят върху себе си като душ. После ще му се пратят други десет стиха за червените лъчи, докато ги свършим. После ще прави подобни опити и с другите цветове, като му изпратим и съответните стихове за тези цветове. Но засега ще работи главно с червения цвят.
към текста >>

Аз Съм цвете Сароново и пр.“ Тези стихове като чете, да предизвика червения цвят върху себе си като душ.
Изпървом ще прави опит с призмата, за да си представи живо червената светлина, и после ще прави опита мислено. А когато няма слънце, опитът ще се прави само мислено. После да размишлява всеки ден върху едно изречение от книгата „Светът на великите души“. При червените лъчи да прочете и да държи в съзнанието си първите десет изречения от книгата „Завета на цветните лъчи на светлината”: „Бог е Любов. Аз Съм Бог твой. Аз Съм цвете Сароново и пр.“ Тези стихове като чете, да предизвика червения цвят върху себе си като душ. После ще му се пратят други десет стиха за червените лъчи, докато ги свършим. После ще прави подобни опити и с другите цветове, като му изпратим и съответните стихове за тези цветове. Но засега ще работи главно с червения цвят. Той, като чете тези думи, да си спомни червения цвят. Анемията е липса на червения цвят.
към текста >>

5.1. Рициново масло.
Тази болест под името Испанска болест или грип се разпространи в силна епидемична форма през септември и октомври 1918 г., веднага след прекратяването на Първата световна война. Тази епидемия причини много смъртни случаи. Но всички, които приложиха метода на Учителя, оздравяха за два-три дена. Тази епидемия беше опасна, защото даваше доста големи усложнения. Ето методът на Учителя: 5.1. Рициново масло. 5.2. Всеки ден сутрин, на обед и вечер по три чаши гореща вода – най-малко девет чаши. 5.3. За храна да се употребяват само варени или печени картофи с малко сол. Никакъв хляб, никакво мляко, никаква захар, защото те повишават температурата, а горещата вода и варените или печените картофи понижават температурата. 6. Кръвоспиращо средство При кръвотечение било през носа, било през друга част на тялото, се препоръчва следното за спиране на кръвотечението:
към текста >>

7.1. Най-напред се взема рициново масло.
Това ще се прави всеки ден два пъти – сутрин и вечер. Пепелта ще се взема на гладно сърце. Това ще се прави пет дена наред; изобщо, ще се прави няколко дена, докато се спре кръвоизливът. Ако кръвоизливът спре по-рано, да не се взема повече прах. 7. Копривна треска 7.1. Най-напред се взема рициново масло. 7.2. Чист въздух, умерена топлина в стаята. 7.3. Пиене на гореща вода с чаена лъжичка. 7.4. Мазане на обрива с чисто дървено масло. 7.5. Диета изключително млечна: прясно и кисело мляко. А може да се употреби и следната диета: печен лук, варени картофи, картофена супа.
към текста >>

8.5. Възстановяване хармонията между главния мозък и симпатичната нервна система.
Може да носи виолетов шал, виолетови кърпи и други виолетови предмети. Може да има виолетови украшения, виолетови завеси в стаята си. 8.3. Всеки ден мислено ще облива тялото си с душ от виолетова светлина. 8.4. Всеки ден да се употребява суров лук. Който го яде, не го хваща рак, а ако е заболял, излекува се. 8.5. Възстановяване хармонията между главния мозък и симпатичната нервна система. Главният начин за отстраняване дисхармонията между ума и сърцето или между главния мозък и симпатичната нервна система е Любовта към Бога, Любов към всички, вяра, надежда, прави мисли, чувства и постъпки. В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат, да стане друг човек, да тръгне по друго направление, да тръгне към Бога. Тогава може да се излекува. 9. Разширени вени Разширение на вените се добива от много застоял живот.
към текста >>

Може да се употребява и чеснова есенция.
Главата да бъде на сянка. Скрофулите се лекуват чрез слънце. Ще почне с петнадесет минути и постепенно ще увеличава времето на слънчевите бани. 12. Артериосклероза 12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се счукат, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно. Може да се употребява и чеснова есенция. 12.2. Всяка вечер да си измива краката с топла вода, за да подобри кръвообращението. 12.3. Да не употребява спиртни питиета. 12.4. Спокойствие, никакви тревоги. 12.5. За известно време суровоядство. 13. Високо кръвно налягане
към текста >>

6. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

На всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли.
През есента на 1924 г. се образува духовна група, в която влязоха шестнадесет души, братя и сестри, и работеха под ръководството на Учителя. Целта на групата беше по-дълбоко проучване на беседите и лекциите на Учителя. За целта се събирахме всеки неделен ден сутринта и разглеждахме беседите и лекциите на Учителя. Почнахме от първата година на Младежкия окултен клас. На всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли. Понякога се проучваше и Библията. Духовната група си възлагаше и практически задачи. Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме на екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа на Учителя в 10 ч. Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона на ул. „Оборище“ точно в 10 ч.
към текста >>

И обикновено всички се срещахме при входа на салона в една и съща минута.
Духовната група си възлагаше и практически задачи. Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме на екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа на Учителя в 10 ч. Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона на ул. „Оборище“ точно в 10 ч. без 10 минути – нито една минута по-рано или по-късно. И обикновено всички се срещахме при входа на салона в една и съща минута. Възлагахме си и други задачи. Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания. През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре.
към текста >>

Голямата канара пазеше завет.
Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София.
към текста >>

Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>

Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои.
Но ако човек излезе от физическото тяло и няма подготвено духовно тяло, в което да влезе, тогава е мъчнотията. Една от задачите на духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло. Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа на низшите тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са две противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои. Едни и същи разбирания трябва да имате всякога. Муди бил в Америка и го повикали да проповядва в Англия. Един приятел му обещал, че в Англия ще отпусне големи суми на негово разположение и че ще намери салони. Но когато Муди слязъл в Ливърпул, научил, че приятелят му е умрял и не му е оставил никакви суми. Приятелят му вече го нямало и неговите надежди били осуетени.
към текста >>

7. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Не могат двама души да се влюбят едновременно.
Има една Любов на долините и една Любов на планините. Когато снеговете се топят, всичката Любов на планините слиза в долините, а когато водата се изпарява, всичката пара отива в планините. Умът е планина, а сърцето – долина. Когато умът се проявява, сърцето го оценява, а когато сърцето се проявява, умът го оценява. Любовта винаги слиза, а обичта винаги се качва. Не могат двама души да се влюбят едновременно. Когато някой те люби и ти дава нещо, ти оценяваш Любовта му и го обичаш. Този, когото не обичаш, той е еднакъв с теб. Не обичат някого, понеже той не обича никого и така му се отплащат. Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора. Като споделил любовта си с нея, тя му отвърнала с онези, същите думи: „Ние не сме един за друг.“
към текста >>

И като се възкачил отново на трона, управлявал с любов и отреждал на всички според заслугите им.
Не се кланяйте на този идол. Обективно изучавайте Любовта. Тя е голяма Школа. Един цар заминал за странство и оставил министрите си да управляват държавата. После, като се върнал, обикалял своето царство като просяк. И като се възкачил отново на трона, управлявал с любов и отреждал на всички според заслугите им. По отношение на онзи живот Горе, земният живот е като сън. Когато учителят люби учениците, те винаги учат. Когато учителят не ги обича, те не учат толкова неговия предмет. Една сестра, по професия учителка, се обади: Някои ученици са по естество лениви. Вие не сте ги обикнали още, щом виждате погрешките им.
към текста >>

Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет.
Всички, които се занимават с Любовта, нищо не са изгубили. Като запалиш печката в своята стая, можеш ли да скриеш топлината? Когато обичате някой човек, в неговото царство вземете последно място и да ви е приятно, че то ви е отредено. Любовта е на степени. Любовта на Земята е една, а горе, в Невидимия свят, е друга. Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет. Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет. Да изпълним Волята Божия – това е проява на Любовта. Да работим за Царството Божие и Неговата правда – това също е проява на Любовта. А да работим за прослава на Името Божие – това е най-висшата проява на Любовта. Някои сега са при изпълнение Волята Божия, други работят за въдворяване Царството Божие, а трети – да се прослави Името Божие.
към текста >>

Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет.
Като запалиш печката в своята стая, можеш ли да скриеш топлината? Когато обичате някой човек, в неговото царство вземете последно място и да ви е приятно, че то ви е отредено. Любовта е на степени. Любовта на Земята е една, а горе, в Невидимия свят, е друга. Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет. Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет. Да изпълним Волята Божия – това е проява на Любовта. Да работим за Царството Божие и Неговата правда – това също е проява на Любовта. А да работим за прослава на Името Божие – това е най-висшата проява на Любовта. Някои сега са при изпълнение Волята Божия, други работят за въдворяване Царството Божие, а трети – да се прослави Името Божие. Трябва да се създадат образи, които не покваряват.
към текста >>

Сега, като отидете в училище, между децата ще приложите новите методи.
Гол е – облечете го. Може да му направите хиляди услуги. А пък вие искате да му кажете: „Аз те обичам, обичам, обичам! “ Това е театър. Учителя се обърна към учителите, които присъстваха, и им каза: Сега, като отидете в училище, между децата ще приложите новите методи.
към текста >>

8. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата.
От Божията Любов излиза Животът. От Божията Мъдрост излиза Знанието. От Божията Истина излиза Свободата. Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог. Разумните Братя, които сега идат, това, което аз наричам Всемирно Божествено Братство, то ще уреди света. И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата. Всяко нещо трябва да се опита. Хората говорят за Бога, без да Го познават. Къде е Господ? Той е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят.
към текста >>

Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори.
Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях. И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона.
към текста >>

В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си.
Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона. Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода.
към текста >>

9. 29) Завета на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА1
ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА1 През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“. По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка. Това са стихове от Библията с много силно съдържание.
към текста >>

Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“.
ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА1 През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“. По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка. Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени. Едно пояснение: виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, каквато е краската на теменугата, а аметистовите са морави, които бият към червено, каквато е краската на люляка.
към текста >>

По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване.
ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА1 През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“. По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка. Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени. Едно пояснение: виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, каквато е краската на теменугата, а аметистовите са морави, които бият към червено, каквато е краската на люляка. Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър.
към текста >>

Един брат на Витоша си навехнал крака; като казал за това на Учителя, Той го попитал носи ли със себе си „Завета на цветните лъчи“; братът отговорил, че не го носи.
Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая на 61 страница – със Заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака; като казал за това на Учителя, Той го попитал носи ли със себе си „Завета на цветните лъчи“; братът отговорил, че не го носи. „Ето причината“ – отговорил Учителя. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Как да се четат стиховете от Цветните лъчи: Всеки цвят е даден на три места в книгата. Най-напред се прочитат 1, 2, 3, 5, 6 и 7 страници.
към текста >>

Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща душа.
2. Портокалената краска — при разклатено здраве. 3. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. 4. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината. Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, да пазят Завета, да работят духовно, да го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце, и когато наближи време за заминаване отвъд, да дадат тази книжка на предана и обичаща душа.
към текста >>

10. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха.
Разговорът бе воден през декември 1942 г. Стана въпрос за отделянето на астралното тяло. Колкото по-неорганизирано е астралното тяло, толкова по-мъчно се отделя по време на сън от физическото. И колкото е по-организирано, толкова по-лесно се отделя. Същевременно е по-осъзнато по време на сън, а и по-лесно се връща във физическото тяло. Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха. Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души.
към текста >>

Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки?
Същевременно е по-осъзнато по време на сън, а и по-лесно се връща във физическото тяло. Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха. Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа. Сестрата каза: Ние сме улисани, не сме винаги будни. Без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно. Те искат да станем сътрудници в тяхното дело и това ще бъде.
към текста >>

Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа.
Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа. Сестрата каза: Ние сме улисани, не сме винаги будни. Без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно. Те искат да станем сътрудници в тяхното дело и това ще бъде. Духът работи сега върху славяните. Любовта е толкова нежна, толкова фина!
към текста >>

В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат.
Да поддържаме Божествения порядък в себе си, защото извън Бога всичко се руши и не е трайно. Само Божията Любов знае да плаща. Тя ще те покани в хубава градина, ще те нагости с плодове, които няма да забравиш през вековете. Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на душата ти ще даде простор и свобода. А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено.
към текста >>

Хората ще повярват в новото.
Само Божията Любов знае да плаща. Тя ще те покани в хубава градина, ще те нагости с плодове, които няма да забравиш през вековете. Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на душата ти ще даде простор и свобода. А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум.
към текста >>

Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали.
Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага. Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни?
към текста >>

За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон.
Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага. Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа.
към текста >>

Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина.
И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага. Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа. С материалната работа, която ви се отваря, вие развивате други добродетели.
към текста >>

Новото иде вече практически в света.
Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага. Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа. С материалната работа, която ви се отваря, вие развивате други добродетели. Земята приготовлява най-добри слуги, Меркурий – най-добри търговци, Юпитер – най-добри управници, Уран – най-добри общественици.
към текста >>

Няма народ, който да има толкова ясновидци, както българският.
Има неща, които могат да се приложат. Ние, като повдигаме другите хора, повдигаме себе си. Една аналогия: нали като се занимава човек с градинарство, придобива познания за растенията? Ако не се занимава, ще бъде невежа. Естественият свят е свят на Абсолютна свобода. Няма народ, който да има толкова ясновидци, както българският. Безверието се дължи на малка светлина в мозъка. Безверниците са будни в нощта на живота, а вярващите са будни в деня на живота. Тази е разликата.
към текста >>

11. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване.
към текста >>

Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>

За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат.
И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи.
към текста >>

Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот.
Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени.
към текста >>

Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища.
По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
към текста >>

Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда.
Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
към текста >>

А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини.
Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
към текста >>

Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата.
към текста >>

В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел.
Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.
към текста >>

Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство.
Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.
В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

12. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов.
Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои. Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов. Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи.
към текста >>

Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата.
към текста >>

Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова.
Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно. Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в Бога, е в нощта на своя живот и спи спокойно.
към текста >>

Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде.
А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може. Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл. Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо.
към текста >>

Американците са много практични и са готови да приемат новото.
Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция. Когато Господ ви прати на лозето, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви. Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле.
към текста >>

В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото.
Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция. Когато Господ ви прати на лозето, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви. Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи.
към текста >>

Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов.
Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта. Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана. Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския? Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа.
към текста >>

И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана.
Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана. Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския? Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете.
към текста >>

Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли.
А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа! “ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога!
към текста >>

13. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“. 2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов. 3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн.
към текста >>

Велико Търново по протоколи на бр.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“. 2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов. 3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн.
към текста >>

Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один.
7-8, стр. 183, кн. 9-10, стр. 238 4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.
към текста >>

7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.
Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти.
към текста >>

Основана е в Англия през 1650 г.
Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г. 9. Пуританство – религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 в., възникнала и прилагана в Англия.
към текста >>

11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки.
В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ. 11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение. 12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток.
към текста >>

Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство.
Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му империята му се е простирала до Индия. 13. Великият океан – Тихият океан 14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“.
към текста >>

В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове.
При смъртта му империята му се е простирала до Индия. 13. Великият океан – Тихият океан 14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство.
към текста >>

На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство.
14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност.
към текста >>

18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в.
15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет.
към текста >>

пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност.
На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора.
към текста >>

Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт.
Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.
към текста >>

21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват.
20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год. 22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист.
към текста >>

27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в.
Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г. 27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител.
към текста >>

28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб.
Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г. 27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
към текста >>

Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител.
с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия.
към текста >>

До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
към текста >>

„Нов живот“, издавано до 1923 г.
Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 г. и е считано за официален орган на общество „Бяло Братство“ в България. Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г. Марков, М.
към текста >>

от Георги Марков и Методий Константинов.
Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 г. и е считано за официален орган на общество „Бяло Братство“ в България. Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г. Марков, М. Константинов и Добрин Гарвалов.
към текста >>

Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г.
в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 г. и е считано за официален орган на общество „Бяло Братство“ в България. Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г. Марков, М. Константинов и Добрин Гарвалов. 36. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 1., стр. 3.
към текста >>

Константинов и Добрин Гарвалов.
от Георги Марков и Методий Константинов. „Житно зърно“ се публикува до 1944 г. и е считано за официален орган на общество „Бяло Братство“ в България. Негов главен редактор е Георги Радев (1900–1940 г.) Членове на редакционния съвет са Г. Марков, М. Константинов и Добрин Гарвалов. 36. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 1., стр. 3. 37. Тивериадското море – Генисаретското езеро 38. Статията е публикувана в сп.
към текста >>

Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове.
38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум.
към текста >>

пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи.
2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в.
към текста >>

Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум.
Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз.
към текста >>

Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път.
към текста >>

43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията.
С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика. 45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп.
към текста >>

В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път.
Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика. 45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.) 46. Статията е публикувана в сп.
към текста >>

Основател на Атинската академия.
Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози. Платон защитава идеята за диалектиката. 60. Ханс Бендер – профeсор по психология от Фрайбургския университет. Той постулира съществуването на “висше пространство”, което допуска “свобода на движението по четири оси“ и обяснява преминаването на материя през материя.
към текста >>

Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката.
74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели. 76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката. 77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението. Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение. Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др. Най-известната му книга е „Съзнателно самовнушение”. 78. Общоевропейската война – става въпрос за Първата световна война (1914–1918)
към текста >>

14. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

В Стария Завет е описано, че като се явил ангел на Исайя, на Захария, те се вцепенили.
Първо ще видите преподавателите в забавачницата, а после – в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета. Накрая ще срещнете учени по някои специалности. Представете си, че в дома ви дойде един светия, облечен скромно, и ви излекува напълно, но вие все искате да видите светията. Моисей колко много искаше да види лицето на Бога. И беше виден човек, но Бог му каза: „Ако Ме видиш, ще умреш, защото не можеш да издържиш.“ И той видя само част от гърба Му. В Стария Завет е описано, че като се явил ангел на Исайя, на Захария, те се вцепенили. Онзи, който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта. Ако един богат не е давал от Любов, ще дойде държавата и ще му вземе всичкото богатство – така ще стане твърде скоро. Хората искат Любовта, но тяхната нервна система не е в състояние да издържи и една секунда от присъствието на Любовта. Затова, като дойде Любовта, тя стои при човека една тристахилядна част от секундата. Човек не е пригоден да издържи Любовта.
към текста >>

И казва се: „В ново време ще се издигне едно Царство, което няма да изчезне и ще се съгради върху камък, който ще изпълни цялата земя.“ Това е Новото учение.
Оставя своите блага и си отива. И всичко това го прави за една тристахилядна част от секундата. И всеки ден Любовта да посещава човека за такава част от секундата, то е достатъчно. Славяните са от Юдиното племе. От тях ще излезе Лъвът. И казва се: „В ново време ще се издигне едно Царство, което няма да изчезне и ще се съгради върху камък, който ще изпълни цялата земя.“ Това е Новото учение. Тъмната епоха Кали-юга33 изтича след няколко години.
към текста >>

15. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“
Всяко мистично братство трябва да има пряк контакт с Небето. Ако получава външни нареждания от другаде, тогава къде остава прекият и жив контакт с Небето? Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство. На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени. Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма.
към текста >>

Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема.
писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното: Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето. Един ден ще благодарите за противоречията, които сте срещнали в живота си. ПИСМО № 4 Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема. Той отговори следното: Страдание без ожесточение е правият път. И ако има ожесточение и после пак страдание, тогава не ще има омекотяване, а втвърдяване. Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни. Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката душа“.
към текста >>

Сега бе поканена да говори пред политически затворници и тя отново попита Учителя каква да бъде темата.
Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни. Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката душа“. Именно страданието е Божествен език, с който Небето говори на тези, които се отклоняват от правия път; страданието е език, който показва, че сме в една дисхармонична среда. ПИСМО № 5 Същата сестра сподели, че е държала сказката по дадената тема пред затворниците и че е имала голям успех. Сега бе поканена да говори пред политически затворници и тя отново попита Учителя каква да бъде темата. Той й отговори: Говорете върху следната тема: „Любовта като фактор, който може да обедини човечеството в едно“. ПИСМО № 6 Една сестра от чужбина, която отскоро бе похлопала на духовната врата, помоли Учителя да я напътства. И Той ¢ предначерта следното:
към текста >>

Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде.
Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта. Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана. Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8 Един италианец от Рим писа, че в душата му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов. Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде. Учителя отговори така: Вие вървите по правия път. Щом чувствате зазоряване, вървете напред и не се спирайте. Духът на Истината, на Светлината, на Любовта, на Висшата Мъдрост ще дойдат във Вас постепенно и по вътрешен начин, а не по механичен. Това зазоряване, което чувствате в себе си, показва, че тези висши сили вече работят върху Вас и като сте в контакт с тях, ще бъдете изведени до целта.
към текста >>

Новото, което иде, е Свободата.
Учителя отговори така: Вие вървите по правия път. Щом чувствате зазоряване, вървете напред и не се спирайте. Духът на Истината, на Светлината, на Любовта, на Висшата Мъдрост ще дойдат във Вас постепенно и по вътрешен начин, а не по механичен. Това зазоряване, което чувствате в себе си, показва, че тези висши сили вече работят върху Вас и като сте в контакт с тях, ще бъдете изведени до целта. Новото, което иде, е Свободата. Новото е Истината, която ще слезе по пътя на Любовта. Новото се състои в следното: хората няма да се измъчват взаимно, или казано на положителен език – хората ще си услужват и ще живеят един за друг. Те ще престанат да ходят пипнешком, ще излязат от нощта в деня, за да ходят в светлина. Не забравяйте: в Природата всички работи започват микроскопически, най-напред – с малкото. ПИСМО № 9
към текста >>

Новото е Истината, която ще слезе по пътя на Любовта.
Вие вървите по правия път. Щом чувствате зазоряване, вървете напред и не се спирайте. Духът на Истината, на Светлината, на Любовта, на Висшата Мъдрост ще дойдат във Вас постепенно и по вътрешен начин, а не по механичен. Това зазоряване, което чувствате в себе си, показва, че тези висши сили вече работят върху Вас и като сте в контакт с тях, ще бъдете изведени до целта. Новото, което иде, е Свободата. Новото е Истината, която ще слезе по пътя на Любовта. Новото се състои в следното: хората няма да се измъчват взаимно, или казано на положителен език – хората ще си услужват и ще живеят един за друг. Те ще престанат да ходят пипнешком, ще излязат от нощта в деня, за да ходят в светлина. Не забравяйте: в Природата всички работи започват микроскопически, най-напред – с малкото. ПИСМО № 9 Един чужденец се оплакваше от неврастения, той бе отчаян и изпълнен с песимизъм.
към текста >>

Новото се състои в следното: хората няма да се измъчват взаимно, или казано на положителен език – хората ще си услужват и ще живеят един за друг.
Щом чувствате зазоряване, вървете напред и не се спирайте. Духът на Истината, на Светлината, на Любовта, на Висшата Мъдрост ще дойдат във Вас постепенно и по вътрешен начин, а не по механичен. Това зазоряване, което чувствате в себе си, показва, че тези висши сили вече работят върху Вас и като сте в контакт с тях, ще бъдете изведени до целта. Новото, което иде, е Свободата. Новото е Истината, която ще слезе по пътя на Любовта. Новото се състои в следното: хората няма да се измъчват взаимно, или казано на положителен език – хората ще си услужват и ще живеят един за друг. Те ще престанат да ходят пипнешком, ще излязат от нощта в деня, за да ходят в светлина. Не забравяйте: в Природата всички работи започват микроскопически, най-напред – с малкото. ПИСМО № 9 Един чужденец се оплакваше от неврастения, той бе отчаян и изпълнен с песимизъм. Учителя му отговори така:
към текста >>

И като прибавите към горните указания спазването на естествените хигиенични правила, Вие ще имате всички условия, за да се обновите физически.
Силите, които ще Ви излекуват, са вътре във Вас. Отслабнахте, понеже много давахте, без да се зареждате. Сега, за да се засилите, трябва да вземате. А това става чрез концентрация и свързване с източника на всяка сила. Всичко е вътре във вас. И като прибавите към горните указания спазването на естествените хигиенични правила, Вие ще имате всички условия, за да се обновите физически. Това за Вас е изпит за посвещение и ако го издържите, завинаги ще скъсате с прераждането и вече ще почнете да работите по закона на вселяването. Ако сега не издържите на тази задача, тогава тя ще се отложи за друго прераждане, да, но и занапред, когато и да е, ще трябва да я разрешите. Обаче днес имате всички условия, за да я разрешите. Тази болест се дължи на едно вътрешно състояние и за да я извадите от корена, трябва да се измени вътрешното Ви състояние, а това става чрез усилена концентрация, както казах. Вие не трябва да виждате противоречия в нищо.
към текста >>

16. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде.
ПОСЛУШАЙ МОЯТА ВОЛЯ И ЩЕ БЪДЕШ ЩАСТЛИВ Учителя беше поканен на братска вечеря в едно изгревско семейство. След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде. Учителя каза: Сега, когато се подготвя Шестата раса, трябва Любов към Бога, спасението на света е там. Друго средство вече няма – светът механически не може да се подобри. Иде една разумна Божествена вълна и го преустройва. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората, разумното действа в хората и изменя вътрешния строеж на техните мисли.
към текста >>

Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена.
Които разбират, трябва да търпят малко – красивото е в бъдещето. Божественото иде отвсякъде и слиза между всички народи. Достатьчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата.
към текста >>

И вие говорете за новите времена.
Божественото иде отвсякъде и слиза между всички народи. Достатьчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава?
към текста >>

Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде.
Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава? Днес навсякъде се усеща интерес към духовното. И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно.
към текста >>

Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага.
Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава? Днес навсякъде се усеща интерес към духовното. И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно. Питат: „По кой начин ще се оправи светът?
към текста >>

Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света.
Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава? Днес навсякъде се усеща интерес към духовното. И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно. Питат: „По кой начин ще се оправи светът? “ Ето по кой начин: снеговете и ледовете ще се стопят, щом Любовта изпълни въздуха. Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили.
към текста >>

Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго.
Днес навсякъде се усеща интерес към духовното. И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно. Питат: „По кой начин ще се оправи светът? “ Ето по кой начин: снеговете и ледовете ще се стопят, щом Любовта изпълни въздуха. Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно.
към текста >>

Поражда се ново съзнание у хората.
И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно. Питат: „По кой начин ще се оправи светът? “ Ето по кой начин: снеговете и ледовете ще се стопят, щом Любовта изпълни въздуха. Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно. Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от старото нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди.
към текста >>

Но сега се създава Нов свят с друг ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува.
Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно. Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от старото нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди. Това поколение така ще си отиде – то живее в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Но сега се създава Нов свят с друг ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Тогава светиите ще управляват. По-важни времена от сегашните няма и човек трябва да ги използва, това е едно преходно състояние. Една сестра запита дали могат да се предотвратят някои страдания. Някои страдания могат да се предотвратят, но други – не могат. Камъкът, който пада, ще падне.
към текста >>

Сега влизаме в нови области и Земята има вече възходящо движение – по-рано е слизала, а сега се качва.
Камъкът, който пада, ще падне. Вече двадесет години говоря на българите: „Иде голямо зло. Идат големи нещастия. Приемете тези работи.“ За да се развие култура на Земята, тя трябва да премине дадени зони през пространството, а то е живо. Земята трябва да премине през съответни пространства, за да дойде необходимата енергия за живот. Сега влизаме в нови области и Земята има вече възходящо движение – по-рано е слизала, а сега се качва. Именно затова нашето собствено движение на развитие трябва да бъде в хармония с възходящото движение на Земята и Слънцето. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби всичките си условия. В Писанието Бог казва:“Търсете Ме, докато съм близо.“ Ние сме хората на Новия живот. Сьс стария живот краката ни бяха вьрзани, а сега са развързани; очите, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени.
към текста >>

Ние сме хората на Новия живот.
Земята трябва да премине през съответни пространства, за да дойде необходимата енергия за живот. Сега влизаме в нови области и Земята има вече възходящо движение – по-рано е слизала, а сега се качва. Именно затова нашето собствено движение на развитие трябва да бъде в хармония с възходящото движение на Земята и Слънцето. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби всичките си условия. В Писанието Бог казва:“Търсете Ме, докато съм близо.“ Ние сме хората на Новия живот. Сьс стария живот краката ни бяха вьрзани, а сега са развързани; очите, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. Земята излиза от тринайсетата сфера, излиза от гъстата материя. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система.
към текста >>

Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура.
И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби всичките си условия. В Писанието Бог казва:“Търсете Ме, докато съм близо.“ Ние сме хората на Новия живот. Сьс стария живот краката ни бяха вьрзани, а сега са развързани; очите, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. Земята излиза от тринайсетата сфера, излиза от гъстата материя. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система. Сега иде изключение, но във възходяща степен и в благоприятен смисъл. Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка.
към текста >>

В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система.
Ние сме хората на Новия живот. Сьс стария живот краката ни бяха вьрзани, а сега са развързани; очите, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. Земята излиза от тринайсетата сфера, излиза от гъстата материя. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система. Сега иде изключение, но във възходяща степен и в благоприятен смисъл. Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови.
към текста >>

Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи.
Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя излиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят напрeднали същества. Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще могат да свирят и пеят, те ще кажат – „Невъзможно! “ А то е възможно, но не в тяхната форма, а в някоя друга. И сега, като се говори за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при тези разбирания. Които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието.
към текста >>

Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието.
Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще могат да свирят и пеят, те ще кажат – „Невъзможно! “ А то е възможно, но не в тяхната форма, а в някоя друга. И сега, като се говори за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при тези разбирания. Които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието. Тьмната епоха Кали-юга изтича. Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине.
към текста >>

След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине.
Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието. Тьмната епоха Кали-юга изтича. Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото.
към текста >>

И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата.
От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята.
към текста >>

Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови.
Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото.
към текста >>

Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява.
Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха!
към текста >>

Иде Третият завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света трябва да става чрез закона на Любовта.
След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха! Иде Третият завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света трябва да става чрез закона на Любовта. Черната ложа, като узнала, че иде законът на Любовта, вече от две хиляди години насам се е стараела да отмени Любовта. Тя разпространява навсякъде една изопачена идея, че Любовта е каша, че не си заслужава да се говори за нея и че от нея се оглупява, а и че това са детинщини, като казва: „Остави се, от тази Любов страдаме! “ На хората трябва да се покаже, че това, което са опитали, не е Любов. Защото Любовта е най-висшето и най-разумното състояние в нашия живот, а и когато човек направи добро с Любов, той е най-доволен. И когато този, който има Любов, направи добро, то не е явно – той няма да ти купи нещо и да тръгне подир теб да казва: „Кажи де, че това аз ти го купих.“
към текста >>

Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии.
И когато този, който има Любов, направи добро, то не е явно – той няма да ти купи нещо и да тръгне подир теб да казва: „Кажи де, че това аз ти го купих.“ Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. Но някои от Черното братство се очистват и минават в Бялото Братство, те стават ученици – откъсват се от този полюс, който съставляват, и се присъединяват кьм другия. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така.
към текста >>

Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света.
Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. Но някои от Черното братство се очистват и минават в Бялото Братство, те стават ученици – откъсват се от този полюс, който съставляват, и се присъединяват кьм другия. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така. А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб.
към текста >>

Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел.
А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде! “, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва. Пита ме някой как ще се оправи светът. По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други.
към текста >>

Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години.
По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат.
към текста >>

Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат.
Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили.
към текста >>

Човек трябва да стане антена, да възприеме новото.
Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие.
към текста >>

Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие.
Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне.
към текста >>

В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново.
Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти.
към текста >>

Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа.
Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти. Апостол Павел казва: „Бог е, Който възраства нещата.“
към текста >>

17. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия.
Като надникнал в една палатка, видял един френски офицер да лежи прострелян. Французинът с последни сили му показал фотографията на жена си и децата си. Тогава нашият офицер наредил да заведат ранения в неговата палатка и да го превържат и нахранят. След няколко дни и българският офицер бил ранен и го пленили. Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант. Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия. Злото стои в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. А при доброто човек живее за другите. Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме, ще можем да се пренасяме, където искаме и при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към тях.
към текста >>

Трябва нова философия, но хората не разбират това.
“ Изяждането на този плод е прочитането на това писмо, а като посадя семката, аз изпращам в отговор друго писмо, написано от мен. И ако не посадя семката, пишат ми второ писмо, в което ми казват: „Защо не пишеш? “ Христос, Който умря и възкръсна, имаше една радост, която по-рано не би могъл да си я представи. На Земята отначало се почва добре и с радост, после идва страданието, опакото, после пак радостта. Трябва нова философия, но хората не разбират това. Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате. Вие внесохте нещо ново.“ Вие всички имате стари методи, които трябва да напуснете.
към текста >>

Вие внесохте нещо ново.“
На Земята отначало се почва добре и с радост, после идва страданието, опакото, после пак радостта. Трябва нова философия, но хората не разбират това. Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате. Вие внесохте нещо ново.“ Вие всички имате стари методи, които трябва да напуснете. Блажени са ония народи, които изпълняват Волята Божия. Блажени са ония хора, които изпълняват Волята Божия. Сестра Савка, една от стенографките, прочете някои мисли от Учителя: Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога.
към текста >>

Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят.
Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро. Трябва практически да приложим тази идея. Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили. Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят. Казват, че се жертваме за нищо и никакво, а сега се жертват във войната по закон, но за Божественото всеки всякога се жертва свободно. В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели. Сега идат други ангели да ги освободят и покрай тях ще освободят и някои хора. Вие сте в една малка лодка, морето е бурно и си мислите да не би да се обърне лодката ви. А никак не ви идва наум, че бурята ще престане.
към текста >>

В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели.
Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили. Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят. Казват, че се жертваме за нищо и никакво, а сега се жертват във войната по закон, но за Божественото всеки всякога се жертва свободно. В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели. Сега идат други ангели да ги освободят и покрай тях ще освободят и някои хора. Вие сте в една малка лодка, морето е бурно и си мислите да не би да се обърне лодката ви. А никак не ви идва наум, че бурята ще престане. Нали Христос запрети на бурята и тя спря? Върху всеки човек работи едно светло същество и чака момента да се прояви.
към текста >>

18. 79) Работа в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от братята попита как да работим в света за новите идеи.
РАБОТА В СВЕТА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един от братята попита как да работим в света за новите идеи. Трябва да се работи между хората. Хората, ако нямат нужда, няма да дойдат, но ще дойдат при нас от нужда. Когато им говорите, трябва да имате силата на Духа. Огън да имате, че светът да чувства нужда от вас. Без нас не могат, ние сме огън, ние сме вода, ние сме светлина.
към текста >>

Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души.
Когато Кортеза21 обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. Та сега вие не отивате там, където ви изпраща Господ, а там, където не ви е изпратил. Трябва да се изработят методи за предаване на една Истина на света. Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава да я върши. Когато питат за нас, кажете, че хората, които учат за Бога, са полезни. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души. Добрите хора излизат от Бога, за да помагат, и се връщат пак при Бога, за да се изпълнят с Божията благост. Когато човек иска да работи в света между хората, каквото и да предприема, непременно трябва да има Любов. Когато отидеш да работиш всред хората за разпространение на новите идеи, ще си служиш с огън. Пътят е с много препятствия, запушен е, и като туриш огън, тогава ще го очистиш. Това значи да носиш Любовта със себе си и когато работиш всред хората, да я внесеш.
към текста >>

Когато отидеш да работиш всред хората за разпространение на новите идеи, ще си служиш с огън.
Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава да я върши. Когато питат за нас, кажете, че хората, които учат за Бога, са полезни. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души. Добрите хора излизат от Бога, за да помагат, и се връщат пак при Бога, за да се изпълнят с Божията благост. Когато човек иска да работи в света между хората, каквото и да предприема, непременно трябва да има Любов. Когато отидеш да работиш всред хората за разпространение на новите идеи, ще си служиш с огън. Пътят е с много препятствия, запушен е, и като туриш огън, тогава ще го очистиш. Това значи да носиш Любовта със себе си и когато работиш всред хората, да я внесеш. Любовта ще изчисти всички вътрешни препятствия в техните души и ще събуди Божественото в тях. Един от братята попита: Аз мога ли да отида при хората да им говоря? Като отидете, какво ще им занесете?
към текста >>

Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш.
Друг някой иска да повдигне хората, а пък себе си не е повдигнал и затова няма успех. Така не може, трябва да повдигнеш най-първо себе си, иначе се допускат грешки, няма резултат, оплиташ се и страдаш от това, страдат и тези, на които помагаш. В духовния живот има една своеобразност: например един човек проповядва на друг, но при обръщането към Бога той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си. Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде. Ще посадиш лозе, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо. Ще напишеш на човека едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и ще му кажеш: „Ако знаеш как да прочетеш и как да произнесеш тези думи, от тях зависи твоето бъдещо щастие.“ Той ще прочете текста и ако не го е разбрал, ще тръгне да те търси, понеже ще е заинтригуван; след време ще се срещнете и вече заедно ще разсъждавате какво се подразбира под тези думи. Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови.
към текста >>

Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна.
Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е важно количеството, а качеството на хората, които ще се обърнат към Бога. Обръщането на една душа към Бога е много нещо. Една от сестрите попита Учителя защо много хора не възприемат Учението на Бялото Братство. Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа и губене на време. Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат.
към текста >>

В Новото учение няма време за спор.
На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще кажеш: „Тръгни! “, и без да убеждаваш, който е готов, ще разбере всичко и за прераждане, и за вегетарианство, и за всичко останало. А като не е готов, не иска, тогава не спори, но ще му кажеш: „Карай, както си знаеш, и то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. В Писанието е казано: „Първото възкресение“, значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията и за да не изостанат назад, трябва да се поканят.
към текста >>

И той ще говори нещо реално, не към коя страна да се застане, а да се възприемат новите идеи.
Важно е готовите души да не изгубят условията и за да не изостанат назад, трябва да се поканят. Христос нали повика учениците Си? Онези, които са определени, които са избрани, да се намерят и да се поканят! Нали е казано: „Поканете по пътищата клосните“, значи най-последните. Човек трябва да бъде съобразителен, да говори на хората това, което могат да разберат по-добре. И той ще говори нещо реално, не към коя страна да се застане, а да се възприемат новите идеи. Някои са работили преди теб върху душите, върху които ти сега работиш, и са ги подготвили. Те не могат да им предадат това знание, което ти можеш да им дадеш, но и ти не можеш да им предадеш, ако не са ги учили отвътре. Да няма никакво колебание! Онези, които са определени, ще дойдат. Христос казва: „Овците, които си Ми дал, ще дойдат.
към текста >>

Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава, и вижте как ще работите вие днес.
Човек трябва да бъде като пчелите. Пчелата знае къде се намират цъфналите цветя, усеща миризмата им. Още като излезе от кошера, е ориентирана. И човек, като се посвети да работи за Бога, трябва да чувства къде се намират тези души, при които трябва да отиде. Най-напред помоли се за този, при когото отиваш. Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава, и вижте как ще работите вие днес. Например днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари. Важна работа е да се печелят души за Бога.
към текста >>

19. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество.
Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината.
към текста >>

Има случай, когато няколко души едновременно слушат такава музика.
Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направи едно движение с ръка и произнесе няколко думи. И като се върна пред палатката снегът веднага престана, облаците се разпръснаха и веднага се показа слънцето. Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случай, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще ви разправя един пример. Една сестра като се събужда сутрин и излиза вън от палатката си вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че на Молитвения връх е събран вече народът и е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама.
към текста >>

От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним.
Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов.
към текста >>

Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение.
Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишането.” Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Боян Боев
към текста >>

20. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София.
7.II.1951 г. Изгрев Любезни брат, Тук желая да ви кажа няколко минути за престоя на Учителя в с. Мърчаево с група братя и сестри през 1944 г. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 ÷ 1926 г. беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя.
към текста >>

Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата.
беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил. Интересът му се усилил. Той забелязал, че тя ходи неделен ден някъде и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи.
към текста >>

Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил.
Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил. Интересът му се усилил. Той забелязал, че тя ходи неделен ден някъде и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14.
към текста >>

Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене.
към текста >>

По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I).
Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тази епоха започна от 1944 г. и ще продължава известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа.
към текста >>

Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”.
Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа. Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темелко беше обширен. Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора.
към текста >>

И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.”
С идването на пролетта Темелковото семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови - за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обедите Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текстове, съдържащи стари, отрицателни идеи. И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.” През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с малки каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден. Дойде 21 април. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни - най-големия ден през годината - Празникът на лятното слънцестоене.
към текста >>

Там Учителя държа беседата „Разбрана и неразбрана любов” („Заветът на Любовта”, том I).
Дойде 21 април. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни - най-големия ден през годината - Празникът на лятното слънцестоене. За пръв път Братството празнува тържествено 22 юни тази година. На 21 юни с раници потеглихме за хижа Острец, която е на 10 ÷ 15 минути под едноименния връх. На другия ден рано сутринта преди изгрев слънце бяхме на върха. Там Учителя държа беседата „Разбрана и неразбрана любов” („Заветът на Любовта”, том I). Тук на хижата прекарахме два дена, като правихме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато сутринта след беседата Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя”. Наближи края на август.
към текста >>

Този ден доби още по-тържествен характер, когато сутринта след беседата Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя”.
На другия ден рано сутринта преди изгрев слънце бяхме на върха. Там Учителя държа беседата „Разбрана и неразбрана любов” („Заветът на Любовта”, том I). Тук на хижата прекарахме два дена, като правихме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато сутринта след беседата Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя”. Наближи края на август. На 24.VIII. всички братя и сестри, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец”. Там прекарахме два дни. И всяка сутрин при изгрев слънце Учителя държеше беседа на върха.
към текста >>

Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
На 28 август се върнахме в село. На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
към текста >>

За да се влее в нас новият живот.
На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога.
към текста >>

Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога.
към текста >>

В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? - Когато Божественото вземе връх в човека.
към текста >>

Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот.
Така постъпват нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? - Когато старият строй се замени с нов - по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони.
към текста >>

Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава.
Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? - Когато старият строй се замени с нов - по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Духовният човек е развил своето духовно тяло.
към текста >>

- Когато старият строй се замени с нов - по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони.
Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? - Когато старият строй се замени с нов - по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Духовният човек е развил своето духовно тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да влиза в него по желанието си. Ако някой намисли нещо лошо срещу човека, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божествената тояжка. Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, каквото съвременните хора даже не подозират. Страданията са необходими за опресняване, за усилване.
към текста >>

21. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО СЛУЖИ НА БОГА БЕЗЗАВЕТНО.
Пръв е онзи, който може да извърши Божията работа, а последен е онзи, който не я е извършил. Душата ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога! КОЙ Е УЧЕНИК? - УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО ВЪРШИ САМО ВОЛЯТА БОЖИЯ, т. е. НЕ ЖИВЕЕ ЗА СЕБЕ СИ. УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО СЛУЖИ НА БОГА БЕЗЗАВЕТНО. Трите пътя - на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото Братство. Учението на Бялото Братство ги събира в едно, както е изложено в този чертеж. * Любов Истина * * Мъдрост Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта, Истината, после пак ги повтаря и т. н.
към текста >>

Трите пътя - на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото Братство.
Душата ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога! КОЙ Е УЧЕНИК? - УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО ВЪРШИ САМО ВОЛЯТА БОЖИЯ, т. е. НЕ ЖИВЕЕ ЗА СЕБЕ СИ. УЧЕНИК Е ВСЕКИ, КОЙТО СЛУЖИ НА БОГА БЕЗЗАВЕТНО. Трите пътя - на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото Братство. Учението на Бялото Братство ги събира в едно, както е изложено в този чертеж. * Любов Истина * * Мъдрост Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта, Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човек има велико бъдеще!
към текста >>

ПРОУЧЕТЕ КНИГАТА „ЛЮБОВ КЪМ БОГА” и извадете най-важните мисли, основните мисли от нея.
Истина * * Мъдрост Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта, Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човек има велико бъдеще! Въдворете Царството Божие вътре във вас! Ще ви дам една работа. ПРОУЧЕТЕ КНИГАТА „ЛЮБОВ КЪМ БОГА” и извадете най-важните мисли, основните мисли от нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. Ще ви дам още една задача. Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите през тази година кое трябваше да направите и не сте го направили. Да имате един отчет.
към текста >>

Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега.
Въдворете Царството Божие вътре във вас! Ще ви дам една работа. ПРОУЧЕТЕ КНИГАТА „ЛЮБОВ КЪМ БОГА” и извадете най-важните мисли, основните мисли от нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. Ще ви дам още една задача. Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите през тази година кое трябваше да направите и не сте го направили. Да имате един отчет. Един брат каза: „Нямам време за духовна работа, понеже съм зает с много други работи.” Учителя каза: „Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което подобрява условията. Аз говоря на учениците да се занимават с музика, рисуване, с някои други изкуства, с изучаване на език и пр.
към текста >>

А основата на всичко кое е?
Да имате един отчет. Един брат каза: „Нямам време за духовна работа, понеже съм зает с много други работи.” Учителя каза: „Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което подобрява условията. Аз говоря на учениците да се занимават с музика, рисуване, с някои други изкуства, с изучаване на език и пр. Те са необходими работи, но са добавъчни. А основата на всичко кое е? - Основата на всичко, най-важното от всичко, на първо място е добрият живот. Щом човек има добрият живот, Любовта, идейният живот, то всичко друго ще дойде. Когато ние мислим за Бога и бог мисли за нас, тогава оставаме благоуханни. Всеки ще мине по този Божествен път. Той е единственият път.
към текста >>

- Основата на всичко, най-важното от всичко, на първо място е добрият живот.
Един брат каза: „Нямам време за духовна работа, понеже съм зает с много други работи.” Учителя каза: „Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което подобрява условията. Аз говоря на учениците да се занимават с музика, рисуване, с някои други изкуства, с изучаване на език и пр. Те са необходими работи, но са добавъчни. А основата на всичко кое е? - Основата на всичко, най-важното от всичко, на първо място е добрият живот. Щом човек има добрият живот, Любовта, идейният живот, то всичко друго ще дойде. Когато ние мислим за Бога и бог мисли за нас, тогава оставаме благоуханни. Всеки ще мине по този Божествен път. Той е единственият път. Най-важните работи има от сега нататък да се учат.
към текста >>

Всеки ден прилагайте онова, което знаете.
Трябва да започнем с опитване на методите, които има в беседите и лекциите. Който се учи на тази земя, ще го пратят на по-горно училище. Вие сте дошли в света, в школата. Използвайте тази школа. Дотам, додето сте разбрали, приложете. Всеки ден прилагайте онова, което знаете. Малко, микроскопически прилагайте всеки ден. Учителят обича добрите ученици. Когато има способен ученик, учителят го обича и заради него разправя и на другите. Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна, а който не търси - е на правата страна. Нали на конете, за да не се плашат, им турят капаци от двете страни на очите.
към текста >>

Има еволюция обикновена, бавна, има еволюция средна по бързина и най-после - бърза, ускорена еволюция.
Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези същества и те почват да работят върху теб. Ти привличаш вниманието и помощта им. Може човек в един живот да стане ангел. Затова е необходимо следното: КОГАТО НАПРАВИ ЧОВЕК ПОГРЕШКА, ДА Я ПОПРАВИ МОМЕНТАЛНО. ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА. Има еволюция обикновена, бавна, има еволюция средна по бързина и най-после - бърза, ускорена еволюция. Този, последният начин, се придружава с по-големи страдания. ТОЗИ, ПОСЛЕДНИЯТ НАЧИН СТАВА, КОГАТО ЧОВЕК ПОПРАВЯ ВСЯКА СВОЯ ПОГРЕШКА МОМЕНТАЛНО. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече. Всички трябва да вярвате, че е дошло времето хората да бъдат изразители на Божественото. Една сестра попита: „Ние работим сега върху себе си, но нямаме резултат.
към текста >>

Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини:
Като те обиди някой, ти да си поправиш погрешката и да му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих погрешката.” Има много методи за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Има същества, които са готови да ти помагат в това трансформиране. Затова се молим: „Изпрати Духа си! ” Когато човек почне да живее за Бога, събуждат се всички реакции, много противодействия. Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини: Първо, чрез вдишване на въздух; Второ, чрез ядене на плодове; Трето, чрез ядене на малко хляб; Четвърто, чрез пиене на една чашка гореща вода, и пр. Защо?
към текста >>

Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе.
Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи и вижте как с този пасаж ще трансформирате своето състояние. Тези стихове трансформират. Например, седим и не можем да оправим нещо. Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе. Когато животът на човека е безсмислен, когато той е обезсърчен, да реже дърва. Това е начин за трансформиране. Тази отрицателна енергия трябва да се пласира. В бъдеще може да се уредят градини за песимисти: за копане, за поливане, за сеене и пр. Тогава песимизмът ще си отиде.”
към текста >>

Учителя каза: „Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето.
В бъдеще може да се уредят градини за песимисти: за копане, за поливане, за сеене и пр. Тогава песимизмът ще си отиде.” Един брат каза: „Учителю, Вие сте казал, че много болести и други страдания идат поради дисхармонията между ума и сърцето. В какво се състои именно? ” Учителя каза: „Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. И Божествената мисъл трябва да дойде. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето: неразположение, дразнене, нервност, обезсърчение, страх, безпокойство, тревоги, недоволство, омраза и пр. Тогава става нарушение на функциите на дишането, кръвообращението и храносмилането, на функциите на черния дроб.” Моля, прочетете настоящото пред братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав
към текста >>

22. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов.
„Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.” „Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.” Учителят Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката! Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата.
към текста >>

И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката.
Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят.
към текста >>

„Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска.
Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.”
към текста >>

От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото.
Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира.
към текста >>

Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае.
Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица.
към текста >>

Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.”
Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко!
към текста >>

През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него.
Видяхме, че първият период /от раждането до 7-та година/ е период на оформяне на тялото. Възпитанието през този период е предимно телесно възпитание. Но това възпитание трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на тялото. Как можем да съдействаме за изливане /грубо казано/ на физическите органи в правилни форми и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, храната, въздуха, облеклото и пр. Един пример за обяснение: когато детето види едно действие, което е израз на нежност или грубост, това оформя мозъка му по съответен начин и тогава детето добива предразположение да върши подобни действия, когато порасне. Във втория образователен период /от 7 до 14 г./ детето мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тия, към които то благоговее. От горното следва, от каква голяма важност е, щото лицата около детето, особено през първия и втория периоди, да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо спрямо всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме тя да се разцъфти.
към текста >>

А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката.
към текста >>

Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома.
Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален.
към текста >>

Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството.
Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига.
към текста >>

Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение.
Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот.
към текста >>

Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина.
През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов.
към текста >>

Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената.
Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.” Кой е отличителният белег на жената?
към текста >>

А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена.
Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.” Кой е отличителният белег на жената? Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето.
към текста >>

Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това.
Кой е отличителният белег на жената? Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят.
към текста >>

Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса.
Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света.
към текста >>

В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов.
Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества.
към текста >>

Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят.
Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете.
към текста >>

За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина.
То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек.
към текста >>

Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света.
Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор.
към текста >>

Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества.
В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството.
към текста >>

Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете.
Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото.
към текста >>

Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек.
За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.”
към текста >>

По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество.
Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите.
към текста >>

Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката.
Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество.
към текста >>

„Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството.
Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура. Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да боживен. Учителят влиза в допир със семейството по няколко начина - чрез посещения на дома и чрез свикване на родителско-учителски събрания.
към текста >>

По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура.
Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура. Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да боживен. Учителят влиза в допир със семейството по няколко начина - чрез посещения на дома и чрез свикване на родителско-учителски събрания. Така учителите ще научат от една страна домашните работни условия на ученика и от друга страна ще осветлят родителите по много педагогически въпроси. Чрез посещение в дома учителят ще спечели любовта на детето, въз основа на един психологически закон детето обиква тези, които проявяват любов към лицата, които то обича.
към текста >>

Чрез посещение в дома учителят ще спечели любовта на детето, въз основа на един психологически закон детето обиква тези, които проявяват любов към лицата, които то обича.
Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура. Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да боживен. Учителят влиза в допир със семейството по няколко начина - чрез посещения на дома и чрез свикване на родителско-учителски събрания. Така учителите ще научат от една страна домашните работни условия на ученика и от друга страна ще осветлят родителите по много педагогически въпроси. Чрез посещение в дома учителят ще спечели любовта на детето, въз основа на един психологически закон детето обиква тези, които проявяват любов към лицата, които то обича.
към текста >>

23. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен, реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони.” Запитах я как е дошла до това разбиране. Тя отговори: - Чрез естествените науки.
към текста >>

Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони.
Между тях и вярата има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед. Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава. И тия противоречия именно ме доведоха с логическа последователност до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: - Естествените науки ме доведоха до материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности, било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдещи поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическа последователност и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват, чрез някои световни катастрофи или по други причина. И тогава какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на личните удоволствия на своята лична природа?
към текста >>

Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности, било в отделния човек, било в обществото.
Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава. И тия противоречия именно ме доведоха с логическа последователност до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: - Естествените науки ме доведоха до материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности, било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдещи поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическа последователност и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват, чрез някои световни катастрофи или по други причина. И тогава какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на личните удоволствия на своята лична природа? Аз не споделям това.
към текста >>

Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа.
Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така: - Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата. Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието.
към текста >>

Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието.
Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието. Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно пак останах с убеждението, че битието има духовни основи, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много други гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза.
към текста >>

Аз вътрешно пак останах с убеждението, че битието има духовни основи, но бях безсилна да отговоря.
Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз й казах, че чувствам духовните основи на битието. Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно пак останах с убеждението, че битието има духовни основи, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много други гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме по-подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр.
към текста >>

То добива известни познания по Вехтия и Новия завет.
Нека разгледаме по-подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото.
към текста >>

Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот.
Той си казва така: - Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество. По-рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между органическия и неорганическия свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни.
към текста >>

Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание.
У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята.
към текста >>

Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в.
У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр.
към текста >>

Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист.
и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно то приема науката и отхвърля вярата. Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия.
към текста >>

Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това. Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани. Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата.
към текста >>

Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове.
Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани. Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма.
към текста >>

По едно време се връща за малко време в родното си място и там отново се среща с Марит, с която се разговарят често и надълго.
Този момент беше ужасен, и когато на сутринта измъчен се хвърлих върху постелята, аз чувствах, че този предишен живот, толкова радостен, напълно угасва и пред мене се открива друг живот мрачен, безлюден, където сега трябва да живея самотен с моята злокобна мисъл, която ме отдалечи от моя предишен живот и която аз бях готов сега да прокълна.” Друг пример ще взема от романа „Homo sapiens” от Пшибишевски. Едно от действащите лица в романа е Марит. Фалк, главният герой в романа, от детинство се познава с нея, понеже са живяли близко един до друг. Той оставя родното си място за дълго време, понеже следва в разни университети. По едно време се връща за малко време в родното си място и там отново се среща с Марит, с която се разговарят често и надълго. Марит е възпитана в духа на строгата вяра, а Фалк е атеист. Той чрез науката е дошъл до атеизма. Сегиз-тогиз в разговорите зачекват и въпроса за вярата и Фалк с насмешка й говори за схващанията на вярата. Даже Фалк често гледа да засяга такива въпроси и се старае да изкара из главата й тия разбирания. Марит се опитва да спори с него, но понеже той е много начетен, отговаря на всяко нейно възражение и тя не знае как да му отговори.
към текста >>

Защото Марит не могла да отговори на доводите му, като не е владеела най-новите научни изследвания, които материализмът не може да обясни.
Тя се бори, бори се с крайни сили, за да спаси своята вяра, която е нейната опора в живота. И веднъж когато е паднала на колене да се моли, у нея се заражда червеят на съмнението, дали всичко това е вярно, дали е права. И постепенно тя тръгва по този път. Фалк побеждава. Но защо? Защото Марит не могла да отговори на доводите му, като не е владеела най-новите научни изследвания, които материализмът не може да обясни. Някой би могъл да каже: „Като мярка против това положение най-добре е да се увеличат часовете по вероучение в училищата.” Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпросът да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава вероучение в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с още по-голяма сила и яркост. Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията?
към текста >>

24. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Нови душевни сили се събуждат.
Гимназия ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ПЕРИОД НА ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ И ИДЕЙНИ ТЪРСЕНИЯ От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот. Нови душевни сили се събуждат. Периодът от 14-та година - начало на половата зрялост - до 21 год. се отличава с развитието на ума, с логичното мислене. Поради това младежът през този период става по-самостоятелен. Относно времето, кога се развива у юношата логичното мислене, има голям спор в психологията. Но схващанията на някои са доста близо до нашите схващания.
към текста >>

Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота.
Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
към текста >>

Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява.
Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта.
към текста >>

Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта.
към текста >>

Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините.
В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония.
към текста >>

Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му.
към текста >>

Хиляди хора сноват около него.
Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него. Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати, пода, пети бъркат вар и пясък, и пр. Това е зданието на общочовешкото щастие. Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание!
към текста >>

И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби!
Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка. Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност.
към текста >>

Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие.
Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка.
към текста >>

Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях.
Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9] Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности. Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират изобщо не всички бащи, а тия, които не искат да вървят заедно с времето. Днешните психолози и педагози знаят за идеалистичния характер на този период. Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него. Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния.
към текста >>

Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи.
През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде.
към текста >>

Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
към текста >>

Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
към текста >>

Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова.
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност.
към текста >>

В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим.
Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището.
към текста >>

Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция.
По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени.
към текста >>

През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта?
към текста >>

Каква е разликата между гения и обикновения човек?
Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото.
към текста >>

Той трябва да се възпита като работник за една нова култура.
Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед.
към текста >>

У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото.
Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност.
към текста >>

Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал.
Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа.
към текста >>

Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед.
Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара.
към текста >>

„Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.
[2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп. „Учителска мисъл”, 1921 год., III год., 1 кн. [4] Седов - сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн. [5] „Педагогия” - университетска лекция на проф. Кацаров, 1926-27 год. [6] Сп. „Просвета” – 1940 год. [7] Из сп. „Ребус”
към текста >>

25. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява.
към текста >>

От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
към текста >>

Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
към текста >>

Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа.
Ти обичаш ли ме още? ” Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още!
към текста >>

Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта.
Истинският образователен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си.
към текста >>

Онова, което външните мерки като наказание и пр.
Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3] Първоначалният учител П.
към текста >>

Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение.
Когато любовта е силна, човек работи. Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба е любовта. Някой няма любов, няма и обхода. Щом има любов, ще има и обхода.” Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител.
към текста >>

Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар.
Щом има любов, ще има и обхода.” Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.” [1] Ил. Енчев – „Осноби на педагогическия мироглед”, 15 стр. [2] Списание „Свободно възпитание”, 1935 год.
към текста >>

26. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Основният фактор на еволюцията
Основният фактор на еволюцията Този въпрос е много мистичен, труден за разбиране и затова изисква повече внимание. Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче.
към текста >>

", едновременно изпратил любов към него.
Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани! ", едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства.
към текста >>

Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие.
Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>

Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога.
Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити?
към текста >>

27. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен?
към текста >>

Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
към текста >>

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега.
към текста >>

Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание.
(Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава.
към текста >>

Кой човек е старозаветен?
Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни.
към текста >>

Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава.
Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни.
към текста >>

По времето на Христа повечето хора са били новозаветни.
Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.
към текста >>

Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.
По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика. Ученикът се отличава със следното: не се стреми към богатство, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява. Той търси да приложи правдата, но знае методите за това. Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на самоотричането. Ученикът никога не критикува и не мисли за погрешките на хората. Дотук казахме какво ученикът няма.
към текста >>

Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса.
Ученикът започва с Божествената любов. Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял.
към текста >>

Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора.
Ако не се даде ход на енергиите в горната част на главата, те ще отидат към страничните части на главата и ще засилят центровете на разрушителността. Затова ученикът трябва винаги да насочва енергиите си към Божественото. Друго качество на ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му." Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова. Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи.
Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта. Той трябва да повиши вибрациите на своята любов, трябва да обича повече хора.
към текста >>

28. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им.
По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите.
към текста >>

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях.
към текста >>

Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания.
Той каза: "Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа." Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството.
към текста >>

възлизането отново на човешката душа към Бога.
Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
към текста >>

Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
към текста >>

Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от
към текста >>

Той ще има нов поглед върху нещата.
Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.
към текста >>

Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. "И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството.
към текста >>

Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>

Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия?
За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас.
към текста >>

Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>

При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието.
Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви.
към текста >>

29. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Зазоряване на новата култура
Зазоряване на новата култура Тази сутрин тръгнахме доста рано за Витоша и затова сполучихме да посрещнем първия лъч на Слънцето от Ел Шадай. Изпълнихме Паневритмията, после се разположихме на полянката и започнахме да разговаряме. - Иде вече една епоха, която носи голямо благословение - каза една сестра. - Иде една вълна, която хората ще приемат. - За сега само готовите души ще приемат това благословение, което иде - каза Учителя.
към текста >>

- Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса.
Тази сутрин тръгнахме доста рано за Витоша и затова сполучихме да посрещнем първия лъч на Слънцето от Ел Шадай. Изпълнихме Паневритмията, после се разположихме на полянката и започнахме да разговаряме. - Иде вече една епоха, която носи голямо благословение - каза една сестра. - Иде една вълна, която хората ще приемат. - За сега само готовите души ще приемат това благословение, което иде - каза Учителя. - Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил.
към текста >>

Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други.
Изпълнихме Паневритмията, после се разположихме на полянката и започнахме да разговаряме. - Иде вече една епоха, която носи голямо благословение - каза една сестра. - Иде една вълна, която хората ще приемат. - За сега само готовите души ще приемат това благословение, което иде - каза Учителя. - Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса.
към текста >>

От всички народи ще влязат в новия Израил.
- Иде вече една епоха, която носи голямо благословение - каза една сестра. - Иде една вълна, която хората ще приемат. - За сега само готовите души ще приемат това благословение, което иде - каза Учителя. - Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса. Сега е нужна Любов към Бога.
към текста >>

Но ще се изпълнят спрямо новия Израил.
- Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса. Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората.
към текста >>

Нови течения изникват на много места - и в Индия, и в Япония.
-Преди това ще има един период на чистене. Които разбират, трябва да търпят малко. Красивото е в бъдещето. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като се покаже Слънцето, тя става силна и побеждава. Навсякъде се усеща интерес към духовното. Нови течения изникват на много места - и в Индия, и в Япония. И те проникват навсякъде. Тези, които приемат новите идеи, са напреднали души, подготвени не от сега, а от памти-века. Всички неща са на мястото си. Божественото от всякъде иде, във всички страни. Стига да сте готови за работа!
към текста >>

Тези, които приемат новите идеи, са напреднали души, подготвени не от сега, а от памти-века.
Красивото е в бъдещето. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като се покаже Слънцето, тя става силна и побеждава. Навсякъде се усеща интерес към духовното. Нови течения изникват на много места - и в Индия, и в Япония. И те проникват навсякъде. Тези, които приемат новите идеи, са напреднали души, подготвени не от сега, а от памти-века. Всички неща са на мястото си. Божественото от всякъде иде, във всички страни. Стига да сте готови за работа! Правото сега е на страната на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние.
към текста >>

Всички пророци и всички светии трябва да се учат наново.
Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво! Трябва да се изучава това, което се добива при еволюцията. Добитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, защото там процесът е обратен. Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето си". Каквото са мислили в миналото -нашето почитание за това, но сега, като дойдат светиите, трябва да се учат. Всички пророци и всички светии трябва да се учат наново. Миналото не може да се ергени с настоящето, сегашното е по-хубаво. Но в бъдеще ще бъде още по-хубаво. Един брат каза: - В последното утринно слово Вие казахте, че епохата, в която живеем, е много важна и да използваме тези няколко десетки предстоящи години, защото иначе трябва да чакаме хиляди години, докато дойдат пак такива благоприятни условия. - Никакво отлагане!
към текста >>

До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години.
По-важни времена от сегашните няма. Човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние. Ние се намираме в период, когато Земята коренно ще се преустрои. Затова казваме, че най-хубавите времена са сегашните. До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години. Благодарете на Бога. Понякога хиляда години могат да се съберат в един момент. Ако един ден представлява хиляда години, то и хиляда години могат да се съберат в един ден. Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани.
към текста >>

В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява.
Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Хората сега са на два лагера: онези, които побеждават, се радват на страданията на другите, а другите страдат, понеже не са победили.
към текста >>

Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува.
И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Хората сега са на два лагера: онези, които побеждават, се радват на страданията на другите, а другите страдат, понеже не са победили. И В двата случая те не са В пътя на Истината - не се радват за Истината, която трябва да дойде да освободи Всички хора, а се радват на това, което е преходно. Онзи народ, който е алчен, губи и това, което има.
към текста >>

Новият порядък се налага.
Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но отвътре нещо го кара да се откаже. Кое го кара да се откаже? Значи има добри същества, които ръководят нещата. Разумните същества ръководят света. Трябва да Вървим по техните стъпки. Новият порядък се налага. Ако хората виждат, ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена. Астралният свят е Вече очистен. Сега Земята е арена.
към текста >>

Новият живот иде.
Значи има добри същества, които ръководят нещата. Разумните същества ръководят света. Трябва да Вървим по техните стъпки. Новият порядък се налага. Ако хората виждат, ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена. Астралният свят е Вече очистен. Сега Земята е арена. И от там тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти.
към текста >>

Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат.
място, което не е още напълно устроено, затова тук стават такива неща като земетресения, наводнения, градушки и други. Когато Царството Божие дойде на Земята, тя ще бъде рай. Хората днес имат всички механични средства за разрушение. При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат. Хората искат да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им. В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново. Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва.
към текста >>

В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново.
При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат. Хората искат да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им. В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново. Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва. Светът се Вълнува. И ни казват: „Вие поне имате в какво да Вярвате, но ние сме изгубени! " Тази криза, това разклащане на света е Божествено.
към текста >>

Това е новото учение.
Това е една голяма и важна задача. В бъдеще всички тия ограничения ще рухнат и хората ще бъдат свободни да се проявят. Коренно ще се изменят и отношенията между тях. Любовта е потребна за спасението на света. Любовта ще спаси света. Това е новото учение. Последното учение е : приложение на Любовта в живота! И Христос казва: „Идете и известете на моите ученици да учат хората на това учение на Любовта! " Знание без Любов никога не може да се приложи. А пък, ако нямаш знание, тогава Любовта какво ще приложи?
към текста >>

Когато излезе в новата сфера, ще даде банкет и ще каже: „Деца, избавихме се вече!
Затова всеки на Земята, в своето движение, трябва да бъде в хармония с възходящото движение на планетата и на самото Слънце. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби благоприятните условия. Казва Бог в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо". Тъмната епоха Кали-Юга, черният век, който е траял хиляди години, изтича. Земята излиза от тринайсетата сфера, от гъстата материя, където е стояла милиони години и се качва нагоре. Когато излезе в новата сфера, ще даде банкет и ще каже: „Деца, избавихме се вече! " Тези, които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро! В беседата „Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система. Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл.
към текста >>

Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура.
Казва Бог в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо". Тъмната епоха Кали-Юга, черният век, който е траял хиляди години, изтича. Земята излиза от тринайсетата сфера, от гъстата материя, където е стояла милиони години и се качва нагоре. Когато излезе в новата сфера, ще даде банкет и ще каже: „Деца, избавихме се вече! " Тези, които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро! В беседата „Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система. Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше.
към текста >>

В беседата „Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система.
Земята излиза от тринайсетата сфера, от гъстата материя, където е стояла милиони години и се качва нагоре. Когато излезе в новата сфера, ще даде банкет и ще каже: „Деца, избавихме се вече! " Тези, които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро! В беседата „Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система. Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието.
към текста >>

Новият живот - това е пробуждане на съзнанието.
В беседата „Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система. Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието. Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата.
към текста >>

Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята.
Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието. Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен.
към текста >>

Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия.
Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. Епохата на Водолей всичко ще примири. Тя е като пролет. Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават.
към текста >>

За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание.
Епохата на Водолей всичко ще примири. Тя е като пролет. Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени.
към текста >>

Христос като дойде, започна да говори за новите времена.
Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане.
към текста >>

И вие говорете за новите Времена.
След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане. Гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа.
към текста >>

Поражда се ново съзнание у хората.
Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане. Гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа. Ние всички ще станем пеперуди.
към текста >>

Ние сме хората на новия живот.
Иде доброто. Тези събития, които стават, са начало. Това поколение така ще си отиде. Иде космичното съзнание у човека. Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Ние сме хората на новия живот. Със стария живот краката ни бяха Вързани, очите ни бяха завързани, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. * Вие сега сте още в болницата, не сте се освободили от нея. Хвърлете болничните халати!
към текста >>

Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват.
Казано е: „Които чуят гласа ще станат и ще възкръснат". Питат, по кой начин ще се оправи светът. Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят. Любовта трябва да изпълни Въздуха. Сега Влизаш някъде и Виждаш, че целият Въздух е безлюбие. Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват. Новото ще дойде като зазоряване. И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго.
към текста >>

Новото ще дойде като зазоряване.
Питат, по кой начин ще се оправи светът. Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят. Любовта трябва да изпълни Въздуха. Сега Влизаш някъде и Виждаш, че целият Въздух е безлюбие. Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват. Новото ще дойде като зазоряване. И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца.
към текста >>

Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света.
Любовта трябва да изпълни Въздуха. Сега Влизаш някъде и Виждаш, че целият Въздух е безлюбие. Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват. Новото ще дойде като зазоряване. И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца. Тъй, както е писано от Бога в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.
към текста >>

Когато дойде новият порядък, ще бъде друго.
Новото не могат да го донесат нито едните, нито другите от двете страни, които воюват. Новото ще дойде като зазоряване. И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца. Тъй, както е писано от Бога в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще дойде време да свирят например, те ще кажат: „Невъзможно! " То е възможно, но не в тяхната форма, а в друга форма.
към текста >>

Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.
Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца. Тъй, както е писано от Бога в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще дойде време да свирят например, те ще кажат: „Невъзможно! " То е възможно, но не в тяхната форма, а в друга форма. И сега, като се каже за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при сегашните разбирания. Няма нещо невъзможно. Да не се смущава човек, че не разбира някои неща.
към текста >>

Избраните ще разберат коя е новата форма, която трябва да възприемат.
Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, ученикът трябва да намери как да постъпи по Божественому - във време на изпитание да знае как да постъпи. Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи. Избраните ще разберат коя е новата форма, която трябва да възприемат. Човек ще работи, за да се прослави Бог. И Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, които искат да завземат мястото на Божествения елемент. И сме против всяко насилие. Аз казвам: „Бог е с мен.
към текста >>

Тя ще създаде новия свят и тогава всичко ще се преобрази.
Трябва да го пробиеш, да го изстискаш и да изкараш съдържанието навън. СЦе го изхвърлиш из себе си! Добрите хора трябва да станат силни, а лошите слаби. Това ще дойде само по закона на любовта. Любовта твори. Тя ще създаде новия свят и тогава всичко ще се преобрази. Всичко в света трябва да става чрез закона на любовта. Черната ложа, след като е узнала, че иде законът на любовта, 2000 години се е старала да отмени това, да отмени любовта, да омаловажи и изопачи всичко, свързано с тази идея, да я подмени навсякъде с една изопачена идея, че това е каша, че даже и не заслужава да се говори за любовта, че това е за глупавите хора, че децата се занимават с нея, да мислят хората, че любов се нарича това, което е всъщност упадък, разврат. И казват: „Оставете се от тази любов, ние от нея страдаме! " На хората трябва да се покаже, че това, което те са опитали, не е любов. Защото любовта е най-висшето, най-разумното, най-безкористното, и когато този, който има любов, ти направи едно добро, ти няма да се усетиш, защото той няма да ти купи един подарък и като върви подире ти да казва: „Кажи де, че този подарък аз го купих"...
към текста >>

Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии.
Някои от Черната ложа минават в Бялото Братство, стават ученици, очистват се. Мнозина от тях минават и вследствие на това Черната ложа губи силата си. От този полюс, който те съставляват, всичко отива към Бялото Братство. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света.
към текста >>

Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света.
Мнозина от тях минават и вследствие на това Черната ложа губи силата си. От този полюс, който те съставляват, всичко отива към Бялото Братство. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл.
към текста >>

Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии.
Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл. Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария. Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим.
към текста >>

Новият човек иде в света.
Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл. Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария. Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим. „Иде" става на „Иди! " Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва.
към текста >>

Той иде с нова мисъл.
Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл. Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария. Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим. „Иде" става на „Иди! " Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат.
към текста >>

Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария.
Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл. Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария. Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим. „Иде" става на „Иди! " Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати.
към текста >>

Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие.
Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим. „Иде" става на „Иди! " Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи.
към текста >>

Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново.
„Иде" става на „Иди! " Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат.
към текста >>

Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото.
" Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото.
към текста >>

Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи.
Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото. Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света. Хората трябва да бъдат готови да приемат и да използват благата. Ако нивата е посята, когато дойде дъждът, посятото ще израстне, ще има какво да расте, но ако не е посята , ще израстнат бодили.
към текста >>

Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат.
Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото. Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света. Хората трябва да бъдат готови да приемат и да използват благата. Ако нивата е посята, когато дойде дъждът, посятото ще израстне, ще има какво да расте, но ако не е посята , ще израстнат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да израстне.
към текста >>

Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото.
Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото. Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света. Хората трябва да бъдат готови да приемат и да използват благата. Ако нивата е посята, когато дойде дъждът, посятото ще израстне, ще има какво да расте, но ако не е посята , ще израстнат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да израстне. Или казано другояче, което е в нас от памтивека, ще възрастне.
към текста >>

Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света.
Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото. Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света. Хората трябва да бъдат готови да приемат и да използват благата. Ако нивата е посята, когато дойде дъждът, посятото ще израстне, ще има какво да расте, но ако не е посята , ще израстнат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да израстне. Или казано другояче, което е в нас от памтивека, ще възрастне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти.
към текста >>

- Учителю, как ще дойде новият порядък, Царството Божие на Земята?
Днес след Паневритмията всички братя и сестри поздравихме Учителя. Той раздаде на всички гевречета и каза: - Щом слушате, ще има гевречета. Ако не слушате, няма да има гевречета. Една сестра запита: - Учителю, как ще дойде новият порядък, Царството Божие на Земята? Учителя отговори: - Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората. 2000 години вие все растете. Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова.
към текста >>

Новата епоха ще бъде епоха на обнова.
- Учителю, как ще дойде новият порядък, Царството Божие на Земята? Учителя отговори: - Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората. 2000 години вие все растете. Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова. Обновата сега започва. Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата. Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: Първо, повдигане на жената; второ, повдигане на бедните, на слабите в света,- трето, застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е одарена, не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената.
към текста >>

Обновата сега започва.
Учителя отговори: - Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората. 2000 години вие все растете. Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова. Обновата сега започва. Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата. Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: Първо, повдигане на жената; второ, повдигане на бедните, на слабите в света,- трето, застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е одарена, не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Ще има взаимопомощ и братство.
към текста >>

Както в тялото няма господар и слуга - например ръцете работят за теб, но на масата сядаш заедно с тях - така ще бъде и с хората през новата епоха, няма да сложиш на другите вън да ядат, но ще седнете заедно на трапезата.
Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата. Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: Първо, повдигане на жената; второ, повдигане на бедните, на слабите в света,- трето, застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е одарена, не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Ще има взаимопомощ и братство. Както в тялото няма господар и слуга - например ръцете работят за теб, но на масата сядаш заедно с тях - така ще бъде и с хората през новата епоха, няма да сложиш на другите вън да ядат, но ще седнете заедно на трапезата. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар. Сега ще признавате само един Господ - Бога, а другите - само слуги. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото.
към текста >>

На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни.
Сега ще признавате само един Господ - Бога, а другите - само слуги. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото. А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни. Детската количка е хубава, но е овехтяла. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания. А ако приеме новото, ще бъде пеперуда, няма да лази, ще има летяща мисъл. Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в противоречие с космичното електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат. Тези къси вълни идват от пространството.
към текста >>

Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания.
Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото. А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни. Детската количка е хубава, но е овехтяла. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания. А ако приеме новото, ще бъде пеперуда, няма да лази, ще има летяща мисъл. Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в противоречие с космичното електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат. Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с Природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях.
към текста >>

А ако приеме новото, ще бъде пеперуда, няма да лази, ще има летяща мисъл.
А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни. Детската количка е хубава, но е овехтяла. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания. А ако приеме новото, ще бъде пеперуда, няма да лази, ще има летяща мисъл. Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в противоречие с космичното електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат. Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с Природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни, за да не ни засегнат тези къси вълни, които сега идват.
към текста >>

Сърцето не се движи по обикновен начин.
Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с Природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни, за да не ни засегнат тези къси вълни, които сега идват. Лошите хора не ще могат да ги издържат. Сърцето не се движи по обикновен начин. Космичното електричество го движи. И когато човек дойде в дисхармония с него, идва удар и разрив на сърцето. Идеите идват от друг свят. Ако имаш усет, ти ще ги схванеш. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи.
към текста >>

В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи.
Сърцето не се движи по обикновен начин. Космичното електричество го движи. И когато човек дойде в дисхармония с него, идва удар и разрив на сърцето. Идеите идват от друг свят. Ако имаш усет, ти ще ги схванеш. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи. Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници. Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване. Един стар богат човек казал на сина си: „Така не се живее! " - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил.
към текста >>

Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея.
И когато човек дойде в дисхармония с него, идва удар и разрив на сърцето. Идеите идват от друг свят. Ако имаш усет, ти ще ги схванеш. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи. Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници. Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване. Един стар богат човек казал на сина си: „Така не се живее! " - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам. Те ще осъществят новото.
към текста >>

Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване.
Идеите идват от друг свят. Ако имаш усет, ти ще ги схванеш. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи. Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници. Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване. Един стар богат човек казал на сина си: „Така не се живее! " - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам. Те ще осъществят новото. Аз с тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо.
към текста >>

Идват сега нови поколения, аз ги виждам.
Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници. Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване. Един стар богат човек казал на сина си: „Така не се живее! " - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам. Те ще осъществят новото. Аз с тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо. Нас ни интересуват сегашните пъпки, които сега се развиват, а с окапалите листа не се занимаваме. Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.
към текста >>

Те ще осъществят новото.
Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване. Един стар богат човек казал на сина си: „Така не се живее! " - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам. Те ще осъществят новото. Аз с тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо. Нас ни интересуват сегашните пъпки, които сега се развиват, а с окапалите листа не се занимаваме. Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим. " Това значи, когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение.
към текста >>

Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха.
" - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам. Те ще осъществят новото. Аз с тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо. Нас ни интересуват сегашните пъпки, които сега се развиват, а с окапалите листа не се занимаваме. Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим. " Това значи, когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, затова всички ще бъдат радостни и весели. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Лицата им ще бъдат свежи и без бръчки.
към текста >>

Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство.
Всичко се движи около Слънцето, защото то дава. Човек трябва да има едно вътрешно Слънце, около което да се движи. Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? "
към текста >>

Това е общата основа.
Човек трябва да има едно вътрешно Слънце, около което да се движи. Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото.
към текста >>

Любовта е новото.
Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? " Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Няма трудност, която тя да не може да премахне. Ако обичаш едно животно, то не те напада. И индусите като си концентрират ума и обичат животното, то не ги напада, минава и си заминава.
към текста >>

Ако влезе в селото със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи.
Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога. От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат. Ако влезе в селото със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи. Това иде на Земята. Любовта - това е нещо като динамо, или като радио, което разпространява Божиите мисли. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото различните народи изпълняват различни длъжности в света, всеки народ си има своя мисия. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: „Всяка плът ще слави Господа".
към текста >>

Когато се казва: „Ще дойде ново Небе и нова Земя", се разбира следното: Под ново Небе се разбира света, който ангелите са наредили, а под нова Земя се разбира света, който хората са наредили - човешкият външен ред.
Учителя отговори. - Някои могат, но някои страдания не могат. Камъкът, който пада, трябва да падне. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Когато се казва: „Ще дойде ново Небе и нова Земя", се разбира следното: Под ново Небе се разбира света, който ангелите са наредили, а под нова Земя се разбира света, който хората са наредили - човешкият външен ред. А пък самата Земя, самото Слънце, те са направени от Бога, те са си добри. По какво се различава Божественото от човешкото? Божественото отначало дава малко и слабо, но към края дава най-хубавото и най-силното. Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден - по-малко, докато най-после се намериш като вол, завързан, да ядеш само плява. Новите хора трябва да имат сила, не да бъдат слаби.
към текста >>

Новите хора трябва да имат сила, не да бъдат слаби.
Когато се казва: „Ще дойде ново Небе и нова Земя", се разбира следното: Под ново Небе се разбира света, който ангелите са наредили, а под нова Земя се разбира света, който хората са наредили - човешкият външен ред. А пък самата Земя, самото Слънце, те са направени от Бога, те са си добри. По какво се различава Божественото от човешкото? Божественото отначало дава малко и слабо, но към края дава най-хубавото и най-силното. Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден - по-малко, докато най-после се намериш като вол, завързан, да ядеш само плява. Новите хора трябва да имат сила, не да бъдат слаби. Те трябва да разполагат с нещо, за да могат да помагат, да дават. Когато един човек счита, че твоите радости са негови радости, че твоите скърби са негови скърби, че твоите успехи са негови успехи - тогава вие сте в реалния свят. Един ден ще се събудите и ще видите, че не сте такъв човек, какъвто сте бил до сега. И ще си кажете: „Голям дивак съм бил! " Това наближава.
към текста >>

Новата вест е: „Идат пролетта, любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието.
" Това наближава. Още десетина години. А всеки ден представлява много години. Досега е била зимата на Любовта, сега вече наближава пролетта на Любовта. През зимата Слънцето не грее много време. Новата вест е: „Идат пролетта, любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието. Известете на учениците в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. * Една сестра каза: - Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век.
към текста >>

- Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура.
Известете на учениците в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. * Една сестра каза: - Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. - Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще.
към текста >>

Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават.
Галилея, това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. * Една сестра каза: - Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. - Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри.
към текста >>

Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал.
Една сестра каза: - Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. - Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен. Този закон съществува в Природата, това е неизбежно.
към текста >>

- Това значи, че трябва да се гради върху новото.
За нас въпросът е ясен, но за управляващите не е ясен. Невъзможните сега неща ще бъдат възможни за бъдещите поколения. * Един брат попита: - Какво означават думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си"? - Това значи, че трябва да се гради върху новото. В този народ трябва да се създаде едно ново верую. И това ще дойде В тези усилни Времена. Работата на днешните общественици е като дърво без корен. Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение.
към текста >>

В този народ трябва да се създаде едно ново верую.
Невъзможните сега неща ще бъдат възможни за бъдещите поколения. * Един брат попита: - Какво означават думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си"? - Това значи, че трябва да се гради върху новото. В този народ трябва да се създаде едно ново верую. И това ще дойде В тези усилни Времена. Работата на днешните общественици е като дърво без корен. Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват.
към текста >>

Друго трябва да се даде на новото поколение.
- Това значи, че трябва да се гради върху новото. В този народ трябва да се създаде едно ново верую. И това ще дойде В тези усилни Времена. Работата на днешните общественици е като дърво без корен. Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват. И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо. - Българите да не повторят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи? Учителя каза:
към текста >>

И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото.
И това ще дойде В тези усилни Времена. Работата на днешните общественици е като дърво без корен. Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват. И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо. - Българите да не повторят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи? Учителя каза: - Преди 2000 години условията бяха други, сега са други. Тъмнината вече се вдига.
към текста >>

В новото направление само може да се спечели нещо.
Работата на днешните общественици е като дърво без корен. Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват. И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо. - Българите да не повторят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи? Учителя каза: - Преди 2000 години условията бяха други, сега са други. Тъмнината вече се вдига. Силата се дава на добрите.
към текста >>

- Българите да не повторят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи?
Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват. И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо. - Българите да не повторят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи? Учителя каза: - Преди 2000 години условията бяха други, сега са други. Тъмнината вече се вдига. Силата се дава на добрите. Лошите вече изгубват своята сила, своите способности, един страх се вселява в тях.
към текста >>

30. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

не живее само за себе си и служи на Бога беззаветно.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ Душата ви трябва да бъде в непрекъснат стремеж за Бога. Ученик (окултен) е само този, който върши само Божията воля, т.е. не живее само за себе си и служи на Бога беззаветно. Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т.н. Човек има Велико бъдеще! Въдворете Царството Божие вътре във вас. Когато човек иска да работи за Бога, то условията Ще му се подобрят. На първо място е добрият живот, идейният, Любовта и всичко друго ще дойде.
към текста >>

Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето.
Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката. Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога. При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр. Защото те нарушават и функциите на дишането, храносмилането и на черния дроб.
към текста >>

Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр.
Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога. При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр. Защото те нарушават и функциите на дишането, храносмилането и на черния дроб.
към текста >>

31. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр. Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете душите им към Бога. Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие.
към текста >>

Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете душите им към Бога.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр. Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете душите им към Бога. Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното.
към текста >>

32. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярата развива ясновидството у човека.
Хората са много несправедливи и спрямо себе си. Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си. Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата. Вярата развива ясновидството у човека. Посейте всички семенца на любовта в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда. Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта. От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената.
към текста >>

Страданията са задачи, мъчнотии, върху които човек върви отгоре като на косъм и той трябва да знае да се справи с тях, да знае да пази равновесие, да е майстор, защото знайте, че няма мъчнотия, която да няма разрешение.
Например, когато има болки в краката си — трябва значи, освен да лекува, но и да развие мекотата си. При страданието си човек много плаща, но опитността, която добива, струва много повече. Тя влиза в процеса на неговото развитие, за да се коригира. Страданията изграждат света, а при радостите ние се намираме вечно в един уреден (изграден) свят. Като минава човек през страданията — заяква, калява се. Страданията са задачи, мъчнотии, върху които човек върви отгоре като на косъм и той трябва да знае да се справи с тях, да знае да пази равновесие, да е майстор, защото знайте, че няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал сили на човека да се справя с мъчнотиите. В тях, човек разработва характера си и колкото повече е страдал човек, толкова е по-повдигнат. Страданията неутрализират греха. Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден.
към текста >>

При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова.
Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него.
към текста >>

Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот.
Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо. ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА!
към текста >>

Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света.
Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо. ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА! Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е.
към текста >>

Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с Любов и те ще бъдат доволни много.
Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са го приели и той не живее във всички. Те значи не вършат Неговата воля все още. Но Бог е, който възраства нещата и всичко хубаво, което има в човека, Той ще го възрасте. Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с Любов и те ще бъдат доволни много. Тогава, всички ще бъдат разумни, т.е. всички ще дават и от всички ще се взима. Значи даване и взимане едновременно ще има без разлика в света, затова сега хората трябва да носят само 10 години новите идеи и работи и ще видят, че ще израснат. Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили. * * *
към текста >>

Значи даване и взимане едновременно ще има без разлика в света, затова сега хората трябва да носят само 10 години новите идеи и работи и ще видят, че ще израснат.
Те значи не вършат Неговата воля все още. Но Бог е, който възраства нещата и всичко хубаво, което има в човека, Той ще го възрасте. Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с Любов и те ще бъдат доволни много. Тогава, всички ще бъдат разумни, т.е. всички ще дават и от всички ще се взима. Значи даване и взимане едновременно ще има без разлика в света, затова сега хората трябва да носят само 10 години новите идеи и работи и ще видят, че ще израснат. Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили. * * * Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората и ще дойде време, когато Той ще се прояви чрез тях. Значи, 2000 години вие все растете и истинските Божий закони които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие.
към текста >>

Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили.
Но Бог е, който възраства нещата и всичко хубаво, което има в човека, Той ще го възрасте. Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с Любов и те ще бъдат доволни много. Тогава, всички ще бъдат разумни, т.е. всички ще дават и от всички ще се взима. Значи даване и взимане едновременно ще има без разлика в света, затова сега хората трябва да носят само 10 години новите идеи и работи и ще видят, че ще израснат. Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили. * * * Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората и ще дойде време, когато Той ще се прояви чрез тях. Значи, 2000 години вие все растете и истинските Божий закони които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие. Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира.
към текста >>

Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората.
Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници.
към текста >>

Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него.
Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници. Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки.
към текста >>

Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека.
Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници. Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки. Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва.
към текста >>

Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки.
Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници. Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки. Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва. Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме. По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво.
към текста >>

Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите.
Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва. Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме. По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце.
към текста >>

Щастието може да се разбира само при Новите разбирания.
Този е Божият път, той е хубав. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава, това са задачи за него и като ги разреши, ще дойде нещо много красиво. Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни.
към текста >>

Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни.
Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си.
към текста >>

Децата в училище трябва да се нареждат по чиновете, според темпераментите, т.е.
Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа. Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията. За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават. Децата в училище трябва да се нареждат по чиновете, според темпераментите, т.е. да се допълват. При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях.
към текста >>

Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото.
Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда. Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон.
към текста >>

Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора.
горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област. Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си.
към текста >>

Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е.
От света, от който сте излезли ви държат отговорни за това, което са ви дали и като направиш добро, печалбата остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да подбудят и другите да правят добро. От Духовния свят, всякога ни се притичват на помощ и ние трябва да останем верни на онези (Божественото), които ни помагат, защото всякога ще имате нужда от тях. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате. Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е.
към текста >>

Ти си човекът, който едновременно изпитваш доброто и злото и си вадиш поука.
По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо. Злото винаги идва във вид, какъвто човек не е очаквал. Така че, мине ли човек през известни изпитания, друг път те ще бъдат от друг род и т.н., понеже те са предметно учение за човека и затова той трябва да е буден. На Бог му трябват работници безкористни които да работят от Любов, без да мислят за себе си. През целия живот на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете. Ти си човекът, който едновременно изпитваш доброто и злото и си вадиш поука. Всеки човек е изложен на изкушения, защото всички трябва да минете през огън, за да се пречистите и поумнеете. Грехът в човека е неподчинение на Разумното (Божественото). Бог изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението значи те изкушава да съгрешиш, иска да те подкупи. При изкушението човек пада и изгубва всичко, а при излита могат да те скъсат, но имаш право пак да държиш изпит.
към текста >>

Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън.
Изкушението значи те изкушава да съгрешиш, иска да те подкупи. При изкушението човек пада и изгубва всичко, а при излита могат да те скъсат, но имаш право пак да държиш изпит. Човек в последния си изпит ще остане сам, изоставен от всички, без никаква опора отвън и да намери тогава опора само в Бога. Земята е място, за да държите матура и няма двама души, които да имат еднакви изпити. Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си.
към текста >>

А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога.
* * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен.
към текста >>

Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива.
Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр.
към текста >>

По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение.
В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени:
към текста >>

Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега.
Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях.
към текста >>

33. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им.
По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите.
към текста >>

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях.
към текста >>

Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания.
Той каза: “Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа.” Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството.
към текста >>

възлизането отново на човешката душа към Бога.
Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
към текста >>

Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
към текста >>

Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа.
към текста >>

Той ще има нов поглед върху нещата.
Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.
към текста >>

Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. “И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството.
към текста >>

Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>

Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия?
За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас.
към текста >>

Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>

При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието.
Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви.
към текста >>

34. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен?
към текста >>

Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
към текста >>

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега.
към текста >>

Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание.
(Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава.
към текста >>

Кой човек е старозаветен?
Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни.
към текста >>

Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава.
Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни.
към текста >>

По времето на Христа повечето хора са били новозаветни.
Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.
към текста >>

Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.
По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика. Ученикът се отличава със следното: не се стреми към богатство, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява. Той търси да приложи правдата, но знае методите за това. Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на самоотричането. Ученикът никога не критикува и не мисли за погрешките на хората. Дотук казахме какво ученикът няма.
към текста >>

Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса.
Ученикът започва с Божествената любов. Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял.
към текста >>

Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора.
Ако не се даде ход на енергиите в горната част на главата, те ще отидат към страничните части на главата и ще засилят центровете на разрушителността. Затова ученикът трябва винаги да насочва енергиите си към Божественото. Друго качество на ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му.” Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова. Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи.
Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта. Той трябва да повиши вибрациите на своята любов, трябва да обича повече хора.
към текста >>

35. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Основният фактор на еволюцията
Основният фактор на еволюцията Този въпрос е много мистичен, труден за разбиране и затова изисква повече внимание. Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче.
към текста >>

”, едновременно изпратил любов към него.
Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани! ”, едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства.
към текста >>

Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие.
Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>

Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога.
Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити?
към текста >>

36. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година.
[[Изворът на доброто]] ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА ''Хората не могат да изменят Божествения ред на нещата. Въпреки че те воюваха и опустошаваха земята, пролетта пак дойде. Поляните се раззелениха, първите цветя цъфнаха, пъпките на дърветата наедряха. Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година. В малкото стопанство настана голямо оживление. Отвсякъде започнаха да идват гости - братя и сестри. Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите.
към текста >>

Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.''
Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
към текста >>

Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).''
Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията. После, докато пяхме песни, всеки поздрави Учителя за празника с целуване на ръка.'' ''Денят беше хубав, небето ясно. Слънцето изгря и стопли земята. Един малък живот пулсираше в съгласие с Великия.
към текста >>

В този светъл ден ние видяхме предзнаменование на друга пролет, жадувана и очаквана от човешките души.
''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията. После, докато пяхме песни, всеки поздрави Учителя за празника с целуване на ръка.'' ''Денят беше хубав, небето ясно. Слънцето изгря и стопли земята. Един малък живот пулсираше в съгласие с Великия. В този светъл ден ние видяхме предзнаменование на друга пролет, жадувана и очаквана от човешките души. Ние пожелахме тя да дойде за всички човеци - братя. Да дойде новият Живот на Любовта, Братството, Мира и Свободата за всички народи по лицето на земята.'' ''След закуската пак се събрахме около Учителя, като пяхме песни. Песента е всемирен език, който всички разбират.'' ''Някой запита Учителя:''
към текста >>

Да дойде новият Живот на Любовта, Братството, Мира и Свободата за всички народи по лицето на земята.''
''Денят беше хубав, небето ясно. Слънцето изгря и стопли земята. Един малък живот пулсираше в съгласие с Великия. В този светъл ден ние видяхме предзнаменование на друга пролет, жадувана и очаквана от човешките души. Ние пожелахме тя да дойде за всички човеци - братя. Да дойде новият Живот на Любовта, Братството, Мира и Свободата за всички народи по лицето на земята.'' ''След закуската пак се събрахме около Учителя, като пяхме песни. Песента е всемирен език, който всички разбират.'' ''Някой запита Учителя:'' –'' По кой начин се изявява Бог в човека? ''
към текста >>

Великият художник, поет или скулптор се изявява само на най-даровитите си ученици, на обикновените той не се изявява.
В такъв случай, Той, като влезе в сърцето ви, веднага ще се оттегли. Посещението на Бога, това е най-великият момент в живота на вашата душа. Колкото и кратко да трае то, ще има значение през цялата вечност. Има един начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Великият музикант се изявява само на своите способни ученици. Великият художник, поет или скулптор се изявява само на най-даровитите си ученици, на обикновените той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да посветим сила, живот, здраве и всичко друго на Бога и сме в състояние да претърпим всички мъчнотии и страдания, без да се усъмним в Него, Бог ще ни се изяви. Който се е докоснал до Божествения Свят, той е готов да стане мъченик и казва: "За Бога съм готов да се пожертвам! " Ако някой от вас, само за момент, би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го опитвал, с едно мръдване на ръката си той би могъл да усмири разярена тълпа, която върши престъпление - всичко ще замлъкне и ще утихне. Ако в този момент се намирате пред една стохилядна армия, всички топове ще млъкнат.
към текста >>

Ако бяхте чули гласа на Бога, вие не щяхте да бъдете обикновен човек.
Ако някой от вас, само за момент, би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го опитвал, с едно мръдване на ръката си той би могъл да усмири разярена тълпа, която върши престъпление - всичко ще замлъкне и ще утихне. Ако в този момент се намирате пред една стохилядна армия, всички топове ще млъкнат. Такова велико нещо е Божието присъствие! Има един идеал, който трябва да постигнете: да почувствате поне за момент, какво нещо е Великата Божия Любов. Велик момент е да познаете връзката между всички Същества - от най-малкото до най-голямото. Ако бяхте чули гласа на Бога, вие не щяхте да бъдете обикновен човек. Смисълът на Живота седи в това, човек да дочака времето, когато ще го посети Бог - Абсолютната Реалност. Това сте чакали цяла вечност, почакайте още малко. Ще чакате, докато дойде Любовта. Животът не е нито физически, нито духовен. Той има физическа или духовна форма, но той е Божествен.
към текста >>

Мъдрецът може да издържи едва една минута на Любовта, а за обикновения човек даже една хилядна от секундата е много.
Ако не го използвате, целият ви живот е изгубен. Всичко останало е само приготовление за този момент. Любовта, като ви посети, седи една хилядна от секундата. В това време тя е посяла нещо във вас. После посятото ще израсне. Мъдрецът може да издържи едва една минута на Любовта, а за обикновения човек даже една хилядна от секундата е много. Това, което хората наричат Любов, това са само последствията от Любовта. Като получите писмо от Бога, ще имате очите на ангелите. И когото погледнете с такива очи, у него ще започне зазоряването.
към текста >>

37. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре.
РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА ''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше'' ''топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на'' ''чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата.
към текста >>

Гъстите храсти наоколо пазеха завет.
РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА ''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше'' ''топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на'' ''чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко'' ''пъти вече.
към текста >>

Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна.
Разумните Сили са причина за това. Тези, които не действат съгласно с природните закони, Природата ги оставя свободни да вършат каквото искат, но ще опитат и последствията. А Природата има съвсем друго отношение към онези, които живеят в съгласие с нейните закони. И когато ще иска да направи нещо, тя ги предупреждава. Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.” Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват: „Ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари.” Там е нещастието на хората, дето мислят, че могат да подчинят Природата. Това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от умовете на вашите деца! Не е въпросът да подчиним Природата, но да я изучаваме, да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Мнозина учени се стремят да подчинят Природата.
към текста >>

38. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София.
В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги.
към текста >>

Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата.
Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му. Той се преобразил. Интересът му се усилил. Забелязал, че тя ходи някъде неделен ден и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива.
към текста >>

Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му. Той се преобразил. Интересът му се усилил. Забелязал, че тя ходи някъде неделен ден и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I).
Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тая епоха започва от 1944 г. и ще продължава още известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото.
към текста >>

Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“.
Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа. Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора.
към текста >>

И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза: Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза: Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа. През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с грамадни каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден.
към текста >>

Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза: Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа. През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с грамадни каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден. Дойде 21 юни. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни, най-големия ден през годината празника на лятното слънцестоене.
към текста >>

Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I).
Дойде 21 юни. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни, най-големия ден през годината празника на лятното слънцестоене. За пръв път Братството празнува тържествено 22 юни тази година. На 21 юни с раници потеглихме за хижа „Острец“, която е на 10 15 минути под едноименния връх. На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“. Наближи краят на август.
към текста >>

Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“. Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>

Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
На 28 август се върнахме в селото. На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
към текста >>

За да се влее в нас новият живот.
На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога.
към текста >>

Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога.
към текста >>

В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>

Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот.
Така постъпват и нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помогнат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? Когато старият строй се замени с нов по-реален, по-разумен, съгласен с Божиите закони.
към текста >>

Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава.
Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помогнат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? Когато старият строй се замени с нов по-реален, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Духовният човек е развил своето духовно тяло.
към текста >>

Когато старият строй се замени с нов по-реален, по-разумен, съгласен с Божиите закони.
Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? Когато старият строй се замени с нов по-реален, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Духовният човек е развил своето духовно тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да влиза в него по желанието си. Ако някой помисли нещо лошо срещу човека, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божествената тояжка. Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, каквото съвременните хора даже на подозират. Страданията са необходими за опресняване, за усилване.
към текста >>

39. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик е всеки, който служи на Бога беззаветно.
Пръв е онзи, който може да извърши Божията работа, а последен е онзи, който нея е извършил. Душата ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога! Кой е ученик? Ученик е всеки, който върши само волята Божия, т. е. не живее за себе си. Ученик е всеки, който служи на Бога беззаветно. Трите пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото братство. Учението на Бялото братство ги събира в едно, както е изложено в този чертеж: Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човекът има велико бъдеще. Въдворете Царството Божие вътре във вас.
към текста >>

Трите пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото братство.
Душата ти да бъде в непрекъснат стремеж към Бога! Кой е ученик? Ученик е всеки, който върши само волята Божия, т. е. не живее за себе си. Ученик е всеки, който служи на Бога беззаветно. Трите пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, влизат едновременно в учението на Бялото братство. Учението на Бялото братство ги събира в едно, както е изложено в този чертеж: Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човекът има велико бъдеще. Въдворете Царството Божие вътре във вас. Ще ви дам една работа.
към текста >>

Извадете най-важните, основните мисли от нея.
Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човекът има велико бъдеще. Въдворете Царството Божие вътре във вас. Ще ви дам една работа. Проучете книгата „Любов към Бога". Извадете най-важните, основните мисли от нея. И размишлявайте върху нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. (Де ви дам още една задача: Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите тази година кое трябваше да направите, а не сте го направили. Да имате един отчет.
към текста >>

(Де ви дам още една задача: Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега.
Ще ви дам една работа. Проучете книгата „Любов към Бога". Извадете най-важните, основните мисли от нея. И размишлявайте върху нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. (Де ви дам още една задача: Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите тази година кое трябваше да направите, а не сте го направили. Да имате един отчет. Един брат каза: „Нямам време за духовна работа, понеже съм зает с много други работи.“ Учителя каза: Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията.
към текста >>

А основата на всичко кое е?
Учителя каза: Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което подобрява условията. Аз говоря на учениците да се занимават с музика, рисуване, с някои други изкуства, с изучаване на език и пр. Те са необходими работи, но са добавъчни. А основата на всичко кое е? Основата на всичко, най-важно от всичко, на първо място, е добрият живот. Щом човек има добрия живот, любовта, идейния живот, то всичко друго ще дойде. Когато ние мислим за Бога, и Бог мисли за нас, тогава ставаме благоуханни. Всеки ще мине по този Божествен път. Той е единственият път.
към текста >>

Основата на всичко, най-важно от всичко, на първо място, е добрият живот.
Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което подобрява условията. Аз говоря на учениците да се занимават с музика, рисуване, с някои други изкуства, с изучаване на език и пр. Те са необходими работи, но са добавъчни. А основата на всичко кое е? Основата на всичко, най-важно от всичко, на първо място, е добрият живот. Щом човек има добрия живот, любовта, идейния живот, то всичко друго ще дойде. Когато ние мислим за Бога, и Бог мисли за нас, тогава ставаме благоуханни. Всеки ще мине по този Божествен път. Той е единственият път. Най-важните работи има отсега нататък да се учат.
към текста >>

Всеки ден прилагайте онова, което знаете.
Трябва да почне опитване на методите, които има в беседите и лекциите. Който се учи на тази земя, ще го пратят на по-горно училище, а който не се учи, ще го пратят на по-долно училище. Вие сте дошли в света в школата. Използувайте тази школа. Дотам, додето сте разбрали, приложете. Всеки ден прилагайте онова, което знаете. Малко, микроскопически прилагайте всеки ден. Учителят обича добрите ученици. Когато има способен ученик, учителят го обича и заради него разправя и на другите. Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна, а който не търси, е на правата страна. Нали на конете, за да не се плашат, им турят капаци от двете страни на очите.
към текста >>

Има еволюция обикновена, бавна, има еволюция средна по бързина и най-после бърза, ускорена еволюция.
Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези същества и те почват да работят върху теб. Ти привличаш вече вниманието им и помощта им. Човек може в един живот да стане ангел. За това е необходимо следното: когато направи погрешка, да я поправи моментално. Това е най-добрият начин на еволюцията. Има еволюция обикновена, бавна, има еволюция средна по бързина и най-после бърза, ускорена еволюция. Последната се придружава с по-големи страдания. Тя става, когато човек поправя всяка своя погрешка моментално. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече. Всички трябва да вярвате, че е дошло времето хората да бъдат изразители на Божественото. Една сестра каза: „Ние работим сега върху себе си, но нямаме резултат.
към текста >>

Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини:
Сутринта, като станеш, да си благодарен. Има много методи за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Има същества, които са готови да ти помагат в това трансформиране. Затова се молим: „Изпрати Духа си. “ Когато човек почне да живее по Бога, събуждат се всички реакции, много противодействия. Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини: Първо, чрез вдишване на въздух. Второ, чрез ядене на малко плодове. Трето, чрез ядене на малко хляб. Четвърто, чрез пиене на една чаша гореща вода и пр. Защо?
към текста >>

Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе.
Има и други начини. Имате известни отрицателни желания. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи; вижте как с този пасаж ще трансформирате своето състояние. Тези стихове трансформират. Например седиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе. Когато животът на човека е безсмислен, когато е обезсърчен, да реже дърва. Това е начин за трансформиране. Тази отрицателна енергия трябва да се пласира. В бъдеще може да се уредят градини за песимисти: за копане, за поливане, за сеене и пр. Тогава песимизмът ще си отиде.
към текста >>

Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето.
Тогава песимизмът ще си отиде. Един брат каза: „Учителю, вие сте казали, че много болести и други страдания идат поради дисхармонията между ума и сърцето. В какво се състои именно? “ Учителя каза: Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. И Божествената мисъл трябва да дойде. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето неразположение, дразнене, нервност, обезсърчение, страх, безпокойство, тревоги, недоволство, омраза и пр. Тогава става нарушение на функциите на дишането, кръвообращението и храносмилането, на функциите на черния дроб. Моля, прочетете настоящото пред братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

40. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили?
Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителя каза: Това е добро. Вие дръжте тази мисъл. Когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него ви говорят тези велики същества. Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили? За общение с напредналите същества трябва молитва, размишление и съзерцание, да се просвети човек отвътре. Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето. Само да се моли човек, да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева.
към текста >>

Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения, чрез упражнение и концентрация може да добие прозрение, да мине през тъмната зона.
Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се срещнал с тях след молитва. Ето защо човек, за да се срещне с тия същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения, чрез упражнение и концентрация може да добие прозрение, да мине през тъмната зона. И да види червения цвят и другите цветове, но в по-голяма октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него. И той ще влезе в общение с висшите същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите.
към текста >>

Старият завет е за учени хора, за много учени хора.
Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. Съпоставяйте тези стихове, за да видите какво заключение ще извадите. От горе ще ви ръководят кои страници ще извадите. Чрез тези упражнения ще се развият центровете. Старият завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, но не е за децата. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло. И те трябва да се събудят, да се отхранят по един много естествен и правилен начин.
към текста >>

Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите.
Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове. Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на висшите същества. А висшите чувства на тия същества човек ще възприеме като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемате като чувства, за да им се дава живот.
към текста >>

41. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество.
Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината.
към текста >>

Има случаи, когато няколко души едновременно слушат такава музика.
Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направил едно движение, с ръка и произнесъл няколко думи. И като се върна пред палатката, снегът веднага престана, облаците се пръснаха и се показа слънцето. Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случаи, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще разправя един пример. Една сестра, като се събужда сутринта и излиза от палатката си, вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че вече всички са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“.
към текста >>

От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним.
Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. Когато слезем на полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим от тези енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането: Ако дишате добре, може да останете и 120 години на Земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване.
към текста >>

Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.
Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете изход в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишане. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

42. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

За влизане във връзка с напредналите същества трябва да се използуват Старият и Новият завет.
ЕЗОТЕРИЧНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА Изгрев, 12 декември 1953 г. Любезни брат, Сега ще продължим разговора с Учителя за вътрешната, мистичната работа на ученика, почната в предидущото писмо. За влизане във връзка с напредналите същества трябва да се използуват Старият и Новият завет. И ще се види, че най-важното условие е чистотата. После е важен и стремежът на ученика. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на ангелите, т. е. служене на Бога. И тези напреднали същества желаят да влязат във връзка с другите същества, за да може да се работи.
към текста >>

А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества.
Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества. В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Всички напреднали същества ръководят съществата на Земята. И ако не влезем във връзка с тези ръководещи същества, не можем да влезем във връзка с напредналите същества. Ако направиш, услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на тези висши същества горе и ще можеш да влезеш в общение с тях. А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Трябва да е работил в миналото, да не мисли, че ще може да влезе в общение, ако само сега направи нещо. Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение.
към текста >>

Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода:
Божествения език отвътре ще си го сложите. За колко време ще го научи, то зависи от желанието на човека. Най-първо човек трябва да си създаде едно духовно тяло, чрез което да се съобщава с невидимия свят. Усилия трябват за това - това е всичкото. Зависи от усърдието. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език. 2. Ще имате свещен час. Всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишено- то. Всеки ден да има уединение и размишление. Човек никак да не се безпокои за резултатите.
към текста >>

43. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Николай Дойнов
Книги със спомени за Учителя Николай Дойнов И ОЧИТЕ МИ ВИДЯХА ИЗГРЕВА Страници из историята на Бяло Братство, Спомени. Първо българско издание Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISBN 954-8091-85-2
към текста >>

Дойнов", 1989 г
Първо българско издание Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISBN 954-8091-85-2 Снимка на първа страница на корицата: „Поляната на Изгрева - Паневритмия с Учителя" Рисунка на четвърта страница на корицата: „Една възраст - Н. Дойнов", 1989 г Съдържание * 1. Изправен с лице към началото * 2. Петте стъпки за повдигането на човешката душа
към текста >>

Новата атмосфера
Ерата на Водолея * 9. Логоси на планетата Земя * 10. Комуните * 11. Новата атмосфера * 12. Мусала * 13. Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит * 14. Разтопен метал върху мен
към текста >>

Обстановката в страната и протоколи за разпит
* 49. Великият промисъл * 50. Краят * 51. Изгрева * 52. Обстановката в страната и протоколи за разпит * 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година * 52b.Протокол за разпит на свидетел, София 4 октомври 1925 година * 53. Спомен на Георги Попов за събора във Велико Търново - 1922 г. * 54.
към текста >>

Спомен на Георги Попов за събора във Велико Търново - 1922 г.
* 52. Обстановката в страната и протоколи за разпит * 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година * 52b.Протокол за разпит на свидетел, София 4 октомври 1925 година * 53. Спомен на Георги Попов за събора във Велико Търново - 1922 г. * 54. Съборът от 1926 година и стражарите * 55. Всяко същество, което изпълнява волята Божия, е ангел * 56.
към текста >>

Кои и какви са белите братя (дъновистите)
* 54. Съборът от 1926 година и стражарите * 55. Всяко същество, което изпълнява волята Божия, е ангел * 56. Кои и какви са белите братя (дъновистите) * 57. Изгрева - мистичен и културен център на братството * 58. Рила * 59. Изгрева и неговото благоустрояване
към текста >>

Томчето "Заветът на Любовта"
* 84. Хижа "Острица", хижа "Еделвайс" * 85. Витоша - българският Синай * 86. Томчето "Заветът на Любовта" * 87. "Едно е важно - Любов към Бога - това е всичко, това е всичко" * 88. Телеграмата * 89. Заветни думи на Учителя
към текста >>

Заветни думи на Учителя
Томчето "Заветът на Любовта" * 87. "Едно е важно - Любов към Бога - това е всичко, това е всичко" * 88. Телеграмата * 89. Заветни думи на Учителя * 90. Послеслов * 91. Учителя - биографични данни
към текста >>

44. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство".
към текста >>

КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори.
към текста >>

На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси.
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление.
към текста >>

Кои и какви са белите братя (дъновистите)
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално.
към текста >>

"От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство".
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
към текста >>

Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин.
Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
към текста >>

А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения.
То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач.
към текста >>

Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора?
към текста >>

Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище.
Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право?
към текста >>

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях?
към текста >>

Кое от трите, спрямо тях, становища е право?
Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници.
към текста >>

Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи.
Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото. Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на "Баучер" (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство.
към текста >>

А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка – четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха.
към текста >>

Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите.
Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка – четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха. Една голяма група слушаше разискването на не знам що си от общ интерес. Други се занимаваха или почиваха из палатките.
към текста >>

Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва.
Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези –сестра Х. С. – една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: "Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря.
към текста >>

Та имаше (не броих колко са) Варненска трапеза - за варненци, Търновска - за търновци и пр.
Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно, на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) Варненска трапеза - за варненци, Търновска - за търновци и пр. Нас ни настаниха на Пловдивската. Поканени любезно, седнахме, както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние.
към текста >>

Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
След вечерята полковник Б. ме разведе да прегледам лагера. Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида.
към текста >>

Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце.
Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал.
към текста >>

А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен.
На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век.
към текста >>

Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти.
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?
към текста >>

Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал.
Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден.
към текста >>

Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи.
Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта.
към текста >>

Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове.
Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката.
към текста >>

Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов?
Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа".
към текста >>

След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения.
Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните:
към текста >>

Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина.
Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!
към текста >>

Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение.
"Аумен! " Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество. Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности – евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи, от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата.
към текста >>

От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни.
Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество. Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности – евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи, от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
към текста >>

След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
към текста >>

Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички в очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправиха на крака. Значи – Учителя иде. И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите.
към текста >>

Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки.
А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички в очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправиха на крака. Значи – Учителя иде. И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра.
към текста >>

Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра.
Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно. Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта. Отдясно ми, почти срещу мен, седеше една млада поетеса.
към текста >>

Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател.
Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно. Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта. Отдясно ми, почти срещу мен, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга.
към текста >>

Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си.
Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя. Отвреме-навреме, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мен поглед, възкликваше: "Е, видя ли? Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи! " Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си!
към текста >>

Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот?
Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот? Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели идеята на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица.
към текста >>

Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите.
Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот? Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели идеята на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример?
към текста >>

За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат.
" И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот? Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели идеята на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го. В лагера Изгрев имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наречен поща. Всеки загубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намираше там.
към текста >>

Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение.
Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс.
към текста >>

Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало.
Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители.
към текста >>

Сигурно това е българин от рода на необикновените.
А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений.
към текста >>

Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса.
към текста >>

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений.
Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло.
към текста >>

Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений.
Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
към текста >>

Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи.
Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет.
към текста >>

Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло.
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло?
към текста >>

Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта.
И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива – еволюира.
към текста >>

Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа.
Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива – еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години.
към текста >>

Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята.
Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива – еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кросното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор.
към текста >>

За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная.
Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления.
към текста >>

Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско.
Второ, Неговите добри и предани Нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи.
към текста >>

Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя.
Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре.
към текста >>

Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим.
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден.
към текста >>

Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие.
И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения.
към текста >>

Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос.
Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплотен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му – пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят."
към текста >>

45. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] РИЛА През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно.
към текста >>

За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре.
РИЛА През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи.
към текста >>

Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева.
През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.
към текста >>

Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер.
Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше.
към текста >>

По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града.
На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът.
към текста >>

За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”.
Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”.
към текста >>

Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
към текста >>

Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха.
Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата. Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци. Но накрая всичко се уреждаше благополучно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очарователната Рила.
към текста >>

Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане.
Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете.
към текста >>

Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери.
” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства.
към текста >>

След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа.
Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня.
към текста >>

Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно.
Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи.
към текста >>

Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.
към текста >>

Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят.
Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе.
към текста >>

След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка.
На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога.
към текста >>

На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.
Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос.
към текста >>

Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата.
Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се, и аз бях готов с един проект. Той беше следният: да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две кола - такава, каквато ползвахме на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода. За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности при прокарването на такъв път. Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека.
към текста >>

Основно остана пак носенето на вода на ръце.
Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост.
към текста >>

В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий.
към текста >>

В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие.
Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив.
към текста >>

Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини.
Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство.
към текста >>

Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него.
” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? ” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза.
към текста >>

Затова предложих там мястото за един нов бивак.
Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше.
към текста >>

Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме.
След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години.
към текста >>

Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”?
Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила! ” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци.
към текста >>

” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера.
Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила! ” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители.
към текста >>

Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала.
За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушуваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август. Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, дадено от Боян Боев, който е присъствал на нея: „На 5 октомври Учителя тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта. В шест и двайсет минути бяхме в Чам-Кория. От там потеглихме в девет часа за Мусала.
към текста >>

Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова.
Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителя като погледна Скакавците, каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества”. След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен.
към текста >>

Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода.
За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

46. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки.
към текста >>

Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне.
към текста >>

Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет.
Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам.
към текста >>

Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония.
Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България.
към текста >>

Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение.
Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя. По-късно, в тържествения момент на деня, когато представителите на теософското общество, събрани от цял свят, са очаквали провъзгласяването на младия индус за Миров Учител, той със скромни думи, нещо което му прави чест, се е отказал от това високо звание. Това внесло набивало разочарование всред присъстващите, но нали вече Школата беше отворена от Мировия Учител и Словото се изпиваше с благодат.
към текста >>

47. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" След 9 Септември 1944 година, приятелите захванаха да се завръщат по домовете си. А Учителя остана в Мърчаево, както през септември, така и през октомври и чак в края на този месец се прибра на Изгрева. „Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове - отбелязва брат Жечо. - Школата се поднови.
към текста >>

ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА"
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" След 9 Септември 1944 година, приятелите захванаха да се завръщат по домовете си. А Учителя остана в Мърчаево, както през септември, така и през октомври и чак в края на този месец се прибра на Изгрева. „Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове - отбелязва брат Жечо. - Школата се поднови. Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа.
към текста >>

- Школата се поднови.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" След 9 Септември 1944 година, приятелите захванаха да се завръщат по домовете си. А Учителя остана в Мърчаево, както през септември, така и през октомври и чак в края на този месец се прибра на Изгрева. „Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове - отбелязва брат Жечо. - Школата се поднови. Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа. Но наглед имаше някакво затишие. Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“
към текста >>

Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа.
ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" След 9 Септември 1944 година, приятелите захванаха да се завръщат по домовете си. А Учителя остана в Мърчаево, както през септември, така и през октомври и чак в края на този месец се прибра на Изгрева. „Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове - отбелязва брат Жечо. - Школата се поднови. Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа. Но наглед имаше някакво затишие. Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви.
към текста >>

създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим.
Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви. През октомври и ноември се състоя тъй нареченият Народен съд. създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“. Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си.
към текста >>

През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“.
Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви. През октомври и ноември се състоя тъй нареченият Народен съд. създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“. Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си. Понякога слагал ръка на сърцето Си. Явни бяха признаците на отпадналост и все пак намери сили да посети онези любими за Него и за нас места, навярно, за да си вземе сбогом с тях.
към текста >>

По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно.
„Около това време - разказваше брат Борис - бяхме останали за малко с моята другарка в провинцията. Като се върнахме, Учителя беше наредил да отидем при Него. Когато се явих, беше вече доста отпаднал, но ме пита дали можем да отидем на Мусала. Разбира се, че може, отговорих бързо аз и Учителя посочи няколко души, които да поканим. Не искаше голяма група.“ По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно. Трябваше да има сериозни оправдания за разхода му. Какви причини да посочи Борис? Притиснат от необходимостта, той казал една не дотам вярна причина. И щом получава разрешение, връща се на Изгрева доволен, за да каже, че всичко е уредено. Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория.
към текста >>

Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория.
По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно. Трябваше да има сериозни оправдания за разхода му. Какви причини да посочи Борис? Притиснат от необходимостта, той казал една не дотам вярна причина. И щом получава разрешение, връща се на Изгрева доволен, за да каже, че всичко е уредено. Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория. Началникът без възражение разрешил. „Така уредено ние тръгнахме с леките коли към Чам Кория. После пешком нагоре, с багажите на гърба, нямаше нито коне, нито магарета, които да наемем. Бавно, с често спиране и почивки, стигнахме до хижата. На другия ден по същия начин до върха.
към текста >>

48. 87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] "ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО" „През месец декември - отбелязва Жечо Панайотов -двама с другарката ми посетихме Учителя. Прие ни много любезно, както винаги имахме кратък разговор. Видяхме, че действително е отслабнал. На следващия ден му приготвихме и занесохме закуска - трахана, каквато още през есента сами бяхме приготвили.
към текста >>

Онези ценни мисли са записани в беседата „Последно слово“, том трети от „Завета на Любовта“.
Знаехме, че Учителя обича трахана. В последствие разбрахме, че въобще не е хапнал от тази закуска, както е ставало с всичко, което братята и сестрите са Му донасяли. Тревогата около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час. Ние редовно посещавахме салона, когато имаше лекции и беседи. Последния път Учителя говори на 20 декември, но беше толкова слаб! Онези ценни мисли са записани в беседата „Последно слово“, том трети от „Завета на Любовта“. Онези, които бяха близо около Учителя прибегнаха до всички възможности, за да Му се внесе известно облекчение. Повикахме лекари от нашите среди и лекари отвън, за да го прегледат. Те се произнесоха, че Учителя страда от пневмония, а други, че от сърце. Положението на Учителя беше някак сложно. Той ту полягаше на кушетката, ту сядаше, ту се разхождаше из стаята за малко.
към текста >>

Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие.
Но само изслушахме прочетената беседа. При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му. Завесите бяха вдигнати и ние отправихме поглед към Учителя, който лежеше. Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе шепота: „Учителя почина.“ Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села. Същият ден, 27 декември, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, бе оставено в салона, където Той беше държал беседите. Непрестанно прииждаха братя и сестри и престояваха в мълчание, за да склонят глава. На всички бе помагал, със съвети за лекуване и с уреждане на трудни моменти в живота.
към текста >>

49. 89 ЗАВЕТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗАВЕТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ При една от последните му нощи, Той каза: "Обичайте всичко, което аз обичам и на което аз се радвам. Служете На всичко, на което аз служа. Любете всичко, което аз любя. Аз отивам за вашето добро и за доброто на България.
към текста >>

ЗАВЕТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗАВЕТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ При една от последните му нощи, Той каза: "Обичайте всичко, което аз обичам и на което аз се радвам. Служете На всичко, на което аз служа. Любете всичко, което аз любя. Аз отивам за вашето добро и за доброто на България. Не смущавайте Духа ми, радвайте се и веселете се за Мен.
към текста >>

50. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая.
„Християнството в първоначалната си форма беше една окултна школа." „Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа, когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те са неизвестни на съвременните хора." „Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
към текста >>

А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите.
Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят.
към текста >>

Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
към текста >>

Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание.
към текста >>

Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества.
Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е.
към текста >>

Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда.
към текста >>

Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм.
Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух. Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет. Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм. Или с други думи казано: понятията западна езотерична традиция и християнски езотеризъм са синоними. На някого може да се види чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае, че християнството се явява по-късно, а началото на западната езотерична традиция е от по-ранна епоха. Ще се изясня: Същността на западната окултна традиция е учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е. проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото.
към текста >>

Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме.
На някого може да се види чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае, че християнството се явява по-късно, а началото на западната езотерична традиция е от по-ранна епоха. Ще се изясня: Същността на западната окултна традиция е учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е. проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе.
към текста >>

Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>

Това е основата на западната окултна наука.
Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука?
към текста >>

Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята.
Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо.
към текста >>

Те са основата, върху която се гради всичко.
Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум.
към текста >>

Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота.
Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум. Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие.
към текста >>

При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание.
И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога. Третият принцип е принципът на полярността. Всички сили, които излизат от космичния ум, са поляризирани на положителни и отрицателни, на активни и пасивни. Принципът на полярността е принцип на проява на творчество. При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме. При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане.
към текста >>

Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация.
Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности.
към текста >>

В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата.
Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция.
към текста >>

Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският.
Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта.
към текста >>

По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание.
Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора.
към текста >>

По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора.
По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22.
към текста >>

Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет.
Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери. Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения.
към текста >>

Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери.
Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери. Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея.
към текста >>

Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.
към текста >>

Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции.
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни.
към текста >>

В по-ново време, като израз на този розенкройцерски дух, се явява външната школа на розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от езотеричните християнски учения и им даде по-широка известност.
Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура. Розенкройцерският орден остана скрит за света цели 2-3 века и чак през седемнадесети век се изнесоха някои от неговите учения на по-широк кръг от хора, но той незабелязано от никого стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието па тези импулси се роди и разви цялата култура на Западна Европа. В по-ново време, като израз на този розенкройцерски дух, се явява външната школа на розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от езотеричните християнски учения и им даде по-широка известност. Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителят. Той казва: Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене. Значи, зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумните същества, които подготвят явяването на Новата култура и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителят и създаденото от него движение. Ето какво казва Учителят за дейността на този езотеричен център в течение на развитието на Бялата раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона, които първоначално са имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са се разпространявали в другите страни.
към текста >>

Значи, зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумните същества, които подготвят явяването на Новата култура и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителят и създаденото от него движение.
Розенкройцерският орден остана скрит за света цели 2-3 века и чак през седемнадесети век се изнесоха някои от неговите учения на по-широк кръг от хора, но той незабелязано от никого стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието па тези импулси се роди и разви цялата култура на Западна Европа. В по-ново време, като израз на този розенкройцерски дух, се явява външната школа на розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от езотеричните християнски учения и им даде по-широка известност. Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителят. Той казва: Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене. Значи, зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумните същества, които подготвят явяването на Новата култура и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителят и създаденото от него движение. Ето какво казва Учителят за дейността на този езотеричен център в течение на развитието на Бялата раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона, които първоначално са имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са се разпространявали в другите страни. Първият клон може да наречем египетски. От Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската и персийската култура. В началото на персийската култура стои Заратустра. След това този клон преминава н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката култура.
към текста >>

Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие преминава в новообразуваните европейски страни.
Ето какво казва Учителят за дейността на този езотеричен център в течение на развитието на Бялата раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона, които първоначално са имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са се разпространявали в другите страни. Първият клон може да наречем египетски. От Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската и персийската култура. В началото на персийската култура стои Заратустра. След това този клон преминава н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката култура. Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие преминава в новообразуваните европейски страни. В Египет учениците на този клон се наричат херметисти от Учителя на този клон Хермес. В Персия се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. Първият клон, както казах, отива в Индия и създава индийската култура. В Индия представителите на Бялото Братство са оставили повече философски учения, а в Египет повече наука.
към текста >>

И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота.
Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството.
към текста >>

А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие.
Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили.
към текста >>

Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая."
Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската.
към текста >>

Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито.
към текста >>

Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет.
Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача.
към текста >>

На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора.
Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е.
към текста >>

Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено.
Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода.
към текста >>

Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта.
И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа.
към текста >>

Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха.
към текста >>

Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода.
Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост.
към текста >>

Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа.
Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам.
към текста >>

Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха.
Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа.
към текста >>

Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост.
Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността.
към текста >>

Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява.
Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята.
към текста >>

Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа.
Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили.
към текста >>

И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността.
Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието.
към текста >>

С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане.
Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие.
към текста >>

Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята.
Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло.
към текста >>

Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени.
Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
към текста >>

51. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години.
Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая.
към текста >>

Не, не е ново това учение.
В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая."
към текста >>

От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз".
към текста >>

Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес.
към текста >>

Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
към текста >>

Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро.
организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
към текста >>

А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството.
Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време.
към текста >>

Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
към текста >>

Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време.
А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е.
към текста >>

Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.
После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви.
към текста >>

Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения.
Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука.
към текста >>

Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос.
Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход.
към текста >>

Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата."
В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция.
към текста >>

Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост.
Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
към текста >>

Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.
За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
към текста >>

Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
към текста >>

Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е.
към текста >>

Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората.
Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората.
към текста >>

екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат.
към текста >>

Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството.
Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света.
към текста >>

Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център.
По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе.
към текста >>

Неговата дейност продължава в нова посока.
Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси.
към текста >>

Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи.
Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали.
към текста >>

И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква.
Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е.
към текста >>

Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни.
Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа.
към текста >>

След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята.
към текста >>

Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление.
ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали.
към текста >>

Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс.
Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали.
към текста >>

Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина.
Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина.
към текста >>

Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях.
Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро.
към текста >>

След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение.
Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много.
към текста >>

Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение.
Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа.
към текста >>

Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа.
Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано.
към текста >>

Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа.
И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила.
към текста >>

Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
към текста >>

Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България.
към текста >>

Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите.
Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
към текста >>

Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>

Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс.
към текста >>

Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени.
Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк.
към текста >>

Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света.
към текста >>

Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе.
към текста >>

Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача.
към текста >>

Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк.
Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е.
към текста >>

Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе.
Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка.
към текста >>

Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е.
Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат.
към текста >>

Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа.
на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива.
към текста >>

Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот.
Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни.
към текста >>

И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс.
Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък.
към текста >>

Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм.
Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
към текста >>

Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете.
към текста >>

Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите.
Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание.
към текста >>

Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция.
Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
към текста >>

Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм.
В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
към текста >>

Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
към текста >>

В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта.
към текста >>

Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.
към текста >>

В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост.
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените.
към текста >>

То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените.
Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения.
към текста >>

И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
към текста >>

И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук
към текста >>

В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа.
И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи.
към текста >>

Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията.
Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
към текста >>

Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия.
Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа.
към текста >>

Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция.
към текста >>

Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му.
към текста >>

Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката.
Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
към текста >>

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

„Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм.
Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели.
към текста >>

В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи.
Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
към текста >>

Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е.
към текста >>

Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности.
В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение.
към текста >>

Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници."
Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос.
към текста >>

Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога.
Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи.
към текста >>

Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
към текста >>

С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази.
към текста >>

Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните.
Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
към текста >>

В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието.
Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
към текста >>

Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет.
Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет.
към текста >>

Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет.
Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

52. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек.
Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек.
към текста >>

В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията.
Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос).
към текста >>

Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък. В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.
към текста >>

Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години.
За да бъде милостив, човек трябва да слезе до степента на която се намират другите, защото милосърдието е закон за слизане до най-долното място, на което се намира известен човек, да слезеш до него. Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас. Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. Християнството е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая.
към текста >>

Не, не е ново това учение.
Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас. Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. Християнството е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая.
към текста >>

Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
към текста >>

В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока.
към текста >>

Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус.
Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък.
към текста >>

Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота.
В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
към текста >>

Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока.
В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
към текста >>

Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи.
Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта.
към текста >>

Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
към текста >>

А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>

Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
към текста >>

Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>

От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде.
към текста >>

Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението.
към текста >>

По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
към текста >>

Тези дървета, за които се говори в Библейската легенда, че били в рая, не са обикновени дървета, това са живи същества, различни култури от разумни същества на различна степен на развитие.
Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света. Раят, това беше една Велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. И единственото престъпление, за което ги изгониха из школата, беше лъжата. Тези дървета, за които се говори в Библейската легенда, че били в рая, не са обикновени дървета, това са живи същества, различни култури от разумни същества на различна степен на развитие. Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, и още не сме се научили.
към текста >>

Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.
Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен.
към текста >>

Така той подписа нов договор и стана еднополов.
Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за надмощие и власт между двата полюса. Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол.
към текста >>

За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля.
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
към текста >>

Като се новородиш.
А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно.
към текста >>

Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
към текста >>

ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура.
Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.
към текста >>

Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет.
Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот.
към текста >>

Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна.
Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му.
към текста >>

Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели.
Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи.
към текста >>

Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е.
Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят.
към текста >>

да приложи нови начини и методи за новия живот.
Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
към текста >>

По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение.
Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло.
към текста >>

Нощта е време за почивка, за обновление.
Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение.
към текста >>

Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот.
Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята. Жената в случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези възвишени Божествени идеи, които олицетворяват раждането на детето. Интересно е, че в случая майката и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята.
към текста >>

Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята.
Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята. И тази война, която е предвидена там и се изразява в борбата между архангел Михаил и змея, представя до известна степен Европейската война от 1914 до 1918 година и след нея световната война от 1939 до 1944 година. Но тази борба още не е завършена. В деветнадесета глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял кон.
към текста >>

На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек.
Изхвърлянето на змея от небето означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да слезе долу на физическия свят. Защото най-големите изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на хората. Не може да поправите някого, докато умът му е изопачен. Следователно, първо човешките умове трябва да се освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново.
към текста >>

И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново.
На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
към текста >>

С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята.
Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение.
към текста >>

Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас.
към текста >>

Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави.
Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
към текста >>

Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет.
Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

53. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови.
2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот.
към текста >>

Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет.
Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията. Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа. Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа.
към текста >>

Там той вдъхновява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията.
На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията. Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа. Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа.
към текста >>

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
към текста >>

От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура.
Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник. Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи.
към текста >>

И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса.
Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник. Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи. Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие.
към текста >>

Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло.
Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят.
към текста >>

И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят.
Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път.
към текста >>

Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят.
След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път. Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят.
към текста >>

Старите ценности са разбити, без да се появят нови.
И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път. Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада. Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество.
към текста >>

Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му.
Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада. Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада.
към текста >>

В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя.
Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада. Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид.
към текста >>

Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот.
В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат.
към текста >>

Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят.
А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през
към текста >>

Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят.
Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт. Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика. До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи.
към текста >>

До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество.
Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт. Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика. До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете.
към текста >>

Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи.
Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт. Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика. До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете. Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда.
към текста >>

Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот.
Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете. Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си.
към текста >>

Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила.
Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете. Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения свят, на Божественото, което работи в света.
към текста >>

Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място.
към текста >>

Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете.
Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора.
към текста >>

От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества.
Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

54. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговият биограф описва един факт на ясновидство по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим (убийството на император Домициян), Аполоний ги виждаше в Ефес, където се намираше в този момент.
АПОЛОН ТИАНСКИ Неговият биограф описва един факт на ясновидство по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим (убийството на император Домициян), Аполоний ги виждаше в Ефес, където се намираше в този момент. Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне. Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина!
към текста >>

Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо.
АПОЛОН ТИАНСКИ Неговият биограф описва един факт на ясновидство по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим (убийството на император Домициян), Аполоний ги виждаше в Ефес, където се намираше в този момент. Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне. Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина! " Човек би казал, че той вижда не картината на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност. Ефесяните, защото целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний, бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря, приличен на човек, който се опитва да види изхода на известно съмнително събитие. Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес.
към текста >>

Наскоро обаче дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина и да потвърдят науката на Аполоний.
Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво казвам - днес? Кълна се в Минерва! - Той беше убит в същия момент, когато прекъснах речта си." Ефесяните помислили, че Аполоний е изгубил ума си. Те силно желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството на тираните, денят в който то беше извършено, самият час на убийството, авторът на това убийство, когото бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня на речта си пред ефесяните." Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа само едно за пример, което е озаглавено Коринтският призрак. Ще предам случката, както я описва биографът на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний, книга 4, параграф 25. Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин често говореше с много похвали в своите речи. Деметрий хранеше към Аполоний същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел към Мъдростта на Сократ.
към текста >>

Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин често говореше с много похвали в своите речи.
Те силно желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството на тираните, денят в който то беше извършено, самият час на убийството, авторът на това убийство, когото бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня на речта си пред ефесяните." Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа само едно за пример, което е озаглавено Коринтският призрак. Ще предам случката, както я описва биографът на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний, книга 4, параграф 25. Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин често говореше с много похвали в своите речи. Деметрий хранеше към Аполоний същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел към Мъдростта на Сократ. Той го последвал жаден за наука и заведе при Аполоний най-отличните си собствени ученици, за да слушат наставленията. Между последните се намираше и Менип от Ликия, 25-годишен, с отличен ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по сложението на тялото си приличаше на същински атлет. Мнозина вярваха, че Менип го люби чужденка, проста жена, която била хубава, приятна и богата. Но нищо от това не беше вярно, то беше привидно така.
към текста >>

През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра.
Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр.
към текста >>

От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр.
През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти."
към текста >>

Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет.
Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова много по живота си на Исус, че може да се вземе за подражание на последния.
към текста >>

Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит.
Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова много по живота си на Исус, че може да се вземе за подражание на последния. Диоген от Лаерт и Плутарх описват историята на Платон по същия начин. Това показва, че животът на такива личности е описание на техния мистичен живот, който е отражение на космичния живот и който същевременно се изразява и във външния им живот.
към текста >>

55. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия.
По времето на Калигула, пред когото евреите били обрисувани в много лоша светлина, той бил изпратен за няколко години като посланик на своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър. Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл.
към текста >>

Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл.
Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър. Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите.
към текста >>

Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл.
Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието.
към текста >>

Основните положения във философията на Филон са следните:
Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието. Основните положения във философията на Филон са следните: 1) Главното нещо е да познаем Бога, казва той. Първото положение в процеса на това познание е, че Бог може да се съзерцава само чрез окото на душата, при екстаз, който той нарича възторг, възхищение, въздействие на Бога върху човешката душа. За тази цел душата трябва да се издигне до чистата мисъл, където Бог е по-близо и може да бъде съзерцаван. Но душата може само да го съзерцава, да знае, че Той Е, но не може да знае какъв и какво е Той. Неговата Същина е Първичната Същина.
към текста >>

56. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет 51
ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО 5 АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД 6 МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО 21 Преводът на Фабр Д'Оливие 34 Учителят за „Битието" 44 Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет 51 Щайнер за „Битието" 64 БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ 100 КАБАЛА 137 Учението на Кабала за човека 137 Учението на Кабала за вселената 138
към текста >>

Притчи Соломонови 380
Пророк Захария 321 Пророк Малахия 326 Цар Давид 329 Псалмите на Давид 335 Цар Соломон и неговите писания 378 Притчи Соломонови 380 Еклесиаст (Проповедникът) 390 Песен на песните 394
към текста >>

57. ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато ученията на първия клон изхождаха от словото на Хермес и имаха за основа Мъдростта на Словото, то ученията на втория клон в тяхната екзотерична форма са изложени в Библията - Старият и Новият завет, като имат за основно начало Любовта на Словото.
всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Учителят ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО Вторият клон, казва Учителят, може да наречем палестински или есейски. Докато ученията на първия клон изхождаха от словото на Хермес и имаха за основа Мъдростта на Словото, то ученията на втория клон в тяхната екзотерична форма са изложени в Библията - Старият и Новият завет, като имат за основно начало Любовта на Словото. Този клон имаше за задача да подготви хората, които да бъдат среда за Словото, и когато Словото слезе на Земята, да приемат учението на Любовта от него и да го предадат на цялото човечество. В течение на този клон Словото се явява като Бог вън от човешката душа, което говори на човека отвън и му изявява волята си, която става закон за човека. В това отношение Библията представя една чудна книга, която ни разкрива манифестациите, проявленията на Словото в течение на човешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фактор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон си има своя екзотерична и езотерична страна, които в известен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разделят и вървят поотделно.
към текста >>

За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана.
Този клон имаше за задача да подготви хората, които да бъдат среда за Словото, и когато Словото слезе на Земята, да приемат учението на Любовта от него и да го предадат на цялото човечество. В течение на този клон Словото се явява като Бог вън от човешката душа, което говори на човека отвън и му изявява волята си, която става закон за човека. В това отношение Библията представя една чудна книга, която ни разкрива манифестациите, проявленията на Словото в течение на човешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фактор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон си има своя екзотерична и езотерична страна, които в известен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разделят и вървят поотделно. За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ. Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната страна на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва, че тя съдържа толкова много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
към текста >>

58. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум.
към текста >>

Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота.
към текста >>

Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство.
И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от еврейско семейство и е хвърлен в една кошничка на брега на реката Нил, където го намира царската дъщеря.
към текста >>

Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина.
Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си.
към текста >>

Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет.
Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят.
към текста >>

И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е.
Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля.
към текста >>

Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля.
И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години.
към текста >>

След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години.
Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път.
към текста >>

Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието.
Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето.
към текста >>

На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята.
Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг.
към текста >>

Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране.
Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето.
към текста >>

което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси.
В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път.
към текста >>

знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път.
което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост.
към текста >>

И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето.
Ето защо Мойсеевата Мъдрост останала само до тогава в Египет, докато могла да взема, да приема достатъчно от това, от което се нуждаела. След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно. „Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа. И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост. След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата.
към текста >>

Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод.
За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно.
към текста >>

Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе.
Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си."
към текста >>

Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната.
Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е.
към текста >>

И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар.
Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи.
към текста >>

Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи.
И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни.
към текста >>

Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример.
В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива."
към текста >>

Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива."
Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система.
към текста >>

Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството.
Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието.
към текста >>

Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен".
Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите.
към текста >>

Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен.
Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>

59. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет По засегнатите въпроси от космогонията на Мойсей, Учителят на различни места в беседите хвърля по малко светлина. Ще изнеса някои мисли по тези въпроси, изказани от Учителя. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната вяра, с помощта на която ще съгради своя живот. Следователно, в нея е събрано много знание в малко думи."
към текста >>

Така той подписа нов договор и стана еднополов.
Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: Вие сте умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха.
към текста >>

„Тези дървета, за които се говори в библейската легенда, че са били в рая, не са обикновени дървета.
Тогава Луната се е отделила от Земята и това е предизвикало голям катаклизъм, който преобразил Земята. Луната се е отделила от Земята, за да служи като една помпа, която изсмуква отрицателните енергии от Земята, които действували вредно върху живота на Земята и на хората след грехопадането." „Раят, това беше една велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. Единственото престъпление, за което ги изгониха от школата, беше лъжата." „Тези дървета, за които се говори в библейската легенда, че са били в рая, не са обикновени дървета. Това са живи същества, различни култури от разумни същества на различна степен на развитие. Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. Господ, Великият Учител на школата, Който вижда всичко, разбра и ги изпъди от школата.
към текста >>

Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.
Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. Господ, Великият Учител на школата, Който вижда всичко, разбра и ги изпъди от школата. И от осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
към текста >>

По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части. По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота.
към текста >>

И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света.
към текста >>

„Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл ограниченията, затворът са благо за човека." „Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам - монголците, а от Яфет - бялата раса. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. За да бъдете яфетисти, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, своите чувства и своите постъпки."
към текста >>

Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски.
Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ.
към текста >>

Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята.
В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени.
към текста >>

60. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората.
Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество. Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична.
към текста >>

След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик.
Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
към текста >>

В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря.
На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот. Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си. В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали.
към текста >>

Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно.
Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
към текста >>

Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици.
Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност.
към текста >>

Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието.
Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население."
към текста >>

За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода.
Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца."
към текста >>

Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца.
Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа.
към текста >>

Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.
Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа.
към текста >>

Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези.
към текста >>

Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
към текста >>

Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии.
Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей. Той е бил един от така наречените „седем дълголетни светии на Палестина".
към текста >>

Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.
Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
към текста >>

Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет.
За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите.
към текста >>

Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите.
Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса.
към текста >>

Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо.
Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
към текста >>

Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат.
Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца.
към текста >>

Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка.
В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух.
към текста >>

Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко.
Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир.
към текста >>

Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух.
Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане.
към текста >>

„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят.
Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
към текста >>

Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство.
В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят.
към текста >>

Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
към текста >>

Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа.
Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
към текста >>

Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
към текста >>

Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
към текста >>

Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
към текста >>

Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа.
към текста >>

Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения.
Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.
към текста >>

Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност.
към текста >>

Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството.
Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие.
към текста >>

7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново.
Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение.
към текста >>

Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят.
към текста >>

Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува.
Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи.
към текста >>

Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили.
Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват.
към текста >>

Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват.
Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е.
към текста >>

Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7.
И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени.
към текста >>

То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза.
Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в човека, не питайте какво е то. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере.
към текста >>

Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа.
Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.
към текста >>

Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене.
Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа.
към текста >>

Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения.
Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер".
към текста >>

А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство.
към текста >>

Той основава една малка братска колония.
И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите.
към текста >>

Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар.
И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение.
към текста >>

Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура.
И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
към текста >>

„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
към текста >>

Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време.
Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност.
към текста >>

Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност.
Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване.
към текста >>

Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство.
Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения.
към текста >>

Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане.
През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове.
към текста >>

Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
към текста >>

Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина.
към текста >>

При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена.
Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят.
към текста >>

Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна.
към текста >>

Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
към текста >>

И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите.
към текста >>

Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора.
Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико.
към текста >>

Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство.
Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие.
към текста >>

Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години.
Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая.
към текста >>

Не, не е ново това учение.
нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая."
към текста >>

Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена.
Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила.
към текста >>

Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа.
Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода.
към текста >>

Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано.
И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
към текста >>

С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие.
По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина.
към текста >>

Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа.
Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си.
Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога.
към текста >>

61. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

„Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него.
„Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога." „Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят." „В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят, значи пророците са били посещавани от Белите братя, от реалния свят и са разговаряли с тях."
към текста >>

Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството.
Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа.
към текста >>

Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей.
Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство.
към текста >>

Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса.
Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам.
към текста >>

Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам.
Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва: „Има четири главни пророци и четири евангелисти, дванадесет малки пророци и дванадесет апостоли. Исайя, например, казва ценни работи. Той представя една от кардиналните точки на зодиакалния кръг. Иезекил е втората кардинална точка.
към текста >>

„Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място.
Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исая, Иезекил, Иеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли и като ги изучите ще видите на какви добродетели отговаря всеки пророк и апостол. Те са 12 добродетели, 12 извори, 12 цвята, 12 сили." „Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е горе, доброто и злото - долу. Значи, Мъдростта е на главата, доброто и злото - под краката. Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си." Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света.
към текста >>

Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина.
Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго. Съвременните историци обясняват това по различен начин, но то се дължи на преместването на учениците на Бялото Братство от едно място на друго. Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души. Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа. Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса.
към текста >>

Същите са основа на всяка култура и прогрес.
Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души. Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа. Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини.
към текста >>

По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър.
Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън. И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии заповеди отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса. Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър. Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса. Той е говорил за Духа на Слънцето, Ахура Мазда и за великите духовни същества, които работят под негово ръководство. Той е говорил за духовните причини, които са създали както космоса, така и човеците.
към текста >>

Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа.
Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът.
към текста >>

Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже.
Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр.
към текста >>

От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях.
Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре.
към текста >>

Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът.
Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо.
към текста >>

Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре.
От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях. В такъв случай азът на човека не може винаги да си даде сметка за това, което върши. При тях Духът се проявява чрез тяхната личност, но той я прониква, без да се идентифицира с нея. Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях.
към текста >>

Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо.
Те са се оттегляли през определени времена в уединение и тогава са получавали вдъхновение от Духа, който им говорил отвън, вдъхновява ги и те говорят това, което им казва Духът. Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
към текста >>

Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи.
Затова често се среща изразът: „И биде слово Господне към мене", или „Господ ми каза" и пр. Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
към текста >>

62. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух."
към текста >>

Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух." Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа", 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си. И дойде на него Божият Дух.
към текста >>

който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им.
А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух." Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа", 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си. И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух.
към текста >>

И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял.
И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога.
към текста >>

Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух.
който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества.
към текста >>

И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля.
Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк.
към текста >>

Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон.
Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си. Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната душа за онези опитности, които са имали в миналото. Повечето от известните еврейски пророци са от този род.
към текста >>

Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори.
да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения. Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие.
към текста >>

Това се нарича инспирация или вдъхновение.
Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения. Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят.
към текста >>

Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция.
На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество.
към текста >>

Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения.
Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава.
към текста >>

Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава.
Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава. Освен пророците, на които са дадени Писанията в Библията, спомена се и за други пророци, които са големи пророци, но от тях не са останали специални книги. Такива са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други. Забележително в Израил е, че има много пророци, които са свързани с Бога и чрез тях той говори на управниците на Израил. Най-големият пророк на Израил е Мойсей.
към текста >>

Това е потвърдено в Новия завет.
Забележително в Израил е, че има много пророци, които са свързани с Бога и чрез тях той говори на управниците на Израил. Най-големият пророк на Израил е Мойсей. Той оставил за свой заместник Исус Навин. За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта. Полагането на ръцете е метод на Посвещение, защото енергиите се предават чрез контакт, в случая чрез полагане на ръце. Това е потвърдено в Новия завет. В евангелието на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и славеше Бога." Учителят, в беседата „Гърбавата жена" обяснява, че с полагането на ръцете Христос й предал енергия, която излекувала жената от нейната гърбица и е събудил Божественото начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е.
към текста >>

изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин.
Ето какво казва Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира живота. Нейното положение е като положението на човек, изваден от затвора и поставен на най-хубавите места в природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най- хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин. В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след смъртта на Мойсей, раба Господен, Господ говори на Исус, Навиевия син, и му рече:..." Казва се какво му е говорил. Значи, и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен. И по-нататък, при завладяването на Обетованата земя се казва: „И рече Господ на Исуса..." В шеста глава се описва нареждането на Господа как да превземат града Йерихон. Там е казано: „Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле- вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше. И рече Господ Исусу: Ето, предадох в ръката ти Йерихон и царя му, и силните с крепост.
към текста >>

Там е казано: „Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле- вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше.
За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин. В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след смъртта на Мойсей, раба Господен, Господ говори на Исус, Навиевия син, и му рече:..." Казва се какво му е говорил. Значи, и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен. И по-нататък, при завладяването на Обетованата земя се казва: „И рече Господ на Исуса..." В шеста глава се описва нареждането на Господа как да превземат града Йерихон. Там е казано: „Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле- вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше. И рече Господ Исусу: Ето, предадох в ръката ти Йерихон и царя му, и силните с крепост. И да идете около града всички ратници мъже, да обиколите града веднъж. Така да правите шест деня. И седем свещеници да носят пред ковчега възклицателни тръби. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с тръбите.
към текста >>

Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше.
И когато чрез горепосочената магическа операция евреите създадоха същите вибрации, каквито имаха и стените, последните рухнаха. Правени са опити с музиката за събаряне на мост, през който минава войска. И затова, когато войската минава през мост, не трябва да се пее, за да не би под ритъма на музиката и маршируването да се събори мостът. След смъртта на Исус Навин, Господ чрез съдиите ръководеше еврейския народ, като пращаше ангели при различни по-будни хора, които са принадлежали към школата на есеите, която още от времето на Мойсей съпътства еврейския народ. В 13-та глава на книгата „Съдии" е казано за това. Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше. И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон.
към текста >>

Като първи представител на есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба.
В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата. Също така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други. По- подробно за назореите вижте в статията за есеите. Като първи представител на есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по вечно узаконение. И ще посветиш Арона и синовете му." Това е казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих. А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят: Господ да те благослови и да те опази.
към текста >>

И ще посветиш Арона и синовете му." Това е казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих.
Също така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други. По- подробно за назореите вижте в статията за есеите. Като първи представител на есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по вечно узаконение. И ще посветиш Арона и синовете му." Това е казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих. А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят: Господ да те благослови и да те опази. Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва. Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир.
към текста >>

И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят:
По- подробно за назореите вижте в статията за есеите. Като първи представител на есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по вечно узаконение. И ще посветиш Арона и синовете му." Това е казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих. А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят: Господ да те благослови и да те опази. Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва. Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир. Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя. В 12-та глава на книгата „Числа" се говори, че Арон и Мариам се разбунтували против Мойсей, като казали: Само чрез Мойсей ли говори Господ?
към текста >>

Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя.
А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят: Господ да те благослови и да те опази. Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва. Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир. Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя. В 12-та глава на книгата „Числа" се говори, че Арон и Мариам се разбунтували против Мойсей, като казали: Само чрез Мойсей ли говори Господ? И по-нататък се казва: И чу това Господ. А Мойсей беше човек много кротък, повече от всички човеци, които бяха на земята. И рече Господ на Мойсея, на Арона и на Мариам: Излезте вие, тримата, към скинията на събранието. И излязоха тримата.
към текста >>

Едно от най-характерните и специфични положения, присъщи на Стария завет е фактът, че Бог, Божественото и други духовни същества се явяват пред хората като физически същества.
И който не послуша думите му, които ще говори от Мое Име, аз ще искам ответ от него. Но пророк, който дръзне да говори в Мое Име думи, които Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да се умъртви. Ако ли рече в сърцето си: как ще познаем думите, които Господ не е говорил? - Когато някой пророк говори в Името на Господа и думата му не се сбъдне, нито се случи, тя е дума, която Господ не е говорил. Пророкът я е говорил от дързост, да се не боиш от него." Едно от най-характерните и специфични положения, присъщи на Стария завет е фактът, че Бог, Божественото и други духовни същества се явяват пред хората като физически същества. Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице.
към текста >>

В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята.
Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят.
към текста >>

Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин.
И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история.
към текста >>

Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение.
Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи.
към текста >>

Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично.
Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията.
към текста >>

Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет.
Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>

Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията.
Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството.
към текста >>

защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет.
на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос.
към текста >>

Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове.
През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина.
към текста >>

В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент."
Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него.
към текста >>

Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина.
Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове. Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш прилежно по всичкия закон, който ти заповяда рабът ми Мойсей.
към текста >>

Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове.
Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове. Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш прилежно по всичкия закон, който ти заповяда рабът ми Мойсей. Не се отклонявай ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Да се не отдалечи тази книга на закона от устата ти, но нея да преговаряш деня и нощя, да правиш прилежно всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредват в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен, да не се уплашиш и да не се страхуваш, защото с тебе е Господ Бог твои, де и да идеш." И по-нататък за всичко, което е предприемал Исус Навин. той се съветвал с Бога и се намирал под негово ръководство.
към текста >>

63. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята.
Той е започнал да проповядва в Ерусалим около 757 година преди Христа и е прекарал в пророческа служба 60 години. Първите 12 глави от пророчеството му се отнасят до Юдиното Царство, подир тях следват главите от 13 до 23, отправени КЪМ чужди народи, освен 22-ра глава, отправена към Ерусалим. В главите от 24 до 35, както са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът във видение вижда вавилонското пленничество и явяването на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово. Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда.
към текста >>

Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя.
Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя. Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро.
към текста >>

Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя.
От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя. Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи.
към текста >>

Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята.
И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло.
към текста >>

И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност.
Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде.
към текста >>

всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих).
Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му." В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто. В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих)
към текста >>

Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа.
В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението. В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми."
към текста >>

В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век.
към текста >>

В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света.
Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята.
към текста >>

Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие.
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват Божия закон. По-нататък говори, че Бог ще обедини всички народи в едно Царство, като казва: „И на тази гора Господ на силите ще направи угощение на всички народи, и на тази гора ще махне покривалото на лицето, което покрива всички народи и покривката, която покрива всичките племена. Ще погълне смъртта завсегда. И Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на людете си от всичката земя, защото Господ говори това." (6-8 стих) Тук във величествено видение пророкът вижда Шестата раса, когато смъртта ще бъде победена и народите ще се обединят в едно Царство на Господа. Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие. Двадесет и шеста глава в началото е славословие на Господа и после пак говори за гнева Божи, който ще се излее на земята заради неправдата на хората. В 4-5 стих се казва: „Уповайте на Господа всякога, защото Господ Йеова е вечна крепост, защото низнирва живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта." От 7-ми до 10-ти стих казва: „Пътят на праведния е правота. Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, Те чакахме. Желанието на душата ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване.
към текста >>

А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души.
С душата си те възжелах ноще, ей с духа си вътре в мен, Тебе търся в зори. Защото, когато Твоите съдби са на земята, жителите на света ще научат правда. Ако се помилва нечестивият, няма да научи правда, в земята на правотата ще стори неправедно и ще погледне на величието Господне." В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души. В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат.
към текста >>

се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо.
В 27-ма глава се говори, че Бог ще унищожи всички ненаситни човешки желания и ще събере избрания народ на светата гора в Ерусалим. Под избран народ се разбират всички пробудени души от всички народи. А под светата гора се разбира новия свят, новата култура, в която ще живеят пробудените души. В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие.
към текста >>

Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове.
Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията.
към текста >>

Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ.
Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих)
към текста >>

В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията.
Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих) В 41-ва глава Бог се обръща към всичката земя и към всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз." После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „когото аз взех от краищата на земята и те повиках от последните страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, защото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна.
към текста >>

Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога.
В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих) В 41-ва глава Бог се обръща към всичката земя и към всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз." После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „когото аз взех от краищата на земята и те повиках от последните страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, защото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна. Ей, ще те подпра с десницата на правдата Си.
към текста >>

Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата.
И по-нататък казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз, Господ, ще ги послушам." В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти.
към текста >>

С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви.
Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера.
към текста >>

Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи.
Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
към текста >>

Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих."
В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него.
към текста >>

Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога.
В 49-та глава Бог говори, че ще освободи Израил от робство и ще порази насилниците и поробителите. В 50-та глава Господ говори, че е оставил Израил, понеже той се е отклонил от Него. След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения. Той ме събужда всяка заран, събужда ухото ми, за да слушам като учените. Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото. В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите.
към текста >>

Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация.
В 50-та глава Господ говори, че е оставил Израил, понеже той се е отклонил от Него. След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения. Той ме събужда всяка заран, събужда ухото ми, за да слушам като учените. Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото. В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа.
към текста >>

В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден.
Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя.
към текста >>

В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име.
Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене. защото Господ ме помаза да благовеству- вам на смирените, проводи ме да изцеля съкрушените по сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на Бога нашето, за да утеша всички еетуващи." ( 1 -2 ет.) „Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.) В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство. Сион е Бялото Братство. В 63-та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона Му. Това пък се отнася до закона на кармата. Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения.
към текста >>

След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново.
В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му. Това е старото човечество, което не изпълни Божията воля. След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват.
към текста >>

Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им.
Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му. Това е старото човечество, което не изпълни Божията воля. След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми?
към текста >>

Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват.
След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? " Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя.
към текста >>

От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя.
Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? " Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви."
към текста >>

Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви."
От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов.
към текста >>

Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител.
И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля.
към текста >>

Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов.
Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи.
към текста >>

В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>

64. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им.
В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото. В деветата глава Бог казва защо ще накаже евреите, а именно защото са се отклонили от правия път на живота. В десета глава се говори, че Господ ще накаже евреите чрез един народ, който ще дойде от север заради тяхното идолопоклонство. В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им. Но те не го послушаха. В началото на 12-та глава пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия Път са добре в материално отношение. А Бог му отговаря, че това е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните. В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това. Четиринадесета глава започва със слово Господне към Йеремия за бездъждието.
към текста >>

Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда.
Тук е прокарана идеята как действува кармата. В 25-та глава в Слово Господне към Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради делата им. В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има съд с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще предам нечестивите на нож, говори Господ. Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда. Кармата е закон за причини и следствия, каквото човекът е посял, това ще пожъне. В 26-та глава Словото Господне е към Йеремия да каже на евреите, да се откажат от кривите пътища, че ще ги накаже. Това става в двора на Господа. Свещениците подигат народа против Йеремия и искат от княза да го убият, но някои се зае- тъпват за него и го оставят жив. Друг пророк, който казал същото, го убили.
към текста >>

Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие.
„Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате. Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие. В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става.
към текста >>

В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом.
Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие. В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род.
към текста >>

В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил.
Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие. В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род. В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на
към текста >>

В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство.
В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство. В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил. И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит. В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство. В 38 глава се описва, че Йеремия е хвърлен в една дълбока яма поради това, защото казал, че халдейците ще завземат града и за да не го изгорят, да се предадат доброволно заедно с царя. След това царят го изважда от ямата и той му казва същото, че ако се предаде ще спаси живота си и града. Йеремия останал в двора на тъмницата до превземането на града от халдейците. До тук от предните глави се вижда колко смел и безстрашен е бил Йеремия, и каквото Господ му е казвал, го е съобщавал, без да държи сметка за своя живот. Той е знаел закона, че онзи, който внася личен елемент в духовната наука, както лъжливите пророци, ще плати с живота си.
към текста >>

В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства.
В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите.
към текста >>

Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи.
Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи. По този повод се казва: Разпали се гневът Божи, яростта Божия и пр. Това показва, че животът на тези народи, които вървят в крив път, техните мисли и желания предизвикват Божествените сили, които се изливат върху тях като гняв и ярост Божия. На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път.
към текста >>

65. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан.
В първа глава се дава признаването на Йезекил за пророк и неговото видение за четирите животни, за четирите колела и за престола Божи. С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи. В образа на четирите животни и на четирите колела се разкриват четирите вида групови души. А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят. Престолът и дъгата, и, седящият на престола е Божественият свят. Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан. Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности. Ще предам цялата тази глава. Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори. Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене.
към текста >>

И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или
Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник. И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът. И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от делото му. И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе.
към текста >>

Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви синове, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог.
В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар." В 11 -та глава видението продължава и пророкът вижда как Бог започва да поразява първенците и започва да се моли за милост. Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви синове, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог. А на който сърцето ходи според желанието на гнусотиите им и мерзостите им, техният път ще въздам на главите им" говори Господ Иеова. След това Духът го пренася при пленниците в халдейската земя. В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им. В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята Божия, или общо казано от живота на хората. Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие.
към текста >>

В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство.
Тук също е прокарана мисълта, че когато човек се радва на нещастието на другите, той си създава карма и ще го сполети същата участ. В 26-та глава се дава предсказание за разорението на Тир от халдейците пак поради кармически причини. В 27-ма глава се говори също за разорението на Тир, града, който е бил средище на световната търговия. В 28-ма глава се дава пророчество за падането на тирския цар, който се възгордял поради Мъдростта, красотата и богатствата си. Също се проро- чествува за разорението на Сидон. В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство. В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир.
към текста >>

И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове.
В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир. И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите.
към текста >>

Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите.
И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й. В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.) Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява.
към текста >>

В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.)
И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й. В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.) Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар.
към текста >>

Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта.
И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й. В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.) Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар. И ще бъде над тях всички един пастир.
към текста >>

Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света.
И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.) Тук се говори за новата епоха, когато Любовта ще царува между хората и народите. В 35-та глава се пророчествува за разорението на Сиир заради греховете й. В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.) Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар. И ще бъде над тях всички един пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват.
към текста >>

Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог.
В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар. И ще бъде над тях всички един пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват. Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог. Давид в случая е царят Посветен. В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога. Мосох, Тувал и Рос са страни, които граничат на юг с Персия, а на север се простират в далечния север. В началото на главата Бог казва на пророка да каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мусох и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му казва да се приготви и казва: „И в последните години ще дойдеш върху земя.
към текста >>

Но понеже всички пророчества на Йезекил са се сбъднали и това ще стане когато е определено, когато назрее кармата на нашата раса и трябва да дойде Новата раса, върху която Господ ще излее Духа си.
И не ще оставя да омърсят вече Светото Ми Име, и ще познаят народите, че Аз съм Господ свети в Израил." В 38-ма и 39-та глава се дава едно голямо пророчество, за което могат да се правят много тълкувания, но какво точно е казано, не може да се каже. Може да се отнесе към края на Петата раса, която ще свърши с война на всички против всички. Може да се отнесе и по други събития. Но понеже всички пророчества на Йезекил са се сбъднали и това ще стане когато е определено, когато назрее кармата на нашата раса и трябва да дойде Новата раса, върху която Господ ще излее Духа си. И на края на 39-та глава се казва: „И не ще да скрия вече лицето Си от тях, защото излях Духа Си върху Израилевия дом", говори Господ. Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града.
към текста >>

Тук пак се говори за хората на Новата епоха.
Може да се отнесе към края на Петата раса, която ще свърши с война на всички против всички. Може да се отнесе и по други събития. Но понеже всички пророчества на Йезекил са се сбъднали и това ще стане когато е определено, когато назрее кармата на нашата раса и трябва да дойде Новата раса, върху която Господ ще излее Духа си. И на края на 39-та глава се казва: „И не ще да скрия вече лицето Си от тях, защото излях Духа Си върху Израилевия дом", говори Господ. Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.
към текста >>

Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.
Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една.
към текста >>

и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една.
Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви. Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил.
към текста >>

И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една.
Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те синове на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа. Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил. И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина.
към текста >>

66. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

От годините синове били избрани Данаил.
Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това.
към текста >>

И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение.
Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино. Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на древността. От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария. И предстояха пред царя. И във всяко дело на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство. И остана Данаил до първото лято на Кира."
към текста >>

Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя.
И във всяко дело на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство. И остана Данаил до първото лято на Кира." Във втора глава се описва как Навуходоносор сънувал сън, който се изгубил и не го запомнил. Той повикал всички халдейски Мъдреци да му кажат съня и да го изтълкуват. Но те не могли и той заповядал да ги избият всички. Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя. Тогава потърсили Данаил и другарите му, за да ги убият и тях. Но Данаил помолил началника да отиде той при царя, да го помоли да му даде време, за да открие съня му и тълкуването му. Тогава Данаил отишъл в дома си и казал на приятелите си каква е работата. Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта.
към текста >>

Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него.
Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието.
към текста >>

Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа."
И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието. От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание.
към текста >>

И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях.
Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя. Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено.
към текста >>

но аз ще посоча салдо някои основни положения.
И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му." Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор. В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване.
към текста >>

когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода.
Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология.
към текста >>

Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя.
Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави.
към текста >>

Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ.
Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях.
към текста >>

Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци.
„Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда. Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете. Но царят не бил уверен, че лъвовете няма да го разкъсат. И цяла нощ не спал и не ял царят заради Данаил, и на сутринта рано отишъл при рова на лъвовете да види какво е станало с Данаил. „И когато отиде към рова, викна с плачевен глас към Данаила, и говори царят и рече Данаилу: Данаиле, рабе на Бога живаго, Бог твой на когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
към текста >>

Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра.
Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Данаила от силата на лъвовете. И благоденстваше този Данаил в царуването на Дария и в царуването на Кира персиянина." (25-28 ст.) В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил. Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра. Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне. Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично.
към текста >>

Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне.
Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Данаила от силата на лъвовете. И благоденстваше този Данаил в царуването на Дария и в царуването на Кира персиянина." (25-28 ст.) В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил. Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра. Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне. Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека.
към текста >>

След това излиза един нов рог и три от старите падат.
И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков." Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога. След това излиза един нов рог и три от старите падат. И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите. „И той правеше бран със светиите и преуспяваше се против тях. Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство. И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време.
към текста >>

И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите.
Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков." Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога. След това излиза един нов рог и три от старите падат. И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите. „И той правеше бран със светиите и преуспяваше се против тях. Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство. И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край."
към текста >>

Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта.
И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край." Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват. В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край. В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай.
към текста >>

Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно.
Ти, прочее, запечатай видението, защото е за много дни. И аз, Данаил, примрях и бях болен няколко дни. После станах и вършех делата на царя. А чудех се на видението и нямаше кой да го изтълкува." Виденията на Данаил са интересни и дълбоки. Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение. После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта. При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него.
към текста >>

Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни.
„И когато още говорех в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видел във видението по-напред, като летеше скоро, допре се до мене, около часа на вечерната жертва. И вразуми ме и говори с мене и рече: Данаиле, сега излезох, за да те направя да вземеш разум. В началото на молбите ти излезе заповедта. И аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен, затова разумей думата и разбери видението. Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият. Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни. И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала.
към текста >>

И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.)
И аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен, затова разумей думата и разбери видението. Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият. Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни. И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира.
към текста >>

И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва:
В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата. В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи. В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ. И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва: „Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение. И не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене на тление, и не остана сила в мене. Чух обаче гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствен, паднал на лицето си и лицето ми върху земята. И ето, ръка се допре до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данаиле, мъже любезний, разумей словата, които аз ти говоря и стой прав, защото при тебе съм проводен сега.
към текста >>

„И ето един, в подобие на человечески синове допре устните ми.
Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил. От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин. След това видението продължава. „И ето един, в подобие на человечески синове допре устните ми. Тогаз отворих устата си и говорих, и рекох на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите в мене и не остана сила в мен. И как може рабът на тогоз моя господар, да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила и нито дихание остана в мен. И допре се до мене пак като образ человечески и ме укрепи, и рече: Не бой се, мъжо любезни, мир тебе, укрепи се, укрепи се. И като ми говореше, укрепих се и рекох: Да говори господарят ми, защото си ме укрепил.
към текста >>

От 28-ти стих се казва: „Тогаз ще се върне в земята си с голямо богатство и сърцето му ще е против Светия завет.
В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години. Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил. В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството. Говори се много прикрито за борбата между северния и южния цар. От 28-ти стих се казва: „Тогаз ще се върне в земята си с голямо богатство и сърцето му ще е против Светия завет. В определеното време ще се върне и ще дойде към юг. Но сетният път не ще е като първия. Защото корабите на китайците ще дойдат против него. И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет. И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението.
към текста >>

И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет.
Говори се много прикрито за борбата между северния и южния цар. От 28-ти стих се казва: „Тогаз ще се върне в земята си с голямо богатство и сърцето му ще е против Светия завет. В определеното време ще се върне и ще дойде към юг. Но сетният път не ще е като първия. Защото корабите на китайците ще дойдат против него. И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет. И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението. И ще изтлее с ласкателства онези, които беззаконстват в завета, но людете, които познават Бога своего, ще се укрепят и ще действуват. И разумните от людете ще научат мнозина, но ще попаднат под меч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време. И когато пострадат, ще им се помогне с малка помощ, мнозина обаче, ще се приложат при тях с ласкателство. И от разумните ще пострадат, за да се опитат и да се очистят, и да се избелят до сетното време.
към текста >>

И ще изтлее с ласкателства онези, които беззаконстват в завета, но людете, които познават Бога своего, ще се укрепят и ще действуват.
В определеното време ще се върне и ще дойде към юг. Но сетният път не ще е като първия. Защото корабите на китайците ще дойдат против него. И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет. И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението. И ще изтлее с ласкателства онези, които беззаконстват в завета, но людете, които познават Бога своего, ще се укрепят и ще действуват. И разумните от людете ще научат мнозина, но ще попаднат под меч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време. И когато пострадат, ще им се помогне с малка помощ, мнозина обаче, ще се приложат при тях с ласкателство. И от разумните ще пострадат, за да се опитат и да се очистят, и да се избелят до сетното време. Защото и то ще стане в определеното време." След това описва, че северният цар много ще се възгор- дее и ще говори против Бога на боговете и ще благоденствува, докато се излее гневът.
към текста >>

И разумните от людете ще научат мнозина, но ще попаднат под меч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време.
Но сетният път не ще е като първия. Защото корабите на китайците ще дойдат против него. И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет. И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението. И ще изтлее с ласкателства онези, които беззаконстват в завета, но людете, които познават Бога своего, ще се укрепят и ще действуват. И разумните от людете ще научат мнозина, но ще попаднат под меч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време. И когато пострадат, ще им се помогне с малка помощ, мнозина обаче, ще се приложат при тях с ласкателство. И от разумните ще пострадат, за да се опитат и да се очистят, и да се избелят до сетното време. Защото и то ще стане в определеното време." След това описва, че северният цар много ще се възгор- дее и ще говори против Бога на боговете и ще благоденствува, докато се излее гневът. Защото определеното ще се изпълни.
към текста >>

Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил.
И няма да се грижи за боговете на отците си, а бога за твърделите ще прослави на мястото му, т.е. бога на войната - Марс. И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.) Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата. Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява. Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил. По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание.
към текста >>

И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде.
бога на войната - Марс. И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.) Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата. Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява. Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил. По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание. И според Учителя, на Архангел Михаил е дадена власт в настоящата епоха да се справя със злото, т.е.
към текста >>

По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание.
Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява. Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил. По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание. И според Учителя, на Архангел Михаил е дадена власт в настоящата епоха да се справя със злото, т.е. да ликвидира кармата на света. Затова ще бъдат тези страдания, каквито светът не е виждал. В един разговор на Рила, през 1943 година, Учителят загатва този въпрос и казва следното: „Сега на земята идват светиите, техният вожд е Христос. Светиите идват с оръжие в ръка.
към текста >>

Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението.
Тогава човекът на доброто ще бъде силен, а човекът на злото - безсилен. След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така.
към текста >>

По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е.
След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани.
към текста >>

Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор.
Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга.
към текста >>

При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество.
към текста >>

От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден.
Блажен, който издържи и стигне 1335. Но ти си иди до свършека. И ще се упокоиш и в свършека на дните ще застанеш в жребието си." Целият този пасаж е пълен с дълбоко значение и смисъл, но е казано, че не трябва да се разкрива, защото ще бъде разкрито само на разумните и чистите, т.е. на Посветените. От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден. Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света. Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга.
към текста >>

67. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих.
Пророк Осия Пророк Осия е един от малките пророци. Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо.
към текста >>

Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота.
Ще предам по-важните мисли, които са като есенция на книгата му и показват причините за отклонението. Те говорят за Божието наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата. В 4-та глава, 6-ти стих се казва: „Людете ми загинаха от нямане на знание. Понеже отхвърлили знанието, и аз отхвърлих тебе, да ми не свещенствуваш. Понеже ти забрави закона на Бога твоего и аз ще забравя чедата ти." Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им." В началото на 6-та глава има интересно загатване за Посвещението, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена. В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят. След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала.
към текста >>

След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала.
Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им." В началото на 6-та глава има интересно загатване за Посвещението, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена. В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят. След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала. В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни, в третия ден ще ни възкреси и ще живеем пред Него. Тогаз ще познаем и ще следва да познаваме Господа. Изхождението Му е преднаредено като зората, и ще дойде при нас като дъжд пролетен, който пои земята." В петия и шестия стих казва: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата си, и съдбите ти ще излязат като виделина. Защото милост искам, а не жертва, и познание Божие повече нежели всесъжения." Тук пак се загатва още по-скрито за Посвещенията.
към текста >>

В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа.
И ще ги погълна като лъв, див звяр иде ги разкъса. Ти си погубил себе си, Израилю, но помощта ти е в мене." И в 14-ти стих казва: „От ръката адова ще ги спася, от смърт ще ги избавя. Де е смърте, гибелта ти? Де е, аде, погубването ти? " Тук говори за учениците, които ходят в пътя Господен. В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа. И от 4-ти стих нататък Бог говори и казва: „Ще изцеля отстъплението им и ще ги възлюбя от Своя воля. Защото яростта им се отвърна от него. Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща. Разумен и ще ги познае? Защото са прави пътищата Господни и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях."
към текста >>

Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща.
Де е, аде, погубването ти? " Тук говори за учениците, които ходят в пътя Господен. В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа. И от 4-ти стих нататък Бог говори и казва: „Ще изцеля отстъплението им и ще ги възлюбя от Своя воля. Защото яростта им се отвърна от него. Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща. Разумен и ще ги познае? Защото са прави пътищата Господни и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях." Този стих ясно показва, че горното се отнася за учениците, които вървят в пътя Господен, а за престъпниците е друг законът.
към текста >>

68. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

Ей, ангелът на завета, когото вие желаете.
И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му. В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот. Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро.
към текста >>

И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро.
Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот. Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро. И ще принасят Господу приношения с правда." От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане. По-нататък се говори, че евреите се отклонили от Божия закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте. Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, говори Господ Саваот. Но рекохте: В какво да се обърнем?
към текста >>

От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане.
Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро. И ще принасят Господу приношения с правда." От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане. По-нататък се говори, че евреите се отклонили от Божия закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте. Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, говори Господ Саваот. Но рекохте: В какво да се обърнем? Ще краде ли човек от Бога? - Вие, обаче, Ме крадохте.
към текста >>

От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени.
И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия." В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>

Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето.
В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>

За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>

69. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога.
Той не само е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обещаното на Мойсей. Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се разкайва. Царувал е 40 години и умира на 77 годишна възраст. В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога. Отличавал се е също с искреност и ревностна служба на Бога. Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев. Давид е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време. В 16-та глава, в първа книга на царете, в 12-ти и 13-ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед. И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той.
към текста >>

При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи.
Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден.
към текста >>

Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена.
Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота. В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет.
към текста >>

В Хеврон му се родили шест синове от шест жени.
Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота. В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет. Давид искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това. И Господ ще го благослови и утвърди във веки.
към текста >>

Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар.
Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности. И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния. Защото ти направи тайно, но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред Слънцето." След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим. Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев." В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него.
към текста >>

И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев."
След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим. Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев." В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро. Но когато висшето му съзнание се оттегляло за известно време, той е правил известни погрешки, които заплащал с големи страдания. Посветените са на степени и за тях са допустими известни грешки, защото и те имат задачи, които трябва да разрешават.
към текста >>

В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен.
Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев." В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро. Но когато висшето му съзнание се оттегляло за известно време, той е правил известни погрешки, които заплащал с големи страдания. Посветените са на степени и за тях са допустими известни грешки, защото и те имат задачи, които трябва да разрешават. Една от последните задачи, които има да разреши един Посветен, е въпросът за пола.
към текста >>

За псалмите му Учителят казва, че те са му дадени от различните чинове от ангелската йерархия, с която той е бил свързан.
При такава една астрологична комбинация естествено, че са възможни грешките, които намираме в неговия живот. Но това не отнема от него ореола му на Посветен и Мъдрец. Той дълбоко е познавал и окултната наука, което показва, че е бил от школата на есеите. Тази наука той е изложил в своите псалми в поетична форма. Имал е връзка с много възвишени духове, които са му предали космичната Мъдрост, която той изложил в псалмите. За псалмите му Учителят казва, че те са му дадени от различните чинове от ангелската йерархия, с която той е бил свързан. И всеки псалом, или по-право всеки стих представя определена магическа формула. И един кабалист, на име Ленан, е правил опит да подбере някои от тези стихове като магически формули, които се употребяват за постигане на различни цели. Аз ги изнесох, когато говорих за Кабала. Сега ще направя един бегъл преглед на псалмите, като ще се стремя да изтъкна и изнеса най-характерното, което го отличава като Посветен и Мъдрец. Щайнер го нарича еврейския Хермес и го определя като носител на слънчевото учение и течение.
към текста >>

70. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин."
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен."
към текста >>

Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга.
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си."
към текста >>

Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва:
към текста >>

Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора.
Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора. Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението.
към текста >>

Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа.
Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора. Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението. Господ ми рече: Син Мой си ти, Аз днес те родих.
към текста >>

Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите.
та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда.
към текста >>

Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда.
Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат. И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него.
към текста >>

Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия."
И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние."
към текста >>

Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове."
Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят.
към текста >>

Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
към текста >>

ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал.
да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ.
към текста >>

И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му.
към текста >>

множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото.
С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар.
към текста >>

Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си?
Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия.
към текста >>

Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене."
Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века.
към текста >>

Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
- На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
към текста >>

По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот.
74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята."
към текста >>

- Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
към текста >>

Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога.
Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята. Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога. И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него.
към текста >>

В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот.
И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
към текста >>

По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва.
към текста >>

Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои."
Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира душата ми за Твоето спасение. На Твоето Слово се надея. Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш? " Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои." Тринадесетият аркан е наречен „Скелетът-косач" - смъртта, отговаря на буквата мем и е описан по следния начин: „Колко обичам аз закона Ти! Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите заповеди, защото те са всякога с мене." Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми." Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отговаря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит мой.
към текста >>

„Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века."
В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни.
към текста >>

Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим.
134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми. 139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него.
към текста >>

Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи.
Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата.
към текста >>

Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е.
148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
към текста >>

Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота.
„Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

71. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

Изобщо, той не се е придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам е издирвал нещата.
Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера. По влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се е придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам е издирвал нещата. Соломон е имал предразположение към научни изследвания. Той е написал много работи: „Притчи", „Песен на песните" и „Еклесиаст". Когато писал „Песен на песните", той се е намирал под влиянието на Луната и Венера. Който чете „Песен на песните", трябва да бъде силен. Не е ли силен човек, не може да издържи на онези мисли, които са прокарани в нея.
към текста >>

И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост.
И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си богатство... Ето, направих според словото ти. Ето, дадох ти сърце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен на тебе, нито подир тебе ще въстане подобен тебе." След това се явяват при него две жени с едно живо и едно умряло дете и той правилно разрешава на коя е живото дете, и се прославил чрез това с Мъдростта си. От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки.
към текста >>

И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост."
От 29-ти до 34-ти стих на четвъртата глава от Трета книга на царете се казва: „И даде Бог Соломону Мъдрост и разум много големи, и пространство на духа. както пясъка, който е край морето. И Соломоновата Мъдрост превъзходи Мъдростта на всички източни жители и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради!
към текста >>

„Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти.
Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век. И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си." След това Соломон възлюбил още много жени. които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени, все княгини и 300 наложници. „Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти. Но в твоите дни не ще да направя това, заради Давида, отца ти, но от ръката на сина ти ще го откъсна."
към текста >>

72. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството. Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение. За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана".
към текста >>

Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи.
За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа".
към текста >>

Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм.
И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството. Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то?
към текста >>

То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа.
За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт.
към текста >>

Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе.
До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
към текста >>

Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс.
към текста >>

В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас.
към текста >>

Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки.
А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала.
към текста >>

Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа.
към текста >>

Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин.
Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание.
към текста >>

Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях.
За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде".
към текста >>

Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината.
Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия:
към текста >>

Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги.
Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... "
към текста >>

"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули.
Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност".
към текста >>

"Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!...
Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл: "Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!... И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението. Има неразумни хора, които като видят един красиво облечен човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото.
към текста >>

Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието.
Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
към текста >>

То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене".
Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка.
към текста >>

Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка.
То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих.
към текста >>

Старият завет е разкрит чрез Новия.
В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана.
към текста >>

Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички.
(Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
към текста >>

Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят.
(За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
към текста >>

Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време.
към текста >>

Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>

Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
към текста >>

Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот.
С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
към текста >>

Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа.
Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници.
към текста >>

Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете.
към текста >>

В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания.
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето.
към текста >>

Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове.
Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
към текста >>

Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
към текста >>

Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане.
Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон.
към текста >>

От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон.
Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
към текста >>

Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето.
Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
към текста >>

За пример на това служат множество места в Стария завет.
Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието.
към текста >>

Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро.
Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси.
към текста >>

Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси.
Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества.
към текста >>

От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.
към текста >>

Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи.
Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
към текста >>

В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание.
Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари.
към текста >>

Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит.
Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани.
към текста >>

Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново.
Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи.
към текста >>

Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи.
Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод.
към текста >>

Той се възражда за нов живот.
Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него.
към текста >>

Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ.
Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа.
към текста >>

При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия.
След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени.
към текста >>

Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени.
При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени.
към текста >>

Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането.
Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека.
към текста >>

Новораждането е от Бога.
Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него.
към текста >>

При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането.
към текста >>

Това предшества Новораждането.
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека.
към текста >>

След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр.
Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии.
към текста >>

Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата.
Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания.
към текста >>

Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят.
Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания.
към текста >>

Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека.
Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула.
към текста >>

Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии.
След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него.
към текста >>

Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда.
А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен.
към текста >>

Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула.
Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО.
към текста >>

След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен.
Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога.
към текста >>

Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата.
Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
към текста >>

След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога.
Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието.
към текста >>

По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране.
Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание.
към текста >>

А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи".
Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката".
към текста >>

А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие.
Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението.
към текста >>

И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом.
И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
към текста >>

Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави.
Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича кръвно изпитание.
към текста >>

"От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма.
Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво.
към текста >>

Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество.
Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло".
към текста >>

Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването.
Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса.
към текста >>

Това е първото основно положение.
с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят.
към текста >>

Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа".
Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие.
към текста >>

73. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва:
В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството.
към текста >>

Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи.
Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога".
към текста >>

"Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода.
към текста >>

Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога.
"Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината".
"Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него.
към текста >>

Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа".
И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага".
към текста >>

"Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос.
А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен.
към текста >>

Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога.
Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество.
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло".
И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух.
към текста >>

Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
към текста >>

Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
към текста >>

С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот.
Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря".
към текста >>

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи.
Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.
към текста >>

А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение.
Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток.
към текста >>

познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток.
А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е.
към текста >>

Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето.
И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите.
към текста >>

Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена.
Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус.
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души.
към текста >>

Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество".
към текста >>

Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото.
Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот.
към текста >>

Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение.
към текста >>

Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб.
Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава".
към текста >>

Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот.
Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство. Той казва: "Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта.
към текста >>

"Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек".
Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух".
към текста >>

"Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва.
към текста >>

И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога".
Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос".
към текста >>

Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слезе на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди.
към текста >>

"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане".
Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието.
към текста >>

74. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Писанията на Новия Завет - Деянията на апостолите и посланията на Павел - ни го представят като придружител на Павел в неговите пътувания.
Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели. Лука също е написал Деянията на апостолите. Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост човек. Той е бил един знатен и образован грък, по професия лекар. Писанията на Новия Завет - Деянията на апостолите и посланията на Павел - ни го представят като придружител на Павел в неговите пътувания. Дали Лука е бил един от големия кръг на учениците, това не е известно. Още в първото Християнство не са могли да отговорят с положителност на този въпрос. Мнозина са го смятали като един от седемдесетте ученици. Както разказва легендата Аурея, вярва се, че Лука се намира в самото Евангелие, на което той е автор. Знаменателно е как в края на Евангелието на Лука, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с двамата ученици, пътуващи за Емаус, е назован само единия - Клеоп, а другият не е назован по име.
към текста >>

Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството.
И както в Евангелието на Йоан неназованият по име е бил самият автор на това Евангелие, така и неназования в Евангелието на Лука се счита за автор на това Евангелие. Такава е легендата. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството.
към текста >>

В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет.
Такава е легендата. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство.
към текста >>

Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет.
Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина.
към текста >>

75. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА Евангелията са окултни съчинения и са написани по един определен план, а не само описание на една биография. Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса.
към текста >>

Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване.
Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид. Досега отделното изследване на Евангелията било насочено към отделни части, защото изследователите се стремели повече към едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване. Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм. Отделните стихове в Евангелията се превръщат в тесногръди закони на човешката мисъл и действие. За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една картина се разглежда във връзка с цялата картина, а не сама по себе си. При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение. От друга страна досегашното изследване на Библията от учените е повече историческо, научно и схоластично.
към текста >>

При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение.
Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване. Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм. Отделните стихове в Евангелията се превръщат в тесногръди закони на човешката мисъл и действие. За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една картина се разглежда във връзка с цялата картина, а не сама по себе си. При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят към благоговение. От друга страна досегашното изследване на Библията от учените е повече историческо, научно и схоластично. И както при религиозно моралното разглеждане от отделни места се прави догма, така в историческо научното изследване от тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване, изследователите се стремят да отделят историческите факти от легендата и така се стига до отричането на Евангелията. Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят. Думата Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по следния начин: "Вест от Царството на Ангелите".
към текста >>

За нас Евангелията са плод на вдъхновение.
Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят. Думата Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по следния начин: "Вест от Царството на Ангелите". Тази е причината, поради която една епоха, която не познава и не иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да проникне в разбирането на Евангелието. Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите. Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така.
към текста >>

Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек.
Тази е причината, поради която една епоха, която не познава и не иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да проникне в разбирането на Евангелието. Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите. Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията.
към текста >>

Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията.
Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите. Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят.
към текста >>

В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията.
Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество.
към текста >>

При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста.
Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
към текста >>

За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество.
В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението.
към текста >>

Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията. Строежът на Откровението стои пред нас в чудно ясна светлина.
към текста >>

Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет.
Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията. Строежът на Откровението стои пред нас в чудно ясна светлина. Йоан като ясновидец и посветен, ни води като в полет на един орел, който на големи кръгове се издига все по-високо и по-високо.
към текста >>

Йоан като ясновидец и посветен, ни води като в полет на един орел, който на големи кръгове се издига все по-високо и по-високо.
Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията. Строежът на Откровението стои пред нас в чудно ясна светлина. Йоан като ясновидец и посветен, ни води като в полет на един орел, който на големи кръгове се издига все по-високо и по-високо. Той ни води в една голяма свещена спирала, през четири големи кръга до висините на небесния Ерусалим. Всеки от тези четири кръга са образувани от седем степени. Четирите кръга са както следва: Първият кръг е образуван от седемте послания до църквите. Вторият кръг е образуван от седемте печата.
към текста >>

Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе.
Образите, които извират от разтварящите се печати от Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни видения. Образи, в които ни се изявява Духовния свят. В третия голям кръг прозвучават тръбите на седемте Ангели. С това ние се изкачваме на едно по-високо поле на съществувание на Духовния свят. Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят.
към текста >>

Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева.
Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването.
към текста >>

Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят.
Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията.
към текста >>

Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването.
Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам.
към текста >>

Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам.
Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване.
към текста >>

Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция.
Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева.
към текста >>

За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието.
В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>

76. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан.
към текста >>

В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията".
към текста >>

Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет.
То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините.
към текста >>

Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите.
Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините.
към текста >>

Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка.
Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието.
към текста >>

Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания.
С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово".
към текста >>

"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет.
Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса.
към текста >>

Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог.
По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация.
към текста >>

Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово".
Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство.
към текста >>

Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса.
"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото.
към текста >>

За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация.
Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога.
към текста >>

Напротив, те са плод на едно образно ясновидство.
Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент.
към текста >>

А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание.
Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие.
към текста >>

В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент.
Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие.
към текста >>

Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена.
Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга.
към текста >>

Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос.
Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света".
към текста >>

Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света.
Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
към текста >>

Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света.
Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване.
към текста >>

Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества.
към текста >>

Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение.
4 cm., и гл. 55 cm.). При първото и седмото знамение, сватбата в Кана Галилейска и възкресението на Лазар, това изречение стои като отглас на станалото. При описание на средното, четвъртото знамение, нахранването на петте хиляди, това изречение е встъпително. Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне.
към текста >>

Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне.
Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот.
към текста >>

Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток.
Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе?
към текста >>

Смъртта е победена чрез създаването на нов живот.
Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
към текста >>

"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване.
Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе? " Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че делото, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение. Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
към текста >>

И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи.
към текста >>

Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход.
Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител.
към текста >>

След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент.
В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
към текста >>

На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>

77. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

За да я открием и дойдем до нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Композицията на Евангелието на Лука е по-скрита и по-трудно може да се открие. За да я открием и дойдем до нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие. Различните обстановки имат различен характер. Така например, Палестина навремето се е състояла от три големи области - Юдея, Галилея и посредата между тях Самария. Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом.
към текста >>

Различните обстановки имат различен характер.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Композицията на Евангелието на Лука е по-скрита и по-трудно може да се открие. За да я открием и дойдем до нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие. Различните обстановки имат различен характер. Така например, Палестина навремето се е състояла от три големи области - Юдея, Галилея и посредата между тях Самария. Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима.
към текста >>

Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот.
Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата. Защото голяма част от Евангелието на Лука е изпълнено с идеята за Пътя, като физическия път, който Исус изминава с учениците Си ни дава идеята за Пътя на душата, който тя трябва да измине в процеса на своето развитие. И затова характерната черта на Евангелието на Лука е характерът на Пътя. Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави.
към текста >>

У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет.
Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците.
към текста >>

Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет.
Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците. Притчите към народа не трябва да се разбират като тези към учениците. Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед. Притчите към учениците са от друго естество. Ако ги разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро въздействие, в религиозното чувство би се примесил един твърде земен характер.
към текста >>

За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили.
Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга. Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител. Ако отнесем притчата към физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата. Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата. Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото.
към текста >>

Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили.
Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител. Ако отнесем притчата към физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата. Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата. Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще.
към текста >>

В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона.
Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата. Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е.
към текста >>

Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност.
Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето. Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека. Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога.
към текста >>

Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци.
Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса.
към текста >>

А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора.
Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас.
към текста >>

В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността.
Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос. В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността. В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл. 48 cm. 2. "Аз съм Светлината на света" - 8 гл. 12 cm.
към текста >>

От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека.
На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие.
към текста >>

5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си.
Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек.
към текста >>

Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността.
И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела.
към текста >>

В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога.
След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела. Лука предава началото на тази степен по следния начин: "А когато се изпълни времето да бъде въздигнат от тях, Той обърна лицето Си и тръгна направо за Ерусалим. И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога. Но сега вече Михаил не е "Лице на Ехова", а е станал сега "лице на Христа". В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в себе си неумолимата воля на Архангела, волята за борба. Както Илия е "Ангелът на Христа", така Михаил е "Архангелът на Христа". Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел.
към текста >>

78. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството.
Човекоставането на Христос е последвана от навлизането на Христовия импулс в историята. Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на земята, Откровението се възнася от земята към Небето, а преходът е образуван от Деянията на апостолите. Тук Небето прониква земята. Това, именно, съставя същността на истинската история. Защото историята, сама по себе си, е една важна Тайна. Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява старото Божие наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
към текста >>

Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет.
Защото историята, сама по себе си, е една важна Тайна. Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява старото Божие наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет.
към текста >>

Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет.
Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство.
към текста >>

В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение.
Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя.
към текста >>

Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен.
Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи.
към текста >>

Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура.
В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото.
към текста >>

Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото.
Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел.
към текста >>

Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност.
Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил.
към текста >>

В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите.
Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън.
към текста >>

Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше.
Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност.
към текста >>

79. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ Християнството не е само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него.
към текста >>

Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя.
Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя. Дълга и дълбока е историята на тези две Братства, но засега няма да се спирам върху нея. Сега ще се спра само на факта, че заедно с Белите Братя за оформянето на човешките обвивки - астралната, етерната и физическата - са работили и Черните Братя. Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината. Белите Братя, начело с Христос, винаги са коригирали и изправяли повредите, които Черните са нанасяли при оформянето на човешките обвивки, но все пак те са оставили своите сили да действат в тези обвивки. Така в човешкото същество се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са, така да се каже, присадени.
към текста >>

Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество.
При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло.
към текста >>

При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога.
да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина.
към текста >>

Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока.
Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа".
към текста >>

Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло.
И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан.
към текста >>

Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа.
До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света.
към текста >>

След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината.
Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света. Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие.
към текста >>

След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта.
Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта. От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа.
към текста >>

След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят.
От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект.
към текста >>

Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание.
Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя.
към текста >>

Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение.
И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност.
към текста >>

В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа.
Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
към текста >>

Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение.
И Христос това именно иска да направи - да накара хората да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си. А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят. Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот. Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал.
към текста >>

Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот.
А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят. Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот. Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото дело на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод. И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос.
към текста >>

Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек.
Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни.
към текста >>

Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство.
"Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
към текста >>

В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене.
И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това?
към текста >>

". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира.
И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? ". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница. Но Ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на този живот.
към текста >>

Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт.
След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа". И той става, отива и намира един велможа на етиопската царица, който бил дошъл в Ерусалим да се поклони и на връщане седял на колесницата си и четял пророк Исайя. "А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тази колесница". Филип се приближава и като вижда какво чете, пита разбира ли го и той казва, че не разбира и има нужда от обяснение. Той чел на онова място, където пророкът говори за Исус и Неговата смърт. И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко.
към текста >>

Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи.
"Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа". В 11-та глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел.
към текста >>

В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница.
И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му.
към текста >>

В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение.
На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух.
към текста >>

Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис.
към текста >>

В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението.
Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло.
към текста >>

Те били кръстени в Йоановото кръщение.
От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам".
към текста >>

Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия.
Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим.
към текста >>

При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел.
Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
към текста >>

Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него.
Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч. През тази година жертва на гонението става и апостол Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.
към текста >>

Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит.
През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч. През тази година жертва на гонението става и апостол Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.
към текста >>

80. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет.
ЕВАНГЕЛИЕТО на ЙОАН - Книга на Мъдростта "Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта." Учителят 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше.
към текста >>

Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика.
към текста >>

През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини.
Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен- кройцери и други. Всички те са имали Евангелието на Йоана като настолна книга, в която се съдържа цялата Мъдрост на света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите Мистерии на света.
към текста >>

Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час, те са успявали да развият ясновидските си способности и са виждали и преживявали всички събития, разказани в Евангелието.
Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен- кройцери и други. Всички те са имали Евангелието на Йоана като настолна книга, в която се съдържа цялата Мъдрост на света, откъдето те са черпили правила и методи за Великите Мистерии на света. За тях това Евангелие не е било само книга за четене, но е било един практичен мистичен наръчник в тяхната окултно-мистична практика. Така първите 14 стиха от това Евангелие са били за богомилите и розенкройцерите обект на всекидневно съзерцание, размишление и духовно упражнение. Те са им приписвали магическа сила, която всеки истински посветен знае. Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час, те са успявали да развият ясновидските си способности и са виждали и преживявали всички събития, разказани в Евангелието. И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за тези стихове, ни ги даде в две песни -"В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие. Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана. Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на ученика - работа, която носи изобилни плодове.
към текста >>

С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни.
Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи.
към текста >>

Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм.
Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие.
към текста >>

То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек.
Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна.
към текста >>

И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи.
С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал.
към текста >>

Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие.
Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата.
към текста >>

С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек.
И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят.
към текста >>

Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе.
Според "научното" изследване и според съвременните богослови, Евангелието на Йоана е най-неисторическото, а е повече философско и поетическо произведение. Но според Окултната Наука, когато това Евангелие се чете внимателно, ще се види, че то най-достоверно представя историческия живот на Исуса Христа. Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил ученикът, който през всичкото време е бил с Христа. Само той е бил под кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле.
към текста >>

По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография.
Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил ученикът, който през всичкото време е бил с Христа. Само той е бил под кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия.
към текста >>

По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция.
И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно.
към текста >>

Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле.
Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него.
към текста >>

Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява.
За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография. Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот.
към текста >>

Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл.
към текста >>

Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството.
В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина.
към текста >>

Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания.
В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и сцената в Гетсимания. Но когато четем задълбочено, в 12-та глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за този час съм дошъл, Отче, прослави Твоето Име". Тогава дойде Глас от Небето: Прославих Го и отново ще Го прославя." (12;27-29) Причината за тази разлика между трите Евангелия и това на Йоан е разликата между две съзнания. Първите три Евангелия са плод на едно съзнание, което ту заспива, ту се пробужда за действителността. Такова едно съзнание имаме в апостол Петър. Евангелието на Йоана е произлязло от едно по-постоянно съзнание. И пропуснатите неща в него не показват приспиване на съзнанието, а съзнателно описание само на някои неща. Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици.
към текста >>

81. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните.
Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука.
към текста >>

То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето.
При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо.
към текста >>

Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет.
Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус.
към текста >>

Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност.
Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт.
към текста >>

Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух.
Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария.
към текста >>

При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа.
И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17).
към текста >>

"Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1).
Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие.
към текста >>

Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори.
После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес.
към текста >>

Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>

82. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ".
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина.
към текста >>

И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11).
Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43).
към текста >>

Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето.
Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая.
към текста >>

При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си.
За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>

83. 4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата Битие.
Те чувстват присъствието на Бога в себе си. В пролога се говори за очевидци и служители на словото. Очевидци или по-право самовидци са тези, които притежават способността за духовно виждане и духовно слушане. Те сами са видели духовните факти и ги описват. А служители на Словото, на Логоса са тези, които чуват непосредствено от духовния свят Словото и стават негови проводници и носители. Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата Битие. На гръцки тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей. Тази дума показва цял един свят, в който се намират началата, произходът на всичко, което съществува. Значи това, което се говори в Евангелието, иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума, преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което се говори в Евангелието, иде отгоре.
към текста >>

Следователно, Евангелието е едно Откровение, едно вдъхновение отгоре и то следва едно духовно устройство.
На гръцки тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей. Тази дума показва цял един свят, в който се намират началата, произходът на всичко, което съществува. Значи това, което се говори в Евангелието, иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума, преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което се говори в Евангелието, иде отгоре. Следователно, Евангелието е едно Откровение, едно вдъхновение отгоре и то следва едно духовно устройство. Затова са важни не само отделните думи и образи, но и начинът, по който те са подчертани. Така, чрез композицията на евангелието са изразени тайни, които не могат да бъдат казани направо. Затова е необходимо да разглеждаме евангелието като цяло, а отделните части като елементи на това цяло, а не да разглеждаме частите сами по себе си.
към текста >>

84. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.
И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея".
към текста >>

И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем.
към текста >>

А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори.
И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища.
към текста >>

Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма.
Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител.
към текста >>

От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
към текста >>

Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън.
Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
към текста >>

Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят.
А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола.
към текста >>

Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици.
И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото.
към текста >>

И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал.
Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс.
към текста >>

Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа.
Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото. Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата.
към текста >>

Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно.
Скоро четох дневника на една американска експедиция в Индия, в областта на Хималаите, където влизат във връзка с известни посветени, които също така широко прилагат този закон за умножение на благата. Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим.
към текста >>

14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго.
Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън.
към текста >>

Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи.
Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам).
към текста >>

А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>

85. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет.
В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи. Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците.
към текста >>

За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си.
След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча. Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към нея.
към текста >>

В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха.
Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа.
към текста >>

Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството.
към текста >>

В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото.
3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
към текста >>

Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат.
5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни.
към текста >>

Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят.
Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира.
към текста >>

Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството.
Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод.
към текста >>

Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи.
към текста >>

Затова основен закон на Битието е Свободата.
Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души.
към текста >>

Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души.
Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил.
към текста >>

Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне.
Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи.
към текста >>

Той внася ново гледище при разглеждането на този въпрос.
Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява. Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека. Христос е говорил на един окултен език на учениците си как да разпределят работата си на земята. Той внася ново гледище при разглеждането на този въпрос. Като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин. Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука.
към текста >>

86. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Писанието това е изразено с израза, че човешкото сърце престава да бъде от плът и става каменно, и че то трябва отново да стане от плът.
Най-централният от лотосовите цветове се развива в областта на човешкото сърце. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В древността етерното сърце е преобладавало. Сега вече физическото сърце не само надделява над етерното, но и го заглушава. По такъв начин човек се превръща в същество с каменно сърце, вследствие на което става безсърдечен. В Писанието това е изразено с израза, че човешкото сърце престава да бъде от плът и става каменно, и че то трябва отново да стане от плът. С пречистването на душата каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи от своята тъмница. Така, именно, се образува същинският орган за възприемане на Христос. По такъв начин сърцето става око за виждане на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Когато човек стане действително християнин, той приема Христа в сърцето си.
към текста >>

Раздвижването на този орган на сърцето е това, което в смисъла на Новия Завет се нарича вяра.
По такъв начин сърцето става око за виждане на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Когато човек стане действително християнин, той приема Христа в сърцето си. Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива осъзнато първо повече духовно. Светлината на Христос излива своите лъчи върху бавно разтварящата се пъпка на лотосовия цвят на сърцето. Раздвижването на този орган на сърцето е това, което в смисъла на Новия Завет се нарича вяра. В този смисъл вярата не е способност на главата, на ума, а на сърцето. Но тя не е само едно чувство. Тя е една пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за Светлината на Духа. Вярата е център на вътрешното виждане, което схваща цялата Истина, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито.
към текста >>

А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука.
Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария.
към текста >>

Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей.
Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни.
към текста >>

Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение.
Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни. Но това е само едната страна на въпроса. В по-широк смисъл, изкушението е въобще всеки неспокоен стремеж на душата, независимо дали той води към добро или към зло. Разбран в този смисъл и Божественият стремеж към съвършенство се проявява като изкушение.
към текста >>

Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни.
Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни. Но това е само едната страна на въпроса. В по-широк смисъл, изкушението е въобще всеки неспокоен стремеж на душата, независимо дали той води към добро или към зло. Разбран в този смисъл и Божественият стремеж към съвършенство се проявява като изкушение. Защото всяка външна деятелност, която откъсва вниманието на човека от неговия вътрешен живот, е изкушение. Такава е например Марта, която е все заета с външна дейност.
към текста >>

Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука.
Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване.
към текста >>

Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете.
Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа.
към текста >>

И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария.
После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване.
към текста >>

Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос.
Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка.
към текста >>

В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека.
Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово.
към текста >>

И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
към текста >>

87. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път.
Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя". Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път. Пътят ги беше довел до виждането на Възкръсналия. "Сърцето им горяло" - това е един израз, който показва, че тяхното сърце е преминало от каменно в плътско, станало е едно раздвижване на сърцето, напиращото чувстване на виждащата сила на сърцето. Това е животът на пъпката, която иска да се разцъфти. Така вярата е била началото на виждането за двамата ученици на път за Емаус. Без да знаят, те са били във вътрешния Път, когато постепенно се осъзнали.
към текста >>

Това, което Новият Завет нарича мир, е свързано с най интензивна вътрешна активност.
"Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим. Така в началото, средата и края на Евангелието на Лука прозвучава зовът на мира. Пътят на мира разгръща тържествено своите степени. Това, което Новият Завет нарича мир, е свързано с най интензивна вътрешна активност. Мирът е съпроводен с вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна! да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата.
към текста >>

С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа.
Мирът е съпроводен с вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна! да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи.
към текста >>

Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии".
да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм.
към текста >>

В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм.
Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
към текста >>

С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
към текста >>

Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение.
Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл.
към текста >>

Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде.
" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности.
към текста >>

Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос.
И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога.
към текста >>

Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра?
Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога. Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека.
към текста >>

" може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие?
А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога. Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето.
към текста >>

За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност.
Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога. Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе.
към текста >>

Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие, която иска да превърне пробудената вяра в едно ново, по-ясно и по-обхватно изживяване.
И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на молитвата. Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра. Именно този, който има действително вяра, не може да стои на едно място. Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие, която иска да превърне пробудената вяра в едно ново, по-ясно и по-обхватно изживяване. Учениците в Пътя на своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен. Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно.
към текста >>

На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни", Христос отговаря с описването на върховната цел, която е поставена на вярата - възприемането на Новото идване на Христа.
Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина, която тъмнината не ще може да разбере. И тези, които приемат Христа като Светлина, ще имат условия за развитие и прогрес, а другите ще останат в своето развитие и ще отпаднат от еволюционния процес. Това е съдбата на света. Тези, които приемат Христа като Светлина, ще просветнат, а другите, които не приемат Христа като Светлина в умовете си, тъмнината им ще стане още по-голяма. Това е съдбата на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието на всяка душа и според съдържанието ще заеме и мястото си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на Дървото на живота, или в корените. На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни", Христос отговаря с описването на върховната цел, която е поставена на вярата - възприемането на Новото идване на Христа. След това се задават още въпроси, целещи се далеч. Учениците вече питат: Господи, къде? Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37).
към текста >>

С влизането в Ерусалим започва нещо ново.
По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане. Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава.
към текста >>

Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос.
"Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи.
към текста >>

88. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука.
Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям. "А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално.
към текста >>

Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа.
Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим".
към текста >>

От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил.
Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея.
към текста >>

Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея.
От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет. Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си?
към текста >>

Така е с всички изречения в Новия Завет.
И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет. Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството.
към текста >>

С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл.
Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете. Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на Когото то е проявление. С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш. Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони" (9;5 7-58).
към текста >>

Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат?
Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена.
към текста >>

И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен.
И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат.
към текста >>

Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13)
"Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира. Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства.
към текста >>

И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15)
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира. Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства." (16;18) След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31).
към текста >>

89. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.
И ще бъдете предавани даже и от родители, и от братя, от роднини и приятели, и ще умъртвят някои от вас, и ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главите ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си." (21;1-19) След това описва, че градът ще бъде обсаден от войска и всички ще бягат от него, защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, що е писано... "И ще станат знамения в Слънцето, в Луната и в звездите. А по земята бедствия на народите, които ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идващ в облаците със сила и голяма Слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. Когато видите да става това, да знаете, че е близо Божието Царство. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
към текста >>

Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие. И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И взема хляба и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено. Но горко на този човек, чрез когото се предава". Те почнали да се питат кой е този и след това почнали да се препират, кой от тях е по-голям. "А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
към текста >>

90. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества.
към текста >>

У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване.
Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос".
към текста >>

Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието.
Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление.
към текста >>

Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос".
У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз.
към текста >>

Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз.
Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце.
към текста >>

А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне.
За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце. Много по-скрито е това, което е обмяна между етерно и етерно тяло. С него са свързани по-тънки действия между човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание.
към текста >>

Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество.
Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука. Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество. А това, именно, е същественото. И евангелист Лука, който в тази част на своето Евангелие се спира особено на изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза до най-високия връх на човешкото развитие. Така той ни показва как Христос действа върху астралното, етерното и физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил пред хората великият идеал на развитието на човечеството. С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще.
към текста >>

Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие.
И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън.
към текста >>

Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят. Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята.
към текста >>

Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви.
Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят. Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа азът би станал като един празен съд.
към текста >>

Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни.
Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл. Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос.
към текста >>

Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване.
към текста >>

Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет.
Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване. Затова Христос учеше как човек може да се издигне над себе си, как трябва да прелива над себе си. Той често казваше това с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието на Лука, които могат да говорят и на най-простите сърца. Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат.
към текста >>

Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат.
Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване. Затова Христос учеше как човек може да се издигне над себе си, как трябва да прелива над себе си. Той често казваше това с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието на Лука, които могат да говорят и на най-простите сърца. Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат. Защото това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов. Но когато давате и знаете, че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от истинска Любов". Тогава това е Любов, която азът като съсъд не побира, но прелива от него. И този аз трябва да се освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на другите.
към текста >>

Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов.
Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване. Затова Христос учеше как човек може да се издигне над себе си, как трябва да прелива над себе си. Той често казваше това с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието на Лука, които могат да говорят и на най-простите сърца. Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат. Защото това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов. Но когато давате и знаете, че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от истинска Любов". Тогава това е Любов, която азът като съсъд не побира, но прелива от него. И този аз трябва да се освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на другите. И Христос казва в най-разнообразни форми кога азът трябва да прелива и как в света трябва да действаме от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива над себе си. Евангелието на Лука съдържа тази сила на преливащата Любов, когато остави думите му да действат върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да произведат едно действие върху външния свят.
към текста >>

Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души.
Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм.
към текста >>

Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души.
Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм. Да спаси душите чрез принципа на Любовта, която донесе на Земята, това беше задачата на Христа. Задачата Му беше да донесе на човечеството силата на Любовта. И затова Христос, както и неговите ученици не придаваха някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в душите и в сърцата такива чувства, които като узреят в човешката душа, ще доведат човека до онези учения, които се преподават теоретически в Окултната Наука като учението за кармата, за прераждането и т.н.
към текста >>

Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие.
"Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие.
към текста >>

И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения.
Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат.
към текста >>

Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях.
Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението.
към текста >>

Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота.
Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан.
към текста >>

Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време.
В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно.
към текста >>

Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове.
Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове.
към текста >>

91. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството.
Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми!
към текста >>

Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите.
Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му".
към текста >>

Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона?
Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас? " А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили.
към текста >>

И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци.
И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>

92. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

Да Го познаят не само като човек, който ходи с тях по Земята, но и като Божествено Същество, слязло от безкрайните висини на Космоса на Земята, за да внесе един нов импулс в живота на човечеството.
Тук ще кажа няколко думи за един важен момент в Евангелието, когато учениците познават в Своя Учител Исус Христос. В 27ми стих на 8ма глава се казва: "По пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората, кой съм Аз? " Самият въпрос е много важен. Учителят пита учениците Си кой е Той, според както хората казват. Това е един важен въпрос към учениците, да разберат кой е техният Учител. Да Го познаят не само като човек, който ходи с тях по Земята, но и като Божествено Същество, слязло от безкрайните висини на Космоса на Земята, за да внесе един нов импулс в живота на човечеството. "А те в отговор Му казаха: Според едни си Йоан Кръстител, според други - Илия, а според трети - един от пророците". Това е мнението на различните категории хора. "Тогаз ги попита: Но според както вие казвате, кой съм Аз? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И заръча им никому Да не казват за Него".
към текста >>

Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това.
" Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри." В другите Евангелия е казано " да се смили над Себе Си, да не отива към смъртта". "А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра като каза: Махни се, Сатано и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките неща". Докато преди му казва, че Отец му е открил кой е Той, сега Христос му казва: " Махни се, Сатано, защото не мислиш кое е Божествено". Значи Божественият план е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне. С това се изпълва Неговата мисия. Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това. Това показва, че той не разбира мисията на своя Учител. Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата сцена, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот. След това Христос казва знаменитите Си думи, които са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови ученици: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели".
към текста >>

Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата сцена, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот.
Докато преди му казва, че Отец му е открил кой е Той, сега Христос му казва: " Махни се, Сатано, защото не мислиш кое е Божествено". Значи Божественият план е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне. С това се изпълва Неговата мисия. Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това. Това показва, че той не разбира мисията на своя Учител. Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата сцена, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот. След това Христос казва знаменитите Си думи, които са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови ученици: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели". Случката с Петър ни показва, че във всеки човек и в ученика, който може да има откровение на Божествените Тайни, живеят две същества - едно, което го тегли нагоре към Божественото и друго, което го тегли надолу към Земята, към човешкото. И затова Христос казва, че който се повлияе от човешкото, не може да бъде Негов ученик, не може да Го следва.
към текста >>

След това Христос казва знаменитите Си думи, които са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови ученици: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, така нека Ме последва.
Значи Божественият план е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне. С това се изпълва Неговата мисия. Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това. Това показва, че той не разбира мисията на своя Учител. Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата сцена, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот. След това Христос казва знаменитите Си думи, които са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови ученици: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели". Случката с Петър ни показва, че във всеки човек и в ученика, който може да има откровение на Божествените Тайни, живеят две същества - едно, което го тегли нагоре към Божественото и друго, което го тегли надолу към Земята, към човешкото. И затова Христос казва, че който се повлияе от човешкото, не може да бъде Негов ученик, не може да Го следва. Това е казано с думите " който иска да спаси живота си, той ще го изгуби".
към текста >>

93. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие.
Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им изнася какво е състоянието на душите в Космоса. Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа и жената и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия.
към текста >>

Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ.
Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа и жената и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род.
към текста >>

То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид.
Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ".
към текста >>

Защото, когато дойдоха двамата ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате.
Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието. Защото, когато дойдоха двамата ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате. Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен? " (11,38). Първо учениците обещават това. Че Христос изисква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво би могло да се случи сега?
към текста >>

Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието.
И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие.
към текста >>

И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха.
да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни.
към текста >>

Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид".
По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! "
към текста >>

И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
към текста >>

То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден.
Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо?
към текста >>

Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма".
Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо? Той действа така, че показва по един превъзходен начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на света, като казва " Първите ще бъдат последни и последните - първи". Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо.
към текста >>

Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо.
Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо? Той действа така, че показва по един превъзходен начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на света, като казва " Първите ще бъдат последни и последните - първи". Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо. А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез предателството на Юда и човек остава с впечатление, че това хващане твърде много прилича на истински крамол. Има нещо потресаващо на това място. "А предателят бе уговорил с тях знак и бе казал: когото целуна, Той е, Него хванете и Го заведете под строга охрана. И като дойде приближи се до Него и каза: Учителю! И Го целуна.
към текста >>

"Как е станало това, че първо не Го хващат, когато е бил всред тях в храма и след това търсят основания, за да Го хванат като разбойник?
А те сложиха ръка на Него и Го хванаха. Но един от тези, които бяха с Него, извади нож и удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. И отговори Исус, и им рече: Излязохте като срещу разбойник с ножове и сопи, за да Ме хванете. Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. Но трябва да се изпълнят Писанията". (14,44-49) "Как е станало това, че първо не Го хващат, когато е бил всред тях в храма и след това търсят основания, за да Го хванат като разбойник? Можем да разберем какво се е случило, само когато обхванем с поглед нещата в техните окултни основи. Аз вече обърнах внимание на това, как Евангелието на Марко ясно показва, че в това, което се разкрива, се крият окултни, духовни факти; но те са описани така, че са примесени с чисто физически факти. И ясно ни се обръща внимание, че в Своето действие Христос не е ограничен само в отделната личност на Исус от Назарет, но Той се излъчва и така действа върху учениците, като им се явява вън от физическото тяло по морето и отива при тях. Така намирайки се вън от физическото тяло, докато това тяло се намира тук или там, Той можа да посади в душите на учениците всичко, което действаше и което излъчваше като импулс, като Дух. В Евангелието на Марко особено ясно се обръща внимание на това, как Той проповядва и учи в излъчено състояние, намиращ се вън от физическото тяло.
към текста >>

Можем да разберем какво се е случило, само когато обхванем с поглед нещата в техните окултни основи.
Но един от тези, които бяха с Него, извади нож и удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. И отговори Исус, и им рече: Излязохте като срещу разбойник с ножове и сопи, за да Ме хванете. Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. Но трябва да се изпълнят Писанията". (14,44-49) "Как е станало това, че първо не Го хващат, когато е бил всред тях в храма и след това търсят основания, за да Го хванат като разбойник? Можем да разберем какво се е случило, само когато обхванем с поглед нещата в техните окултни основи. Аз вече обърнах внимание на това, как Евангелието на Марко ясно показва, че в това, което се разкрива, се крият окултни, духовни факти; но те са описани така, че са примесени с чисто физически факти. И ясно ни се обръща внимание, че в Своето действие Христос не е ограничен само в отделната личност на Исус от Назарет, но Той се излъчва и така действа върху учениците, като им се явява вън от физическото тяло по морето и отива при тях. Така намирайки се вън от физическото тяло, докато това тяло се намира тук или там, Той можа да посади в душите на учениците всичко, което действаше и което излъчваше като импулс, като Дух. В Евангелието на Марко особено ясно се обръща внимание на това, как Той проповядва и учи в излъчено състояние, намиращ се вън от физическото тяло. Той живее в душите.
към текста >>

И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина.
Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не.
към текста >>

Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство.
Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
към текста >>

Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти.
И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е. Дойде часът. Ето Човешкият Син се предава в ръцете на грешните. Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава". Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва. Но те спят, тяхното съзнание не е будно и даже след залавянето Му се разбягват. "И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините.
към текста >>

И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат?
Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със Сина Человечески. Това прави едно потресаващо впечатление. И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на кръста? - Сина Человечески". "И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот. Той се оттегли и остана Синът Человечески, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс".
към текста >>

Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека.
По-нататък, в 51вистих е казано: "И следваше Го някой си момък, който носеше тънка ленена дреха на голото тяло и те го хванаха, а той остави дрехата си в ръцете им и избяга гол". Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони-телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва? Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със Сина Человечески. 51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си?
към текста >>

Новият космичен импулс е съвършено гол.
Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва? Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със Сина Человечески. 51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря.
към текста >>

Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус".
Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със Сина Человечески. 51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш". След това Го разпитва още и се чуди, че не отговаря. След това Пилат иска да Го пусне по обичая им, че на празника им е пускал по един затворен.
към текста >>

94. 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и преживяли Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията.
От девета глава до края идва третият кръг от същите знаци. По същия начин професор Херман Бек разглежда и Евангелието на Йоан. От тези изследвания следва, че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм, защото, както вече видяхме сами, сам Христос е Велико космическо Същество. Това е от голямо значение, за да разберем важността на събитията в живота на Христа. Това ни указва и начина, по който са писани Евангелията. Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и преживяли Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията. Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството.
към текста >>

От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие.
Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос. Например Йоан в 12-та глава на Евангелието си казва, че Исайя е видял Славата на Христа и е говорил с Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната Школа на есеите.
към текста >>

Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет.
Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос. Например Йоан в 12-та глава на Евангелието си казва, че Исайя е видял Славата на Христа и е говорил с Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната Школа на есеите. Учителят в разговор един път е казал, че есеите са пратеници на Всемирното Бяло Братство с цел да подготвят душите на хората за идването на Христа, да създадат среда, в която да може да работи Христос. Те са имали за задача да подготвят съзнанието на хората, за да разберат това, което Христос донесе на човечеството.
към текста >>

95. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст.
към текста >>

Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
към текста >>

Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет.
Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на
към текста >>

Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет.
Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството.
към текста >>

Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет.
През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля.
към текста >>

В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството.
Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса.
към текста >>

Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа.
И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е.
към текста >>

физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития.
Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание. В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
към текста >>

96. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
към текста >>

При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ.
към текста >>

За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят.
- да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.
към текста >>

Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам.
към текста >>

По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога.
Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят.
към текста >>

Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето.
Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена.
към текста >>

При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена.
Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление.
към текста >>

Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите.
Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е.
към текста >>

Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните.
Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен.
към текста >>

Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам.
Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство.
към текста >>

Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите.
Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят.
към текста >>

Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен.
Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните.
към текста >>

За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>

След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия
към текста >>

В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение.
И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще.
към текста >>

Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет.
Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса.
към текста >>

Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота.
Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа.
към текста >>

В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек.
Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е.
към текста >>

С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее.
Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества.
към текста >>

Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум.
В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън.
към текста >>

Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи.
Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума.
към текста >>

Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран.
Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан.
към текста >>

През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа.
И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено.
към текста >>

Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха.
Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията.
към текста >>

Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение.
Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
към текста >>

Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето.
към текста >>

Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите.
към текста >>

Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история.
Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време.
към текста >>

Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството.
Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл.
към текста >>

След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар.
Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията.
към текста >>

Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията.
След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното.
към текста >>

Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната.
Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането.
към текста >>

И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар.
събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос.
към текста >>

Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората.
А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам.
Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

97. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света.
Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука. И в нея той се обръща към Теофил, т.е. към Божия приятел. Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Те имат съвсем различен стил. На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света. Когато минаваме от Евангелията към Деянията, ние слизаме от едно Божествено свръхравнище до това на човешките събития. Но това слизане е същевременно и възлизане. Евангелията описват великия процес на въплътяването на едно велико Божествено Същество, Което слиза на Земята и се вживява в човечеството, слизайки все по-дълбоко в съдбите на земната телесност. Деянията на апостолите ни показват стадия, където този процес на въплътяване навлиза в действителен смисъл в историята. Човекоставането на Христа е последвано от историзирането на Христовия импулс.
към текста >>

Погрешно е да се считат Евангелията за исторически описания в обикновен смисъл.
Историята е една важна Тайна. Изживяването на историята предполага у човека определена зрялост и укрепналост на вътрешната самостоятелност. Детето не може да изживее историята. То живее в приказката и сказанието, които и двете още плуват над Земята, както и самата душа на детето. За да изживее човек действително историята и с това да стъпи на Земята, той трябва вече да е намерил себе си и да е стигнал напълно на Земята. Погрешно е да се считат Евангелията за исторически описания в обикновен смисъл. Колкото повече те са били схващани биографично-исторически, толкова повече са били криво разбрани и изгубени. По своята същност те са свръх- исторически. Те описват това, което действително е станало, обаче те описват един процес, който става между Небето и Земята и едва в неговия краен резултат е неговото стигане до земната почва. Едва там, където в Евангелията е описана Голгота, тези Евангелия започват да навлизат от свръхисторическата област в историята. Ето защо Евангелията имат нещо, което ги прави да бъдат сравнявани с приказките и митовете.
към текста >>

Откровението отново се възнася от Земята към Небето.
Те описват това, което действително е станало, обаче те описват един процес, който става между Небето и Земята и едва в неговия краен резултат е неговото стигане до земната почва. Едва там, където в Евангелията е описана Голгота, тези Евангелия започват да навлизат от свръхисторическата област в историята. Ето защо Евангелията имат нещо, което ги прави да бъдат сравнявани с приказките и митовете. Но те превъзхождат всички приказки и митове, а също и всички Свещени Писания, които човечеството притежава, чрез това, че не остават да плуват между Небето и Земята, а се стремят да слязат надолу, докато най-после стигнат на Земята. Евангелията слизат от Небето на Земята. Откровението отново се възнася от Земята към Небето. Преходът е образуван от света на Деянията на апостолите. Тук Небето прониква Земята, а това именно съставя същността на историята. Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Старият Завет ни описва историята на човечеството. Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва старото Божие наследство.
към текста >>

Старият Завет ни описва историята на човечеството.
Евангелията слизат от Небето на Земята. Откровението отново се възнася от Земята към Небето. Преходът е образуван от света на Деянията на апостолите. Тук Небето прониква Земята, а това именно съставя същността на историята. Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Старият Завет ни описва историята на човечеството. Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва старото Божие наследство. Проникването на Земята от Небето става обект на все по-голям копнеж, но то е още предстоящо. Евангелията рисуват идването на Небето на Земята. Най-после Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране.
към текста >>

Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков.
Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.
към текста >>

Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа.
В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва. В началото на Евангелията стои разказът за Рождество Христово. На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата. Това е рожденият час на Съществото, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите.
към текста >>

Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството.
На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва. В началото на Евангелията стои разказът за Рождество Христово. На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата. Това е рожденият час на Съществото, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите. Тези две Рождествени Тайни са родствени по един пo-висш начин.
към текста >>

Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.
Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва. В началото на Евангелията стои разказът за Рождество Христово. На него в Деянията на апостолите отговаря Възнесението и слизането на Светия Дух на Петдесетницата. Това е рожденият час на Съществото, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите. Тези две Рождествени Тайни са родствени по един пo-висш начин. Има още много отношения на Евангелията с Деянията на апостолите, за които няма да се спирам.
към текста >>

Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си.
Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство. Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си. Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало. Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт.
към текста >>

Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата.
Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена.
към текста >>

Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните.
Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото.
към текста >>

От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото.
Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората.
към текста >>

Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби.
Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете.
към текста >>

В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите.
В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол.
към текста >>

Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото.
По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

98. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството.
Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/.
към текста >>

Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество.
към текста >>

Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество.
Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело.
към текста >>

В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство.
Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми.
Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

99. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга. Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество. С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят.
към текста >>

С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга. Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество. С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света.
към текста >>

Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят.
След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга. Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество. С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене.
към текста >>

В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света.
С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
към текста >>

В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества.
Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите.
към текста >>

Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя.
видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите. Този факт е описан по следния начин в началото на втора глава:
към текста >>

Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове.
след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите. Този факт е описан по следния начин в началото на втора глава: "И когато настана деня на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
към текста >>

С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи.
За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите. Този факт е описан по следния начин в началото на втора глава: "И когато настана деня на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фу- ченето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха, и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един на всеки от тях.
към текста >>

Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища."
Партяни, мидияни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Пам- филия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея и посетители от Рим - юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища." Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език.
към текста >>

Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят.
В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела.
към текста >>

Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа.
А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите."
към текста >>

Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение.
Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният:
към текста >>

За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма.
Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали.
към текста >>

Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди.
Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения.
към текста >>

Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството.
По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях.
към текста >>

Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения.
Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда.
към текста >>

Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело.
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си. Защото Бог е Огън Всепояждащ за онези, които не изпълняват дадените обещания. 4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел.
към текста >>

" Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус.
8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата и четеше пророка Исайя. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече, та го чу като прочиташе пророка Исайя и му каза: Разбираш ли какво четеш? " Той четял онова място, дето Исайя говори за Исус. И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам.
към текста >>

Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката.
той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие.
към текста >>

С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят.
Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
към текста >>

Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие.
Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран.
към текста >>

И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти.
А Петър преседе дълго време в Иопия у някой си кожар Симон." 11. След това в 10-та глава се говори за видението на Корнилий, на когото се явява ангелът, понеже се молил на Бога да го упъти, който му казва да извика Петра. В това време Петър вижда видение, в което от Небето му спускат една пла- щеница с различни животни и му се казва: Вземи и яж. Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий. Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно на Бога и правил милостиня. "Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
към текста >>

Интересно е, че ангелите само посочват на хората към кого да се отнесат, за да ги упътят в живота и в Новото учение, но те сами не говорят нищо.
А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже, що трябва да правиш." /10;3-6/. Интересно е, че ангелите само посочват на хората към кого да се отнесат, за да ги упътят в живота и в Новото учение, но те сами не говорят нищо. Това е интересен закон. Те се явяват като пратеници на Бога и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави. Това има своите окултни причини, на които сега няма да се спирам. След това следва първото видение, след което иде срещата с Корнилий, когото Петър кръщава с целия му дом. "И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
към текста >>

Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение.
Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада.
към текста >>

После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите.
След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/.
към текста >>

16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия.
15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е.
към текста >>

От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина.
А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях. 18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
към текста >>

Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях. 18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/. "А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име Дамар и други с тях. /17;34/. 19. Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал. "И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
към текста >>

22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви.
Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците.
към текста >>

Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."
Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
към текста >>

След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

100. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ "Изучавайте Писанията, защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това. Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини.
към текста >>

От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени.
"А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука.
към текста >>

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд.
" И казва още следното: "Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушането. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи".
към текста >>

Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва.
За да дойде до знанието, човек трябва първо да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията.
към текста >>

Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота.
Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи."
към текста >>

Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството.
Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът,
към текста >>

"В начало Ти, Господи, си основал Земята,
и служителите Си като огнен пламък"; А за Сина казва: "Твоят Престол, о, Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда. Възлюбил си Правда и намразил си беззаконие; Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя", и пак: "В начало Ти, Господи, си основал Земята, И дело на Твоите ръце е Небето; Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха И като одежда ще ги свиеш
към текста >>

А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.
"Седни отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за твое подножие."? Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение? " /1-14/. И защо не на ангелите подчини Той бъдещия свят, за който говори? А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.
към текста >>

В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение.
"И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/.
към текста >>

Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/.
Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века
към текста >>

"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
към текста >>

"И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.
към текста >>

Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление.
"Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
към текста >>

Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/.
В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса.
към текста >>

Намеква също за символизма на Стария Завет и за оръжията, с които трябва да воюва духовният човек.
По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта. Също така се спира на въпроса за различните дарби - пророчества, езици, Мъдрост и пр. и ги насърчава. А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая. Намеква също за символизма на Стария Завет и за оръжията, с които трябва да воюва духовният човек. Не пропуска и идеята за трансформацията на човешкото тяло, за което казва: "Ето една Тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще възтръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленно трябва да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно. О, Смърте, где ти е победата, о, Смърте, где ти е жилото." И на друго място казва: "Тялото се сее в тление, а възкръсва в нетление." С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение. По-нататък ще дам по-важните мисли от всички Послания на Павел и всеки сам да си ги разглежда в светлината, която дадох с тези предварителни думи.
към текста >>

С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение.
А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая. Намеква също за символизма на Стария Завет и за оръжията, с които трябва да воюва духовният човек. Не пропуска и идеята за трансформацията на човешкото тяло, за което казва: "Ето една Тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще възтръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленно трябва да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно. О, Смърте, где ти е победата, о, Смърте, где ти е жилото." И на друго място казва: "Тялото се сее в тление, а възкръсва в нетление." С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение. По-нататък ще дам по-важните мисли от всички Послания на Павел и всеки сам да си ги разглежда в светлината, която дадох с тези предварителни думи.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0847589969635