НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
975
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Палецът е изразител на Божествения
свят
.
Ще почвате от вътрешния ъгъл на окото и кръгът ще завършва пак там. Значи, правят се два вида кръгове – прави и обратни. 12.2. После ще направите много кръгове само в една посока, без прекъсване, като палците да минават върху веждите и долу под окото. 12.3. Ще направите върху очите с единия палец осморка и после – с другия палец. С лявата ръка се уравновесява магнетизмът, а с дясната ръка – електричеството.
Палецът е изразител на Божествения
свят
.
Основата на Божествения свят е Любовта, затова и Венериният хълм се намира в основата на палеца, откъм дланта. 12. 4. Препоръчително е да се правят бани на очите с хладка вода, затоплена на слънце. Водата се поставя в широки съдове, очите се потапят в нея и се държат отворени една-две минути. 12.5. Пийте слънчева вода.
към текста >>
Основата на Божествения
свят
е Любовта, затова и Венериният хълм се намира в основата на палеца, откъм дланта.
Значи, правят се два вида кръгове – прави и обратни. 12.2. После ще направите много кръгове само в една посока, без прекъсване, като палците да минават върху веждите и долу под окото. 12.3. Ще направите върху очите с единия палец осморка и после – с другия палец. С лявата ръка се уравновесява магнетизмът, а с дясната ръка – електричеството. Палецът е изразител на Божествения свят.
Основата на Божествения
свят
е Любовта, затова и Венериният хълм се намира в основата на палеца, откъм дланта.
12. 4. Препоръчително е да се правят бани на очите с хладка вода, затоплена на слънце. Водата се поставя в широки съдове, очите се потапят в нея и се държат отворени една-две минути. 12.5. Пийте слънчева вода. 12.6. През деня на четири пъти да се мие цялото лице с топла вода.
към текста >>
Душевноболните са обсебени от по-
нисши
духове.
Да се моли, да му четат Евангелието, беседите и лекциите. 18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни
Душевноболните са обсебени от по-
нисши
духове.
Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи нисши духове. Когато нисшите духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно. Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства.
към текста >>
Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи
нисши
духове.
18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни Душевноболните са обсебени от по-нисши духове.
Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи
нисши
духове.
Когато нисшите духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно. Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства. За един такъв болен Учителя даде следните съвети:
към текста >>
Когато
нисшите
духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно.
18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни Душевноболните са обсебени от по-нисши духове. Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи нисши духове.
Когато
нисшите
духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно.
Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде. Един дух му говори едно, друг – друго, и човекът мисли, че това се отнася до него, а той е под влияние на разни същества. Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства. За един такъв болен Учителя даде следните съвети: През летния сезон да прекара на високо в планината; тя ще укрепи, тонира и ще лекува нервната система.
към текста >>
2.
81) Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първото езеро Махарзи означава физическия
свят
.
започна разговор. Един брат запита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте рилски езера! Какво е значението им? ” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета.
Първото езеро Махарзи означава физическия
свят
.
Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят.
към текста >>
Второто eзеро Елбур означава
нисшата
област на Астралния
свят
.
Един брат запита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте рилски езера! Какво е значението им? ” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят.
Второто eзеро Елбур означава
нисшата
област на Астралния
свят
.
Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят.
към текста >>
Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния
свят
.
Какво е значението им? ” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят.
Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния
свят
.
Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия.
към текста >>
Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения
свят
.
” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят.
Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения
свят
.
Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление.
към текста >>
Петото езеро Махабур означава Причинния
свят
.
Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят.
Петото езеро Махабур означава Причинния
свят
.
Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството?
към текста >>
Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия
свят
.
Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят.
Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия
свят
.
Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало.
към текста >>
Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения
свят
.
Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят.
Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения
свят
.
Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало. Това Начало е вечно разнообразие.
към текста >>
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия
свят
, над които той трябва да работи през деня.
В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало. Това Начало е вечно разнообразие. Във водата можеш да плуваш, но в тинята ще потънеш. Има някои идеи, които приличат на вода, и други, които приличат на тиня.
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия
свят
, над които той трябва да работи през деня.
И ако остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи. Когато човек не долови тези мисли и чувства, той се чувства неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към Астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята.
към текста >>
Цялото човечество отива към Астралния
свят
.
Има някои идеи, които приличат на вода, и други, които приличат на тиня. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, над които той трябва да работи през деня. И ако остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи. Когато човек не долови тези мисли и чувства, той се чувства неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях.
Цялото човечество отива към Астралния
свят
.
И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята. Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години. Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това! Колко и какъв материал се е събрал, за да се създаде материалният свят!
към текста >>
Докато се съберат материали за физическия
свят
, са били употребени милиони години.
И ако остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи. Когато човек не долови тези мисли и чувства, той се чувства неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към Астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята.
Докато се съберат материали за физическия
свят
, са били употребени милиони години.
Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това! Колко и какъв материал се е събрал, за да се създаде материалният свят! Не искай да бъдеш щастлив, но търси щастието. Това значи: не търси черешата, но търси господаря на черешата.
към текста >>
Създаването на материалния
свят
е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време.
Когато човек не долови тези мисли и чувства, той се чувства неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към Астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята. Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години.
Създаването на материалния
свят
е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време.
Грандиозна работа е това! Колко и какъв материал се е събрал, за да се създаде материалният свят! Не искай да бъдеш щастлив, но търси щастието. Това значи: не търси черешата, но търси господаря на черешата. Като намериш господаря, той е щедър.
към текста >>
Колко и какъв материал се е събрал, за да се създаде материалният
свят
!
Цялото човечество отива към Астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята. Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години. Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това!
Колко и какъв материал се е събрал, за да се създаде материалният
свят
!
Не искай да бъдеш щастлив, но търси щастието. Това значи: не търси черешата, но търси господаря на черешата. Като намериш господаря, той е щедър. Един брат запита: „Какво му трябва на човек, за да има успех? “.
към текста >>
3.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „
Святото
място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес.
Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „
Святото
място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес.
Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт. Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята.
към текста >>
Мислите от по-
нисш
характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни.
Мислите от по-
нисш
характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда.
към текста >>
В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите.
При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа. Преди всичко човек трябва да се стреми да изпразва белите си дробове колкото му е възможно повече: това улеснява навлизането на по-голямо количество чист въздух при вдишване; така и обмяната се извършва по-пълноценно. Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката.
В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите.
IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>
(“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“
(“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута?
към текста >>
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата.
Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично. Второ, дишането трябва да става през носа.
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата.
Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“ Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен.
към текста >>
Когато при дишане човек е легнал, той влиза във връзка предимно със земните сили – с физическия
свят
; когато е седнал, се засяга повече симпатичната нервна система и тогава той е преди всичко във връзка с Духовния
свят
; когато при дишането е прав, това въздейства най-вече на главния мозък и така се осъществява по-силна връзка с Божествения
свят
.
Добре е за дихателните упражнения никога да не се пренебрегват часовете при изгрев слънце, защото тогава има прилив на прана. През летния сезон упражненията могат да се правят на открито, а през зимния – в отоплена и проветрена стая, при отворен или полуотворен страничен прозорец. Дихателните упражнения трябва да се изпълняват преди хранене или да се изчака да минат най-малко 1-2 часа. IX. Положение на тялото при дихателните упражнения Дихателните упражнения се правят при легнало, седнало и изправено положение на тялото.
Когато при дишане човек е легнал, той влиза във връзка предимно със земните сили – с физическия
свят
; когато е седнал, се засяга повече симпатичната нервна система и тогава той е преди всичко във връзка с Духовния
свят
; когато при дишането е прав, това въздейства най-вече на главния мозък и така се осъществява по-силна връзка с Божествения
свят
.
X. Дишане и положение на гръбначния стълб Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб – той трябва да бъде изправен, а не изкривен, и рамената не бива да увисват или да се свива гръдният кош. При хармонична стойка на гръбнака и тялото човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и ги възприема по-лесно и по-пълноценно. Ако фигурата има добър тонус, това е гаранция за възможно най-дълбоко дишане – именно затова трябва да се привиква към изправена стойка и хармонични движения. XI. Дишане през едната или двете ноздри
към текста >>
„В Божествения
свят
, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати.
Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“ Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „Отношение между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“:
„В Божествения
свят
, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати.
През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота.
към текста >>
Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „
Святото
място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане.
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана.
Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „
Святото
място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане.
Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка. И колкото по-рано излизате, толкова по-добре.
към текста >>
В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „
Святото
място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване.
В който дом и да влезе, ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от Природата и да даде от нея на своите ближни.“ Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо важно условие за правилното дишане е кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време това може да става ежедневно със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода.
В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „
Святото
място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване.
Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магична сила се крие във водата, без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди. Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него.
към текста >>
Отмахни от това
свято
място образа на счупената стомна или скарването между хората.
Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки.
Отмахни от това
свято
място образа на счупената стомна или скарването между хората.
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.
към текста >>
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
към текста >>
(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“
(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича.
към текста >>
Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай душата се отваря към великото, което иде от Божествения
свят
.
Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а тогава и дишането не става правилно.“ Въздухът е израз на Любовта на космичните сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света дава като дар за нашето повдигане въздуха. Дишането е свещенодействие, диалог между човека и Бога. Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества.
Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай душата се отваря към великото, което иде от Божествения
свят
.
За да възприемем осезателно изложените идеи, можем да ги облечем в словесна форма и да ги изговаряме мислено при вдишване, задържане и издишване. Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането. Ето защо с положителните състояния на своите мисли и чувства всеки сам влияе върху етерното си тяло и неговия ритъм, а така се стига и до доброто дишане – дълбоко, бавно и ритмично.
към текста >>
Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини:
А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането. Ето защо с положителните състояния на своите мисли и чувства всеки сам влияе върху етерното си тяло и неговия ритъм, а така се стига и до доброто дишане – дълбоко, бавно и ритмично. XIV. Дишане и физическо здраве Между дишането и здравословното състояние на организма има дълбока зависимост.
Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини:
Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях. Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения.
към текста >>
В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също.
Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта. Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма. При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването.
В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също.
У този, който диша правилно, кръвообращението става правилно и той е здрав. Дълбокото дишане лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие, малокръвие и др. Няма болест, която не може да се лекува чрез дишане.“ „Изобщо, всички болести се дължат и на неправилно дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма.
към текста >>
В „Закони на дишането“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“ Учителя дава следните наставления: „Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте.
„Правете опити да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате неразположение, направете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 дихателни упражнения. Ако не сте се упражнявали в дишането, започнете с 6 упражнения по 3 пъти на ден. Всяко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представлява едно упражнение. Като правите тези упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран.“ (“Микроскопически добрини“, МОК, година пета)
В „Закони на дишането“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“ Учителя дава следните наставления: „Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте.
Чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го преди всичко да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“ Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване.
към текста >>
Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на
нисшите
сили в себе си.
Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане.
Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на
нисшите
сили в себе си.
При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити. При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира. Чрез дълбоко дишане праната може да съживи нервната система и оттам да настъпи раздвижване наново.
към текста >>
(„Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“)
При правилно дишане нервната система се усилва и всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод за този, който е нервен и раздразнителен: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха – чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право, и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? – Не дишат правилно.“
(„Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки
свят
“)
Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между дишането и чувствата има взаимодействие. Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата.
към текста >>
Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „
Святото
място“)
У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането.
Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „
Святото
място“)
Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера.
към текста >>
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос:
към текста >>
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. XXIV. Движения при дишане Съчетаването на гимнастика с дишане дава плодотворни резултати.
към текста >>
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот. Неправилното дишане води до преждевременно остаряване, а правилното дишане подмладява. „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно.
към текста >>
Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен.
Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно.
Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен.
Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх.
към текста >>
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки
свят
“)
Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма.
към текста >>
4.
41) Космичната пролет
- Боян Боев (1883 – 1963)
И естествено е, че в своя път в междузвездния
свят
среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават.
Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде – по-разреден. С такова разнообразие са и психичните сили, които изпълват пространството. Слънчевата система се движи към далечни съзвездия.
И естествено е, че в своя път в междузвездния
свят
среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават.
Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство. По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни.
към текста >>
Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-
нисш
характер.
В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери. Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи.
Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-
нисш
характер.
А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер. И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа.
към текста >>
За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен
свят
, с който той може да влезе в общение.
Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен
свят
, с който той може да влезе в общение.
Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите.
към текста >>
5.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият
свят
въплъщава в живота.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва.
Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият
свят
въплъщава в живота.
При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>
Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът –
нисшето
, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът –
нисшето
, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>
Човек може да победи
нисшето
в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход.
Човек може да победи
нисшето
в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите. По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето.
към текста >>
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия
свят
и от разумните сили на Природата в еволюционния си път.
При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия
свят
и от разумните сили на Природата в еволюционния си път.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
към текста >>
Змеят, или
нисшата
природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване.
Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел.
Змеят, или
нисшата
природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване.
Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
към текста >>
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния
свят
триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния
свят
триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество.
към текста >>
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето
нисше
, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето
нисше
, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>
6.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята
свят
, където живеят представители на Бялото Братство.
В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените.
17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята
свят
, където живеят представители на Бялото Братство.
18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите.
към текста >>
До края на живота си чете лекции по целия
свят
, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител.
До края на живота си чете лекции по целия
свят
, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието.
30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
към текста >>
31. Парии – представители на една от най-
нисшите
касти в Южна Индия.
Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи.
31. Парии – представители на една от най-
нисшите
касти в Южна Индия.
32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год. На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война. 33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр.
към текста >>
Пътува по целия
свят
, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”.
Пътува по целия
свят
, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов.
към текста >>
Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния
свят
като средство за лечение.
Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели. 76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката. 77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението.
Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния
свят
като средство за лечение.
Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др. Най-известната му книга е „Съзнателно самовнушение”. 78. Общоевропейската война – става въпрос за Първата световна война (1914–1918) 79. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на звука във въздушна среда – 3.102 m/s. 80. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на светлината – 3.108 m/s.
към текста >>
7.
69) Подем в биологията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия
свят
е разрешен в положителен смисъл.
При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид. С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини. С термини като организатор, организационен център, динамично поле, индукция и др., дадени от биологията, се достига до обрисуване на етерния двойник, който организира формите. С разбирането на организаторите като основни центрове на сили в етерния двойник се стига и до една нова анатомия и физиология, която иначе отдавна е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски, облягайки се на фактите и въз основа на своята теория, изказва мнение, че официалната наука трябва да приеме за реални телепатията, ясновидството, нещо повече – очертани са контурите на аурата като енергийна даденост.
Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия
свят
е разрешен в положителен смисъл.
От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др. се доказва, че съзнанието може да съществува извън физическия мозък, а така се разрешава един от най-важните въпроси, които са вълнували толкова много човешкия дух. И още, приеме ли се, че психичният фактор стои зад еволюционния процес, то отпада механическото обяснение на еволюционния процес и тогава ще се преустанови с наивното твърдение, че животът и еволюцията зависят единствено от физикохимични и механични процеси. От друга страна, с признаването на психичния фактор върху развитието на физиологичните и еволюционните процеси естествените науки все повече се приближават към окултизма, който отдавна е твърдял същото. Ако има разбиране и изучаване на преходните степени между минералното и растителното царство – течните кристали, то ще се потвърди, че в Природата всички царства са в генетична връзка помежду си и това, което съществува в дадено царство, се намира в зачатьк в по-нисшите царства.
към текста >>
Ако има разбиране и изучаване на преходните степени между минералното и растителното царство – течните кристали, то ще се потвърди, че в Природата всички царства са в генетична връзка помежду си и това, което съществува в дадено царство, се намира в зачатьк в по-
нисшите
царства.
Щом напълно се приеме съществуването на аурата, тогава въпросът за Невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др. се доказва, че съзнанието може да съществува извън физическия мозък, а така се разрешава един от най-важните въпроси, които са вълнували толкова много човешкия дух. И още, приеме ли се, че психичният фактор стои зад еволюционния процес, то отпада механическото обяснение на еволюционния процес и тогава ще се преустанови с наивното твърдение, че животът и еволюцията зависят единствено от физикохимични и механични процеси. От друга страна, с признаването на психичния фактор върху развитието на физиологичните и еволюционните процеси естествените науки все повече се приближават към окултизма, който отдавна е твърдял същото.
Ако има разбиране и изучаване на преходните степени между минералното и растителното царство – течните кристали, то ще се потвърди, че в Природата всички царства са в генетична връзка помежду си и това, което съществува в дадено царство, се намира в зачатьк в по-
нисшите
царства.
С повече подробности, изнесени по научен път, ще дойдем постепенно до схващането, че всичко е надарено със съзнание и че цялата Природа е жива и разумна, а именно това е основно положение на Херметическата школа.
към текста >>
8.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „
Святото
място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно.
А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“ Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации?
Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „
Святото
място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно.
Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“) В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко.
към текста >>
Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два
свята
, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие.
Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест.
Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два
свята
, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие.
При наличието на психични причини човек може да добие предразположение към болест. Тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителя на много места в лекциите е разяснявал подробно както външните, така и вътрешните, психични условия за здравето. Ето някои Негови думи, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: „Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на Любовта, на неправилно дишане и хранене.“
към текста >>
От Духовния
свят
към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието.
Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света.
От Духовния
свят
към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието.
Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н.
към текста >>
Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „
Святото
място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „
Святото
място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата.
към текста >>
Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям.
Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия.
към текста >>
Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-
нисш
живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия.
Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални.
Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-
нисш
живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия.
Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма?
към текста >>
Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения
свят
.
Но Той се озърташе, за да види тая, която бе сторила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“ И Любовта повишава трептенията на организма. Тя има мощно лечебно действие и носи живот.
Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения
свят
.
Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича. Именно затова, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“
към текста >>
Болестите не са нищо друго, освен
нисши
същества, които влизат в човека и почват да се размножават за негова сметка.
Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал.“ (Йоан 9:4-7) Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния, и силата, която му изпраща, са психичният метод. Спасителя препоръчва двата метода едновременно – пост, който спада към външните методи, и молитва, която спада към вътрешните. Учителя непрестанно лекуваше страдащите, които го молеха и очакваха изцеление. По този въпрос Той изтъкваше: „Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не съдейства, всяка външна помощ е недостатъчна.
Болестите не са нищо друго, освен
нисши
същества, които влизат в човека и почват да се размножават за негова сметка.
На научен език ги наричат микроби. Христос казва, че освобождаването от тях може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: „Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва.“ Какво представлява молитвата?
към текста >>
Тези прояви ни откриват един нов
свят
.“
„Делата Божии“, стр. 61) Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления.
Тези прояви ни откриват един нов
свят
.“
Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика.
към текста >>
Учителя изтъква следното: „Физическият
свят
има сравнително по-ниски трептения, т.е.
Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми.
Учителя изтъква следното: „Физическият
свят
има сравнително по-ниски трептения, т.е.
той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц.
към текста >>
Трептенията на Духовния
свят
са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият
свят
има изключително силни трептения.
V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция.
Трептенията на Духовния
свят
са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият
свят
има изключително силни трептения.
Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието.
към текста >>
9.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музикалният
свят
е среда, чрез която душата се проявява на земята.
Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце. Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието.
Музикалният
свят
е среда, чрез която душата се проявява на земята.
Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо.
към текста >>
Съвременният
свят
е пълен с такива тревоги.
Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Това се отнася за всички други дарби.” Някой човек е разсеян и губи паметта си, понеже у него не е развито музикалното чувство. Тревогите, безпокойствата и пр. са причина за отслабване на паметта.
Съвременният
свят
е пълен с такива тревоги.
Те се срещат на всяка стъпка. А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи.
към текста >>
Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения
свят
, който образува същината на човешката душа.
Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката.
Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения
свят
, който образува същината на човешката душа.
Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа. Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва.
към текста >>
Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от
нисшия
свят
към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа.
Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят.
Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от
нисшия
свят
към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа.
Някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музиката.” В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство. Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели.
към текста >>
Те са в друг един
свят
, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята.
Чуват се първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях.
Те са в друг един
свят
, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята.
Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път.
към текста >>
10.
Новите възгледи върху материята
- Боян Боев (1883 – 1963)
Превърне ли се светлината във веществени частици, наричат това явление „материализация” и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния
свят
, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя.
Това е във връзка с новите факти на физиката и химията. Този въпрос може да се изучи в духа на съчиненията на Густав Льо Бон и пр. Трябва да се изучи естеството на атомите, на електроните, и пр. Ето защо казва инженер химикът Д. В. Кочов: „Материализацията и дематериализацията са вече термини на съвременната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи.
Превърне ли се светлината във веществени частици, наричат това явление „материализация” и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния
свят
, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя.
И обратно - трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия - наричат това „дематериализация”. Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gentner, R. A. M. Dirac, P. M.
към текста >>
Най-
нисшите
същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения.
Четвъртото измерение Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие.
Най-
нисшите
същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения.
Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения.
към текста >>
Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния
свят
.
По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата.
Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния
свят
.
За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу.
към текста >>
От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния
свят
.
Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън.
От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния
свят
.
Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
към текста >>
Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния
свят
, а не и за световете с повече измерения.
Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.
Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния
свят
, а не и за световете с повече измерения.
То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока.
към текста >>
Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния
свят
.
За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу.
Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния
свят
.
Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията
към текста >>
11.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Според мен, реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.”
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено.
Според мен, реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.”
Запитах я как е дошла до това разбиране. Тя отговори: - Чрез естествените науки. Между тях и вярата има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед. Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава.
към текста >>
Тогава падна една от разликите между органическия и неорганическия
свят
.
Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: - Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество. По-рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества.
Тогава падна една от разликите между органическия и неорганическия
свят
.
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система.
към текста >>
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с
нисшите
безгръбначни.
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система.
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с
нисшите
безгръбначни.
Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот.
към текста >>
При
нисшите
гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
При
нисшите
гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка?
към текста >>
Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и
свято
.
Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая. Часовете на нощта минаваха, но аз не ги забелязвах. Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна. Напразно аз се ловях за моите последни вярвания, както давещият се лови за най-малкия отломък на разбития кораб. Напусто. Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам.
Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и
свято
.
Неудържимото течение на моята мисъл беше много по-силно. То ме задължаваше да отхвърля всичко: родители, семейство, спомени, вярвания. Изпитанието се продължаваше все по-упорито и по-строго, колкото повече се приближаваше към своя край. И само тогаз то се спря. И тогаз аз узнах, че вътре в мен не е останало вече нищо, че цялата моя предишна вяра в себе си, в Бога и в моето назначение в сегашния ми и в бъдещия ми живот е изгубена.
към текста >>
12.
СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-
нисшите
форми до върховете на съвършенството.
Ние сме ученици в нейното велико училище. С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава. Това важи за всички области на живота. И образователното дело много може да научи от нейните методи. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка.
С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-
нисшите
форми до върховете на съвършенството.
Тя работи с търпение, планомерно и систематично. И плодовете от нейните методи са чудно красиви. Да сравним например някоя форма от минералното и растително царства с някой напреднал представител на човечеството и ще видим целесъобразния път, по който природата води своите деца към върховете на красотата и свободата. Така ще схванем разумността на нейните методи. Преди всичко трябва да се прави разлика между методите на разумната природа и проявите на несъвършените същества - нейни деца.
към текста >>
Детето ще бъде поставено в досег с физическия
свят
, както растението със своя корен е в досег със земята.
Получените обработени материали се пращат навсякъде да хранят всички растителни части. Узрелите плодове ябълката раздава на всички. Има голямо съответствие между разните области на природата. Тук можем да прокараме една аналогия: корените на растението можем да сравним с материалния живот на човека, а стъблото - с духовния му живот. Това има голямо приложение във възпитанието.
Детето ще бъде поставено в досег с физическия
свят
, както растението със своя корен е в досег със земята.
Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята. Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите.
към текста >>
Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния
свят
ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята.
Узрелите плодове ябълката раздава на всички. Има голямо съответствие между разните области на природата. Тук можем да прокараме една аналогия: корените на растението можем да сравним с материалния живот на човека, а стъблото - с духовния му живот. Това има голямо приложение във възпитанието. Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята.
Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния
свят
ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята.
Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите. 3. В природата нявсякъде виждаме приспособление на организма към околната среда.
към текста >>
13.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Очите му се разкриват отново за живота на целия
свят
, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години.
Очите му се разкриват отново за живота на целия
свят
, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
към текста >>
То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за
свята
кауза, за общо добро.
На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа.
То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за
свята
кауза, за общо добро.
Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството.
към текста >>
тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-
нисши
, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-
нисши
, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц.
към текста >>
Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата
нисша
природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин.
„Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества.
Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата
нисша
природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин.
Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.” [1] Списание „Възраждане” -1923 год., XII год. 7 кн.
към текста >>
14.
04. Живата наука и болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният
свят
или светът на мислите и чувствата.
Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят.
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният
свят
или светът на мислите и чувствата.
А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта.
към текста >>
А под думата „долу" - физическият, материалният
свят
.
Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата.
А под думата „долу" - физическият, материалният
свят
.
Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
към текста >>
Например
нисшите
чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото.
Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани.
Например
нисшите
чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото.
Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
към текста >>
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия
свят
, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия
свят
, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде.
към текста >>
15.
10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944
- Боян Боев (1883 – 1963)
Съвременният
свят
е изгубил най- ценното.
- Най-същественото е Любовта. Щом имаш Любовта, ще имаш всички възможности. Щом изгубиш Любовта, ще изгубиш всички възможности. Та, първото нещо е: Човек трябва да търси най-ценното в света, а другите неща идат сами по себе си. Човек, като изгуби най-ценното, другите неща не идат при него.
Съвременният
свят
е изгубил най- ценното.
Те търсят живота там, гдето не е. Както хората живеят, хората са изгубили ценното, не служат на Любовта, а служат на посторонни работи, отгдето идат всички страдания и противоречия. Беседа – разговор на 27.08.1944 г. на хижа „Еделвайс" в 11,30 ч преди обяд
към текста >>
(Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния
свят
, това е инволюция, а когато се качва от материалния
свят
към Бога, това е еволюцията.
Появява се един въпрос: Каква трябва да бъде основната идея в човешкия живот? За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция. А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване.
(Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния
свят
, това е инволюция, а когато се качва от материалния
свят
към Бога, това е еволюцията.
Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на древността (в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни." А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна. Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост?
към текста >>
Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото
нисшите
духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани.
С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна? Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е. смята ги като нейни крепители. Инволюционните окултни школи на древността са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост.
Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото
нисшите
духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани.
А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания. А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат. С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия свят. Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА. Понеже той влиза в едно възходящо движение на своята еволюция, неговата любов ще се разширява, той ще обиква все повече и повече всичките хора и същества, а с това ще се разширява и неговото знание отвътре.Някой ще каже така: „Аз не искам да имам за основна идея в своя живот Любовта, а Любовта, Истината и Мъдростта" (три основни идеи), т.е.
към текста >>
А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия
свят
без заклинания и те му помагат.
Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е. смята ги като нейни крепители. Инволюционните окултни школи на древността са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост. Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото нисшите духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани. А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания.
А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия
свят
без заклинания и те му помагат.
С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия свят. Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА. Понеже той влиза в едно възходящо движение на своята еволюция, неговата любов ще се разширява, той ще обиква все повече и повече всичките хора и същества, а с това ще се разширява и неговото знание отвътре.Някой ще каже така: „Аз не искам да имам за основна идея в своя живот Любовта, а Любовта, Истината и Мъдростта" (три основни идеи), т.е. да иска да има три глави, което е невъзможно. От друга страна, щом имаш Любовта, тя ще донесе Мъдростта и Истината.
към текста >>
С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия
свят
.
смята ги като нейни крепители. Инволюционните окултни школи на древността са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост. Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото нисшите духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани. А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания. А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат.
С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия
свят
.
Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА. Понеже той влиза в едно възходящо движение на своята еволюция, неговата любов ще се разширява, той ще обиква все повече и повече всичките хора и същества, а с това ще се разширява и неговото знание отвътре.Някой ще каже така: „Аз не искам да имам за основна идея в своя живот Любовта, а Любовта, Истината и Мъдростта" (три основни идеи), т.е. да иска да има три глави, което е невъзможно. От друга страна, щом имаш Любовта, тя ще донесе Мъдростта и Истината. Но защо?
към текста >>
И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия
свят
, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция." Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път.
Учителят се усмихна и каза: „Днес хората, които са в своята инволюция, са много голям брой, а хората, които започват своята еволюция, са сравнително малко." Само които са прегърнали Любовта като главна идея на своя живот, да обичат и да се жертвуват, да виждат във всички хора доброто, Божественото, те са почнали своя живот. И когато зададоха този въпрос на Учителя през м. юли 1939 г. на Рила, един месец преди започването на Втората световна война, той тогава каза още: „Скоро ще избухне една нова световна война и в тази война ще загинат много хора. Много хора ще загинат в най-големи страдания и ужаси.
И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия
свят
, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция." Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път.
И това ще увеличи броя на хората, които са почнали своята еволюция. Това ще бъде един напредък за човечеството. Невидимият свят смята войната за зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро. И така, човек да счита за основна идея на своя живот Любовта. Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр.
към текста >>
Невидимият
свят
смята войната за зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро.
на Рила, един месец преди започването на Втората световна война, той тогава каза още: „Скоро ще избухне една нова световна война и в тази война ще загинат много хора. Много хора ще загинат в най-големи страдания и ужаси. И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия свят, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция." Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път. И това ще увеличи броя на хората, които са почнали своята еволюция. Това ще бъде един напредък за човечеството.
Невидимият
свят
смята войната за зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро.
И така, човек да счита за основна идея на своя живот Любовта. Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр. Всички добродетели са плод на любовта. Ти можеш да имаш тези добродетели, но без любов ще ги загубиш. Ето защо човек да счита като главна идея на своя живот да разбира и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго.
към текста >>
Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия
свят
.
- „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия
свят
.
Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите.
към текста >>
16.
12. Любовта освобождава
- Боян Боев (1883 – 1963)
В невидимия
свят
има много духове напреднали, но и изостанали,
нисши
духове, които живеят с тъмнина в себе си.
Тя премахва пороците. „Любовта освобождава" трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни?
В невидимия
свят
има много духове напреднали, но и изостанали,
нисши
духове, които живеят с тъмнина в себе си.
Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст.
към текста >>
Този човек умира, заминава си от този
свят
.
Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си. Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития.
Този човек умира, заминава си от този
свят
.
Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст. Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития. Който знае окултната наука, той знае какво става с такъв човек. Той обсебва тялото на такива хора със слаба воля, влияе на техния ум и ги кара към кръчмата.
към текста >>
Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен
свят
.
Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр.
Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен
свят
.
Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича.
към текста >>
17.
13. Смирение
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия
свят
и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия
свят
и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота.
към текста >>
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия
свят
.
Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия
свят
.
Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр.
към текста >>
Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия
свят
.
Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща.
Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия
свят
.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи.
към текста >>
Когато един човек се намира в
нисше
обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Винаги смирението показва висока култура. Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора.
Когато един човек се намира в
нисше
обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги.
към текста >>
Тогава невидимят
свят
, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие.
Тогава невидимят
свят
, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ.
към текста >>
Природата, разумният
свят
, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек?
Природата, разумният
свят
, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947 г.
към текста >>
18.
14. Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първата октава е на физическия
свят
.
На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните капки. Първи е червеният цвят, с 400 билиона трептения в секунда. След него идат портокаловият цвят, жълтият, зеленият, синият, тъмносиният и виолетовият или моравият, който има 800 билиона трептения в секунда. Те са много по-мощни, имат по-къси вълни. Както в музиката има много октави, така и цветовете имат много октави.
Първата октава е на физическия
свят
.
Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от по-висш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата. Основната идея на тази сказка е, че цветовете не действуват само физически върху човека.
към текста >>
- Не, той е изразител на любовта в по-
нисша
форма.
Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта?
- Не, той е изразител на любовта в по-
нисша
форма.
Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят. Тогава аурата на човека става бяла. Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете. Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата.
към текста >>
Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния
свят
." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави.
Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи. Това трябва да си представим мислено. Можем и физически да гледаме предмети с такъв цвят или чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят.
Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния
свят
." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави.
Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме.
към текста >>
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия
свят
.
След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка!
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия
свят
.
Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер.
към текста >>
Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш
свят
на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи.
Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата.
Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш
свят
на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи.
Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н.
към текста >>
Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен
свят
.
Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н.
Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен
свят
.
Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия.
към текста >>
Чрез цветовете един разумен
свят
му се изявява.
Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят.
Чрез цветовете един разумен
свят
му се изявява.
Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува.
към текста >>
Когато живо си представите това, в астралния
свят
то вече съществува.
Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия.
Когато живо си представите това, в астралния
свят
то вече съществува.
Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне. Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици.
към текста >>
19.
Екскурзия на 3 май 1926 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-
нисша
, трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън.
- Тези упражнения - каза Учителя - са за развиване на чакрите при сърцето, гръкляна, слънчевата чакра и другите. Те трябва да се правят точно, без грешки. Тези чакри трябва да се хранят, да се развият. Понякога върху тях се натрупват отрицателни енергии. Вие всички сте усещали една тежест при слепите очи, понякога паметта ви не е добра.
Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-
нисша
, трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън.
Когато космите станат много дебели, това значи, че изпращаме повече енергия и задържаме по-малко. Затова хора с дебели косми са груби. Защо? Защото са съвсем бедни на енергия. Затова космите трябва да бъдат тънки - те спестяват тази енергия. Трябва също да бъдат гладки - когато космите не са гладки, енергията не може да се препраща.
към текста >>
Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия
свят
.
Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир. Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир.
Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия
свят
.
Най-хубавото е отначало да туриш ръцете си Върху земята, след това - Върху колената. И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти пошепнат от невидимия свят. Какво Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война.
към текста >>
И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти пошепнат от невидимия
свят
.
Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир. Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир. Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия свят. Най-хубавото е отначало да туриш ръцете си Върху земята, след това - Върху колената.
И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти пошепнат от невидимия
свят
.
Какво Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение.
към текста >>
20.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои казват „онзи
свят
".
Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания.
Някои казват „онзи
свят
".
- Че „онзи свят " хората и сега могат да го живеят. Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение.
към текста >>
- Че „онзи
свят
" хората и сега могат да го живеят.
Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някои казват „онзи свят ".
- Че „онзи
свят
" хората и сега могат да го живеят.
Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух.
към текста >>
Това го правят съществата от невидимия
свят
.
Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място.
Това го правят съществата от невидимия
свят
.
Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща. Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин.
към текста >>
- Най-първо, в
нисшия
стадий на изкуството взема участие само наблюдателният ум.
Вие сте по-готови за нея. Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж. Тя показа картината на Учителя. Всички я разгледахме. Помолихме го да каже нещо за изкуството.
- Най-първо, в
нисшия
стадий на изкуството взема участие само наблюдателният ум.
Наблюдават се формите. Върху главата центърът на формите е поставен между веждите. Това е материалната страна на изкуството. След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий). Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина.
към текста >>
То е един велик
свят
!
Това е едно сложно съчетание. Целият космос се отразява в човешкото лице! Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой го схваща като нещо обикновено. - Не, не!
То е един велик
свят
!
Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. То е най-красивото нещо! Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си.
към текста >>
И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи
свят
!
Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр. Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете.
И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи
свят
!
Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих! Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз... Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми! " Значи - да не знаят, че ти знаеш други, дълбоки истини!
към текста >>
21.
Развитие на новите сетива
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият
свят
се отзове.
- Има установен ред за пробуждане на ясновидството. Ако прилагаш неестествени начини, то пак, кога да е, ще се върнеш до един естествен начин. Например грозде може да се отглежда в цветарник при изкуствено отопление и на Северния полюс, но можеш да сбъркаш и лозата да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за развиване на ясновидството. Всички трябва да прилагате концентрирането.
Човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият
свят
се отзове.
После ще влезеш във връзка с Първата Причина. И трябва да развиваш добродетелите. Известни методи за развиване на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже западният мозък е другояче организиран. Ето един друг еволюционен метод за развитието на шестото сетиво: човек да се занимава с цветята по нов начин. Да влезе във връзка с Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята.
към текста >>
Всеки може да вижда в онзи
свят
, ако се съсредоточи върху една Божествена идея и се абстрахира напълно от всичко материално, да изхвърли от ума си всички предмети от този
свят
, дървета, камъни, хора и пр., тогава човек ще види онзи
свят
.
През цветята да мине светлината, Божественото и да премине в теб. Това е важното. Всички цветя са свързани с разумни същества. Ти ще се домогнеш до тях и те ще те упътят по-нагоре. Упътване ще става.
Всеки може да вижда в онзи
свят
, ако се съсредоточи върху една Божествена идея и се абстрахира напълно от всичко материално, да изхвърли от ума си всички предмети от този
свят
, дървета, камъни, хора и пр., тогава човек ще види онзи
свят
.
Но не трябва да се страхува. Една сестра запита: - Защо ще се страхува? Учителя каза: - Защото ще мисли, че няма да може да се върне като е скъсал всички връзки с физическия свят.
към текста >>
- Защото ще мисли, че няма да може да се върне като е скъсал всички връзки с физическия
свят
.
Всеки може да вижда в онзи свят, ако се съсредоточи върху една Божествена идея и се абстрахира напълно от всичко материално, да изхвърли от ума си всички предмети от този свят, дървета, камъни, хора и пр., тогава човек ще види онзи свят. Но не трябва да се страхува. Една сестра запита: - Защо ще се страхува? Учителя каза:
- Защото ще мисли, че няма да може да се върне като е скъсал всички връзки с физическия
свят
.
Ако искаш да имаш връзка с онзи свят, с този свят трябва да скъсаш в един смисъл, да считаш, че тука нямаш нищо. Защо на сън човек вижда някои работи? Защото се изолира от външните форми. Сънят е ясновидство. Ясновидецът в известни минути не трябва да долавя външния живот, за да долови вътрешния.
към текста >>
Ако искаш да имаш връзка с онзи
свят
, с този
свят
трябва да скъсаш в един смисъл, да считаш, че тука нямаш нищо.
Но не трябва да се страхува. Една сестра запита: - Защо ще се страхува? Учителя каза: - Защото ще мисли, че няма да може да се върне като е скъсал всички връзки с физическия свят.
Ако искаш да имаш връзка с онзи
свят
, с този
свят
трябва да скъсаш в един смисъл, да считаш, че тука нямаш нищо.
Защо на сън човек вижда някои работи? Защото се изолира от външните форми. Сънят е ясновидство. Ясновидецът в известни минути не трябва да долавя външния живот, за да долови вътрешния. Обикновеният човек, понеже не е ясновидец, не се е подготвил да се абстрахира от външния свят, за да може да види невидимото, той в сън има тези необходими деловия, външният свят тогава не му влияе и той има видения.
към текста >>
Обикновеният човек, понеже не е ясновидец, не се е подготвил да се абстрахира от външния
свят
, за да може да види невидимото, той в сън има тези необходими деловия, външният
свят
тогава не му влияе и той има видения.
Ако искаш да имаш връзка с онзи свят, с този свят трябва да скъсаш в един смисъл, да считаш, че тука нямаш нищо. Защо на сън човек вижда някои работи? Защото се изолира от външните форми. Сънят е ясновидство. Ясновидецът в известни минути не трябва да долавя външния живот, за да долови вътрешния.
Обикновеният човек, понеже не е ясновидец, не се е подготвил да се абстрахира от външния
свят
, за да може да види невидимото, той в сън има тези необходими деловия, външният
свят
тогава не му влияе и той има видения.
Без съзерцание, без изолиране от външния свят, не може да се постигне виждане. Ако дойдат хората в Любовта, ще се разшири зрението им. Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му стават по-ясни. Един брат попита: - Върху коя мисъл е най-добре да концентрираме съзнанието си при тези упражнения?
към текста >>
Без съзерцание, без изолиране от външния
свят
, не може да се постигне виждане.
Защо на сън човек вижда някои работи? Защото се изолира от външните форми. Сънят е ясновидство. Ясновидецът в известни минути не трябва да долавя външния живот, за да долови вътрешния. Обикновеният човек, понеже не е ясновидец, не се е подготвил да се абстрахира от външния свят, за да може да види невидимото, той в сън има тези необходими деловия, външният свят тогава не му влияе и той има видения.
Без съзерцание, без изолиране от външния
свят
, не може да се постигне виждане.
Ако дойдат хората в Любовта, ще се разшири зрението им. Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му стават по-ясни. Един брат попита: - Върху коя мисъл е най-добре да концентрираме съзнанието си при тези упражнения? Учителя каза:
към текста >>
В духовния
свят
всичко е в движение, всичко бърза, бърза.
Това не може да стане изведнъж, понеже чрез такава работа материята на тялото трябва да се префини, да не е с груби, а с фини трептения. Една сестра каза: - Желая да развия ясновидство, но в книгите пише, че без Учител не може. Учителя каза: - Така е, без Учител не може.
В духовния
свят
всичко е в движение, всичко бърза, бърза.
Трябва първо да станете господари и да спрете това, което бързо се мени. Трябва да почнете с най-малкото. Първо, любовта. Второ, общение с природата. Трето, дълбоко дишане.
към текста >>
Ако остане човек тепърва да влезе във връзка с невидимия
свят
, то е загубена работа.
Имах обич към тревичките, цветенцата, мушичките, към всичко живо. Защо не обичам сега така? - Тогава сте имали любовта като чувство, а сега имате любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на любовта. Приложете сега горните три неща, а другите упражнения по-нататък.
Ако остане човек тепърва да влезе във връзка с невидимия
свят
, то е загубена работа.
Той има това вложено в душата си, а сега трябва само да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви онова, което е вложено. Трябва да се филтрират мислите. В тях не трябва да има никакво користолюбие. Необходими са чисти мисли, чисти чувства и чисти желания. Най-добрият метод за влизане във връзка с невидимия свят е молитвата.
към текста >>
Най-добрият метод за влизане във връзка с невидимия
свят
е молитвата.
Ако остане човек тепърва да влезе във връзка с невидимия свят, то е загубена работа. Той има това вложено в душата си, а сега трябва само да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви онова, което е вложено. Трябва да се филтрират мислите. В тях не трябва да има никакво користолюбие. Необходими са чисти мисли, чисти чувства и чисти желания.
Най-добрият метод за влизане във връзка с невидимия
свят
е молитвата.
Казано е: „Непрестанно се молете". При влизане В невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работата. Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководител, ще се уплаши. Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия свят. Наричат го анормален.
към текста >>
При влизане В невидимия
свят
трябва да има Учител, за да ръководи работата.
Трябва да се филтрират мислите. В тях не трябва да има никакво користолюбие. Необходими са чисти мисли, чисти чувства и чисти желания. Най-добрият метод за влизане във връзка с невидимия свят е молитвата. Казано е: „Непрестанно се молете".
При влизане В невидимия
свят
трябва да има Учител, за да ръководи работата.
Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководител, ще се уплаши. Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия свят. Наричат го анормален. Обаче аз Виждам, че дядо му е там. Правил съм хиляди измервания върху главите.
към текста >>
Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия
свят
.
Необходими са чисти мисли, чисти чувства и чисти желания. Най-добрият метод за влизане във връзка с невидимия свят е молитвата. Казано е: „Непрестанно се молете". При влизане В невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работата. Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководител, ще се уплаши.
Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия
свят
.
Наричат го анормален. Обаче аз Виждам, че дядо му е там. Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж като измерих главата на една от ясновидките в България, от центъра на съвестта излизаше много приятна светлина. Но тя обичаше да критикува.
към текста >>
Винаги, когато дойдат известни възвишени същества, по-
нисшите
същества бягат.
Тя вижда всичко. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозния човек? Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава.
Винаги, когато дойдат известни възвишени същества, по-
нисшите
същества бягат.
При този страх на нисшите същества, те се крият вътре в човека. Този страх в нас е тяхното състояние. Тази ясновидка каза веднъж на един човек, че е откраднал нещо - като го върне, ще му тръгне; откак е откраднал, все назад му вървяло.
към текста >>
При този страх на
нисшите
същества, те се крият вътре в човека.
Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозния човек? Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Винаги, когато дойдат известни възвишени същества, по-нисшите същества бягат.
При този страх на
нисшите
същества, те се крият вътре в човека.
Този страх в нас е тяхното състояние. Тази ясновидка каза веднъж на един човек, че е откраднал нещо - като го върне, ще му тръгне; откак е откраднал, все назад му вървяло.
към текста >>
22.
Излъчването
- Боян Боев (1883 – 1963)
В другия случай гласът е отгоре, от Божествения
свят
.
В друг разговор на няколко братя и сестри с Учителя пак стана въпрос за развитието на ясновидството. Учителя каза по този въпрос следното: - Насочете енергиите си нагоре към главата, за да се развие радиото ви. При яснослушането или седмото сетиво има три гласа: в единия случай гласът идва от ухото, гласът е отстрани на разстояние 75 см. Такъв е гласът, който е викал на Самуила: „Самуиле, Самуиле".
В другия случай гласът е отгоре, от Божествения
свят
.
А когато гласът иде от духовния свят, той иде от под лъжичката. Това, което ви се говори от гласа, после ще го проверите и ще видите, че е така. Един брат попита за излъчването. Учителя каза: - Излизането от тялото, излъчването е за малцина.
към текста >>
А когато гласът иде от духовния
свят
, той иде от под лъжичката.
Учителя каза по този въпрос следното: - Насочете енергиите си нагоре към главата, за да се развие радиото ви. При яснослушането или седмото сетиво има три гласа: в единия случай гласът идва от ухото, гласът е отстрани на разстояние 75 см. Такъв е гласът, който е викал на Самуила: „Самуиле, Самуиле". В другия случай гласът е отгоре, от Божествения свят.
А когато гласът иде от духовния
свят
, той иде от под лъжичката.
Това, което ви се говори от гласа, после ще го проверите и ще видите, че е така. Един брат попита за излъчването. Учителя каза: - Излизането от тялото, излъчването е за малцина. Преди години един български писател, издател, дойде един ден при мен и ми каза: „Ще ти кажа нещо, но да не го разправяш на другите.
към текста >>
- Това прилича на следното: Човек в тялото си е в затвор, хубаво е от затвора да можеш да излизаш свободно и да влизаш в духовния
свят
, и после пак да се връщаш във физическото тяло.
Това е една опитност. От тогава той се заинтересува да изучава тези работи. Една сестра каза: - Учителю, в една лекция Вие бяхте казали, че всеки от нас трябва да умее съзнателно да излиза от тялото си най-малко веднъж на година. Учителя каза:
- Това прилича на следното: Човек в тялото си е в затвор, хубаво е от затвора да можеш да излизаш свободно и да влизаш в духовния
свят
, и после пак да се връщаш във физическото тяло.
А има хора, които не ги пущат вън от затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и В духовния. Нали има някои затворници, пущат ги да отидат в града свободно и се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа: - Тази пролет имах случай на излъчване.
към текста >>
Обаче изисква се и друго условие: това излъчване може да го постигне само онзи, който има мир и хармония, който не мисли в момента за външния
свят
.
Един брат запита: - Как може да стане съзнателно излъчване? Учителя отговори: - Това става като се концентрираш. И тогава излъчването иде само.
Обаче изисква се и друго условие: това излъчване може да го постигне само онзи, който има мир и хармония, който не мисли в момента за външния
свят
.
Някой казва: „Искам да бъда ясновидец". Ако ти си ясновидец, ще бъдеш нещастен човек. Ще видиш, че някого убиват далече някъде и не можеш да му помогнеш. Ще Видиш, че някои твои близки имат лоши чувства, неразположени са към теб. Тогава кой ще те избави от това?
към текста >>
За да не стане така, ясновидецът трябва да премине една
нисша
област на астралния
свят
и да проникне в една по-висша област на невидимия
свят
.
Някой казва: „Искам да бъда ясновидец". Ако ти си ясновидец, ще бъдеш нещастен човек. Ще видиш, че някого убиват далече някъде и не можеш да му помогнеш. Ще Видиш, че някои твои близки имат лоши чувства, неразположени са към теб. Тогава кой ще те избави от това?
За да не стане така, ясновидецът трябва да премине една
нисша
област на астралния
свят
и да проникне в една по-висша област на невидимия
свят
.
Там ще вижда причините на нещата. Някой път ни се дава добро, за да ни избави от някое нещастие. И когато ни се дава зло, то пак е за да ни избави от по-голямо нещастие. Едно голямо страдание се дава на човека, за да го предпази от по-голямо зло. Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се постигне ясновидство в една по-висша област на невидимия свят, в по-висшите светове.
към текста >>
Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се постигне ясновидство в една по-висша област на невидимия
свят
, в по-висшите светове.
За да не стане така, ясновидецът трябва да премине една нисша област на астралния свят и да проникне в една по-висша област на невидимия свят. Там ще вижда причините на нещата. Някой път ни се дава добро, за да ни избави от някое нещастие. И когато ни се дава зло, то пак е за да ни избави от по-голямо нещастие. Едно голямо страдание се дава на човека, за да го предпази от по-голямо зло.
Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се постигне ясновидство в една по-висша област на невидимия
свят
, в по-висшите светове.
Ясновидството не е лесна работа. Човек, който има ясновидство, ще има мъчнотии, ще има и съблазни. Например гледа някой човек, вижда неговото минало, вижда, че е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към този човек добре, не само външно, но и вътрешно. Това, което вижда, да не изменя отношението му към него. Човек може да развие своята чувствителност.
към текста >>
23.
Хилядолистникът
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек като отправи ума си към Божествения
свят
, като мисли за Бога, хилядолистникът работи и се развива.
- Учителю, в една от последните лекции Вие казахте, че трябва да развием хилядолистника, понеже чрез него се свързваме с Бога. Казахте, че чрез този център в най-горната част на главата се проявява Бог. Учителя каза: - Човек трябва да държи хилядолистника в изправност. Той трябва да функционира правилно.
Човек като отправи ума си към Божествения
свят
, като мисли за Бога, хилядолистникът работи и се развива.
Както някой, който се упражнява да пее, събужда и развива музикалния център, също и хилядолистникът се пробужда като мисли човек за Бога. Обаче за да развиеш хилядолистника, може като спомагателно средство да си служиш с движение на ръцете, при което леко да допреш с ръце горната част на главата, дето е хилядолистника. Добре е да изговаряш някои формули, както при обливане с вода. Даже хората, без да съзнават, често допират главата си. Това спомага за развиване центровете на главата.
към текста >>
Когато Влезеш В духовния
свят
, ще имаш вяра.
За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия, специфично съчетание с хора. Един наш брат казваше, че вечерно време като влезе в стаята, ако лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си. Един ден ще виждате ултравиолетовите лъчи. Ние мислим, че всичко ни е известно вече. Не, много малко ни е известно.
Когато Влезеш В духовния
свят
, ще имаш вяра.
Няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не ще можеш да издържиш и ще се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механичен процес.
към текста >>
Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия
свят
, ако съзнанието му не се разшири.
Не, много малко ни е известно. Когато Влезеш В духовния свят, ще имаш вяра. Няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не ще можеш да издържиш и ще се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита.
Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия
свят
, ако съзнанието му не се разшири.
Това не е механичен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго". Трябва да работите за разширение на съзнанието си. Работете върху това, мислете върху това и не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-нисшето, тъмното в него е от лявата му страна.
към текста >>
Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа
Святаго
".
Няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не ще можеш да издържиш и ще се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механичен процес.
Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа
Святаго
".
Трябва да работите за разширение на съзнанието си. Работете върху това, мислете върху това и не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-нисшето, тъмното в него е от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто В него и аз гледам от дясната му страна. Когато се отворят очите ви за духовния свят, става ви приятно, има какво да учите.
към текста >>
Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-
нисшето
, тъмното в него е от лявата му страна.
Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механичен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго". Трябва да работите за разширение на съзнанието си. Работете върху това, мислете върху това и не пресилвайте нещата.
Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-
нисшето
, тъмното в него е от лявата му страна.
Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто В него и аз гледам от дясната му страна. Когато се отворят очите ви за духовния свят, става ви приятно, има какво да учите. Ще ви дам едно упражнение: Когато погледнете Слънцето при изгрев и после обърнете гърба си към него, ще видите какво става там, на Слънцето. Но за да може да успее човек в това упражнение, най-първо трябва да пречисти ума си, да не допуща нечисти мисли, желания и постъпки. За целта трябва предварително да се подготви, като се моли дълго време вечер, между полунощ и изгрева.
към текста >>
Когато се отворят очите ви за духовния
свят
, става ви приятно, има какво да учите.
Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго". Трябва да работите за разширение на съзнанието си. Работете върху това, мислете върху това и не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-нисшето, тъмното в него е от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто В него и аз гледам от дясната му страна.
Когато се отворят очите ви за духовния
свят
, става ви приятно, има какво да учите.
Ще ви дам едно упражнение: Когато погледнете Слънцето при изгрев и после обърнете гърба си към него, ще видите какво става там, на Слънцето. Но за да може да успее човек в това упражнение, най-първо трябва да пречисти ума си, да не допуща нечисти мисли, желания и постъпки. За целта трябва предварително да се подготви, като се моли дълго време вечер, между полунощ и изгрева. Упражнението трябва да се направи при изгрев слънце. *
към текста >>
Така ще влезеш във връзка с невидимия
свят
.
* Един брат каза, че усещал в гърдите си едно вътрешно движение, виждал светли кълба, те се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Учителя каза: - Ти тогава не си можел да издържиш, но постепенно ще можеш да издържаш. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори.
Така ще влезеш във връзка с невидимия
свят
.
Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава.
към текста >>
Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия
свят
.
И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа.
Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия
свят
.
Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му. Къде е разумният свят? Къде са разумните същества?
към текста >>
Тогава онзи
свят
ще стане за него видим, ще го изучава.
Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят.
Тогава онзи
свят
ще стане за него видим, ще го изучава.
Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му. Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? Около вас.
към текста >>
Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия
свят
излизат верни в предчувствията му.
Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива.
Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия
свят
излизат верни в предчувствията му.
Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? Около вас. Ако очите ви се отворят, ще видите около себе си много възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Ще видите около себе си такъв свят, какъвто никога не сте си представяли.
към текста >>
Къде е разумният
свят
?
да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му.
Къде е разумният
свят
?
Къде са разумните същества? Около вас. Ако очите ви се отворят, ще видите около себе си много възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Ще видите около себе си такъв свят, какъвто никога не сте си представяли. Какво трябва да направите, за да се отворят очите ви?
към текста >>
Ще видите около себе си такъв
свят
, какъвто никога не сте си представяли.
Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му. Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? Около вас. Ако очите ви се отворят, ще видите около себе си много възвишени същества, светии, праведни, добри хора.
Ще видите около себе си такъв
свят
, какъвто никога не сте си представяли.
Какво трябва да направите, за да се отворят очите ви? Най-главното е: Влезте в живота на Любовта. Тя отваря очите на човека. Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта. От видимото отиваме към невидимото.
към текста >>
24.
Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първото езеро - „Махарзи" означава физическия
свят
.
Към 10 часа започна разговор. Един брат запита: - Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски Езера! Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета.
Първото езеро - „Махарзи" означава физическия
свят
.
Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят.
към текста >>
Второто езеро - „Елбур" означава
нисшата
област на астралния
свят
.
Един брат запита: - Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски Езера! Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят.
Второто езеро - „Елбур" означава
нисшата
област на астралния
свят
.
Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят.
към текста >>
Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния
свят
.
- Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски Езера! Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят.
Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния
свят
.
Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. *
към текста >>
Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения
свят
.
Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят.
Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения
свят
.
Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
към текста >>
Петото езеро - „Махабур" означава причинния
свят
.
- Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят.
Петото езеро - „Махабур" означава причинния
свят
.
Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството?
към текста >>
Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия
свят
.
Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят.
Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия
свят
.
Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало.
към текста >>
Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения
свят
.
Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят.
Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения
свят
.
* Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало. Това Начало е вечно и разнообразно.
към текста >>
На човек всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия
свят
, с които той трябва да работи през деня.
Това Начало е вечно и разнообразно. Във водата можеш, да плаваш. В тинята не можеш да плаваш. В тинята ще потънеш. Та има някои идеи, които приличат на вода, и други идеи, които приличат на тиня.
На човек всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия
свят
, с които той трябва да работи през деня.
И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята.
към текста >>
Цялото човечество отива към астралния
свят
.
Та има някои идеи, които приличат на вода, и други идеи, които приличат на тиня. На човек всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях.
Цялото човечество отива към астралния
свят
.
И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята. Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години. Като са се събрали материалите, тогава много лесно се е създал материалният свят. Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това!
към текста >>
Докато се съберат материали за физическия
свят
, са били употребени милиони години.
И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за други ден, той се отклонява, губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята.
Докато се съберат материали за физическия
свят
, са били употребени милиони години.
Като са се събрали материалите, тогава много лесно се е създал материалният свят. Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това! Колко материал се е събрал, за да се създаде материалния свят!
към текста >>
Като са се събрали материалите, тогава много лесно се е създал материалният
свят
.
Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята. Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години.
Като са се събрали материалите, тогава много лесно се е създал материалният
свят
.
Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това! Колко материал се е събрал, за да се създаде материалния свят! *
към текста >>
Създаването на материалния
свят
е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време.
За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се изпращат, и да работим с тях. Цялото човечество отива към астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както Земята. Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години. Като са се събрали материалите, тогава много лесно се е създал материалният свят.
Създаването на материалния
свят
е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време.
Грандиозна работа е това! Колко материал се е събрал, за да се създаде материалния свят! * Не искай да бъдеш щастлив, но търси щастието.
към текста >>
събрал, за да се създаде материалния
свят
!
Докато се съберат материали за физическия свят, са били употребени милиони години. Като са се събрали материалите, тогава много лесно се е създал материалният свят. Създаването на материалния свят е било лесно, но натрупването на материалите е отнело много време. Грандиозна работа е това! Колко материал се е
събрал, за да се създаде материалния
свят
!
* Не искай да бъдеш щастлив, но търси щастието. Това значи: не търси черешата, но търси Господаря на черешата. Като намериш Господаря, Той е щедър. Един брат запита:
към текста >>
25.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен
свят
на мечти и сънища!
На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората!
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен
свят
на мечти и сънища!
Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората.
към текста >>
Разкри ни цял един
свят
!
Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи.
Разкри ни цял един
свят
!
Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен.
към текста >>
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите
нисши
, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения.
Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл!
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите
нисши
, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения.
Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват!
към текста >>
Ние сме потопени в красивия
свят
, който се разкрива в нас.
Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! " Четенето свърши, но още стоим в мълчание.
Ние сме потопени в красивия
свят
, който се разкрива в нас.
Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан! Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка!
към текста >>
26.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под тебе долини, безброй по-
нисш
върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
Под тебе долини, безброй по-
нисш
върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва.
към текста >>
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален
свят
.
Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален
свят
.
Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им.
към текста >>
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив
свят
, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.
Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив
свят
, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.
Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина.
към текста >>
27.
Любовта освобождава
- Боян Боев (1883 – 1963)
В невидимия
свят
има много духове напреднали, но и изостанали,
нисши
духове, които живеят с тъмнина в себе си.
Тя премахва пороците. „Любовта освобождава” трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни?
В невидимия
свят
има много духове напреднали, но и изостанали,
нисши
духове, които живеят с тъмнина в себе си.
Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст.
към текста >>
Този човек умира, заминава си от този
свят
.
Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си. Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития.
Този човек умира, заминава си от този
свят
.
Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст. Той гори от желание да пие вино, ракия и пр., но няма уста, няма материални пития. Който знае окултната наука, той знае какво става с такъв човек. Той обсебва тялото на такива хора със слаба воля, влияе на техния ум и ги кара към кръчмата.
към текста >>
Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен
свят
.
Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр.
Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен
свят
.
Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича.
към текста >>
28.
Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първата октава е на физическия
свят
.
На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните капки. Първи е червеният цвят, с 400 билиона трептения в секунда. След него идат портокаловият цвят, жълтият, зеленият, синият, тъмносиният и виолетовият или моравият, който има 800 билиона трептения в секунда. Те са много по-мощни, имат по-къси вълни. Както в музиката има много октави, така и цветовете имат много октави.
Първата октава е на физическия
свят
.
Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от по-висш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата. Основната идея на тази сказка е, че цветовете не действуват само физически върху човека.
към текста >>
- Не, той е изразител на любовта в по-
нисша
форма.
Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта?
- Не, той е изразител на любовта в по-
нисша
форма.
Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят. Тогава аурата на човека става бяла. Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете. Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата.
към текста >>
Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния
свят
.” Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави.
Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи. Това трябва да си представим мислено. Можем и физически да гледаме предмети с такъв цвят или чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят.
Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния
свят
.” Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави.
Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме.
към текста >>
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия
свят
.
След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка!
Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия
свят
.
Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер.
към текста >>
Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш
свят
на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи.
Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата.
Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш
свят
на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи.
Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н.
към текста >>
* Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен
свят
.
Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н.
* Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен
свят
.
Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия.
към текста >>
Чрез цветовете един разумен
свят
му се изявява.
Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. * Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят.
Чрез цветовете един разумен
свят
му се изявява.
Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува.
към текста >>
Когато живо си представите това, в астралния
свят
то вече съществува.
Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия.
Когато живо си представите това, в астралния
свят
то вече съществува.
Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне. Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици.
към текста >>
29.
Смирение
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия
свят
и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия
свят
и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота.
към текста >>
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия
свят
.
Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия
свят
.
Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр.
към текста >>
Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия
свят
.
Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща.
Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия
свят
.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи.
към текста >>
Когато един човек се намира в
нисше
обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Винаги смирението показва висока култура. Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора.
Когато един човек се намира в
нисше
обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги.
към текста >>
Тогава невидимят
свят
, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие.
Тогава невидимят
свят
, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ.
към текста >>
Природата, разумният
свят
, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек?
Природата, разумният
свят
, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947 г.
към текста >>
30.
Основната идея в човешкия живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
(Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния
свят
, това е инволюция, а когато се качва от материалния
свят
към Бога, това е еволюцията.
Появява се един въпрос: Каква трябва да бъде основната идея в човешкия живот? За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция. А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване.
(Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния
свят
, това е инволюция, а когато се качва от материалния
свят
към Бога, това е еволюцията.
Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на древността (в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни.” А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна. Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост?
към текста >>
Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото
нисшите
духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани.
С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна? Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е. смята ги като нейни крепители. Инволюционните окултни школи на древността са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост.
Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото
нисшите
духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани.
А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания. А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат. С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия свят. Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА. Понеже той влиза в едно възходящо движение на своята еволюция, неговата любов ще се разширява, той ще обиква все повече и повече всичките хора и същества, а с това ще се разширява и неговото знание отвътре.
към текста >>
А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия
свят
без заклинания и те му помагат.
Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е. смята ги като нейни крепители. Инволюционните окултни школи на древността са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост. Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото нисшите духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани. А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания.
А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия
свят
без заклинания и те му помагат.
С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия свят. Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА. Понеже той влиза в едно възходящо движение на своята еволюция, неговата любов ще се разширява, той ще обиква все повече и повече всичките хора и същества, а с това ще се разширява и неговото знание отвътре. Някой ще каже така: „Аз не искам да имам за основна идея в своя живот Любовта, а Любовта, Истината и Мъдростта" (три основни идеи), т.е. да иска да има три глави, което е невъзможно.
към текста >>
С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия
свят
.
смята ги като нейни крепители. Инволюционните окултни школи на древността са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост. Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото нисшите духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани. А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания. А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат.
С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия
свят
.
Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА. Понеже той влиза в едно възходящо движение на своята еволюция, неговата любов ще се разширява, той ще обиква все повече и повече всичките хора и същества, а с това ще се разширява и неговото знание отвътре. Някой ще каже така: „Аз не искам да имам за основна идея в своя живот Любовта, а Любовта, Истината и Мъдростта" (три основни идеи), т.е. да иска да има три глави, което е невъзможно. От друга страна, щом имаш Любовта, тя ще донесе Мъдростта и Истината.
към текста >>
И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия
свят
, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция.” Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път.
Учителят се усмихна и каза: „Днес хората, които са в своята инволюция, са много голям брой, а хората, които започват своята еволюция, са сравнително малко.” Само които са прегърнали Любовта като главна идея на своя живот, да обичат и да се жертвуват, да виждат във всички хора доброто, Божественото, те са почнали своя живот. И когато зададоха този въпрос на Учителя през м. юли 1939 г. на Рила, един месец преди започването на Втората световна война, той тогава каза още: „Скоро ще избухне една нова световна война и в тази война ще загинат много хора. Много хора ще загинат в най-големи страдания и ужаси.
И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия
свят
, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция.” Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път.
И това ще увеличи броя на хората, които са почнали своята еволюция. Това ще бъде един напредък за човечеството. Невидимият свят смята войната за зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро. И така, човек да счита за основна идея на своя живот Любовта. Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр.
към текста >>
Невидимият
свят
смята войната за зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро.
на Рила, един месец преди започването на Втората световна война, той тогава каза още: „Скоро ще избухне една нова световна война и в тази война ще загинат много хора. Много хора ще загинат в най-големи страдания и ужаси. И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия свят, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция.” Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път. И това ще увеличи броя на хората, които са почнали своята еволюция. Това ще бъде един напредък за човечеството.
Невидимият
свят
смята войната за зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро.
И така, човек да счита за основна идея на своя живот Любовта. Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр. Всички добродетели са плод на любовта. Ти можеш да имаш тези добродетели, но без любов ще ги загубиш. Ето защо човек да счита като главна идея на своя живот да разбира и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго.
към текста >>
Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия
свят
.
– „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия
свят
.
Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите.
към текста >>
31.
Живата наука и болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният
свят
или светът на мислите и чувствата.
Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят.
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният
свят
или светът на мислите и чувствата.
А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта.
към текста >>
А под думата „долу” - физическият, материалният
свят
.
Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата.
А под думата „долу” - физическият, материалният
свят
.
Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
към текста >>
Например
нисшите
чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото.
Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани.
Например
нисшите
чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото.
Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
към текста >>
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия
свят
, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия
свят
, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде.
към текста >>
32.
008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички
святи
, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога.
Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.” Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства. Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог.
Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички
святи
, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога.
Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро. Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”.
към текста >>
Също така енергията и благата на Божествения
свят
ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.
Казвате: „Виж на него колко много му дават! ” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява.
Също така енергията и благата на Божествения
свят
ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.
Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме.
към текста >>
По-
нисшите
същества не го задържат, всичко изтича навън.
Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа. Божието благословение прониква във всички същества.
По-
нисшите
същества не го задържат, всичко изтича навън.
Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас.
към текста >>
33.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като пеете, Божественият
свят
се отваря и вие приемате Божественият Живот.
Да бъдете при тия адепти, когато пеят; да видите какво разбиране имат те, да видите какво нещо е музиката! За да станеш ученик на такъв адепт, трябва да се запознаеш първо със съвременната музика. Трябва да си първокласен певец и тогава, когато влезеш при тях, ще можеш да разбереш тяхната музика. Когато музиката завладее света, няма да има болести. Ще има болести, но ще ви бъде приятно при болестта, лесно ще се освобождавате от нея.
Като пеете, Божественият
свят
се отваря и вие приемате Божественият Живот.
Ако не пеете, губите. Каквото и да ви се случи – пейте! Добре е да знаете да рисувате хубаво, хубаво да пеете, хубаво да свирите, да знаете да вършите всяка работа. При пеенето в човека влизат ония трептения, които лекуват. Когато болният пее или слуша да пеят – оздравява.
към текста >>
Ако пее за Бога, ще бъде вечно млад, ще добие безсмъртие и след заминаването си ще продължи да пее в Невидимия
Свят
.
Вие може да достигнете музиката да стане за вас говор, реч. Всички хора, в които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. А хората с нежни чувства имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-високо от онези, които не пеят и не свирят. Когато човек пее, трябва да има обект.
Ако пее за Бога, ще бъде вечно млад, ще добие безсмъртие и след заминаването си ще продължи да пее в Невидимия
Свят
.
Ако човек пее за света, светът ще го забрави. За музиката трябва да имате просветен ум, просветено сърце, просветена душа. Да нямате два морала! Един идеал трябва да имате – да служите на Господа. Какво ще кажат хората за вас?
към текста >>
Отсега нататък музикалният
свят
принадлежи на Мъдростта.
Песен, музика, която не остава в пространството, не е истинска музика. При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Който иска да пее добре, трябва да бъде вътрешно спокоен. Не можете да пеете и свирите, ако имате лоши мисли и чувства. Мъдростта си служи с музика.
Отсега нататък музикалният
свят
принадлежи на Мъдростта.
Изпълнението, външната страна на музиката не може да се прояви без мъдрост. Велико изкуство е музиката. С нея може да се изразят характера, мислите и чувствата на човека. Как ще изразите музикално трептенията на ума и на сърцето? Сърцето трепти бързо, а умът – тържествено.
към текста >>
Ако пеете силно, ще привлечете по-
нисшите
същества, ако пеете тихо, ще привлечете по-напреднали Същества.
Когато стомахът ви не работи добре, пейте и ще видите, какво влияние оказва музиката при храносмилането. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 10, 15, 20 минути за пеене и след това да започне да работи. Развитието на дарбите и способностите на човека зависи от пеенето. При пеенето ще дадете възможност да се развият вашите способности. Всяка песен може да се пее силно или тихо, меко.
Ако пеете силно, ще привлечете по-
нисшите
същества, ако пеете тихо, ще привлечете по-напреднали Същества.
Който не е музикален, у когото не е развито чувството за време, той не е търпелив и точен, няма усет за ред. Между музикантите рядко се срещат убийци и престъпници. Понеже не са тонирани, хората имат различни състояния и затова не на всички допадат едни и същи песни. Народи, които са имали хубава музика, са се повдигали. Някой се възмущава, че съвременната музика се свири и пее в кръчми и кабарета.
към текста >>
34.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има часове, които Великият Разумен
свят
отдалече подготвя.
[[Изворът на доброто]] ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА Беше тиха, ясна пролетна вечер. Бяхме насядали около нашия обичан Учител под дърветата на двора. През клоните се виждаха звездите, чуваха се тихите подсвирквания на щурчетата.
Има часове, които Великият Разумен
свят
отдалече подготвя.
Те звучат като пълен, многозвучен акорд. Изпяхме няколко песни. И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: - Молитвата е най-силния акт в човешкия живот.
към текста >>
Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския
свят
.
Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния!
Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския
свят
.
Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда.
към текста >>
Като мислите за Бога, вие сте в Божествения
свят
.
Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят.
Като мислите за Бога, вие сте в Божествения
свят
.
За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата.
към текста >>
За който
свят
мислите, в този
свят
живеете.
Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят.
За който
свят
мислите, в този
свят
живеете.
Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата. И така станаха птици.
към текста >>
След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия
Свят
за помощ.
Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия
Свят
за помощ.
А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот.
към текста >>
В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения
свят
.
Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили.
В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения
свят
.
Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас. При молитвата човек получава енергии от Божествения свят.
към текста >>
При молитвата човек получава енергии от Божествения
свят
.
В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас.
При молитвата човек получава енергии от Божествения
свят
.
Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка.
към текста >>
Чрез това човек става неуязвим за по-
нисшите
околни влияния.
Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура.
Чрез това човек става неуязвим за по-
нисшите
околни влияния.
Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил.
към текста >>
Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия
Свят
всякога помага.
Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.
Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия
Свят
всякога помага.
Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде.
към текста >>
Пощата от Невидимия
Свят
тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци.
Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си.
Пощата от Невидимия
Свят
тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци.
Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота.
към текста >>
Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия
Свят
?
Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета.
Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия
Свят
?
Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни.
към текста >>
Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния
свят
.
С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има.
Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния
свят
.
Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят.
към текста >>
Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия
Свят
.
Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място.
Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия
Свят
.
Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия.
към текста >>
Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия
свят
.
Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците? " Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него.
Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия
свят
.
Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.
към текста >>
35.
049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите,
нисшите
мисли.
Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата. ''Как можем да се освободим от отрицателните си състояния? '' – Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения."
Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите,
нисшите
мисли.
Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. За да бъдеш учен, трябва да бъдеш в съприкосновение с учени хора.
към текста >>
Когато някой в Невидимия
Свят
иска да знае какво става в Природата, когато иска да знае каква е била една епоха, туря филма - вижда и слуша.
Ако поставите светията да живее в продължение на много години с разбойници, от него човек не може да стане. ''Има ли възможност да се изучава миналото? '' – В природата всичко се филмира. Турени са плочи и е записано всичко.
Когато някой в Невидимия
Свят
иска да знае какво става в Природата, когато иска да знае каква е била една епоха, туря филма - вижда и слуша.
Като се гледа филма на Природата, може да се изучава историята. В бъдеще историята ще се изучава по този начин. ''Може ли да се усили възприемчивостта на човека? '' – За това се иска работа.
към текста >>
''Какво е отношението на Невидимия
Свят
към физическия?
'' – За това се иска работа. Човек трябва да облагороди своето грубо естество, за да възприеме деликатните и фини трептения на Природата. Един атом, който е минал през човешкото тяло, претърпява ли промяна? Един атом водород, който е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях.
''Какво е отношението на Невидимия
Свят
към физическия?
'' – Има закони за слизане на световете. Астралният свят символично се нарича вода, воден свят. Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. ''Кои са причините за отслабване на паметта?
към текста >>
Астралният
свят
символично се нарича вода, воден
свят
.
Един атом, който е минал през човешкото тяло, претърпява ли промяна? Един атом водород, който е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях. ''Какво е отношението на Невидимия Свят към физическия? '' – Има закони за слизане на световете.
Астралният
свят
символично се нарича вода, воден
свят
.
Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. ''Кои са причините за отслабване на паметта? '' – Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват, как ще прекарат живота си.
към текста >>
Астралният
свят
ще слезе надолу и ще стане воден, астрален.
Един атом водород, който е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях. ''Какво е отношението на Невидимия Свят към физическия? '' – Има закони за слизане на световете. Астралният свят символично се нарича вода, воден свят.
Астралният
свят
ще слезе надолу и ще стане воден, астрален.
''Кои са причините за отслабване на паметта? '' – Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват, как ще прекарат живота си. Това са стари идеи на деди и прадеди.
към текста >>
Като направите нещо, то дава отражение в целия
свят
.
'' – Каквото стане в голямото, ще стане и в малкото. И каквото стане в малкото, ще стане и в голямото. Това е природен закон. Ти като дадеш някому един лев, друг ще даде другиму десет лева, трети - сто лева, четвърти – един милион лева и т.н.
Като направите нещо, то дава отражение в целия
свят
.
Нашата работа върху изворите ще се отрази и върху събитията в света. Каквото направиш, хиляди хора ще го направят. Като завъртиш ключ, отде да знаеш, че след тебе няма да тръгнат хиляди хора? И ако хиляди души завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат милиони. Хората са скачени съдове.
към текста >>
36.
068 СЕТИВАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радиото хвърля Светлина върху духовния
свят
, телевизията - върху въпроса какво нещо е ясновидството.
Идва до вратата ми и хлопа. И действително в този момент той похлопа на вратата ми. Събудих се, станах и му отворих. Учителят каза: - В днешния век има голяма Светлина.
Радиото хвърля Светлина върху духовния
свят
, телевизията - върху въпроса какво нещо е ясновидството.
За ясновидството трябва школа. Тази работа не е за всекиго. Всички хора не са еднакво развити. Способният по-лесно разбира. Някого можеш да научиш да свири, но той не е за музикант.
към текста >>
- Страхът ви показва, че не сте готова още да ви се открие онзи
свят
.
Нужна е по-чувствителна нервна система. Нервната система на развития човек е по-чувствителна. Тя може да схваща късите вълни, да долавя съобщения отдалече. Една сестра сподели, че се страхува от видения. Учителят каза:
- Страхът ви показва, че не сте готова още да ви се открие онзи
свят
.
У хората центровете, с които могат да влязат във връзка с Невидимия Свят, не са развити още. Те трябва да се развият. Ние можем вече да направим връзка с Невидимия Свят. Невидимия свят е направил вече своята последна инсталация. Човек трябва да борави с две велики сили - Разумност и Любов.
към текста >>
У хората центровете, с които могат да влязат във връзка с Невидимия
Свят
, не са развити още.
Нервната система на развития човек е по-чувствителна. Тя може да схваща късите вълни, да долавя съобщения отдалече. Една сестра сподели, че се страхува от видения. Учителят каза: - Страхът ви показва, че не сте готова още да ви се открие онзи свят.
У хората центровете, с които могат да влязат във връзка с Невидимия
Свят
, не са развити още.
Те трябва да се развият. Ние можем вече да направим връзка с Невидимия Свят. Невидимия свят е направил вече своята последна инсталация. Човек трябва да борави с две велики сили - Разумност и Любов. Ако бихте повярвали в това, очите ви биха се отворили.
към текста >>
Ние можем вече да направим връзка с Невидимия
Свят
.
Една сестра сподели, че се страхува от видения. Учителят каза: - Страхът ви показва, че не сте готова още да ви се открие онзи свят. У хората центровете, с които могат да влязат във връзка с Невидимия Свят, не са развити още. Те трябва да се развият.
Ние можем вече да направим връзка с Невидимия
Свят
.
Невидимия свят е направил вече своята последна инсталация. Човек трябва да борави с две велики сили - Разумност и Любов. Ако бихте повярвали в това, очите ви биха се отворили. Аз бих желал да се отворят очите ви. Кога? Когато станете силни, че да не се изплашите от новия свят, който ще се яви пред вас.
към текста >>
Невидимия
свят
е направил вече своята последна инсталация.
Учителят каза: - Страхът ви показва, че не сте готова още да ви се открие онзи свят. У хората центровете, с които могат да влязат във връзка с Невидимия Свят, не са развити още. Те трябва да се развият. Ние можем вече да направим връзка с Невидимия Свят.
Невидимия
свят
е направил вече своята последна инсталация.
Човек трябва да борави с две велики сили - Разумност и Любов. Ако бихте повярвали в това, очите ви биха се отворили. Аз бих желал да се отворят очите ви. Кога? Когато станете силни, че да не се изплашите от новия свят, който ще се яви пред вас. Например, яви се на човека един ангел и му даде разпореждане какво да направи.
към текста >>
Когато станете силни, че да не се изплашите от новия
свят
, който ще се яви пред вас.
Ние можем вече да направим връзка с Невидимия Свят. Невидимия свят е направил вече своята последна инсталация. Човек трябва да борави с две велики сили - Разумност и Любов. Ако бихте повярвали в това, очите ви биха се отворили. Аз бих желал да се отворят очите ви. Кога?
Когато станете силни, че да не се изплашите от новия
свят
, който ще се яви пред вас.
Например, яви се на човека един ангел и му даде разпореждане какво да направи. Такъв човек може да решава всички задачи, може да лекува всички болести. Такъв човек е станал силен, защото му се е явил ангел. Като ясновидец ще имате големи страдания. Ще виждате не само доброто, но и злото, и лошото.
към текста >>
Като знае това, Невидимият
Свят
не събужда в човека дарбите, за които не е готов.
Например, яви се на човека един ангел и му даде разпореждане какво да направи. Такъв човек може да решава всички задачи, може да лекува всички болести. Такъв човек е станал силен, защото му се е явил ангел. Като ясновидец ще имате големи страдания. Ще виждате не само доброто, но и злото, и лошото.
Като знае това, Невидимият
Свят
не събужда в човека дарбите, за които не е готов.
Затова не желай да се отворят очите ти преждевременно. Почнете със следното: да виждате в човека само доброто, положителното. Методът на Бялото Братство е следният: трябва да развиете 12-те основни добродетели, за да бъдете готови да развиете и виждането. Ако имате хубав салон с хубави картини, но тъмен, какво значение може да има той за вас? Обаче, ако дойде там светлината, ще се видят хубавите картини и хубавия салон.
към текста >>
Ако искате да влезете във връзка със Съществата от Невидимия
Свят
, трябва да събудите духовните си сетива.
Ако имате хубав салон с хубави картини, но тъмен, какво значение може да има той за вас? Обаче, ако дойде там светлината, ще се видят хубавите картини и хубавия салон. Ако дойде светлината, а салонът не е уреден и няма хубави картини в него, тогава гледката не е хубава, грозна е. Хубаво е, когато салонът е украсен и приготвен добре, тогава да дойде светлината. Говоря символично.
Ако искате да влезете във връзка със Съществата от Невидимия
Свят
, трябва да събудите духовните си сетива.
В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види духовния. Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия свят. Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия Свят, нещо от физическия свят отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо.
към текста >>
Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия
свят
, за да види духовния.
Хубаво е, когато салонът е украсен и приготвен добре, тогава да дойде светлината. Говоря символично. Ако искате да влезете във връзка със Съществата от Невидимия Свят, трябва да събудите духовните си сетива. В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледнете.
Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия
свят
, за да види духовния.
Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия свят. Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия Свят, нещо от физическия свят отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо. На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак. Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава. Това е влизане в Невидимия Свят.
към текста >>
Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия
свят
.
Говоря символично. Ако искате да влезете във връзка със Съществата от Невидимия Свят, трябва да събудите духовните си сетива. В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види духовния.
Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия
свят
.
Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия Свят, нещо от физическия свят отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо. На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак. Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава. Това е влизане в Невидимия Свят. Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки.
към текста >>
Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия
Свят
, нещо от физическия
свят
отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо.
Ако искате да влезете във връзка със Съществата от Невидимия Свят, трябва да събудите духовните си сетива. В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види духовния. Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия свят.
Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия
Свят
, нещо от физическия
свят
отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо.
На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак. Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава. Това е влизане в Невидимия Свят. Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки. После вижда на разстояние от хиляди километри.
към текста >>
Това е влизане в Невидимия
Свят
.
Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види духовния. Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия свят. Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия Свят, нещо от физическия свят отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо. На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак. Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава.
Това е влизане в Невидимия
Свят
.
Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки. После вижда на разстояние от хиляди километри. Вижда през стени. Ако у вас е развито шестото чувство (сетиво) ще виждате и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате какво се говори в далечни страни, така с помощта на шестото чувство ще виждате какво става в даден момент там.
към текста >>
Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат
нисшите
същества.
Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. Също ще видите, че от него излиза един прекрасен бледожълт цвят. Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак. Ако зрението ви се увеличи, ще забележите, че от очите на много хора излизат неприятни тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото се насочват. Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ.
Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат
нисшите
същества.
Ясновидецът, за да издържи на виждането на заминалите отвъд, трябва да издържи техните вибрации. За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества. Често тези, които се занимават с развитието на ясновидството, имат следната опитност: виждат пред себе си една светла топка с разни цветове. Тя се издига нагоре и като дойде до едно място, превръща се в едно красиво ангелско лице, което се усмихва, след това се изгубва. Ангелът казва: "Иди да се учиш.
към текста >>
37.
073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият
свят
се пробужда.
Бяха тежки дни на войната. Бъдещото беше неясно, тревожно, пълно с опасности. Мнозина от приятелите питаха Учителя към какво води всичко това, как ще се излезе от това положение. Учителят каза: - Земята сега влиза в нови Божествени условия.
Целият
свят
се пробужда.
Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Целият свят, цялата слънчева система, целият Всемир, всичко се движи в нова посока. Човешкото съзнание се разширява. Вие ще бъдете зрители на великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Светът ще познае, че Бог не може да бъде поруган.
към текста >>
Целият
свят
, цялата слънчева система, целият Всемир, всичко се движи в нова посока.
Мнозина от приятелите питаха Учителя към какво води всичко това, как ще се излезе от това положение. Учителят каза: - Земята сега влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане.
Целият
свят
, цялата слънчева система, целият Всемир, всичко се движи в нова посока.
Човешкото съзнание се разширява. Вие ще бъдете зрители на великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Светът ще познае, че Бог не може да бъде поруган. Някой казва: "Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си." Не, вие не трябва да чакате светът да се оправи, а трябва да влезете в новия Живот още сега. Ако човек рече да чака подобрение на цялото човечество, за това се изисква дълъг период от време.
към текста >>
Човек има
нисша
и висша природа.
Господ иска законът и парите да ни станат слуги - ние да ги учим какво да правят. При закона на тебе заповядват, казват ти: "Върви! " И ти вървиш. И парите ти заповядват: предлагат ти една сума да извършиш една работа и ти я извършваш. А при Любовта си свободен.
Човек има
нисша
и висша природа.
Когато нисшето почне да служи на висшето, тогава светът ще се подобри. Любовта разваля брачния съюз между доброто и злото. Трябва да се развали този съюз! Любовта разрушава този договор. Днес в живота има противоречия навсякъде: в отделния човек, в семейството, в народите.
към текста >>
Когато
нисшето
почне да служи на висшето, тогава светът ще се подобри.
При закона на тебе заповядват, казват ти: "Върви! " И ти вървиш. И парите ти заповядват: предлагат ти една сума да извършиш една работа и ти я извършваш. А при Любовта си свободен. Човек има нисша и висша природа.
Когато
нисшето
почне да служи на висшето, тогава светът ще се подобри.
Любовта разваля брачния съюз между доброто и злото. Трябва да се развали този съюз! Любовта разрушава този договор. Днес в живота има противоречия навсякъде: в отделния човек, в семейството, в народите. В края на краищата Божествената Любов ще разреши всички въпроси и противоречията ще изчезнат.
към текста >>
38.
105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те живеят в един етерен
свят
.
Този ден беше празник на Природата. Ние бяхме с'' ''нашия обичан Учител високо в планината, в светлия мир горе. Той заговори за'' ''ангелите:'' - Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със Същества, които са много по-културни от нас, много по-организирани. На Слънцето има Същества от ангелската йерархия.
Те живеят в един етерен
свят
.
Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени. Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят.
към текста >>
Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния
свят
, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския
свят
.
Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени.
Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния
свят
, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския
свят
.
След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса.
към текста >>
Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи
свят
.
Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората.
Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи
свят
.
Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими Същества, които виждат нас, а ние не ги виждаме. Те работят за изправяне на света. Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна.
към текста >>
Мравките не знаят човешкия
свят
.
Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят.
Мравките не знаят човешкия
свят
.
Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими Същества, които виждат нас, а ние не ги виждаме. Те работят за изправяне на света. Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека.
към текста >>
Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия
свят
.
Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни. Какво са нашите грехове ангелите не знаят, защото ако знаят, ще се опетнят.
Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия
свят
.
Ние сме предметно учение за тях, както растенията са предметно учение за нас. Някои ангели са минали през една епоха на човешката мисъл и там са се сблъскали и паднали. Ангелите, като бяха изпитани, едни останаха светли, а други станаха тъмни. Тези, които се възгордяха, станаха тъмни. Ангелите се интересуват от човека.
към текста >>
Светлината има най-голяма възможна бързина във физическия
свят
, а тези бързини, за които говорим, стават в други по-горни светове, в други измерения.
За ангела това е разходка. Нашата мярка е мярка на микроб. Ангелите пътуват по-бързо от светлината. Светлината за тях е биволска кола. За човека бързината на светлината е непонятна, а какво остава за по-бързото движение.
Светлината има най-голяма възможна бързина във физическия
свят
, а тези бързини, за които говорим, стават в други по-горни светове, в други измерения.
Ангелите са Възвишени Същества, които изпращат енергии по цялата слънчева система Земята е много тясно поле за мощта на един ангел. Ако ангелът се движеше с бързината на светлината, той за част от секундата щеше да обходи цялата Земя. А той се движи с по-голяма бързина. Ангелите имат тела много по-устойчиви от нашите. Един ангел може да владее своето тяло така, че може да става видим и невидим.
към текста >>
Съществува един
свят
, дето радостите са реални, а скърбите - привидни.
Трябва да мислиш право, за да се облечеш в Божествена мантия. „Дева” на санскритски език означава „ангел”. Ангелите са богати с Любов, те работят от Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, т.е. какво желае Бог и го изпълняват веднага.
Съществува един
свят
, дето радостите са реални, а скърбите - привидни.
Това е светът на ангелите, на Светлите Същества. Щастието на Земята не е щастие в Духовния Свят. На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството. В ангелския свят не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно. Ако кажеш за нещо, което е чисто, че е нечисто, трябва да излезеш от рая.
към текста >>
Щастието на Земята не е щастие в Духовния
Свят
.
Ангелите са богати с Любов, те работят от Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, т.е. какво желае Бог и го изпълняват веднага. Съществува един свят, дето радостите са реални, а скърбите - привидни. Това е светът на ангелите, на Светлите Същества.
Щастието на Земята не е щастие в Духовния
Свят
.
На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството. В ангелския свят не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно. Ако кажеш за нещо, което е чисто, че е нечисто, трябва да излезеш от рая. На Слънцето, ако искаш да кажеш една лоша дума, не се отваря устата ти; когато искаш да кажеш една добра дума, тогава се отваря. Ангелите стоят по-горе от светиите.
към текста >>
В ангелския
свят
не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно.
какво желае Бог и го изпълняват веднага. Съществува един свят, дето радостите са реални, а скърбите - привидни. Това е светът на ангелите, на Светлите Същества. Щастието на Земята не е щастие в Духовния Свят. На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството.
В ангелския
свят
не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно.
Ако кажеш за нещо, което е чисто, че е нечисто, трябва да излезеш от рая. На Слънцето, ако искаш да кажеш една лоша дума, не се отваря устата ти; когато искаш да кажеш една добра дума, тогава се отваря. Ангелите стоят по-горе от светиите. Светията е едно от най-високите състояния на човека на земята. Ангелите са на степени.
към текста >>
В ангелския
свят
никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава.
Светията е едно от най-високите състояния на човека на земята. Ангелите са на степени. Има ангели от първо, второ и трето небе. Те говорят на различни езици. За ангелите, които живеят в Първото Небе, е скрит животът от Второто Небе, а за тези от Второто Небе е скрит животът от Третото Небе.
В ангелския
свят
никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава.
Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език.
към текста >>
Ако отидете в Невидимия
Свят
при Светлите Същества, трябва да знаете техния език.
В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица.
Ако отидете в Невидимия
Свят
при Светлите Същества, трябва да знаете техния език.
А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново. От говора им се разпространява Светлина, нещо много хубаво.
към текста >>
За съществата от Божествения
Свят
няма смърт, няма прераждане.
Ангелите са служители на Бога. Има ангели на Любовта, на Мъдростта, Кротостта, Въздържанието и пр. Специфичните добродетели се представляват от особени ангели. Също така и специфичните изкуства. Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н.
За съществата от Божествения
Свят
няма смърт, няма прераждане.
Божественият Живот е живот на съвършенство. Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години. Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува. Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята. Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света.
към текста >>
Казваш: „Интересува ме другия
свят
.” Не може да не те интересува.
Също така и специфичните изкуства. Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н. За съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство. Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години.
Казваш: „Интересува ме другия
свят
.” Не може да не те интересува.
Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята. Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията.
към текста >>
Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия
свят
, които имат по-високо съзнание и култура от твоята.
Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н. За съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство. Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години. Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува.
Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия
свят
, които имат по-високо съзнание и култура от твоята.
Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те.
към текста >>
Човек трябва да изучава не само физическия
свят
, но и духовния.
Както на Слънцето, така и в другите слънчеви системи, те мислят за нас. Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея. Тези светли души ще ви кажат: „Ние ще бъдем с вас.” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Тези напреднали души ви заобикалят и благодарение на това вашият живот може да напредва. Трябва да правите усилия, да станат умовете и сърцата ни олтар, за да работим заедно с тези напреднали души.
Човек трябва да изучава не само физическия
свят
, но и духовния.
Той трябва да се свързва не само с физическия свят, но и с духовния. Той трябва да се свързва с напредналите Същества, които му помагат в неговия път. Много от нашите мисли са плод на мислите на Висшите Същества. Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които поникват във вас.
към текста >>
Той трябва да се свързва не само с физическия
свят
, но и с духовния.
Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея. Тези светли души ще ви кажат: „Ние ще бъдем с вас.” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Тези напреднали души ви заобикалят и благодарение на това вашият живот може да напредва. Трябва да правите усилия, да станат умовете и сърцата ни олтар, за да работим заедно с тези напреднали души. Човек трябва да изучава не само физическия свят, но и духовния.
Той трябва да се свързва не само с физическия
свят
, но и с духовния.
Той трябва да се свързва с напредналите Същества, които му помагат в неговия път. Много от нашите мисли са плод на мислите на Висшите Същества. Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които поникват във вас. Те са голямо богатство.
към текста >>
А
нисшите
същества ви изпращат една паразитна мисъл, която да попречи да не чуете ясно.
Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които поникват във вас. Те са голямо богатство. Ако всеки ден във вас прониква по една от тези малки скъпоценни мисли, в продължение на десет години вашият живот коренно ще се измени. Имате хубаво разположение на духа, значи Висши Същества ви изпращат по радиото една хубава мисъл.
А
нисшите
същества ви изпращат една паразитна мисъл, която да попречи да не чуете ясно.
И едните, и другите действат. Когато човек има стари възгледи, той е влязъл в досег със същества, които седят по-ниско от него. Когато има нови възгледи, той е в досег със Същества, които седят по-горе от него. Ако не влезете в общение със Светлите Същества, няма живот за вас. Ако се храните по правилен начин, ще влезете във връзка с всички чисти и праведни души.
към текста >>
Разумните Същества от Невидимия
Свят
изпращат своите добри мисли към хората, но ако тези мисли не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли - към своя източник.
И едните, и другите действат. Когато човек има стари възгледи, той е влязъл в досег със същества, които седят по-ниско от него. Когато има нови възгледи, той е в досег със Същества, които седят по-горе от него. Ако не влезете в общение със Светлите Същества, няма живот за вас. Ако се храните по правилен начин, ще влезете във връзка с всички чисти и праведни души.
Разумните Същества от Невидимия
Свят
изпращат своите добри мисли към хората, но ако тези мисли не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли - към своя източник.
Тази е причината, поради която при голямото богатство, при голямо изобилие и благословение, които Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни духовно. Ако при усилията, които правите, можете да се свържете с Разумните Същества, вие ще подобрите съдбата си. Това значи човек да вярва в Бога и да се уповава на Него. Чрез Разумността вие се свързвате с ангелите, а чрез Любовта - с Бога. Красотата на Живота седи в това - човек да бъде в съгласие с напредналите Същества.
към текста >>
Вие живеете в един разумен
свят
.
Чудни са хората със своите вярвания за Бога и със своите схващания за вярата. Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките. Има какво да се учи.
Вие живеете в един разумен
свят
.
Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата. Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.” Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество.
към текста >>
Който има опитности и преживявания от другия
свят
и болен да е, по-лесно ще се справи с болестта си.
Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.” Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества.
Който има опитности и преживявания от другия
свят
и болен да е, по-лесно ще се справи с болестта си.
Неговите ангели от Невидимия Свят ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му. Разумните, интелигентни Сили в света имат голяма активност. Добрите Същества идват отгоре или отдясно. Изостаналите в развитието си същества - отдолу или отляво. Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат.
към текста >>
Неговите ангели от Невидимия
Свят
ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му.
Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.” Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества. Който има опитности и преживявания от другия свят и болен да е, по-лесно ще се справи с болестта си.
Неговите ангели от Невидимия
Свят
ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му.
Разумните, интелигентни Сили в света имат голяма активност. Добрите Същества идват отгоре или отдясно. Изостаналите в развитието си същества - отдолу или отляво. Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат. Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза.
към текста >>
Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални,
святи
хора.
И човекът мисли, и животно го мисли, но каква е разликата между животното и човека? Някой път Разумни, напреднали Същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестява време в сравнение с раждането. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали Същества са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват.
Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални,
святи
хора.
Във всеки велик човек живее по един велик дух. Музикант в пълния смисъл на думата ще бъде онзи, в когото живее един ангел. Всичко благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи на ангелите. Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават. Аз не вярвам във въодушевлението, а във Вдъхновението.
към текста >>
39.
107 КРАСКИТЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж, като посочи огрения от Слънцето
свят
'' наоколо, Учителят каза:''
''на Природата. Като ги обичаш и като ги отгледаш, ти възприемаш това, което те носят.'' ''Учителят използваше всяко нещо за нагледно обучение и възпитание. През време на разходките'' и екскурзиите, ''като спираше вниманието върху растенията, животните,'' скалите,'' облаците, той имаше предвид идеята, която Природата е вложила в тях, т.е.'' Божественото, което в даден момент се проявява. Него Учителят използваше като най-естествен'' подтик, за да го събуди в нас. През пролетта почти всеки ден излизахме с него из'' ''околностите, сред пробуждащата се Природа.
Веднъж, като посочи огрения от Слънцето
свят
'' наоколо, Учителят каза:''
- Краските са най-голямото благословение. Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия Свят. Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат.
към текста >>
Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия
Свят
.
През време на разходките'' и екскурзиите, ''като спираше вниманието върху растенията, животните,'' скалите,'' облаците, той имаше предвид идеята, която Природата е вложила в тях, т.е.'' Божественото, което в даден момент се проявява. Него Учителят използваше като най-естествен'' подтик, за да го събуди в нас. През пролетта почти всеки ден излизахме с него из'' ''околностите, сред пробуждащата се Природа. Веднъж, като посочи огрения от Слънцето свят'' наоколо, Учителят каза:'' - Краските са най-голямото благословение.
Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия
Свят
.
Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат. Розата придава мекота. Ако искаш да имаш мекота, отглеждай рози.
към текста >>
И то не само с тези от физическия
свят
, но и с краските на умствения
свят
.
Наблюдавайте краските на цветята и вижте коя краска какво влияние има върху вас. Краските съществуват и в човешката аура. За онзи, който вижда, цветът на омразата в човешката аура е черен. Природата лекува с цветовете. Който има въображение и усет към краските, може да се обновява чрез тях.
И то не само с тези от физическия
свят
, но и с краските на умствения
свят
.
Това става така: като се концентрирате, ще си представите някоя краска, например червената, в най-чистия й вид, ще се потопите в нея, ще си представите, че върху вас се излива душ от червена светлина и вие сте облени от този душ. Чрез червената светлина ще получите жизненост. Същото ще направите с жълтата краска. Тя обновява мисълта, ума. Синият цвят внася успокоение, мир.
към текста >>
Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия
свят
означават едно, а в другите светове - друго.
Синият цвят внася успокоение, мир. Например развълнувани сте, обезнадеждени, смутени - гледайте синия цвят на небето. Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила.
Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия
свят
означават едно, а в другите светове - друго.
В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си.
към текста >>
В
нисшите
си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот.
Например развълнувани сте, обезнадеждени, смутени - гледайте синия цвят на небето. Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго.
В
нисшите
си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот.
Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>
Портокаленият цвят в
нисшите
оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.
Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот.
Портокаленият цвят в
нисшите
оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.
Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>
Зелената краска в
нисшите
си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни.
Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.
Зелената краска в
нисшите
си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни.
Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>
Жълтата краска в
нисшите
си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели.
Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни.
Жълтата краска в
нисшите
си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели.
Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>
Виолетовата краска в
нисшите
си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си.
Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели.
Виолетовата краска в
нисшите
си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си.
Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>
40.
128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има хора с много
нисши
сили.
Единадесет години Учителят е правил френологични изследвания върху българина. За резултатите от своите проучвания много малко е говорил. Веднъж като бяхме на планина някой от братята запита Учителя за мерките и за съотношенията в човешкото тяло, както и за неговите изследвания върху българина. Учителят каза: - При френологическите изследвания има една трудност.
Има хора с много
нисши
сили.
Като измерите главата на такъв човек, после дълго време трябва да се чистите. Преди години отидох в една гимназия. Поисках от учителите да доведат 10, 15, 20 ученика. Казвам им: „Ще ви кажа какво може да стане от всеки един от тях, какви дарби имат; вие изберете учениците.” Казвам за един ученик: „Този ученик е слаб по математика, има двойка.” За друг ученик казах, че има тройка, а за другия - четворка. А този - шестица.
към текста >>
Носът и скулите показват живота на сърцето, а челото изразява умствения
свят
.
Отношението между широчината и височината на челото дава мярката, по която съдим за човешката интелигентност. Ако челото е високо и тясно, интелигентността е ограничена. Ако челото е ниско и широко човек има широчина, а няма дълбочина. Брадата е светът на душата. Брадата е малка, понеже душата е далеч.
Носът и скулите показват живота на сърцето, а челото изразява умствения
свят
.
Волята на човека е изразена в брадата. Ако брадата има падина, ако е вдлъбната между върха и устата, това показва вярност и приятелство, привързаност. Ако волята на човека започва да отслабва, брадата му се намалява и палецът му почва да става по - къс. Само интелигентният, честният и добрият човек може да преобрази своето тяло, да подобри челото, носа и брадата си. Най-малкото подобрение в чувствата е в състояние да подобри вашия нос.
към текста >>
Долната част на челото представя обективния
свят
, а горната - субективния.
Ако брадата има падина, ако е вдлъбната между върха и устата, това показва вярност и приятелство, привързаност. Ако волята на човека започва да отслабва, брадата му се намалява и палецът му почва да става по - къс. Само интелигентният, честният и добрият човек може да преобрази своето тяло, да подобри челото, носа и брадата си. Най-малкото подобрение в чувствата е в състояние да подобри вашия нос. Най-малкото подобрение във волята оформя брадата, а правите мисли внасят подобрение в челото.
Долната част на челото представя обективния
свят
, а горната - субективния.
Челото е разделено на три области: долу е светът на фактите, средата е светът на законите, а горе е светът на причините и последствията. Долната част на челото възприема фактите, средната ги складира, а горната ги организира и разумно разпределя. Всички тези измерителни науки: френология, физиогномия и пр. са изопачени. Всичко е използвано все за материални работи.
към текста >>
В Невидимия
Свят
е определен точният брой на космите на веждите.
Ако веждите му са много дебели, волята му е силна, той е много наблюдателен, но същевременно и груб. У наблюдателните хора има разсъдливост. Хората с тънки вежди имат голяма чувствителност, интуиция, но разсъдителността е по-слаба. Честният човек има определен брой косми на веждите си. Онези, които не са честни, липсват им известен брой косми.
В Невидимия
Свят
е определен точният брой на космите на веждите.
Човек, който има дълга коса, е магнетичен, има много енергия. А човек, чиято коса окапва, не е магнетичен, той е сприхав. Косата е проводник на добри чувства. Причината за окапването на косата не е от един живот, а от ред поколения. Косите на интелигентния човек са меки и нежни.
към текста >>
Космите на веждите са правилата на Божествения и ангелския
свят
.
Косата е проводник на добри чувства. Причината за окапването на косата не е от един живот, а от ред поколения. Косите на интелигентния човек са меки и нежни. Ако косите са твърди, това показва, че човек е живял в груба среда, която му е противодействала. Ако косите са меки, това показва, че е живял в среда, благоприятна за развитието му.
Космите на веждите са правилата на Божествения и ангелския
свят
.
Косите на главата са правилата и законите на цялото Битие. Всеки косъм представлява велик закон в Природата. Космите са антени. Лицето на човека в бъдеще ще бъде по - красиво. Съвременните хора имат идеал, но мъчно може да се намери правилен образ на човешкото лице.
към текста >>
Когато човек свърши всички науки на човешкия и ангелския
свят
, ще влезе в първото отделение на Божествения
Свят
.
Лошите хора имат лошо ухание. Съвършеният човек трябва да бъде и мъж, и жена. Когато в лицето преобладават кривите линии, то е женско лице. Когато преобладават правите линии, то е мъжко лице. У съвършения човек има хармонично съчетание на кривите и прави линии.
Когато човек свърши всички науки на човешкия и ангелския
свят
, ще влезе в първото отделение на Божествения
Свят
.
Някои мислят, че много знаят. Колко знаят?
към текста >>
41.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката се явява в три
свята
: в идеалния, в реалния, и в материалния.
Аз обичам музиката, която пътува сама. Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл.
Музиката се явява в три
свята
: в идеалния, в реалния, и в материалния.
В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила.
към текста >>
В идеалния
свят
музиката няма дисонанси.
Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния.
В идеалния
свят
музиката няма дисонанси.
В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата.
към текста >>
В реалния
свят
има един дисонанс, а в материалния
свят
има петдесет дисонанса.
И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси.
В реалния
свят
има един дисонанс, а в материалния
свят
има петдесет дисонанса.
Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети - Сила.
към текста >>
Ако пеете силно, ще привлечете по-
нисши
същества.
Като слуша новата музика, ще се откаже от това желание. Тя ще събуди Божественото в човека. Той ще се подчини на него. В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ.
Ако пеете силно, ще привлечете по-
нисши
същества.
Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога.
към текста >>
Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия
Свят
вземат участие.
Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално.
Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия
Свят
вземат участие.
Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят.
към текста >>
Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния
Свят
.
Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично.
Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния
Свят
.
Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат.
към текста >>
Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия
Свят
присъстват гениални музикални Същества.
Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене.
Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия
Свят
присъстват гениални музикални Същества.
Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат. От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита.
към текста >>
Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият
Свят
е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината.
От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита. Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение.
Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият
Свят
е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината.
Иначе, той нямаше да даде това, което даде на човечеството. Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност. Моцарт е венерин тип. Неговата музика е весела. Песните на Шопен показват голямо изпитание, през което ще мине полският народ.
към текста >>
42.
Екскурзия на Витоша
- Боян Боев (1883 – 1963)
Горе, в невидимия
свят
, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила.
Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи. В борбата между двете ложи Бялата ложа побеждава. Сега се викат новобранци за новата култура.
Горе, в невидимия
свят
, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила.
След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза: Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават. Най-мъчно изчезват на ръцете.
към текста >>
Човек няма какво да излиза от физическия
свят
, но да се хармонира с него.
Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза: Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават. Най-мъчно изчезват на ръцете. Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.
Човек няма какво да излиза от физическия
свят
, но да се хармонира с него.
От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист. Ако те са обърнати нагоре, човек има стремеж нагоре. Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е поголямо, това показва по-голяма активност сега.
към текста >>
По-висшите слизат при пo-
нисшите
.
Предопределението никак не ограничава нашата воля. Когато направи зло, човек се ограничава и чувствува, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Много мъчно е човек да се откаже от един навик. Трябва да дойде много голямо страдание, за да се отучи от него. Сведенборг казва, че тези, които живеят на първото небе, не могат да видят тези, които живеят във второто небе, и тези, които живеят във второто небе, не могат да видят тези, които живеят в третото небе.
По-висшите слизат при пo-
нисшите
.
А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето.
към текста >>
А по-
нисшите
, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват.
Когато направи зло, човек се ограничава и чувствува, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Много мъчно е човек да се откаже от един навик. Трябва да дойде много голямо страдание, за да се отучи от него. Сведенборг казва, че тези, които живеят на първото небе, не могат да видят тези, които живеят във второто небе, и тези, които живеят във второто небе, не могат да видят тези, които живеят в третото небе. По-висшите слизат при пo-нисшите.
А по-
нисшите
, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват.
На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2286 метра, а Големият резен е 4 метра по-висок от него. Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза:
към текста >>
Те нямат понятие какво нещо е
святост
.
Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза: Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии.
Те нямат понятие какво нещо е
святост
.
Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен.
към текста >>
43.
Екскурзия до Мусала
- Боян Боев (1883 – 1963)
Природата, когато прави своите забавления, прави ги на
свят
.
След известен престой в Чамкория, в 9,30 ч. тръгнахме за връх Мусала. Обядвахме на моста, който е на средата на пътя между връх Мусала и Чамкория. Когато бяхме на моста, Учителя погледна красивата картина наоколо и каза: Такава картина кой може да я направи?
Природата, когато прави своите забавления, прави ги на
свят
.
Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите пререждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях. Най-мъчното е осъзнаването на човека.
към текста >>
Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия
свят
, и затова там не може да се работи с обикновени методи.
Времето се стопли. Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата. Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество.
Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия
свят
, и затова там не може да се работи с обикновени методи.
На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живият на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях.
към текста >>
Астралният
свят
сега е свободен от тъмните сили.
Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна между всички. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират. Една сестра попита: „Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? “ Учителя каза: И да се знае, да се мълчи по това.
Астралният
свят
сега е свободен от тъмните сили.
И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в „Откровението“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
към текста >>
И сега става освобождение на физическия
свят
от тях.
Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират. Една сестра попита: „Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? “ Учителя каза: И да се знае, да се мълчи по това. Астралният свят сега е свободен от тъмните сили.
И сега става освобождение на физическия
свят
от тях.
Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в „Откровението“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея. Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
към текста >>
Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия
свят
.
И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в „Откровението“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия
свят
.
Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата. В 3 часа потеглихме от хижата и в 6 часа бяхме в Чамкория (Боровец).
към текста >>
Защото
нисшите
същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят.
Знанието е в светлината, но като не знаят хората как да възприемат светлината, не знаят да възприемат и знанието. Човек, който страда, е на по-високо място. А който се радва, е на по-ниско място, в долината. Лошите хора избягват да се качват по високите места. Те все гледат да бъдат долу.
Защото
нисшите
същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят.
На другия ден, 30 септември, се върнахме в София. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
44.
Изпити и изкушения на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек, като знае закона, не трябва да се оставя един
нисш
дух да го завладее.
Какви големи работи обещават на човека! На Адама и на жена му те обещаваха да станат като Бога. Обаче същата тактика те имат и сега. Адам изгуби всичко. Много са щедри в обещанията.
Човек, като знае закона, не трябва да се оставя един
нисш
дух да го завладее.
Един крадец искал да обере един професор. В лабораторията си професорът имал два златни електрода. Крадецът искал да ги открадне. Професорът му казал: „Ти искаш от мене тези неща. На, вземи ги, давам ти ги.“ 14 крадецът, като хванал електродите, професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил.
към текста >>
В сегашния
свят
сте изложени на много деликатни изкушения, много тънки.
Например днес колцина от вас какви медитации, какви размишления, съзерцания и молитви сте правили? Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг изпит. Възможностите за изкушения са толкова тънки, че човек трябва да ги вижда. Дойде едно лошо чувство, трябва да се справиш с него.
В сегашния
свят
сте изложени на много деликатни изкушения, много тънки.
В едно изкушение се скрива някой път уж желанието да работиш за човечеството, а пък то е един долап. Често вие говорите за възвишени работи и изпъкне някоя слабост. Всеки ден се изпитва в малките работи. За Царството Божие се турят мъчнотии, за да се пресеят хората, защото, ако няма мъчнотии, всички ще дойдат и готови, и неготови. В тебе не ти, а други вдигат шум.
към текста >>
Крадците на земята са нищо, но има крадци в духовния
свят
.
Те са дошли от вън. Това не сте вие. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, там нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен.
Крадците на земята са нищо, но има крадци в духовния
свят
.
Тъкмо си влязъл в пътя, и те влязат под кожата ти. И почнат да те надуват. Всички мъчнотии, които сте срещали вън и вътре, са ваше богатство. Те са предметно учение. Имаш една задача, която трябва да решиш.
към текста >>
Невидимият
свят
дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити.
Тук, на земята, като живеете добре, има шанс в бъдеще да станете ангели. Но ако като хора не живеете добре, ангели не можете да бъдете. Трябва да се работи между младите братя, защото много от тях се намират в изкушения на Майа, на външните форми, които ги заблуждават. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум. Философията е сега в това: искайте да бъдете господари на себе си.
Невидимият
свят
дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити.
Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив. Нисшите, тъмните духове в Божия храм не влизат.
към текста >>
Нисшите
, тъмните духове в Божия храм не влизат.
Невидимият свят дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. Всички неблагоприятни условия, при които човек е поставен, са задачи, които той трябва да решава. И върху това решение ще му турят бележка. И ще имаш придобивки. Ще видят какво си придобил, ще видят дали си имал вяра, чувство, внимание към хората, доколко си бил справедлив.
Нисшите
, тъмните духове в Божия храм не влизат.
Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма. Щом не ти говорят, в храма си. В храма Божий, като влезе човек, тъмните духове не могат да влязат, те ще чакат отвън и ще кажат: „Много седи, много се моли, омръзна ми да чакам. “ Като дойде някое съмнение в тебе, трябва да знаеш, че си извън храма. Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи?
към текста >>
Та в невидимия
свят
, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, така ще го чистят, че да му настръхнат космите.
Има закон: Щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, то ще дойде противоположното, ще дойде противодействието. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания. Блажени написаните книги. Блажени праните дрехи. “ Едно шише ще го изчистиш, ще го измиеш, че да бъде съвършено чисто.
Та в невидимия
свят
, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, така ще го чистят, че да му настръхнат космите.
И той казва: „Отиде вече. “ Има хора, които никак не са съгрешили. Това зависи от човешката воля. Грехът е нарушение на онези велики закони в природата. Всички трябва да минете през огън.
към текста >>
45.
Ново разбиране на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Невидимият
свят
използва това, разбира се, пак за добро.
И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността.
Невидимият
свят
използва това, разбира се, пак за добро.
Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша. Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните.
към текста >>
Целият
свят
е въплъщение на любовта.
Любовта всичко предшествува. И вярата предшествува. Преди да бъде вярата, е любовта. Животът се произвежда от любовта. Животът е само условие, да се прояви любовта.
Целият
свят
е въплъщение на любовта.
Целият свят е произлязъл от любовта. Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена. Затова първият подтик на човека трябва да бъде възприемане на любовта. Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава.
към текста >>
Целият
свят
е произлязъл от любовта.
И вярата предшествува. Преди да бъде вярата, е любовта. Животът се произвежда от любовта. Животът е само условие, да се прояви любовта. Целият свят е въплъщение на любовта.
Целият
свят
е произлязъл от любовта.
Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена. Затова първият подтик на човека трябва да бъде възприемане на любовта. Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава. Най-първо ти не казваш право.
към текста >>
Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-
нисше
.
Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората. А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните. И където дойде то, има култура, всичко се двшки и развива.
Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-
нисше
.
Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-нисша. Има същества, които живеят в земната кора. Те се ползуват с особени лъчи. Цялата наша Слънчева система е слизала досега с всички свои планети. Сега слънчевата система със всички свои планети върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура.
към текста >>
Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-
нисша
.
А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните. И където дойде то, има култура, всичко се двшки и развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше.
Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-
нисша
.
Има същества, които живеят в земната кора. Те се ползуват с особени лъчи. Цялата наша Слънчева система е слизала досега с всички свои планети. Сега слънчевата система със всички свои планети върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура. Земята заедно със Слънчевата система постепенно върви все по-нагоре.
към текста >>
Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения
свят
, за да ги осакати.
Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание. Нали хората, като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята. Той отслаби енергията си, за да не ги препятствува.
Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения
свят
, за да ги осакати.
У религиозните хора има една опасност. У тях има честолюбие. У учените също. А за Христа се казва:“Той прие рабски образ.“ Значи имаше смирение. От Слънцето сме слезли на Луната и от Луната сме слезли на Земята.
към текста >>
46.
В училището на планината
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на чистота, красота и
святост
.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на чистота, красота и
святост
.
Следобед пристигаме при долните две мусаленски езера. Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан.
към текста >>
Страданието на човека произлиза от неговото
нисше
, животворно естество.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.
Страданието на човека произлиза от неговото
нисше
, животворно естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения. Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:
към текста >>
47.
Великият живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
И отгоре невидимият
свят
чува и дава.
Постепенно, постепенно. В един американски хотел една жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молбата и на другия ден пратил на тази жена това, за което се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо.
И отгоре невидимият
свят
чува и дава.
Любовта е най-голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси. Приложете това във вашия личен живот. Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънка, опита я по друг начин, веднъж, дваж.
към текста >>
Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи
свят
, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво.
Деветте блаженства са девет метода, по които вярващият трябва да работи. На един мъченик казват: “Или се откажи, или ще те убием.“ Не трябва да се отказва, даже и да го убият. Той не трябва да се солидаризира с тях. Ако спечелиш благоволението на хората, а изгубиш благоволението на Бога, ти си загубил. Ти гледай да не изгубиш благоволението на Бога.
Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи
свят
, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво.
Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук, на земята. Стана дума за работа в света. Учителя каза: Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото и като влезеш в селото, непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Когато отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще работиш с любов.
към текста >>
Пияният става чувствителен към
нисшите
духове и те го обсебват.
Това, което Бог върши, хората не го знаят. Ще дойде време, ще го разберат. Това е една от великите тайни. Един повдигна въпроса за въздържанието. Учителя каза:
Пияният става чувствителен към
нисшите
духове и те го обсебват.
В света ние търсим златото. Това значи следното: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Като работиш за Бога, ще станеш светия. Не си разположен, направи едно макар и най-малко добро, например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи. Не чакай да станеш светия изведнъж, без да вършиш нещо.
към текста >>
48.
За чистотата
- Боян Боев (1883 – 1963)
При чистотата човек влиза в общение с духовния
свят
.
Не може едната чистота без другата. Човек, за да има постижения, трябва да има чистота. В какво се състои чистотата? Тя се състои в любовта към Бога. Когато имаш любов към Бога, ти си чист.
При чистотата човек влиза в общение с духовния
свят
.
Чистотата е условие за това. Хората са дошли на земята за слуги на Бога. Те са дошли да живеят един Божествен живот. Вътрешна връзка не може да има без чистота. Не можем да бъдем в съприкосновение със звездите и с напредналите същества, ако нямаме чистота.
към текста >>
Който е е чист, един
нисш
живот не може да го владее.
Трябва чистота. Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя сянка върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна. И го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: Човек трябва да се очисти като дете. Съзнанието му да се освободи от всичко нечисто.
Който е е чист, един
нисш
живот не може да го владее.
Защото:| трептенията на чистия са силни. Човек, докато пази своята чистота, той е в безопасност. Ако човек е чист идва Духът. Тези, които живеят чист живот, се обличат с магнетична сила. И тогава получават знание отвътре.
към текста >>
49.
Свещените истини
- Боян Боев (1883 – 1963)
Камъните, които поливате днес долу, във физическия
свят
, не знаят това, но горе знаят.
След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза: Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия
свят
, не знаят това, но горе знаят.
Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява.
към текста >>
Те увеличиха
нисшите
чувства.
Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб.
Те увеличиха
нисшите
чувства.
И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии.
към текста >>
50.
Езотеричната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една от сестрите каза:“Днес на беседата в 10 часа вие казахте, че човек, като прави опити десет години с молитва, размишление и съсредоточаване, като се абстрахира от всичко преходно, може да свърже духовния
свят
с реалния
свят
.“ Учителя отговори:
ЕЗОТЕРИЧНАТА ПРАКТИКА НА УЧЕНИКА Изгрев, 15 януари 1954 г. Любезни брат, Няколко братя и сестри бяхме приети от Учителя.
Една от сестрите каза:“Днес на беседата в 10 часа вие казахте, че човек, като прави опити десет години с молитва, размишление и съсредоточаване, като се абстрахира от всичко преходно, може да свърже духовния
свят
с реалния
свят
.“ Учителя отговори:
Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че той трябва да има мир, да не се тревожи за материалните работи, да се освободи от всички безпокойства, тревоги, страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно проглеждане и прозрение. Когато в една градина идва вода, важно е дали цветята я приемат. Тогава те стават свежи и цъфтят. Същото се отнася и до съзерцанието вътрешните цветя цъфтят и стават свежи. Направете следните упражнения три пъти на ден сутрин, на обед и вечер.
към текста >>
Право на Божествения Дух е да ви въведе в езотеричния
свят
.
Такава работа с чакрите е насилие, защото тогава могат да станат обратни реакции. Тогава човек се уморява, не може да се моли, влиза отново в света. Това е едно неестествено положение. Вие продължавайте със съзерцанието, приготовлявайте се. Защото новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон.
Право на Божествения Дух е да ви въведе в езотеричния
свят
.
Това не е право на човека. Човек трябва да се моли за тази цел и да чака. Нали апостолите трябваше да чакат 40 дена? Но“40 дена“ е една форма. Може да се чака 40 години.
към текста >>
Не само да се свърже с Божествения
свят
, но и да работи с това, което е научил.
Човек трябва да се моли за тази цел и да чака. Нали апостолите трябваше да чакат 40 дена? Но“40 дена“ е една форма. Може да се чака 40 години. Когато дойде в човека вътрешното просветление, новораждане, той ще бъде пратен да извърши една работа в света.
Не само да се свърже с Божествения
свят
, но и да работи с това, което е научил.
Ще му се даде работа за Бога. Ще ви дам друго упражнение. Всеки ден размишлявайте върху изречение от “Свещени думи на Учителя“, за да се види кои качества са необходими на ученика. После друга работа: Прочетете 150-те псалми Давидови и намерете кой псалом към коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, до духовния и до човешкия свят.
към текста >>
Вижте кои се отнасят до Божествения, до духовния и до човешкия
свят
.
Не само да се свърже с Божествения свят, но и да работи с това, което е научил. Ще му се даде работа за Бога. Ще ви дам друго упражнение. Всеки ден размишлявайте върху изречение от “Свещени думи на Учителя“, за да се види кои качества са необходими на ученика. После друга работа: Прочетете 150-те псалми Давидови и намерете кой псалом към коя категория спада.
Вижте кои се отнасят до Божествения, до духовния и до човешкия
свят
.
После проучвайте “Светът на великите души“. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи“Двигатели на живота“. После размишлявайте върху стиховете на 15 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>
Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов
свят
, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам.
Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза:
Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов
свят
, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам.
Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили.
към текста >>
Когато човек се отдалечи от Бога,
нисшето
, животинското се проявява в него.
След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам.
Когато човек се отдалечи от Бога,
нисшето
, животинското се проявява в него.
Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение.
към текста >>
Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните,
нисши
сили.
Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края.
Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните,
нисши
сили.
Тогава идва голямо падение. Нисшите сили вземат надмощие. Ще отидете при едни растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Без разположение не може. Изучавайте какво влияние указват разни растения върху човека.
към текста >>
Нисшите
сили вземат надмощие.
Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение.
Нисшите
сили вземат надмощие.
Ще отидете при едни растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Без разположение не може. Изучавайте какво влияние указват разни растения върху човека. Съставете си едно понятие за растенията. Изберете някои от тях и вижте какво влияние указват.
към текста >>
51.
Разговори при Седемте Рилски езера
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук Учителя държа беседата“Божествената радост“, печатана в тома“Божествен и човешки
свят
“.
При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр. В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан. Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката. Тя събуди млади спомени в нас.
Тук Учителя държа беседата“Божествената радост“, печатана в тома“Божествен и човешки
свят
“.
И всички следващи беседи, държани от Учителя в тази екскурзия, са печатани в същия том. Като се върнахме вечерта, запалихме голям огън в огнището на хижата. Втори ден (15 август, 1940 г.) Сутринта бяхме потопени в гъста мъгла. Валеше силен дъжд.
към текста >>
Причината е все отвън, от
нисши
, изостанали същества.
Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това. Когато се сърдите, причината за това е отвътре. А когато не се сърдите, вие сте свободен. Някой път плачете, някой път се гневите, криво ви е и не знаете защо.
Причината е все отвън, от
нисши
, изостанали същества.
Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро.
към текста >>
А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения
свят
, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро.
Причината е все отвън, от нисши, изостанали същества. Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо.
А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения
свят
, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро.
Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото. Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци.
към текста >>
52.
Цената на страданията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дотогава той живее в един
свят
на ограничения.
Та големите страдания са раздрусвания. Заспал си под юргана. Ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен.
Дотогава той живее в един
свят
на ограничения.
В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използува страданията. Великите души използват страданията. Всеки, който страда, без да знае, е придобил нещо. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно.
към текста >>
И така се освобождаваш от
нисши
, тъмни същества, които са около тебе.
Чрез страданията болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще каже, че няма да се лекуваме, но когато дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един ангел с работни дрехи. При страданието ти си повдигаш съзнанието.
И така се освобождаваш от
нисши
, тъмни същества, които са около тебе.
Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме.
към текста >>
Като влезете в духовния
свят
, ще разберете, че всички неприятности на земята са били все за добро.
Човек трябва да разгледа тайната на страданието защо страда. Някой път имаш голямо страдание. Много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва много. Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа.
Като влезете в духовния
свят
, ще разберете, че всички неприятности на земята са били все за добро.
Ще се коригирате. Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на земята. В небето, в астралния свят, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие. Страданията градят, те изграждат света.
към текста >>
Той в никой друг
свят
не може да добие тази опитност, която ще добие на земята.
Добиваш знание, което струва много. Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа. Като влезете в духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на земята са били все за добро. Ще се коригирате. Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие.
Той в никой друг
свят
не може да добие тази опитност, която ще добие на земята.
В небето, в астралния свят, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие. Страданията градят, те изграждат света. При радостите ние се намираме в един вече изграден свят. А страданията показват, че един свят се гради. Някоя опечена пита е при тебе.
към текста >>
В небето, в астралния
свят
, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие.
Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа. Като влезете в духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на земята са били все за добро. Ще се коригирате. Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на земята.
В небето, в астралния
свят
, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие.
Страданията градят, те изграждат света. При радостите ние се намираме в един вече изграден свят. А страданията показват, че един свят се гради. Някоя опечена пита е при тебе. Но питай тази пита през какви страдания е минала, за да дойде при тебе.
към текста >>
При радостите ние се намираме в един вече изграден
свят
.
Ще се коригирате. Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на земята. В небето, в астралния свят, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие. Страданията градят, те изграждат света.
При радостите ние се намираме в един вече изграден
свят
.
А страданията показват, че един свят се гради. Някоя опечена пита е при тебе. Но питай тази пита през какви страдания е минала, за да дойде при тебе. От всяко страдание, през което минава човек, той заяква. Ако ви пекат, ще излезе нещо от вас.
към текста >>
А страданията показват, че един
свят
се гради.
Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на земята. В небето, в астралния свят, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие. Страданията градят, те изграждат света. При радостите ние се намираме в един вече изграден свят.
А страданията показват, че един
свят
се гради.
Някоя опечена пита е при тебе. Но питай тази пита през какви страдания е минала, за да дойде при тебе. От всяко страдание, през което минава човек, той заяква. Ако ви пекат, ще излезе нещо от вас. Който страда, се калява.
към текста >>
В невидимия
свят
горе човек ще даде угощение за тези разтърсвания, които са му правили на земята.
Но питай тази пита през какви страдания е минала, за да дойде при тебе. От всяко страдание, през което минава човек, той заяква. Ако ви пекат, ще излезе нещо от вас. Който страда, се калява. Разбира се, тези, които насила искат да стават мъченици, правят погрешка.
В невидимия
свят
горе човек ще даде угощение за тези разтърсвания, които са му правили на земята.
Страданията са задачи. В мъчнотиите ти вървиш отгоре на косъм. Ако знаеш как да се справиш с тях, ако знаеш да пазиш равновесие, тогава си майстор. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справя с всички мъчнотии.
към текста >>
53.
Упражнения с Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже тя е пo-
нисша
, да слезе към стомаха.
Те трябва да се правят точно, безпогрешно. Тези чакри трябва да се хранят и да се развиват. Понякога върху тези органи се натрупват отрицателни енергии. Вие всички сте усещали при слепите очи една тежест; паметта ви не е добра. Тогава може да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу.
Понеже тя е пo-
нисша
, да слезе към стомаха.
И оттам да се прати през краката и през пръстите навън. Когато космите стават дебели, тогава изпращаме повече енергия, а задържаме по-малко. Затова и хора с дебели косми са груби. Защо? Защото те са съвсем бедни на енергия и затова космите трябва да бъдат тънки. Те спестяват тази енергия.
към текста >>
И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти шепнат от невидимия
свят
.
Космите да бъдат гладки. Когато не са гладки, енергията не може да се препраща. Тези упражнения, които направихме, са за молитва за облагородяване на енергиите. В това състояние, в което се намирате, без тези упражнения не може да се развивате. Най-хубаво е следното: Отначало можеш да туриш ръцете върху земята и след това върху колената.
И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти шепнат от невидимия
свят
.
Какво влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде. положителното с положително, ще дойде във война. Тези, които правят това, не са прави.
към текста >>
Благодарение, че чрез невидимия
свят
утихват бурите.
Тази местност е местност на културата. Всеки страда, всеки е чужд за другите. Целият живот е изпълнен само с тъги и скърби. Това, дето някой човек се смее, то е само на повърхността. Като разбуташ, ще видиш разочарование.
Благодарение, че чрез невидимия
свят
утихват бурите.
Когато правите тези упражнения, които ви дадох, да сте в приятно настроение. Представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72.
към текста >>
Някой казва: „Онзи
свят
.“ Че онзи
свят
и сега хората могат да го живеят.
Само на Божественото може да се подчиним. На човешкото не може да се подчиняваме. Щастието в този живот не може да се постигне. Като казвам този живот, разбирам при сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания.
Някой казва: „Онзи
свят
.“ Че онзи
свят
и сега хората могат да го живеят.
Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение. “ Човек трябва да си изработи план за приложение. Трябва цялото поколение да се възпитава в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога.
към текста >>
54.
Странникът и красотата на живота
- Боян Боев (1883 – 1963)
Странник съм на този
свят
.
Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен:
Странник съм на този
свят
.
Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование.
към текста >>
При всяко добро, при всяка добра постъпка трябва да правиш връзка с Божествения
свят
.
А той мисли за неща, които не са реални. Законът е: Ако хората се движат по закона на Любовта, те ще се движат към екватора, но не изведнъж. Под екватора разбирам добрите условия. И колкото повече се доближават до екватора, толкова повече се увеличават плодовете и всичко друго. А хората, които живеят по закона на безлюбието, се движат към полюсите и там няма плодове, няма условия.
При всяко добро, при всяка добра постъпка трябва да правиш връзка с Божествения
свят
.
Един ден ще видиш на картина всичкото добро, което си направил, и ще видиш доколко картината ти е хубава или лоша. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за това, което сме направили с туй, което са ни дали. Когато направиш добро, печалбата от това добро остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да имат подбуди да правят добро и другите. За физическата любов съм ви говорил.
към текста >>
За Божествения
свят
не съм ви говорил още нищо.
В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за това, което сме направили с туй, което са ни дали. Когато направиш добро, печалбата от това добро остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да имат подбуди да правят добро и другите. За физическата любов съм ви говорил. За духовната любов съм ви говорил.
За Божествения
свят
не съм ви говорил още нищо.
Умствената любов дава простор да видиш красотата на света. Но това не е още любовта. Това е още външната страна на любовта. В духовния свят ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности. Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото.
към текста >>
В духовния
свят
ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности.
За духовната любов съм ви говорил. За Божествения свят не съм ви говорил още нищо. Умствената любов дава простор да видиш красотата на света. Но това не е още любовта. Това е още външната страна на любовта.
В духовния
свят
ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности.
Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета.
към текста >>
Седемте Рилски езера са седемте
свята
, седемте полета.
В духовния свят ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности. Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им?
Седемте Рилски езера са седемте
свята
, седемте полета.
Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят.
към текста >>
Първото езеро Махарзи, означава физическия
свят
.
Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета.
Първото езеро Махарзи, означава физическия
свят
.
Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят.
към текста >>
Второто езеро Елбур, означава
нисшите
области на астралния
свят
.
Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят.
Второто езеро Елбур, означава
нисшите
области на астралния
свят
.
Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят.
към текста >>
Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния
свят
.
Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят.
Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния
свят
.
Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
към текста >>
Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения
свят
.
Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят.
Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения
свят
.
Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня.
към текста >>
Петото езеро Махабур, означава причинния
свят
.
Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят.
Петото езеро Махабур, означава причинния
свят
.
Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи.
към текста >>
Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия
свят
.
Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят.
Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия
свят
.
Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен.
към текста >>
Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения
свят
.
Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят.
Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения
свят
.
Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се предават, и да работим с тях.
към текста >>
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия
свят
, с които той трябва да работи през деня.
Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия
свят
, с които той трябва да работи през деня.
И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се предават, и да работим с тях. Един брат запита: „Какво трябва на човека, за да има успех? “
към текста >>
55.
В Божествената светлина
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нисшите
духове отиват да завладеят някой човек и това считат за голяма придобивка.
Между другото той каза: Тъмният дух изследва психологически човека и като намери някоя слаба страна, там ще иска да го изкушава. Има неща натрапчиви, които измъчват човека. Много трудно е да се справи човек с тях. Той е един тъмен дух, които мъчи човека, както и да го хванеш, изпримчва се.
Нисшите
духове отиват да завладеят някой човек и това считат за голяма придобивка.
Какви големи работи ви обещават? На Адама обещаваха да бъде като Бога. И на жена му също. Но все същата тактика е и сега. Адам изгуби всичко.
към текста >>
Грехопадението е станало най-напред в умствения
свят
, когато човек се е откъснал от Божественото.
И на жена му също. Но все същата тактика е и сега. Адам изгуби всичко. Силите на злото са способни да подчинят човека и да го отклонят от правия път. Казали са на първия човек: „Ако ядете от това дърво, няма да умрете и ще станете като богове.“
Грехопадението е станало най-напред в умствения
свят
, когато човек се е откъснал от Божественото.
Когато искаш да напишеш нещо, нещо ти противодействува, казва ти: „Не е за тебе работа, не ще можеш. “ И ти спираш и не пишеш. Обаче ти напиши криво-ляво каквото и да е, отколкото нищо да не пишеш. Злото има ужасна омраза към човека. Някой път, като дойде грехът с онези отвратителни мисли, всичко в тебе се разрушава и казваш: „Отиде тази работа, разруши се.“ И идва тогава Божествената Любов и пак се зарадваш.
към текста >>
Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, а от
нисшите
същества.
Всички трябва да минете през огън. Докато златото не мине през огън, не може да се пречисти. И трябва дълъг процес, хиляди години да минат за това. Като стане човек коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“
Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, а от
нисшите
същества.
Тъмните същества на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмницата е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия.
към текста >>
Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един
нисш
живот.
Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия. Нали бухалът денем нищо не вижда, вечер вижда много добре.
Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един
нисш
живот.
Има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.“ И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори. “ Земята тук е място за матура.
към текста >>
Има крадци в духовния
свят
.
Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия. Нали бухалът денем нищо не вижда, вечер вижда много добре. Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един нисш живот.
Има крадци в духовния
свят
.
Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.“ И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори. “ Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде.
към текста >>
Напредналите същества от невидимия
свят
искат да дойдат тук да държат матура.
Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.“ И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори. “ Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде.
Напредналите същества от невидимия
свят
искат да дойдат тук да държат матура.
Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания. “ Изпитите за разните хора са различни. Няма двама души, които да имат еднакви изпити. Има известна разлика. Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии.
към текста >>
Човек трябва да подчини
нисшето
и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове.
Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си.
Човек трябва да подчини
нисшето
и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове.
Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит. Чрез затвор изплати кармата си и така се роди отново. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
56.
Божествена и човешка любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-
нисшите
и по-висшите чувства идат у човека в стълкновение.
Човешката любов е любов на страстите. Тя не е никаква любов. Това, което проявяват астралната жена и астралният мъж, не е никаква любов. Това е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо.
По-
нисшите
и по-висшите чувства идат у човека в стълкновение.
Скърбите и страданията се дължат на физическата любов. Това е една гъста материя. Като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания. Ред същества от астралния свят действуват при тая любов. Всяка любов, която произвежда каквито и да е горчиви чувства, не е Божествена.
към текста >>
Ред същества от астралния
свят
действуват при тая любов.
Любовта е съвсем друго нещо. По-нисшите и по-висшите чувства идат у човека в стълкновение. Скърбите и страданията се дължат на физическата любов. Това е една гъста материя. Като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания.
Ред същества от астралния
свят
действуват при тая любов.
Всяка любов, която произвежда каквито и да е горчиви чувства, не е Божествена. Човек трябва да различава човешката любов от ангелската и Божествената. При Божествената Любов няма противоречия, няма страдания. Тя се проявява чрез светлина. Погледнеш светлината, и видиш Бога навсякъде.
към текста >>
57.
Да си самата Любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
И вследствие на това той е беззащитен и
нисшите
духове го нападат и го ограбват.
Това значи, че той може да обича всички хора. Да обича всички хора, това значи да ги събере на едно място и от тях да образува един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората. Дразни се от тях.
И вследствие на това той е беззащитен и
нисшите
духове го нападат и го ограбват.
Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците. Това са нисшите духове. Те могат да го нападнат, понеже е подозрителен, нервен и пр. А когато човек обича много същества, това не става, понеже тогава не е подозрителен, не се съмнява и пр. Ако искате да не страдате, избягвайте единичната любов.
към текста >>
Това са
нисшите
духове.
В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората. Дразни се от тях. И вследствие на това той е беззащитен и нисшите духове го нападат и го ограбват. Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците.
Това са
нисшите
духове.
Те могат да го нападнат, понеже е подозрителен, нервен и пр. А когато човек обича много същества, това не става, понеже тогава не е подозрителен, не се съмнява и пр. Ако искате да не страдате, избягвайте единичната любов. Който люби само едного, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта, а да обича всички.
към текста >>
Ако желаете само за вас, тогава сте в третото измерение, в ограничения
свят
.
Тъй щото, като стъпите на някое цветенце, стъпвате върху гърба на възлюблените, на разумните същества. Правете опит с растенията и животните около вас, да видите как всички се нуждаят от любовта ви и я разбират. Ако известно време се грижите за някое растение, като го поливате, наторявате, ще вирее добре. Също така и животните се привързват към човека. Желайте нещо, което може да бъде достояние на всички, а не само изключително на вас.
Ако желаете само за вас, тогава сте в третото измерение, в ограничения
свят
.
Щом го желаете за всички, тогава сте в един свят, където всичко е постижимо. Ти обичаш само жена си и децата си, но утре те умират и си нещастен. Но ако обичаш цялото човечество, тогава не се губят твоите условия. Ако всички хора са в тебе и са ти мили така, както жена ти и децата ти, тогава ще бъдеш ли нещастен? Ти казваш, като се подобрят условията, ще дойде любовта.
към текста >>
Щом го желаете за всички, тогава сте в един
свят
, където всичко е постижимо.
Правете опит с растенията и животните около вас, да видите как всички се нуждаят от любовта ви и я разбират. Ако известно време се грижите за някое растение, като го поливате, наторявате, ще вирее добре. Също така и животните се привързват към човека. Желайте нещо, което може да бъде достояние на всички, а не само изключително на вас. Ако желаете само за вас, тогава сте в третото измерение, в ограничения свят.
Щом го желаете за всички, тогава сте в един
свят
, където всичко е постижимо.
Ти обичаш само жена си и децата си, но утре те умират и си нещастен. Но ако обичаш цялото човечество, тогава не се губят твоите условия. Ако всички хора са в тебе и са ти мили така, както жена ти и децата ти, тогава ще бъдеш ли нещастен? Ти казваш, като се подобрят условията, ще дойде любовта. Не, трябва да започнеш с любовта!
към текста >>
58.
Методи за самовъзпитание
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гледай да мислиш, защото от
нисшите
желания произтичат всички нещастия.
След това стана въпрос за работата на ученика върху себе си. Учителя каза: Човек трябва да знае кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всички ученици трябва да знаят върху кое в себе си да работят. В човека има нещо животинско.
Гледай да мислиш, защото от
нисшите
желания произтичат всички нещастия.
Сега ние се стремим да се освободим от всички животински навици. Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска. Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него. Той свирел, инвалидът поставял паничката и пущали много в нея.
към текста >>
Свят
човек е онзи, който не прави погрешки.
Ти се радвай, че имаш мъчнотии, понеже така ще поправиш погрешките си. Но ти искаш без мъчнотии. Може, но не прави погрешки. А ти правиш погрешки и искаш без мъчнотии. Така не може.
Свят
човек е онзи, който не прави погрешки.
И на най- малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Много навици има, от които трябва да се освободим. Човек, който греши и не се поправя, не 'може да има Божието благословение. Един ден часовникът ми спря. Навих му пружината и тръгна за малко време, но вървеше лениво и пак спря.
към текста >>
59.
Будността на съзнанието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се освободим от ненужния тормоз на
нисшите
същества.
Когато искат да те оберат, ще те напият, т. е. ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма. Не знаем да пазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията.
Трябва да се освободим от ненужния тормоз на
нисшите
същества.
Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Има известни формули, но аз не смея да ги давам, понеже нямаме ритъм и понеже не ги правите със сърце. Защото по някой път ви стрелят патрони уж във въздуха, но може да се направи пакост. Човек да не подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си.
към текста >>
Във физическия
свят
, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш.
Трябва да търси пътища да се освободи от чуждите мисли в себе си, които ще го отклонят. Има чувствувания, които са животински. А има чувствувания, които съдържат разумност. Те са Божествени. Да не се смесват едните с другите.
Във физическия
свят
, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш.
Това е за света. За ученика не е така. Ученикът трябва да е над- раснал това пързаляне надолу. Той работи съзнателно. Докато се осъзнае човек, той е в хаотично състояние.
към текста >>
Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия
свят
.
Вървете по този път и тази връзка сама се усилва. Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи несметни богатства. Божественото все нашепва на човека отвътре.
Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия
свят
.
Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее.
към текста >>
От
нисшите
духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как?
- Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи. Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва.
От
нисшите
духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как?
- Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервната енергия.
към текста >>
Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия
свят
, да те ръководи.
Като преминаваш през царството на тъмните духове, мини оцапан, и като минеш, омий се. Като минавате през това царство, да сте оцапани, за да не ви познаят. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните горни части на мозъка и развива висшите му центрове. Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство. Сърдене, каране, гняв, отмъщение са все животински състояния.
Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия
свят
, да те ръководи.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Лекция на Учителя
към текста >>
60.
Връзка с Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
У човека идват
нисши
мисли, чувства и постъпки.
Розите имат тръни. И като я късаш, тя ти казва: „Не ме вземай, ще страдаш от тръните. “ Светът върви по пътя на розите. Та животът, който сега живеем, е неестествен. Ние колко часа на ден сме щастливи?
У човека идват
нисши
мисли, чувства и постъпки.
Тогава питам: Де е красотата на живота? Една мисъл, която искам да поставя в ума ви, е: Доколкото сме носители на Божественото, дотолкова сме човеци. У всички хора Божественото е едно и също, но не всички го проявяват в еднаква степен. Доколкото подчиняваш човешкото на Божественото, дотолкова си човек. А доколкото подчиняваш Божественото на човешкото, дотолкова се приближаваш към животните.
към текста >>
Общението с невидимия
свят
- това е разцъфтяване на съзнанието.
Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им. А онези, които постъпват зле, грубо, те нямат Бога в себе си, имат затъмнение.
Общението с невидимия
свят
- това е разцъфтяване на съзнанието.
Някои от учениците имат тази връзка. Тръгнали са по правия път. А някои се колебаят, двоумят се. Мъдрецът сам мъдрец не става. Това иде от по-високо съзнание.
към текста >>
Трябва да поддържате връзката с невидимия
свят
, за да усилвате живота във вас.
Има разбойници, аз си заминавам. И си казвам: Когато Господ минава, всички разбойници кротуват. Това са хубави начини за размишление. Когато се случват тези, малките работи, значи минал е Господ. Това е проявление на Бога.
Трябва да поддържате връзката с невидимия
свят
, за да усилвате живота във вас.
Ако нямате връзка с невидимия свят, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор. А при образуване на връзка с невидимия свят, вие ще приличате на извор. Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас. Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете благодарни.
към текста >>
Ако нямате връзка с невидимия
свят
, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор.
И си казвам: Когато Господ минава, всички разбойници кротуват. Това са хубави начини за размишление. Когато се случват тези, малките работи, значи минал е Господ. Това е проявление на Бога. Трябва да поддържате връзката с невидимия свят, за да усилвате живота във вас.
Ако нямате връзка с невидимия
свят
, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор.
А при образуване на връзка с невидимия свят, вие ще приличате на извор. Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас. Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете благодарни. Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее.
към текста >>
А при образуване на връзка с невидимия
свят
, вие ще приличате на извор.
Това са хубави начини за размишление. Когато се случват тези, малките работи, значи минал е Господ. Това е проявление на Бога. Трябва да поддържате връзката с невидимия свят, за да усилвате живота във вас. Ако нямате връзка с невидимия свят, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор.
А при образуване на връзка с невидимия
свят
, вие ще приличате на извор.
Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас. Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете благодарни. Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее. “ Струва си да се живее!
към текста >>
Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен
свят
, ще бъдете благодарни.
Трябва да поддържате връзката с невидимия свят, за да усилвате живота във вас. Ако нямате връзка с невидимия свят, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор. А при образуване на връзка с невидимия свят, вие ще приличате на извор. Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас.
Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен
свят
, ще бъдете благодарни.
Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее. “ Струва си да се живее! Животът е красив! Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота. Доколкото невидимият свят има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен.
към текста >>
Доколкото невидимият
свят
има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен.
Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете благодарни. Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее. “ Струва си да се живее! Животът е красив! Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота.
Доколкото невидимият
свят
има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен.
Силата на всички хора седи във вътрешния, скрития живот, в който Божественото се проявява. Това съзнание, което ми е помогнало да се съединя с Първичното съзнание, наричаме добро - придобил съм нещо. А това съзнание, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло. Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив.
към текста >>
Ако хубаво отразявате Божествения
свят
, Бог ще ви тури на хубаво място.
А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно. Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път. Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте. Без Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас.
Ако хубаво отразявате Божествения
свят
, Бог ще ви тури на хубаво място.
Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си. Този, който внася в нас живот, благородни мисли и чувства, това е Бог. Него трябва да държим постоянно в съзнанието си. Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, е Бог.
към текста >>
Като мислиш за Разумния
свят
, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот.
Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път. Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте. Без Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас. Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място.
Като мислиш за Разумния
свят
, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот.
Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си. Този, който внася в нас живот, благородни мисли и чувства, това е Бог. Него трябва да държим постоянно в съзнанието си. Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, е Бог. Единственият, който може да подкрепи нашия ум, сърце и тяло, е Бог.
към текста >>
61.
МЕРКУРИЙ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека
свят
, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди.
МЕРКУРИЙ Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека.
Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека
свят
, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди.
Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий.
към текста >>
При Меркурий не е установено какъв е наклонът на неговата ос и дали въобще има такъв, но от астрологична гледна точка, тя би трябвало да е твърде наклонена, защото оста на всяка планета има отношение с Идейния
свят
, а при хора със силно Меркуриево влияние клокочат много, но по-
нисши
идеи.
Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние липса на сдържаност, прибързани изказвания, бързане при разискване на какъвто и да било въпрос, поради което такива хора са твърде повърхностни. При низшите типове, този подтик се изявява в несъществени приказки и бъбривост, а при висшите - в добър ораторски талант. Около своята ос Меркурий се движи бавно и се завъртва за около 60 земни денонощия. Това говори, че у Меркуриевите типове често липсва стремеж за осъществяване на инак многото идеи. Такива хора не са работливи, не са готови да отдадат напрежение за осъществяване на идеите си.
При Меркурий не е установено какъв е наклонът на неговата ос и дали въобще има такъв, но от астрологична гледна точка, тя би трябвало да е твърде наклонена, защото оста на всяка планета има отношение с Идейния
свят
, а при хора със силно Меркуриево влияние клокочат много, но по-
нисши
идеи.
Според Саабей, Меркурий при своето образуване и оформяне е имал връзка с Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие Близнаци. През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина, заедно с две величави слънца - Полукс (от Първа звездна величина) и Кастор (от Втора). Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на Кристиян Доплер, те носят по-дългите силови вълни и допринасят влиянията им да тласкат и събуждат интерес към материалните ценности. Саабей е изобразил това съзвездие като прегърнати двама братя-близнаци, от които единият е бял, а другият е черен. Големият интерес към материални ценности във влиянието на Меркурий, има две възможности: или да се използват за градеж и улеснение на човешкия род, което е белият брат, или да се използват за разруха и спъването на човешкия прогрес, което е черният брат.
към текста >>
62.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
организиран и устроен
свят
, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот.
Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е.
организиран и устроен
свят
, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот.
Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро.
към текста >>
Затова той казва: Моето Царство не е от този
свят
.
Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни.
Затова той казва: Моето Царство не е от този
свят
.
Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души.
към текста >>
Казва още: Иде князът на този
свят
, който няма нищо общо с Мене.
И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят.
Казва още: Иде князът на този
свят
, който няма нищо общо с Мене.
Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце.
към текста >>
Князът на този
свят
са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене.
Князът на този
свят
са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена.
към текста >>
победих княза на този
свят
.
Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е.
победих княза на този
свят
.
А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е.
към текста >>
А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия
свят
и е заблудила човешките души.
Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят.
А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия
свят
и е заблудила човешките души.
Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта.
към текста >>
В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския
свят
, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме.
В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския
свят
, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
към текста >>
Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния
свят
, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния
свят
, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
към текста >>
Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения
свят
.
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения
свят
.
Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление.
към текста >>
Тогава постепенно етерният
свят
най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е.
Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
Тогава постепенно етерният
свят
най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е.
ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи.
към текста >>
През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния
свят
.
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа.
През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния
свят
.
Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
към текста >>
Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния
свят
.
Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния
свят
.
Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
към текста >>
Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния
свят
, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния
свят
, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>
Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения
свят
към Земята.
Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения
свят
към Земята.
Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
към текста >>
Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения
свят
.
Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята.
Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения
свят
.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат.
към текста >>
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния
свят
.
Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния
свят
.
Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността.
към текста >>
Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния
свят
и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия
свят
.
Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят.
Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния
свят
и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия
свят
.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
към текста >>
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири
свята
.
Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири
свята
.
Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
към текста >>
Това са четирите
нисши
принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат.
Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
Това са четирите
нисши
принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат.
Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм.
към текста >>
Така във физическия
свят
е вложен принципът на Истината, в етерния
свят
- принципът на Мъдростта, в астралния
свят
- принципът на Любовта, и в умствения
свят
- принципът на интелигентността.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат.
Така във физическия
свят
е вложен принципът на Истината, в етерния
свят
- принципът на Мъдростта, в астралния
свят
- принципът на Любовта, и в умствения
свят
- принципът на интелигентността.
Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях.
към текста >>
Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират
нисшата
си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират
нисшата
си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето.
към текста >>
Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния
свят
.
С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния
свят
.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството.
към текста >>
Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния
свят
.
Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния
свят
.
Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.
към текста >>
Това са премъдростите, които се поднасят на западния
свят
от името на източната традиция.
Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух.
Това са премъдростите, които се поднасят на западния
свят
от името на източната традиция.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм.
към текста >>
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен
свят
.
Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен
свят
.
Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
към текста >>
С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения
свят
и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения
свят
, откъдето е излязъл.
Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно.
С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения
свят
и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения
свят
, откъдето е излязъл.
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази.
към текста >>
63.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия
свят
.
То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува."
Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия
свят
.
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
към текста >>
В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния
свят
.
Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък.
В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния
свят
.
Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество.
към текста >>
Както Любовта отваря вратата към Божествения
свят
, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
Както Любовта отваря вратата към Божествения
свят
, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи.
към текста >>
Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения
свят
, който е извън материалната вселена.
Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса.
Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения
свят
, който е извън материалната вселена.
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
към текста >>
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния
свят
, който е училище за упражнение на съществата.
Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена.
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния
свят
, който е училище за упражнение на съществата.
И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е.
към текста >>
И когато в невидимия
свят
на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение.
Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата.
И когато в невидимия
свят
на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея.
към текста >>
извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този
свят
, т.е.
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този
свят
, т.е.
не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните.
към текста >>
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този
свят
.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея.
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този
свят
.
Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
към текста >>
Образът на този
свят
прехожда.
Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят.
Образът на този
свят
прехожда.
В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
към текста >>
В света иде един друг
свят
, други хора идват, друга култура иде.
От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда.
В света иде един друг
свят
, други хора идват, друга култура иде.
Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват.
към текста >>
Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния
свят
.
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните.
Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния
свят
.
И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението.
към текста >>
И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия
свят
слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия
свят
слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят.
към текста >>
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения
свят
.
И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението.
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения
свят
.
Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
към текста >>
И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения
свят
.
Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил.
И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения
свят
.
Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>
И нашето Царство не е от този
свят
на корените.
Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните.
И нашето Царство не е от този
свят
на корените.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
към текста >>
Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия
свят
.
Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия
свят
.
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
към текста >>
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия
свят
, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят.
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия
свят
, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева.
към текста >>
По-
нисшите
същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
По-
нисшите
същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
към текста >>
Той и до днес живее в Божествения
свят
.
Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен.
Той и до днес живее в Божествения
свят
.
Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни.
към текста >>
Адам представя физическия
свят
.
Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си.
Адам представя физическия
свят
.
Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам.
към текста >>
Според окултистите грехопадането е станало в астралния
свят
.
В една от тези реки има злато, това е слънчевото течение, което тече в нервната система, защото емблемата на Слънцето е златото в света. Всички тези енергии, които слизат от Слънцето във вид на река, минават през организма във вид на течение, във вид на река. Земята във времето на първите човеци е имала друг облик. След грехопадането стана голям катаклизъм, който измени лицето на Земята. И сега постепенно този рай пак ще дойде на Земята.
Според окултистите грехопадането е станало в астралния
свят
.
И оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята. Красив е бил първият човек, но след съгрешаването му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени.
към текста >>
Той започна да им описва красотата на външния
свят
, с което ги съблазни.
В желанието му да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая. И сегашните хора са вън от рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят.
Той започна да им описва красотата на външния
свят
, с което ги съблазни.
Обаче те не знаеха как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се заключаваше в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш плод от ръката на Ева. Тя възприе мисълта на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво.
към текста >>
Северният полюс представлява още умствения
свят
, а южния полюс - астралния
свят
.
- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс.
Северният полюс представлява още умствения
свят
, а южния полюс - астралния
свят
.
Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
Така че Адам живее на северния полюс, умствения
свят
, а Ева живее на южния полюс, астралния
свят
.
Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
Така че Адам живее на северния полюс, умствения
свят
, а Ева живее на южния полюс, астралния
свят
.
Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам.
към текста >>
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения
свят
.
На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие. А работите на Бога са величествени, а не като човешките.
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения
свят
.
Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля.
към текста >>
Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот,
нисшият
живот, изпълнен с различни
нисши
желания и страсти.
ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята.
Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот,
нисшият
живот, изпълнен с различни
нисши
желания и страсти.
Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.
към текста >>
ако се справите с грубите сили на вашата
нисша
природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура.
Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е.
ако се справите с грубите сили на вашата
нисша
природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура.
Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.
към текста >>
Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия
свят
.
Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи.
Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия
свят
.
В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения.
към текста >>
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния
свят
.
Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния
свят
.
И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
към текста >>
И Христос, като дойде до границата на физическия
свят
, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят.
И Христос, като дойде до границата на физическия
свят
, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло.
към текста >>
За да живее на физическия
свят
, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи.
Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
За да живее на физическия
свят
, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи.
Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът.
към текста >>
Слънцето символизира Бога на физическия
свят
, то представя великият принцип, който дава живот.
Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите.
Слънцето символизира Бога на физическия
свят
, то представя великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната.
към текста >>
Теософите ги наричат висш и
нисш
манас.
Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло.
Теософите ги наричат висш и
нисш
манас.
Тези две сили се борят в света. Михаил е емблема на Бога, т.е. на Великото, Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея има известна интелигентност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че змеят паднал на Земята.
към текста >>
Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия
свят
и ще дойде на Земята.
Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди.
Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия
свят
и ще дойде на Земята.
И тази война, която е предвидена там и се изразява в борбата между архангел Михаил и змея, представя до известна степен Европейската война от 1914 до 1918 година и след нея световната война от 1939 до 1944 година. Но тази борба още не е завършена. В деветнадесета глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял кон.
към текста >>
Изхвърлянето на змея от небето означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да слезе долу на физическия
свят
.
И тази война, която е предвидена там и се изразява в борбата между архангел Михаил и змея, представя до известна степен Европейската война от 1914 до 1918 година и след нея световната война от 1939 до 1944 година. Но тази борба още не е завършена. В деветнадесета глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял кон.
Изхвърлянето на змея от небето означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да слезе долу на физическия
свят
.
Защото най-големите изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на хората. Не може да поправите някого, докато умът му е изопачен. Следователно, първо човешките умове трябва да се освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек.
към текста >>
Но целият
свят
да се опълчи против този акт, и целият
свят
да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди.
Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново.
Но целият
свят
да се опълчи против този акт, и целият
свят
да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди.
С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света.
към текста >>
И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя
свят
.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение.
И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя
свят
.
В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
към текста >>
И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия
свят
на духовния и оттам в Божествения.
След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе.
И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия
свят
на духовния и оттам в Божествения.
Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число.
към текста >>
64.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния
свят
.
Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов. Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник.
Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния
свят
.
А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа.
към текста >>
Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен
свят
, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи.
Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа.
Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен
свят
, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи.
Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят.
към текста >>
Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен
свят
.
Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи.
Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен
свят
.
А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят.
към текста >>
А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен
свят
.
Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят.
А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен
свят
.
Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него.
към текста >>
Затова, за да влезе във връзка с този възвишен
свят
, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен
свят
.
Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път.
Затова, за да влезе във връзка с този възвишен
свят
, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен
свят
.
И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път.
към текста >>
И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов
свят
.
Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят.
И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов
свят
.
След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път.
към текста >>
Той е също реален
свят
, само че го гледа през друго осветление.
Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него.
Той е също реален
свят
, само че го гледа през друго осветление.
По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път. Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство.
към текста >>
Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия
свят
.
След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път.
Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия
свят
.
Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят.
към текста >>
Той е слязъл в един по-
нисш
свят
.
Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи.
Той е слязъл в един по-
нисш
свят
.
Той извършва преминаване през ада. Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън."
към текста >>
Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов
свят
се открие пред очите му.
Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада.
Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов
свят
се открие пред очите му.
Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада.
към текста >>
Той или ще изчезне от видимия
свят
, или ще се появи в него като преобразено същество.
Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада. Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му.
Той или ще изчезне от видимия
свят
, или ще се появи в него като преобразено същество.
В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя.
към текста >>
Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един
свят
на грубата материя в един по-ефирен
свят
, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада.
Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада.
Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един
свят
на грубата материя в един по-ефирен
свят
, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада.
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си.
към текста >>
Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от
нисшия
свят
и влиза в един висш
свят
, съвършено различен от този, в който е бил досега.
Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот.
Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от
нисшия
свят
и влиза в един висш
свят
, съвършено различен от този, в който е бил досега.
Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието.
към текста >>
Този нов живот не е подчинен на законите на
нисшия
свят
.
А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
Този нов живот не е подчинен на законите на
нисшия
свят
.
Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през
към текста >>
Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов
свят
и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов
свят
.
Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може.
Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов
свят
и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов
свят
.
Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт. Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика. До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи.
към текста >>
Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния
свят
, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика.
Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт.
Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния
свят
, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика.
До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние.
към текста >>
Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения
свят
, на Божественото, което работи в света.
Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си.
Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения
свят
, на Божественото, което работи в света.
Той си казва: Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава пределите на моето лично съществуване. То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене.
към текста >>
Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения
свят
създава.
То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него.
Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения
свят
създава.
Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света.
към текста >>
„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения
свят
, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос:
„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения
свят
, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това.
към текста >>
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения
свят
.
Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения
свят
.
Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
към текста >>
Ако преждевременно влезете в този
свят
, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации.
Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят.
Ако преждевременно влезете в този
свят
, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации.
Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете.
към текста >>
Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения
свят
, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации.
Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения
свят
, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място.
към текста >>
Но за да премине от този
свят
в онзи възвишен
свят
, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Но за да премине от този
свят
в онзи възвишен
свят
, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство.
Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура.
към текста >>
За да се направи този опит за влизане в Божествения
свят
, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това.
За да се направи този опит за влизане в Божествения
свят
, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая.
към текста >>
Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия
свят
, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си.
Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен."
Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия
свят
, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
към текста >>
65.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
5. „Този
свят
е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света."
5. „Този
свят
е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят."
към текста >>
От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия
свят
."
5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето.
От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия
свят
."
10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара. Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000).
към текста >>
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този
свят
под названието Брама."
8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара. Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна."
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този
свят
под названието Брама."
12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа.
към текста >>
Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен
свят
.
13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез
Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен
свят
.
Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята. Шри Кришна се явява като обновител на брах- манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши, които са били поставени от Великия Водач на Бялата раса. Кришна, изявявайки Себе Си пред своя любим ученик, е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение, което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който човек може да достигне съвършенство и да се слее с Бога.
към текста >>
Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения
свят
.
И затова, който върви в пътя на съвършенството, Ведите вече не са необходими за него. Затова във втория разговор, 46 стих, Кришна казва: „Ведите са толкова полезни за просветения брахман, колкото една щерна посред място заляно с вода." Това не значи, че той отрича Ведите, той не ги отрича, но дава ново учение, което допълва Ведите. В Бхагават Гита, което преведено значи Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата, чрез които ученикът може да достигне съвършенство. Между другото той се представя пред Аржуна като въплотения Бог, като творческо Слово, като Логоса, Който е Създател на цялата вселена с всички същества в нея и Който ръководи развитието на всички същества в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог, Когото нарича с името ТО.
Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения
свят
.
Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години. Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки един от тези разговори той дава един път, по който може да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество
към текста >>
„Няма нищо в трите
свята
, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя.
Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното - който така вижда, той вижда. Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното Едно." Учението на Кришна за Словото
„Няма нищо в трите
свята
, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя.
При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз не се бърках никога в делата, всички хора наоколо биха последвали моя пример. Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с дела.
към текста >>
Такава е
нисшата
Моя природа.
„Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа.
Такава е
нисшата
Моя природа.
Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества.
към текста >>
(Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този
свят
заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен.
Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен.
(Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този
свят
заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен.
Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това." „Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание.
към текста >>
С непроявеното си естество Аз прониквам целия този
свят
.
„Който при напущането на тялото си заминава с мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето битие, няма съмнение в това. За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум, пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен. Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за Мен - който така напуща тялото си, достига върховния Път. Който просто размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той лесно Ме достига.
С непроявеното си естество Аз прониквам целия този
свят
.
Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в края на една мирова епоха. В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо.
към текста >>
Всички същества влизат в Моята
нисша
природа в края на една мирова епоха.
Ето защо винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум, пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен. Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за Мен - който така напуща тялото си, достига върховния Път. Който просто размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той лесно Ме достига. С непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях.
Всички същества влизат в Моята
нисша
природа в края на една мирова епоха.
В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата."
към текста >>
„Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят,
Святият
Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ.
В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата."
„Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят,
Святият
Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ.
Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен.
към текста >>
Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия
свят
, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен.
Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия
свят
, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен.
Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима.
към текста >>
„Две са енергиите на този
свят
- разрушима и неразрушима.
Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
„Две са енергиите на този
свят
- разрушима и неразрушима.
Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се зове Върховно Себе - което прониква всичко и поддържа трите свята - Неразрушимият Господар. Понеже Аз съм над разрушимата и стоя по-високо и от неразрушимата енергия в света, затова във Ведите Аз съм наречен Върховният Дух. Който незаблуден така Ме познава, като Върховен Дух и той всеведущ Ме боготвори с цялото свое същество."
към текста >>
Най-висшата енергия е наистина тази, която се зове Върховно Себе - което прониква всичко и поддържа трите
свята
- Неразрушимият Господар.
„Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
Най-висшата енергия е наистина тази, която се зове Върховно Себе - което прониква всичко и поддържа трите
свята
- Неразрушимият Господар.
Понеже Аз съм над разрушимата и стоя по-високо и от неразрушимата енергия в света, затова във Ведите Аз съм наречен Върховният Дух. Който незаблуден така Ме познава, като Върховен Дух и той всеведущ Ме боготвори с цялото свое същество." Ученията за природата, духа и материята „Знай, че материята (пракрити) и Духът (Пуруша) и двете са безначални. Знай също, че всички видоизменения и качества са родени от материята.
към текста >>
Целият този
свят
, забулен от природата на трите качества, не Ме познава.
Който незаблуден така Ме познава, като Върховен Дух и той всеведущ Ме боготвори с цялото свое същество." Ученията за природата, духа и материята „Знай, че материята (пракрити) и Духът (Пуруша) и двете са безначални. Знай също, че всички видоизменения и качества са родени от материята. Знай, че трите качества на материята - хармония, движение и инерция (сатва, раджас и тамас), са от Мен, защото Аз прониквам материята, но не Аз съм в тях, но те в Мен.
Целият този
свят
, забулен от природата на трите качества, не Ме познава.
Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата. Тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Материята се определя като причина за пораждане на причинни следствия. Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка.
към текста >>
Кришна казва: В този
свят
има два пътя, както казах: пътя на йога чрез знание на санкиите и пътя на йога чрез дейност на йогите.
„Дисциплинираното Себе, което се движи между чувствени предмети, с чувства свободни от всяко привличане и отблъскване, овладяно от Аза, постига Мир (нирвана). Посред този мир изгасват всички мъки, понеже на този, чието сърце е омиротворено, разумът скоро достига равновесие. За нехармоничния не може да има чист разум, нито съсредоточение. Който няма съсредоточение, не може да има мир, а който няма мир, как може да изпита блаженство." Трети разговор: Йога чрез дейност.
Кришна казва: В този
свят
има два пътя, както казах: пътя на йога чрез знание на санкиите и пътя на йога чрез дейност на йогите.
Човек не може да достигне свобода от дейност чрез въздържане от работа, нито пък може да се издигне до съвършенство чрез отрицание. И едва ли може някой да остане и за миг в бездействие, защото всеки човек неудържимо се стреми към дейност, подтикнат от качествата, които му са присъщи по природа. Който е завладял своите органи на действие, но с ум се опира върху предметите на чувствата, такъв заблуден човек се нарича лицемер. Обаче, който контролира чувствата с ума и чийто органи на действие са освободени от привързаност, такъв човек извършва йога чрез дейност, и той е достоен. Върши прави дела, понеже дейността стои по-горе от бездействието, а и не можеш да поддържаш тялото си без работа.
към текста >>
Целият този
свят
, забулен от природата на трите качества, не Ме познава.
Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от успяващите търсещи, едва ли един познава Моята Същност. Знай, че нищо няма по-високо от Мен. Знай Ме като Вечно семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените с разум и великолепието на всички прекрасни неща. Аз съм всичко добро, красиво, мощно и истинно.
Целият този
свят
, забулен от природата на трите качества, не Ме познава.
Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда.
към текста >>
Този заблуден
свят
не Ме познава.
Аз съм всичко добро, красиво, мощно и истинно. Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама.
Този заблуден
свят
не Ме познава.
Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният.
към текста >>
Люде, без вяра в това знание, като не Ме достигнат се връщат в пътищата на този
свят
на смъртта.
В Него обитават всички същества, Той прониква всичко. Деветият разговор е озаглавен Йога чрез царствената наука и царствената тайна. На тебе, неосъждания, Аз откривам тази най-дълбока тайна, Мъдростта съединена със знание, която щом познаеш, ти ще се освободиш от злото. Това е царствената наука, царствената тайна, Върховният очистител. С прозрение, според праведността, тя много лесно се изпълнява.
Люде, без вяра в това знание, като не Ме достигнат се връщат в пътищата на този
свят
на смъртта.
С Непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. И съществата, които се коренят в Мен - ето Моето Царство на йога. Поддръжка на съществата, макар невкоренен в тях, Моето Себе е тяхната истинска причина. На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност.
към текста >>
С Непроявеното си естество Аз прониквам целия този
свят
.
Деветият разговор е озаглавен Йога чрез царствената наука и царствената тайна. На тебе, неосъждания, Аз откривам тази най-дълбока тайна, Мъдростта съединена със знание, която щом познаеш, ти ще се освободиш от злото. Това е царствената наука, царствената тайна, Върховният очистител. С прозрение, според праведността, тя много лесно се изпълнява. Люде, без вяра в това знание, като не Ме достигнат се връщат в пътищата на този свят на смъртта.
С Непроявеното си естество Аз прониквам целия този
свят
.
Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. И съществата, които се коренят в Мен - ето Моето Царство на йога. Поддръжка на съществата, макар невкоренен в тях, Моето Себе е тяхната истинска причина. На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да принасяш в жертва, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен.
към текста >>
От тях хармонията, поради своята безпорочност,
светосвятие
и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Както едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния. Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез надмогване на трите качества. Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото.
От тях хармонията, поради своята безпорочност,
светосвятие
и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
към текста >>
Две са енергиите на този
свят
- разрушима и неразрушима.
Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път.
Две са енергиите на този
свят
- разрушима и неразрушима.
Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята. А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество.
към текста >>
Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите
свята
.
Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима.
Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите
свята
.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното.
към текста >>
Двойно е творението в този
свят
- Божествено и демонично.
Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват.
Двойно е творението в този
свят
- Божествено и демонично.
Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения.
към текста >>
Като научиш какво се предписва от Писанията, ти трябва да работиш в този
свят
.
Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях. Който се освободи от тези три порти на тъмата, той осъществява своето щастие, той постига най-висшата цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията и следва подбудите на желанията, той не достига съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел. Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който да ти показва какво трябва да се прави и какво не.
Като научиш какво се предписва от Писанията, ти трябва да работиш в този
свят
.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез подразделение на тройната вяра. Тройна е по природа вродената вяра на въплотените - чиста, страстна и тъмна. Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа. Човек се състои от своята вяра.
към текста >>
66.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния
свят
, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния
свят
.
Даже някои казват, че неговият Тимей е разширено и предадено в диалогична форма едно питагорейско съчинение. В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно.
Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния
свят
, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния
свят
.
Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел.
към текста >>
Идеите са реалния
свят
, единствено те са битие, а явленията във феноменалния
свят
са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални.
В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят.
Идеите са реалния
свят
, единствено те са битие, а явленията във феноменалния
свят
са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена.
към текста >>
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния
свят
с един разказ за пещерата.
За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния
свят
с един разказ за пещерата.
Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
към текста >>
Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял
свят
.
Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа.
Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял
свят
.
И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа.
към текста >>
Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният
свят
, произлязъл от първоначалното единство на вселената."
С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог.
Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният
свят
, произлязъл от първоначалното единство на вселената."
Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей.
към текста >>
Но този
свят
на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената."
Но този
свят
на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа.
към текста >>
Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия
свят
.
Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си.
Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия
свят
.
Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение. Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия свят - световна душа - и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог.
към текста >>
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия
свят
- световна душа - и го обгърнал с нея и отвън.
За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение.
Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия
свят
- световна душа - и го обгърнал с нея и отвън.
По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог. Душата е първичното, господ- ствуващото, а телесното е онова, което се подчинява. Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете. Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното.
към текста >>
Душата е средната същност, тя пронизва целия
свят
и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.
Същността на душата е устроена по следния начин: От неразделната и винаги оставаща тъждествена на себе си същност и от родената същност, която е в тялото, от двете Бог образувал една трета същност, която е нещо средно между тях и има от природата и на двете. Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата.
Душата е средната същност, тя пронизва целия
свят
и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.
По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще.
към текста >>
Но този така създаден
свят
е в Божествения
свят
, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си.
От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот.
Но този така създаден
свят
е в Божествения
свят
, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си.
Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела.
към текста >>
Като копие от този първичен
свят
възниква вторият
свят
, видимият, който не е напълно тъждествен на първия
свят
, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното.
Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си.
Като копие от този първичен
свят
възниква вторият
свят
, видимият, който не е напълно тъждествен на първия
свят
, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното.
И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето.
към текста >>
Във видимия
свят
времето се определя от движението на небесните тела.
Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще.
Във видимия
свят
времето се определя от движението на небесните тела.
Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето. В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството. Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи. А свързването на тези елементи съставя тяхната идея.
към текста >>
Така че, Вечният
свят
има за свое копие светът, който принадлежи на времето.
Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела.
Така че, Вечният
свят
има за свое копие светът, който принадлежи на времето.
В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството. Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи. А свързването на тези елементи съставя тяхната идея. Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото.
към текста >>
В променливия
свят
, който е отражение на Вечния Божествен
свят
, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството.
И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето.
В променливия
свят
, който е отражение на Вечния Божествен
свят
, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството.
Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи. А свързването на тези елементи съставя тяхната идея. Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото. Необходимостта царува в нисшия, сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят.
към текста >>
Необходимостта царува в
нисшия
, сетивния
свят
, а Божественото царува в идейния
свят
.
В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството. Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи. А свързването на тези елементи съставя тяхната идея. Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото.
Необходимостта царува в
нисшия
, сетивния
свят
, а Божественото царува в идейния
свят
.
Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие.
към текста >>
Това е така наречената
нисша
или смъртна душа.
Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие.
Това е така наречената
нисша
или смъртна душа.
(Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели. Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто. Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта, четвъртото - силата.
към текста >>
Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия
свят
без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете.
В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора.
Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия
свят
без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете.
Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението). Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до първото Посвещение, защото има няколко степени, но малцина достигат до съвършенство, малко са истинските вдъхновени. А истинските вдъхновени според мен, казва Платон, са тези, които са практикували Мъдростта по истински начин. Що се отнася до мен, аз съм се старал с всички средства да вървя по този път." По-важните диалози на Платон са: Тимей, Федон, Пир, Парменид, Критин, Софист, Филеб, съчинението му за държавата и други.
към текста >>
67.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на
нисшия
живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях.
От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на
нисшия
живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ.
към текста >>
Като приложим този принцип към духовния
свят
, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни.
За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония.
Като приложим този принцип към духовния
свят
, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни.
Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие.
към текста >>
Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния
свят
, който произхожда от това
Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност."
Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния
свят
, който произхожда от това
Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора.
към текста >>
Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния
свят
, чрез който Вечното се проявява.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня.
Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния
свят
, чрез който Вечното се проявява.
Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
към текста >>
68.
Преводът на Фабр д'Оливие
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения
свят
.
Преводът на Фабр д'Оливие Фабр д'Оливие превежда първите десет глави на Битието и прави коментарии, изхождайки от значението на буквите и думите. Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата.
Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения
свят
.
Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор).
към текста >>
От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния
свят
.
Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината.
От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния
свят
.
Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата.
към текста >>
Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения
свят
, а не във физическия.
1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят.
Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения
свят
, а не във физическия.
5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата. 6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефирната сила на разредяването и да действува разширяващото движение, като произвежда разделение на противоположните им свойства.
към текста >>
То възбуди движението на разделение между
нисшите
качества на водите и техните висши качества.
тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата. 6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефирната сила на разредяването и да действува разширяващото движение, като произвежда разделение на противоположните им свойства. 7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение.
То възбуди движението на разделение между
нисшите
качества на водите и техните висши качества.
И стана така. 8.И нарече Елохим това ефирно пространство, гдето става това разделящо движение Небеса (шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата. 9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така.
към текста >>
Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения
свят
, а не са явления на физическия
свят
.
Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние."
Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения
свят
, а не са явления на физическия
свят
.
Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние.
към текста >>
Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения
свят
, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи.
Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения
свят
, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие.
към текста >>
В Божествения
свят
е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци.
31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
В Божествения
свят
е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци.
Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт.
към текста >>
Хабел бил назначен да управлява развитието на телесния
свят
, а Каин е предназначен да обработва адамическия елемент и да му служи.
Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество. Ще дам няколко стиха от нея. И позна Адам, всемирният човек, Ева, елементалното съществуване като свое волево свойство, и тя зачена и роди Каина - силният, мощният преобразовател, който завзема, централизира и уподобява на себе си, и тя (Ева) рече: Аз образувах според моята природа интелектуален принцип от същото това вещество и по подобие на Йехова. 2.И в същото време тя роди неговата братска сила, името на която е Хабел, кротък и мирен освободител, който отслабва и освобождава, когато изпаряват от центъра.
Хабел бил назначен да управлява развитието на телесния
свят
, а Каин е предназначен да обработва адамическия елемент и да му служи.
Петата глава е озаглавена: „Символическото значение на поколението". Ще дам няколко стиха от тази глава. 1.Тази е книгата на символическите послания на Адам, на всемирния човек от този ден, в който го сътвори Елохим, според законите на своите уподобяващи действия Той определи неговото потенциално битие. 2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие. Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената.
към текста >>
1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това
свято
убежище.
1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по седем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от всеки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и неговото волево деятелно свойство. 3.Вземи така също от летящите в небесата седем двойки от всеки вид, мъжкото и женското, за да се запазят като семена техните съществувания на Земята. Осма глава е озаглавена „Набиране на видовете". Разделените вещи се съединяват, възвръщат се към своите общи принципи.
1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това
свято
убежище.
И поведе Елохим да премине диханието му (Роах) по Земята от единия край до другия, и беше укротено разширението на водата. 2.Източниците на безграничните потенциални бездни бяха заключени, умножаващите се сили на водата се спряха в небесата; и водната атмосфера, която падаше на маси, се изтощи. 3.Развълнуваните от периодическите движения на приливи и отливи, уравновесени на Земята води, дойдоха най-после в своето първо състояние. Те се ограничиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлинни периоди. Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване" - започва се новото движение.
към текста >>
От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения
свят
.
Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма. З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания.
От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения
свят
.
Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили. В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци. Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата. Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при своята космогония Мойсей обръща преди всичко внимание на силите, които извършват космичното строителство, отколкото на външните материални форми и явления.
към текста >>
69.
Учителят за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен
свят
, а под земя се разбира проявеният
свят
, а не само физическата земя.
Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието.
Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен
свят
, а под земя се разбира проявеният
свят
, а не само физическата земя.
Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание.
към текста >>
Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения
свят
.
Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание.
Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения
свят
.
Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към текста >>
Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения
свят
под въздействието на Божествения Дух, който организира света.
Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ."
Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения
свят
под въздействието на Божествения Дух, който организира света.
И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е. силите започват да действуват в две противоположни посоки.
към текста >>
И започва разделение между
нисшите
и висшите качества на водата, става поляризиране на силите, като едни добиват възходящо направление, а други низходящо.
И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е. силите започват да действуват в две противоположни посоки.
И започва разделение между
нисшите
и висшите качества на водата, става поляризиране на силите, като едни добиват възходящо направление, а други низходящо.
Възходящото състояние на силите образува небето, а низходящото образува земята. Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми.
към текста >>
Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения
свят
, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения
свят
.
силите започват да действуват в две противоположни посоки. И започва разделение между нисшите и висшите качества на водата, става поляризиране на силите, като едни добиват възходящо направление, а други низходящо. Възходящото състояние на силите образува небето, а низходящото образува земята. Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата.
Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения
свят
, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения
свят
.
Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми. В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния свят. С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е.
към текста >>
В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния
свят
.
Възходящото състояние на силите образува небето, а низходящото образува земята. Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми.
В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния
свят
.
С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство. След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е.
към текста >>
С това е показано създаването на първообразите на етерния
свят
, който се изявява на Земята чрез растителното царство.
Това става във втория ден на творението, във втория период, за който не се казва нито добро, нито лошо. В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми. В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния свят.
С това е показано създаването на първообразите на етерния
свят
, който се изявява на Земята чрез растителното царство.
След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална виделина на Земята. В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа.
към текста >>
Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога
свят
постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам.
В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина.
Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога
свят
постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам.
В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло.
към текста >>
Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения
свят
, които в окултната наука наричат астрален
свят
, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност."
Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения
свят
, които в окултната наука наричат астрален
свят
, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е.
към текста >>
от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния
свят
.
Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния
свят
.
В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото.
към текста >>
В този
свят
е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят.
В този
свят
е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят.
към текста >>
От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален
свят
става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е.
Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото.
От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален
свят
става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е.
на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние."
към текста >>
В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния
свят
." Това са четирите стихии на етерния
свят
, който огражда астралния
свят
.
В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото.
В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния
свят
." Това са четирите стихии на етерния
свят
, който огражда астралния
свят
.
След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят. Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно.
към текста >>
От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния
свят
и да слезе във физическия
свят
.
на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние."
От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния
свят
и да слезе във физическия
свят
.
Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно. След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си. В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева.
към текста >>
Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия
свят
, където съществуват доброто и злото едновременно.
В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят.
Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия
свят
, където съществуват доброто и злото едновременно.
След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си. В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева. Това е много дълбок окултен символ.
към текста >>
В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния
свят
те са създадени след него.
В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят. Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно. След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си.
В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния
свят
те са създадени след него.
И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева. Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно.
към текста >>
Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния
свят
в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха.
Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека.
Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния
свят
в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха.
Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния свят, където е живял във физическия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
към текста >>
Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния
свят
, където е живял във физическия
свят
.
Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха.
Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния
свят
, където е живял във физическия
свят
.
След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
към текста >>
70.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения
свят
.
На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките.
И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения
свят
.
Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането. Оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представлява плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на Земята."
към текста >>
Според окултистите раят е бил в астралния
свят
и там е станало грехопадането.
„За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая.
Според окултистите раят е бил в астралния
свят
и там е станало грехопадането.
Оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представлява плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на Земята." „Казва се също в писанието, че раят бил ограден с четири реки. Съвременните хора търсят тези четири реки към Тигър и Ефрат. Но окултистите поддържат, че четирите реки са в самия човек.
към текста >>
По-
нисшите
същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха. И всичкото нещастие на съвременните хора се дължи на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са учили през куп за грош и сега трябва да служат със сърцето си, да проверят какво не са научили, за да го изправят." „Дървото на живота, за което се говори в Писанието, представя целокупния космичен живот, на който всички същества, от най-малките до най-големите, представят части.
По-
нисшите
същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете.
Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота.
към текста >>
И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия
свят
, за да се учат от собствените си опитности и страдания."
Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете.
И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия
свят
, за да се учат от собствените си опитности и страдания."
„Така че причината за излизането на първите хора из рая беше изкусителят - змията - адептът на черната ложа. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат от рая. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се заключава в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева.
към текста >>
Той започна да им описва красотата на външния
свят
, с което ги съблазни.
Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и страдания." „Така че причината за излизането на първите хора из рая беше изкусителят - змията - адептът на черната ложа.
Той започна да им описва красотата на външния
свят
, с което ги съблазни.
Обаче те не знаеха как да излязат от рая. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се заключава в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодовете, когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адам и при първия случай, който й се предостави, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво.
към текста >>
Северният полюс представя още умствения
свят
, а южният полюс - астралния
свят
."
Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс.
Северният полюс представя още умствения
свят
, а южният полюс - астралния
свят
."
В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия манас, както го наричат. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо не дойде по-рано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота.
към текста >>
Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум,
нисшия
манас, както го наричат.
Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?
Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум,
нисшия
манас, както го наричат.
Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо не дойде по-рано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. - Ама как ще влезеш в мене? - попитала Ева.
към текста >>
И когато организира сушата и я обработи, ще мине от физическия
свят
в духовния и оттам в Божествения.
Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани. Творец ще бъде той. Ученикът ще твори. Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе.
И когато организира сушата и я обработи, ще мине от физическия
свят
в духовния и оттам в Божествения.
Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце.
към текста >>
Египет е физическият
свят
.
Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни. После ще отидете в пустинята - това е чистият живот. След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран.
Египет е физическият
свят
.
откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота. И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.
към текста >>
Фараонът е князът на този
свят
, който иска да задържи човека тук на Земята.
След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга.
Фараонът е князът на този
свят
, който иска да задържи човека тук на Земята.
Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота. И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.
към текста >>
Червеното море е астралният
свят
, през който човек трябва да мине.
Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята.
Червеното море е астралният
свят
, през който човек трябва да мине.
Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота. И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.
към текста >>
Пустинята е умственият
свят
, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота.
Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине.
Пустинята е умственият
свят
, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота.
И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.
към текста >>
И най-после Ханаанската земя - това е Божественият
свят
, родината на душата.
Египет е физическият свят. откъдето човек бяга. Фараонът е князът на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята. Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота.
И най-после Ханаанската земя - това е Божественият
свят
, родината на душата.
към текста >>
71.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цял
свят
се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния
свят
, където става творението."
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".
Цял
свят
се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния
свят
, където става творението."
За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
към текста >>
Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ
свят
, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ
свят
, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес.
към текста >>
И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния
свят
, а е в Божествения
свят
.
В настоящия Земен период нашето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция. А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период.
И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния
свят
, а е в Божествения
свят
.
Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка.
към текста >>
Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния
свят
, а в духовния
свят
.
Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея."
Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния
свят
, а в духовния
свят
.
Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
към текста >>
Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували
нисшите
сили на душата на елохимите.
В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен.
Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували
нисшите
сили на душата на елохимите.
Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата.
към текста >>
Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-
нисш
от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят.
Една друга характерност на това съзнание е, че нещата не му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така както днешното съновидно съзнание представя подобни символи. Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина. По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек.
Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-
нисш
от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят.
Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи.
към текста >>
При проникване в духовния
свят
човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи.
Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности.
При проникване в духовния
свят
човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи.
Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности. Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание.
към текста >>
Когато човек влезе в умствения
свят
, той вече може да разпознава ясно реалното от образното.
Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи.
Когато човек влезе в умствения
свят
, той вече може да разпознава ясно реалното от образното.
Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности. Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание. В началото на ясновид- ството човек съвсем не вижда външните духовни същества, а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание.
към текста >>
Външният
свят
е бил възприеман от него като един вътрешен
свят
, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране.
Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството. В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство. В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него.
Външният
свят
е бил възприеман от него като един вътрешен
свят
, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране.
И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот.
към текста >>
От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния
свят
.
В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне. Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите.
От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния
свят
.
Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука.
към текста >>
Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден
свят
, който се доближава непосредствено до нашата Земя.
Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите. От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони.
Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден
свят
, който се доближава непосредствено до нашата Земя.
Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна.
към текста >>
Тогава кондензацията достига до етерния
свят
.
Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека.
Тогава кондензацията достига до етерния
свят
.
макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот.
към текста >>
Той още принадлежи на етерния
свят
.
Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя.
Той още принадлежи на етерния
свят
.
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е.
към текста >>
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния
свят
.
В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят.
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния
свят
.
То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
към текста >>
Затова човек е трябвало да почака в етерния
свят
.
То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
Затова човек е трябвало да почака в етерния
свят
.
А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма.
към текста >>
което трябва да стане в надсетивния
свят
, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване.
Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това.
което трябва да стане в надсетивния
свят
, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване.
Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си.
към текста >>
Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок
свят
.
Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота. Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя. И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината.
Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок
свят
.
Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това. което се нарича рай. в това последното трябва да се търси нещо по-дълбоко. Окултната наука ни изяснява това. Много ясно е от разказа на Библията, че раят не е съществувал на физическата Земя, а се е намирал над земната повърхност, в облаците, в пространството така да се каже.
към текста >>
Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния
свят
.
И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция.
Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния
свят
.
Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер:
към текста >>
72.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия
свят
и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие.
ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг.
Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия
свят
и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие.
То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам.
към текста >>
В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния
свят
и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен.
В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния
свят
и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово.
Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
към текста >>
Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия
свят
.
Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия
свят
.
Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите.
към текста >>
Духа
Святаго
.
Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е.
Духа
Святаго
.
Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя.
към текста >>
Известно е, че Христос счита греха срещу Духа
Святаго
за непростим.
Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт.
Известно е, че Христос счита греха срещу Духа
Святаго
за непростим.
Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии.
към текста >>
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния
свят
и оживявал този
свят
.
Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния
свят
и оживявал този
свят
.
Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
към текста >>
А това същество можем да го видим само в духовния
свят
.
Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа.
А това същество можем да го видим само в духовния
свят
.
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези.
към текста >>
Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия
свят
, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно.
Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия
свят
, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност.
към текста >>
Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния
свят
.
Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване.
Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния
свят
.
След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
към текста >>
След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния
свят
при 7 пъти по 7.
Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят.
След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния
свят
при 7 пъти по 7.
Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения.
към текста >>
Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния
свят
и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения.
Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния
свят
и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е.
на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
към текста >>
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния
свят
.
Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния
свят
.
И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
към текста >>
И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-
нисшите
инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос".
на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-
нисшите
инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос".
Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони.
към текста >>
Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния
свят
.
Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос".
Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния
свят
.
За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е.
към текста >>
Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия
свят
.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват.
Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия
свят
.
За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
към текста >>
За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния
свят
, съчетавани по особени закони.
И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния
свят
, съчетавани по особени закони.
И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили.
към текста >>
Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния
свят
.
през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7.
Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния
свят
.
Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети.
към текста >>
Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния
свят
, до границата на тайната.
И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят.
Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния
свят
, до границата на тайната.
Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това.
към текста >>
Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния
свят
.
Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото.
Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния
свят
.
Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували.
към текста >>
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически
свят
, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение.
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически
свят
, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
към текста >>
Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния
свят
.
Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора.
Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния
свят
.
Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа.
към текста >>
Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния
свят
, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа.
Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния
свят
, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист.
към текста >>
Онзи, който е намирал този път към духовния
свят
в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества.
за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? "
Онзи, който е намирал този път към духовния
свят
в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества.
Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения.
към текста >>
Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия
свят
, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат.
Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили.
Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия
свят
, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат.
Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители.
към текста >>
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния
свят
на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали.
" Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали.
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния
свят
на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали.
Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
към текста >>
Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия
свят
човек има чувството за своя Аз.
Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители.
Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия
свят
човек има чувството за своя Аз.
При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство.
към текста >>
При старото Посвещение, при проникване в духовния
свят
това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз.
При старото Посвещение, при проникване в духовния
свят
това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз.
към текста >>
И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и
нисши
желания, които искат да отделят човека от външния
свят
.
Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало.
И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и
нисши
желания, които искат да отделят човека от външния
свят
.
Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения.
към текста >>
Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния
свят
да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато.
Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят.
Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния
свят
да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато.
Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове.
към текста >>
че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния
свят
.
И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това.
че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния
свят
.
При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло.
към текста >>
При събуждане човек слиза от един висш
свят
и се потопява в своето физическо и етерно тела.
Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят.
При събуждане човек слиза от един висш
свят
и се потопява в своето физическо и етерно тела.
Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло.
към текста >>
Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия
свят
.
Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела.
Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия
свят
.
Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло.
към текста >>
Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия
свят
.
За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия
свят
.
Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто.
към текста >>
Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния
свят
, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход.
Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени.
Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния
свят
, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход.
С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод.
към текста >>
Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния
свят
.
Така ние имаме три различни нюанси на проява: първо, проявата на определен астрален факт, който се изразява навън - това е означено с думата Ход. След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо. Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес.
Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния
свят
.
Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта.
към текста >>
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически
свят
, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически
свят
, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>
Това е сетивният
свят
, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз.
Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува.
Това е сетивният
свят
, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз.
С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена.
към текста >>
При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия
свят
, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия
свят
.
Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите.
При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия
свят
, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия
свят
.
Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец.
към текста >>
Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния
свят
.
При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност.
Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния
свят
.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят.
към текста >>
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия
свят
.
Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия
свят
.
Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание.
към текста >>
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия
свят
.
Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика.
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия
свят
.
Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
към текста >>
Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия
свят
, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание.
Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия
свят
, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна.
към текста >>
Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения
свят
към физическия.
То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая."
Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения
свят
към физическия.
Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена.
към текста >>
Днес целият християнски
свят
вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра.
И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име.
Днес целият християнски
свят
вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра.
Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си.
към текста >>
73.
Учението на Кабала за човека
- Влад Пашов (1902- 1974)
Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв
свят
, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената.
Учението на Кабала за човека
Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв
свят
, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената.
Според Кабала човек се състои от три главни части: 1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш. 2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама. 3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа.
към текста >>
1.Субстанция
нисша
, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
Учението на Кабала за човека Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части:
1.Субстанция
нисша
, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама. 3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа. Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля.
към текста >>
74.
Учението за душата според Кабала
- Влад Пашов (1902- 1974)
Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата
свята
.
Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина.
Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата
свята
.
Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение.
към текста >>
Нефеш представя най-
нисшата
част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния
свят
.
Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество.
Нефеш представя най-
нисшата
част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния
свят
.
Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени.
към текста >>
Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния
свят
и само чрез влиянието на този
свят
тя произвежда жизнените функции.
Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят.
Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния
свят
и само чрез влиянието на този
свят
тя произвежда жизнените функции.
Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах.
към текста >>
Същевременно тя въздейства на външния
свят
благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава.
Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции.
Същевременно тя въздейства на външния
свят
благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава.
Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах. Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят.
към текста >>
Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния
свят
.
Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах.
Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния
свят
.
Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек.
към текста >>
Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния
свят
, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса.
Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента.
Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния
свят
, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса.
Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност.
към текста >>
следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения
свят
с външния
свят
, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност.
Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса. Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах.
следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения
свят
с външния
свят
, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност.
Следователно външният свят чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят. От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух. Духът живее собствен живот в духовния свят, с който се намира в постоянна връзка. Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението.
към текста >>
Следователно външният
свят
чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния
свят
.
Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност.
Следователно външният
свят
чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния
свят
.
От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух. Духът живее собствен живот в духовния свят, с който се намира в постоянна връзка. Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението. Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик.
към текста >>
Духът живее собствен живот в духовния
свят
, с който се намира в постоянна връзка.
ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност. Следователно външният свят чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят. От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух.
Духът живее собствен живот в духовния
свят
, с който се намира в постоянна връзка.
Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението. Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик. Това, което е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от чистия, идеалния Дух - Нешама. Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме три части, обединени в едно.
към текста >>
В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-
нисшият
елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него.
Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик. Това, което е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от чистия, идеалния Дух - Нешама. Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме три части, обединени в едно. Това е чистият човешки Дух, казано в най-широк смисъл на думата.
В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-
нисшият
елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него.
Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си".
към текста >>
Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния
свят
.
Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето.
Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния
свят
.
Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество. Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с Бога. По същият начин Руах се е откъснал от Нешама, а Нефеш е изгубил своята тясна връзка с Руах. Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите нисши части на човешкото същество.
към текста >>
Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на
нисшите
части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите
нисши
части на човешкото същество.
Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето. Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят. Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество. Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с Бога. По същият начин Руах се е откъснал от Нешама, а Нефеш е изгубил своята тясна връзка с Руах.
Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на
нисшите
части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите
нисши
части на човешкото същество.
към текста >>
75.
Душата по време на смъртта и след смъртта
- Влад Пашов (1902- 1974)
Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата душа се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и
нисшите
телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото.
И човек може дълго време още да живее без присъствието на Нешама. Преди момента на смъртта съставът на умиращия се увеличава с една допълнителна част на най-висшите части на Руах, поради което човек вижда това, което е било скрито от неговите очи през време на живота. Често неговото зрение прониква далече в пространството и той може да види своите покойни родители и приятели. Когато настъпи критичният момент, Руах, която преди това е прониквала всички части на тялото, започва да го напуска, от което настават конвулсивни агонии, често много силни. След това цялата духовна същност на човека преминава в сърцето и се скрива от злите духове, които се нахвърлят на тялото, подобно на това, както ястребът се нахвърля върху скрития в своето гнездо гълъб.
Раздялата на Руах с тялото е твърде тежка, защото Руах или живата душа се намира между висшата духовна безконечна област (Нешама) и
нисшите
телесни области (Нефеш), клонейки ту към едното, ту към другото.
Руах, бидейки орган на волята, съставя човешката личност. Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни.
към текста >>
Нефеш, бидейки най-
нисша
духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото.
Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица. След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб.
Нефеш, бидейки най-
нисша
духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото.
Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото. Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа. Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят.
към текста >>
Когато този
нисш
, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар.
Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло.
Когато този
нисш
, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар.
Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим.
към текста >>
Според Кабала, цялата вселена е разделена на три
свята
, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама.
Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия.
Според Кабала, цялата вселена е разделена на три
свята
, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама.
Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия.
към текста >>
Всеки един от тези три
свята
е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека.
Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива.
Всеки един от тези три
свята
е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека.
Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
към текста >>
Трите
свята
, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала.
След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека.
Трите
свята
, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала.
Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник.
към текста >>
Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от
нисшите
области на Асия.
Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12).
Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от
нисшите
области на Асия.
Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ.
към текста >>
А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е
свят
формиращ.
Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност.
А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е
свят
формиращ.
Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем.
към текста >>
Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „
свят
на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност.
Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ.
Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „
свят
на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност.
Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина
към текста >>
Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя
свят
, е възможна само чрез целем.
А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека.
Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя
свят
, е възможна само чрез целем.
Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята природа, характер или степен на духовност на всяко от началата, към които принадлежи. Само чрез целем Нефеш, Руах и Нешама имат възможност да се проявят навън. На това се дължи цялото телесно съществуване на човека на земята, защото всяко влияние на сетивата и усещанията отгоре се произвежда посредством тези целеми. Процесът на смъртта става само в различните целеми, защото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва, че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в Нешама, за да се скрият последователно в Руах и Нефеш.
към текста >>
Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или
нисшите
духове.
Това трябва да се разбира в такъв смисъл, че те престават да дейс- твуват със своите сили. Обаче, в момента на изчезването на Руах, те се привързват към процеса на живота, „за да усетят вкуса на смъртта", казва Зохар. Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на същество чисто магическо. Затова целем на Нефеш не може непосредствено да действа у нашите външни сетива. Тогава се пита, какво ни се явява при появата на мъртвите, дали духът на костите, или въздушната ефирна материя на света Асия, която се облича в целем на Нефеш, за да стане видима за очите?
Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или
нисшите
духове.
Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят. Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни." Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
към текста >>
Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен
свят
, способни мигновено да се разсеят.
Обаче, в момента на изчезването на Руах, те се привързват към процеса на живота, „за да усетят вкуса на смъртта", казва Зохар. Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на същество чисто магическо. Затова целем на Нефеш не може непосредствено да действа у нашите външни сетива. Тогава се пита, какво ни се явява при появата на мъртвите, дали духът на костите, или въздушната ефирна материя на света Асия, която се облича в целем на Нефеш, за да стане видима за очите? Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или нисшите духове.
Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен
свят
, способни мигновено да се разсеят.
Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни." Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
към текста >>
Ето защо всеки
свят
има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или нисшите духове. Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят. Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни."
Ето защо всеки
свят
има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
към текста >>
76.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на
святия
човек.
Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние." В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните дела, че са нечестиви. Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат Бога са се развратили и няма кой да прави добро. И Господ казва: „Нямат ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват, че няма Бог. Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог.
В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на
святия
човек.
Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е.
към текста >>
А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния
свят
.
да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора.
А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния
свят
.
Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми.
към текста >>
Но Ти Си
Свят
... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит.
Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам.
Но Ти Си
Свят
... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит.
В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води.
към текста >>
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите
свята
- физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите
свята
- физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
към текста >>
Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите
свята
и получава Посвещение.
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.
Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите
свята
и получава Посвещение.
И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място?
към текста >>
- Божественйя
свят
- И кой ще застане на
святото
Негово място?
Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня?
- Божественйя
свят
- И кой ще застане на
святото
Негово място?
" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя?
към текста >>
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие
свято
." След това говори за силата на гласа Господен.
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие
свято
." След това говори за силата на гласа Господен.
Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
към текста >>
Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния
свят
.
Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне.
Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния
свят
.
И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова."
към текста >>
И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения
свят
, който е светът на гласа, на Словото.
Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят.
И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения
свят
, който е светът на гласа, на Словото.
„Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа.
към текста >>
А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и
нисшия
, да заколят ходещите в правота.
Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто.
А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и
нисшия
, да заколят ходещите в правота.
Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. понеже следвам доброто. Да ме не оставиш.
към текста >>
Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и
святи
.
Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и
святи
.
С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни.
към текста >>
Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към
нисшата
човешка природа, която е сложна, т.е.
Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби.
Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към
нисшата
човешка природа, която е сложна, т.е.
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс.
към текста >>
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира
нисшата
човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото.
С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е.
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира
нисшата
човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото.
47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар.
към текста >>
Под езичници тук се разбира
нисшият
душевен живот - страсти, инстинкти.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
Под езичници тук се разбира
нисшият
душевен живот - страсти, инстинкти.
И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога.
към текста >>
74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко
свято
, и притесняват и унищожават Светилищата.
Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел.
74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко
свято
, и притесняват и унищожават Светилищата.
И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот.
към текста >>
Боже, в
Святост
е пътят Ти."
В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
Боже, в
Святост
е пътят Ти."
78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа.
към текста >>
В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения
свят
, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
- Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие.
В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения
свят
, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си.
към текста >>
Истинни са всичките Му заповеди...
Свято
и Страшно е Името Му.
владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... " 111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост. „Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие.
Истинни са всичките Му заповеди...
Свято
и Страшно е Името Му.
Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
към текста >>
Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е
Свято
и Страшно, и че то е голяма сила.
111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост. „Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век."
Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е
Свято
и Страшно, и че то е голяма сила.
Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя!
към текста >>
Понеже всеки аркан има отношение към трите
свята
- физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен.
Понеже всеки аркан има отношение към трите
свята
- физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти."
към текста >>
138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към
Святия
Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим.
138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към
Святия
Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми. 139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?...
към текста >>
Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения
свят
и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща.
Тебе е тъмнината като виделината... " „Защото чудно и страшно съм създаден. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше."
Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения
свят
и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща.
Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
към текста >>
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния
свят
.
Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния
свят
.
И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.
към текста >>
141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и
свят
живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата.
А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата.
141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и
свят
живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата.
Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си.
към текста >>
77.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
организиран и устроен
свят
".
Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е.
организиран и устроен
свят
".
Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството.
към текста >>
Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния
свят
от земния човек.
Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма.
Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния
свят
от земния човек.
Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението.
към текста >>
Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния
свят
.
Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо.
Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния
свят
.
Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори.
към текста >>
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия
свят
.
И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск.
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия
свят
.
Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
към текста >>
Значи, той е получил учението направо от Духовния
свят
, а не по физически начин.
Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
Значи, той е получил учението направо от Духовния
свят
, а не по физически начин.
И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания.
към текста >>
Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния
свят
, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите.
Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния
свят
, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото.
към текста >>
За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия
свят
.
Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството.
За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия
свят
.
Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците".
към текста >>
Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен
свят
може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази.
Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите.
Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен
свят
може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази.
Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието.
към текста >>
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия
свят
произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението.
Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците".
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия
свят
произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението.
Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
към текста >>
Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния
свят
.
(За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички.
Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния
свят
.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
към текста >>
В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния
свят
и време.
Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие".
В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния
свят
и време.
Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва:
към текста >>
Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения
свят
.
Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане.
Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения
свят
.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието.
към текста >>
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този
свят
, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието.
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този
свят
, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
към текста >>
Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния
свят
.
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния
свят
.
За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва:
към текста >>
Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия
свят
и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него.
Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия
свят
и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу.
Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
към текста >>
Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният
свят
.
Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек.
Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният
свят
.
Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
към текста >>
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически
свят
, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса.
Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия.
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически
свят
, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса.
Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
към текста >>
Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния
свят
, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите.
Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание.
Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния
свят
, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите.
Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
към текста >>
Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния
свят
, с духовните Същества от този
свят
и преди всичко със самия Христос.
Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни.
Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния
свят
, с духовните Същества от този
свят
и преди всичко със самия Христос.
Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното:
към текста >>
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия
свят
има тъмнина.
Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА.
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия
свят
има тъмнина.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
към текста >>
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния
свят
може по-правилно да осветява пътя на човека.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя".
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния
свят
може по-правилно да осветява пътя на човека.
Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит.
към текста >>
Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен
свят
и всички тела почват да действуват в унисон.
Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло.
Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен
свят
и всички тела почват да действуват в унисон.
Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека.
към текста >>
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния
свят
, с възвишените духовни Същества.
Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука.
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния
свят
, с възвишените духовни Същества.
Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
към текста >>
Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния
свят
.
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството.
Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния
свят
.
Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа.
към текста >>
А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този
свят
, може да следва своето окултно развитие.
Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи".
А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този
свят
, може да следва своето окултно развитие.
Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението.
към текста >>
Минералната почва е по-
нисше
същество, отколкото растението.
В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата.
Минералната почва е по-
нисше
същество, отколкото растението.
Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване.
към текста >>
И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-
нисше
същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване.
При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна.
И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-
нисше
същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване.
И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление.
към текста >>
След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред
нисшето
.
И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление.
След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред
нисшето
.
И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство.
към текста >>
А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред
нисшето
.
И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство.
А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред
нисшето
.
Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни.
към текста >>
Тогава човек вижда в астралния
свят
това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците.
Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
Тогава човек вижда в астралния
свят
това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа.
към текста >>
Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния
свят
.
Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада.
Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния
свят
.
Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък.
към текста >>
Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия
свят
.
Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък.
Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия
свят
.
Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично.
към текста >>
Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния
свят
.
Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа.
Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния
свят
.
Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество.
към текста >>
Защото този
свят
, който ние възприемаме като външен
свят
, е израз на Духа, който сега озарява човека.
Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него.
Защото този
свят
, който ние възприемаме като външен
свят
, е израз на Духа, който сега озарява човека.
А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител.
към текста >>
А нашият вътрешен
свят
е обективен
свят
за Духа.
Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека.
А нашият вътрешен
свят
е обективен
свят
за Духа.
И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност?
към текста >>
Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния
свят
към Светилището на Мистериите, отвън навътре.
У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението.
Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния
свят
към Светилището на Мистериите, отвън навътре.
От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде.
към текста >>
организиран и устроен
свят
.
Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е.
организиран и устроен
свят
.
Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
към текста >>
Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим
свят
, който наричаме феноменален, се намира един реален
свят
, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния
свят
.
Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят.
Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим
свят
, който наричаме феноменален, се намира един реален
свят
, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния
свят
.
Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>
Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален
свят
и със Съществата, които живеят в този
свят
.
Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение.
Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален
свят
и със Съществата, които живеят в този
свят
.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
към текста >>
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този
свят
и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен
свят
, той ще намери този
свят
изпълнен с Христа.
Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този
свят
и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен
свят
, той ще намери този
свят
изпълнен с Христа.
Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
към текста >>
Както Слънцето изпълва целия физически
свят
, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен
свят
като една Светлина без сенки.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
Както Слънцето изпълва целия физически
свят
, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен
свят
като една Светлина без сенки.
И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
към текста >>
Това ученикът преживява като влезе в Духовния
свят
.
Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света".
Това ученикът преживява като влезе в Духовния
свят
.
И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
към текста >>
За да влезе ученикът във връзка с този
свят
, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
За да влезе ученикът във връзка с този
свят
, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
към текста >>
В това време душата му преминава в Духовния
свят
и там има връзка с различни възвишени Същества.
Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
В това време душата му преминава в Духовния
свят
и там има връзка с различни възвишени Същества.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа.
към текста >>
И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия
свят
.
Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа.
И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия
свят
.
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
78.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия
свят
, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския
свят
.
Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия
свят
, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския
свят
.
Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора.
към текста >>
Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния
свят
.
Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци."
Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния
свят
.
Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора.
към текста >>
При него Духовния
свят
се разкрива в образи.
Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване.
При него Духовния
свят
се разкрива в образи.
Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание.
към текста >>
Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния
свят
по един от тези три начина на познание.
При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни.
Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния
свят
по един от тези три начина на познание.
Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло.
към текста >>
Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния
свят
- интуицията.
Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество.
Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния
свят
- интуицията.
Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле".
към текста >>
Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен
свят
и които са се научили да изразяват видяното в образния
свят
със средствата на вдъхновението.
Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото.
Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен
свят
и които са се научили да изразяват видяното в образния
свят
със средствата на вдъхновението.
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества.
към текста >>
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния
свят
, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията.
Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението.
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния
свят
, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията.
За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор.
към текста >>
Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния
свят
и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния
свят
и да влязат във връзка с възвишените Същества.
Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание.
Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния
свят
и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния
свят
и да влязат във връзка с възвишените Същества.
Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят.
към текста >>
То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния
свят
.
Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос.
То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния
свят
.
По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
към текста >>
Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият
свят
се разкрива пред тези пастири.
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание.
Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият
свят
се разкрива пред тези пастири.
И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието.
към текста >>
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния
свят
, обиквали са все повече земния живот.
Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния
свят
, обиквали са все повече земния живот.
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва.
към текста >>
Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния
свят
под образа на Духа - Лъв.
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан.
Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния
свят
под образа на Духа - Лъв.
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие.
към текста >>
Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния
свят
и духовния живот.
Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената.
Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния
свят
и духовния живот.
Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения.
към текста >>
За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния
свят
, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове.
(5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари?
За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния
свят
, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове.
Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове.
към текста >>
Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по-
нисш
клир, по-
нисши
свещеници.
Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите.
Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по-
нисш
клир, по-
нисши
свещеници.
Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите.
към текста >>
В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият
свят
трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството.
Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово.
В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият
свят
трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството.
Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар.
към текста >>
79.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-
нисшият
, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло.
И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото.
Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-
нисшият
, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло.
В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес.
към текста >>
Езерото, в случая, представя етерния
свят
, където учениците са се събрали през нощта.
Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов. Този риболов е необикновен.
Езерото, в случая, представя етерния
свят
, където учениците са се събрали през нощта.
На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа. Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле.
към текста >>
Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния
свят
и ги връща на сушата, на физическото поле.
Езерото, в случая, представя етерния свят, където учениците са се събрали през нощта. На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа.
Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния
свят
и ги връща на сушата, на физическото поле.
И там говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия?
към текста >>
Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия
свят
.
Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята.
Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия
свят
.
Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни.
към текста >>
Когато вътрешният духовен
свят
се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството".
И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят.
Когато вътрешният духовен
свят
се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството".
С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел.
към текста >>
80.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
проявление на етерния
свят
във физическия
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ Сърцето като орган на виждане на етерния Христос или
проявление на етерния
свят
във физическия
Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос, сцената с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците. Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото- сови цветя или чакри. Най-централният от лотосовите цветове се развива в областта на човешкото сърце. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В древността етерното сърце е преобладавало.
към текста >>
Едната Мария Магдалина, която е
нисшата
животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария.
Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души.
Едната Мария Магдалина, която е
нисшата
животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария.
В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата.
към текста >>
Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния
свят
: бурята на въздушното царство разбунтува и морето.
Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него.
Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния
свят
: бурята на въздушното царство разбунтува и морето.
Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата.
към текста >>
Тогава човек възприема етерния
свят
като светлина.
Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане.
Тогава човек възприема етерния
свят
като светлина.
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
към текста >>
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния
свят
.
"Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина.
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния
свят
.
Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
към текста >>
Етерният
свят
се проявява във физическия
свят
като светлина и като животворна сила.
В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер.
Етерният
свят
се проявява във физическия
свят
като светлина и като животворна сила.
И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи.
към текста >>
И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния
свят
във физическия.
Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила.
И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния
свят
във физическия.
Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество.
към текста >>
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния
свят
като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния
свят
като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален".
към текста >>
хората от физическия
свят
, който е тъмнина по отношение на етерния
свят
.
Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
хората от физическия
свят
, който е тъмнина по отношение на етерния
свят
.
Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален". Това е Светлината на етерния свят, която чрез Христос прониква във физическия свят и в сърцата на хората.
към текста >>
Това е Светлината на етерния
свят
, която чрез Христос прониква във физическия
свят
и в сърцата на хората.
хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален".
Това е Светлината на етерния
свят
, която чрез Христос прониква във физическия
свят
и в сърцата на хората.
Такива са и думите за светкавицата, каквито в Евангелието на Лука има много. Така например, Христос говори, че видял Сатана да пада като светкавица от небето (10; 18). За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица.
към текста >>
"И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния
свят
във физическия.
Така например, Христос говори, че видял Сатана да пада като светкавица от небето (10; 18). За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба.
"И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния
свят
във физическия.
Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения.
към текста >>
Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния
свят
.
За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия.
Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния
свят
.
За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос.
към текста >>
Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния
свят
, което преминава през цялото Евангелие.
Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека.
Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния
свят
, което преминава през цялото Евангелие.
В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие.
към текста >>
81.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния
Свят
.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния
Свят
.
Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър.
към текста >>
Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на
нисшите
сили.
Неговата вяра не може да се проникне от светлината на виждането и затова изпадна в тъмнината на незнанието, на забравата. Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с тайнственост сцена. На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането.
Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на
нисшите
сили.
В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32). След това Христос казва на учениците си тайнствените думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса? Те отговориха: Никога, от нищо. Тогаз той им рече: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и тържик. Но който няма, да продаде дрехата си и да си купи меч.
към текста >>
Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния
свят
, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа.
Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа.
Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния
свят
, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа.
Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;49-51).
към текста >>
Това са двата
святкащи
меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света.
Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите.
Това са двата
святкащи
меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света.
С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре". И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат ангелски хор. Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост.
към текста >>
Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов
свят
на светлина и знание.
Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре". И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат ангелски хор. Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света.
Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов
свят
на светлина и знание.
Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество.
към текста >>
Царството на отвъдния
свят
се разлива в нашето отсамно царство.
Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира.
Царството на отвъдния
свят
се разлива в нашето отсамно царство.
С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
към текста >>
82.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния
свят
да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза.
Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния
свят
да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност.
Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител.
към текста >>
В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния
свят
и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново.
В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния
свят
и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа.
към текста >>
Така са получавали откровения от духовния
свят
.
По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло.
Така са получавали откровения от духовния
свят
.
Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство.
към текста >>
Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния
свят
, и духовният
свят
трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27).
Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния
свят
, и духовният
свят
трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят.
към текста >>
Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния
свят
и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана.
Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния
свят
и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
към текста >>
За момент те проглеждат в духовния
свят
, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния
свят
и без знака на Соломон и на Йон.
Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
За момент те проглеждат в духовния
свят
, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния
свят
и без знака на Соломон и на Йон.
Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си.
към текста >>
С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния
свят
.
И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят.
С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния
свят
.
Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението.
към текста >>
Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-
нисша
сфера.
Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава.
Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-
нисша
сфера.
Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип. Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили.
към текста >>
С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния
свят
, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе.
В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света.
С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния
свят
, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе.
Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми.
към текста >>
И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния
свят
".
Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми.
И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния
свят
".
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение.
към текста >>
Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния
свят
, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение.
Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния
свят
, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички.
Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
към текста >>
83.
3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения
свят
и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове.
3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата В 5-та глава са ни предадени две важни знамения. Първото знамение е изгонването на нечистия дух от човека, който живее в гробищата, а второто знамение е изцелението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението. И в двете знамения са скрити дълбоки окултни истини, както и в цялото Евангелие.
В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения
свят
и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове.
Духовете познават Христа, докато хората гледат на Него като на обикновен човек. Нечистите духове, които Го посрещат, казват: " Какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине. на Всевишния Бог? Заклеваме Те в Бога, недей ни мъчи". Исус го пита: "Как ти е името?
към текста >>
И сега Христос, като ги изпъди от човечеството, ги праща в свинете - емблема на животинското царство, които под тяхно влияние се хвърлят в морето - символ на
нисшия
или животинския живот.
Докато преди това човек е бил силен физически и безумен, след изпъждането на духовете става кротък и умът му се намества, и в него се явява желание да следва Христа. На Земята Христос е във война с тъмните сили, които Той е победил в духовните светове. И сега Христос отива на Земята, на физическото поле, където се води генералното сражение между Христа, представител на светлите Божествени сили, и тъмните сили. Тази борба е започнала още преди грехопадането. Тогава тъмните сили победиха и взеха надмощие върху човека, вследствие на което той изпадна в робството на греха.
И сега Христос, като ги изпъди от човечеството, ги праща в свинете - емблема на животинското царство, които под тяхно влияние се хвърлят в морето - символ на
нисшия
или животинския живот.
С това Христос дава нов импулс на човешкото развитие, посочва на хората пътя, по който да се освободят от робството на тъмните сили. При първото знамение Христос изгонва един нечист дух, а при шестото знамение - изгонва легион. Това ни показва, че с все по-голямото организиране на Христовата сила в човечеството, тя ще срещне все по-голямо съпротивление, докато дойде Голгота, където тъмните сили, чрез предателството на Юда, приковават Христа на кръста. Но те не знаеха, че с това Той влиза в тяхното царство, разрушава затворите им, като освобождава човешките души от техния плен.
към текста >>
84.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Високата планина в окултен смисъл е емблема на висшия Божествен
свят
.
Защото не знаеше какво да отговори. И яви се облак и ги засени, и Глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте. И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого пред себе си, освен Исуса". Това е едно велико откровение, което тримата ученици са имали. Казано е, че Исус ги извежда на една висока планина насаме.
Високата планина в окултен смисъл е емблема на висшия Божествен
свят
.
издигане във висшето космично съзнание. В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание, пробужда свръхсъзнанието в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. Божествената природа на човека е троична. И тройката - Исус, Илия и Мойсей - представя както Висшата космична Троица, така и Божествената Троица в човека, която е идентична на Висшата космична Троица. Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на нисшата човешка природа, която също е троична.
към текста >>
Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на
нисшата
човешка природа, която също е троична.
Високата планина в окултен смисъл е емблема на висшия Божествен свят. издигане във висшето космично съзнание. В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание, пробужда свръхсъзнанието в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. Божествената природа на човека е троична. И тройката - Исус, Илия и Мойсей - представя както Висшата космична Троица, така и Божествената Троица в човека, която е идентична на Висшата космична Троица.
Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на
нисшата
човешка природа, която също е троична.
Какъв е смисълът на това откровение, на това Преображение и каква е целта на Христа? Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок замисъл. Петър казва: "Господи, да направим три шатри"; това е вече загатване за смисъла на откровението. Тримата ученици са трите шатри, в които Христос иска да вложи новия импулс, който Той внася в света, за да го предадат на хората. Всеки един от тях трябва да стане носител на един от
към текста >>
85.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ерусалим, това е физическият
свят
, в който Христос слиза.
От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята.
Ерусалим, това е физическият
свят
, в който Христос слиза.
На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма.
към текста >>
На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния
свят
Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния
свят
, които го посрещат преди да влезе във физическия
свят
.
В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза.
На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния
свят
Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния
свят
, които го посрещат преди да влезе във физическия
свят
.
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото.
към текста >>
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този
свят
, към княза на този
свят
.
Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят.
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този
свят
, към княза на този
свят
.
Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп".
към текста >>
В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния
свят
.
Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата. Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата.
В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния
свят
.
Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр.
към текста >>
Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия
свят
е отместена и човек вижда в духовния
свят
.
Вярата е едно семе в човешката душа, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство. Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини.
Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия
свят
е отместена и човек вижда в духовния
свят
.
Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли.
към текста >>
Физическият
свят
представлява планината, която разделя човека от духовния
свят
.
Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини. Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е отместена и човек вижда в духовния свят.
Физическият
свят
представлява планината, която разделя човека от духовния
свят
.
Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога.
към текста >>
Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият
свят
- се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният
свят
е открит за човека, той вижда в духовния
свят
.
Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини. Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е отместена и човек вижда в духовния свят. Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят.
Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият
свят
- се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният
свят
е открит за човека, той вижда в духовния
свят
.
По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
към текста >>
По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия
свят
.
Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини. Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е отместена и човек вижда в духовния свят. Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят.
По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия
свят
.
На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне".
към текста >>
Кесарят в човека е
нисшата
природа, тялото.
Затова Го питат: "Право ли е да се дава данък на кесаря? " Той иска да Му покажат една монета, с която плащат данък. Те Му подават монетата и Той им казва: "Чий е този образ и този надпис? " Те отговарят: "На кесаря". Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл.
Кесарят в човека е
нисшата
природа, тялото.
Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата.
към текста >>
Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия
свят
, между които е бил и Филон Александрийски.
Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите.
Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия
свят
, между които е бил и Филон Александрийски.
А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим.
към текста >>
С това Той хвърля факела на пожар в цял един
свят
, обричайки го с това на гибел.
Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля.
С това Той хвърля факела на пожар в цял един
свят
, обричайки го с това на гибел.
Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма.
към текста >>
С това Той предава стария душевен
свят
на умиране.
Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го".
С това Той предава стария душевен
свят
на умиране.
Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
към текста >>
Старият
свят
трябва да замине и ще загине.
Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го". С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение.
Старият
свят
трябва да замине и ще загине.
След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
към текста >>
След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария
свят
на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине.
След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария
свят
на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си.
към текста >>
Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария
свят
.
Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария
свят
.
Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси.
към текста >>
86.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни
свята
- физически, духовен и Божествен, или умствен.
Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи.
Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни
свята
- физически, духовен и Божествен, или умствен.
Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава.
към текста >>
Минавайки през умствения
свят
, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния
свят
.
Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен.
Минавайки през умствения
свят
, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния
свят
.
Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота.
към текста >>
Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия
свят
, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло".
Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят.
Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия
свят
, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло".
"Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
към текста >>
По какво се отличава животът на човека от този на
нисшите
същества?
Само истинската форма на Живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за Живота; малкият живот се простира в малки форми, а великият Живот изисква велики форми. Като казвам велики форми разбирам форма; която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но всъщност е сложна. Истинският Живот изисква сложни форми.
По какво се отличава животът на човека от този на
нисшите
същества?
Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от този на мравките, например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-друто разбиране от това на животните. И животните съзнават, но те виждат само формите на Живота; те не разбират, че в него има смисъл, че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния.
към текста >>
В Божествения
свят
по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия
свят
по-рано се е родила мисълта, а после доброто.
Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта.
В Божествения
свят
по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия
свят
по-рано се е родила мисълта, а после доброто.
И доброто, и мисълта се проявяват в Живота. Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито можем да проявим доброто. Щом живеем, ние имаме условия да мислим и да правим добро. Аз живея, следователно възприемам Божествения Живот и тогава доброто представлява за мене една необходимост. И мисълта също става за мене една необходимост.
към текста >>
С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния
свят
.
Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови.
С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния
свят
.
С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят, с Разумната Природа". "Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той няма представа какво нещо е човек, каква е неговата задача и мисия в света. Той познава човека само външно и знае, че има различни органи в тялото си, но не знае предназначението на всеки орган в тялото си.
към текста >>
С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния
свят
, с Разумната Природа".
То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношенията си с Разумната Природа, може и да ги възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с Разумната Природа, с духовния свят.
С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния
свят
, с Разумната Природа".
"Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той няма представа какво нещо е човек, каква е неговата задача и мисия в света. Той познава човека само външно и знае, че има различни органи в тялото си, но не знае предназначението на всеки орган в тялото си. Всички удове в човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.
към текста >>
човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения
свят
, и неговата молитва се чува.
И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си.
човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения
свят
, и неговата молитва се чува.
Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към Съзнанието на Бога." "Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да вземете положението на дете, което е готово да изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си.
към текста >>
Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите
святи
отношения с Първата Причина.
Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията идват едно след друго.
Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите
святи
отношения с Първата Причина.
Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно. Човек живее в един Божествен свят, който е хармоничен, но той, със своите мисли, чувства и постъпки, нарушава тази хармония и с това си създава своето нещастие и страдания. Всяка мисъл, чувство и постъпка оставят своя отпечатък както в Природата, така и върху човешкото лице и тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще.
към текста >>
Човек живее в един Божествен
свят
, който е хармоничен, но той, със своите мисли, чувства и постъпки, нарушава тази хармония и с това си създава своето нещастие и страдания.
Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъсне ли се тази връзка, животът ви се прекъсва. А щом животът ви се прекъсва, нещастията идват едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината вън от себе си, но знайте, че сте нарушили своите святи отношения с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.
Човек живее в един Божествен
свят
, който е хармоничен, но той, със своите мисли, чувства и постъпки, нарушава тази хармония и с това си създава своето нещастие и страдания.
Всяка мисъл, чувство и постъпка оставят своя отпечатък както в Природата, така и върху човешкото лице и тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мислите и чувствата си човек подобрява или влошава състоянието на удовете си. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли и чувства, в това време зрението му отслабва.
към текста >>
Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на
святи
и добри хора.
Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му.
Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на
святи
и добри хора.
Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога.
към текста >>
При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия
свят
, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява.
При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия
свят
, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
"И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели.
към текста >>
Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи
свят
и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял".
И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава.
Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи
свят
и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял".
Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
към текста >>
87.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния
свят
.
Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат.
Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния
свят
.
Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество.
към текста >>
Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения
свят
.
И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава.
Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения
свят
.
Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества.
към текста >>
Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия
свят
, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния
свят
и в астралното тяло на човека.
Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман.
Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия
свят
, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния
свят
и в астралното тяло на човека.
Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили.
към текста >>
Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния
свят
, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност.
понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н.
Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния
свят
, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност.
Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване.
към текста >>
Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния
свят
и са се потопявали в своята вътрешност.
И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества.
Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния
свят
и са се потопявали в своята вътрешност.
Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението.
към текста >>
Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния
свят
, в Космоса.
Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване.
Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния
свят
, в Космоса.
Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище.
към текста >>
Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен
свят
, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа.
Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса.
Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен
свят
, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа.
Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия.
към текста >>
За да може да се ориентира в този нов обширен
свят
, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище.
Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там.
За да може да се ориентира в този нов обширен
свят
, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище.
Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи. При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество.
към текста >>
Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия
свят
.
Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение.
Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия
свят
.
Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло.
към текста >>
и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен
свят
.
Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло.
и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен
свят
.
При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло.
към текста >>
Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия
свят
.
Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството. Това можа да направи само Христос. Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа.
Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия
свят
.
Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване.
към текста >>
И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия
свят
при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята.
Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете.
И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия
свят
при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята.
Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато.
към текста >>
Това съзнателно излизане във великия
свят
е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня.
Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята.
Това съзнателно излизане във великия
свят
е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня.
И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите.
към текста >>
Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния
свят
.
Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества.
Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния
свят
.
Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло.
към текста >>
При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия
свят
както е буден за физическия
свят
.
Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло.
При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия
свят
както е буден за физическия
свят
.
Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно.
към текста >>
Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния
свят
.
Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят.
Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния
свят
.
Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят.
към текста >>
Външният
свят
, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят.
Външният
свят
, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут.
При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло.
към текста >>
В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния
свят
са нещо обективно.
При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела.
В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния
свят
са нещо обективно.
Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод.
към текста >>
Както нашият поглед във външния
свят
обгръща всичко, което съществува в този
свят
, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния
свят
.
Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно.
Както нашият поглед във външния
свят
обгръща всичко, което съществува в този
свят
, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния
свят
.
Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод.
към текста >>
Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния
свят
.
Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод.
Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния
свят
.
Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното.
към текста >>
Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-
нисшия
свят
- физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-
нисши
Божествени сили.
Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния свят. Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи.
Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-
нисшия
свят
- физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-
нисши
Божествени сили.
При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах.
към текста >>
От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния
свят
, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие.
При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах.
От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния
свят
, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие.
Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества.
към текста >>
Защото всичко в проявения
свят
е поляризирано.
Това име мъчно може да се преведе на съвременен език. Превежда се обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най-възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него. Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно възлизане, за да влезе във връзка с тези същества. Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества.
Защото всичко в проявения
свят
е поляризирано.
И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях.
към текста >>
Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния
свят
.
Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност. Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие. Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество. Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си.
Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния
свят
.
Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава. И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло.
към текста >>
Той има чувството, че зависимостта от външния
свят
го смущава.
Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество. Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си. Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния свят. Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота.
Той има чувството, че зависимостта от външния
свят
го смущава.
И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло. Той иска да яде, а тази храна я получава от външния свят, който с това го свързва и ограничава. От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е зависим от този свят. Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го свят, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло.
към текста >>
Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния
свят
, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло.
Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния свят. Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава. И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност.
Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния
свят
, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло.
Той иска да яде, а тази храна я получава от външния свят, който с това го свързва и ограничава. От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е зависим от този свят. Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го свят, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло. Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят.
към текста >>
Той иска да яде, а тази храна я получава от външния
свят
, който с това го свързва и ограничава.
Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава. И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло.
Той иска да яде, а тази храна я получава от външния
свят
, който с това го свързва и ограничава.
От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е зависим от този свят. Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го свят, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло. Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят. В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е.
към текста >>
От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го
свят
и колко е зависим от този
свят
.
Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава. И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло. Той иска да яде, а тази храна я получава от външния свят, който с това го свързва и ограничава.
От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го
свят
и колко е зависим от този
свят
.
Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го свят, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло. Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят. В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна.
към текста >>
Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го
свят
, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го
свят
, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло.
Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава. И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло. Той иска да яде, а тази храна я получава от външния свят, който с това го свързва и ограничава. От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е зависим от този свят.
Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го
свят
, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го
свят
, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло.
Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят. В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна. Тук е най-високата стенен на изкушението.
към текста >>
У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги
свят
и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят.
Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло. Той иска да яде, а тази храна я получава от външния свят, който с това го свързва и ограничава. От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е зависим от този свят. Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го свят, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло. Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението.
У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги
свят
и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят.
В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна. Тук е най-високата стенен на изкушението. Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло.
към текста >>
Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия
свят
- Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си.
И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства.
Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия
свят
- Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си.
Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието.
към текста >>
Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един
свят
, но един
свят
на илюзии и лъжа.
Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение.
Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един
свят
, но един
свят
на илюзии и лъжа.
И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят.
към текста >>
И този дух на лъжата ни обещава този
свят
, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен
свят
.
След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа.
И този дух на лъжата ни обещава този
свят
, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен
свят
.
Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей.
към текста >>
Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния
свят
, да възлезе с този аз в духовния
свят
.
Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието.
Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния
свят
, да възлезе с този аз в духовния
свят
.
Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня.
към текста >>
Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата
свята
да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния
свят
.
Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят.
Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата
свята
да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния
свят
.
Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята.
към текста >>
С това бе даден образец как живеещият в сетивния
свят
аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили.
Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей.
С това бе даден образец как живеещият в сетивния
свят
аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили.
В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество.
към текста >>
Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия
свят
на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия
свят
на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението?
към текста >>
С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния
свят
, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека.
И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в храма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп. По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване. Такъв е дълбокият окултен смисъл на разказа за изкушението и, паралелно с него, за очистването на храма.
С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния
свят
, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека.
В неговите обвивки и в неговия аз ще царуват и владеят отсега нататък силите на Христа, силите на Съществата на Светлината. Това е смисълът на слизането на Христа на Земята, това е Неговата мисия.
към текста >>
88.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият
свят
, който е основа на нашия видим
свят
.
Така молитвата започва с думите: "Отче наш". Това показва, че Бог е наш баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности и като така, всеки човек е Син Божи. Щом всички хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за всички и интересите са общи.
По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият
свят
, който е основа на нашия видим
свят
.
Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е.
към текста >>
Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия
свят
.
Във всеки човек са скрити Божествени възможности и като така, всеки човек е Син Божи. Щом всички хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за всички и интересите са общи. По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият свят, който е основа на нашия видим свят. Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе.
Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия
свят
.
Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е. Божественият свят. Бог е Основата на цялото Битие.
към текста >>
Силите, които ръководят явленията във физическия
свят
, идват от Божествения
свят
, от Небето.
Щом всички хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за всички и интересите са общи. По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият свят, който е основа на нашия видим свят. Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия свят.
Силите, които ръководят явленията във физическия
свят
, идват от Божествения
свят
, от Небето.
Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е. Божественият свят. Бог е Основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да видим присъствието на Бога.
към текста >>
Божественият
свят
.
Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е.
Божественият
свят
.
Бог е Основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да видим присъствието на Бога. Думите: "да се освети Името Твое" имат отношение към Любовта, защото е казано "Бог е Любов". Следователно Името на Бога е Любов. И когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие.
към текста >>
Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-
нисши
члена на Божеството, а най-близките до човека.
Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа. Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога.
Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-
нисши
члена на Божеството, а най-близките до човека.
Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята. В бъдеще тя ще стане най-съвършения елемент на човешкото битие. Съвременният човек е предимно познаващо същество. Неговата воля е ограничена от всички страни.
към текста >>
Той може да разбира окръжаващия го
свят
, но има много малка власт над този
свят
, който познава.
Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята. В бъдеще тя ще стане най-съвършения елемент на човешкото битие. Съвременният човек е предимно познаващо същество. Неговата воля е ограничена от всички страни.
Той може да разбира окръжаващия го
свят
, но има много малка власт над този
свят
, който познава.
В бъдеще неговата воля ще става все по-силна и по-силна, докато той достигне своята велика цел, която в окултизма е прието да се нарича Великата Жертва. Тя е изразена в онази сила на волята, която е в състояние изцяло да принесе в жертва своето битие. Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от Съществото на Твореца. Такава е ролята на творческата воля в Божественото Битие. Това, което се явява като втори принцип на Божеството
към текста >>
Нисшите
членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния
свят
.
Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име. Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност. Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие.
Нисшите
членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния
свят
.
Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника. Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло.
към текста >>
Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически
свят
.
Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име. Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност. Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят.
Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически
свят
.
При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника. Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло. Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрелка на часовника, има своята основа в астралното тяло.
към текста >>
Той е слязъл от Божествения
свят
като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма.
Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях. Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност. За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма.
Той е слязъл от Божествения
свят
като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма.
Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на душата. И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях.
към текста >>
Последните четири молби се отнасят към четирите
нисши
члена на човешката природа.
Молитвата " Отче наш" се състои от седем молби. Преди да ги произнесе, човек казва: " Отче наш, Който си на Небесата". Това ни насочва към най-дълбоката основа на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнската езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя. След това се преминава от царството на Духа в земното царство.
Последните четири молби се отнасят към четирите
нисши
члена на човешката природа.
Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до душата и до аза. По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа.
към текста >>
89.
9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния
свят
, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е.
Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот. След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж". - Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад всеки пророк стоят духове.
Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния
свят
, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е.
говорят за Любов, за братство и ред идеални работи, но са вълци в овчи кожи. Преди това в 6та глава, от 19-ти стих нататък Христос предупреждава учениците да не събират съкровища на Земята, защото където е съкровището, там ще бъде и сърцето на човека. А сърцето на ученика трябва да бъде отдадено на Бога, за да бъде чисто, за да може в него да се отрази Божественият свят и да живее Бог в него. По-нататък Христос казва: "Светило на тялото е окото. И тъй, ако окото ти е чисто, цялото тяло ще бъде чисто".
към текста >>
А сърцето на ученика трябва да бъде отдадено на Бога, за да бъде чисто, за да може в него да се отрази Божественият
свят
и да живее Бог в него.
- Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад всеки пророк стоят духове. Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е. говорят за Любов, за братство и ред идеални работи, но са вълци в овчи кожи. Преди това в 6та глава, от 19-ти стих нататък Христос предупреждава учениците да не събират съкровища на Земята, защото където е съкровището, там ще бъде и сърцето на човека.
А сърцето на ученика трябва да бъде отдадено на Бога, за да бъде чисто, за да може в него да се отрази Божественият
свят
и да живее Бог в него.
По-нататък Христос казва: "Светило на тялото е окото. И тъй, ако окото ти е чисто, цялото тяло ще бъде чисто". Тук не се казва очите, а окото. Значи не се отнася за външното око. Окото, за което става дума тук, е сърцето, което, когато е чисто, то става око, чрез което човек вижда Бога.
към текста >>
Построената на пясък къща е живот, съграден върху
нисшата
човешка природа, която постоянно се вълнува.
В заключение на планинската проповед Христос казва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на къщата и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези Мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане". Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна основа.
Построената на пясък къща е живот, съграден върху
нисшата
човешка природа, която постоянно се вълнува.
Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано. Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
към текста >>
Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите
свята
, не могат да го разклатят.
И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане". Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна основа. Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува. Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано.
Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите
свята
, не могат да го разклатят.
А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
към текста >>
90.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния
свят
, в която се изразява нещо от духовната реалност на света.
При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл.
Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния
свят
, в която се изразява нещо от духовната реалност на света.
Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите.
към текста >>
Така сушата, нивата, представят сетивния
свят
; морето е духовния
свят
; къщата - това е вътрешната къща на човека, тайната стаичка.
Това е една истина, един ключ за разбиране живота на Исус като притча. 13та глава, в която са първите седем притчи, започва с думите: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край морето. И събра се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия и целият народ стоеше на брега, и Той им говореше". Това е също една притча, която не трябва да се разбира само буквално, но и като дълбок символ. Къщата, морето, сушата, лодката са все символи, букви на една Небесна азбука.
Така сушата, нивата, представят сетивния
свят
; морето е духовния
свят
; къщата - това е вътрешната къща на човека, тайната стаичка.
Първо трябва да разберем разликата между първите четири притчи, които са отправени към народа, и последните три притчи, които са отправени към учениците. Това разделение е извършено в 13та глава с думите: "Тогаз Исус отпусна народа и дойде вкъщи, учениците пристъпиха към Него. И Той им обяснява притчата за плевелите". След завършването на първата притча, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Това е един чисто окултен израз, който намеква за онези, които имат отворени духовни очи и уши и пробудено съзнание.
към текста >>
Пророците от миналото виждаха духовния
свят
, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека.
Защото, Истина ви казвам: Мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха". Това са ред окултни истини, които са ясни сами по себе си. И те ни показват окултния характер на притчите и на цялото Евангелие. Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество. И затова техните очи и уши са отворени и те виждат това, което и пророците на миналото не се виждали.
Пророците от миналото виждаха духовния
свят
, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека.
Това е разбирал Исус с горната мисъл. По-нататък на няколко места Той повтаря думите: " който има уши да слуша, нека слуша". Така че, Евангелието трябва да се чете като окултно съчинение, а не като обикновена книга, за да бъде разбрано, защото то е написано на един окултен език. Че това е така, ни показва всичко изложено дотук, както и гореприведени-те, и още много мисли от Евангелието. Първите четири притчи, казах, че са отправени към народа и са говорени при морето.
към текста >>
Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния
свят
.
Първите четири притчи, казах, че са отправени към народа и са говорени при морето. Последните три притчи са отправени към учениците и са говорени вкъщи. В случая морето и къщи не са случайни. Горната мисъл на Исус към учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие" ни навежда на мисълта, че притчите към учениците трябва да се четат по друг начин от тези, отправени към народа. Това пък ни дава възможност да разберем Евангелието като окултно произведение.
Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния
свят
.
Този Път е описан в образите на притчите. Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния свят. От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега.
към текста >>
Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния
свят
.
В случая морето и къщи не са случайни. Горната мисъл на Исус към учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие" ни навежда на мисълта, че притчите към учениците трябва да се четат по друг начин от тези, отправени към народа. Това пък ни дава възможност да разберем Евангелието като окултно произведение. Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния свят. Този Път е описан в образите на притчите.
Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния
свят
.
От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите.
към текста >>
Това е етерният
свят
.
Нивата е тялото. Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето.
Това е етерният
свят
.
Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите. Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят.
към текста >>
Когато човек проникне с духа си в етерния
свят
, той открива бисерите, скрити в него.
Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят.
Когато човек проникне с духа си в етерния
свят
, той открива бисерите, скрити в него.
Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите. Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото.
към текста >>
Морето е астралния
свят
; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите.
Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето.
Морето е астралния
свят
; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите.
Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото. Това също става на определена степен на окултното развитие. Това е едно малко пояснение в каква посока трябва да се разбират притчите като азбука на духовния свят, които ни разкриват известни духовни процеси, ставащи в самия човек, когато влезе в Пътя на своето окултно развитие. Притчите могат да се разгледат и в друго отношение, в друга светлина, от друго гледище.
към текста >>
Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния
свят
.
Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите.
Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния
свят
.
Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото. Това също става на определена степен на окултното развитие. Това е едно малко пояснение в каква посока трябва да се разбират притчите като азбука на духовния свят, които ни разкриват известни духовни процеси, ставащи в самия човек, когато влезе в Пътя на своето окултно развитие. Притчите могат да се разгледат и в друго отношение, в друга светлина, от друго гледище. Те също така ни изясняват пътя на душата след напускане на тялото.
към текста >>
Това е едно малко пояснение в каква посока трябва да се разбират притчите като азбука на духовния
свят
, които ни разкриват известни духовни процеси, ставащи в самия човек, когато влезе в Пътя на своето окултно развитие.
Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите. Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото. Това също става на определена степен на окултното развитие.
Това е едно малко пояснение в каква посока трябва да се разбират притчите като азбука на духовния
свят
, които ни разкриват известни духовни процеси, ставащи в самия човек, когато влезе в Пътя на своето окултно развитие.
Притчите могат да се разгледат и в друго отношение, в друга светлина, от друго гледище. Те също така ни изясняват пътя на душата след напускане на тялото. Аз казах, че не тълкувам притчите, а показвам само в какъв смисъл трябва да се разбират. Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието.
към текста >>
В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на
нисшия
и висшия Аз в човека.
3. Притчата за двамата синове. 4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти.
В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на
нисшия
и висшия Аз в човека.
Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това.
към текста >>
Нисшият
аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.
4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека.
Нисшият
аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.
Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз.
към текста >>
Нисшият
аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход.
5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.
Нисшият
аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход.
В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества.
към текста >>
Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения
свят
и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа.
Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни. След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни. Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа.
Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения
свят
и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа.
Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие.
към текста >>
Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на
нисшето
аз, докато не изплати всичките си дългове.
Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни. След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни. Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа. Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа.
Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на
нисшето
аз, докато не изплати всичките си дългове.
Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза.
към текста >>
Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на
нисшия
аз.
Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога.
Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на
нисшия
аз.
Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало.
към текста >>
Той забравя своя човешки,
нисш
аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз.
Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога. Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене".
Той забравя своя човешки,
нисш
аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз.
Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си.
към текста >>
Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит
нисшия
аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало.
Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз.
Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит
нисшия
аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало.
Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе.
към текста >>
Той е човек с
нисш
развит аз.
Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си.
Той е човек с
нисш
развит аз.
Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни.
към текста >>
В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между
нисшето
и висшето Аз.
Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене.
В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между
нисшето
и висшето Аз.
Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота.
към текста >>
Нисшият
, егоистичен аз в човека убива висшия Аз.
Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват.
Нисшият
, егоистичен аз в човека убива висшия Аз.
Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз. В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек.
към текста >>
Нисшият
, лунният аз иска сам да бъде господар на живота.
В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз.
Нисшият
, лунният аз иска сам да бъде господар на живота.
Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз. В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза.
към текста >>
В съвременния човек той е убит от
нисшия
аз.
И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз.
В съвременния човек той е убит от
нисшия
аз.
Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза. Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма. Юдейството, носител на Лунния импулс на аза, разпъва Христос на кръста, който е истинският Слънчев Аз. Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която Азът трябва да извърши, за да се съедини с Духа.
към текста >>
В човека има нещо мъртво, което е свързано с
нисшия
аз и се проявява чрез интелекта.
Бялата дреха е Слънчевото естество, което човек може да пробуди в себе си. Това е висшето Аз, което е от Слънчево естество. То свети отвътре и заличава всички петна със светлината си. Външен израз на това Слънчево естество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но неговото пречистване не зависи само от това, което обикновено се нарича морална чистота, това е едната страна на чистотата.
В човека има нещо мъртво, което е свързано с
нисшия
аз и се проявява чрез интелекта.
Мисли, родени от съюза на нисшия аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло. Чрез работа над себе си мъртвите човешки мисли се превръщат в живи, Божествени мисли. Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината.
към текста >>
Мисли, родени от съюза на
нисшия
аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло.
Това е висшето Аз, което е от Слънчево естество. То свети отвътре и заличава всички петна със светлината си. Външен израз на това Слънчево естество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но неговото пречистване не зависи само от това, което обикновено се нарича морална чистота, това е едната страна на чистотата. В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшия аз и се проявява чрез интелекта.
Мисли, родени от съюза на
нисшия
аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло.
Чрез работа над себе си мъртвите човешки мисли се превръщат в живи, Божествени мисли. Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината. Бялата дреха е най-чистият Божествен Живот в човека, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшето Аз.
към текста >>
ще бъде върнат във физическия
свят
, който е
свят
на тъмнината.
В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшия аз и се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на нисшия аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло. Чрез работа над себе си мъртвите човешки мисли се превръщат в живи, Божествени мисли. Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е.
ще бъде върнат във физическия
свят
, който е
свят
на тъмнината.
Бялата дреха е най-чистият Божествен Живот в човека, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшето Аз. В заключение на тази притча Христос казва: "Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани". Следващата притча е за десетте девици - пет разумни и пет неразумни. Петте разумни девици са тези. които имат Любов в себе си и са дали път на Божествения Живот в себе си, който сам по себе си носи Светлина.
към текста >>
А човекът, който е заровил таланта, е човекът на
нисшия
аз, който е зает с външния
свят
и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи.
А когато неразумните девици се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни. Но Той им отговаря: Не ви познавам. В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде". В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни органи. Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата, пробудили са своя висш Аз.
А човекът, който е заровил таланта, е човекът на
нисшия
аз, който е зает с външния
свят
и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи.
Тази притча е като един зов за активно духовно обучение. Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си. За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото който има, ще му се даде, и той ще има изобилно, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина.
към текста >>
Външната тъмнина - това е физическият
свят
, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания.
За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото който има, ще му се даде, и той ще има изобилно, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби". Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие.
Външната тъмнина - това е физическият
свят
, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания.
На същия принцип се разглеждат всички притчи в другите Евангелия - на Лука и на Марко. Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец.
към текста >>
Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния
свят
, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления.
Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве".
Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния
свят
, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления.
Това окултистите наричат медитация. В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия.
към текста >>
С това Той ще изнесе Посвещението на историческата сцена пред цял
свят
.
От Христос, както и от всеки човек изтича сила, която прониква и дрехите Му; само да се допре човек до дрехата на човек като Христа, като има вяра, ще оздравее. В четвърти стих на 16-та глава е казано: "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона". Значението на пророк Йона е знамението на Посвещението. Това знамение ще покаже Исус на фарисеите. Той ще бъде погребан и ще възкръсне.
С това Той ще изнесе Посвещението на историческата сцена пред цял
свят
.
В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини. Самото то е един окултен факт. За да се даде светлина по този факт, трябва да се напише цяла статия. На друго място аз вече загатнах за дълбоките Тайни, които са свързани с Преображението, затова тук няма да говоря повече. В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
към текста >>
91.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният
свят
, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен
свят
, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга.
Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният
свят
, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен
свят
, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество.
С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството.
към текста >>
Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния
свят
, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия
свят
и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния
свят
.
След основната характеристика, която направихме на Деянията на апостолите, сега ще се спра да посоча някои окултни факти, които ни се изнасят в тази книга. Както и по- рано споменах, когато говорим за окултни факти, ние разбираме факти, при които духовният свят, респективно великите духовни същества, се намесват конкретно в съдбата на нашия земен свят, намесват се в явленията и събитията, които стават както в един индивидуален живот, така и в живота на цели народи или на цялото човечество. С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие.
Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния
свят
, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия
свят
и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния
свят
.
Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене.
към текста >>
В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния
свят
, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света.
С такива факти е изпълнен целият Нов Завет, което посочих доста конкретно досега. Сега ще посоча някои такива факти, които се споменават в книгата Деянията на апостолите. 1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството.
В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния
свят
, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света.
Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
към текста >>
Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа
Святаго
след тия не много дни." /1;3-5/.
Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене.
Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа
Святаго
след тия не много дни." /1;3-5/.
"И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама человеци в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето?
към текста >>
след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния
свят
, откъдето после се явява на Павел.
Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/. Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е.
след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния
свят
, откъдето после се явява на Павел.
За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове.
към текста >>
Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния
свят
.
Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове.
Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния
свят
.
В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга.
към текста >>
Но човек може да бъде обсебен и от
нисши
, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език.
Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език.
Но човек може да бъде обсебен и от
нисши
, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език.
И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение.
към текста >>
И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от
нисши
духове.
Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език.
И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от
нисши
духове.
Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията.
към текста >>
Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния
свят
.
В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени.
Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния
свят
.
Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела.
към текста >>
На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния
свят
, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина.
На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния
свят
, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал.
към текста >>
той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния
свят
.
После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е.
той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния
свят
.
След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката.
към текста >>
С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния
свят
.
Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния
свят
.
Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
към текста >>
И така те, изпратени от
Святия
Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/.
13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел. В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
И така те, изпратени от
Святия
Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/.
И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово. Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата. "Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време.
към текста >>
Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия
свят
и той тръгва в Неговия Път.
След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати.
Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия
свят
и той тръгва в Неговия Път.
Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
към текста >>
92.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят
нисшата
човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено Манас От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота. А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух.
Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят
нисшата
човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето.
В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание.
към текста >>
Най-първо във физическата област на Земята той е слязъл в етерния
свят
, след това във въздушното пространство, във въздуха, после във водата и най-после в твърдата материя.
Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло. След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас. Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира. Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална планета, каквато ще стане Земята. Както казах няколко пъти, човек е слязъл от духовните висини и постепенно е слязъл в гъстата материя.
Най-първо във физическата област на Земята той е слязъл в етерния
свят
, след това във въздушното пространство, във въздуха, после във водата и най-после в твърдата материя.
Заедно с оплътняването на човешкото тяло се оплътнява и Земята. Най-първо е в етерно състояние, след това във въздушно, водно и най-после се явява твърдата почва. Отначало материята е била мека, пластична и човешкото тяло, което също така е било меко, се е раждало от тази мека материя тъй, както днес растенията изникват от Земята. И това тяло е оставало свързано със Земята, от която е черпело жизнени сили. Като остатък от това състояние е свързването на детския организъм с организма на майката чрез пъпния кордон.
към текста >>
93.
XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Жената, облечена в Слънце, за която говори Апокалипсисът, ни показва момента, когато Слънчевите сили са взели пълно господство в човешката душа, в човешкото развитие, и човек е станал господар на
нисшите
Земни сили, представени от Луната.
Те ще бъдат превъзмогнати. В това време човек ще се съедини със Слънцето, ще живее в лоното на една одухотворена Земя, съединила се със Слънцето, и той ще господства над Лунните сили. Тогава Слънчевите сили ще вземат надмощие над Земно-лунните сили. Знаем от Учителя, че човек, в своето развитие, се намира под влиянието на две сили - силите на Слънцето и силите на Земята-Луна. Тенденцията на развитието е Слънчевите сили да вземат надмощие.
Жената, облечена в Слънце, за която говори Апокалипсисът, ни показва момента, когато Слънчевите сили са взели пълно господство в човешката душа, в човешкото развитие, и човек е станал господар на
нисшите
Земни сили, представени от Луната.
Учителя казва, че Жената, облечена в Слънце, е бялата раса, която се мъчи да роди новото човечество. Ho това е само началото на това, което трябва да стане - именно, човек да бъде напълно под влиянието на Слънчевите сили и да стане господар на Земно-луниите сили. В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека. Този факт се представя пред духовния поглед на Св.
към текста >>
Йоана, който прониква чак до висшия духовен
свят
, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди.
Учителя казва, че Жената, облечена в Слънце, е бялата раса, която се мъчи да роди новото човечество. Ho това е само началото на това, което трябва да стане - именно, човек да бъде напълно под влиянието на Слънчевите сили и да стане господар на Земно-луниите сили. В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека. Този факт се представя пред духовния поглед на Св.
Йоана, който прониква чак до висшия духовен
свят
, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди.
Тя беше непраздна, и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол. И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."
към текста >>
94.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения
свят
, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче.
В Апокалипсиса Първият Принцип е представен от Змея със 7-те глави и 10-те рога и от Звяра с двата рога. А Вторият Принцип е представен от Агнето, което стои на хълма Сион, заедно със своите избранници, които са 144 000, което число е символ на всички съвършени същества, които в своята целокупност образуват Бялото Братство. И Учителя казва още, че по силата на този Принцип на Полярността, толкова същества има в Ада, в Бездната, които са на страната на Първия Принцип, колкото същества има на Небето, на страната на Втория Принцип. Силите и съществата на Първия Принцип работят в гъстата материя, те са в корените на Дървото на Живота. А силите и Съществата на Втория Принцип работят в рядката материя, те са в клоните, листата, цветовете и плодовете на Дървото на Живота.
И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения
свят
, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче.
Тази идея е много дълбока и мъчно може да се изрази с думи, затова в Окултната наука е изразена символично е два преплетени триъгълници. В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид. Тази отразена фигура представя света на Първия Принцип. И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната. И понеже в символичната картина горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен.
към текста >>
Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния
свят
, света на животинските сили.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на дясната ръка или на челата им; за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името на Звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно Мъдрост, който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." /13;11-18/. Тези три различни същества имат една и съща същина, същината на Злото. Те са представители на Тъмните Сили, на Черната Ложа. Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци.
Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния
свят
, света на животинските сили.
Третият Звяр излиза от Земята, т.е. изпод Земята, където се намира центърът на Черната Ложа, от Бездната, от Ада. То има два рога, прилични на агнешки, а не че са агнешки. С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон. И трите тези същества се борят против верните на Христовия Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото.
към текста >>
Същевременно четирите Принципа на човека: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и низшия Аз, преди трансформирането им във висши елементи, са изразени със следните четири букви: физическото тяло чрез буквата Ламед, етерното тяло чрез буквата Рест, астралното тяло чрез буквата Далет и
нисшето
Аз чрез буквата Тао.
В тази далечна епоха е последната възможност на отклонилите се от правия път да се върнат назад. Които се опомнят, ще поемат светлия възходящ път. Които не се опомнят, са осъдени да паднат в Бездната, заедно със Звяра с двата рога. Оттук произлиза третата шесторка на числото 666. Така че, числото 666 представя Принципа на пълното закоравяване на човека във физическия живот, нещо, което би довело до пълно отхвърляне на Силата, която подпомага на човека да победи низшата си природа, за да може да се издигне към Божествените висини.
Същевременно четирите Принципа на човека: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и низшия Аз, преди трансформирането им във висши елементи, са изразени със следните четири букви: физическото тяло чрез буквата Ламед, етерното тяло чрез буквата Рест, астралното тяло чрез буквата Далет и
нисшето
Аз чрез буквата Тао.
Тези четири букви изразяват втвърдяването на тези четири човешки Принципи, преди да са започнали своята еволюция към Божественото, защото тези четири букви влизат, както ще видим, в името на Звяра с двата рога. Затова с право авторът на Апокалипсиса казва: „Тук е нужна Мъдрост", за да се разкрие Тайната, която е скрита зад числото 666 и свързаните с него сили, да се открие името, което стои зад числото 666. Като напишем числото 666 по следния начин, и като поставим под всяко число съответната му буква, получаваме името: 400 - Т 200 - Д
към текста >>
Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния
свят
и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света.
А символът му е, както казах, стрела с върха надолу, към центъра на Земята, носеща на горния си край две закривени острия, прилични на агнешки рога. Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева.
Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния
свят
и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света.
Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога. Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира.
към текста >>
Затова Христос казва: „Иде князът на този
свят
, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога.
Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева. Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света.
Затова Христос казва: „Иде князът на този
свят
, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога.
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана.
към текста >>
Учителя казва: Под Земя в случая се разбира
нисшата
природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и
нисшето
Аз.
Защото то е, което изкуси Адам и Ева. Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света. Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога. Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея".
Учителя казва: Под Земя в случая се разбира
нисшата
природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и
нисшето
Аз.
Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана. Както видяхме, тези четири нисши принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната. Следователно, силите, които тези четири букви носят, са свързани с този Принцип на Злото, който втвърдява материята. Затова и тези четири принципа на човешкото същество са свързани с тези четири букви, за да се покаже, че в тях действат силите на Първия Принцип, които втвърдяват материята.
към текста >>
Както видяхме, тези четири
нисши
принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната.
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана.
Както видяхме, тези четири
нисши
принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната.
Следователно, силите, които тези четири букви носят, са свързани с този Принцип на Злото, който втвърдява материята. Затова и тези четири принципа на човешкото същество са свързани с тези четири букви, за да се покаже, че в тях действат силите на Първия Принцип, които втвърдяват материята. Но във всеки от тези нисши принципи, по силата на закона на Полярността, са вложени зародишите на известни Божествени принципи, които в течение на развитието ще използват тези носители като почва, за да израснат и да станат като облекла на Божествената природа на човека. Така във физическото тяло е вложен Принципът на Истината, и когато един ден, в течение на еволюцията, то бъде преобразено, което ще стане най-после, човешкият дух ще се облече в безсмъртното тяло на Истината. В етерното тяло е вложен Принципът на Мъдростта, с което ще се облече човешкият дух.
към текста >>
Но във всеки от тези
нисши
принципи, по силата на закона на Полярността, са вложени зародишите на известни Божествени принципи, които в течение на развитието ще използват тези носители като почва, за да израснат и да станат като облекла на Божествената природа на човека.
Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана. Както видяхме, тези четири нисши принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната. Следователно, силите, които тези четири букви носят, са свързани с този Принцип на Злото, който втвърдява материята. Затова и тези четири принципа на човешкото същество са свързани с тези четири букви, за да се покаже, че в тях действат силите на Първия Принцип, които втвърдяват материята.
Но във всеки от тези
нисши
принципи, по силата на закона на Полярността, са вложени зародишите на известни Божествени принципи, които в течение на развитието ще използват тези носители като почва, за да израснат и да станат като облекла на Божествената природа на човека.
Така във физическото тяло е вложен Принципът на Истината, и когато един ден, в течение на еволюцията, то бъде преобразено, което ще стане най-после, човешкият дух ще се облече в безсмъртното тяло на Истината. В етерното тяло е вложен Принципът на Мъдростта, с което ще се облече човешкият дух. В астралното тяло е вложен Принципът на Любовта, и когато то един ден бъде трансформирано в течение на развитието, ще се превърне в тяло на Любовта. Това са трите безсмъртни тела, в които ще се облече човешкият дух. Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши на Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от Бога." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще.
към текста >>
Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения
свят
.
Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.
Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения
свят
.
А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот. И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от Христовия импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин.
към текста >>
95.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия
свят
Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат Христовия импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия.
Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон. Това е смисълът на видението, в което Йоан вижда Архангел Михаил, държащ ключа на Бездната и оковаващ и хвърлящ в Бездната Звяра и неговите ангели.
Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия
свят
Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат Христовия импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия.
Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната.
към текста >>
И когато човек приеме Христовия импулс в себе си, той трансформира
нисшата
си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили.
И когато човек приеме Христовия импулс в себе си, той трансформира
нисшата
си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
към текста >>
96.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният
свят
имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният
свят
имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса.
Че в него са разкрити Мистериите на Битието, се вижда от начина, по който е даден. Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител. Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в гръцкия оригинал. Значи, откритото чук е под формата на знаци.
към текста >>
Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този
свят
.
Исус сочи един Път, по който се достига Вечния. Науката трябва да чака търпеливо, докато стане Божествена. Тя трябва да следва с Любов стъпките, които ще я изведат до Мъдростта. Николаитите, за които се говори в това Послание, са били една секта, която гледала леко на Християнството. Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост.
Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този
свят
.
Но това не е всъщност така. Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост. И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост. Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели. Но вие не разбирате, че Божественият Път е безкраен и, ако сте достигнали известна степен на Божественост, вие трябва да продължите и да се изкачвате все по-нагоре и по-нагоре в Светлината, а да не се спирате на едно място.
към текста >>
След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в действителност трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия
свят
.
Великата мисъл на Творението, въплътена в Християнството, се явява тук изцяло. Но Християнството, за което се говори тук, означава още само първата Християнска община, тленна, както всички форми на Творението. При отварянето на шестия Печат виждаме тържеството на борците за Словото Божие, което показва, че Християнският мир е единствения мир. Той е осветен чрез собственото си създаване. Тези 144 000 са тези, които са съзерцавали Вечния преди да се появи Християнството.
След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в действителност трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия
свят
.
Явяват се 7-те Ангела, които стоят пред Бога. Тези 7 Ангели са Великите Даймони, Духовете-Ръководители на Древните Мистерии. Те са Духовете, които водят към съзерцание на Бога чрез Христовия Път. Това, което сега се изпълнява, представя правия Път към Бога. Това е Посвещението, което става привилегия на Апостол Йоан.
към текста >>
То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в
нисшата
природа.
Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята.
То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в
нисшата
природа.
Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.
към текста >>
Но тези, които победят
нисшата
природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков.
Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади.
Но тези, които победят
нисшата
природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков.
И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията. „И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение.
към текста >>
И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между
нисшата
и висшата природа.
Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков.
И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между
нисшата
и висшата природа.
Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията. „И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма.
към текста >>
Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей,
нисшата
природа, трябва да бъде победен.
То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството.
Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей,
нисшата
природа, трябва да бъде победен.
Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията. „И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия.
към текста >>
Човек може да бъде прелъстен от Змията на
нисшето
познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.
Човек може да бъде прелъстен от Змията на
нисшето
познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
„И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община.
към текста >>
„И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия
свят
, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение.
Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
„И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия
свят
, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение.
Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община. Новият идеал, следователно, не беше вече подбор на кандидати за Посвещение, а вратите на Посвещението се отваряха за всички.
към текста >>
97.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според този Принцип целият
свят
на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме.
Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Всичко в света е Ум. Умът е основа на света. Учителя в много беседи е развил този Принцип. Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум.
Според този Принцип целият
свят
на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме.
С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума.
към текста >>
Древните, начело с Хермес, са притежавали едно много по-дълбоко и по-обширно знание, защото пред Хермес са били открити и трите
свята
и тяхното взаимно отношение.
В Кибалион е казано: "Умът, както металите и елементите, може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от полюс на полюс, от една вибрация в друга. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство". Херметиците са били първите алхимици, астролози и психолози, защото самият Хермес е основател на тази Школа на Мисълта. От Астрологията е произлязла съвременната астрономия, от Алхимията е произлязла съвременната химия. От древната психология, която е била много по-дълбока от съвременната, е израстнала съвременната психология.
Древните, начело с Хермес, са притежавали едно много по-дълбоко и по-обширно знание, защото пред Хермес са били открити и трите
свята
и тяхното взаимно отношение.
Оттам той е черпил своето знание, което е предал на своите ученици. Йероглифичните надписи, издълбани върху камъни в древния Египет, говорят красноречиво, че древните са имали много по-обширни познания по астрономия, отколкото съвременните астрономи. Това е показано и в строежа на пирамидите и тяхното ориентиране, и особено ясно е изразено в Хеопсовата пирамида, височината на която съответства на разстоянието от Земята до Слънцето; полярната звезда е стояла точно над върха на пирамидата и целия й строеж е едно отражение на строежа на нашата Слънчева система, както и на проявяващия се живот в течение на историческото развитие. Същото се отнася до химията и до психологията, които в древния Египет са били много по-дълбоки от съвременните. Така например, древните Писания говорят, че те са били добре запознати с химичните свойства на елементите.
към текста >>
Човекът на самосъзнанието вижда само един
свят
на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение.
Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо". "Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът.
Човекът на самосъзнанието вижда само един
свят
на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение.
Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята.
към текста >>
Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-
нисшия
и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава.
''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки". Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва: "Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост".
Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-
нисшия
и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава.
Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща.
към текста >>
Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-
нисши
, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-
нисшите
полета, създавайки вибрации от по-висш разряд.
"Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки". Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва: "Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост". Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава.
Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-
нисши
, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-
нисшите
полета, създавайки вибрации от по-висш разряд.
Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си.
към текста >>
Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-
нисшите
закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива.
Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле. Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба.
Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-
нисшите
закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива.
И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано.
към текста >>
И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-
нисшите
закони.
Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле. Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба. Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива.
И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-
нисшите
закони.
Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло.
към текста >>
Ако от
нисшето
се измъкнем, то на висшето ще се подчиним.
Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле. Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба. Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива. И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него.
Ако от
нисшето
се измъкнем, то на висшето ще се подчиним.
И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто.
към текста >>
Всички същества - от най-висшите богове до най-
нисшите
същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано.
Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива. И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони.
Всички същества - от най-висшите богове до най-
нисшите
същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано.
Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко".
към текста >>
Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един
свят
на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност.
Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло.
Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един
свят
на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност.
Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание". В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини.
към текста >>
Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-
нисшето
към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто.
Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност.
Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-
нисшето
към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто.
което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание". В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини. Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената.
към текста >>
98.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния
свят
.
Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете. Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани. Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва.
Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния
свят
.
Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.
към текста >>
Умственият или идейният
свят
е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета.
Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.
Умственият или идейният
свят
е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета.
Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества.
към текста >>
Този
свят
обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея.
Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета.
Този
свят
обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея.
Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие.
към текста >>
В този възвишен
свят
, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти.
Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия.
В този възвишен
свят
, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти.
Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие. Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие.
към текста >>
Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения
свят
, е едно изявление на Абсолютния Дух.
Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие. Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие. Затова Учителя казва: Бог е едно единство, което се проявява като множество.
Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения
свят
, е едно изявление на Абсолютния Дух.
Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие.
към текста >>
Този възвишен
свят
е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен
свят
.
Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие.
Този възвишен
свят
е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен
свят
.
В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове. Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес: Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове.
към текста >>
В този
свят
се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.
От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие. Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят.
В този
свят
се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.
Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес: Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове. Така Принципът на Ума се прилага към всички полета, защото те всички са свързани в едно цяло в Ума на Абсолютния Дух.
към текста >>
Този
свят
е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени.
Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие. Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят. В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.
Този
свят
е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени.
Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес: Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове. Така Принципът на Ума се прилага към всички полета, защото те всички са свързани в едно цяло в Ума на Абсолютния Дух. Принципът на съответствията се проявява във всички полета, защото съществува едно съотношение, една хармония, едно съзвучие и съгласуване между различните полета.
към текста >>
Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или
нисши
полета и светове.
Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят. В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове. Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес:
Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или
нисши
полета и светове.
Така Принципът на Ума се прилага към всички полета, защото те всички са свързани в едно цяло в Ума на Абсолютния Дух. Принципът на съответствията се проявява във всички полета, защото съществува едно съотношение, една хармония, едно съзвучие и съгласуване между различните полета. Принципът на вибрацията също се проявява във всички полета, като единствената разлика, която съществува между отделните полета, се дължи и се създава от различните степени и скорости на трептения или вибрации. Принципът на ритъма се проявява също във всички полета, защото във всички има прилив и отлив, покачване и падане в един равномерен тон. Принципът на полярността също се проявава във всички полета и светове, като всяка последица си има своя причина и всяка причина има свое последствие.
към текста >>
От това проявление на седемте Принципа в трите
свята
- физически, духовен и умствен - произлизат двадесет и двата големи Аркана на Херметизма, за които ще говоря по-нататък.
Принципът на вибрацията също се проявява във всички полета, като единствената разлика, която съществува между отделните полета, се дължи и се създава от различните степени и скорости на трептения или вибрации. Принципът на ритъма се проявява също във всички полета, защото във всички има прилив и отлив, покачване и падане в един равномерен тон. Принципът на полярността също се проявава във всички полета и светове, като всяка последица си има своя причина и всяка причина има свое последствие. Седмият Принцип, наречен Принцип на пола, или, както Учителя го нарича, Принцип на Единството или още Принцип на двойнствеността на активното и пасивното начало, като Принцип на творческата енергия, се проявява във всички полета и светове. Така че Принципът на съответствието или аналогията е един от най-великите Принципи на всемирното проявление.
От това проявление на седемте Принципа в трите
свята
- физически, духовен и умствен - произлизат двадесет и двата големи Аркана на Херметизма, за които ще говоря по-нататък.
А малките Аркани са петдесет и шест и представят методите за проявление на седемте Принципа в различните полета на трите свята. Петдесет и шест е резултат на седем по осем, като седем са Принципите, а осем е числото на безкрайното възможно проявление на тези седем Принципа в трите свята и техните подполета.
към текста >>
А малките Аркани са петдесет и шест и представят методите за проявление на седемте Принципа в различните полета на трите
свята
.
Принципът на ритъма се проявява също във всички полета, защото във всички има прилив и отлив, покачване и падане в един равномерен тон. Принципът на полярността също се проявава във всички полета и светове, като всяка последица си има своя причина и всяка причина има свое последствие. Седмият Принцип, наречен Принцип на пола, или, както Учителя го нарича, Принцип на Единството или още Принцип на двойнствеността на активното и пасивното начало, като Принцип на творческата енергия, се проявява във всички полета и светове. Така че Принципът на съответствието или аналогията е един от най-великите Принципи на всемирното проявление. От това проявление на седемте Принципа в трите свята - физически, духовен и умствен - произлизат двадесет и двата големи Аркана на Херметизма, за които ще говоря по-нататък.
А малките Аркани са петдесет и шест и представят методите за проявление на седемте Принципа в различните полета на трите
свята
.
Петдесет и шест е резултат на седем по осем, като седем са Принципите, а осем е числото на безкрайното възможно проявление на тези седем Принципа в трите свята и техните подполета.
към текста >>
Петдесет и шест е резултат на седем по осем, като седем са Принципите, а осем е числото на безкрайното възможно проявление на тези седем Принципа в трите
свята
и техните подполета.
Принципът на полярността също се проявава във всички полета и светове, като всяка последица си има своя причина и всяка причина има свое последствие. Седмият Принцип, наречен Принцип на пола, или, както Учителя го нарича, Принцип на Единството или още Принцип на двойнствеността на активното и пасивното начало, като Принцип на творческата енергия, се проявява във всички полета и светове. Така че Принципът на съответствието или аналогията е един от най-великите Принципи на всемирното проявление. От това проявление на седемте Принципа в трите свята - физически, духовен и умствен - произлизат двадесет и двата големи Аркана на Херметизма, за които ще говоря по-нататък. А малките Аркани са петдесет и шест и представят методите за проявление на седемте Принципа в различните полета на трите свята.
Петдесет и шест е резултат на седем по осем, като седем са Принципите, а осем е числото на безкрайното възможно проявление на тези седем Принципа в трите
свята
и техните подполета.
към текста >>
99.
ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия
свят
.
Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия.
Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия
свят
.
Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния. Като следствие от това се ражда един нов атом. Този нов атом, всъщност, е съставен от съединението на мъжките и женските частици. Процесът на откъсването или отделянето на женските електрони се нарича йонизация. Тези електрони са най-активните работници в полето на Природата.
към текста >>
Истината е, че всяко нещо в органическия
свят
проявява и двата пола. т.е.
Но Женският принцип е именно този, който търси всякога дейната творческа работа. И това е така върху всички полета. Все пак всеки Принцип е неспособен за дейна работа без съединяването и помощта на другия. В някои форми на живот двата Принципа се комбинират в един и същ организъм, т.е. той е двуполов.
Истината е, че всяко нещо в органическия
свят
проявява и двата пола. т.е.
винаги са на лице както Мъжкият, тъй и Женският принципи. Някои учени са дошли до убеждението, че и при образуването на кристалите би могло да се намери нещо, което да отговаря на полова дейност. От казаното дотук е ясно, че Принципът на пола е в непрекъсната дейност и проява както в полето на материята, така и в полето на енергията и силата. Така че в явленията на цялата Вселена се проявява този велик херметичен Принцип на пола. Привличането и отблъскването на атомите, химическото сродство, сцеплението между молекулите на материята, както и самият закон на гравитацията, това чудно привличане поради което всички частици, както и огромните тела от материята във Вселената се крепят едни други - всичко това е приложение на Принципа на пола, който действа по линия на привличането, на притеглянето на мъжката към женската енергия, както и обратното - на женската към мъжката.
към текста >>
Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия
свят
, така и в психическия
свят
и живот.
Тези, които владеят Закона за поляризацията, са господари на останалите Принципи на умствено превръщане или така наречената умствена алхимия. Без да придобие изкуството променяне на собствената си полярност, човек не ще може да променя и своята среда. Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство. Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика. 5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация.
Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия
свят
, така и в психическия
свят
и живот.
Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание. Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма.
към текста >>
Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-
нисше
поле на съзнание.
Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство. Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика. 5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация. Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот. Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга.
Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-
нисше
поле на съзнание.
Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма. Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие.
към текста >>
Когато настане отлив в
нисшето
поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в
нисшето
поле, който е причина за отрицателните състояния.
Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика. 5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация. Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот. Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание.
Когато настане отлив в
нисшето
поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в
нисшето
поле, който е причина за отрицателните състояния.
Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма. Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс.
към текста >>
Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-
нисшето
поле, без да променят своята полярност.
Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание. Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма.
Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-
нисшето
поле, без да променят своята полярност.
Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс. 6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е. закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле.
към текста >>
Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на
нисшите
настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс.
Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма. Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие.
Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на
нисшите
настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс.
6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е. закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле. Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност. Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината.
към текста >>
Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-
нисшите
закони, т.е.
Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма. Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс. 6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност.
Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-
нисшите
закони, т.е.
закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле. Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност. Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината. Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска.
към текста >>
закона на по-висшето поле срещу закона на по-
нисшето
поле.
Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс. 6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е.
закона на по-висшето поле срещу закона на по-
нисшето
поле.
Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност. Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината. Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и.
към текста >>
Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-
нисшето
поле на причинност.
Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс. 6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е. закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле.
Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-
нисшето
поле на причинност.
Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината. Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда.
към текста >>
7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-
нисшия
закон.
владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда. По този начин става сам играч, вместо проста пионка. Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания. Те сами употребяват Принципа на причина и последствие, вместо сами да бъдат употребявани от него. Няма съмнание, че и най-напредналият е пак подчинен на Принципа, проявяващ се на по-висшето поле, но на по-ни-ските полета те са господари, вместо да бъдат роби.
7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-
нисшия
закон.
Той се подчинява на закона, който е над него, а госпо-дарува и дава заповеди на закона на неговото поле и на тези. които са под неговото поле. Постъпвайки така, той пак си остава част от Принципа, вместо да му се противопоставя. Мъдрият винаги върви в хармония със Закона и, разбирайки неговите движения и действия, той го обръща да работи в негова полза, вместо да го остави той да го ръководи и да бъде роб. Точно както постъпва умелият плувец, движейки се ту на едната, ту на другата страна, отивайки и връщайки се както си пожелае, вместо да бъде като един труп — къс дърво, което се люшка насам-натам във водната стихия.
към текста >>
100.
6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният
- Влад Пашов (1902- 1974)
от духовния
свят
, ангел -ръководител, който е отправил стрелите на своя лък към жената, която е от лявата му страна.
Картината представлява един човек, застанал прав неподвижно и нерешително на един кръстопът, където се кръстосват два пътя. Неговият поглед е отправен към земята. Ръцете му се кръстосват върху гърдите му във форма на диагонален кръг. От двете му страни стоят две жени - едната отдясно, а другата отляво, като са поставили едната си ръка върху неговите рамена, а с другата му показват един от двата пътя. Но той е наблюдаван от намиращия се в облаците, т.е.
от духовния
свят
, ангел -ръководител, който е отправил стрелите на своя лък към жената, която е от лявата му страна.
Тя е гола, украсена с цветя и лозови пръчки в косите си и е олицетворение на чувствеността, на порока. И ако човекът избере временните и преходните радости на чувствата, той ще бъде болезнено засегнат от висшите Божествени сили. които го ръководят, тъй като в последствие ще се осъзнае и ще се обърне надясно, където стои жената, облечена с бяла чиста дреха, с чело обкръжено от един златен кръг. Тя олицетворява Мъдростта и Добродетелта и която му сочи Пътя на Доброто и Мъдростта. Цялата тази картина представя борбата между висшата и нисшата природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие.
към текста >>
Цялата тази картина представя борбата между висшата и
нисшата
природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие.
от духовния свят, ангел -ръководител, който е отправил стрелите на своя лък към жената, която е от лявата му страна. Тя е гола, украсена с цветя и лозови пръчки в косите си и е олицетворение на чувствеността, на порока. И ако човекът избере временните и преходните радости на чувствата, той ще бъде болезнено засегнат от висшите Божествени сили. които го ръководят, тъй като в последствие ще се осъзнае и ще се обърне надясно, където стои жената, облечена с бяла чиста дреха, с чело обкръжено от един златен кръг. Тя олицетворява Мъдростта и Добродетелта и която му сочи Пътя на Доброто и Мъдростта.
Цялата тази картина представя борбата между висшата и
нисшата
природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие.
Защото с влизането в Пътя, отрицателните сили също се пробуждат заедно с положителните и ученикът в тази фаза се намира пред една голяма борба. Той трябва да победи нисшата природа, да се откаже от радостите, причинени от чувствените удоволствия и да даде път на Божественото в себе си, с което той влиза в Пътя на Добродетелта и Мъдростта. Когато ученикът е минал през ред изпитания и ги е превъзмогнал, събудил е ред сили и добродетели в себе си, заедно с това се събужда и чувствената природа, събужда се нагонът за размножаване, събуждат се половите сили. които винаги могат да се пробудят в Пътя на Живота. Има също и невидими същества от нисша еволюция, които се радват на чувствените и страстни желания на хората и се хранят от изпаренията на семената и кръвта, и затова усилват и възбуждат страстните и плътски желания на хората.
към текста >>
Той трябва да победи
нисшата
природа, да се откаже от радостите, причинени от чувствените удоволствия и да даде път на Божественото в себе си, с което той влиза в Пътя на Добродетелта и Мъдростта.
И ако човекът избере временните и преходните радости на чувствата, той ще бъде болезнено засегнат от висшите Божествени сили. които го ръководят, тъй като в последствие ще се осъзнае и ще се обърне надясно, където стои жената, облечена с бяла чиста дреха, с чело обкръжено от един златен кръг. Тя олицетворява Мъдростта и Добродетелта и която му сочи Пътя на Доброто и Мъдростта. Цялата тази картина представя борбата между висшата и нисшата природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие. Защото с влизането в Пътя, отрицателните сили също се пробуждат заедно с положителните и ученикът в тази фаза се намира пред една голяма борба.
Той трябва да победи
нисшата
природа, да се откаже от радостите, причинени от чувствените удоволствия и да даде път на Божественото в себе си, с което той влиза в Пътя на Добродетелта и Мъдростта.
Когато ученикът е минал през ред изпитания и ги е превъзмогнал, събудил е ред сили и добродетели в себе си, заедно с това се събужда и чувствената природа, събужда се нагонът за размножаване, събуждат се половите сили. които винаги могат да се пробудят в Пътя на Живота. Има също и невидими същества от нисша еволюция, които се радват на чувствените и страстни желания на хората и се хранят от изпаренията на семената и кръвта, и затова усилват и възбуждат страстните и плътски желания на хората. Затова ученикът трябва да бъде господар на своите мисли и чувства, за да може да се предпази от внушенията на тези ниски същества. Силите на инстинкта за размножаване са едно благословение, ако те бъдат правилно ръководени и използвани.
към текста >>
Има също и невидими същества от
нисша
еволюция, които се радват на чувствените и страстни желания на хората и се хранят от изпаренията на семената и кръвта, и затова усилват и възбуждат страстните и плътски желания на хората.
Цялата тази картина представя борбата между висшата и нисшата природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие. Защото с влизането в Пътя, отрицателните сили също се пробуждат заедно с положителните и ученикът в тази фаза се намира пред една голяма борба. Той трябва да победи нисшата природа, да се откаже от радостите, причинени от чувствените удоволствия и да даде път на Божественото в себе си, с което той влиза в Пътя на Добродетелта и Мъдростта. Когато ученикът е минал през ред изпитания и ги е превъзмогнал, събудил е ред сили и добродетели в себе си, заедно с това се събужда и чувствената природа, събужда се нагонът за размножаване, събуждат се половите сили. които винаги могат да се пробудят в Пътя на Живота.
Има също и невидими същества от
нисша
еволюция, които се радват на чувствените и страстни желания на хората и се хранят от изпаренията на семената и кръвта, и затова усилват и възбуждат страстните и плътски желания на хората.
Затова ученикът трябва да бъде господар на своите мисли и чувства, за да може да се предпази от внушенията на тези ниски същества. Силите на инстинкта за размножаване са едно благословение, ако те бъдат правилно ръководени и използвани. Те не са създадени за удовлетворяване на повърхностни чувствени наслади, но за продължаване на човешкия род, понеже човешкият род трябва да продължава своето съществуване и да се развива. С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия.
към текста >>
В Божествения
свят
този Аркан символизира науката на Доброто и Злото.
Силите на инстинкта за размножаване са едно благословение, ако те бъдат правилно ръководени и използвани. Те не са създадени за удовлетворяване на повърхностни чувствени наслади, но за продължаване на човешкия род, понеже човешкият род трябва да продължава своето съществуване и да се развива. С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път.
В Божествения
свят
този Аркан символизира науката на Доброто и Злото.
В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото. Във физическия свят - противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие. В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили.
към текста >>
В умствения
свят
- равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото.
Те не са създадени за удовлетворяване на повърхностни чувствени наслади, но за продължаване на човешкия род, понеже човешкият род трябва да продължава своето съществуване и да се развива. С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път. В Божествения свят този Аркан символизира науката на Доброто и Злото.
В умствения
свят
- равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото.
Във физическия свят - противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие. В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили. Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно.
към текста >>
Във физическия
свят
- противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие.
С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път. В Божествения свят този Аркан символизира науката на Доброто и Злото. В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото.
Във физическия
свят
- противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие.
В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили. Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно. В тази фаза на своето развитие ученикът трябва да се осъзнае като Божествена частица и да даде път на Божественото, което ще го отведе в Тесния път.
към текста >>
НАГОРЕ
