Търсене в текстове за 'Незнаен Бог'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 122 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Дървото е една жива мисъл на Бога.
Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух!
към текста >>

И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан!
Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това. Идете сред природата да поседите и да погледате. И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената.
към текста >>

2. 010 ИЗВОРЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

- Това, което радва човека, е Бог.
Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас.
към текста >>

Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог.
Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор.
към текста >>

Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства.
Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата.
към текста >>

Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас.
- Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на
към текста >>

Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието.
Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт.
към текста >>

Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога.
Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали
към текста >>

Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога.
Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени.
към текста >>

Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.
Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център.
към текста >>

Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт.
Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога.
към текста >>

Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени.
Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш.
към текста >>

Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога.
Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”.
към текста >>

Вън от Бога не можем да познаем Любовта.
Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха.
към текста >>

Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш.
Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен.
към текста >>

Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”.
Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог.
към текста >>

Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог.
Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света.
към текста >>

Къде е Бог?
Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.
към текста >>

Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода.
Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.
към текста >>

Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората.
Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.
към текста >>

3. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
към текста >>

И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
към текста >>

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки.
към текста >>

Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ.
А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето.
към текста >>

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
към текста >>

Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога.
към текста >>

Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си.
Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание."
към текста >>

Само тогава той има право да говори за Бога.
Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание." Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща?
към текста >>

Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си.
Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос:
към текста >>

Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си.
Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
към текста >>

Казано е, че Бог е Любов.
Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
към текста >>

Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества.
Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
към текста >>

И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна.
Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
към текста >>

Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
към текста >>

Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове.
към текста >>

И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
към текста >>

Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия.
към текста >>

Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя:
към текста >>

И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора.
към текста >>

Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа.
И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
към текста >>

Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите.
към текста >>

Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."
Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините на Великия Божи закон." След това бегло очертание на характера на езотеричния път ще започна изложението на историческия път на учението на Бялото Братство, както е вървяло през вековете.
към текста >>

4. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

на Бога, беше добър и праведен.
За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната вяра, с помощта на която ще съгради своя живот. Следователно, в нея е събрано много знание в малко думи." „Първият Адам. който беше създаден но образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Обаче вторият Адам. направен от пръст, носеше греха в себе си, затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адам, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше направен от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издръжливи и трайни.
към текста >>

„Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева.
Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност." „Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева.
към текста >>

„Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие.
„Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам.
към текста >>

„За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога.
Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането.
към текста >>

А работите на Бога са величествени, а не като човешките.
и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането. Оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята.
към текста >>

Така че четирите реки са богатството на човека.
Съвременните хора търсят тези четири реки към Тигър и Ефрат. Но окултистите поддържат, че четирите реки са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главно-мозъчната. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм ограждат рая, за който се говори в Писанието. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозната системи, а другите две реки са главно-мозъчната и симпатичната системи. Така че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и Дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. В една от реките е имало злато. Това е слънчевото течение, което тече в нервната система. Защото златото е емблема на Слънцето в света.
към текста >>

Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост.
Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете.
към текста >>

„Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил.
И като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам - с ума си. По този начин те внесоха чужд елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез страданието." „Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар не е много учен. Занимава се само със зоология. Ела при мене, аз ще ти предам по-голямо знание. Така че Ева имаше двама мъже.
към текста >>

Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам.
Пак питат: Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? Учителят отговаря: Наистина жената беше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден, разумен, знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше, че ще злоупотреби с него. Когато Ева остана сама, без Адам, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече: Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
към текста >>

Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него.
Учителят отговаря: Наистина жената беше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден, разумен, знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше, че ще злоупотреби с него. Когато Ева остана сама, без Адам, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече: Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи.
към текста >>

Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине.
към текста >>

Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята.
По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
към текста >>

И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина.
Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце.
към текста >>

И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ.
Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам.
към текста >>

Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.
А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
към текста >>

Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи.
към текста >>

Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог.
Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината.
към текста >>

Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи.
Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ.
към текста >>

И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи.
към текста >>

И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
към текста >>

И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ.
Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си.
към текста >>

И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот.
Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина. И разлъчи Бог вода от вода - подразбира, че Бог е отделил Божествения от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта, земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша.
към текста >>

Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе.
След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани. Творец ще бъде той. Ученикът ще твори. Когато види Бог, че е добро, ще се произнесе. И когато организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят в духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот.
към текста >>

Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам.
С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Задачата на човека е по обратен път да се освободи от учението на змията и да влезе в пътя на Любовта." „Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам. Човешкият живот започва с Адама. Второто число беше Ева, третото число беше Каин, четвъртото - Авел, петото - Сит. Всеки човек трябва да знае кое число представя след Адам." „Цели 40 години еврейският народ пътува из пустинята с намерение да влезе в Ханаанската земя - земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина.
към текста >>

„В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега.
Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е мястото, дето живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
към текста >>

Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма.
своите мисли, своите чувства и своите постъпки." „Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си.
към текста >>

Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си.
към текста >>

Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога.
Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си."
към текста >>

Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога.
Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението.
към текста >>

5. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога
Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна.
към текста >>

Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел.
В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство.
към текста >>

Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето.
Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми.
към текста >>

Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим.
към текста >>

Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си.
В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение.
към текста >>

От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия.
С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим.
към текста >>

Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

6. 63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Така той слезе незнаен, непознат и неочакван в най- бурния век на земята.
"Ще дойде с облаците". Най-светлият ще дойде в сивата дреха на дневната светлина, забулен в мъглявината на облака, от който ще рукне благодатният дъжд върху човешките души. Могъщият дъб е скрит в малкия желъд. Космичната сила е скрита в невидимия атом. Малката земя е съкровищница на слънцето. Така той слезе незнаен, непознат и неочакван в най- бурния век на земята. Не ни каза кой е до последния си час. Само сродните Нему по дух Го познаха и приеха Великото Слово на Отца, което Той свали до съзнанията ни. Половин век говори Той, разкривайки Божествената Мъдрост в прости и ясни слова. Великата наука за живота и Духа е предадена на човечеството за хиляди години. Новият век на Духа Святи е роден.
към текста >>

Небето, прозрачно и лазурно, запя: "Майко Богородице, цъфнала ябълко", през този ден на великото възкресение, ожидано от душите през цялата космична духовна нощ.
Слънчевият цар обгърна с царствената си плащаница малката земя и я стопли. Рукнаха безброй потоци, запели новата песен на освобождението от зимните окови. Запяха планини и гори, цъфнали поляни и зрели хлебодатни ниви. Събудиха се задрямалите малки същества и като щурци засвириха песенчиците си навсякъде. Като разцъфтяващи дървета се разтваряха спотаените човешки души от топлия дъх на новата пролет. Небето, прозрачно и лазурно, запя: "Майко Богородице, цъфнала ябълко", през този ден на великото възкресение, ожидано от душите през цялата космична духовна нощ. Разсъмна се. Порозовя небето и слънцето изпрати мощните си лъчи на живот и радост навсякъде "Поклон пред Тебе, Царю на правдата, мира и любовта", запяха в хор душите. "Слава, слава Теб подобава". И заживяха хората за славата на Бога в единство с ангелите и светиите.
към текста >>

И заживяха хората за славата на Бога в единство с ангелите и светиите.
Небето, прозрачно и лазурно, запя: "Майко Богородице, цъфнала ябълко", през този ден на великото възкресение, ожидано от душите през цялата космична духовна нощ. Разсъмна се. Порозовя небето и слънцето изпрати мощните си лъчи на живот и радост навсякъде "Поклон пред Тебе, Царю на правдата, мира и любовта", запяха в хор душите. "Слава, слава Теб подобава". И заживяха хората за славата на Бога в единство с ангелите и светиите. Небесните камбани забиха през този тържествен ден и оповестиха началото на Новата Епоха на Светия Дух на Любовта. Както някога Христос се бе родил в бедните селски ясли, така и новата епоха се роди в малкото селце Мърчаево, преименувано в Светляево след Новото Рождество Христово, в годината на двойния кръст. И както Ирод бе заповядал да избият всички младенци поради раждането на Великия Цар, така тъмните сили изпратиха орляци черни бомбардировачи в момента на Новото Рождество, за да унищожат великото Дело Божие, но то се спотаи под високите върхове на планината и не го засегнаха унищожителните запалителни бомби, които се сипеха над големия град. Новата Епоха изхвръкна като мощен феникс изпод развалините на най-страшната война на земята. В тихото малко планинско селце се строеше извор.
към текста >>

От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко".
С каква любов следеше всеки най-дребен детайл на строежа. Обикалях планината да търся цветни камъчета за мозайките. Намерих в един сипей аметисти, а на един връх — бялорозов азбестов камък — глава на извора стана той. Великден — 16 април. Ведро синьо небе, ярко слънце, цъфнали ябълки. От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Слушам в прехлас ангелското пеене. Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето. На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста. На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни капки.
към текста >>

7. Книга на загадките - Николай Райнов

Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата.
*** Някога, в друг свят, дните на щастието ми бяха толкова дълги, колкото са сега вечерите на моята злочестина. Синьо слънце грееше там. А сутрин зората идваше при мене, като белоснежна девойка, та ме китеше с цветя от крехки сребърни звезди — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, моите песни се стелеха над гори и ливади, та никнеxa призори в алмазни цветя и в тежки венчета от рубин. И тогава птиците спираха своите песни, над земята падаха едри златни пера, а заранта замираше в светли вълнообразни звукове — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата. Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа.
към текста >>

Бог иска — да бъде дрехата ми чиста.
И тогава птиците спираха своите песни, над земята падаха едри златни пера, а заранта замираше в светли вълнообразни звукове — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата. Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа. Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея.
към текста >>

Бог иска — да бъде душата ми чиста.
Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа. Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост. Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми.
към текста >>

Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън.
*** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа. Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост. Ти говориш в песните ми безсмъртните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми. Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава.
към текста >>

Шестата вижда боговете.
Първата спи вцепенен сън — и не вижда нищо. Втората спи дълбоко — и вижда пъстри мъгли пред себе си. Третата вижда сънища и далечни картини. Четвъртата е будна — и вижда край себе си всичко създадено. Петата вижда душите. Шестата вижда боговете. Седмата вижда — Слънцето. Седем дъщери имаше Змията. *** Познавах цар. Той имаше жена. И жена му приемаше всяка вечер, тайно от царя, по един любовник.
към текста >>

Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица.
Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее. *** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спря на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега.
към текста >>

Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот.
И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва. Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот. Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете капки не ще станат море. Бързаме, защото пепелта не става слънце. Пътеката е тясна за трима. Лодката има само две гребла. Пред безсмъртието стои мрак.
към текста >>

Бог те е обрекъл на майчинство.
Дълги бръчки криволичат по него. В гласа ти скърцат ръждиви ключове. В погледа ти се диплят коварни чарове. Не знам, отде идеш, непозната сестро. Не знам, наистина. Бог те е обрекъл на майчинство. Дал ти е чиста кръв, яка снага и жили, за да родиш и откърмиш исполин. А ти си нарекла свет пътя на съблазънта и си полетяла към опасния мрак. Виждам, къде отиваш, непозната сестро. — Тъй й казах аз. — Но тя ме погледна смаяно и ми рече : Не съм ти сестра: аз съм майка ти.
към текста >>

*** Видях своя Бог, когато свираше на лютня.
Палмите знаят. Мнозина са се спирали под тях — и животът на всички е бил един и същи живот. И всички кервани са описвали все тая лъкатушна черта, която дири, а не намира. Гасне пламъкът на жълтите огнища. Отвъд писъка, отвъд пустинята, отвъд земята, се губи началото на тъмния керван, провлечен, като лъкатушна черта на човешко лутане. *** Видях своя Бог, когато свираше на лютня. Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд. Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен.
към текста >>

Над Бога грееше голяма луна.
Гасне пламъкът на жълтите огнища. Отвъд писъка, отвъд пустинята, отвъд земята, се губи началото на тъмния керван, провлечен, като лъкатушна черта на човешко лутане. *** Видях своя Бог, когато свираше на лютня. Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд. Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна.
към текста >>

Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си.
Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места.
към текста >>

Над Бога грееха едри зелени звезди.
Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна. Аз Го не видех, кога изчезна и кога се скри.
към текста >>

Аз не видех своя Бог, кога прибра лютнята и си отиде.
А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна. Аз Го не видех, кога изчезна и кога се скри. Скалата опустя и високият брег стана отново мъртъв. Аз не видех своя Бог, кога прибра лютнята и си отиде. Но Земята и Морето ми пришепнаха песента Му, та аз я запомних. Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят. И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста.
към текста >>

Той пее онова, което му е пришепнал Бог.
Но Земята и Морето ми пришепнаха песента Му, та аз я запомних. Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят. И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие.
към текста >>

Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ?
Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят. И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините.
към текста >>

*** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер.
И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му.
към текста >>

Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него.
Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго.
към текста >>

Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие.
Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо.
към текста >>

Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше.
Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук. Трябва да го диря другаде. Къде ли може да е Бог ? “ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър. Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата.
към текста >>

Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук.
Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук. Трябва да го диря другаде. Къде ли може да е Бог ? “ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър. Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата. — Защо си гола?
към текста >>

Къде ли може да е Бог ?
Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук. Трябва да го диря другаде. Къде ли може да е Бог ? “ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър. Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата. — Защо си гола? — попита я той. — Гола съм, защото съм хубава.
към текста >>

“ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър.
Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук. Трябва да го диря другаде. Къде ли може да е Бог ? “ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър. Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата. — Защо си гола? — попита я той. — Гола съм, защото съм хубава. А всяка гиздост се срамува да носи дрехи.
към текста >>

Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата.
Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук. Трябва да го диря другаде. Къде ли може да е Бог ? “ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър. Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата. — Защо си гола? — попита я той. — Гола съм, защото съм хубава. А всяка гиздост се срамува да носи дрехи. — Ти съблазняваш, — каза Нергал, — сърцата на младите с голотата си и те пожелават жени.
към текста >>

Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята.
— Защо да не пожелават? — отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ? Моите чарове пленяват сърцето и правят безсмъртен мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг. Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята. — Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата. — Само моя не си била още: аз те искам. Но Ищар се изтръгна от прегръдките на мрачния любовник и каза отдалеч: — Не съм ли била твоя? Та чия съм била ? Моите вечери са били всякога вечери на Смъртта, а утрините ми — утрини на Забрава.
към текста >>

— Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата.
— отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ? Моите чарове пленяват сърцето и правят безсмъртен мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг. Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята. — Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата. — Само моя не си била още: аз те искам. Но Ищар се изтръгна от прегръдките на мрачния любовник и каза отдалеч: — Не съм ли била твоя? Та чия съм била ? Моите вечери са били всякога вечери на Смъртта, а утрините ми — утрини на Забрава. Питай влюбените — и те ще ти изповядат.
към текста >>

— Не си! — рече навъсено богът.
Моите вечери са били всякога вечери на Смъртта, а утрините ми — утрини на Забрава. Питай влюбените — и те ще ти изповядат. Но ти самият не знаеш своя брак с мене, защото вечерите, прекарани в мои прегръдки, изглеждат Безсмъртие, а утрините на моя брак се струват незабравими. Нима и ти, Нергале, теглиш от заблудата на вси влюбени ? Ще почна да мисля, че дори и тебе съм съблазнила. — Не си! — рече навъсено богът. — Но когато те видех, аз хвърлих косата си и снех своя венец, затова изгубих дарбата да убивам и забравям. Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец? Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери.
към текста >>

Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак.
Нима и ти, Нергале, теглиш от заблудата на вси влюбени ? Ще почна да мисля, че дори и тебе съм съблазнила. — Не си! — рече навъсено богът. — Но когато те видех, аз хвърлих косата си и снех своя венец, затова изгубих дарбата да убивам и забравям. Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец? Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери.
към текста >>

В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства.
Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни.
към текста >>

*** Светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, посети людете един ден.
Но мечът изсвири надолу, просъска и разби главата на танцувачката: неговата радост умря. И жената с нея. Завърши се на меча танецът. А той остана сам. И с него — никой. *** Светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, посети людете един ден. Той запита влюбения честит ли е. — Щях да бъда честит — рече влюбеният, — ако любовта не бе толкова късо безумие и толкова дълга болка. В любовта има вечност, но името на тази вечност е страдание. После Набу запита пророка честит ли е. — Щях да бъда честит — рече пророкът, — ако прокобата не бе толкова дълго безумие и толкова къса наслада.
към текста >>

Тогава светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, рече на себе си: „Три лика на вечността видяха днес очите ми: три вечности.
След това Набу запита певеца честит ли е. — Аз не знам дали съм честит — отвърна певецът.—Моето щастие и моята беда са едно и също. Някои казват, че в песента ми кипи любов, а други – че блика прокоба. В безумието на моя стих има и болка, и наслада, защото песента пърли сърцето ми от страдание, когато се ражда, а когато я пея на людете, в очите им съзирам наслада. Не, аз не знам дали съм честит. Тогава светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, рече на себе си: „Три лика на вечността видяха днес очите ми: три вечности. Но същинска вечност бе онази, която кара човека да страда, а човек не смее да я назове ни страдание, ни самотерзание. Влюбеният и пророкът изгарят душата си за онова, по което чезнат. Но само певецът изгаря душата си — за другите.“ *** Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Когато вечер слънцето залязва, то ме вика в златните прегръдки на алмазен заник. Но аз не мога, майко.
към текста >>

Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта.
Вие пленявате с менливите преходни изваяния от пяна и зелена вода. Ние убиваме с мощен замах и пръскаме на капки творбата на морето.“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тланъ!“ „ — Тлан — тлан — тлан ! Вие сте наши очи. През вас се изливат сълзите ни. Вашите погледи блясват и загасват. Нашият плач плакне в пенливите ви бездни своя тъжен образ. Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта. Вашата песен кипи в усмивката на плувеца. А нашите стонове потъват в тъмното дъно. И никой ги не чува.“ Веслата пееха в своя плясък:„Тлю — тлю — тлю!“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тлан!“ ... О, кой ще ни каже, де води разбитият път на веслата? *** Към Колхида полетя корабът на смелците, дръзнали да пожелаят Златното руно. Тифис улови кормилото; Линкей впи поглед в морето, за да следи подводните скали; Нелей хвана платната; Херакъл застана с меча си на корабния нос; Менотей разкри в прокоба премеждията на опасния път; Язон се възправи до мачтата, за да посочва пътя.
към текста >>

Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени.
„Арго“ се спря всред стихналите вълни. Орфей тогава удари лютнята и разсипа глас над мъртвите пенливи гребени. Морето вдаде ухо — да чуе. А спящите чуха в просъница плисък на кръв, звънтеж на мечове — и в съня си видяха голяма черна ръка, която се протяга в полумрака, та откача от алмазното дърво Златното руно. Те се до един сепнаха и станаха в уплаха, а Язон дори извади меч и замахна към черното небе. Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени. Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен. Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба. Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха.
към текста >>

Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна.
Пази се, Сърце, от тоя съблазнител! *** Той каза: „Светът стана солено море, защото го потопиха сълзите ми. По Тебе плачех аз. — Дните на живота ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб. — Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание, защото всяка звезда бе в душата ми разпален шип, който ми напомня за Твоя поглед. — Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си. — Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми. По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят.
към текста >>

— Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог.
По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава. — Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог. Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“. Тогава грееше слънце и по пясъка на пустинята падаха едри цветя от светлина. Tе стояха един срещу друг на тясната пътека, край която се възправя ледна и тайнствена Вечност. Той бе скръбен и пред него се стелеше непрогледна Нощ.
към текста >>

Този Елиазер беше богат.
Пусията край канарите на Йерихон бе открита: нали там ме хванаха! Де да иде човек ? А не щеше ми се да ставам носач, па и не ми беше по години да уча занаят тепърва. Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил. Възкресил ли? И тази добра! Та защо не възкреси себе си, ами възкресява другите ? Този Елиазер беше богат. От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око. Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара. Стара жена. Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик.
към текста >>

Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа.
Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара. Стара жена. Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим. Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа. Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението.
към текста >>

8. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти.
После направиха сноп и ни показаха как се завързва снопа. А то си е цял майсторлък. Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си. А вие от къде знаете този майсторлък? Когато за мен циганин знае само да пее и да свири.“ Отговарят: „Ние сме цигани аргати. Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят, тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее!“ Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1 -2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим, го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
към текста >>

Да, но нашия път е незнаен.
Змия и то от отровните. Виждам тази зигзагова линия отгоре върху гърба и. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето.“ Веднага и друг извика: „И при мене има змия.“ Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката, като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре.
към текста >>

В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога.
С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана, целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на тебе го предавам.“ Учителя се усмихна и отговори: „Хубаво.“ Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядях само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.
към текста >>

Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „AI homo, pekinta senintense.dio facile pardonas.“ Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава.
Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв. ги изпродадох и от Учителовите половината. Сумата е изхарчена, ако се има нужда, пиши ми да я събера и изпратя. Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „AI homo, pekinta senintense.dio facile pardonas.“ Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха, дано да е тъй. Май, ако има някой от братята есперантисти, поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам. Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя, разбира се, първо. Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29463601112366