Търсене в текстове за 'Невидима сила'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 471 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява.
към текста >>

На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
към текста >>

Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата.
Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим. И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството.
към текста >>

2. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека.
към текста >>

Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда.
В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък. Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им. Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота.
към текста >>

Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява.
Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък. Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им. Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата.
към текста >>

В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници.
Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот. Разумният увеличава в себе си разума.
към текста >>

Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата.
Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот. Разумният увеличава в себе си разума. Всеки един от нас има спонтанни мисли.
към текста >>

Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов.
Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно. Обърнем ли се с Любов към изворите, пчелите, цветята и което и да е друго същество, тогава ще ни дойдат идеи, които произлизат от духовните им заложби. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на Природата. Нека докоснем още една страна на въпроса. При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование. 11. Някои страни на новия живот Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на душата си. Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение.
към текста >>

Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора.
Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява.
към текста >>

Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава.
А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава?
към текста >>

Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви.
не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви. 15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси Бог направи този свят не за роби, не за насилие, а за забавление на Своите възлюблени деца. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси: лични и обществени, индивидуални и духовни, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор и на здраве, а болестта е белег за дисхармония в организма. Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират.
към текста >>

3. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
към текста >>

Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила.
А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
към текста >>

Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“
Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата.
към текста >>

Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи.
към текста >>

4. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда.
И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове. Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда. В това можем да се убедим със следния прост опит, известен във физиката: ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тези форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Трептенията на музиката могат да проникнат в човешкия организъм. Затова тя има грамадно влияние върху него. Преди всичко музиката има връзка със здравето.
към текста >>

Пеенето е сила.
„С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.” Музиката трябва да се направи динамично средство, път за постижения. Учителят казва: „Музиката не трябва да бъде само като един външен процес - да развеселява хората. Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо. Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество.
към текста >>

Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила.
Това, за което човек пее, то може да се реализира.” Музиката трябва да се направи динамично средство, път за постижения. Учителят казва: „Музиката не трябва да бъде само като един външен процес - да развеселява хората. Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо. Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура.
към текста >>

Тя има в себе си магичната сила да събуди висшата природа на детето и да организира неговите сили.
Нещо повече: новото в света ще дойде чрез музиката. Ето защо Учителят казва: „Музиката има важна мисия в света! ” Трябва да се създаде едно поколение, което да е организирано физически, умствено, сърдечно и волево по нов начин. За създаването на такова поколение музиката ще бъде един важен фактор. Тя има в себе си магичната сила да събуди висшата природа на детето и да организира неговите сили. Това ново поколение ще може да се справи със задачите, които днешното време слага за разрешение. Учителят казва: „Музиката повишава трептенията на човешкия организъм. Тя е най-разумният език на истината. Музикантите могат да трансформират енергиите на целия народ. Истинските музиканти са проводници на музикални енергии, които се пращат в света.
към текста >>

Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата душа.
Къде са тия закони? Те са писани, те са скрити в цялата природа. Това показва, че има известни закони, по които музиката може да се превърне в движения. Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа. Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата душа. Именно на това се основава паневритмията. Тия ритмични движения, чиято музика и движения са дадени от Учителя, отговарят на известни закони в природата. Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето подсъзнание знае, че има един закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на паневритмията. Ако наблюдаваме един човек, намиращ се в известно психично състояние, например радост, ще видим, че той несъзнателно прави известни жестове, известни движения с ръце, крака и с цялото си тяло.
към текста >>

Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психофизично действие върху човека.”
На що се дължи тази разлика? Само на това, че при втория случай песента е била придружена с движения. Съчетанието на музиката с движенията усилва действието. Това действие се усилва още повече, когато се съчетае с нови елементи: идеи, форма и пр. Учителят казва: „Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психофизично действие върху човека.” Във всички гимнастични упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди. Паневритмичните упражнения се изпълняват сутрин, на чист въздух. Самата обстановка, досегът с природата в утринния час, когато тя се събужда, има вече своето обновително и освежително действие върху човека. От друга страна, тия упражнения са тъй разнообразни, че всички органи и мускули взимат участие: краката, ръцете, шията, кръста, гърдите и пр. Тъй че цялото тяло се упражнява и укрепява.
към текста >>

Една невидима спойка ги обединява.
Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр. Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват. Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични.
към текста >>

5. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази вълна се изяви с по-голяма сила през 19 в.
Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, и той въз основа на тях да тегли своите заключения. Възпитателят е длъжен да му направи достояние най-новите научни факти и изследвания. Ако проследим развоя на науката от средните векове насам, ще видим, че мощният подем на естествознанието от 15 в. насам издигна материализма в 18 в. във Франция с представители Ламетри, Холбах, Кондияк и пр. Тази вълна се изяви с по-голяма сила през 19 в. и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и пр. После материализмът доби разни оттенъци и направления и се доби схващането, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна през втората половина на 19 в. Тогава беше епохата, когато естествознанието имаше голям подем във външното изследване на природата. Именно понеже външното изследване на природата даде големи резултати, дойде се до механичното разбиране на природата.
към текста >>

От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата реалност - невидимата част в природата.
Значи има безброй светове, които човек не вижда. Видимият свят и невидимият се преплитат, те са един в друг. Ако човек би виждал електромагнитните вълни, по-къси от тия на светлината, то светът би бил съвсем друг за него. Пред него би се отворил, тъй да се каже, един невидим до сега за него свят. Светлинните лъчи, чрез които виждаме, са в електромагнитната скала само една октава, а освен нея има още много десетки и десетки октави. От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата реалност - невидимата част в природата. Ако хората биха виждали другите октави, пред тях би се открил един грандиозен свят, който съществува, но е невъзприемчив за тях! Разбира се, това не доказва още духовните основи на битието, но доказва съществуването на невидимия свят. Това е първата крачка. Учителят казва: „Този свят и онзи свят са един свят.” СКАЛА НА ТРЕПТЕНИЯТА
към текста >>

6. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем.
Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений.
към текста >>

Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора.
Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден.
към текста >>

7. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази планета е невидима.
Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, разположена между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна планета. Слънцето е център, на който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му.
към текста >>

Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло.
Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека.
към текста >>

Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще.
За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко.
към текста >>

От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила!
Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“
към текста >>

Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“
От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“ Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване.
към текста >>

Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма.
Такива частици, с дължина на вълната от рентгеновия спектър, е излъчвало това невидимо небесно тяло. Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце.
към текста >>

Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават.
Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети.
към текста >>

Една могъща, обсебваща сила имат те.
Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел.
към текста >>

Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм.
Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват.
към текста >>

В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“.
Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят.
към текста >>

Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня.
Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готвел за люта битка. Всички Богове трепнали от страх, само Мардук - Богът на светлината, се решил на борба. С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
към текста >>

Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук.
Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала.
към текста >>

Всичко това е плод на сила.
Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела. Всичко това е плод на сила. Но е смешно да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила. Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко.
към текста >>

Но е смешно да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила.
Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела. Всичко това е плод на сила. Но е смешно да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила. Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“.
към текста >>

Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа.
Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела. Всичко това е плод на сила. Но е смешно да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила. Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“. Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония“.
към текста >>

При промяна на температурата и натиска в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала.
По отношение на твърдостта много кристали показват различна твърдост по драскане на отделните стени и плоскости. Минералното вещество, от което е образуван кристалът е еднородно. Но дойде ли това вещество в кристална форма, то вече се подчинява на някакви странни закони. Например светлината не се пречупва еднакво по разните направления. Същото се отнася и за топлината и електричеството. При промяна на температурата и натиска в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала. Ако на един кристал му бъдат отчупени външните ръбове и върхове, изобщо, ако външни причини нарушат неговата форма, то той поставен при условията, при които се е образувал и в съответната среда, възстановява своята форма. В кристалите има един стремеж към усъвършенстване, стремеж да се приближават към най-устойчивата и най-съвършена форма - сферата. Това се постига по няколко начина: чрез умножаване на стените в простите форми, чрез комбинации и израстъци на няколко кристални форми и най-после, като се притъпяват ръбовете и върховете на стените. Така се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове.
към текста >>

Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество.
В епохата на Възраждането, гениалните хора, които положиха основите на съвременната астрономия, като Кеплер, Нютон и Коперник, по онова време са били колкото астрономи, толкова и астролози. Правенето на хороскоп, звездна карта за раждането на даден човек, или за някакво събитие от житейския му път, става по дадено място и време. Тези два елемента се определят от географските координати - дължина и ширина. Древните не са имали такава географска мрежа, определяна от меридиани и паралели. И именно при съставянето на хороскоп, те са използвали този уред, като са познавали много и добре специфичните влияния на областите. Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози са го разбирали и са били по-добре ориентирани по отношение земното влияние, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделните раси в дадени области на Земята? Монголите, намиращи се в Азия, семитите - в Средния изток, арийците в - Европа, аборигените - в Австралия, негрите - в Африка, индианците - в Америка, макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават. Като приемем Земята като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим нова светлина върху астрологията. Защото практиката показва, както са приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е планета се намира на ръба или на върха на кристала, за дадено място, те изявяват своите качества с цялата си пълнота.
към текста >>

на онази сила, която създава всички неща.
Знакът е символ на саможертвата или Божествения принцип на саможертването. Човек, роден под знака на Овен, е импулсивен, решава нещата бързо и без да мисли много. Той е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с белези по главата. Знакът Телец е принципът на Майката, т. е. на онази сила, която създава всички неща. Знакът Близнаци представя принципа на Космичния Божествен Ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака се повтарят четири пъти в годината. Те съответстват на четирите полета, през които човек минава, докато дойде на Земята. Той е слязъл от причинния свят в умствения, от умствения в астралния, а от астралния във физическия, където най-после е и спрял.
към текста >>

8. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината."
1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара.
към текста >>

11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама."
8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара. Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа.
към текста >>

12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини.
9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара. Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове.
към текста >>

„Макар нероден - неизчезващото Себе е Владика на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена Сила.
Тази йога с време западна в света. Същата тази древна йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой приятел. Тя е върховна тайна." „Аржуна забеляза: По-късно е Твоето раждане, по- рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв си я предал? Благословеният отвърна: Много пъти съм се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная всичките си въплощения, но ти не знаеш своите." „Макар нероден - неизчезващото Себе е Владика на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена Сила. Когато правдата запада, а неправдата се въздига, тогава се явявам Аз. За закрила на доброто, за пагуба на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето Божествено раждане и дейност, в тяхната същност, когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам.
към текста >>

Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите дела и обуздавай своето себе.
Тези, които отдават всички свои дела на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам от океана на смъртта, щом техните умове са приковани в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги. Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен, тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш. И ако не можеш да свикнеш с постоянни упражнения, тогава се отдай на служба на Мен, като вършиш всичко заради Мен, ти ще достигнеш съвършенство. Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите дела и обуздавай своето себе. Наистина най-хубава е Мъдростта, не съжалявай за постоянните усилия. По- хубаво от Мъдростта е съзерцанието. По-хубаво от съзерцанието е отричането от плода на дейността. След отричането следва мирът. Тринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване на полето и на познавача на полето.
към текста >>

Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила.
И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима.
към текста >>

Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури.
Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа. Човек се състои от своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва. Чистите люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури. Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните.
към текста >>

Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите.
Той е това именно, в каквото вярва. Чистите люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури. Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните. След това се разглежда жертвата от това тройно гледище, както и въздържанието и милостинята. Като чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които се правят безкористно. Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване на Вечния.
към текста >>

9. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий.
Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен. Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
към текста >>

Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство.
Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му. И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина.
към текста >>

Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога.
Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей.
към текста >>

През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:
И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята. Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите.
към текста >>

10. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности.
Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници.
към текста >>

Те били изучили още магическата сила на човешкото слово.
По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет. Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра. Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си. Те събирали електрическите токове от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели да ги насочват като стрели където искат. Те били изучили още магическата сила на човешкото слово. Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години. За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи.
към текста >>

Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия.
Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра. Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си. Те събирали електрическите токове от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели да ги насочват като стрели където искат. Те били изучили още магическата сила на човешкото слово. Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години. За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие.
към текста >>

Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.
Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
към текста >>

Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние.
Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея.
към текста >>

Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител.
Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина.
към текста >>

Питагор тогава е бил в силата на възрастта си.
Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията.
към текста >>

Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове.
В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко.
към текста >>

Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи.
Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност.
към текста >>

Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила.
Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор.
към текста >>

Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му.
Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор. Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик. Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор заедно с неговия съюз им отнел демократичните права и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила зданията и по такъв начин прекратила дейността на школата.
към текста >>

11. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

„Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението.
Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание.
към текста >>

Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн.
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста".
към текста >>

Тези две светещи кълба, които се проектират в пространството, това е зрителната сила, която се проектира в тези два образа в пространството.
В началото на ясновид- ството човек съвсем не вижда външните духовни същества, а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание. Така, че това, което се манифестира през този първи период на ясновидството, не е изражение на реални духовни същества, а първо се явява един вид съзнание на възприема- телните органи, една образна представа, едно проектиране в пространството на това, което става в самите нас. А когато ясновидецът започне да развива вътрешните си сили, той започва например да чувствува и вижда очите си като две светещи кълба, проектирани в пространството с известен цвят. Той може би ще помисли, че това са две реалности извън него, но това е една грешка. В този първи стадий на ясновидството силите, които работят в човека, се проектират в пространството и той ги възприема във вид на различни образи. Тези две светещи кълба, които се проектират в пространството, това е зрителната сила, която се проектира в тези два образа в пространството. Това са вътрешните сили на човешките очи, които се проектират като две светещи кълба и човек би изпаднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни духовни същества. Една още по-голяма грешка е тази, когато в началото на ясновидството чрез някои методи се достигне до това състояние да се чуват гласове. Да се вземат тези гласове за външни духовни реалности би било една голяма грешка, в която всеки начинаещ може да изпадне. И тук се касае за едно ехо от дейността на неговите вътрешни сили. И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в душата.
към текста >>

За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните.
В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода.
към текста >>

Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха.
В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението.
към текста >>

Той добива тежест и изпитва силата на земното притегляне.
Така преди намесата на луциферическите същества физическите условия за човека са били въздухът и топлината, а след тази намеса той слиза в течния и твърдия елемент. Там именно тяхното влияние проникнало и се е проявило. Луциферическите сили извършиха уплътняване на човешкото тяло. което става вече по-тежко и слиза постепенно от атмосферата на Земята върху твърдата материя. Това е описано в Битието като изгонване на човека от рая. Той добива тежест и изпитва силата на земното притегляне. По такъв начин той слиза от атмосферата към повърхността на Земята. Ето как тези сили са формирали човешкото тяло. Изпадането на човека под влиянието на луциферически- те същества е описано в Библията с разказа за изкушението на Ева от змията. Под влияние на тежестта, която придобива от това влияние, човек пада, слиза от облачните висини, където управляват Херувпмите и слиза на Земята. А по-рано видяхме, че Херувимите образуват облаците в атмосферата, а Серафимите - светкавиците и гръмотевиците.
към текста >>

В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея.
Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души. Както вече казах, по-силните души са останали да се развиват при земните условия, когато другите емигрираха на другите планети. Тези, които останали на Земята са описани в Библията като първоначална двойка - Адам и Ева - която е могла да надживее тези груби земни условия. В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети. В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея. Същият постепенно преминава във въздушен елемент, след това във воден и към края на Лемурийската епоха започва да се явява сух. Дълго време Земята останала обгърната от един вид въздух, целият наситен с мъгливи водни маси. Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята.
към текста >>

Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята.
И тогава вече и най-слабите души са могли да слязат на Земята и да се въплотят в човешки тела. Съществата, които управлявали тази поредица от събития, са били велики благодетели на човечеството. Това са тези именно, които са свързани с Луната, която се откъснала от Земята, за да продължат да водят човека през земната еволюция. От разказа на Битието знаем, че тези велики духовни същества са елохимите, а пулсът, действуващ в недрата на тези сили на елохимите. за да произведат голямото събитие за откъсването на Луната от Земята, а чрез това да създадат началото на истинските човешки същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възможност на елохимите да прогресират като група до съзнанието на Йехова-Елохим издигайки чрез това тяхната природа. Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова- Елохим, е интимно свързано в историята на творението с Луната. Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта.
към текста >>

12. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си."
Те са 12 добродетели, 12 извори, 12 цвята, 12 сили." „Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е горе, доброто и злото - долу. Значи, Мъдростта е на главата, доброто и злото - под краката. Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си." Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция. Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава в славянството. И там, където се явява това Братство, цъфти и се развива култура. Глава на това Братство е Христос."
към текста >>

Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите.
Съвременните историци обясняват това по различен начин, но то се дължи на преместването на учениците на Бялото Братство от едно място на друго. Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души. Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа. Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ.
към текста >>

13. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие.
Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят".
към текста >>

То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа.
За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт.
към текста >>

Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души.
Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
към текста >>

Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе.
До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
към текста >>

В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас.
към текста >>

Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него.
към текста >>

Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него.
Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи".
към текста >>

"Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа".
В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила.
към текста >>

Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила.
"Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7).
към текста >>

В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия.
към текста >>

Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
към текста >>

С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат.
И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот.
към текста >>

И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
към текста >>

Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието.
Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове.
към текста >>

Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото.
към текста >>

В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили.
Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение.
към текста >>

Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие.
И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага.
към текста >>

14. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност.
Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение. Защото, както видяхме от по-раншните изложения, след слизането на Христа на Земята и самият метод на Посвещението се изменя. В своето изложение Св. Йоан си служи с три метода на работа, с които си служи Окултната наука при изследване на духовните светове: имагинация, инспирация и интуиция. Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност. Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот са израз на едно Божествено съществуване. Апокалипсисът съдържа най-великите истини на Християнството. В него се намира по-голяма част от Мистериите, върху които почива Езотеричното християнство. Това е едно Откровение, което е дадено на един посветен в Християнско посвещение, в което му се разкриват Тайните на Битието и Живота, разкриват му се Тайните на човешкото развитие. Преди да започна разглеждането на Апокалипсиса, Откровението, дадено на Св.
към текста >>

Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят.
Йоан, трябва да кажа, че всичко, което става на Земята като факти и явления, съществува преди всичко в астралния, духовния и Божествения светове. В Божествения свят то съществува като идея, като първообраз. В духовния или небесния свят, ангелския свят, към тази идея се присъединяват силите, които й съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите й сили, се явява като образ, прототип на това, което има да стане на Земята. Затова Окултната наука твърди, че причините за явленията във физическия свят се крият в невидимия, свръхсетивния свят. Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят. И образите, картините, които ни дава Св. Йоан, са именно астралните първообрази на това, което има да става на Земята. Така Църквите, до които отправя Посланията, са, както ще видим, седемте културни епохи на нашата Пета раса. Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят.
към текста >>

Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата.
Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек.
към текста >>

Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне.
С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят. Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен. Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне. Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които работят против нашия прогрес - силите на злото. Тези степени на Посвещение са описани точно в Апокалипсиса. Посветеният си служи със земни образи, за да изрази видяното и чутото.
към текста >>

15. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв. Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си. Тази картина я наричат различно. Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях. Лъвът, укротен от девицата, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти.
към текста >>

Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв. Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си. Тази картина я наричат различно. Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях. Лъвът, укротен от девицата, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти. Действието на доброто, възвишеното, светлината, които ученикът ще излъчва, ще бъдат по-силни, отколкото влиянието на ниските, тъмни и омразни подбуди на срещнатите същества. И тези същества ще бъдат превъзмогнати от силата на ученика, която той още може би не съзнава.
към текста >>

И тези същества ще бъдат превъзмогнати от силата на ученика, която той още може би не съзнава.
Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях. Лъвът, укротен от девицата, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти. Действието на доброто, възвишеното, светлината, които ученикът ще излъчва, ще бъдат по-силни, отколкото влиянието на ниските, тъмни и омразни подбуди на срещнатите същества. И тези същества ще бъдат превъзмогнати от силата на ученика, която той още може би не съзнава. Срещнатите същества ще легнат тогава пред краката на ученика и ще лижат ръцете му, и ще му отворят пътя за висшите светове. Тези същества са това, което в розенкройцерски смисъл се нарича Първият пазач на Прага към висшите светове. Тези неприятели на ученика не ще могат да му напакостят дотогава, докато може би и на него ще дойде определения час, в който той ще трябва да се принесе в жертва от любов към неприятелите си дори, за да им помогне. В такъв случай е възможно той, според предопределението на висшите същества, да бъде предаден на злите същества. И тогава те, без да знаят, ще изпълнят Божествения план.
към текста >>

Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство.
В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен.
към текста >>

Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже.
Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания.
към текста >>

Това е силата на висшите излъчвания.
Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания. На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози девица, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага. Божественото се е проявило в Пилигрима - в неговото свещено спокойствие, с което Божественото извиква световете към живот, което ни е показано от картина първа; властва в живота и в света, както ни е показано в картина четвърта и води към съвършенство, както е показано в седма картина. То ръководи и властва, а също така обгръща онези, които имат поне до известна степен проявено Божественото в себе си. Такъв напреднал човек обезоръжава и подчинява своите врагове чрез спокойствието и добрината, които излъчва. Такъв човек е узрял, той е посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало на стъпало, от светлина към още по-голяма светлина.
към текста >>

Това е жизнената сила, му казва ръководителят.
Такъв човек е узрял, той е посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало на стъпало, от светлина към още по-голяма светлина. След като ученикът е преминал фазата, означена от единадесети Аркан и след като е придобил известни магически сили с помощта на Йерофанта, той напуска тялото си и се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Днес ще вървим в дълбочината на вечния огън, където звездите се свързват в един венец. Ти ще имаш опитността да видиш как владеят силите на Живота, как те съществуват. След това ръководителят докосва по един определен начин едно място на главата на ученика и последният веднага вижда околния свят в съвсем друга светлина. Земята и планините по нея му изглеждат пo-малки, като че ли изпълнени с мъгла, но преди всичко той вижда една силна възсиня светлина, която обгръща всичко и като че ли тече около всичко. Това е жизнената сила, му казва ръководителят. В този момент на ученика му се струва, като че ли той плува в море от светлина, лъчезарно трептяща, жива. Той вижда, че тази светлина извира от дърветата, от растенията и цветята по полето. Той вижда, че светлината се излъчва леко от кристалите и скъпоценните камъни в лоното на земята. Светлината обгръща и изпълва по-слабо или по-силно всичко живо. Скоро ученикът забелязва известен ритъм в това световно море, вълнообразно тласкане, което изглежда излиза от един твърде далечен център.
към текста >>

Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква.
Той вижда, че светлината се излъчва леко от кристалите и скъпоценните камъни в лоното на земята. Светлината обгръща и изпълва по-слабо или по-силно всичко живо. Скоро ученикът забелязва известен ритъм в това световно море, вълнообразно тласкане, което изглежда излиза от един твърде далечен център. Ученикът вижда в този ритъм вълните на Живота и той вижда, че където достигат вълните на Живота, кристалите заблестяват по-силно, цветята замирисват по-силно, плодовете узряват по-скоро, а хората се обичат. Гледайки това светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко. Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете.
към текста >>

Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията.
Ученикът вижда в този ритъм вълните на Живота и той вижда, че където достигат вълните на Живота, кристалите заблестяват по-силно, цветята замирисват по-силно, плодовете узряват по-скоро, а хората се обичат. Гледайки това светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко. Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън.
към текста >>

А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея.
Гледайки това светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко. Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика.
към текста >>

Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо.
От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността. При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози. Венци от рози - мисли си ученикът.
към текста >>

Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън.
Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността. При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози. Венци от рози - мисли си ученикът. Те минават като стрела през световете на духовете и на душите.
към текста >>

В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата.
Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш.
към текста >>

В умствения свят - морална, нравствена сила.
Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш. За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
към текста >>

Препятствията преодолявай със силата на вярата.
След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш. За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
към текста >>

16. Единство на езотеричното учение - Влад Пашов (1902- 1974)

Според всички езотерични учения, Битието има две страни — видима, която представя видимия свят, и невидима, която се състои от седем полета или светове.
Единство на езотеричното учение Най-напред най-общо за всички езотерични учения е схващането за същността и строежа на Битието. И богомилите не правят изключение от това. Този въпрос съм разгледал в главата за богомилската космогония. Според всички езотерични учения, Битието има две страни — видима, която представя видимия свят, и невидима, която се състои от седем полета или светове. Във видимия свят се намират минералите, растенията, животните и човекът. А в невидимия свят живият различни духовни същества на различна степен на развитие, които образуват т.нар. ангелска йерархия. Освен тях има и други по-нисши същества. Там живеят и човешката душа и дух, които са свързани с физическия човек посредством етерното и астралното тяло.
към текста >>

Едната сила действа като вътрешно напрежение, а другата като външно налягане и формата е едно уравновесяване на тези сили.
Бог прониква както невидимия, така и видимия свят и е същина на всичко съществуващо. Апостол Павел е изразил тази идея с думите: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Така че Бог като Първопричина е Творец и Същина на Битието. Но творческият процес не е един механически процес, а един органически процес, процес на нарастване отвътре навън. А органическото творчество е резултат на разнородни сили, които действат по определен план и са под върховния контрол на Първичната Причина. За да се създаде каквато и да е форма е необходимо действието на две противоположни сили с еднакво напрежение. Едната сила действа като вътрешно напрежение, а другата като външно налягане и формата е едно уравновесяване на тези сили. Защото светът по начало е поле на действие на сили и разумни същества, а формите са резултат на тяхната дейност. Тези два рода сили, които създават формите, произхождат от два Първични Принципа, които са двете Ръце на Бога, чрез които Той се проявява. За тези Принципи говоря по-подробно в главата за богомилската космогония. В окултната наука ги наричат Първи и Втори Принцип. Към всеки Принцип има и същества, които са израз и въплъщение на Принципите.
към текста >>

По силата на този принцип всички енергии и сили в Битието са поляризирани на положителни и отрицателни, на възходящи и низходящи.
В окултната наука ги наричат Първи и Втори Принцип. Към всеки Принцип има и същества, които са израз и въплъщение на Принципите. Това учение в различни времена и епохи е предавано в различни форми и изопачавано от противниците на езотеричното учение и от профаните, които мислят, че много знaят, а всъщност не знаят. В най-ясна и строго научна форма то е изнесено в учението на Хермес за седемте творчески принципа на Природата. Един от тези седем принципа е принципът на полярността, според който в проявения свят действат два Принципа, които са като двете ръце на Великата Космическа Разумност. По силата на този принцип всички енергии и сили в Битието са поляризирани на положителни и отрицателни, на възходящи и низходящи. И зад всички тези енергии стоят разумни същества. Този принцип е прокаран във всички езотерични учения под различни форми. И когато тези, които нищо не разбират от езотеричното учение, разглеждат този принцип в различните езотерични учения, те така го изопачават, че човек се чуди как са могли да измислят такива неща, каквито не са съществували в умовете на последователите на тези учения. Такъв е случаят и с дуализма на богомилите и манихеите, които са окултни общества от различни епохи и които може да нямат никаква историческа връзка, но имат общи идеи. Това е, защото и двете са плод на един импулс на Бялото Братство — те са плод на Третия клон на Бялото Братство, който е излязъл от Египет, оттам е минал в Индия, след това в Персия, където поражда манихейството, след това минава в Арабия, където поражда Мохамеданството, след което преминава в Сирия, където пак поражда ред окултни и мистични учения, след което преминава в Мала Азия, където отново поражда ред мистични движения, най-известното от които е исихазмът.
към текста >>

А за злото в света Заратустра казва, че то се ражда, когато една идея и една сила, която в миналото е действала като добра, т.е.
Такава е вътрешната връзка, която съществува между тези езотерични братства и между идеите, които те са носили. Така че никакъв дуализъм не съществува в тези учения, това са извращения на хора, които не познават Истината и се заемат да обясняват неща, които не разбират. Противниците на Богомилството, които не разбират дълбокия смисъл на принципа на полярността и неговата роля в Битието, са създали учението за дуализма, като го приписват на богомилите и манихеите, които го били взели от учението на Заратустра, което също не е дуалистично. Заратустра говори за Ахура Мазда и Ариман като две сили, две космични същества, които са в борба, но тази борба не трябва да се разбира по човешки, но като сили с противоположни посоки на движение, които са необходими за създаването на формите. Но тези две сили, според разбирането на Заратустра, са в Ръцете на Върховния Бог, Който работи с тях и ги направлява за целите на Битието. А за злото в света Заратустра казва, че то се ражда, когато една идея и една сила, която в миналото е действала като добра, т.е. в посока на развитието, действала е за прогреса на света, когато мине в настоящето и в бъдещето, иска да действа по същия начин, както в миналото, ражда злото. Значи, миналото, пренесено в настоящето, е зло. Това е учил Заратустра, а не някакъв дуализъм; това са учили манихеите и богомилите.
към текста >>

17. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говори през въздуха се предава неговата любов и в думите му има една невидима сила, която се предава.
Ако ние сме заобиколени с разумни хора, те ще въздействат върху нас. Един умен човек може да направи от вас, каквото иска, тъй както един грънчар може да направи от пръстта, каквото иска гърне. Когато вървим по правия път и живеем както Бог живее, Бог може да направи от нас всичко; Той ще ни даде свобода и ще ни научи да се освободим от всички терзания, които имаме сега. И любовта не се предава с думи, а се предава с контакт. Човек, който има любов, има пластичност в своя глас. Като говори през въздуха се предава неговата любов и в думите му има една невидима сила, която се предава. Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи. Очите на хората, които имат любов, са другояче устроени. И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете.
към текста >>

Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи.
Един умен човек може да направи от вас, каквото иска, тъй както един грънчар може да направи от пръстта, каквото иска гърне. Когато вървим по правия път и живеем както Бог живее, Бог може да направи от нас всичко; Той ще ни даде свобода и ще ни научи да се освободим от всички терзания, които имаме сега. И любовта не се предава с думи, а се предава с контакт. Човек, който има любов, има пластичност в своя глас. Като говори през въздуха се предава неговата любов и в думите му има една невидима сила, която се предава. Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи. Очите на хората, които имат любов, са другояче устроени. И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия.
към текста >>

Положителната вяра е една мощна творческа сила.
Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата. В туй отношение вярата предшества знанието. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест.
към текста >>

Опитайте и ще се уверите в силата на вярата.
Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата. В туй отношение вярата предшества знанието. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в главата ви, в сърцето ви и във волята ви - вярвайте и работете. И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат.
към текста >>

18. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

В това пространство има невидима материя.
Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството. Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията.
към текста >>

И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството.
Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството. Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния.
към текста >>

Насила не можем да заставим природата - това е закон.
Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата.
към текста >>

Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея.
Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят.
към текста >>

Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
към текста >>

19. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

гледал отдолу, така и за падащия, като че някаква невидима сила го подела,
Долу под бора били вече набити коловете за масата. Когато братът отрязал няколко клона, клонът под краката му се счупил и той полетял с гръб към земята. За секунда си спомнил предупреждението на Учителя и извикал: „Учителю, спасявай ме." Неочаквано както за този, който гледал отдолу, така и за падащия, като че някаква невидима сила го подела, залепила го с гърди към дънера на дървото и братът прегърнал ствола. Като слязъл отново си спомнил предупреждението на Учителя, разбрал грешката си, за която скъпо щял да плати." Брат Костадин често ходел на лозето си в местността „Марманлия", край Търново. Гостували му много познати, понякога идвал и Учителят.
към текста >>

20. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта е подтик, Сила, а Знанието – Светлина, която улеснява движението на
знание, той живее в Светлина. Ако няма знания, човек живее в тъмнина. Не е въпрос за многото знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняват пътя на човека. Любовта е подтик, Сила, а Знанието – Светлина, която улеснява движението на тази Сила. Ако няма Сила и Светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и Знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. Без тях Животът няма никакви постижения. Сега ние говорим за Любовта като основа на Знанието.
към текста >>

тази Сила.
Ако няма знания, човек живее в тъмнина. Не е въпрос за многото знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняват пътя на човека. Любовта е подтик, Сила, а Знанието – Светлина, която улеснява движението на тази Сила. Ако няма Сила и Светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и Знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. Без тях Животът няма никакви постижения. Сега ние говорим за Любовта като основа на Знанието. Щом имате Знание,
към текста >>

Ако няма Сила и Светлина, човек е подобен на слепец.
Не е въпрос за многото знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняват пътя на човека. Любовта е подтик, Сила, а Знанието – Светлина, която улеснява движението на тази Сила. Ако няма Сила и Светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и Знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. Без тях Животът няма никакви постижения. Сега ние говорим за Любовта като основа на Знанието. Щом имате Знание, можете да проявите Любовта си правилно.
към текста >>

Връзката е невидима, но силна.
с които хората се занимават. Човек трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на Живота. Двама души се събират да живеят заедно, както при женитбата, за да придобият знания. Ако не придобият никакво знание, женитбата им не е на място. Колкото по-голяма е връзката между ума на ученика и Учителя, толкова по-добри условия и възможности съществуват между тях. Връзката е невидима, но силна. Когато връзката е силна, Учителят и ученикът се намират в правилни отношения. Ако ученикът възприема правилно, а Учителят предава с Любов, отношенията им са правилни. Само при хармонични отношения ученикът минава от един клас в друг, докато най-после свърши университета. Както свършвате гимназията и университета, така можете да свършите и Специалния клас. Мнозина влизат в Специалния клас, но и мнозина излизат от него преждевременно.
към текста >>

вата чистота, мекота и сила.
това значи да издавате специални тонове. Както всяка цигулка има специален тон, по който се отличава от другите цигулки, така и ученикът от Специалния клас трябва да се отличава от другите по своя тон. В какво се заключава особеността на един тон? – В него- вата чистота, мекота и сила. Ако ученикът на Специалния клас не разнася Светлина по целия свят, какво е придобил с учението си? Ученикът трябва да учи добре. Ако цигулката не издава красиви и чисти тонове и ако ученикът не носи Светлина на хората, те нямат никаква стойност. Специалният клас дава възможност на ученика да разбира законите, които управляват ума, сърцето и волята му, за да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си.
към текста >>

21. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка.
От окултно гледище числата от 1 - 10 представят Висши Разумни Същества, с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представя отделна йерархия. Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата.
към текста >>

Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда.
Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен. Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите. Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютното, с Разумната Среда.
към текста >>

Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство.
намерите елементите ѝ, Разумните Същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които решавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тези елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а Висшите Същества вземат тези елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността, те дохождат до Висшата Разумност. Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно: Други Същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те решават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знаете това, всеки човек трябва да намери кое е онова Разумно, Възвишено Същество, което решава задачата си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат.
към текста >>

Тази планета е невидима.
На какво се дължат тези колебания? Според едни учени това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е Луната. Нита едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадането човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази тъмна планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умовете им. Днес човек с човек не могат да се разберат в мисълта си. Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите на моретата. В същност, причината за приливите и отливите е тъмната планета.
към текста >>

22. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

престанат да мислят, че са в сила да оправят света,
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание." Учителят Епохата на Водолея започва, според Учителя, с един нов ритъм - създава се нов философско-духовен мироглед. Стремежът и на двете идеологически философски системи - идеализмът и материализмът - за изграждане на една по-съвършена световна, стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството. Затова тази идея се поставя и от двете системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност.
към текста >>

Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.
Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили. Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е обществена формация - в основата си тя е идея на цялото човечество. Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано.
към текста >>

За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила.
Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи. Това ще бъдат признаци за наличие на възходящ обединителен процес. Подобни стъпала вече се изграждат по пътя на създаването на икономически съюзи, както в централна Европа, така и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия) с тенденция за оформяне на северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед. Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми.
към текста >>

И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила.
След това трябва да се пристъпи към осъществяването на нова световна стопанска система, която ще стане база за изискваната коренна реорганизация на ООН. На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления. Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

23. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Всичко се уреди, като че бе ръководено от една невидима ръка.
Повечето от тях са посветени на Учителя и Учението. Веднъж стана дума за възрастта й, но тя с цялото си поведение показа, че възрастта не я занимава. В сестрите и братята от нейното поколение възрастта не се чувстваше. Каква приятна светлина изпълваше стаята й с източно изложение и широко открит хоризонт. „Това жилище ми го даде Учителя. Всичко се уреди, като че бе ръководено от една невидима ръка. Учителя се погрижи за мен. Лично аз направих малко усилия." Къде, с кого и как живя сестра Теофана? Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост. Тя бе пример за един чист живот на идеалист, посветен без остатък на една велика идея.
към текста >>

" Аз, който търсех да наследя нещо ценно в духовния план на живота, осъзнах доколко тази душа се бе извисила - Катя с голямото сърце.
Беше се грижи- ла за нея с всеотдайност, особено през последните й земни дни. И естествено в нея Фани бе видяла истинския си наследник. Един ден съвсем спонтанно, както става между добри приятели, Катя ми каза: „Извинявай, защото аз знаех, че Фани искаше да остави всичко на теб! " Аз, който търсех да наследя нещо ценно в духовния план на живота, осъзнах доколко тази душа се бе извисила - Катя с голямото сърце. Тя и в духовен план бе достойната наследница на сестра Теофана. Няколко месеца преди Катя да си замине, бяхме отново при нея. Тя каза: „Имам нещо много скъпо за теб." После се обърна към дъщеря си: „Мими, иди да го донесеш." Мими излезе за миг и се завърна с огромен дневник, върху твърдата корица на който с позлатени букви бе написано: „Летопис". И ми завещаха летописа на Изгрева. Почивай в мир лельо Катя.
към текста >>

24. 22 март - Теофана Савова

Невидима ръка прибира виолетовите воали.
Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали. После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига. Друго птиченце се обажда. Прииждат сестри и братя.
към текста >>

Невидима ръка рисува изтока.
И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали. После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига. Друго птиченце се обажда. Прииждат сестри и братя. Запяват птичките в хор. Изтокът трепти от красота.
към текста >>

Учителя веднага ни даде за упражнение да използваме водата от чешмичката, да използваме лечебните лъчи на слънцето, като по няколко пъти отиваме с две малки стомнички (на всеки според силата), и, след като се изпотим, да се облеем със слънчева вода и преоблечем.
- Няма нищо. Аз пак ще измия - й отговорих. И тя се насърчи, влезе и пи от чистата слънчева вода на нашата чешмичка. * Упражнение. Учителя веднага ни даде за упражнение да използваме водата от чешмичката, да използваме лечебните лъчи на слънцето, като по няколко пъти отиваме с две малки стомнички (на всеки според силата), и, след като се изпотим, да се облеем със слънчева вода и преоблечем. Това упражнение се оказа много здравословно. Пречистихме се от многото утайки и наслоявания в нашия организъм, отвориха се милионите клетки на тялото. Един ден Учителя ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза: - По-топличка да бъде водата. Аз разбрах.
към текста >>

2. Песента, музикалният образ „Сила жива, изворна" е дадена на 12 октомври същата година.
„фир-фюр" е това, което ръководи човека, а „фен" е това, което отмахва препятствията, пречиства. „Тао" - това е една среда, в която човек е потопен, която го обгражда и пази. „Тао" значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би" значи това, което се проявява. „Аумен" означава всички качества, които се съдържат в Божественото; всичко това, което трябва да възрастне, се проявява в своята пълнота. 2. Песента, музикалният образ „Сила жива, изворна" е дадена на 12 октомври същата година. За да изпее правилно това упражнение, човек трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Няма по-интелигентно, по-разумно и по-отзивчиво същество от нея. Тоновете на „зун-мезун" в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили. Те са мярка. А тоновете на „томето" имат едно от най-красивите съдържания.
към текста >>

8. „Сила жива" - музикален образ, даден от Учителя на 19 ноември 1922 г.
в Общия окултен клас,г. II, 6 лекция. 7. „Духът Божи" - музикален образ, даден от Учителя на 13 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г. II,7 лекция. 8. „Сила жива" - музикален образ, даден от Учителя на 19 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 8 лекция 9. „Скръбта си ти кажи" - Общ окултен клас, г. II, 8 лекция, 19 ноември 1922 г. 10. „В зората на живота" - Общ окултен клас, г.
към текста >>

V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота.
Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. 26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция. 27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г. в Младежкия окултен клас, г. V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа! Те действуват на всеки, който ги чуе за първи път! Душата се радва. А скъпоценни сълзи проливат очите.
към текста >>

25. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

„Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката душа за красотата и силата на първия слънчев лъч.
След като получи необходимата му информация, той отново влезе в стаята. Звездата видя всичко това и отдалече го поздрави. Сега тя знаеше, че до края но нощта няма повече да види силуета му зад стъклата на прозореца. Междувременно в една дървена къщурка наблизо се появи светлина. После нови светлини пламнаха тук и там, раздвижиха и мобилизираха обитателите на домовете. „Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката душа за красотата и силата на първия слънчев лъч. Стъпките по двора зачестиха, чуха се тихи гласове. После лампите изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева". И много скоро към салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им. Салонът се изпълни и присъстващите започнаха да пеят. Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с любов се издигна към небосвода.
към текста >>

Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха.
После Учителя каза: „Изпейте една песен! " Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше.
към текста >>

И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя:
Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария. И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит. Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в смисъла на постъпките си.
към текста >>

26. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

" Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи.
" — „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите си и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото братство и Учителя. Методи Константинов сънува сън, че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди? " Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителя й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г.
към текста >>

27. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, започва една голяма вътрешна борба, в него се явяват две еднакви по сила и противоположни по същност мисли - той полудява.
Баща на лъжата е дяволът. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграма с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния. Числото (2) е на върха на Любовта, където е ясно розовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - скъса връзката с любимия си човек, заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разстройство. Числото (3) е при върха на Мъдростта, където свети ясно жълтият цвят и влияе на ума. Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, започва една голяма вътрешна борба, в него се явяват две еднакви по сила и противоположни по същност мисли - той полудява. Отричането на Бога води към лудост. Числото (4) е при върха на Добродетелта, където е цветът на узрялото жито, и символизира краката и тялото. Когато човек наруши принципа на Добродетелта, заболяват краката му, някои части от тялото се схващат и почти спира физическото му движение. Числото (5) е при върха на Правдата, където е ясно зеленият цвят, който влияе на жлъчката,черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи.
към текста >>

„В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКА ТА ДУША."
Числото (5) е при върха на Правдата, където е ясно зеленият цвят, който влияе на жлъчката,черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи. Петте върха на Пентаграма постоянно излъчват енергии и за тези сили няма ограничения. През тези 5 върха човек може да влезе в пътя, ако иска да служи на Бога. Първото правило за това е написано в кръг около Пентаграма: „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКА ТА ДУША." Тези думи са много важни и произнесени съсредоточено, имат мощно въздействие. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека (в пътя на неговата еволюция, протичащ в Пентаграма) е обиколен от този кръг - от непрекъсната дъга заедно с формулата, което показва,че в усъвършенствуване- то си човек е поставен при благоприятни условия. Божественият промисъл и напредналите същества му помагат и го крепят. Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения.
към текста >>

Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила.
Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя. Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването й. Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/
към текста >>

„В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/
Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред.
към текста >>

„В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/
Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си.
към текста >>

„В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/
Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. Според случая, ще направим същото и с другите върхове и добродетели.
към текста >>

„В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/
Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. Според случая, ще направим същото и с другите върхове и добродетели. Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща върха на Правдата, а с лявата - върха на Истината, и насочва върха на Мъдростта напред към обекта, който го заплашва, казвайки:
към текста >>

„В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/
Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнието волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. Според случая, ще направим същото и с другите върхове и добродетели. Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща върха на Правдата, а с лявата - върха на Истината, и насочва върха на Мъдростта напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „ В името на Господа Исуса Христа,
към текста >>

Това е третата и най-мистичната формула в Пентаграма, която също е невидима.
Казва се 3 пъти на душата му: „Не влизай в гроба." Това е пътят на ученика в центъра на Пентаграма - Божествения център (Светая Светих), където е написано: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това е третата и най-мистичната формула в Пентаграма, която също е невидима. Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката душа към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула, той ще опита великите Божествени сили, които изтичат от нея. Пентаграмът е велико Божие благословение, дадено ни от Учителя в тази трудна епоха. С неговите сили да можем да преодолеем всичките си мъчнотии и трудности и да влезем във виделината на духовния свят, където Учителя ни е приготвил място, за да продължим нашата свещена работа, започната на Земята. Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си.
към текста >>

28. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Затова още от древни времена всички будни души съзнателно са се стремили към този жив център на сила и знание.
И това не е достатъчно. Трябва да знаете в кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да възприемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен." („Отворени форми", стр. 150). Връх Мусала има олтари - при езерото Окото и при Маричените езера, които са събирателни фокуси на божествената енергия, нейни трансформатори и станции за насочване по предназначението им. Затова още от древни времена всички будни души съзнателно са се стремили към този жив център на сила и знание. Много от древните римски и други завоеватели са посещавали Мусала, за да придобият мистични знания, например Александър Македонски, Тит и др. При първите посещения на връх Мусала Учителя казва: „Значи отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане?
към текста >>

Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си.
" („Мисли..., 1990- 1991, стр. 20) „За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156) „Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долните са места, дето човешкото сърце се възпитава." („Лъчи на живота", стр.
към текста >>

Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр.
Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." („Лъчи на живота" стр. 16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр. 239) „Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение." („Доброто оръжие", стр. 268) Учителя обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас: „Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота." („Любов към Бога", стр. 165)
към текста >>

Да следи силата?
„Тук", значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога." („Петимата братя", стр. 229) При многобройните екскурзии в планината ние често изстиваме и не можем да издържим на студа. Той ни въздейства тотално, защото ни е страх от него. Учителя ни дава метод как да се справим с това природно явление, особено когато той е с нас. „Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Да следи силата? Ако ви бях пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд.
към текста >>

Мусала в хубаво време, което рядко се случва, е една батерия, която трансформира нашите неразположения, очиства съзнанието ни от материалните наслоявания и ни омайва със своята чистота, красота и сила.
И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви. Навън не може да се излезе." („Младият, възрастният, старият", стр. 248) „Сега сме се качили на Мусала. Тук всинца имате много хубаво разположение, но долу, В София, не сте такива. Там имате лоши, неприязнени чувства един към друг." („За слава Божия", стр. 8) Мусала в хубаво време, което рядко се случва, е една батерия, която трансформира нашите неразположения, очиства съзнанието ни от материалните наслоявания и ни омайва със своята чистота, красота и сила. Учителя ни учи, че всички адепти и светии са посещавали Мусала и са я обхождали нощем в тъмнината, за да развият своето духовно зрение, което там се пробужда много лесно. „Тази местност (на Мусала) е една от най-хубавите тук - за мистици Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите казва, че според последните изчисления, Мусала е 3058 метра.) Да, Мусала е над 3000 метра. Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия.
към текста >>

Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето.
Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. Всяка екскурзия на Мусала е особена и никога не се повтаря - нито условията, нито времето и картините, които виждаме, изгрева на слънцето и промените на времето през деня. Божественото никога не повтаря нещата. Това е красивото и великото, което обуславя Божествения свят. Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. В един период от живота си аз посещавах Мусала всяка седмица, зиме и лете. Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 часа бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора.
към текста >>

Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото u хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." Веднага се връщайте назад, в хижата! "
към текста >>

Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12)
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите. „Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата.
към текста >>

Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила.
Всички - около 60 братя и сестри, ни последваха, покрити с найлони. Скоро дъждът напълно спря. Качихме се на върха, проведохме наряда за празника. Слънцето не се показа от облаците. Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона. Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме. На 20 март 1998 г. (петък), се събрахме една група от 12 души. В Боровец се качихме на лифта и от Ястребец се опитахме да минем по лятната пътека.
към текста >>

Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол.
Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се хлъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия. Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ. Докторът слезе надолу с приятелката си. В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета с хубави твърди обувки.
към текста >>

29. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Вашите основни мисли за музиката и не само като изкуство, но и като могъща духовна сила за развитие.
Под навеса на изгревната поляна се бяха събрали няколко братя и сестри, останали на „Изгрева“ и след Паневритмията. Те слушаха внимателно подетия разговор между Учителя и брат Боян Боев. Учителят беше особено разположен, защото приказваше върху една от най-любимите теми - музиката. Той изслушваше търпеливо въпросите на Боев, а този брат можеше да задава въпроси с дни и нощи. - Кажете - започна брат Боев, като се обърна към Учителя. Вашите основни мисли за музиката и не само като изкуство, но и като могъща духовна сила за развитие. Учителят погледна към брат Боев и тутакси отвърна: - Музиката, това е живот, където има живот, там има музика. Там дето няма музика, там е царството на смъртта. Престане ли човек да пее в най-широк смисъл на думата, той нищо няма да постигне. Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха от рая.
към текста >>

- Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света.
Когато отидеш при някой болен, не му говори за болестта, но му попей 15-20 минути и ако ти си пял от все сърце, с любов и силно желание да му помогнеш, тогава ти ще подобриш значително неговото състояние и ако постоянствуваш, ще го вдигнеш от леглото. Ето защо човек трябва да се моли на Бога да му даде като дар някое изкуство, с което да помага на страдащите хора. - С всяка ли музика може да се постигне резултат? - Всяка музика е полезна, но учениците трябва да знаят кое отрицателно състояние с каква музика се лекува. За всяко състояние има и съответна музика. - Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние. Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с усмивка, която трепна по лицата им.
към текста >>

Всеки човек, който е живял по Бога, е музикален и неговата песен или свирене има сила.
Тя не е още за хората, защото те биха злоупотребили с нея. Има музика, с която ние бихме могли да стимулираме растежа на дадено цвете, а има музика, която може да укроти бурята. - Всеки ли човек е годен да стане музикант? - Има музикални гении, които се раждат такива. Но всеки може да се опита да пее или да свири. Всеки човек, който е живял по Бога, е музикален и неговата песен или свирене има сила. Този, който живее един егоистичен живот и е обичал само себе си, не е музикален. Истинският музикант има самоотричане. Той е организирал своя живот. Дори материята може да се организира с въздействието на музиката. Ще знаете, че музиката е във всичко.
към текста >>

30. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния.
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“ Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство. За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ. Учителят по този въпрос казва следното: „Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството.
към текста >>

„Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.
За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ. Учителят по този въпрос казва следното: „Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа.“ Христос е вечен и е в света през всички времена.
към текста >>

Без това влизане на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени.
Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ. Учителят по този въпрос казва следното: „Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа.“ Христос е вечен и е в света през всички времена. Учителят каза:
към текста >>

,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“ За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление. ,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“ В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано: „Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така.
към текста >>

И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“
„Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“ Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно.
към текста >>

31. 54. НА ФОКУС - Весела Нестерова (1909 - 2002)

"На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за душата.
Новата епоха е влизането на Земята в нова област на вселената, където вибрациите й се повишават. Същото става и с нас сега. Ние чувстваме едно вътрешно напрежение, което се дължи на усилването на вибрациите както на психиката, така и на физиката ни. Ние сме в своего рода огън, който ни пречиства чрез изгаряне старото в нас. За да избегнем големите страдания, нужно е да извършим нова нагласа на съзнанието си. "На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за душата. Това е нейната среда, онзи жизнен океан, в който тя съществува, както ние във въздуха. Време е съзнанието ни да се свърже с тези по- висши енергии, тези високи полета на живота, населявани от нашите старши братя, които ръководят развитието ни. Чрез медитация, чрез непрестанен стремеж към тези съзнателни ръководители ние постигаме съзнанието "на фокус", за което ни говори Учителят. Започваме да съзнаваме, че нито любовта ни е била любов, нито истината ни е била истина, а всичко живо сме подчинявали на физическия човек за повече блага и удобства в живота. Любовта ни към един човек е изключвала всички други, а истинската любов не познава граници — тя включва всички и всичко.
към текста >>

Тя е космична сила и чака да излезе човек от люлката на живота и придобие крила, чрез които ще литне към нейните висини.
Време е съзнанието ни да се свърже с тези по- висши енергии, тези високи полета на живота, населявани от нашите старши братя, които ръководят развитието ни. Чрез медитация, чрез непрестанен стремеж към тези съзнателни ръководители ние постигаме съзнанието "на фокус", за което ни говори Учителят. Започваме да съзнаваме, че нито любовта ни е била любов, нито истината ни е била истина, а всичко живо сме подчинявали на физическия човек за повече блага и удобства в живота. Любовта ни към един човек е изключвала всички други, а истинската любов не познава граници — тя включва всички и всичко. Да обичаме без обект на Земята е да издигнем любовта до космичните й възможности. Тя е космична сила и чака да излезе човек от люлката на живота и придобие крила, чрез които ще литне към нейните висини. Изпълнение на Волята на Бога е приложението на великата любов в ежедневния ни живот. Волята на Бога е единствената Истина в тази вселена, а приложението й е самоотричането ни от тесния личен живот и заживяването ни за Цялото — или за всички. Когато съзнанието ни стигне състоянието "на фокус", то е вече свързано с Висшия Разум — център и двигател на живота ни. Това е идеята ни за Бога, която става постоянно присъствие в нас и движи живота ни. Ние сме заключили Всемирния Творец в тесните килии на личното ни съзнание, време е да Му дадем път в себе си да се прояви и ни ръководи съзнателно.
към текста >>

32. МИРЪТ - Борис Николов

Тогава мирът е сила, която се излъчва от човека, чрез нея той може да има всичко, каквото пожелае.
Езерото заспиваше. Слънцето клонеше на запад. Вечерният покой се спущаше над планината. Зад формите на Природата има скрит живот. Човек може да общува с него и да придобие неговия мир. Тогава мирът е сила, която се излъчва от човека, чрез нея той може да има всичко, каквото пожелае. Няма същество, което да не чувства мира и да не е послушно на неговите повеления. Заметнат със сивата гуна*, аз не се отличавах много от камъните наоколо. По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език. Странно нещо! Животът има вкус и човек може да го опита, както опитва чистата планинска вода.
към текста >>

Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на душата си и да придобива знание и сила.
Няма същество, което да не чувства мира и да не е послушно на неговите повеления. Заметнат със сивата гуна*, аз не се отличавах много от камъните наоколо. По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език. Странно нещо! Животът има вкус и човек може да го опита, както опитва чистата планинска вода. Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на душата си и да придобива знание и сила. От скалите над бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно. Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Но скоро се убедих, че то ме вижда и знае за моето присъствие. От време на време се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше.
към текста >>

Но остана една малка радост от тази среща – една невидима нишка остана между нас.
Не е лесно да се преодолее родовия страх! Сега майката беше щастлива, легнала на тревата, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго. Да, тук присъстваше Големият Живот. Отдалечих се внимателно, да не смутя семейната идилия. Разделихме се и едва ли ще се видим вече. Но остана една малка радост от тази среща – една невидима нишка остана между нас. По нея тече Любовта, която свързва всички същества. Аз пак се върнах на моя камък и продължих разговора си с Великия Дух. Той е, Който ни учи. Той е, Който бди над нас и ни пази. Нека Неговият Мир да изпълва душите на всички винаги!
към текста >>

33. ЙОСИФ - Борис Николов

Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята.
Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо, дръзко, нахално. Йосиф погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата – дървото при падането беше смазало много млада гора. Великанът със сребристата гладка кора като че му се оплакваше. Той съблече бавно расото, метна го на дървото. Беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол; в очите му припламваха опасни пламъчета. Изведнъж се обърна рязко и зашлеви две плесници на „тартора“ с такава сила, че онзи се смъкна на земята. В същия миг с един юмрук запрати другия в един бук, а третия Улф беше свалил и го беше уловил за гърлото. (Улф беше обучен да лови хора.) Йосиф ги върза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да ги пази, а той тръгна да дири – наблизо трябваше да има кола. Тя наистина не беше далеч. Волчетата си преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете.
към текста >>

Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на гората.
Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила. Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за Йосифа, и за Улф. Тръгнаха по следите Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на гората. Навлязоха в сляпа долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден. Улф вървеше стремително напред, възбуден като никога. Излязоха на дълга поляна. На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек. Улф се устреми към дупката и залая злобно с камбанен глас – това беше призив.
към текста >>

Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила.
Йосиф беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям. Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда. Беше убил трима човеци – двама ловци, които го преследвали, и един овчар. Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила. Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив. Той даже успяваше да я ухапе, но отскачаше навреме. Изведнъж мечката се спря. Тя видя човека – истинския враг. Известно време гледа към него, като усещаше опасността.
към текста >>

34. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света." Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П.
Дънов членовете на ВВБ са назовани "ангели" - термин, възприет от християнската Църква за обозначаване обитателите на невидимия, духовен свят (именно по тази причина православните богослови и църковници го наричат още и "ангелски" свят). Интересен е портретът на тези свръхразумни същества, нарисуван от Учителя П. Дънов: "Небето е организирано от висши същества, от велики души (велика душа = "Махатма" на санскрит; бел. К. З.), и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света." Най-важните личностни характеристики на ангелите Учителят П. Дънов представя по следния начин: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени." Езотеричното познание свидетелства, че жителите на невидимия свят се придвижват в пространството със скоростта на мисълта.
към текста >>

Проекцията на ВВБ, направляваща развитието на земното човечество, според Учителя, е невидима, духовна институция: "Ония членове от ВВБ, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъд- нини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация.
Дънов очевидно има пред вид хуманоидите, човекоподобните същества, населяващи цялата физическа Вселена; бел. К. З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно." ВВБ наблюдава, контролира и ръководи - пряко или косвено, чрез свои представители - всички колективни общности на Разума навред из целия Космос. Нашата планета, Земята, не прави изключение. Тя заема свое собствено, неповторимо място в Божия Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ. Проекцията на ВВБ, направляваща развитието на земното човечество, според Учителя, е невидима, духовна институция: "Ония членове от ВВБ, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъд- нини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ." В своето учение П. Дънов разглежда обстойно същността и структурата на двете всемирни общности - подразделения на ВВБ (Всемирната Космическа ложа): Бялото братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа). Конкретно за Бялото братство (ББ) той изтъква следното: "Организирането на света се дължи на ББ.
към текста >>

Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията.
Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава? " остава все така актуален и до днес. В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П. Дънов е дал отговора преди повече от шест десетилетия. Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията. Т. е. колосалните каменни блокове, с многотонна тежест (най-крупните от тях са достигали 200 тона), са били привеждани в безтегловност и подреждани в строен ред според архитектурния план. Естествено - това не е било по силите на тогавашните хора. Извършили са го въплътените представители от I клон на ББ - Египетския. Каква е била основната задача на I клон на ББ?
към текста >>

35. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план.
Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ.
към текста >>

Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П.
Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот. Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П. Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението. Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2.
към текста >>

Под "Бяло братство" в случая той разбира една невидима общност от същества, завършили своята духовна еволюция в материалния свят и постигнали съвършенство (по смисъла и на Мат.
В рамките на самото ББ такова понятие не съществува. Членовете на братството се назовават помежду си "бели братя" или просто "братя и сестри", с което изразяват и една от основоположните цели на движението - постигане на братство между всички хора на планетата. Самият П. Дънов нито веднъж не декларира монопол върху излаганото от него познание и изключва механичното пренасяне на собственото си име върху цялостната му теоретично-практическа концепция и система. Той нарича своето учение - "учение на Бялото братство", а своите последователи - "ученици на Бялото братство". Под "Бяло братство" в случая той разбира една невидима общност от същества, завършили своята духовна еволюция в материалния свят и постигнали съвършенство (по смисъла и на Мат. 5:48), които вземат дейно участие в целокупния живот на човечеството във всичките му измерения. В широк план терминът "Бяло братство" е възприет от последователите на П. Дънов за обозначаване на собственото им движение. Символ на тяхната духовна общност е белият цвят като изразител на чистотата и извисената духовност. Учението на П.
към текста >>

(Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че "белите братя и сестри" са ок.
Дънов се увеличава значително. Точната цифра не е известна поради факта, че Братството не притежава конвенционална структура с управително тяло и местни органи в административен смисъл. Всеки желаещ може да стане член на движението, липсват каквито и да било процедури за "приемане", защото се смята, че единственият критерий за принадлежност е самият ти живот, т. е. практиката. В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности. (Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че "белите братя и сестри" са ок. 15 000 в цялата страна, от които 3 000 само в София. Според други данни числеността им е не по- малка от 40 000. Самите членове на движението изтъкват, че са повече от 200 000. Най-вероятно е, както обикновено, че истината се крие някъде по средата. Независимо от невъзможността да бъде установен точният брой, очевидно е, че става въпрос за голямо влияние в обществения живот, което извежда ББ в онази епоха като "най-силно духовно течение в България " (А. Георгиева).
към текста >>

То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа."
Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса. Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение. От средите на писателите най-популярни последователи на П.
към текста >>

36. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа."
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД 1. Основни идеи в учението на Петър Дънов. "Новото учение" "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." (Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос.
към текста >>

Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души.
От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот.
към текста >>

("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")
Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение.
към текста >>

Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
към текста >>

Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях.
Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит. 28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно.
към текста >>

То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие.
28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>

"Знанието се превръща в сила, когато се прилага
И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание. "Философия на живота" "Знанието се превръща в сила, когато се прилага (Учителят П. Дънов) Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е обръщал към тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили.
към текста >>

Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си.
Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие.
към текста >>

Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания.
Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът.
към текста >>

37. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител).
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);
към текста >>

Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила.
Цялата Вселена е резултат на Божията Мисъл." Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество. Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на Бога, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители - избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция). За богатството от взаимоотношения между разумните същества и силите на природата, както и за резултатите от това благодатно сътрудничество, Учителят П. Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Същества. Разумният живот ражда слънчевата светлина. Светлината, която изпраща Слънцето, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. ...Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос. Някои от тях направляват Слънчевата система, другите - живота на някои планети, трети - отделните народи, четвърти - водите, пети - растителността в света, и т. н.
към текста >>

Най-великата сила в Космоса е Мисълта.
Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)." Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен.
към текста >>

Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене.
Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светостта - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов) Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас!
към текста >>

Приема също така и силата да изпълни Волята Божия.
Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
към текста >>

Само Божественото знание на живата наука носи сила.
В рамките на учението на ББ личният опит на човека във взаимодействието му с природата и обществото е от особено важно значение. И на първо място - заради шанса да приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание. 4. Мястото на Мъдростта в Новата Култура на VI раса "Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
към текста >>

Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра.
б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра. Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на милостта Му. Той все така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и нещастие. В този смисъл са и наставленията на Учителя П.
към текста >>

38. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве."
Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве." 4. Условия за постигане на Истината Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината.
към текста >>

Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П.
към текста >>

Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П.
Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21).
към текста >>

39. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Силата, която движи живота, е именно Любовта.
Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива. Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец.
към текста >>

Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н.
Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цикличност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността.
към текста >>

В нея живеят и разгръщат дейността си силите на Всемирното братство (Всемирната ложа), които са съединени в една духовна и невидима общност.
Това е особено важен принцип. Той утвърждава движението. Тук не става дума за движението във физическото поле (материалната действителност), това е движението на Космоса в неговата необхватност. Природата е жива. Тя не е съставена от мъртви форми, от материални обекти, създадени от само себе си. В нея живеят и разгръщат дейността си силите на Всемирното братство (Всемирната ложа), които са съединени в една духовна и невидима общност. Зад всяка проява на природната красота, хармония и живителност стоят именно тези велики Същества и всичко е плод на тяхната разумна, обновителна изява. В мълчанието на вечността работата на невидимите Същества, съ- зидателите на Всемирното ББ, придава на природата висока и неотменима стойност: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най- разумните същества, които можете да си представите, най- добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си.
към текста >>

Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира.
Тя е неизменно млада, силна, хармонична. Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо. Природата няма единствено материален начин на битийност. Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на духовно развитие. Това е резултат от еволюцията, която има характер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание.
към текста >>

Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.
Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила. Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П.
към текста >>

40. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo!
"Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота!
към текста >>

Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е.
Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
към текста >>

По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин.
Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана".
към текста >>

Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената.
Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми.
към текста >>

Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието.
Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега".
към текста >>

Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството).
От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот.
към текста >>

Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия.
И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост.
към текста >>

Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата.
Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява." В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите).
към текста >>

Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си.
Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят.
към текста >>

Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото".
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо.
към текста >>

За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието.
И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания.
към текста >>

Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата.
Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П.
към текста >>

Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне.
Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви. Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2. Затова и слаломът към бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост... А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг
към текста >>

Въвеждането й в сила не ще закъснее...
Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен. И той винаги бива изпълнен. В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си. Въвеждането й в сила не ще закъснее... 9) Трансформиране на енергиите "Любовта е най-мощният трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на природата." (Учителят П. Дънов) Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране.
към текста >>

Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце!
Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце! 14) Закон за растежа Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения. Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество.
към текста >>

Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност.
Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга.
към текста >>

Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони.
Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай.
към текста >>

Гладът е сила, която продължава живота.
плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността. И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов). По своя Път на учението и служението окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Природата: по следователно ст и неприбързаност. Олицетворение на самата Вечност, тя намира време за всичко и за всички. Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества към палитрата на своите добродетели.
към текста >>

41. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена.
Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество. Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
към текста >>

Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели.
Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р.
към текста >>

Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл.
Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
към текста >>

Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта.
Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П.
към текста >>

Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
към текста >>

Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
към текста >>

Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението.
към текста >>

Едни се смиряват доброволно, а други - насила.
- бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може.
към текста >>

Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>

Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов).
Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
към текста >>

42. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът.
Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии.
към текста >>

Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света.
Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат.
към текста >>

Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността.
В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност.
към текста >>

Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил.
З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога
към текста >>

Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие.
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот. От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността.
към текста >>

Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда.
Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми. Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен.
към текста >>

"В света влиза една нова сила, която действа.
Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек.
към текста >>

Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта.
И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали.
към текста >>

43. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.).
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
към текста >>

Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета.
към текста >>

Дънов - според същите източници - е била именно подготвянето на това ново Христово слизане в по-гъстите области на невидимата вселена, окръжаващи планетата Земя.
То ще засегне като импулс и енергийна вълна техните сърца и души. В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропосо- фите, основана от д-р Р. Щайнер) Второто идване на Христос през ХХ век действително е факт. Само че то е осъществено на етерно равнище, в етерния свят. Една от най-значимите задачи на Учителя П. Дънов - според същите източници - е била именно подготвянето на това ново Христово слизане в по-гъстите области на невидимата вселена, окръжаващи планетата Земя. Ако се съди по резултатите, в това направление мисията на Учителя на ББ у нас е била блестящо реализирана. Разбира се, тепърва предстои да осмислим и усвоим плодовете на тези езотерични факти. По-горе вече посочихме връзката на българския народ с принципа на волята сред славянското семейство. По този повод Учителят П. Дънов внася важно уточ-нение: "В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят." За съчетанието на ум и сърце у славяните вече говорихме.
към текста >>

Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П.
Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г. Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: "Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П. Дънов дава и съвсем конкретно наставление на славяните как да се справят с най-съществената от своите задачи - взаимното и планетарното побратимяване: "Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи.
към текста >>

44. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно- следствена верига.
(Учителят П. Дънов) Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип - този за причинността. Самото понятие "карма" е от санскритски произход (както е известно, санскритският е праезикът на индоевропейската група езици) и означава: действие, въздействие, дело. Известен е и като закон за причината и следствието. Смисълът на тази дефиниция е, че всяко действие в материалния свят представлява причина, която поражда следствие, съответстващо по съдържание и интензивност на породилата го причина. Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно- следствена верига. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н. От гледна точка на учението на ББ и езотеричното познание изобщо законът на кармата изразява вездесъщата Божия справедливост. Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда. Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно.
към текста >>

Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима.
Това е за твое добро. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота." От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).
към текста >>

45. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога.
Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подобно заключение говорят показанията на уредите: дозиметри, енергометри, рентгенометри и пр. А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител. А що се отнася до песните - няма нищо по-нормално от тях в дейността на една духовна общност, каквато е ББ. Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания. Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога. Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи. Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят.
към текста >>

По отношение на своята разумност, сила и могъщество те са значително по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец.
Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср. Евр. 1:14). По отношение на своята разумност, сила и могъщество те са значително по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец. Православната църква, в частност, застъпва становището, че всеки човек притежава свой ангел-пазител (или ангел-хранител), който невидимо пребивава около него от началото до края на живота му, направлява го към добро и се старае да го предпазва от зло. Според Учителя П. Дънов ангелите някога, много отдавна са били човешки същества като нас. Постепенно те напреднали дотолкова в посока на духовното съвършенство, че се преселили завинаги в невидимия свят. ("И ангелите някога са били прости хора като вас, но сега са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината, започнали са разумно да служат на Бога от любов, доброволно.
към текста >>

46. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ "Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
към текста >>

Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята."
Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата.
към текста >>

Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра.
Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2).
към текста >>

За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце.
Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога.
към текста >>

За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията).
Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си. Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси.
към текста >>

Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела.
Това - от своя страна - е периодът на еволюция. Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат.
към текста >>

Дънов отбелязва: "Сила има в движенията.
Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията." VI. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му.
към текста >>

В тази хармония седи силата.
Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията." VI. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание. На всяка крачка в своето Слово Учителят П.
към текста >>

Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа."
И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа." "Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека.
Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди." От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност.
към текста >>

Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия.
И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи. Нещо повече - движенията се превръщат във въплътена идея! Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко упражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.
към текста >>

Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.
Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало.
към текста >>

Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи.
Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията. Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство.
към текста >>

Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго.
към текста >>

Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила.
Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.
към текста >>

Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."
Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята." (Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата.
към текста >>

В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен.
Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово.
към текста >>

Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила.
Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса.
към текста >>

Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот".
А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца.
към текста >>

Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов.
към текста >>

Но целебната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения.
Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас. На това се основава и нейното лечебно въздействие. Музиката лекува и сама по себе си, без движения. Но целебната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения. Тогава тя прониква по-лесно в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията обладава мощно лечебно действие. Който изпълнява нейните упражнения точно и проникновено, с мисъл и пълна концентрация, редовно, систематично - той може да се излекува от всички болести! По този начин Паневритмията изпъква като могъщо средство за поддържане и подобряване здравословното състояние на организма. При изпълнение на паневритмичните упражнения - когато ъгълът на ръцете е 45 градуса, налице е кръгообразно движение на електромагнитните енергии.
към текста >>

Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар.
Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има хубаво разположение." Гръбначният стълб на човека - това е главната ос на тялото, която анатомически представлява естествената и органическа връзка на трите части на тялото (глава, торс и крайници). При голяма част от гръбначните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък. Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е символ на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, като поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено. Навеждането показва, че имате два центъра, единият - към Земята, а другият - към Слънцето.
към текста >>

47. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир.
" Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като красиво и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур. От цялостното му излъчване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение.
към текста >>

След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи.
Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства." Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен." Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото.
към текста >>

Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ.
Това не е външен процес. През него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. И в какво се изразява Любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към светлината и радостта, в които живее....Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия." На друго място допълва: "Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи.
към текста >>

Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора.
Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. . Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворяване на Царството Божие на Земята."
към текста >>

А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен.
За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на човека, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си. Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват. Животът му е незабравима илюстрация на собственото му напътствие: "За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога." Дори и когато твори чудеса, той не придава особено значение на действията си.
към текста >>

Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си.
Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си. Така предоставя пълна свобода на избора на онези, които го следват. Животът му е незабравима илюстрация на собственото му напътствие: "За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога." Дори и когато твори чудеса, той не придава особено значение на действията си. Великият в Духа е велик най-вече поради смирението си. За Учителя П. Дънов "... смирението е израз на любовта към Великия." Затова и той никога не говори от свое име.
към текста >>

Нерядко долавя съкровената потребност на някой притеснителен човек, който не смее да я изкаже, и му се притичва на помощ - видима и невидима.
Тяхното битие според него е плод на всеобхватната космическа Разумност: "Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат. Всички растения, цветя, бубулечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта." Учителят П. Дънов е досетлив спрямо нуждите на всички. Нерядко долавя съкровената потребност на някой притеснителен човек, който не смее да я изкаже, и му се притичва на помощ - видима и невидима. Той следва като неотклоним повик на Духа следното свещено правило: "Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост: да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите." И така той влиза в положението на всяко живо същество, отнася се към него с разбиране и му помага безрезервно, с любов и всеотдайност, на които е способен само съвършеният. Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален. Никому обаче не отдава предпочитание, никого не хвали или изтъква пред другите.
към текста >>

Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта.
* * * В периода от 25 юни до 9 юли 1900 г. Учителят Петър Дънов получава седем послания от Божия Дух, които съдържат съвети и наставления за предстоящата му мисия сред хората. Той ги назовава "Седем разговора с Духа". Ето какво го напътства Небесният Източник във втория разговор: "Ето, Аз ще подействам за теб с Духа Си, Който е непонятен за света. Силата Му ще е в Словото Ми и благодатта Ми в милостта. И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в третия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро.
към текста >>

Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
И сега - постави тия Мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в третия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време." * * *
към текста >>

В неговите думи ще има Сила и Мощ.
Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяка дума, която излиза от Божиите уста." Инициаторът на диалозите разкрива Себе Си в третия разговор: "Ето, Аз съм, Който оживявам Словото Божие и всяко сърце, което го приема. Този, Истий, Който ти говоря и диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко, и ти давам Своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово." В четвъртия разговор на Петър Дънов бива разкрит коренът на импулса, с чиято помощ той е призван да изпълни назначението си на планетата Земя: "Това служение ще бъде под въздействието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в тебе." В заключителния седми разговор Духът рисува ярка картина на трансформациите, които следва да настъпят в общественото съзнание на българския народ под въздействието на мисията на Божия Пратеник - Учителя Петър Дънов: "Тоя народ има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време." * * * За Учителя П.Дънов смисълът на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото.
към текста >>

48. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук?
– Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето? Въпросът остава открит за дискусия.
към текста >>

„... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство.
Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство.
към текста >>

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
към текста >>

„Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“?
И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
към текста >>

И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието.
Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П.
към текста >>

Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя?
към текста >>

Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.).
– „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин.
към текста >>

Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН.
към текста >>

Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята.
Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение. Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите.
към текста >>

49. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Няма сила, която може да го отклони от пътя му.
Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност.
към текста >>

Невидима за очите на незрящия, тази подготовка засяга всички природни царства, както и зоните на невидимата реалност, в които протича еволюцията на съответната планетарна общност.
Над Учителите от Бялата ложа и адептите на лявото посвещение (Черната ложа) се издига „друга една категория Учители – Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност“ (Учителят П. Дънов). Всемирната Ложа ръководи дейността на другите две, подчинени на нея ложи, които са нейни разклонения в Проявеното Битие. Така всичко, което става в Космоса, се насочва – рано или късно – в грандиозния поток на първоначалния Божий замисъл и план за света. Духовният Учител не идва на Земята на празно място. Огромен сонм разумни същества подготвят неговото пристигане, за да се увенчае с успех мисията му. Невидима за очите на незрящия, тази подготовка засяга всички природни царства, както и зоните на невидимата реалност, в които протича еволюцията на съответната планетарна общност. Учителят П. Дънов разкрива картината на тези приготовления по следния начин: „Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване.“ Съществуват строго определени предпоставки в духовната приемственост, за да бъде осигурено проявлението на такъв Божий Пратеник: „Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия – в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация.
Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения. Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация. Пратеникът на Божественото прекрасно знае, че не може да налага своите възгледи за света и живота – колкото и напредничави да са те – на кандидатите за ученичество. Той само им предлага да пият от извора на безсмъртната Истина, а всеки според равнището на собственото си духовно развитие решава дали да отпие. И ако да – колко. „Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Аз да говоря Истината, а той да я разбира.
към текста >>

Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“
Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от Бога в нашия свят. Разбира се, не става дума за тур на овации, а за извънредно отговорна мисия, съпроводена с най-сурови изпитания: „Бог знае защо съм дошъл на света. Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и Небето! Вие някой път трептите за Небето, а пък аз се интересувам и за земята.
към текста >>

Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“
И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“ За политическата си, етническа и религиозна принадлежност, както и за действителния си произход (не без усет за поетичност), споделя следното: „Не спадам към никоя Църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си? “ От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено.
към текста >>

Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате.
Днешните последователи на българския духовен Учител – белите братя и сестри у нас и навред по света – има върху какво да се замислят, анализирайки тенденциите и акцентите на нашето време през призмата на идеите, заложени от техния Учител при създаването на неговата Школа: „По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три: 1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди. 2. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате? Идеите на Новата Култура, идеите на Шестата раса. А къде ще намерите тези идеи? Те са изложени в беседите и лекциите. Беседите и лекциите съдържат идеите на Шестата раса (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

50. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ (Може ли икономиката да бъде духовна?) От философска и икономическа гледна точка базата на обществото представлява неговата материална основа, присъщата му съвкупност от производствени отношения и съответстващите им в исторически план производителни сили. Производствените отношения са обективно съществуващи отношения в процесите на производство, размяна, разпределение и потребление на материалните блага. Производителните сили включват от своя страна съвкупността от веществените и личните елементи на производството, т.е. работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда. По своето съдържание икономиката се явява стопанската организация на обществото. Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото. От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж.
към текста >>

Масовата култура обслужва интересите на невидима върхушка, дърпаща конците на планетарните процеси иззад удобното прикритие на световно правителство в сянка.
Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда. На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат. Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения. Масовата култура обслужва интересите на невидима върхушка, дърпаща конците на планетарните процеси иззад удобното прикритие на световно правителство в сянка. Човекът в зората на ХХI век и третото хилядолетие бива разглеждан през призмата на тези хищни интереси не като личност (психо-физическо единство), а единствено като потребител – неизбежна жертва на рекламата, средствата за масова информация и всички останали изпитани канали за промиване на мозъка. За да разкъса непоклатимите наглед вериги на своята социално-културна обусловеност и да се превърне в личност – пълноценна творческа личност, човекът на новото време би трябвало да извърви пътя на самоосъществяването. То включва три фази: 1) Той трябва да разкрие и осмисли основните тенденции на епохата, в която живее. 2) Той следва да открие и проучи най-актуалното за епохата духовно учение (теоретическа концепция).
към текста >>

51. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния.
към текста >>

Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен.
В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “
към текста >>

Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.
към текста >>

Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища.
Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие).
към текста >>

Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева).
И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“.
към текста >>

52. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената.
Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“ Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество.
към текста >>

Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината.
От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина:
към текста >>

Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина:
Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
към текста >>

То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“
От този благословен миг нататък за ученика по духовния Път вече няма връщане назад! Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“ Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция. Без нея е немислимо не само духовно-нравственото усъвършенстване, но и укрепването и оптималното функциониране на телесната структура. В този смисъл вътрешната светлина е основа и предпоставка за изявата на външната. В тази насока заслужават специално внимание следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Светлината е потребна за растенето, за развитието на вашето тяло.
към текста >>

Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида.
Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината.
към текста >>

(„Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството.
Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! Нека той пази вътрешната Светлина (курсивът мой – К.З.). Ученикът очаква този момент в своя живот.“ Учителят П.
към текста >>

Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П.
към текста >>

След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце.
Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него. След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“. И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа? “ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“ Удивително е разкритието на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност.
към текста >>

Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“.
Без светлина в света не може да има еволюция. И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него. След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“. И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа? “ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“ Удивително е разкритието на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност. В тази насока сякаш от само себе си се налага изводът, че ако те прекратяха дори само за миг потока на живителна светлина, то това би било гибелно за цялата физическа вселена: „Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали през Отца и са придобили тази светлина.
към текста >>

Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси.
За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети. Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
към текста >>

За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не!
И тъй като познанието, което предава на своите последователи, е изпитано без изключение от самия него, той има пълното основание да отбележи: „Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекара слънчевите лъчи през призма – реално или мислено. Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата относително, а не абсолютно. За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не! “, разбира се, че няма да имаш резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си за половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.“
към текста >>

53. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов дава кратък и ясен отговор: „Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта.“ Тази невидима връзка между Бога и човека е двустранна по своя характер.
Кога и при какви случаи? Това става действителност, когато съединим нашата воля с тази на Всевишния. Точно тогава отпадат всички възможни ограничения при осъществяването на нашата индивидуална воля, понеже тя е напълно хармонизирана с Божията и изцяло е подчинена на реализирането на Неговия Промисъл за Вселената. Изследователят на духовното познание си поставя въпроса: как възниква вярата, какъв е механизмът на нейното раждане и съществуване? Учителят П. Дънов дава кратък и ясен отговор: „Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта.“ Тази невидима връзка между Бога и човека е двустранна по своя характер. Актът на сътворението на света е акт на Божията Любов. Същата тази Любов съпътства всичко сътворено през безчетните еони на вечността. Когато разумното същество съзрее в достатъчна степен в духовно отношение, за да я осмисли, то е вече готово да откликне на нейния зов. Именно тогава великата извечна Любов започва да протича в двете посоки на направлението Бог – човек и в рамките на това взаимно общуване се ражда и вярата. Тя от своя страна е едностранна: от творението към Твореца, от човека към Бога.
към текста >>

Могъща е силата на вярата!
Именно тогава великата извечна Любов започва да протича в двете посоки на направлението Бог – човек и в рамките на това взаимно общуване се ражда и вярата. Тя от своя страна е едностранна: от творението към Твореца, от човека към Бога. Възникването на вътрешната връзка на вярата, резултат от изявата на Божествения принцип на Любовта в едно човешко сърце, е превратен момент в еволюцията на личността. То бележи заставането от нейна страна върху Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване, съпътствано от нов поглед към света, от нов мироглед. За този момент на решителна вътрешна трансформация Учителят на ББ у нас споделя: „Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота.“ Новото разбиране означава и ново отношение: към самия себе си и мястото си в земната реалност, към ближните, към Майката-Природа, към Бога и създадения от Него свят. Могъща е силата на вярата! „Това, в което ние вярваме, то става! – възкликва великият Посветен. И веднага си припомняме думите на Учителя на Учителите Христос, че ако имаме вяра дори колкото едно синапово зрънце, с нея бихме могли планини да преместваме (Мат. 17:20). А какво ли би могла да извърши тогава дълбоката, непоклатима и действена вяра, впрегната на работа в името на Доброто?! – Чудеса, ни повече, ни по-малко.
към текста >>

Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности.
Ако мислиш, че Той е вън от тебе, няма да ти се обади. Казвам: не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите (курсивът мой – К.З.). Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш сърце, имаш душа, те са възможности. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.“ Суеверието не е нищо друго (ако изходим от етимологията на понятието) освен суетна вяра, т.е. лъжлива вяра, заблуда. Тя е насочена не към реалностите на съществуващото, а към техните сенки. В своята блестяща изповед „При нозете на Учителя“ Джиду Кришнамурти, забележителният индийски мъдрец от ХХ век, посочва три недостатъка на човешкия характер, които би трябвало да бъдат преодолени, за да може да стъпим върху пътеката на окултното ученичество: одумване, жестокост и суеверие (според друг превод: интригантство, жестокост и предразсъдъци).
към текста >>

Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“
Парадоксът между утвърждаването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане. За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико. Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“ Заслужава си да проследим и друга насока на мисълта на Учителя П. Дънов, разкриваща психологическите и чисто практическите корени на вярата: „Има неща, които човек сам може да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог. Когато ние правим сами нещата, употребяваме нашето знание, а пък когато други ги правят за нас, ние прилагаме вярата си. Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме.“ И действително, когато човек се изправи безпомощен пред житейските обстоятелства, често прибягва до молба за подкрепа от небесните сили. Именно тогава той търси съдействието на своя Небесен Баща, защото вярата му подсказва, че само Той е в състояние да реши проблема.
към текста >>

Дълбоката и осъзната по стойност и сила вяра заличава мрачните сенки на страха и съпътстващите го вътрешни колебания и съмнения.
А разумните измежду тях имат за своя главна задача усвояването на уроците на съдбата в грандиозното по мащаби земно училище: „Бог ви е осигурил. Вие трябва само да се учите на Земята“ (Учителят П. Дънов). Пълноценното участие в школата на земните изпитания в горнилото на материята и осмислените уроци, последвани от прилагане на наученото в ежедневието, са отличителните признаци на устремения по духовния Път човек. На езотеричен език го наричаме „окултен ученик“. Най-често срещаната спънка по този Път е страхът. Дълбоката и осъзната по стойност и сила вяра заличава мрачните сенки на страха и съпътстващите го вътрешни колебания и съмнения. Тя подхранва увереността както в непоклатимата Божия подкрепа за вярващия, така и в собствените способности да извървиш Пътя докрай: „Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Откакто човек е обърнал поглед към небето в зората на своето съществуване на тази планета, главен обект на неговата вяра е онази Висша Сила, наречена от него Бог.
Но как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, трябва да вярваш в друго. Казвате, че в природата има изключения. Не! В природата няма никакви изключения. Изключенията в природата са привидни“ (Учителят П. Дънов). Откакто човек е обърнал поглед към небето в зората на своето съществуване на тази планета, главен обект на неговата вяра е онази Висша Сила, наречена от него Бог. Върху тази вяра той съгражда фундамента на своя живот, извежда я на пиедестал измежду своите безсмъртни духовни стойности: „Вярата в Бога не е статичен въпрос. Вярата в Бога – това е принцип; вярата в Бога е основа на живота. Ти не може да живееш, докато нямаш вяра“ (Учителят П. Дънов). Червената нишка на тази душевна настройка и убеденост е преминала неуловима през всички епохи от човешката история. Вярата в Бога за искрено вярващия е безусловна и непоклатима.
към текста >>

Животът ни предлага на всяка крачка предостатъчно възможности и ситуации, за да изпитаме силата и дълбочината на своята вяра.
Ако вярата не предизвиква Любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? Която извиква Любовта.“ Затова именно: „... Онова, ценното във вярата, е, че тя носи съдържанието на Любовта. Вярата се оценява според цената на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Както и всяко друго придобито от човека качество или добродетел, така и вярата изисква поддържане, отстояване, утвърждаване и разширяване. Животът ни предлага на всяка крачка предостатъчно възможности и ситуации, за да изпитаме силата и дълбочината на своята вяра. Всеки подобен контакт с действителността, в която живеем, е по-малко или повече значим изпит в посока към заздравяване на живата, действена вяра. И към хармонизирането ў със собствената умствена и емоционална сфера: „Ще упражняваш вярата. Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си! Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите (курсивът мой – К.З.).“ Както гласи и народната мъдрост, като правило дълбоко езотерична по своя характер: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!
В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек. Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра. Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов). И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите (курсивът мой – К.З.).“ Както гласи и народната мъдрост, като правило дълбоко езотерична по своя характер: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! “ Горчив е размисълът на българския духовен Учител, разкриващ причините за безверието на съвременното човечество. Ала това не е изповед, черпеща вода от извора на безизходицата, а солидна аргументация, играеща ролята на логически трамплин към висините на човешката изява, където всички проблеми се решават сякаш по магически начин: „Ние, съвременните хора, сме се обезверили. Освен че сме изгубили връзката си с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положението да загубим връзка и със самите себе си – и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното: ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния си не вярва, тогава на кого вярва?
към текста >>

Този, който вярва в Бога, който вярва в ближния си и който вярва в себе си, никоя сила не може да го обезвери.
Дънов, неговата вяра остава непоклатима при всички изпитания в живота, при всякакви житейски бури. И обратното – ако той започне да ги губи една след друга, право пропорционално на този процес изтлява и неговата вяра, докато се обезличи до пълно обезверяване. Контрастите в описваната тук вътрешна настройка на личността са илюстрирани от великия Посветен по следния начин: „Има неща, които не могат да се разложат химически. Има хора, които не могат да се обезверят. Кой човек не може да се обезвери? Този, който вярва в Бога, който вярва в ближния си и който вярва в себе си, никоя сила не може да го обезвери. На човек, който не вярва в Бога, намалява вярата му; на който не вярва в ближния си, още повече се намалява, а който престане да вярва и в себе си, е пълен безверник.“ Това, в което вярваме, се превръща в реалност. Ако повярваме в Бога, Той оживява в нас. Ако повярваме в Мамона – резултатът е същият. Материализацията на вярата има посока отвътре – навън, за което свидетелства и Учителят на ББ в нашата страна: „Вярата е закон за нас.
към текста >>

Ако добавим към вярата и чиста, Божествена Любов, то и интензивността на това въздействие нараства неимоверно: „Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата.
Някой казва, че има вяра, но той вярва в болестта, затова е болен. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава.“ Очевидно въздействието на вярата върху нашето физическо, емоционално и духовно здраве е пряко и недвусмислено. Ако добавим към вярата и чиста, Божествена Любов, то и интензивността на това въздействие нараства неимоверно: „Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат“ (Учителят П. Дънов). И така тържеството на дълбоката и осмислена вяра се превръща в химн на съзиданието, в благозвучна песен на човешката душа, възхваляваща Този, Който ў е вдъхнал живот, за да поеме на предългия път през пространства и измерения към вечната цел – Съвършенството. Понеже вярата в Бога освен всичко останало е и извечна увереност в онзи най-древен импулс на глъбинната човешка природа, който неизменно ни води към самоосъществяване в безсмъртието, вечността и единението с Абсолюта.
към текста >>

54. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?!
И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! “ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената).
към текста >>

Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот.
Дънов се различава съществено от позицията на християнската Църква, според каноните на която е задължително женитбата между мъжа и жената да бъде узаконена в рамките на специален ритуал – венчание. В православната и римо-католическата Църква той е и изведен до равнището на тайнство, т.е. обряд, в чиито рамки участниците в него, венчаващите се, получават благодатните сили на Светия Дух, Третото Лице на християнската Света Троица. Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция.
към текста >>

Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила.
Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно.
към текста >>

Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния.
А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.
към текста >>

Той гласи, че силата на мъжа или неговата отличителна особеност е мисловността или разумът.
В името на постигането на тези благородни цели те следва да бъдат готови на всичко, включително и да отдадат живота си с пълното съзнание, че той не приключва със смъртта на телесната форма, а продължава в невидимия свят на друго, по-високо равнище на проявление. И че осмислената жертва във владенията на материята, която подпомага реализирането на еволюционния План на неговия Автор, съдейства за духовното израстване както на принеслите тази велика жертва, така и на онези, към които тя е била насочена. Като изразители на двата водещи принципа в Космоса мъжът и жената са носители на определени специфични качества и заложби. Техните личностни характеристики, произтичащи от половата им принадлежност, са обект на разглеждане освен от страна на духовното познание, но и на редица съвременни науки, каквито са психологията, антропологията, социологията и други. Всички те – независимо от същностните им различия, породени не от обекта на изследване – човека в неговите многобройни проявления, а от различните задачи, които си поставят при изучаването му, са единодушни в един генерален извод. Той гласи, че силата на мъжа или неговата отличителна особеност е мисловността или разумът. При жената – съответно чувствителността или емоционалното начало. Отчитането на този потенциал със сексуална оцветеност е от огромно значение за установяването на хармонични взаимоотношения между представителите на двата пола. Учителят П. Дънов пояснява в тази връзка следното: „Какво е това мъж и жена? – Жената – това е лявата половина на човека, мъжът е дясната.
към текста >>

Мъжът – това е мисловата част, мисловата сила в човека, трябва най-напред едно пречистване в мислите.
При жената – съответно чувствителността или емоционалното начало. Отчитането на този потенциал със сексуална оцветеност е от огромно значение за установяването на хармонични взаимоотношения между представителите на двата пола. Учителят П. Дънов пояснява в тази връзка следното: „Какво е това мъж и жена? – Жената – това е лявата половина на човека, мъжът е дясната. Мъжът – това е мисловата част, мисловата сила в човека, трябва най-напред едно пречистване в мислите. Жената е сърцето, чувството, мекият принцип, любовта.“ В случая „дясната половина“ означава преди всичко функциите на дясното мозъчно полукълбо, което като проводник на духовната същност на човека представя именно чувствата, емоциите, интуицията, съхраняването на придобитото. Това са характерните черти на Женския принцип („Ин“ според древната китайска мъдрост), проявен на физическото поле. А лявата половина, представлявана от лявото мозъчно полукълбо, е изява на Мъжкия принцип (съответно „Ян“ в китайската терминология) и отговаря за творческото начало, съзиданието, разума и логиката. За да достигнат един мъж и една жена до пълноценно партньорство в условията на земната действителност, те би трябвало да притежават хармонично съответствие на техните физически, духовни и Божествени естества. Преведено на достъпен език, това означава, че те следва да принадлежат на приблизително еднаква степен на духовно развитие, да имат сходни жизнени идеали и система от убеждения, допълващи се интереси и творчески търсения.
към текста >>

55. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа.
Смирението върви ръка за ръка и с кротостта. Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен. И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П.
към текста >>

Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове!
Не си ли постъпвал по същия начин в подобна ситуация? Паметта ни често е твърде услужлива спрямо неудобните за нас преживявания и ги заличава или преиначава в изгодна за нас светлина. Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва.
към текста >>

56. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна.
Какъв прекрасен порив! В рамките на своето проглеждане за действителните стойности в живота те започват да натрупват и духовни опитности. И това е съвсем закономерно следствие от загърбването на старото и постепенното усвояване на новото. Закономерно ли е обаче тези опитности да бъдат споделяни? И то не избирателно, а надясно и наляво, с непресекващ ентусиазъм и нарастващо вдъхновение поради наистина чудотворния характер на преживяното. Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна. И тъй като искат и всички останали да се докоснат до тяхното щастие, разказват на всеки, който им отдели време и внимание да ги изслуша, какво означава да тръгнеш по духовния Път и какви небивали чудеса го съпътстват. Нищо лошо няма в това, разбира се. Но проблемът е, че пътят може да свърши дотук – до мястото на неовладяното желание да споделиш радостта си с ближния. Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание. Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата.
към текста >>

Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
То винаги е било част от теб и е очаквало да се пробудиш, за да осъзнаеш наличието му у себе си. И никога повече да не се разделите. Затова последователите на ведическата мъдрост (каквито са, например, членовете на Обществото за Кришна-съзнание) твърдят, че душата е „вечна, блажена и знаеща“. Под „знаеща“ те разбират именно това – че цялото налично вселенско познание за минало, настояще и бъдеще, за всичко съществуващо се намира в собствената ти душа, вложено у нея още от момента на раждането ў от Бога. Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси. Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите.
към текста >>

Когато изкажем на глас нещо, за което се надяваме да бъде осъществено в перспектива, в по-близко или по-далечно бъдеще, веднага според духовните закони на Космоса се задейства механизъм, изработващ противодействаща на нашето желание или намерение сила.
И забравяме народната мъдрост: „Да не чуе дяволът! “ Откъде е произлязла тя? Мъдростта на българския народ извира от хилядолетния му опит и притежава дълбоки духовни корени. Някои от нашите поговорки и пословици като че ли са излезли направо от учебник по езотерично познание. И в случая е така. Когато изкажем на глас нещо, за което се надяваме да бъде осъществено в перспектива, в по-близко или по-далечно бъдеще, веднага според духовните закони на Космоса се задейства механизъм, изработващ противодействаща на нашето желание или намерение сила. Именно нея народът назовава „дяволът“ в тази своя предупредителна фраза. А предупреждението е повече от ясно – не говори в аванс за това, което искаш да направиш или се надяваш да стане! Не забравяй, че на всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие! Съвсем в същия дух е и наставлението на Учителя на ББ у нас: „Онова, което се прави и не е завършено още, за него не се говори нищо. Нещата, за които не се говори, те стават, а нещата, за които се говори – не стават.“ Със съвършено прости думи той е формулирал закона на невидимия свят, за който стана дума по-горе.
към текста >>

57. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства.
„Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение.
към текста >>

В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас.
Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).
към текста >>

При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества.
За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13). Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена.
към текста >>

Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа.
Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели.
към текста >>

Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов).
Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне.
към текста >>

Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи.
Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов).
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“ Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето.
към текста >>

Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният?
Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“ Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса.
към текста >>

Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога.
Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели.
към текста >>

Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят.
Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път.
към текста >>

Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене.
Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството.
към текста >>

Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия.
Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: „Да бъде Волята Божия! “ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите! Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята.
към текста >>

Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“
Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ. Ето някои от тях: „Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“ „Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“ „Господи, аз искам да се науча на търпение. Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“ „Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“
към текста >>

Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност.
„Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“ „Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“ „Господи, аз искам да се науча на търпение. Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“ „Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“
към текста >>

Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“
„Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.“ „Господи, аз искам да се науча на търпение. Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“ „Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората.
към текста >>

58. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност.
И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност. То е химн на пробудената душа под диригентската палка на Създателя. С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието?
към текста >>

Естествено – короната е невидима.
Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството. Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването. И ако добре си свършиш работата, отново ще те върне в редовното училище. Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура. Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си. До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на Божия план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота. И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой спътник по всички пътеки на живота.
към текста >>

Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността.
Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие. Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой спътник по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.). Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат. Приложете Божия закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П. Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността. В преддверието на двореца на Божията Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои. Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните.
към текста >>

И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов.
От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е.
към текста >>

За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив.
Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов). За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив. Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив, само ако всички те разбират и те обичат. Под думата „щастлив“ разбирам само едно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или, другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се изпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека.
Дойде ли при тебе нещастие, ти си богат човек. Само сиромахът може да се радва. В ума на Бога никога не е седяло вашето нещастие“ (Учителят П. Дънов). Учителят П. Дънов въвежда в духовно-езотеричното познание понятието „Жива Разумна Природа“. Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека. Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие“ (Учителят П. Дънов). Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае.
към текста >>

Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички.
Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив. Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света.
към текста >>

И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му.
И тогава ще бъдеш истински щастлив. Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му. Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света. След като си свършил тази работа, тогава ще ти дадат един хубав обяд. Ти напълно заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд. Туй, което хората наричат „щастие“.“ Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: „Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие.
към текста >>

Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света.
Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му. Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света. След като си свършил тази работа, тогава ще ти дадат един хубав обяд. Ти напълно заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд. Туй, което хората наричат „щастие“.“ Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: „Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи.
към текста >>

Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд.
Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му. Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света. След като си свършил тази работа, тогава ще ти дадат един хубав обяд. Ти напълно заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд. Туй, което хората наричат „щастие“.“ Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: „Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън.
към текста >>

Той да не търси силата си отвън.
Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд. Туй, което хората наричат „щастие“.“ Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: „Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън. Това е истинското разбиране на живота. Иначе няма никакво разрешение“ (Учителят П. Дънов). Понякога щастието произлиза от нещо съвсем просто и елементарно на вид. Да проявиш малко повече търпение, да задържиш езика си зад зъбите, когато това е нужно, да зачиташ свободата на другите хора – дори и на тези, които са най-тясно свързани с теб. Оттук до щастието – според Учителя на ББ в България – има само една крачка: „Човек може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг, когато не се сърди, не се кара, не се гневи, когато не е ревнив.“ И още в същия дух: „Съвременните хора се стремят към щастие.
към текста >>

Ако не го извършиш сам и съзнателно, тогава – по силата на духовните закони – невидимият свят ти го сервира в подходяща опаковка.
Великият Мъдрец, Пратеник на космическата Премъдрост, не оставя да го чакат дълго. Той започва да говори тихо, но отчетливо за щастието: - За да направиш човека щастлив, най-първо го обери и след една година му върни това, което си му взел. Тогава той ще бъде щастлив, защото ще оцени това, което има. За онези, които умеят да четат между редовете, става ясно, че под „обир“ техният светъл Учител има пред вид да лишиш човека от вредните му илюзии и заблуди, от користните му желания и стремежи, от задоволяването на егото. Ако не го извършиш сам и съзнателно, тогава – по силата на духовните закони – невидимият свят ти го сервира в подходяща опаковка. Сиреч поставя те в такива житейски обстоятелства, в които – щеш не щеш – научаваш уроците, преподавани от Небето. За онези, които имат уши да слушат, Учителят на ББ продължава разсъжденията си на глас: - На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни. Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро.
към текста >>

59. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал.
Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е. единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него. За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал. За богатите, а и за повечето бедни, парите са този идеал. За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста – славата, за търсещия Истината – съвършенството. Всеки има своя идеал. И всеки го следва по свой собствен, неповторим начин. Дори и този, който не се замисля за идеала на своето земно съществуване, има такъв, макар и неосъзнат.
към текста >>

“ В това е силата на живота.
И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите. Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на Божия план за Космоса и планетата Земя: „Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог. Това да е вашият идеал. Ще се изправите и ще кажете: „Ще го направя доброто, Господи! “ В това е силата на живота. Ако вие не можете по този начин да постъпите, никога няма да намерите Господа и винаги ще сте в противоречия“ (Учителят П. Дънов). Високият идеал обладава чудодейната мощ да решава всички противоречия, ако бъде приложен в точното време и на точното място. Човекът, който го обладава, съзира в противоречията не само предизвикателство, а и трамплин за собственото си духовно-нравствено развитие и извисяване. Колосален е потенциалът на израстването, скрит във всяко противоречие! Разсичайки Гордиевите възли на противоречията, ние напредваме с широки стъпки по пътя на богоуподобяването.
към текста >>

Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя.
На друго място в Словото си Учителят на Бялото братство в България предлага един хипотетичен диалог между духовния наставник и негов ученик. Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец. Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя. Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа. Високият идеал изисква от онзи, който се стреми да го следва, развиването на комплекс от добродетели. Те са букет от най-прелестните духовни цветя, които красят неговата душа. Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения.
към текста >>

Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа.
Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец. Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя. Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа. Високият идеал изисква от онзи, който се стреми да го следва, развиването на комплекс от добродетели. Те са букет от най-прелестните духовни цветя, които красят неговата душа. Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения. Високият идеал не е лозунг, зад който да се скрием от бурите на ежедневието и житейските неволи.
към текста >>

А неизменна движеща сила е стремежът към съвършенство.
За неговото постигане са нужни продължителни, понякога мъчителни усилия и много жертви. Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен. Високият идеал е един от най-важните жалони по него. А неизменна движеща сила е стремежът към съвършенство. Високият идеал не е от този свят. Той идва при нас от царството на Духа. Премяната му е нежно-прозрачна, невидима за неподготвени очи. Лек като вятъра, бърз като стрела, сияен като утринна звезда, високият идеал подава ръка на пробуждащата се душа и я повежда към чертозите на нейното единение с Вечно Съществуващия (ср. Изх. 3:14).
към текста >>

Премяната му е нежно-прозрачна, невидима за неподготвени очи.
Този Път е безкраен. Високият идеал е един от най-важните жалони по него. А неизменна движеща сила е стремежът към съвършенство. Високият идеал не е от този свят. Той идва при нас от царството на Духа. Премяната му е нежно-прозрачна, невидима за неподготвени очи. Лек като вятъра, бърз като стрела, сияен като утринна звезда, високият идеал подава ръка на пробуждащата се душа и я повежда към чертозите на нейното единение с Вечно Съществуващия (ср. Изх. 3:14). Мъдрецът знае, че именно той е най-добрият, най-верният, най-усърдният водач. Човекът на високия идеал надмогва всички изкушения и съблазни по пътя си в живота. Те нямат власт над него.
към текста >>

60. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота.
Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек! " После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години.
към текста >>

С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва.
Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм. Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи? Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата. С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва. Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ. Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша.
към текста >>

Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите.
Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител. Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя. Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите. Първият му въпрос е: „Вие ли сте учителят? " Учителя отговаря: „Да, аз съм учителят." Вторият му въпрос е: „Що е Бог? " Учителя отговаря: „Бог е Любов." „Третият въпрос беше личен." каза Вено. Изминава една година след тази среща, а младежът все още не е определил отношението си към Беинса Дуно като към учител и духовен баша. Според личното мнение на Крум, връзката си с Учителя той осъзнава постепенно, като един естествено развиващ се процес на пробуждане.
към текста >>

Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота.
Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му.
към текста >>

Ние знаехме, че в моменти на изпитания една невидима сила му помагала и го запазвала от тежки злополуки.
Никога не забелязахме да изтъква своята личност и да измества в съзнанието ни образа на Учителя. Неусетно, по различни поводи, в процеса на общуването той ни оставяше сами да разберем същественото на личния му опит в школата на Учителя. Като младеж с деликатна натура, в един труден период здравето му се влошило. „Учителя ме спаси! " каза Вено, без да навлиза в подробности. Ние знаехме, че в моменти на изпитания една невидима сила му помагала и го запазвала от тежки злополуки. Животът, посветен на обществото, изисква жертви. Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина.
към текста >>

Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава.
Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни. Тази воля за борба и успех не изоставя Крум през целия му живот. Трудностите предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех. Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото! Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава. Затова Вено обичаше да казва: „Ако Бог е с нас, кой може да е против нас! " Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота. Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа. Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината. По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция.
към текста >>

Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа.
Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото! Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава. Затова Вено обичаше да казва: „Ако Бог е с нас, кой може да е против нас! " Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота. Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа. Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината. По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция. Поводът е следният. Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба!
към текста >>

И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира.
Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба! " Тази е позицията на силния, на свободния човек и на идеалиста, който знае, че ако сам не постигне свободата си, никой няма да му я поднесе на тепсия. А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на душата. За Вено духът на свободата е Дух и на величествената Рила, където космическият пулс на живота се долавя по високите върхове и плата на планината. И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира. Често му се налага да минава по заледени хребети, където под отблясъците на слънчевите лъчи зеят дълбоки пропасти, а снежни козирки надвисват бездни. Там само една погрешна стъпка може да сложи край на мечтите му. Когато шеметно се спуска със ските си по полегатия склон, скрити под пухкавия сняг опасности го дебнат. Огледалната ледена кора под снега го изненадва и той се устремява неудържимо към дълбоката пропаст. Присъствието на Духа обаче му подсказва спасителната идея камъкът, който е надигнал леда трябва да убие скоростта, за да насочи ските си в друга посока.
към текста >>

Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него.
Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта. Когато в късна есен с раница на гръб възлиза сам по поляните над иглолистните гори, тишината кънти под стъпките му. Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него. Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение.
към текста >>

Вълците познават този глас, неговата сила.
Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него. Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено.
към текста >>

Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му?
Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено. Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото.
към текста >>

Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек.
При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като ударен от мълния. Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш! " После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас. Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила.
към текста >>

Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила.
Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм. А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него.
към текста >>

По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите.
Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм. А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел. Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде. Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат.
към текста >>

Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта.
„Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание. Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен.
към текста >>

В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен.
Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание. Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е!
към текста >>

Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта.
„Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора.
към текста >>

61. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тази невидима връзка с майка ми продължи дълго време.
За мен обаче отвъдният свят беше вече реалност. Чувствах майка си до мен по-живо отпреди. Нейното невидимо присъствие беше много осезателно за мен. Докато по-рано някоя пакост, която имаше вероятност да направя, можеше да остане незабелязана от нея, сега аз я чувствах винаги до мене. Виждаше всичко, което аз правя, така че не правех нищо, което би я наскърбило. Тази невидима връзка с майка ми продължи дълго време. Крум Въжаров с родителите си, 16 ноември 1919 г. Моят най-близък приятел ми каза, че майка му и сестра му (5 години по-голяма от нас) правели сеанси и викали духове. Той предложи и ние да се научим да ги викаме и да ги питаме, когато имаме класно, какви задачи ще ни дадат. За мен това беше без значение, защото бях пръв ученик, но мисълта да вляза по този начин във връзка с невидимите светове и с майка си, беше много силна. Научих се как да правя сеанси и как да викам духове на 15 години.
към текста >>

Идваше и един много мощен дух, който с голяма сила забиваше стилото върху дървения кръг.
Викахме духове, които често ни пращаха за зелен хайвер. Скоро разбрах, че и в отвъдното има мошеници, както и тук, и тогава измислих формулата: „В името на Господа кажи истината! “ Духът мигновено изчезваше или започваше да се моли ние да се молим за него. Така се освободихме от тези духове и установихме прекрасна връзка със светли духове от отвъдния свят. Майка ми често ме посещаваше. Идваше и един много мощен дух, който с голяма сила забиваше стилото върху дървения кръг. Той ми каза много светли и хубави работи. Каза ми, че ще стана стълб на човечеството, но ще си замина на 43 години. Баща ми беше физик. Той отговаряше за физическата лаборатория в Софийския университет. Още от много малък, 5-6-годишен, ме водеше в лабораторията.
към текста >>

62. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята.
Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“[36] Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя. Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива. Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши.
към текста >>

И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна близост с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила.
„Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите.“[44] Учителят с група ученици, между които е и Крум Въжаров Връзката между Учителя и ученика е не само докато ученикът присъства на лекцията на Учителя, а тя продължава през цялото денонощие, през цялото време. И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна близост с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила. Ние по всяко време и на всяко място, когато сме в действително голяма нужда, можем да Го призовем и помощта идва незабавно. Това е нашата жива опитност. Така че влизането в окултната школа не се състои само в редовно посещение на лекциите, а в тая дълбока връзка, която се създава между ученик и Учител. За външните хора тя е невидима, но за ученика е жива, непрекъсната, където и да се намира той. В разумния свят, в който се осъществява тази връзка, няма време и пространство.
към текста >>

За външните хора тя е невидима, но за ученика е жива, непрекъсната, където и да се намира той.
Връзката между Учителя и ученика е не само докато ученикът присъства на лекцията на Учителя, а тя продължава през цялото денонощие, през цялото време. И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна близост с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила. Ние по всяко време и на всяко място, когато сме в действително голяма нужда, можем да Го призовем и помощта идва незабавно. Това е нашата жива опитност. Така че влизането в окултната школа не се състои само в редовно посещение на лекциите, а в тая дълбока връзка, която се създава между ученик и Учител. За външните хора тя е невидима, но за ученика е жива, непрекъсната, където и да се намира той. В разумния свят, в който се осъществява тази връзка, няма време и пространство. Разумният свят е извън времето и пространството. С Учителя на Рила Εν aρχή ην ο Λόγος, κaι ο Λόγος ην προς τον Θεόν, κaι Θεός ην ο Λόγος. (В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог.
към текста >>

(„В начало беше логосът и логосът беше първият от боговете.“) Така че под „логос“ трябва да разбираме оная велика творческа сила, от която всичко произтича и която е създала всичко и продължава да създава всичко.
Преводът, който е направен на другите езици, не изразява дълбокия смисъл на значението на този текст. Думата „логос“ на английски се превежда с „word“ (дума), което има друг смисъл, на френски с думата „verb“, което не е по-точен превод. На български е преведено със „слово“. Това е по-близко до първоначалното, но и тази дума не изразява напълно дълбокия смисъл на думата „логос“. Εν aρχή се превежда: „В начало“; ην ο Λόγος се превежда: „беше логос“; κaι ο Λόγος ην - „и логосът беше“; προς τον Θεόν значи „първият от боговете“. („В начало беше логосът и логосът беше първият от боговете.“) Така че под „логос“ трябва да разбираме оная велика творческа сила, от която всичко произтича и която е създала всичко и продължава да създава всичко. В българския език имаме думата „разумност“: Тази дума я нямат нито англичаните, нито французите. Понятието „разумност“ съществува в българския език от най-древни времена, но Учителят много задълбочава и разширява значението й. Когато говорим за разумен човек, ние разбираме не само че той е умен, но че той е изпълнен с любов и в своето поведение той се съобразява напълно с природните и Божествените закони. Така че ние, ако заменим думата „логос“ с „разумност“, ще бъдем много по-близко до дълбокото значение, което апостол Йоан е вложил в тази дума; и тогава текстът би трябвало да се чете: ,3 начало бе разумността и разумността бе Бог.“ Когато за първи път се запознах с Учителя, първият въпрос, който му зададох, беше: „Какво е Бог? “ И Учителят ми отговори: „Бог е Любов.“ Така че, ако пишем новото Евангелие според Учителя, трябва да започнем с думите: „В началото бе Любовта и Любовта бе Бог.“ Във връзка с това Учителят казва:
към текста >>

Сила и живот, IV серия, неделни беседи, 1921.
119 с. [44] Учителят. Запалена свещ, общ окултен клас, 1936. София: Бяло Братство, 1995.11 с. [45] Учителят. Сила и живот, IV серия, неделни беседи, 1921. София: Печатница Едисон, 1922. 180-181 с. [46] Учителят. Сила и живот; VI серия, неделни беседи, 1923. София: Печатница Фотинов, 28 с.
към текста >>

Сила и живот; VI серия, неделни беседи, 1923.
[45] Учителят. Сила и живот, IV серия, неделни беседи, 1921. София: Печатница Едисон, 1922. 180-181 с. [46] Учителят. Сила и живот; VI серия, неделни беседи, 1923. София: Печатница Фотинов, 28 с.
към текста >>

63. Книга на загадките - Николай Райнов

Защото моята песен иска звук не по сила на арфата.
И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама. Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът? “ Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си. *** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото. Погледна ли жена, тя пада мъртва. Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата. *** Той й запя своите песни, но тя го прекъсна и рече: „Не познавам твоите звуци.
към текста >>

Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото.
Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът? “ Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си. *** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото. Погледна ли жена, тя пада мъртва. Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата. *** Той й запя своите песни, но тя го прекъсна и рече: „Не познавам твоите звуци. Хубави са, но ме не галят. Студени са звуците на твоите песни, като планински връх.
към текста >>

Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата.
*** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото. Погледна ли жена, тя пада мъртва. Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата. *** Той й запя своите песни, но тя го прекъсна и рече: „Не познавам твоите звуци. Хубави са, но ме не галят. Студени са звуците на твоите песни, като планински връх. Остави! Аз искам веселата песен на полетата и топлите звуци на града. Остави! Не познавам твоите звуци.“ Той й замълви своите приказки, но тя го пресече и каза: „Чужди ми са твоите образи.
към текста >>

И — много плач, насила сдържан.
Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор. И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени. И разтворени уста на певец, когато приглася на чужда песен. Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан. Алилуя! Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки паднаха от сфинксовете върху тялото на пустинята. Сенки — дълги като опашка на райска птица и мрачни като въздишка. *** Най-лошо е победата. Най-тъмно е сърцето. Най-скръбно е — да гледаш глух свирач.
към текста >>

Той стои между земя и море: — неговият образ се възправя върху невидимата черта, що лъчи близко от далечно.
Пъстри риби играят край кораба. А зад него — чак до далечната ивица, дето сякаш се свършва морето — се гъне къдрава бяла пътека, чиито край се не вижда. От Вечността ли иде този кораб? Птици с дълги остри крила пресичат соления въздух и чертаят над писъка светли криволици. Човекът пристъпя бавно и слага крак на стълбата, що дели кораб от скала. Той стои между земя и море: — неговият образ се възправя върху невидимата черта, що лъчи близко от далечно. Зад него земята бърза да изгради своя зелен дворец, защото се бои да не останат неразорани полетата й. Човекът се възправя на кораба. Слънцето рисува по платната неговата синя сянка: образ на господар, който догражда храма на мечтата си. Чернокожите гребци се навеждат над греблата, белокосият кормчия улавя лоста на голямото колело. Платната плющят и се издуват.
към текста >>

Де можех да се меря по сила с него ?
Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим. Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа. Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението. Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи. — „Не шегува се този приятел,“ — рекох си; — „мъчно ще ти даде да му теглиш ножа, стар разбойниче! Я се позамисли малко!“ А пък с пари играеше. Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял. На другия ден ме видя и ме веднага позна.
към текста >>

Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението.
Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа. Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението. Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи. — „Не шегува се този приятел,“ — рекох си; — „мъчно ще ти даде да му теглиш ножа, стар разбойниче! Я се позамисли малко!“ А пък с пари играеше. Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял. На другия ден ме видя и ме веднага позна. Имаше - нямаше месец, откак бе умрял Онзи на кръста.
към текста >>

64. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е.
Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога. И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема относително това нещо като БОГ“. Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог. Всичко това стана един нов идеал за мене. Въпреки че имаше няколко души, ранени от мен в друга една акция, като малолетен много скоро ме пуснаха на свобода под гаранция.
към текста >>

Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път.
Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог. Всичко това стана един нов идеал за мене. Въпреки че имаше няколко души, ранени от мен в друга една акция, като малолетен много скоро ме пуснаха на свобода под гаранция. Поради редица обстоятелства аз останах свободен и в края на краищата, когато окончателно съдът се произнесе, осъди ме само на 10 дни, и то запиране, а не затвор. Това запиране го изкарах в участъка, съвсем свободно можех да излизам.
към текста >>

Тялото е пак от материя, невидима за нашите очи.
Бях по пътя на революционерите. В затвора бях за втори път и внесоха такава литература. Под окултизъм разбираме наука за невидимия свят. Животът на човешката душа в другите светове. Напускайки земята, продължава животът, само че в по- ефирно тяло. Тялото е пак от материя, невидима за нашите очи. Теософите отричат спиритизма като опасна работа. Които правят сеанси, не знаят кои духове се явяват. Често пъти се явяват лъжливи духове. Лоши духове се явяват, могат да лъжат. То става несъзнателно.
към текста >>

65. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот.
Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи. И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив организъм и си има творец. (Като че ли са го виждали. Нашите телескопи например никъде не са го видели!) Както и да е, но нека се върнем сега към съня на Небукаднецар, който Даниел, наречен от Халдейците Белтшацар, прозрял и разтълкувал. Ето го така, както е разказан в книгата на пророка.
към текста >>

А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина".
Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам. Не тълкувам, защото символите не се нуждаят от никакво тълкувание, те сами говорят.
към текста >>

„Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата.
Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам. Не тълкувам, защото символите не се нуждаят от никакво тълкувание, те сами говорят. Преживейте ги и ще възникне у вас цял един свят от аналогии, живи картини, духовни гледки.
към текста >>

Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина.
Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам. Не тълкувам, защото символите не се нуждаят от никакво тълкувание, те сами говорят. Преживейте ги и ще възникне у вас цял един свят от аналогии, живи картини, духовни гледки. Как страшно не се мири туй откровение на древния пророк, който е виждал далеч, защото духовния му кръгозор се е простирал зад пределите дори на нашите дни, как страшно не се мири то с грандоманската представа на нашето време, което смята себе си за израз на върховна културност, венец на едно дълго развитие и заложба на едно ново царство на масите, на колектива, на желязното строителство.
към текста >>

Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя.
Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

66. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на метеорите, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване.
Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки. Те не знаят положително нито височината на слънчевата температура, нито възрастта на слънцето, нито след колко време то ще угасне; те не знаят нищо положително и върху начина, по който топлината се образува в него — един безспорно важен въпрос. Така запример френските учени Pouillet, Vicairen др, приписват на слънцето температура от 1500—20000С, Fizeau — 7500°, Zollner — 102,000°, Secchi — 5,344,8400, С. Waterston—9,000,000° и т. н.) Както виждате, между минималната и максимална температура, именно: 14610 (Pouillet) и 9 милиона градуса (Waterston) има такъв огромен скок, че разликата възлиза на 8,998,5390 Очевидно, съвсем парадоксален резултат! Подобно разногласие цари и по въпроса за продължителността на живота на слънцето, както и върху начина, по който то произвежда топлината. Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на метеорите, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване. Други вид ни учени пък, като Улиям Томсън, изчисляваха, че възрастта на слънцето възлиза на около 20 милиона години и че му остават да живee всичко още 6 милиона години. Последното твърдение, обаче, се сблъска с мнението на геолозите, които изчисляват продължителността на отделни геологични периоди на милиони години. За щастие, откритието на радия изглади тия разногласия. Именно, оказва се, че сравнително малки количества радий на един куб. метър слънчева материя са достатъчни, за да подхранват постоянно енергията на слънцето.
към текста >>

Особено интересен предмет за изследване е представял за физиците спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част.
Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес в нея констатираме следните видове енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм , химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които поддържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаете, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за изследване е представял за физиците спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част. към която спадат ултравиолетовите или инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелени сини, индигови и виолетови, са химически най-активни. Червените пък лъчи са извор на топлинната енергия. Центърът на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това, установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти.
към текста >>

Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни. Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми. Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести. Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа. Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта.
към текста >>

Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта.
Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести. Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа. Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта. Неколко думи за действието на цветните лъчи. Червената светлина има трояко действие: 1. тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2. червената светлина има термично действие — тя носи в себе си топлинната енергия; 3. действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи.
към текста >>

Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.
Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 ч. среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето?
към текста >>

По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
към текста >>

И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели поезията на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света, и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото нейните птици едва сега запяват, и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит.
към текста >>

Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото нейните птици едва сега запяват, и защото още мнозина спят.
Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели поезията на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света, и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото нейните птици едва сега запяват, и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва например сам да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се събереше и всичкото ни знание ведно, пак не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване . . . Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
към текста >>

Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне.
Тя упражнява благотворно влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото по приближаваме към пладне, толкова слънчевата енергия слиза по към стомаха и упражнява влияние по-специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето. На него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено изпитват — състояние, което привечер, у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е изгубил нещо. Ето защо, именно, трябва да използуваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използуваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година, и дневния — от зори до пладне. Още повече, че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор.
към текста >>

67. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление.
То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
към текста >>

Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.
към текста >>

Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми.
Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>

И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд.
към текста >>

Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд.
И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден.
към текста >>

Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно. Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи Заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината.
към текста >>

И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят.
Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите.
към текста >>

Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите. Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази.
към текста >>

И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.
Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите. Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески.
към текста >>

Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро.
Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
към текста >>

Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо.
Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота. Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж завинаги.
към текста >>

68. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации.
Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето. То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата. Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре организирани (т.е. „пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр.
към текста >>

Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него.
Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре организирани (т.е. „пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр. Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него. Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях. Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е. формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го формулираме по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас. Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята.
към текста >>

Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях.
„пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр. Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него. Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях. Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е. формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го формулираме по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас. Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята. Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота.
към текста >>

Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е.
Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр. Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него. Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях. Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е. формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го формулираме по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас. Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята. Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват.
към текста >>

Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух.
Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него. Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях. Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е. формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го формулираме по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас. Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята. Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше.
към текста >>

В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар.
Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден.
към текста >>

След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици.
Той вижда „Изгрева“ като селище на Бялото братство изградено между Борисовата градина на запад, Дървенишкото шосе на север и изток, където по това време стърчи Виларовата фабрика за тухли и керемиди, и на юг до околовръстната линия на София, която минаваше през Дианабад. Учителят настоява тези терени да се закупуват от последователите му и да се дават доброволно за общо ползване, а не да стават юридическа собственост на самото Бяло братство. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Неговата концепция е, че братството трябва да е духовно общество, което да не е свързано с никакво юридическо лице - било то стопанско, обществено, - духовно никакво! Основните причини за това са две: Първо - постоянните гонения срещу Изгрева от православната църква и непрекъснатите му арести и следствия, които можеха да доведат до окончателна забрана на Братството и тогава, съвсем естествено, всичко построено, всичко изградено от братята щеше да изчезне от лицето на земята. Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната алчност на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре. След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици. Тук - между другото влизат големи терени на Изгрева представляващи бивша собственост на избити по време на народния съд високопоставени лица от времето на Царство България като министъра на финансите, и по-късно министър председател Богдан Филов. Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени. Един пример.
към текста >>

Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени само! Или може би толкова бях във възторг от този разкошен нов свят, че не смеех да си призная! Сутрините бяха по-добри.
„Скъпи Наско, Благодаря ти за писмото, което ми писа, въпреки че още не съм го получил (диктувах писма до тате на мама). Лиляна (това беше сестра ми, по-малката) ми каза за него. Но тя ми писа и лоши новини че обичаш да викаш и да се биеш (така беше писал тате, но нему вярвах, защото Лиляна не беше някой, дето обажда). Ако това е вярно, ще ме е страх да идваш в София, защото хазаинът ми не обича много шум. Трябва да станеш добро момче...“ Какво ме интересуваше поканата на този хазаин! И не бях добро момче. Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени само! Или може би толкова бях във възторг от този разкошен нов свят, че не смеех да си призная! Сутрините бяха по-добри. Въздухът беше сладък и хладен през това ранно циганско лято, и алеите от жълта глина бяха толкова меки под подметките ми, че преди да излезем от парка и да навлезем в зеленчуковите градини на Бялото братство забравих, че ми се спи и заподскачах около тате. От края на единицата, през Борисовата градина, до морето шарени барачки на братството трябва да беше половин час. Мина като минутка. Колибките бяха зашумени под гъсти кичури плодни и диви дървета. По-малки за дребните обитатели, по-големи за едрите те приличаха на шпертплатови балтони, временно забити в земята между пъстрите цветя.
към текста >>

Братски чувства щяха да владеят над хората в близко бъдеще, и никаква сила нямаше да може да спре този процес, понеже е вътрешен, и които живееха само за себе си щяха да страдат, а които служеха на любовта щяха да видят, че местата им ги чакат... Групата около него взе да се разпръсва, и той поздрави тате.
- Добро утро, брат Иван! отвърна тате. На пръв поглед това беше най-непривлекателния човек, когото бях виждал дотогава! Як като скала, с огромна уста, къс нос, сбръчкано тежко лице, заключено между редките кичури на косата му, които безжизнено висяха върху рамената му, той бе живо доказателство за господството на духа над материята, тъй като ме плени още в първия миг, в който се срещнахме, с лъчезарната си усмивка и златните звънчета, които се обадиха в пълния му с доброта мъжки смях. Иван Антонов може би най-популярният астролог на България от всички времена! Тате беше дошъл за Любомир Лулчев, един от близките сподвижници на Учителя, и както разправяха личен астролог на царя и негов съветник. Разбрахме къде е по големия кръг последователи, скупчени под двете мушмули в края на поляната. Лулчев беше изключително красив човек с големи мустаци като на Ницше, светлосив костюм, бяла риза и седефена на цвят вратовръзка с диамантена игла, той бе център на групата обикновени хорица, които прехласнато слушаха какво има да им каже преди да плъзнат към града по канцеларии, банки, печатници и кой където си изкарваше хляба. Братски чувства щяха да владеят над хората в близко бъдеще, и никаква сила нямаше да може да спре този процес, понеже е вътрешен, и които живееха само за себе си щяха да страдат, а които служеха на любовта щяха да видят, че местата им ги чакат... Групата около него взе да се разпръсва, и той поздрави тате. Малко се учудих, че отблизо не беше толкова помпозен. - Получих няколко броя от книгата ти каза тати. - Изпратих една на Гюлмязов в Сливен, а другите ще разпространя. Прегледах я и се радвам, че можах да помогна да се отпечата. Лулчев спря очаквателен поглед върху тате.
към текста >>

Почувствах хипнотичната сила на погледа му.
Важно е какво има вътре; черупката не можа да покаже дали е запъртък, или не. Дръпнах тате за ръката: - Хайде да си вървим! Лулчев улови погледа ми, но аз му разбих диамантената игла на хиляди парченца с един удар на рапирата си. Убих го на място. - Да вървим. Не го слушай! - Или той например! - Лулчев ме посочи. Почувствах хипнотичната сила на погледа му. - Изглежда красиво момче. Това е само черупката. Какво е отдолу не знаеш. Така че, когато счупи зъбите на сестра си с локомотивчето си, ти ще го пренебрегнеш, защото не можеш да разбереш, как може едно толкова мило момче да направи нещо толкова жестоко. Но това е Лошият човек, който преследва вашето семейство, това е дядо му, който се е вселил в него, за да продължава да те измъчва.
към текста >>

69. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях.
И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му. Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.
към текста >>

И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан.
Наблъсква Япония. Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега. Един задвижен за удар камшик, при който ръкохватката спира, но единното и неделимо движение се предава на корена на камшика и нататък и нататък до върха.
към текста >>

И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора.
Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега. Един задвижен за удар камшик, при който ръкохватката спира, но единното и неделимо движение се предава на корена на камшика и нататък и нататък до върха. Но никоя отделна част от движението не описва и не дава представа за цялото по какъвто и да било начин: Покойната ръкохватка?
към текста >>

Или - вижте мъртвото вълнение на цунамито: то е вертикално пропадане - всмукване на водната маса отпред, за да се захрани тръгналата вълна, то е челно изсипване на изригната от мястото си водна маса, която по силата на гравитацията търси хоризонтирането си, то е и непрестанно вертикално издигане на водната маса поради инерцията на първоначал- ното си задвижване, то е и вертикално пропадане зад засмуканата нагоре водна маса.
Падащия надолу корен на камшика? Дигащата се нагоре среда? Изплющелия връх? Нищо от тези отделни движения не значи нищо и не се отнася към явлението, и не обяснява явлението за нас „късогледите“, но не и за „целостногледите“ като Айнщайн. За тях не е проблем да видят (не, не да изчислят, а направо „да видят“), че всеки от тези елементи, въпреки и коренно противоположен на съседните, носи в себе си кинетичната енергия на предаденото движение - вълната на камшичния удар е едновременно една и съща в покоя на ръкохватката, в низходящото движение на корена, във възходящото движение на средата и в ускореното челно движение на върха. Или - вижте мъртвото вълнение на цунамито: то е вертикално пропадане - всмукване на водната маса отпред, за да се захрани тръгналата вълна, то е челно изсипване на изригната от мястото си водна маса, която по силата на гравитацията търси хоризонтирането си, то е и непрестанно вертикално издигане на водната маса поради инерцията на първоначал- ното си задвижване, то е и вертикално пропадане зад засмуканата нагоре водна маса. И това камшично движение не може да се прочете в последователността на елементите му от ляво на дясно или от горе на долу, или от сега към после. То само по себе си няма място, само по себе си няма време. То не е алеутското цунами от това или онова време. То е колкото цунамито от 6 часа и 18 минути на 14 юли на 170 з.д. и 52 с.ш.
към текста >>

И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо?
към текста >>

„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
- Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски?
към текста >>

Но теорията не е силата на Петър.
Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават. Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин. С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него. Има едно всемирно съзнание сякаш. Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота.
към текста >>

По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва.
Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин. С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него. Има едно всемирно съзнание сякаш. Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп.
към текста >>

* Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю.
Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее. Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира. Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека.
към текста >>

Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа.
към текста >>

Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим.
към текста >>

Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството.
За гласа й. Никога не е имало такъв глас. Красив, тембрист, с голям регистър, където всичко е божествено изравнено, глас с хипнотично въздействие върху публиката при всички условия и при всички обстоятелства. И - както се промъква някъде между редовете на положителните отзиви, артистката при оперните си участия не съвсем достига нивото на този глас. Ето ви един добър, най-висок пример в бъдещите дни на беседите, за един творец - пришълката от Италия - избран за проводник от Висшите сили. Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
към текста >>

После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка.
И къде тогава ще е неговият свят? Ако не Америка? Ако не България? Къде щеше да бъде, когато дойде време да каже: „Довиждане - и ура! Душице моя!“? С тази мисъл напусна Филаделфия. После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка. Още, още, още е трябвало да направи той освен да вика срещу небостъргачите на Америка, толкова много му е било дадено! И сърцето му се свиваше. Нямаше да може да овладее този свят. * Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша душата на дъбовете, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в душата му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им. В Бостън. С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия факултет на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен.
към текста >>

70. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището.
На тротоара тежките жители на Бийкън Хил, с които не можеш да се изравниш. В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот. Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре. В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб. * За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време. Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от.
към текста >>

Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата.
На север „Св. Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище. Забравената картина, която го бе поразила при първото му спускане пеша по брега на юг от Созопол. Само за миг - и външните му очи пак се напълниха с океана пред него тук и сега. Тъмносиньо; бе толкова рядко по това време на годината в залива на Масачузетс да е така чисто и ясно. Беше дошъл с една рибарска лодка до плажа Нантаксет в дъното на Хингамския залив, където също имаше талян като таляните далече, далече назад у дома.
към текста >>

Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него.
Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното.
към текста >>

От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е.
Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното. От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е. чрез Божията промисъл божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото.
към текста >>

Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.
чрез Божията промисъл божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0107939243317