Търсене в текстове за 'Мъртвите числа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Мога да издигна и мъртвите, но кои?
Още от минали прераждания му бил враг, а в последното е бил негов роднина, който след заминаването си в отвъдното, го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти, независимо в кои часове – сам да си избере. Да се моли и за тези от домашните, на които им се пакости. След известно време неприятностите в семейството на този брат престанаха. Учителя ни бе казал: „Мога да лекувам, няма болест, която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите, но кои? Не всички, а тези, за които Бог ми каже. Един идва при мен, защото жена му е болна. Казах му да си върви и че жена му ще оздравее. Той тръгна недоволен – не съм го бил изслушал, а после дойде при мен и ми благодари, че жена му оздравяла. Веднъж, когато бяхме на екскурзия на Витоша, прилоша на сестра Янакиева.
към текста >>

Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8.
През 1924 г. назначиха един брат за дезинфектор на гара Дупница, но той отива в София при Учителя да му каже, че не иска да остава там. Учителя помисли малко и му каза: „След седем-осем години си в София! “ След седем години братът беше уволнен от тази длъжност и назначен в „Горска индустрия“ на братя Балабанови в Кочериново. Там стоя една година и след това дойде в София. Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8. *** През май 1912 г. Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир. До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с.
към текста >>

2. ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Какво казват числата?
ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР Какво правят звездите? Какво казват числата? Какво движат със себе си Сферите? О, изгубени или спасени души! Те казват, те пеят, те движат вашите съдбини! Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка Планета е един образ на тази мисъл. За да узнаете Божественото.
към текста >>

Из "Книга на мъртвите"
Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната душа. Върви след този Божествен водител и нека Той бъде твой гений. Защото у него се намира ключа на мислите ти и на бъдещите съществувания. Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някои език да Го определи. Познай себе си, за да разбереш Вселената и Боговете. Из "Книга на мъртвите"
към текста >>

3. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите.
А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атлантите, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са можели да ходят на други планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак. Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи. Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисяват петнадесетметрови пирамиди с пресечен връх, на които се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето.
към текста >>

Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове.
Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли са бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т. нар. Врата на пумата, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи около стотина тона и съединени с медни скоби. Там са намерени и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял по тези места и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж те били посрещнати враждебно от дивите индиански племена, затова запалили планината и след това я напуснали. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини.
към текста >>

Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

4. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги.
Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота.
към текста >>

Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите.
В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си ти?
към текста >>

Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената.
Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко се свършва, всичко започва наново и това продължава вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие." Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове."
към текста >>

Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове.
Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух.
към текста >>

Там звучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите."
Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите." Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета - един образ на тази мисъл. За да изучите Божествените мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса. Какво говорят звездите? Какво казват числата? Какво движат със себе си сферите?
към текста >>

Какво казват числата?
„Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите." Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета - един образ на тази мисъл. За да изучите Божествените мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса. Какво говорят звездите? Какво казват числата? Какво движат със себе си сферите? - О, изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдби. В книгата Асклепиус Хермес се разговаря със своя ученик Асклепиус. В този разговор Хермес казва на Асклепиус: „Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да Го определи. Онова, което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да бъде схванато от нашите сетива.
към текста >>

Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня.
В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет.
към текста >>

Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга.
Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове.
към текста >>

Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа.
В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.
към текста >>

Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността.
По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
към текста >>

Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра.
И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
към текста >>

От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава.
към текста >>

5. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения.
Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена.
към текста >>

Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
към текста >>

6. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете.
към текста >>

Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете.
Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес.
към текста >>

Числото 5 има следната вътрешна стойност: сборът на числата е равен на 15, равно на 6; а от числото 6 получаваме 21, равно на 3.
Пътят на Изида започва от втори Аркан, минава през пети, осми, единадесети, четиринадесети, седемнадесети и двадесети Аркан. Значи Пътят на Изида минава през седем Аркана, т.е. има седем стъпала. Численият израз на всички Аркани показват връзката, която съществува между тях. Така имаме следната вътрешна стойност: числото 2 е равно на 1+2=3, което е число на Духа. Числото 5 има следната вътрешна стойност: сборът на числата е равен на 15, равно на 6; а от числото 6 получаваме 21, равно на 3. Числото 8 има следната вътрешна стойност: сборът на цифрите е равен на 36, което е равно на 9 - Арканът пилигрим, а 9 е производно на 3. Числото 11 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 66, което е равно на 12, равно на 3. Числото 14 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 105, равно на 15, равно на 6, равно на 21, равно на 3. Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е производно на 3. Числото 20 има вътрешна стойност 210, равно на 3.
към текста >>

7. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите.
Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е. сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух.
към текста >>

Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3.
Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е. сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух. Сборът от цифрите от шеста картина е 21, т.е. 3. Значи пак сме в свещения кръг.
към текста >>

Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа.
Тук кръгът се затваря и Пилигримът-странник става самотен. Той е оставил всичко друго настрана и търси само своето съвършенство. Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него.
към текста >>

Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е.
Той е оставил всичко друго настрана и търси само своето съвършенство. Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно.
към текста >>

При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3.
Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно. Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло. Той може свободно, когато пожелае, съзнателно да излиза от тялото си и пак съзнателно да се връща. Затова сънят му е като будност.
към текста >>

20. Събуждане от мъртвите.
5. Господарят на Арканите - Учителят. 8. Везните и Мечът - Истината. 11. Укротеният Лъв - магически сили. 14. Двете Урни - превъплъщение. 17. Звездата на Маговете — Надежда. 20. Събуждане от мъртвите. В Пътя на Хорус влизат следните Аркани: 3. Изис - Урания или Хорус. 6. Двата пътя. 9. Забулената лампа - Пилигримът. 12. Обесеният - изпитания.
към текста >>

8. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно.
Всички народи на древността и всички религии, както и всички философски школи са имали свои космогонични схващания, които в общите си линии се схождат. Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената. Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос. 1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената."
към текста >>

В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък.
Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число.
към текста >>

В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината.
Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не
към текста >>

Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества.
Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не * в оригинала не се чете дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената. 16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване.
към текста >>

В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф.
Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не * в оригинала не се чете дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената. 16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него. В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф. В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет. 17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите.
към текста >>

Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар. Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
към текста >>

9. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите.
Освен това тези фигури можели да се видят само от голямата височина на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че Атлантите - жители от потъналия континент Атлантида - са имали апарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тези апарати са се движели с живак. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето.
към текста >>

Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове.
Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар. „Врата на Пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени с медни скоби. Има и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занаяти, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано.
към текста >>

Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология.
Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията.
към текста >>

С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им.
Ако разгледаме и други обекти на Небесната сфера, например т.нар. галактики, то според законите, които ние познаваме и разбираме, тези небесни образувания би трябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че те съвсем нямат такава форма: три процента имат съвършено неправилна форма, седемнадесет процента имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато елиптично петно, което е най-светло около централната си част) и 80 процента имат спирални форми, каквато е и нашата Галактика. В света около нас - Макрокосмоса - имаме странности, които показват съществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратното. Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Бояй, германският - Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия - т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената.
към текста >>

10. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата.
Всичко, според тях, всъщност става по един вълшебен начин. Представете си земята: изведнъж по нея започват като изневиделица да се издигат къщи, поникват като гъби грамадни здания, възникват цели градове, улиците се раздвижват от коля, трамваи, но празни, без ватман и без пътници; железници започват да хвърчат по равнините на пустата земя, но в тях няма ни пътници, ни кондуктори; кръстосват те напряко и надлъж земята, празни, глухи, неоживени от присъствието на живи същества, и все пак се движат без да се сблъскват, без да дерайлират. И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот. Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало .
към текста >>

Това са физиологичните числа на слънчевата пулсация.
Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето. Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят към древните астрологични схващания. Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията. Но това е един обширен въпрос, който иска специално разглеждане.2) Известна ви е периодичността на слънчевите петна, именно: че в един интервал от около 11 години (по точно 11,11) броят на слънчевите петна се колебае между един максимум от около 140 петна и един минимум от 2—4 петна. Но има и други периоди: 56-годишен, 112-годишен, които играят важна роля във физиологията на слънчевата дейност. Това са физиологичните числа на слънчевата пулсация. Характерът на слънчевите петна е занимавал и още занимава науката. Напоследък, особено след тънките спектроскопски изследвания на астронома George Hale сегашния управител на голямата Mount Wilson Solar Observatory, надделява схващането, че те са от електро-магнитен произход. Tе представят вероятно гигантски вихри, в които циркулират мощни електрически токове. Последните, именно, предизвикват магнитни полета, чиито силови линии са перпендикулярни на оста на вихрите, така че всяко слънчево петно, което се намира към сферата на слънчевия диск или в самата му сфера, ни праща енергия, успоредно на тези1 силови линии. Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления.
към текста >>

Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови.
Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35631394386292