Търсене в текстове за 'Мислене за себе си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (1864 -1938)

Сказания на двадесети век - Дядо Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя

2. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя потегли за Мусала с една малка група от седмина братя.

И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова.

Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.

На няколко пъти България е била море и суша, обаче Рилският масив всякога е оставал суша и е стърчал като голям остров над водите.

Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, зад ябълките, зад хляба.

И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад нея, а именно – с Любовта на Бога.

Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба, когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята, трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.

И ако при дишането ние се докоснем и приемем Любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре.

И ако при отправяне на поглед към Природата, ние се докоснем до Любовта, която е зад нейните форми, тогава ние сме ги гледали добре.

Засегнал съм Любовта от всички страни.

И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите – навсякъде се вижда нейното влияние в една или в друга форма.

Това е Любовта, която стои зад Слънцето.

В малките неща Любовта е силна.

Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов.

Човек издържа страданията заради Любовта.

За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието.

Значи страданията не са по-силни от Любовта.

Казва Христос: „Докрай ги възлюбих.“ И на друго място: „Не се моля за света, а за тези, които ми даде, и за тези, които чрез тях ще повярват.“ Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов.

Христос е казал: „Да се обичате един друг.

И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.

Всичко е Любов!

Божията Любов всичко предшества.

Животът се произвежда от Любовта и той е само едно условие, за да се прояви тя.

Затова първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта.

Ти като кажеш, че Слънцето не мисли за теб, се обезсърчаваш.

Първо, ти не казваш право, защото баща ти и майка ти са мислили за теб и затова живееш.

Второ, ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти искаш, но те мислят за теб.

Но може би и други мислят за теб, но ти не го съзнаваш.

Въздухът мисли за теб, понеже влиза в белите ти дробове.

Слънцето мисли за теб, понеже те огрява.

Водата мисли за теб и дървото също мисли за теб.

След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай.

Енергиите от планините слизат долу в полето, за да го направят плодородно.

Учителя погледна оттатък Мусала към боровите гори, отвъд долината на река Бели Искър, и каза:

Изобщо Съществата обичат места, където не стъпва човешки крак, за да не ги безпокоят.

Те са служебни същества, служители на други по-напреднали Същества, които са завършили своето развитие и направляват всичко в Природата.

Етерът като наляга, в безконечното пространство се образуват слънчеви системи; значи това налягане не е навсякъде еднакво.

Когато се качваш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно отколкото външното.

Затова именно, когато вървиш отдолу нагоре, ти трябва да се приспособиш постепенно и да се уравновесят външното налягане и вътрешното разширение.

Трябва да се спираш от време на време по 30 секунди, за да дойде това уравновесяване.

Има едно Братство, което пътува в света и носи култура.

То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, в Гърция, в Рим, във Франция, в Англия, в Германия и сега се премества у славяните.

Където дойде, има култура, всичко се движи и се развива.

Българите казват, че когато човек изгуби Любовта си, става тромав, тежък; и са прави.

Досега нашата Слънчева система с всички свои планети е слизала.

На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите.

Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието.

Когато сегашните Ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са се ползвали от тях, а сега идват да помагат на днешните хора, за да им се отплатят.

Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението и така им предават своите мисли.

Ангелите ни разбират и не бива да им създаваме препятствия, за да могат да ни предадат своята мисъл.

Енергиите на Ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост.

Нали като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята и Той отслаби енергията си, за да не им препятства.

Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати.

А за Христа се казва: „Той прие рабски образ“; значи имаше смирение.

Един брат попита Учителя: „От кога започнахме да слизаме с Вас на групи?

От началото, откакто Учителя слиза на тази Земя, оттогава една група ученици слизат заедно с Него.

При всички велики събития вие се събирате на едно място и идвате с Учителя.

И после, като се съберат пак заедно, си обменят опитностите.

За да не те изостави Любовта, не казвай груби думи, нито храни груби мисли.

Ние сме изпратени на Земята, за да се прослави Името Божие.

На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която се спуска от най-горното езеро „Окото“.

Там Учителя каза:

Изида е символ на Истината, която беше забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото Слънце.

Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис.

“ Един велик адепт дигнал булото на Изида, видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.

Озирис е проповядвал за Слънцето.

Те после стават символи на египетските школи.

Забулената Изида представлява Истината, която се крие.

Във всеки човек има една забулена Изида.

Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на светлината, Светещата раса.

Мусала, а на другия ден отидохме в Боровец, откъдето потеглихме с автомобил за София.

3. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Стигнахме в Чам-кория (Боровец) за по-малко от два часа.

След известен престой тръгнахме за Мусала в 9 ч.

Там Учителя погледна красивата картина наоколо и каза:

Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет .

Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае.

Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца.

Легнахме си в 19 ч., за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на Слънцето от връх Мусала.

Да, Бог пребъдва в делата си.

Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб.

Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага.

Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания.

Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко.

Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога.

Във всичко е Бог и ни се изявява.

И всичко ще правим за Бога.

Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него.

Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там.

Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят.

Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде.

Като видиш една мушичка, да се зарадваш.

Бог не управлява механически света, защото ако го управляваше механически, ние не бихме могли да мислим.

Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него.

Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си.

Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си.

“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща.

Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е.

Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце.

За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви.

Вие философствате и казвате: „Защо сте ми дали малко?

“ Защото идвате с малко канче.

Като отидеш при Господа с такова канче, Той сипва малко.

Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб.

При Господа никой няма да ти носи товара.

Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш.

Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва.

А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен.

Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка.

Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота.

Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог.

Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата.

Дето е Бог, там е силата, там е красивото.

За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим.

Тези трябва да бъдат мерките за присъствието Му.

Та вярвайте в един Господ, който като Го намерите вътре в себе си, всичко ще ви бъде на място, ще учите на светлина и всичко ще ви бъде приятно.

Кое у Великото разумно начало е най-силно?

При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине.

Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва.

Това е характерно за Великото разумно начало.

Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога.

Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог.

Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред.

Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото!

Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за Делото Божие.

Казват: „Бог.“ Че заболяваме, това не е от Бога, но това, че сме здрави, е от Бога.

Да, очистете всички отрицателни мисли от идеите за Бога.

А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието.

Този, който носи Знание и Свобода в нас, е Великото разумно начало.

Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите.

За Бога имам едно мнение: никога да не се меся в работите Му.

В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там.

В света Бог воюва и за нашата Свобода.

Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство.

Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче.

След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо.

Единство трябва да има, всички сме в Него.

То зависи от съзнанието.

Трябва да видиш духовното тяло на човека, за да имаш малко понятие за Бога.

Идеята за Бога каква е?

Като се съберат тези работи: въздух, Светлина, Любов, Знание и пр., като се съберат хиляди такива работи, ти ще имаш малко познание за Бога.

Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш.

Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш.

Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш.

Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни.

Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка.

Ние служим на едно Велико разумно начало, в което са включени всички възможности и от което са изключени всички невъзможности.

Щом живеем и се движим във Великото разумно начало, защо се безпокоим!

Ако имаш неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог.

Че защо Христос се спря при слепия?

Защото искаше той да прогледне.

Постави си двете ръце горе на главата (обливките, които правим в края на Паневритмията, е пак същото упражнение – пръстите на ръцете са допрени с върховете на пръстите на това място на главата и са перпендикулярни над повърхнината ѝ), тогава помисли за Бога.

Господ казва: „Потърси ме в ден скръбен.“

Учителя каза:

Вече учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят и затова не могат да работят с обикновени методи.

На връх Мусала трябва да пратят набожен човек за наблюдател, който да се посвети на науката.

Наблюдателят тук трябва да знае как да внесе разнообразие в работата си.

Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза:

И в Русия работи нещо разумно.

След една война се изискват най-малко тридесет години, за да се поправят загубите.

Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си?

Забележете, че където сме минавали, след нас дойдоха и направиха път.

Учителя погледна местността Скакавците, всички върхове между Мусала и Рупите на запад и каза:

Но Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога.

Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш дар от Него и след това да се върнеш да раздадеш това, което си получил, за да помагаш на другите.

Чрез Любовта, която имаме към Бога, Той ни дава всичко.

Небето беше ясно и синьо, без никакво облаче, имаше изобилно слънце.

Учителя погали стрък трева и каза:

Учителя погледна нагоре към върховете и каза:

Слънцето се показа между върховете на Белмекен и Ибър, имаше леки мъгли.

от Исайя, „В началото бе Словото.“ После Учителя каза:

Дето се говори, че на Олимп обитавали боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилският масив.

В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята и ще копират от реалния филм, който се е запазил – Акашавите записи.

Съществата са запазили всички тези процеси на миналото във вид на филм.

Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила.

пак слязохме при „Окото“, където Учителя каза:

За Любовта вие имате съвсем криво мнение.

Ето какво става: ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева и той си купи автомобил, почне на широко да живее, пие и води развален живот.

Теб те повикат и ще ти питат: „Ти ли си, който направи това благодеяние?

“ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават.

За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба.

Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им.

Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират.

Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили.

Знанието, което имат, тъмните сили са го откраднали от Светлите същества.

Обаче знанието на Светлите същества расте, а знанието на тъмните – не и затова те са ограничени.

Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.

Змеят символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото на Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят.

Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога.

Но жената спасила това дете, значи става ликвидиране, значи сега връзват тъмните сили.

Например, когато дойде един беден човек вкъщи, да го приемеш и да му отстъпиш своята постеля и след това да не кажеш в себе си: „По-добре е друг път да не дохожда този.“

Там гостувахме за една вечер във вилата на сестра Стоянова.

Ако в теб има един мърморко, то ти не си той.

Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Светлината и Топлината в него.

Това, което търсим, ще го намерим на друго място.

Всичко на Земята е временно.

Щом дойде Любовта, тя ще даде оная Свобода, която търсиш.

Всяко битие започва с Любовта.

Всичко започва с Любовта и всичко завършва с Истината.

Да, тепърва има да учите науката за Любовта.

Научете всички видове нейни запалки.

И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото.

Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов.

В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото и затваряш очите си за погрешките на онзи, когото обичаш.

Едно същество на Земята, което минава за гениално, като се намери между Ангелите, то ще бъде невежа, ще говори като дете, което се звери и ще каже: „Тази работа не е за мен.“

Учителя каза:

Те все гледат да бъдат долу, защото низшите същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят.

4. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Отбихме се за няколко часа във вилата на сестра Стоянова.

Там в разговор Учителя каза:

Евреите бяха един горделив народ, дадоха им много малко територия, за да се смирят и за да разберат, че нашироко трябва да бъдат в духовно отношение, а не в материално.

И българите приличат на евреите в това отношение – и на тях им отрязаха земи оттук-оттам, за да се възпитат и по същия начин да разберат, че трябва да растат в духовното.

за върха, дето стигнахме в 6 ч.

После Учителя каза:

Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден.

Бог, който търпи грешния и превръща всичко в добро, има ненадминато търпение.

Никога да не казваш: „В миналото бях по-добре, а сега съм по-зле“ или пък „В миналото бях по-зле, а сега съм по-добре“, или пък „В бъдеще ще бъда по-добре, отколкото сега“, или пък „В бъдеще ще бъда по-зле, отколкото сега“, защото всичко, което идва, пак идва за добро и носи условие за добро.

Във всеки момент това, което става с нас, е най-добро за дадената степен на развитие, в която се намираме.

Ако кажем, че ще бъдем по-добре или по-зле, с това се нарушава закона на вярата, закона на доволството.

Никога не казвайте за времето: „Това време не е хубаво.“ Вятърът и той вее за добро, и той носи нещо за добро.

“, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал.

Човек слиза долу на Земята, като си носи един капитал отгоре.

Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива.

Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога.

Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов.

И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни.

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.

Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог.

Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре.

Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н.

Че не можете да виждате Бога навсякъде, там е всичката погрешка.

Приемете като аксиома, че Бог ви обича.

Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека.

За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.

Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал.

Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо.

Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб!

Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост.

Вътрешната Любов на Бога е еднаква към всички, но външната му е различна, понеже не я приемат и не я оценяват еднакво.

Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво.

Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко.

Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата.

Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда.

Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде.

Помисляш за едно цвете и то ще дойде.

Помисляш за разходка и тя ще се осъществи.

Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил.

Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога.

То е едно Учение, много просто за разбиране.

Да се запали искрата на Любовта във вас.

Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му:

Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време.

После, когато излязохме вън, Учителя каза:

Обаче това не е начин за постигане на щастие.

Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява.

А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината.

Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога.

Не е важно дали си направил голям или малък грях.

Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление.

Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор.

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.

Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял.

Тогава не остава никаква работа за читателя.

Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.

Приятно е да се стои тук.“ А пък те не знаят точно защо е така, а само чувстват, че има нещо друго.

А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават.

Всички верующи в Христа са „Израил“.

Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр.

Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.

Всички народи си имат по някоя хубава черта.

На другия ден сутринта Учителя каза в разговор:

Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам.

Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи?

Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.

Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени.

Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации.

Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е?

Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“

Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.

Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея.

“ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона.

Христос, като е дошъл на Земята, Той е огрял всички хора – и които вярват в Него и които – не.

Само че онези, които са приели тази Светлина, са вярващи, а онези, които са затворени в своите стаи, не са я приели.

Значи Христос тук говори не за земните работници, а за работници, които да се пратят от Невидимия свят.

Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва?

Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток.

Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения.

Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило.

Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня.

След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец.

Учителя, като погледна красивата картина, каза:

Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор.

Всяко заминаване на човека оттук горе е различно.

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.

Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил.

Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.

На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова.

Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва.

Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение.

В нея започна да се възстановява самосъзнанието.

Ще отдава Светлина от себе си.

И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.

Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята.

Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.

Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата.

Някои питат: „Защо дойде Христос?

“ Казах, че е трансформатор.

Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото.

Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява.

Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.

В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали.

Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя.

Това е, когато той изпраща къси вълни.

При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.

Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта.

Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване.

Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.

Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение.

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!

“ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата.

Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент.

Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания.

Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.

Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота.

После войниците ги повикаха и те си отидоха.

И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си!

Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.

Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.

Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?

Ще дам един пример за пояснение.

Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.

Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек.

И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел.

Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не.

Може да те обича този, който обича всички!

Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил?

Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него.

В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките.

После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.

Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия.

А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят.

Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш.

Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш.

Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.

Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.

Най-първо ще изправиш погрешките си.

Второ, ще забогатееш с добродетели.

Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки.

Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята.

В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява Божието милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това?

Всички хора са проводници на Божието съзнание.

Това, което казва, за мен е една шифрована телеграма.

Той не разбира защо ми казва това, а пък аз дешифрирам и съм му благодарен.

Започна се разговор.

Когато си отхвърлен от всички и те считат за измет, има Един, който те обича.

Във всички народи общественият морал е останал много назад.

Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват.

Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен.

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.

Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва.

Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ.

Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане.

Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ.

Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си.

Не говори за хората лошо, понеже е опасно.

Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях.

Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред.

Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари.

Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!

След това слязохме всички долу на закуска.

потеглихме с лека кола за София, където стигнахме в 17 ч.

5. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко, нека кажа няколко думи за летуванията ни с Учителя.

в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.

През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала.

започнаха редовните летувания на Мусала.

Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала.

Някои имаха навеси.

Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха.

започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г.

Тук ще кажем няколко думи за нашето летуване на Яворови присое.

Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието на Резнъовете.

Симеоново, направо през х. Алеко.

Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа.

Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия.

С общи усилия я изравнихме.

В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания.

След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана.

Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня.

Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.

И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва.

Морените са заградени отвсякъде с гори.

Служехме си с електрически лампички.

Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха.

Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода.

Четохме една стара беседа и след това започна разговор.

През време на разговора Учителя каза:

Във всичките си страдания ние търсим реалността.

Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.

И в Любовта търсим Реалността.

Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.

Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби.

Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.

Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение?

Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява.

Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.

Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш.

Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.

Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.

Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я.

Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш.

Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера.

Името на Този, когото търсиш, е Бог.

Ще видиш дали в името си съгрешил, дали в улицата или в номера.

Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората.

Това е една наука много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.

Превеждам му един анекдот: един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши.

Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.

Ако Слънцето грее много хубаво, то аз, като изляза, ще приема моята част от светлина и топлина.

Той е повече от всичко.

За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел.

Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат.

Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя.

Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.

Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш.

“ Това се отнася за Любовта.

Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.

Това са два закона.

Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш.

Като обичаш хората, ти обичаш себе си.

Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон.

Това е най-великият закон в света.

Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки.

Познаването на Бога е условие за Вечния живот.

Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено.

Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.

Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ.

Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога.

Щом не обичаш някого, той е маска за теб.

Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите.

Обикновената любов е за Земята.

6. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя тръгна за Мусала с една малка група.

След кратък престой на Боровец потеглихме за върха.

Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала.

Всички първи християни-мъченици ликвидираха с кармата си като прощаваха.

Законът е: щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва.

Съвременната модерна война е ужасно нещо, нямате никаква представа за ужаса ѝ.

Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората, но той ще дойде.

Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила.

Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър.

Някои хора не са още готови за духовен живот.

Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни.

Там Учителя държа беседата „Божественият и човешкият свят“, която е публикувана в том със същото заглавие.

След закуската Учителя държа на върха втора беседа – „Правила на Любовта“, отпечатана в същия том.

След това почна разговор по разни въпроси.

Засегна се и въпросът за посещение на Бога.

Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим.

Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата.

Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък.

Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника.

Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа.

И затова е било приготвено за тях всичко отгоре.

Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.

Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически.

Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя.

Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен.

Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник.

Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.

Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том.

След това потеглихме надолу за Боровец.

При моста между Мусала и Боровец имаше кратък престой и там в разговор Учителя каза:

Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен.

Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена.

А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов.

Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си.

Ти трябва да се нагодиш за любовта му.

Това, дето се жените, вие се цаните за слуги.

Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от Цялото.

Никоя душа не трябва да излиза от орбитата си навън.

Когато дойдат в перихелий, те проявяват любовта си.

За Любовта можем да дадем следното сравнение: имаш едного, комуто си дал своето съкровище.

Съкровището е Любовта, която си вложил в някого.

Някой казва: „Той не заслужава тази обич.“ Така не се говори.

Вие насърчавайте хората, защото всеки човек заслужава Любовта!

Ако той не я заслужава, трябва да умре.

Вие не сте още проявили любовта си.

Всеки ден увеличавай с по една стотна част от градуса на любовта си!

Продължихме пътя за Боровец.

7. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

След изгрева цялата картина се съживи, Резньовете се позлатиха от първите лъчи, птичият хор се засили.

После всички поздравихме Учителя с новия ден.

Започна разговор.

Във всички времена Бог е говорил на хората.

Все ви е учил някой, но сте забравили.

Бог е говорил на всички, но едни са чули, а други са забравили.

Бог говори общо на всички, а специфично – само на тези, които са готови.

Всички хора не могат да чуят Тихия глас.

Ако хората се бият, Бог не може да им говори с тих глас, те са глухи за този глас.

Значи когато човек желае нещо хубаво, красиво, то Бог е в нас, който действа в това желание.

Слушайте Господа, за да се прояви във вашите малки вътрешни подтици.

Защо всички хора имат желание да се проявят в големите подтици и да правят големи неща?

Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал.

Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга?

Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата.

Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз.

Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря?

Не всички имат това.

Просто казва: „Направи нова картина.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“

Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате.

И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена.

Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога.

Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват.

Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални.

Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея!

Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите.

И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога.

Защо трябва да мисли за Бога?

Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши.

Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре.

Болният, като помисли за Бога, трябва да оздравее.

А пък щом помислиш за Бога и не оздравяваш, ти си още слаб.

Това, за което мислиш, приближаваш се към него.

Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него.

Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него.

И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него.

Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш.

А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш.

Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек.

Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път.

Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога.

Не се е случило още праведник да проси.

Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.

8. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

В частен разговор с Учителя един брат отвори въпрос за молитвата.

Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от Невидимия свят, които се използват за развитие.

Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем, че има един реален свят, с който хората трябва да дойдат във връзка.

При сегашните условия, както са се отдалечили, те са затворили възможностите, с които могат да бъдат във връзка, за да се запознаят с горния свят.

Молитвата е един начин за изучаване на небесния език.

Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него.

Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно.

И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е.

Ако си болен, колко пъти трябва да се молиш?

Някой казва: „Аз се молих три пъти.“ С три пъти болестта не си отива.

Братът попита: „Учителю, Вие казахте, че трябва да посветим всеки ден по три часа за работа върху себе си – един час за ума, един час за сърцето и един час за волята.

И казахте също, че ако това правим в течение на десет години, ще имаме непременно постижения.

Сутрин, обед и вечер ще посветите по един час за молитва, размишление за Бога.

Може да посветите специално време, но ако нямате такова свободно и условията са ограничителни, тогава можете да го правите покрай другата работа; например, даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва.

Това упражнение трябва да се прави така, че да не е механично, и да не би като изтече часа, човек да си каже: „Е, освободих се, отървах се от този час!

“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля.

Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога.

Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден.

Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят.

Молещият трябва да търси тези, които се молят горе.

Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото.

Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.

Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради.

Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии.

Като ученици вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва.

Всеки ден вземете от „Свещени думи на Учителя“ едно изречение за размишление върху едно качество, което ви липсва.

Защо той изглеждаше силен?

Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му.

На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си часовника при молитва.

А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги.

Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде.

Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат.

Молитвата е един метод за постижение.

Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее.

Бог в нас и ние в Бога всичко можем да направим.

Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило.

Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути.

Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена; но главно, ако любите Бога.

Но тя го усетила, че се приближава и почнала да се моли усилено.

Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат.

Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван – молитвата на жената подействала.

Бог ни е поставил в един разумен свят, за да не се обезсърчаваме.

Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения!

Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.

А когато не се моли, тези сили не работят.

Ние сме дошли до една фаза, в която имаме недоволство.

Ти вярваш, но си недоволен от вярването си.

Ти се молиш, но си недоволен от молитвата си.

Велики са Божиите пътища, защото има противодействие.

Всяка наша мисъл, отправена към Бога, минава през тези дванадесет класа, за да отиде при Бога.

Невидимият свят чака да дойде подходящо, целесъобразно време, за да се изпълни молитвата ни.

На планината Тавор явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше Христа, като се преобрази пред тримата си ученици, а после им каза да не казват никому това.

Той постъпи с учениците си така, само за да им покаже, а пък всякога, когато се молеше, влизаше в общение с разумните висши светове от Реалния свят.

Онзи, който е на планината, и онзи, който е в долината, ще се разговарят с телефон, ще си съобщават кой каквото вижда.

Когато човек напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога, когато те се потопят в трите свята, молитвата се чува.

Всички трябва да впрегнете мисълта – да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия, за да се реализира това на практика.

Човек иска да се запознае с Ангелите, но първо да търси Царството Божие и всичко друго ще се приложи.

Ти посей житото и го остави да расте както то си знае.

Дойде ли То, ще има мир, разбирателство между хората и ще престанат всички тези изтезания и насилия в света, които сега съществуват.

При това размишление и пожелание за идване на Царството Божие, няма да мислиш за хиляди други работи, а гледай с мисълта си да направиш връзка и да възприемеш нещо.

Да желаем и да работим да дойде Царството Божие на Земята, а не да мислим за себе си какво ще бъде нашето положение.

Христос казва: „Искай, търси и хлопай.“ „Искай“ – свързано е с ума, „търси“ – свързано е със сърцето, „хлопай“ – е волята.

Всяко нещо, което искаш с ума си, което търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава.

Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията милост.

Казано е в Писанието: „Призовете Ме в моята милост и Аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята милост.“ Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря ти за великата милост, която имаш към мен.“ За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота.

Ако налеете нечистота в тръбата, в която тече вода, няма ли да се задръсти тръбата?

С това писмо заповядваш на България, Франция, Америка, на параходните им дружества и всички изпълняват желанието ти, доставят писмото ти.

Силата е в марката.

Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш.

9. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Да, но при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Него, идва във възприемателно състояние към енергиите оттам и приема мисълта на Бога и от Живота на Бога; тогава от тези пространства нахлуват нови идеи в човешката душа.

При молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и ти говори Онзи, който те обича.

При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога.

Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога!

Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата.

Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви.

В това е силата на една молитва и на една формула.

Човек да се моли за това, което има вечен характер.

А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро.

Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници.

Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля.

Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля.

Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро.

За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска.

Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие.

Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината.

Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея.

Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота.

Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро.

Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет.

Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия.

И ние като дойдем до Бога, всичко престава, но докато дойдем до Него!...

Това Учителя каза във връзка с думите си в едно от последните Утринни слова: „Кой от вас пише писма до Христа и колко от вашите писма Той е получил?

От Христа е казано: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец ми не го привлече.“ И още: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа пътя.“ Когато човек се моли, то Бог го подбужда към това.

Христос е станцията, ние ще си предаваме там писмата, телеграмите, молитвите и Той ще ги отправи към Бога.

При молитвите ще се обръщаме към Христа, понеже Христос е казал: „Аз и Отец едно сме.“ Бог не е отделно от Христа.

Нали е казано в една наша молитва: „Господа Исуса Христа, чрез когото Ти си благоволил да те призоваваме.“

Човек да отправя ума си към Бога или към Христа.

Нали Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да прати работници.“ Като се молиш на Бога, придобиваш сила.

А хората мислят, че силата е отвън.

Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде.

Всякога, когато завършваш молитвата си, накрая кажи следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа.“

10. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото правиш, на себе си го правиш.

Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме.

Ако не се помолиш, изгубил си момента.

Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си.

С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите.

Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли.

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда.

Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли.

Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание.

И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили.

Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал, увита около себе си, бил ограден.

Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита.

Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад.

Също така и брадата постепенно намалява и отива назад, т.е.

Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите.

Казано е: „Молете се един за друг.“ Когато един се моли за други и последните се молят за него, тогава Цялото почва да се проявява чрез тях.

За всички се молете.

По този начин ние обръщаме внимание да се заинтересува Небето от някого, който страда.

Разбира се, едновременно с това ти ще направиш за него всичко, което е възможно.

Можеш да помагаш външно на хората, но да се молиш за тях, това струва колкото много дни външно помагане.

Когато един наш брат беше болен, неговата жена ми каза: „Децата са още малки.

“ Като влязох при болния, видях, че се моли, затова разбрах, че няма да си замине.

Ние трябва да кажем така: „Този човек има да върши тук Волята ти, Господи, нека остане тук да си свърши работата!

“, а не да казваме: „За децата, за нас да остане.“

Когато някой отиде да работи за Бога, то другите трябва да се молят за него, защото може да го изкушават.

Ти, като се молиш за някого, благото му от Бога към него ще премине през теб.

Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни.

За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека.

Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят.

Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа.

Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва.

И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем.

Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали.

Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!

“ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки.

Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше.

Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите.

Тогава не си сам.

Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.

А когато не се моли, тези сили в Природата не работят.

За да се научи човек да се концентрира, нека бъде по-близо до хора, които се концентрират.

Когато човек падне на планината и се хлъзне, като се концентрира, ще стане господар на движенията си и ще се спре.

При всички неща трябва да има концентриране.

Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия.

Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца.

Ще дам методи за това.

Всички огньове са скачени с Огъня горе.

Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче.

Това са външни ефекти, за физическия свят важат, но иначе нищо не допринасят.

Един брат запита: „Каква е връзката между дишането, от една страна, и размишлението и молитвата, от друга?

Въздухът улеснява мисълта и чувствата, защото чрез него приемаме Божествения елемент.

11. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

През деня Той харчеше много енергии, било чрез Слово, било чрез лекуване и тая именно енергия Той събираше в себе си чрез нощната молитва.

При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята.

При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат.

Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили.

Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?

Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч.

Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно.

Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед.

Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното.

Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов.

Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал.

Благодарим Ти за този свят, който си създал.

Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни.

Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“

Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене.

Вечерната молитва е за онези духове, които уреждат материала, който е придобит през деня, а сутринната молитва е, за да се приеме новия материал.

Те идват в ранните часове, до зазоряване.

преди да е изгряло Слънцето, ще се съсредоточиш няколко минути, ще мислиш само за Единия и ще мислиш, че си между Ангелите.

Сутрин, като станеш, кажи си: „Бъди добър, бъди справедлив, бъди честен, отнасяй се добре!

Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл.

Човек, каквото гледа, да мисли за Бога.

Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен.

Сред селото над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето.

Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема.

Обърнах внимание на приятеля си към тази светлина и го попитах дали я вижда.

Братът попита Учителя: „Вие казахте в една от последните беседи, че трябва да изпращаме мисъл към света, с която да му помагаме, да изпращаме хубави мисли и пожелания към всички хора, към всички народи, с които да им помагаме.

Кое е по-силно – да им изпращаме хубави мисли или да се молим за тях?

Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Бог постоянно изпраща Духа Си в света.

Ние като изпращаме хубави мисли към хората, то Бог изпраща Духа Си чрез нас.

Има Същества от Невидимия свят, които ще посрещнат нашите добри мисли и ще ги използват за градеж на нещо хубаво в хората.

Тези мисли, които изпращаме в света, те са за будните души.

Като запалиш свещта си, светлината ѝ отива във всички направления; същото става и със светлината при мисълта на човека.

При изпращане на мисли, трябва да призовеш Бога, Той да подкрепи и да съдейства на тези, за които се молиш.

Когато говориш на по-външни хора, ще им казваш, че трябва да изпращаме хубави мисли и пожелания към хората, а когато говориш на по-мистични души, ще им казваш, че трябва да се молят за тях.

Всички хора мислят, но всички не се молят.

Молитвата не е за всички.

Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ.

Човек да се обръща към Бога, както той си знае.

Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години.

То заболяло и било на умиране.

Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение.

Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!

“ Той познал трептенията на майка си.

За Бога е същото.

Човек вътрешно има познание за Божията ръка.

В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим.

Братът каза: „Някои кръжоци на Братството се намират в притеснение.

Може ли да им изпращаме хубави мисли, за да им се помогне?

Тук трябва молитва, защото за да стане това, което вие искате, трябва съдействието на Невидимия свят.

По-силно от пращане на мисъл е действието с молитва.

Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля.

Трябва да подаде заявление.

И като подаде заявление, ще чака.

Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва.

Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.

12. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание.

Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер.

Ето какво каза Учителя на един от общите обеди:

За какво ли има да се оплаквате?

Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас.

Цветята пръскат аромат за вас.

Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр.

Защо не благодарим за това?

Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови?

Без да ги отваряш и прочиташ, ти ги отпращай от себе си.

Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята.

Благодарете, че се разхождате по Небето с цялата Земя и с цялата Слънчева система.

За в бъдеще ще има по-хубави работи.

Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари.

Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото.

Благодарете на Бога, че сте в едно Велико училище, дето трябва да се учи, и че сте в един свят, дето имате всички възможности.

Една сестра каза, че отива в село.

Бог е промислил за Вас.

Няма за какво да не сме благодарни на Бога, ние живеем в един свят на изобилие.

За да се отплатя на воловете, че нося обувки от тяхната кожа, ще спра при някой вол, ще го потупам и ще му кажа да ми прости.

Той ще отвърне: „Няма нищо.“ Всички волове са едно.

Когато ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, това е достъпно за разбиране.

За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш.

Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа.

Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме.

Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите.

Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство.

През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични.

Изпяхме няколко песни и Учителя каза:

А недоволството показва, че не си постъпил както трябва.

Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен.

Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро.

Скръбта донася материал за Радостта.

Благодари, че си болен и пак се лекувай.

При най-големите страдания да кажеш: „За добро е.“ Голямо нещо е, когато си в противоречия, да си благодарен на Бога.

Че ти не си сам.

Онези, които искат да се занимават с Новото учение, трябва първо да са доволни при неблагоприятните условия.

Господ е допуснал да страдаш, за да обръщаш внимание на страданията на другите.

Не се обезсърчавай и не казвай: „От мен нищо няма да стане.“ Като благодариш на Бога за доброто, то расте.

Като благодариш за страданието, то си отива.

Като не благодариш за доброто, то си отива.

Като не благодариш за страданието, то си остава и расте.

Това са четири закона в Природата.

Когато Ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали.

А щом си доволен, той ще ти даде повече.

Това, за което благодариш, то расте и дава плод.

А това, за което не благодариш, то се топи и най-после нищо не остава.

Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен.

Преизобилно се праща храна за всички живи същества на Земята, обаче разпределението на храната не е правилно.

Ако благодариш за доброто, което Бог ти е дал, ти ще се качиш по-горе.

13. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

За да схванем Господа, трябва да се научим да разбираме Божиите дела и да се радваме на тях.

Ние всички живеем с Божиите блага и получаваме подаръци.

Доволството не значи пасивност и бездейност; напротив тогава си пак активен в Живота.

Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен.

Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден.

Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия!

“ Извади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават, и всичко заличи.

Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в радост и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества.

Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни.

Някой път човек усеща недоволство, защото у него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тях.

Не да се безпокои, а да работи за повдигането на околните, чрез което сам ще се повдигне и ще изпълни мисията, с която е изпратен между тях и някои от тях ще се събудят.

Да създадеш в себе си воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с мир, това е цяла философия.

Учителя отправи поглед към красивата полянка с цъфналите дървета на фона на Витоша и каза:

Красиво е, когато човек посред дъжда не мисли, че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи: „Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Трябва да ти е приятно, че вали и като те напече Слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо.

Защо страдаме?

Страдаш, защото си първият, който взема.

Всички дни носят благословения.

Небето най-първо те изпитва колко си доволен.

Да ви поставят и при най-лошите условия, но да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен.

Като станеш сутрин, мисли, че Животът е красив.

Бъдете весели, за да се подмладите.

Това, което виждаш с очите си, е много ценно.

Да кажем, че някой си богат човек е сляп; тогава защо му са богатствата?

Той ви е дал по две слугини долу – да ви носят, две слугини горе – да работят за вас, повече слугини на главата и смеете да кажете, че няма кой да ви служи.

Ти си недоволен от Живота?

Погледни малкия бръмбар, който лази, и се насърчи, понеже той в тази бедна форма прави усилия и работи, той разбира по-добре от теб.

При голямото си богатство си се обезсърчил в Живота, а той, в сравнение с теб, е първокласен бедняк и при голямата си сиромашия е доволен и работи.

Червеят си пълзи и не се обезсърчава, в сравнение с него ти си цяло божество.

Вие имате даже повече, отколкото можете да носите.

Ти седиш и си замислен, а едно птиченце църка.

Птиченцето хвърка където си иска.

Ако си недоволен, ако се съмняваш и обезсърчаваш, тогава ти отричаш Разумността в света и нямаш връзка с Първичната причина.

Всичките противоречия произтичат от това, че хората не са музикални.

Всички страдаме от сухота, от суша, липсва ни музика.

Сега, които са морални, ще прогресират, ще преуспеят.

На тези, които вървят по грешния път, им трябват големи страдания, за да се поправят, за да се освободят.

В Божествения свят всичко е във възходяща степен.

Физическият свят съдържа доста условия за онзи, който разбира.

Засега разработете това, което ви е дадено.

Има нещо красиво в Живота.

Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи!

При онзи, който не оценява Живота, идва страданието и смъртта, за да го разбере и оцени.

Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва.

Скръбта разстройва нервната система на човека.

Така вие си подрязвате всички условия, в които живеете.

В края на краищата всичко, което си изгубил, ще ти го донесат.

Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете къде му е слабостта.

Съвременният човек трябва да се освободи от недоволството си, което наричам проказа на съзнанието.

Който е алчен, става грозен, защото се изтощава.

Недоволството отваря вратата на човешкия ум и сърце за всички лоши мисли и чувства. Превъзмогнете!

14. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕРНИЯТ СИН, СЛУЖЕНЕ НА БОГА

Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света.

Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора:

Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото.

Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат?

Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си.

И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.

Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.

Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога.

Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.

Нали е казано.

„Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи.

Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога.

Само добрият може да бъде силен.

Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си.

Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа.

Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите.

Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело!

Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата.

Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела.

Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко!

Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички.

Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.

Когато човек работи за другите, той работи над себе си.

За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят.

За да може човек да слугува, трябва да знае и ако например отидеш при един болен, можеш да му помогнеш, като имаш знание за лекуването на болестта.

Една сестра запита: „Какво е служене на Бога?

Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Значи как да не обичаме света, когато Бог го обича!

Когато вие помагате на другите, техните Ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна дейност.

Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване.

Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване.

Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва.

Жертвата е закон за проява на Любовта.

Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“

Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света.

Любовта е подбудителна причина за всичко.

Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога!

Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога.

Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!

Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.

Който живее за себе си, няма Любов.

Който живее за Бога, има Любов.

Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое.

Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството.

При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа.

Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога.

Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия.

Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия.

Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях.

Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести.

Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат.

Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога.

Ето как: във всичко да виждаш положителното.

Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро.

Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи.

Една млада мома отишла на гости хубаво облечена, цялата накичена и чакала вее да ѝ поднесат, а друга мома като пристигнала, сготвила, опрала, измела, изчистила всичко и чак тогава седнала на трапезата.

Всички хора, които живеят по своите възгледи и не вземат предвид Божественото, те са на крива посока.

Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза.

Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги.

Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го.

Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята?

Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо.

15. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога.

Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове.

Няма да търсите вашето благо.

Защо имате страх от Бога?

Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога.

Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи.

Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи.

Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък.

При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.

Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път?

Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи.

Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.

Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират.

Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни.

Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.

Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава.

И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво.

Слугуването на Бога носи Свобода.

Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш.

Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб.

Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо.

Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил.

При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле.

Затова човек трябва да бъде буден, трезвен.

Щом Бог е в човека, и силата е в човека.

Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб.

Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.

Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си.

Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш.

И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога.

Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат.

А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш.

Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш.

Това е закон.

Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души.

Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко.

Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога.

Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.

Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи.

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.

Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога.

Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден.

Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога.

Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.

Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога.

Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето.

Това е главната задача, която човек трябва да реши.

Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите?

“ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава.

Любовта във всички области оставя това, което има.

16. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове.

Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха.

Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога.

Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога.

Защо, като закъсат, хората идват при Бога?

Каква нужда има Той от тях, след като са изгубили най-хубавото време, през което са могли да работят за Божественото?

На младини човек казва, че не му е време да работи за Господа.

Един брат каза: „Един мой приятел иска да служи на Бога.“

С всички сили да работи при тези условия, в които се намира.

Човек все гледа да нареди материалните си работи и после да работи за душата си.

Затова още в настоящия момент почнете работа за Бога.

Когато човек работи за себе си, няма резултат, понеже образува дълги вълни; те са бавни и отиват наблизо.

Когато работи за Бога, той образува къси вълни, които са бързи, отиват надалеч и дават голям резултат.

Да се върши Волята на Бога, без да се говори много за това.

Бъдете като онзи бакалин, който турял по пет грама отгоре на стоката за късмет, без да изтъква, но който би проверил, би знаел за това.

Има Един, който живее в хората и като правите услуга някому, правете я заради Него.

Всяка една работа Бог я започва, после я предава на хората да извършат и те нещо и да имат дял в нея, за да получат благословение; след това накрая пак Той я завършва.

Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си.

Ако иска да получи Възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: първо, всяка сутрин и вечер да изпраща на всички хора от своето благо, което е вложено в душата му, и второ, скрито да люби хората и да им слугува по цял ден, дори и тогава, когато те го мразят и вършат зло.

Невидимият свят, като иска да възложи работа на някого, ще го изпита във всички отношения.

Някои изпитват страх, че като влязат в духовния живот ще изгубят това, което имат.

Ето три действия: когато изпълняваме Волята Божия, ние работим за себе си; като търсим Царството Божие и Неговата Правда, работим за ближните си; когато прославяме Името Божие, ние работим за Бога.

Майката девет месеца носи в утробата си детето и не се оплаква, а детето един път ще донесе вода и се оплаква, че много е работило.

Също така и Бог, откакто ни е създал, досега постоянно ни носи в утробата си, а ние, като направим най-малкото нещо заради Него, се оплакваме, че много сме сторили.

Никой не може да служи на народа си, ако не служи на Бога.

Когато всеки работи да внесе най-хубавото в народа си, а именно – разумност, честност, справедливост, приложение, народът се повдига.

Ако един човек работи за Бога, за да е нему добре, всъщност подкладката е личният интерес и той работи користолюбиво.

В Любовта всички са слуги, а в безлюбието – господари.

Човек, като свърши работата за Бога, минава в по-високо положение.

Нашата идея за Бога не издържа.

Прочетете 112-та страница от тома „Доброто оръжие.“ Нали е казано за страшния съд: „Идете си, не ви познавам.“ Да те познава Бог значи ти да вършиш Волята Му, да Му служиш, да станеш съработник на Бога!

Най-мъчно е да грешиш, защото ще плащаш.

Писанието казва: „Делата им ходят след тях.“ Като работиш за Бога, то като тръгнеш за другия свят, делата ти ще тръгнат след теб.

Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога.

Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света.

Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа.

Запишете се в полка на Христа.

Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи.

Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално.

Закон е: когато трябва да се извърши едно Божие дело, то ако първият не го извърши, ще се възложи от Небето да го извърши втори.

Те ще дойдат всички!

Когато човек работи за Бога и Бог работи за него, тогава иде благословение.

Сега Бог работи за нас, а ние не работим за Него и така създаваме своето нещастие.

Има закон: не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него.

Само да изричаш думите „да любим, да любим...“, без да ги изработваш в дело, означава един безсмислен апел, добри пожелания, но пасивни.

При работата за Бога човек ще приеме Любовта.

Черната ложа е заблудила хората и те работят само за себе си, уреждат своите работи; така човечеството е влязло в стълкновение с Божественото в себе си.

НАГОРЕ

0.44558310508728