Търсене в текстове за 'Материален свят'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 792 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез гледане на звездите ние се свързваме с Вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на Светлите същества, които ги населяват.
Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В Природата има Същества, които могат да осветляват света навред. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче Провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото това действа възпитателно. Чрез гледане на звездите ние се свързваме с Вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на Светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига и облагородява. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Стана въпрос за земетресенията. Европа се движи към екватора и вследствие на това стават размествания, земетресения. Слънцето ще почне да изгрява от друго място, което ще стане след много време.
към текста >>

Четвъртото измерение е светът, през който хората излизат и влизат в Духовния свят.
В отворените кръгове, спирално навити, вече има разрешение – началото е А, а краят е В (виж: Фигура 1). Началото и краят ще се свържат. Щом влезем в метагеометрията, в астралната геометрия, там фигурите са повече. Всички форми са все отсечки от горните тела. Един брат попита за четвъртото измерение. Четвъртото измерение е светът, през който хората излизат и влизат в Духовния свят. В непреривно движение е четвъртото измерение. Често тези, които са ясновидци, виждат Същества, които се движат, но не в този въздух. Това е четвъртото измерение. Който живее в света на тесаракта, той става видим и невидим в света на третото измерение. Защо пие човек вода?
към текста >>

Има материален, Духовен и Божествен свят.
Едните и другите са на крива страна. Бог и материята не съществуват по този начин, както ние мислим. Външните прояви на материята не са материя. Например, ако завъртиш една електрическа крушка, то се образува един светъл кръг, но той не съществува. Ние сме за побратимяване между идеализъм и материализъм. Има материален, Духовен и Божествен свят. Християнството е хармонично съчетание между физичните и духовните закони. Помолиха Учителя да кажа нещо по-подробно по въпроса. Когато се организира причинното тяло на човека, той ще се пренесе да живее горе в главата си. Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си. И ако човек стои на стол, отстъпва го.
към текста >>

2. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Тези умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят; те не са се приготвили и с години живеят в него.
Когато някой човек от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно. Когато някой от Земята се качва горе, тук скърбят, а горе се радват. Денем умрелите се чудят защо не ги виждаме и не ги познаваме, като ги срещнем, а нощем, като ги виждаме, говорим с тях. Среща те някой умрял и ти казва: „Добър ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно. Той казва: „Толкова години се познаваме, защо не ме поздравява? “ Тези умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят; те не са се приготвили и с години живеят в него. А който е подготвен, след заминаването си не живее там, той е свободен, не се занимава с материални работи и по-лесно преминава през него. Който е още по-подготвен, никак не се спира в него и отива направо на Небето. Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има. Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта.
към текста >>

Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има.
Среща те някой умрял и ти казва: „Добър ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно. Той казва: „Толкова години се познаваме, защо не ме поздравява? “ Тези умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят; те не са се приготвили и с години живеят в него. А който е подготвен, след заминаването си не живее там, той е свободен, не се занимава с материални работи и по-лесно преминава през него. Който е още по-подготвен, никак не се спира в него и отива направо на Небето. Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има. Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло.
към текста >>

А едно от големите страдания, когато отидеш в онзи свят, е: ако онзи, когото търсиш, е слязъл долу, а когато дойдеш тук, той е там.
Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. Когато някой замине, аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив. Заминалите са по-израснали, по-просветлени, по-добре разбират нещата, имат по-правилно понятие за Живота, разбират, че трябва да бъдем по-добри. А едно от големите страдания, когато отидеш в онзи свят, е: ако онзи, когото търсиш, е слязъл долу, а когато дойдеш тук, той е там. Една сестра попита: „Заминалите в какво състояние са? “ Хората, които са на Земята, са както рибите в морето, а заминалите са в по-рядка среда и са както съществата вън от водата; например както птичките във въздуха. Щом мислиш за един заминал, той е при теб или мисли за теб. Ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.
към текста >>

Заминаването от този свят може да го наречем издигане.
Това е доста голямо изпитание за тях и трябва дълго време, за да се освободят. Разговарях се с едного, който ми каза: „Раздвоен съм вече. Проповядвах на другите, че няма душа, че всичко това е празна работа, но нещо в мен ми нашепва: „Има! “ В себе си съм се раздвоил. Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много ревностни. Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят.
към текста >>

Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята.
Проповядвах на другите, че няма душа, че всичко това е празна работа, но нещо в мен ми нашепва: „Има! “ В себе си съм се раздвоил. Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много ревностни. Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта.
към текста >>

Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила.
Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много ревностни. Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине.
към текста >>

Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят.
Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот.
към текста >>

Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии.
Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила. Като няма кой да го кредитира тук, отива в другия свят. Като живееш тук и после като заминеш горе, ще влезеш в Реалния живот и ще кажеш: „За нищо и никаква работа съм се тревожил.“ Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. Човек не трябва да се плаши от смъртта. Само че не трябва да има преждевременна смърт. Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот. Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия Живот горе.
към текста >>

Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика.
Всъщност, красивият Живот е горе и онзи, който отива горе, отива в красивия Живот. Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия Живот горе. Бог казва: „Написах ви на дланите Си.“ Ако вие умирате, при Бога отивате. От Бога сте излезли и при Бога отивате. Какво има да се плашите? Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика. Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това.
към текста >>

Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят.
Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ни се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия Живот горе. Бог казва: „Написах ви на дланите Си.“ Ако вие умирате, при Бога отивате. От Бога сте излезли и при Бога отивате. Какво има да се плашите? Между живите от този свят и живите от онзи свят няма разлика. Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение.
към текста >>

За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години.
Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад. Заминалият трябва да мине през една тъмна зона и само онези, които разбират законите на материята, могат да минат през зоната, без да ги забележат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи. Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не е живял добре.
към текста >>

Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов.
Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад. Заминалият трябва да мине през една тъмна зона и само онези, които разбират законите на материята, могат да минат през зоната, без да ги забележат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи. Който е живял добре, лесно ще мине оттам, ала е мъчно за онзи, който не е живял добре. Такава душа до 40 дни след смъртта е на големи изпитания.
към текста >>

Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели.
Не гонят тези, които имат билет. А кое е билетът? Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода! “; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание. Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата.
към текста >>

Не знаят, че са в онзи свят.
Билетът е Вярата. Една заминала майка съобщила: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода! “; това се дължи на сълзите на дъщерята. Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание. Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така. Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие.
към текста >>

Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие.
Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така. Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие. Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба! “; а който не помни това, отива да прави престъпления. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия.
към текста >>

Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия.
Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие. Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба! “; а който не помни това, отива да прави престъпления. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия. Кое е по-хубаво? Да напишеш сто книги или самият ти да бъдеш една хубаво написана книга? Последното е важно за Небето. Когато отидеш там, няма да те питат колко книги си написал, но ще те разгледат дали ти самият си хубаво написана книга. Представете си, че съм овчар на планината и живея в колиба; идват видни хора при мен, приемам ги и един ден къщите им са отворени за мен.
към текста >>

Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята.
Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават. Защото те го чувстват като бодеж от игла. Тогава трябва да има наоколо тиха и спокойна атмосфера. Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го! “, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята. Така мислете! Заминалите живеят колективен живот. В другия свят има колективизъм. И никой не може да дойде индивидуално, когато иска. Ако цялото общество, към което принадлежи, иска, той ще дойде.
към текста >>

В другия свят има колективизъм.
Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го! “, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята. Така мислете! Заминалите живеят колективен живот. В другия свят има колективизъм. И никой не може да дойде индивидуално, когато иска. Ако цялото общество, към което принадлежи, иска, той ще дойде. Ние говорим за неща, които знаем. Когато бащата замине, работите на децата се уреждат по-добре. Той помага отгоре.
към текста >>

В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат.
И никой не може да дойде индивидуално, когато иска. Ако цялото общество, към което принадлежи, иска, той ще дойде. Ние говорим за неща, които знаем. Когато бащата замине, работите на децата се уреждат по-добре. Той помага отгоре. В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат. Има закон: онези, които обичаме, да държим в ума си най-хубавото за тях. Хубавите спомени приближават заминалия до вас, дори ще го видиш.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш.
“, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората. Така и направил и след една година всички изменили своите отношения към него. Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи. Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите. Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи. Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен. Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва?
към текста >>

Няма спор, който да няма материален повод.
И там се ражда злото. Който вземе вода пръв, ражда злото, а другият, който е недоволен, поддържа злото. Трябва взаимно да си отстъпят един на друг. За един хляб има спор между теб и някой друг; ти му дай целия, тогава той ще те погледне и ще ти даде един резен. Не се бий за този хляб. Няма спор, който да няма материален повод. Друго качество на ученика е Самоотричането. Не считай, че имаш само един брат и една сестра, това е заблуждение. Христос казва: „Един е вашият Отец, а всички вие сте братя.“ Тази е Истината, която трябва да проникне в душата. Самоотричането трябва да се обясни в нова светлина. Човек мисли, че със Самоотричане ще изгуби личността си.
към текста >>

И Невидимият свят ще ти тури бележка как се обхождаш и ще види докъде си стигнал в своето развитие.
Ако не можеш да намериш тази добра черта, ти не можеш да издържиш в любовта си. Намериш ли я, можеш да образуваш отношения с него. Иначе ще се образува едно посредствено сдружаване. Като отиваш при един човек, намери една добра черта в него, дръж я в ума си и ще имаш една отворена врата. Няма по-хубаво нещо от това, да знае човек да се обхожда. И Невидимият свят ще ти тури бележка как се обхождаш и ще види докъде си стигнал в своето развитие. Ти срещаш някой човек и виждаш само подвързията на книгата, не си я разгърнал да я прочетеш. Има нови начини, чрез които трябва да се създадат отношения между хората. Тези нови начини почиват на Любовта. Обходата почива на Любовта. Ние не сме тъй внимателни: някое цветенце е цъфнало на пътя, но мине някой и го стъпче.
към текста >>

Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение.
Постоянното въодушевление е Божествено състояние. Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме.
към текста >>

Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност.
Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото.
към текста >>

Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав!
“ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това? Лесно се добива нова стомна. Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш? Ти казваш: „Хората не са разбрани.“ Може би някой счита, че и ти си от неразбраните. Коя е праволинейната мисъл? Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав! “ Нищо повече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще оздравея! “ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота.
към текста >>

После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко.
Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>

4. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Психоламаркизъм – направление в биологията, според което в основата на еволюционния процес лежи нематериален фактор: „психическа енергия“, „сила на растежа“ и др.
Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение Пертурбация (лат.) – смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата Петнист дъждовник – опашато земноводно, което живее и у нас Пластир-везикатор (лат., анат.) – от везика – мехур Пряко приспособяване – целесъобразна реакция на организма спрямо външни въздействия в случаи, когато всяко действие на естествения подбор е изключено Психоламаркизъм – направление в биологията, според което в основата на еволюционния процес лежи нематериален фактор: „психическа енергия“, „сила на растежа“ и др. Психометрия (вещогадаене) – метод, при който се използва физически стимул, а изследователят се стреми да открие парапсихологически асоциации, свързани с даден предмет, и от чисто психологическите, пораждащи се в съзнанието на екстрасенса Регенерирам (лат.) – „прераждам“, възстановявам Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата Ретроград (лат.) – „вървящ назад“, реакционер, противник на прогреса Салтамарка (тур.) – връхна дреха
към текста >>

Сензитив (лат.) – „чувствителен“, способен да приема и превежда усещания и информация извън физическия свят
Психометрия (вещогадаене) – метод, при който се използва физически стимул, а изследователят се стреми да открие парапсихологически асоциации, свързани с даден предмет, и от чисто психологическите, пораждащи се в съзнанието на екстрасенса Регенерирам (лат.) – „прераждам“, възстановявам Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата Ретроград (лат.) – „вървящ назад“, реакционер, противник на прогреса Салтамарка (тур.) – връхна дреха Сензитив (лат.) – „чувствителен“, способен да приема и превежда усещания и информация извън физическия свят Скържаво (ост.) – скъперническо Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт Стяжание (рус.) – алчност, корист Тежнение (книж.) – влечение, склонност
към текста >>

Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване
Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата Ретроград (лат.) – „вървящ назад“, реакционер, противник на прогреса Салтамарка (тур.) – връхна дреха Сензитив (лат.) – „чувствителен“, способен да приема и превежда усещания и информация извън физическия свят Скържаво (ост.) – скъперническо Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт Стяжание (рус.) – алчност, корист Тежнение (книж.) – влечение, склонност Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда
към текста >>

Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят
Скържаво (ост.) – скъперническо Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт Стяжание (рус.) – алчност, корист Тежнение (книж.) – влечение, склонност Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на немския физик X. Р. Херц, 19 в. Хидра (зоол.) – малко земноводно от класа на мешестите, обитаващо застояли сладки води и у нас Хиперестезия (гр.) – повишена чувствителност на сетивата
към текста >>

5. 101) Четири ценности - Боян Боев (1883 – 1963)

В Природата има три порядъка: идеален, или Божествен, Духовен и материален.
ЧЕТИРИ ЦЕННОСТИ Една хърватка, която се интересуваше от окултни въпроси, посети Учителя. Той ¢ каза: Хората са изгубили връзките, които съществуват в човешкия живот. Вследствие на това се явява една дисхармония, която не могат да определят откъде иде. В Природата има три порядъка: идеален, или Божествен, Духовен и материален. Злото произтича от материалния порядък на нещата. Сега се коват закони, които ограничават човека: те сковават неговите мисли, чувства и воля и с това се поражда големият дисонанс, който съществува. Днес хората имат само сянката на Любовта, но като дойде същинската Любов, ще настъпи преврат у тях и ще се зароди желание да се обичат. Всички религии в света трябва да се обединят. Те учат идеите за Бога, а при това изпадат в разногласия.
към текста >>

Причините започват от умствения свят и след това слизат в духовния и във физическия свят.
Значи всеки трябва да има хляб, вода, въздух и светлина. Та Любовта като се спре върху нас, разумното като дойде, ще даде изобилно хляб, вода, въздух и светлина и ще се уреди животът. А сега някои имат повече, отколкото им трябва. Всяка болест се дължи на дисхармонични мисли, чувства или постъпки. И следователно всяка болест ще се излекува, като се премахне причината. Причините започват от умствения свят и след това слизат в духовния и във физическия свят. Мислите, чувствата и постъпките са причини в света. Ако един човек се бори в света само за личното си щастие, то тогава главата му отстрани се разширява, а отгоре се сплесква. Когато човек работи за Бога, тогава главата расте нагоре. А гледам, че у повечето хора главите са широки настрани, а горе – ниски. У змията главата е сплесната горе и у нея няма милосърдие.
към текста >>

6. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

НЕВИДИМИЯТ СВЯТ
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] НЕВИДИМИЯТ СВЯТ ''Една сестра запита – къде са заминалите. Учителят каза:'' – Трите свята - физическият, духовният и Божественият - са един свят. Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си.
към текста >>

– Трите свята - физическият, духовният и Божественият - са един свят.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] НЕВИДИМИЯТ СВЯТ ''Една сестра запита – къде са заминалите. Учителят каза:'' – Трите свята - физическият, духовният и Божественият - са един свят. Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си. Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек.
към текста >>

Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята.
[[Изворът на доброто]] НЕВИДИМИЯТ СВЯТ ''Една сестра запита – къде са заминалите. Учителят каза:'' – Трите свята - физическият, духовният и Божественият - са един свят. Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си. Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят.
към текста >>

Човек носи тези три свята в себе си.
НЕВИДИМИЯТ СВЯТ ''Една сестра запита – къде са заминалите. Учителят каза:'' – Трите свята - физическият, духовният и Божественият - са един свят. Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си. Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва.
към текста >>

Сега има повече начини за обясняване на духовния свят.
''Една сестра запита – къде са заминалите. Учителят каза:'' – Трите свята - физическият, духовният и Божественият - са един свят. Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си. Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират.
към текста >>

По-понятен става духовният свят.
Когато ви питат – къде е онзи свят, кажете: "Трите свята са един свят." Мозъкът, дробовете и стомахът съответстват на трите свята. Човек носи тези три свята в себе си. Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират. Той живее в преходния свят. Когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а фирмата остава. Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря?
към текста >>

Той живее в преходния свят.
Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират. Той живее в преходния свят. Когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а фирмата остава. Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря? Тя е в друг свят. Ти можеш да се разговаряш с нея. Тя ще ти пише писмо.
към текста >>

Тя е в друг свят.
Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират. Той живее в преходния свят. Когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а фирмата остава. Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря? Тя е в друг свят. Ти можеш да се разговаряш с нея. Тя ще ти пише писмо. Тя пише на майка си: "Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети и професори, които ни учат." Другият свят е по-реален от физическия.
към текста >>

Другият свят е по-реален от физическия.
Тя е в друг свят. Ти можеш да се разговаряш с нея. Тя ще ти пише писмо. Тя пише на майка си: "Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети и професори, които ни учат." Другият свят е по-реален от физическия. Имаш приятел, когото обичаш. Един ден той умира. Ти се питаш, где отиде той, где е неговото съзнание? Приятелят ти е жив. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят.
към текста >>

Когато творческите сили се проектират от този свят в по-висш свят, формата се разрушава.
Ти се питаш, где отиде той, где е неговото съзнание? Приятелят ти е жив. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. Като умре, човек минава от едно състояние в друго. Всъщност, остаряване няма. Когато творческите сили се проектират от този свят в по-висш свят, формата се разрушава. Тук няма условия. Формата може да се разруши, но съзнанието никога. Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие. Страшното е, когато съзнанието на човека, след смъртта, не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън.
към текста >>

Човек има материален и етерен мозък.
Същото става и след смъртта. Една жена дойде при мене. Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: "Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега." Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба.
към текста >>

Какво знаят хората за заминалите за онзи свят?
Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне. Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко.
към текста >>

Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае.
Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне. Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят.
към текста >>

Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време.
С такива идеи той няма да се повдигне. Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание. Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят.
към текста >>

Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят.
Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание. Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие.
към текста >>

След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят.
Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание. Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба.
към текста >>

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон.
Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание. Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил?
към текста >>

Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер.
След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр." Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите. Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика.
към текста >>

Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си.
Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр." Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите. Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика. Казвам: "Този брат е жив, не е заминал." Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате.
към текста >>

Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика.
Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите. Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика. Казвам: "Този брат е жив, не е заминал." Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате. Някой е заминал. Близките му дават обяд за него. Да дадат обяд, обаче никой не се моли за заминалия.
към текста >>

Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате.
Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите. Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика. Казвам: "Този брат е жив, не е заминал." Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате. Някой е заминал. Близките му дават обяд за него. Да дадат обяд, обаче никой не се моли за заминалия. Тогава той идва при мене и ми казва: "Дадоха обяд за мене, но никой не се помоли за мене." Трябва да му се изпрати една хубава мисъл. Нашите молитви им помагат.
към текста >>

Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот - като дете, като възрастен и като стар.
Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине. Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук, на земята. И после, горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е. горе те продължават да работят в същото направление, с по-големи възможности и в по-добри условия. Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот - като дете, като възрастен и като стар. Пъпката се разцъфтява в цвят. От цветето излиза аромат. Цветните чашки окапват, остава малката семка в плода. Къде са пъпката и цветът? Всичко е в плода.
към текста >>

Светът е пълен с напреднали души от онзи свят, които трябва да се осветляват.
Къде са пъпката и цветът? Всичко е в плода. Пъпката е първата фаза, цветът е втората фаза, плодът е третата фаза. В плода е семката. Това има аналогия с човешкия живот. Светът е пълен с напреднали души от онзи свят, които трябва да се осветляват. В тези духовни събрания, около всекиго от вас има много изостанали души от онзи свят, които искат да се повдигнат. Някой път сте песимистично настроени. Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите.
към текста >>

В тези духовни събрания, около всекиго от вас има много изостанали души от онзи свят, които искат да се повдигнат.
Всичко е в плода. Пъпката е първата фаза, цветът е втората фаза, плодът е третата фаза. В плода е семката. Това има аналогия с човешкия живот. Светът е пълен с напреднали души от онзи свят, които трябва да се осветляват. В тези духовни събрания, около всекиго от вас има много изостанали души от онзи свят, които искат да се повдигнат. Някой път сте песимистично настроени. Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите. За тях тези събрания, молитви и беседи представляват плодни градини и извори.
към текста >>

Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му.
Някой път сте песимистично настроени. Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите. За тях тези събрания, молитви и беседи представляват плодни градини и извори. Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му. Той каза: "От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите. Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие.
към текста >>

Той каза: "От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите.
Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите. За тях тези събрания, молитви и беседи представляват плодни градини и извори. Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му. Той каза: "От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите. Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си.
към текста >>

От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие.
Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му. Той каза: "От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите. Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна. След заминаването, животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност. Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания.
към текста >>

И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност.
Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна. След заминаването, животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност. Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне.
към текста >>

Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания.
От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна. След заминаването, животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност. Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен.
към текста >>

Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне.
И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност. Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен. Духовният и Божественият Светове са хиляди пъти по-красиви от физическия. Пророците са ходили в онзи свят, но от онова време досега и онзи свят се е променил.
към текста >>

Пророците са ходили в онзи свят, но от онова време досега и онзи свят се е променил.
Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен. Духовният и Божественият Светове са хиляди пъти по-красиви от физическия. Пророците са ходили в онзи свят, но от онова време досега и онзи свят се е променил.
към текста >>

7. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В работата не трябва да има никакъв материален обект.
Ако му се дава нещо, то ще бъде възнаграждение от Любов, а не плащане. Всяко нещо, в което няма Любов, е престъпление. Всяко нещо, което вземаш без Любов, е кражба. Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба. Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими. Новият морал е абсолютното безкористие. Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена. Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата - отиваш си. Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките.
към текста >>

Защо светът не е още свят на хармонията?
Чудни са понякога хората. Като станат религиозни и духовни, напущат работа, напущат службата. Не, сега именно ще работиш и то без пари. Истинският морал седи в това - всяко нещо, което човек върши, ще бъде продиктувано от Любовта. Дето няма Любов, там има престъпления, лъжа, зло. Защо светът не е още свят на хармонията? Сега влизаме в хармонията. Бъдещото човечество, което иде, е кандидат за новото Небе, новата Земя, за новия ред на нещата. На Небето, първият член на конституцията гласи: „Ще работиш без пари.” Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото?
към текста >>

Хубавият свят е светът на Любовта.
Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма вдъхновение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой. Мини, някой път, без Любов някъде и виж, как ще постъпват хората с тебе. Мини втори път с Любов и ще видиш, как ще постъпват. Хубавият свят е светът на Любовта. Законът на Любовта е закон на Свободата. Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал?
към текста >>

В Божествения Свят не се плаща за никаква служба.
На какво трябва да станем слуги? На Любовта, на Мъдростта, на Истината. Политическият живот, дето е действало изключително насилие, ще бъде заменен със сътрудничество и служене. Някой пита: без пари може ли? Парите ние ги направихме господари, а казваме, че без пари не може. В Божествения Свят не се плаща за никаква служба. Там всички работят даром. Ще дойде ден, когато парите ще изчезнат от употреба. Питате, как ще живеят хората? Както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някого пари, той ще каже: „Тук парите не вървят.” Той се чувства щастлив, че може да ти даде нещо без пари.
към текста >>

Горе, в Духовния Свят, има един Живот на идеален порядък.
Както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някого пари, той ще каже: „Тук парите не вървят.” Той се чувства щастлив, че може да ти даде нещо без пари. Значи духовният живот е точно обратен на земния. Новата Култура е слизане на духовния живот на Земята. Днешният порядък е последствие на греха. Горе, в Духовния Свят, има един Живот на идеален порядък. Социалните реформи, които ние предприемаме, други Същества са ги имали и ние ги вземаме от тях. А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма.
към текста >>

Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята.
Новата Култура е слизане на духовния живот на Земята. Днешният порядък е последствие на греха. Горе, в Духовния Свят, има един Живот на идеален порядък. Социалните реформи, които ние предприемаме, други Същества са ги имали и ние ги вземаме от тях. А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов.
към текста >>

8. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния.
Аз обичам музиката, която пътува сама. Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила.
към текста >>

В идеалния свят музиката няма дисонанси.
Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата.
към текста >>

В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса.
И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда. Вълните на тона „фа” имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се. Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети - Сила.
към текста >>

Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е.
В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си.
към текста >>

Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие.
Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално. Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят.
към текста >>

Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят.
Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат.
към текста >>

Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества.
Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат. От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита.
към текста >>

Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината.
От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита. Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение. Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината. Иначе, той нямаше да даде това, което даде на човечеството. Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност. Моцарт е венерин тип. Неговата музика е весела. Песните на Шопен показват голямо изпитание, през което ще мине полският народ.
към текста >>

9. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В природата съществуват три порядъка: Идеален, Реален и Материален.
4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно Българската народна армия . 6. Относно брака, семейството и морала в страната ни. Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия спадат Бог, Природата и човека. Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си.
към текста >>

Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят.
Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия спадат Бог, Природата и човека. Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи.
към текста >>

10. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират." Велика е била тяхната мъдрост.
Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива, алчност, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи. Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане. Ето какво още е написано за знанията и възможностите на хората от тази Велика раса в свещената книга "Попул- Вух": " Хората от тази Велика раса имат познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж и наблюдават всичко както по небесния свод, така и във вътрешността на Земята. Те виждат неща, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират." Велика е била тяхната мъдрост. В познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в днешно време. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-точните съвременни измервания е равно на 365,242198 денонощия. В сведения, запазени при майте, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни ще намерим, че продължителността на годината, определена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със седемдесет и осем милионни части от денонощието. Това не трябва да се приема за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето.
към текста >>

Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий.
Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света. По него могат да бъдат установявени лунните и слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния.
Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

11. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот.
Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро.
към текста >>

Затова той казва: Моето Царство не е от този свят.
Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души.
към текста >>

Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене.
И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце.
към текста >>

Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена.
към текста >>

победих княза на този свят.
Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е.
към текста >>

А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души.
Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта.
към текста >>

В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
към текста >>

Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
към текста >>

Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление.
към текста >>

Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е.
Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи.
към текста >>

ще добият по-конкретен и материален израз.
Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление.
към текста >>

През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
към текста >>

Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
към текста >>

Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>

Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята.
Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея.
към текста >>

Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят.
Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат.
към текста >>

Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят.
Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността.
към текста >>

Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят.
Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
към текста >>

Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята.
Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята. Груповата душа в образа на човек включва в себе си енергии от умствения свят. Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
към текста >>

Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях.
към текста >>

Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството.
към текста >>

Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят.
Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.
към текста >>

Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция.
Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм.
към текста >>

Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят.
Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
към текста >>

С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази.
към текста >>

12. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят.
В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец.
към текста >>

В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената.
А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство.
към текста >>

Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо.
Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете. Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното.
към текста >>

Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват.
Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете. Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа.
към текста >>

Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си.
Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет. Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра. Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си. Те събирали електрическите токове от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели да ги насочват като стрели където искат. Те били изучили още магическата сила на човешкото слово. Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години.
към текста >>

Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят.
Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество.
към текста >>

След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят.
След това ги извеждали пред всички ученици, които имали право да им се подиграват по всевъзможни начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите. Това е било изпит за изпитване на самообладанието. Които пропадали на изпита често ставали най-опасните врагове на школата, от които именно по- сетне и пострадал. След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят. Първата степен е наречена подготовка. Втората степен е наречена пречистване, третата степен е наречена усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване на вселената или съмосъзерцание - пряко виждане на Бога или Богоявление. В първата степен на подготовката, която е продължавала от две до пет години, учениците са били наречени слушатели. Те трябвало да слушат уроците, които им се преподавали и да размишляват върху тях, без да задават каквито и да било въпроси. В тази фаза Питагор се стремял да развие в учениците способността да съзерцават и да размишляват.
към текста >>

Тъй щото, реалният свят е троен.
Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три.
към текста >>

Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
към текста >>

А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог.
За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот.
към текста >>

13. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението."
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
към текста >>

Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес.
към текста >>

И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят.
В настоящия Земен период нашето човечество трябва да завърши своята човешка еволюция. А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка.
към текста >>

Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят.
Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
към текста >>

При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи.
Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности. Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание.
към текста >>

Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното.
Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности. Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание. В началото на ясновид- ството човек съвсем не вижда външните духовни същества, а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание.
към текста >>

Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране.
Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството. В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство. В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот.
към текста >>

От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят.
В недрата на тази духовна сфера човек е трябвало най-напред да облече едно астрално тяло. Това е станало в третия ден на творението. В настоящия момент от развитието на човека ние намираме астралното тяло, отделено от физическото през време на съня. През време на сън астралното тяло излиза спираловидно от физическото и със своите токове се разпростира в цялата Слънчева система, и черпи сили от всички планетни йерархии, за да може с тези сили да обнови физическото тяло като се върне. Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите. От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука.
към текста >>

Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя.
Затова астралното тяло е наречено "астрално или звездно" от средновековните окултисти - розенкройцерите. От това следва, че силите, които формират това тяло идват от звездния свят. Трябвало е значи, тези звезди вече да съществуват. И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята. Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна.
към текста >>

Тогава кондензацията достига до етерния свят.
Това именно казва Битието, когато проследява как в четвъртия ден на творението астралното тяло на човека се формира според своите закони. Битието описва вярно това обличане в астрално тяло, с което човек е живял в духовната и астрална атмосфера на Земята, в дейността на този звезден свят, който се доближава непосредствено до нашата Земя. Разказът на Битието съдържа дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което ни разкрива сега окултната наука. Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот.
към текста >>

Той още принадлежи на етерния свят.
Разбира се за времето, за което говори Битието, астралното тяло не е било още такова, каквото е у съвременния човек през време на съня. В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е.
към текста >>

В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят.
В следващата епоха, тази която Битието описва като ден пети на творението, ние трябва да очакваме да видим една нова кондензация на човека. Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
към текста >>

Затова човек е трябвало да почака в етерния свят.
То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма.
към текста >>

което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване.
Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си.
към текста >>

Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят.
Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота. Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя. И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят. Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това. което се нарича рай. в това последното трябва да се търси нещо по-дълбоко. Окултната наука ни изяснява това. Много ясно е от разказа на Библията, че раят не е съществувал на физическата Земя, а се е намирал над земната повърхност, в облаците, в пространството така да се каже.
към текста >>

че те се обличат все повече и повече в материален елемент.
Това е отделянето на Небето от Земята, което съвпада с емигрирането на човешките души от Земята. По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло. В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това. че те се обличат все повече и повече в материален елемент. По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия, необходими за земното развитие, известен брой души бяха задържани на Земята. Благодарение на това бе възможно полагането на зародиша на етерното и физическото тяло. След отделянето на Слънцето от Земята, както казахме, става емигрирането на душите по другите планети. В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало.
към текста >>

Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят.
И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек. Ще завърша това изложение със следните няколко мисли от Щайнер:
към текста >>

14. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар.
Тяхното нападение, в съединение с разложението на тялото, заставят Нефеш да се отдели от тялото. Той още дълго време остава около трупа, оплаквайки своята загуба и само след пълното разложение на тялото се издига в надземните сфери. Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим.
към текста >>

Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама.
Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия.
към текста >>

Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека.
Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
към текста >>

Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала.
След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън. Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник.
към текста >>

А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ.
Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем.
към текста >>

Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност.
Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина
към текста >>

Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем.
А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята природа, характер или степен на духовност на всяко от началата, към които принадлежи. Само чрез целем Нефеш, Руах и Нешама имат възможност да се проявят навън. На това се дължи цялото телесно съществуване на човека на земята, защото всяко влияние на сетивата и усещанията отгоре се произвежда посредством тези целеми. Процесът на смъртта става само в различните целеми, защото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва, че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в Нешама, за да се скрият последователно в Руах и Нефеш.
към текста >>

Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят.
Обаче, в момента на изчезването на Руах, те се привързват към процеса на живота, „за да усетят вкуса на смъртта", казва Зохар. Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на същество чисто магическо. Затова целем на Нефеш не може непосредствено да действа у нашите външни сетива. Тогава се пита, какво ни се явява при появата на мъртвите, дали духът на костите, или въздушната ефирна материя на света Асия, която се облича в целем на Нефеш, за да стане видима за очите? Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или нисшите духове. Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят. Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни." Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
към текста >>

Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
Това се отнася до всички родове видения: ангели, душите на умрелите или нисшите духове. Тогава ние виждаме не самия целем, а само неговото изображение, съставено от фините пари на нашия външен свят, способни мигновено да се разсеят. Както животът на земята е разнообразен, също така е разнообразен и животът в другите светове. Колкото повече човек е нарушавал Божествените закони, толкова повече му предстои да понесе наказания и очищения. Зохар казва: „Красотата на целемите на благочестивия човек зависи от добрите дела, извършени на земята." „Грехът осквернява целем на Нефеш." Лурия пояснява: „У благочестивия човек целемите са чисти и светли, у грешните те са мътни и тъмни." Ето защо всеки свят има за всяко начало на човека свой рай (ган-едем), свой нахар-ди-нур (място за пречистване на душата) и своя геена - място за наказание.
към текста >>

15. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика.
На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
към текста >>

Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата.
Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите към народа и тези към учениците. Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга. Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител. Ако отнесем притчата към физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата. Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата. Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона.
към текста >>

Това са два противоположни свята.
Когато човек живее за другите, той до известна степен се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от един вид усамотяване, през което време да възстанови изгубените си сили. Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в себе си, за да може да възстанови изгубените си сили. Това е дълбокият смисъл на притчата. В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Това са два противоположни свята. Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето.
към текста >>

Чрез своето сърдечно отношение към Духовния свят те са свързани с Бога.
Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е. към всички, които следват Пътя на Христос. Приятели на Бога са онези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце. Чрез своето сърдечно отношение към Духовния свят те са свързани с Бога. Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога. Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е.
към текста >>

А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора.
Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас.
към текста >>

Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят.
духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото.
към текста >>

16. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота.
Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя".
към текста >>

От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят.
Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата.
към текста >>

Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата.
От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят.
към текста >>

Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре.
към текста >>

Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят.
Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят. Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
към текста >>

А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13).
Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр.
към текста >>

Духът Святий е това, за което човек се моли.
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота.
към текста >>

Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно.
В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос.
към текста >>

Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
към текста >>

Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?
към текста >>

" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората.
Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде.
към текста >>

Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава.
Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра?
към текста >>

Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде.
" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности.
към текста >>

Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл.
Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората.
към текста >>

17. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ.
към текста >>

По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят.
Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си.
към текста >>

За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят
Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума.
към текста >>

За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят.
- да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.
към текста >>

И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения.
В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан.
към текста >>

В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство.
към текста >>

Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
към текста >>

Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят.
За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето.
към текста >>

И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от
И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите.
към текста >>

В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят.
По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство.
към текста >>

За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>

Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух.
да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност.
към текста >>

Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят.
Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене.
към текста >>

Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност.
Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили.
към текста >>

Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.
Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
към текста >>

Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.
Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години.
към текста >>

С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност.
Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството.
към текста >>

Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи.
В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята.
към текста >>

Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
към текста >>

Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън.
Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран.
към текста >>

Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека.
То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история.
към текста >>

Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите.
към текста >>

18. 1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение.
Но имаш това, че мразиш делата на Николаитите, които и Аз мразя. Който има ухо да слуша, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На този, който победи, ще му дам да яде от Дървото на Живота, което е всред Божия Рай." /2;1-7/. Тази Първа културна епоха, наречена в Апокалипсиса Ефеска Църква, е, както казах, Древноиндуската културна епоха или, както някои я наричат, Първата подраса на арийската раса, която се е развила в предисторически времена, преди повече от 10000 години. Като далечен отзвук от тази култура са Ведите, свещените книги на индусите, които са записани много по-късно. Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение. Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една реалност, която трябва да опознаят, овладеят и използват. Затова се казва в Посланието: Аз имам това против тебе, че си изоставил първата си любов, т.е. любовта, която следатлантският човек трябва да има към Земята, която трябва да счита като поле, където се посяват и обработват Божествени семена. Николаитите, за които се говори в Посланието, са тези, които са се предали на материален живот и са му станали роби, а човек трябва да бъде господар, а не роб на материалния свят. Той трябва да го оживи и одухотвори.
към текста >>

Николаитите, за които се говори в Посланието, са тези, които са се предали на материален живот и са му станали роби, а човек трябва да бъде господар, а не роб на материалния свят.
Като далечен отзвук от тази култура са Ведите, свещените книги на индусите, които са записани много по-късно. Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение. Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една реалност, която трябва да опознаят, овладеят и използват. Затова се казва в Посланието: Аз имам това против тебе, че си изоставил първата си любов, т.е. любовта, която следатлантският човек трябва да има към Земята, която трябва да счита като поле, където се посяват и обработват Божествени семена. Николаитите, за които се говори в Посланието, са тези, които са се предали на материален живот и са му станали роби, а човек трябва да бъде господар, а не роб на материалния свят. Той трябва да го оживи и одухотвори. Затова Духът казва: На този, който победи, т.е. проникне в материята и я овладее, и стане господар - ще дам да яде от Дървото на Живота, което е всред Рай Божий. Онзи, който одухотвори материята, ще види, че в нея е скрит Принципът на Истината, който носи Вечния Живот. Формулата, която Учителя ни е дал: • Само светлият Път на Мъдростта води към Истината • В Истината е скрит Животът ни разкрива това.
към текста >>

19. 2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек съзнава, че е слязъл от света на Светлината, където царува светлият и добър Бог Ормузд, и трябва да победи материята, която е символ на ограничението и злото и да се проникне този свят на тъмнината от Ормузд или Ахура Мазда, и да превърне злото и ограничението, което тя носи, в добро.
2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха Църквата в Смирна представя Втората културна епоха - Древноперсийската, която се е развила преди повече от 50006000 години, ръководена и организирана от Великия Учител Заратустра. Това, което е най-характерно за тази културна епоха, е това, че човешкото съзнание е слязло по-дълбоко в материята, но я счита за едно зло, което е символизирано от бога Ариман, бог на тъмнината и злото. Задачата на тази култура е да организира и одухотвори материята, да победи Ариман. Човек съзнава, че е слязъл от света на Светлината, където царува светлият и добър Бог Ормузд, и трябва да победи материята, която е символ на ограничението и злото и да се проникне този свят на тъмнината от Ормузд или Ахура Мазда, и да превърне злото и ограничението, което тя носи, в добро. Човек е имал идеята, че някога е бил свързан с Духа на Светлината, който е Първият от всички. После той е въвлечен в материята, където царува Ариман, дух, изостанал назад в еволюцията. Със слизането си в материята човек внася в нея една сила, противна на Ариман, която постепенно трябва да се увеличава и да организира материята, да победи Ариман. И съединявайки се с Духа на Светлината, човек е имал за задача да организира и одухотвори материята. Тогава богът на злото ще бъде победен от Бога на Доброто и Светлината, Който ще възстанови властта и царството на Доброто и Светлината на Земята.
към текста >>

Венецът на Живота е преобразяване на живота под влияние на Христовия импулс, а под втора смърт се разбира следното: в духовния свят човек може да живее само с плодовете, събрани на Земята.
Ето, скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдат под изпитание, и ще имате скръб 10 дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите: Който победи, няма да бъде победен от втората смърт." /2;8-11/. Така, както е дадено това Послание, ясно проличава от него характерът на Втората културна епоха - култура на борба между Доброто и Злото. И затова Духът казва: Бъди верен до смърт и ще ти дам Венеца на Живота, и Който победи, няма да бъде победен от втората смърт. Венецът на Живота е преобразяване на живота под влияние на Христовия импулс, а под втора смърт се разбира следното: в духовния свят човек може да живее само с плодовете, събрани на Земята. Ако човек е живял само един материален живот и не е водил никакъв духовен живот, той няма никакви плодове в духовния свят и, следователно, не може да живее и ще преживее една втора смърт. Ако той е работил добре на земното поле - служил е на Доброто и на Истината, няма да бъде засегнат от втората смърт.
към текста >>

Ако човек е живял само един материален живот и не е водил никакъв духовен живот, той няма никакви плодове в духовния свят и, следователно, не може да живее и ще преживее една втора смърт.
Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите: Който победи, няма да бъде победен от втората смърт." /2;8-11/. Така, както е дадено това Послание, ясно проличава от него характерът на Втората културна епоха - култура на борба между Доброто и Злото. И затова Духът казва: Бъди верен до смърт и ще ти дам Венеца на Живота, и Който победи, няма да бъде победен от втората смърт. Венецът на Живота е преобразяване на живота под влияние на Христовия импулс, а под втора смърт се разбира следното: в духовния свят човек може да живее само с плодовете, събрани на Земята. Ако човек е живял само един материален живот и не е водил никакъв духовен живот, той няма никакви плодове в духовния свят и, следователно, не може да живее и ще преживее една втора смърт. Ако той е работил добре на земното поле - служил е на Доброто и на Истината, няма да бъде засегнат от втората смърт.
към текста >>

20. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни.
Чети тогава книгата, която аз държа в дясната си ръка, чети книгата на "Тот - Хермес. И тогава, когато ще настъпи времето за това, с двата ключа, които държа в лявата си ръка, аз ще ти отворя вратите към духовните царства. Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост. Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята.
към текста >>

В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е.
И тогава, когато ще настъпи времето за това, с двата ключа, които държа в лявата си ръка, аз ще ти отворя вратите към духовните царства. Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост. Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина!
към текста >>

В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща.
Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести.
към текста >>

Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба.
Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести. И ако човек притежава истинска воля, той ще види да блести Истината и ще постигне Доброто, към което се стреми.
към текста >>

21. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е.
Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности. Тази Троица представя от себе си това, което се нарича творчески Логос и творческо Слово. Преди да отидем по-нататък, ще направим добре, ако запомним добре следната доктрина, предадена ни от окултистите и посветените в истинската Мъдрост. 1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри.
към текста >>

3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри.
1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове.
към текста >>

Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца.
От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца. Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя. Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното, Свръхсъзнателно и Безформено. А великото средство да се реализира това се заключава в усъвършенстването на Божествения интелект. Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум.
към текста >>

От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е.
Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни.
към текста >>

22. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

А Духовната наука, носител на истинското знание, бързо се спуща от духовните висини през целия материален свят, като изучава и опознава навсякъде само различните атрибути и различните прояви на единната Божествена сила във всяка форма на Творението, за да може след всичко това да завърши своето познание във формата на синтез.
" Всеки предмет е медиумичен и всеки атом е медиум за изразяване на духовни сили. Само Бог е Великият центарален Дух и Управител, Който се проявява чрез всички същества и чрез всички неща". В цялата безконечност на нашата Вселена духовното и материалното са тъй тясно свързани, че даже опитът да ги класифицираме, разделим или да обясним феномените, които се основават само на едното от тях, би било подобно на това, както да сме пожелали да построим здание без основи или на ронлив пясък. Съвременната наука е започнала с изучаването на материята и се ограничава в своето търсене само в областта на материалните сили и форми. Тя спира на този пункт, където един път достига границата на неизвестното. А Духовната наука, носител на истинското знание, бързо се спуща от духовните висини през целия материален свят, като изучава и опознава навсякъде само различните атрибути и различните прояви на единната Божествена сила във всяка форма на Творението, за да може след всичко това да завърши своето познание във формата на синтез. Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна реалност. Бог е единствената Реалност, Която се проявява в света. Той е едно велико Единство и се проявява чрез Своите два атрибута - Любов и Мъдрост, които се смесват като Дух и материя в света на проявените същества. Материята е видим Дух. Това е Пасивният или Отрицателният Принцип в конкретна, сгъстена материална форма.
към текста >>

Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа.
Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата.
към текста >>

С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия.
Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение.
към текста >>

Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността.
към текста >>

Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята.
Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята. Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие. Те намират някои сензитивни натури, които подчиняват на волята си и предават на тези сензитивни натури своите идеи и доктрини като Божествено вдъхновение, които те от своя страна предават на човечеството като ново откровение, като спасително Божие вдъхновение. Това е една умствена магия, която трябва да знаят всички, които се занимават с окулти-зъм. Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия. Зад тях стоят силни извратени умове, които преследват свои егоистични цели, като се представят за учители и ръководители на човечеството.
към текста >>

Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия.
Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята. Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие. Те намират някои сензитивни натури, които подчиняват на волята си и предават на тези сензитивни натури своите идеи и доктрини като Божествено вдъхновение, които те от своя страна предават на човечеството като ново откровение, като спасително Божие вдъхновение. Това е една умствена магия, която трябва да знаят всички, които се занимават с окулти-зъм. Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия. Зад тях стоят силни извратени умове, които преследват свои егоистични цели, като се представят за учители и ръководители на човечеството. Това е най-опасната интелектуална магия, от която трябва да се пази всеки занимаващ се с окултизъм... Не трябва да забравяме, че във физическия свят няма нищо по-могъщо отколкото интелектуалната магия и че с нейните действия се срещаме по-често, отколкото си мислим. Спиритистите смятат, че всички явления, които се срещат на техните сеанси, се произвеждат от действието на душите на умрелите хора. Теософите съвършено отричат тази възможност и твърдят, че различните форми и фази на спиритическите феномени произлизат чрез посредничеството на един или няколко от следващите агенти по отделно или в целокупност: 1. Елементали, тъй наречените лаври.
към текста >>

Това е най-опасната интелектуална магия, от която трябва да се пази всеки занимаващ се с окултизъм... Не трябва да забравяме, че във физическия свят няма нищо по-могъщо отколкото интелектуалната магия и че с нейните действия се срещаме по-често, отколкото си мислим.
Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие. Те намират някои сензитивни натури, които подчиняват на волята си и предават на тези сензитивни натури своите идеи и доктрини като Божествено вдъхновение, които те от своя страна предават на човечеството като ново откровение, като спасително Божие вдъхновение. Това е една умствена магия, която трябва да знаят всички, които се занимават с окулти-зъм. Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия. Зад тях стоят силни извратени умове, които преследват свои егоистични цели, като се представят за учители и ръководители на човечеството. Това е най-опасната интелектуална магия, от която трябва да се пази всеки занимаващ се с окултизъм... Не трябва да забравяме, че във физическия свят няма нищо по-могъщо отколкото интелектуалната магия и че с нейните действия се срещаме по-често, отколкото си мислим. Спиритистите смятат, че всички явления, които се срещат на техните сеанси, се произвеждат от действието на душите на умрелите хора. Теософите съвършено отричат тази възможност и твърдят, че различните форми и фази на спиритическите феномени произлизат чрез посредничеството на един или няколко от следващите агенти по отделно или в целокупност: 1. Елементали, тъй наречените лаври. 2. Човешки елемнентали, т.е. душите на такива порочни смъртни, които се намират на път за една възможна окончателна смърт.
към текста >>

23. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че съществуват няколко посреднически звена между необходимото Битие и земния свят, т. нар.
Съществуването на всички същества и вещи произтича от Него, защото съществуващите вещи носят в себе си отпечатъка на Негово Същество и само по този начин могат да съществуват. То е Творец на всичко. Външните предмети и явления дължат своето съществуване на Него. Първото творение на необходимото Битие е първият разум - Логосът, от който произтича висшата сфера със своята материя и присъщата и форма. Душата, материята и формата (душата) на висшата сфера поражда другите сфери, другите души. Така че съществуват няколко посреднически звена между необходимото Битие и земния свят, т. нар. десет Разума или десет Логоси. С тези свои схващания той се приближава до неоплатониците. Той приема съществуването на четирите елемента, от чиято комбинация се образуват всички неща с помощта на петият елемент - Небето, който движи останалите четири материи. Тези четири елемента са производни от Бога. И в движението на външните тела се проявява Божествената сила.
към текста >>

Всички небесни тела притежават нематериален разум, към който се стремят в своето движение.
десет Разума или десет Логоси. С тези свои схващания той се приближава до неоплатониците. Той приема съществуването на четирите елемента, от чиято комбинация се образуват всички неща с помощта на петият елемент - Небето, който движи останалите четири материи. Тези четири елемента са производни от Бога. И в движението на външните тела се проявява Божествената сила. Всички небесни тела притежават нематериален разум, към който се стремят в своето движение. Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а душата. Стремят се да подражават на нематериалния разум. Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение. Първодвигателят, Първопричината е начало на движението. Движението на небесните сфери има за свой източник душата.
към текста >>

Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители." Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото. Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува. Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>

24. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание.
За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията. Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна.
към текста >>

Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят.
Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората.
към текста >>

Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят.
Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват.
към текста >>

Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява.
И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания.. Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“.
към текста >>

За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна.
Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия.
към текста >>

Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена.
И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява. За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия. Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал. Най-първо човек трябва да знае, че има всички условия да живее и да подобри живота си. Не се стремете най-първо към външни резултати и големи постижения.
към текста >>

Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна.
И в знанието трябва да го спазвате. Не се стремете из един път да добиете много знания. Защото вашият мозък не е в състояние да издържи по-голямо напрежение в даден момент. Като добиеш известни знания ти влизаш във връзка с известни сили в природата, които налягат върху мозъка ти и могат да ти причинят страдания. Знанието е необходимо, защото то носи светлина и осветлява пътя ни, но въпросът е да се приема постепенно, за да може мозъкът последователно да се организира и приспособи. Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна. Последните са хора, които не разбират вътрешните закони на битието. И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас.
към текста >>

И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши.
И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас. Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична реалност, а не е продукт на вашия мозък. И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши. Идеите, както казах, не ги създава човек, те си съществуват в космоса като семена, които като намерят благоприятни условия, израстват. И човек е едно богато поле за посаждане на новите идеи, но трябва да се знае, как и кога да се посаждат тези идеи. Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека.
към текста >>

Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки!
Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! По беседа от Учителя, държана на 18 декември 1932 г.
към текста >>

25. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер.
Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата.
към текста >>

Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си.
Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата.
към текста >>

Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят.
Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота.
към текста >>

Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят.
Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят.
към текста >>

Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека.
Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
към текста >>

А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас.
Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
към текста >>

Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят.
Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота.
към текста >>

Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят.
Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса.
към текста >>

Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата.
към текста >>

А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език.
към текста >>

И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е.
И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви.
към текста >>

26. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е.
ОСНОВИТЕ НА НОВАТА КУЛТУРА За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност.
към текста >>

Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят.
ОСНОВИТЕ НА НОВАТА КУЛТУРА За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е.
към текста >>

И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е.
към текста >>

Но онзи свят е само за разумните души.
Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме.
към текста >>

Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него.
Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената.
към текста >>

Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем.
За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е. да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената. Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни отношения, които са желателни от всички.
към текста >>

27. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне.
към текста >>

Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола.
към текста >>

И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е.
Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма?
към текста >>

Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма?
И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си.
към текста >>

Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят.
да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото.
към текста >>

Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен.
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
към текста >>

Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.
към текста >>

28. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния.
На нашите географски ширини това явление е рядкост, но все пак се случва. А колкото се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, тоест няма знаци, заемащи два дома, и няма домове, които заемат два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогава се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Следователно 12-те дома на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като четирите ъглови домове отговарят на четирите възрасти на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния. Затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера на личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение.
към текста >>

Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят.
Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността на човека. Така всеки един дом има свое специфично значение в битието на индивида. Дванадесетте дома в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. *** Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака.
към текста >>

И едните, и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята.
*** Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците - към нашия душевен и умствен живот, към мислите и чувствата ни. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните, и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята. На основание закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психически качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Овен и т.н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се изявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек. Защото известно е, че колкото по-високо е издигнат индивидът, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее.
към текста >>

Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията.
Следователно първият дом ни показва какво е нашето тяло и нашата воля, петият дом - какви са проявите на нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието на нашата мисъл. Противоположният тригон на този е тригонът, който обгръща в себе си домовете 3-и, 7-и и 11-и и се нарича социален тригон или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме; показват ни природата на отношенията с другите. Третият дом сочи какви са нашите взаимоотношенията ни с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас. Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията. Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние. Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни.
към текста >>

Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят.
Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява. Срещуположният на този тригон, който обхваща домовете 4-и, 8-и и 12-и, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има връзка с края на всички неща, говори ни за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия към края на земния ни живот - в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни сочи скръбта, която изпитва човек, като констатира празнотата на материалните неща. Той означава измиране на земните желания и похот и показва, че след като мине през огъня на изпитанията и страданията, човек се пречиства и подготвя за нов живот. *** В своето пътуване от раждането до гроба ние носим 12 дома, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздухът обгражда Земята. Всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя живота ни.
към текста >>

29. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В целия сегашен свят има изостанали души, милиони изостанали души има на земята, които са излезли извън човешката еволюция.
41 - во писмо XI ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА 1. Влиянието на изостаналите души. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. В целия сегашен свят има изостанали души, милиони изостанали души има на земята, които са излезли извън човешката еволюция. Те не могат да използуват силите на Природата, затова те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Запример виждат, че някой е тщеславен. Те започват да го ласкаят и да го хвалят, докато го провалят.
към текста >>

Това не значи, че не трябва да живеем на физическия свят и да работим.
Божественото осмисля живота, към него се стремим. От туй състояние мнозина са вкусили по нещо малко. Никой не трябва да си прави илюзии, че докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, може да влезе в новия, в Божествения живот. Физическият живот е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. Това не значи, че не трябва да живеем на физическия свят и да работим. Ще живеем и ще работим, но трябва да знаем, че физическият живот е условие за развиване на духовното, на Божественото. Вие някой път казвате: Духът ми продиктува това, като че Духът има особено благоволение към вас. Не се лъжете. Духът към всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духът говори, ти не можеш да го възприемеш.
към текста >>

Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво представя неговата наука.
Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота има в сърцето им и каква свобода има в душите им. Светлината, топлината и свободата са трите елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и общественото му положение като забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнание да разберете, че пред вас стои Велика Наука, велико бъдеще, към което трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво представя неговата наука. Само тогава ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога и пр. 4. Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовна опитност. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за това. Ако посадите едно малко цвете в саксия, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате. Иначе то в скоро време ще изсъхне.
към текста >>

Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза във връзка с духовния свят.
Само тогава ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога и пр. 4. Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовна опитност. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за това. Ако посадите едно малко цвете в саксия, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате. Иначе то в скоро време ще изсъхне. Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза във връзка с духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява. Например, за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да е добре развито. Тъй щото, за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити. Вие като Окултни Ученици трябва да търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развиете в себе си безстрашие, но не нахалство.
към текста >>

Единствено тази връзка е в сила да ви освободи от забърканите конци на материалния свят.
Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пак ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конец, вие ще можете да излезете от лабиринта на вашия живот. Скъса ли се връзката, вие оставате в лабиринта, докато дойде някой отвън да ви помогне да възстановите тази връзка. Страшно нещо е човек да се оплете в конците на материята. Единствено тази връзка е в сила да ви освободи от забърканите конци на материалния свят. Като знаете това, никога не си позволявайте да развързвате конците, с които Първата Причина ви държи. Някои считат за голямо изкуство да развържат тези конци, да се освободят от тази връзка. Но докато живеете в лабиринта на материята не късайте тази връзка. Всяко преждевременно късане на тези конци води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта на материята, дръжте се здраво за тази връзка.
към текста >>

Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят.
Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходящи енергии с определена интензивност и бързина на движение. Тези енергии ще повдигнат човека и ще му дадат тласък нагоре. Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния.
към текста >>

За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят.
Тези енергии ще повдигнат човека и ще му дадат тласък нагоре. Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот.
към текста >>

Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата.
Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние.
към текста >>

Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога.
6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние. Това, което сега извършваме, за самите себе си ще го извършим.
към текста >>

Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния.
Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние. Това, което сега извършваме, за самите себе си ще го извършим. И трябва да знаем как да го извършим.
към текста >>

Навсякъде те са определени и който ги знае и ги прилага, всякога ще има резултат, не материален.
8. Сега като влизате в Школата трябва да направите един анализ, да пресеете вашите мисли, да останат само съществените мисли. Една мисъл да остане, но да знаете, че тя е Божествена и че можете да разчитате на нея. Туй е възможно за всички. Всеки може да направи този опит. Трябва да приложите Божествените правила както се прилагат правилата в музиката и изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае и ги прилага, всякога ще има резултат, не материален. В това приложение на Божествените правила не се стремете да подобрите външната среда. Първото нещо, което трябва да направите, е да подобрите състоянието на вашия ум. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вървите обратно и затова нямате резултат. 9. Същността на живота е хората да се обичат едни други.
към текста >>

Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот.
Всеки може да направи този опит. Трябва да приложите Божествените правила както се прилагат правилата в музиката и изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае и ги прилага, всякога ще има резултат, не материален. В това приложение на Божествените правила не се стремете да подобрите външната среда. Първото нещо, което трябва да направите, е да подобрите състоянието на вашия ум. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вървите обратно и затова нямате резултат. 9. Същността на живота е хората да се обичат едни други. Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното.
към текста >>

Тази обич ще мине от един свят в друг.
И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център.
към текста >>

Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си.
Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център. Ако ние приемем Любовта безкористно и я приложим, светът ще се оправи. 10. Научете се да живеете така, че като нямате закон да живеете по закон.
към текста >>

11. Сега ако у вас развитието не върви правилно, това се дължи на същества от астралния свят, които развалят това, което вие сте изградили.
Сегашните хора имат закон, но живеят без закон. Ние пък нямаме закон, но по закон ще живеем. Ние трябва да дадем един образец как се живее. Всеки може да стане един образец ако напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец - да имате един умрял плод и да можете да кажете: Ето един от Божественото учение. 11. Сега ако у вас развитието не върви правилно, това се дължи на същества от астралния свят, които развалят това, което вие сте изградили. Някога си приятно разположен, гледай туй разположение да го задържиш, да не го изгубиш. Не минат 1-2 часа и ти изгубваш всичко спечелено и пак оставаш бедняк. После пак правите усилие да придобиете разположение. Така върви животът ви сега. 12. За да се предпазим от ограбванията на тези астрални същества, трябва да създадем една любовна атмосфера около себе си.
към текста >>

Най-първо трябва да се създаде тази чиста, свята, благоугодна атмосфера, че като влезете в зданието, където ще се предават тези предмети, веднага да усетите един подтик за знание.
Да кажем, спрямо някого нямате разположение. То не е зло, но това показва, че и в двамата действуват еднакви сили, еднакви стремежи. Намерете тогава един трети, който да внесе хармония между вас. Ако трети не може да оправи работата, намерете четвърти, пети, до десети и все ще се намери един, който да внесе равновесие между тези, които са загубили равновесието и хармонията си. За да се развивате правилно трябва да създадете в Школата една благоприятна атмосфера за учене. Най-първо трябва да се създаде тази чиста, свята, благоугодна атмосфера, че като влезете в зданието, където ще се предават тези предмети, веднага да усетите един подтик за знание. Туй е необходимо за всички ви. Сега вие сами ще си създадете тази атмосфера. 13. Окултните Ученици трябва да бъдат слепи за погрешките. И като Ученици на една Окултна Школа едно правило ще пазите, ако искате да запазите отношенията си правилни: всеки един ще намери една добра черта в другите и ще я държи в ума си и тогава те ще го обикнат. И ако те намерят у тебе една добра черта и ти ще ги обикнеш.
към текста >>

Свят човек разбирам човек с опитност, със знание, който знае как да помогне, а не само да носи името светия.
Аз ще ви дам още други правила. Изведнъж светии няма да станете. Защото за да станете светия се изисква не един живот, но много животи се изискват. То е съвършенство, не закон за спасение. Трябва да започне човек да вибрира тъй, че в даден момент да се досеща сам как да извърши Волята Божия. Свят човек разбирам човек с опитност, със знание, който знае как да помогне, а не само да носи името светия. Такъв един човек е пълен със знание, с всички добродетели и той всякога върши Волята Божия. Сега вие се приготовлявате да станете силни, да помагате на Великото Дело. Затова е необходимо да се подчините на Божия Дух. И като използвате тези сили вътре в Природата, ако искате да се образуват във вас за в бъдеще приятелски отношения, ще търсите в приятели и неприятели една добра черта, която да държите в ума си. Това е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство.
към текста >>

16. Като Ученици на тази Школа, вие във вашето съзнание трябва да имате ясна представа за онези промени, които стават в Божествения свят.
В горните класове на Школата абсолютно се забранява да мислиш за погрешките на хората. Хората за тебе не съществуват и погрешките не съществуват. Ти ще работиш върху себе си. Сега някои живеят в закона на Мойсея, други в закона на спасението, а трети в закона на Любовта. Окултният Ученик трябва да живее в закона на Любовта. 16. Като Ученици на тази Школа, вие във вашето съзнание трябва да имате ясна представа за онези промени, които стават в Божествения свят. Не е важно какво вършат хората, а е важно как е нареден светът. Божественият Дух, който прави всички промени в света, раздава на всички хора както намери за добре. Вие гледайте да разбирате Божествения Дух, а не тези малки духове, които ви говорят и ви нашепват различни мисли и желания. Проучавайте този Велик Дух, Който просвещава и Който ни дава всички блага, Който е извор на Божествената Любов, Носител на Божествената Мъдрост, носител на Божествената Истина, Правда, Добродетел. Този Велик Дух трябва да слушате.
към текста >>

Като влезете в Окултния свят ще бъдете изпитани, за да пречистят мислите ви, да облагородят сърцата ви и да калят волята ви.
Както при цигулката като направиш една погрешка няма да престанеш да свириш, така е и при окултното обучение. Като направиш една погрешка, ще я изправиш и ще продължиш работата си. Не мислете, че изведнъж ще изкарате верни тонове, не мислете, че изведнъж ще станете съвършени. 24. Не мислете, че като влезете в Окултната Школа мъчнотиите от пътя ви ще изчезнат. Мъчнотиите в Окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в Окултния свят ще бъдете изпитани, за да пречистят мислите ви, да облагородят сърцата ви и да калят волята ви. Който не разбира това, той ще мисли, че това е нещо лошо, но Окултният Ученик счита за една голяма привилегия това, което му се случва. На първо време е мъчно да се спази това, но когато дойдете да разбирате законите, да съзнаете това, един голям товар ще се снеме от вас и ще почнете да учите много по-добре, отколкото сега. Сега като ученици бъдете търпеливи, прилежни, внимателни. 25. Три закона на Школата. Три закона има в Школата.
към текста >>

27. В Окултната Школа всякога предупреждават своите Ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи.
Те са мимолетни. Всяко едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Тези състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно са менят. Например, имате един скъпоценен камък и го загубите, с това вашето състояние се изменя. 27. В Окултната Школа всякога предупреждават своите Ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И затова Учителят винаги казва на Учениците: През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кои си цветя ще ги гледате, няма да ги бутате. Нищо повече. А съвременните хора казват, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако Ученикът рече да опита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги опитва. Нищо няма да придобие от това.
към текста >>

30. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Мнозина очакват благословението по един материален начин.
Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие. Всичко, което мислите става. В живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: Вселената аз я създадох, ще знаете, че това е гласът на Бога, гласът на Божия Дух, Който говори. 435. Ученикът и работата. Мнозина очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: Не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната Школа трябва да има една основна идея, сам да работи. То е смисълът. Какво ще ми дават завещание. 436. Ученикът и добрият и лошият живот.
към текста >>

Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че си придобил целия свят.
С отказването да изпълните каква и да е добра мисъл, вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че вие не слушате разумното сърце. Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, като направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радвай. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Моралната сила на Ученика, който следва Божественото Учение е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
към текста >>

Ако съберем всичко онова, което нашият обективен ум може да направи, от времето на нашето детство до времето, когато си заминаваме за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на разумното сърце.
Моралната сила на Ученика, който следва Божественото Учение е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувстваме Бога. И право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. А смирени са хората на разумното сърце. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Ако съберем всичко онова, което нашият обективен ум може да направи, от времето на нашето детство до времето, когато си заминаваме за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: "Размишляваше Давид в сърцето си". — Значи той размишлява с това разумно сърце. Туй е, което се изисква от всички ви. Във втората стадия на вашия живот вече се изисква обхода, т.е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг.
към текста >>

А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният.
Всяка сила, която лекува хората, идва отвътре. Всяка сила, която прави хората разумни, също иде от вътре. Любовта, която може да повдигне човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи за Любовта, отвън съществуват само поводи за знанието. Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре. А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният. 445. Нормален човек. Нормален човек е онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т.е. тялото е подчинено на ума, а умът е подчинен на сърцето. Ще кажете, че сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по-силно от ума.
към текста >>

31. СЪЗНАНИЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Христос е имал пробудено съзнание и затова е могъл да учи направо от Невидимия свят, чрез непреривната си връзка с Първичната причина, с Вечното начало.
* Виждането е функция на съзнанието. Човек, който има пробудено съзнание, вижда и в Америка какво става, няма защо да ходи на място да види. * Знанието е процес на очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради умственото тяло. Чрез съзнанието идва храната на умственото тяло. * Христос е имал пробудено съзнание и затова е могъл да учи направо от Невидимия свят, чрез непреривната си връзка с Първичната причина, с Вечното начало. Христос е една от великите страни на Космичната реалност. * Ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на Земята. Има един разумен свят, който стои над човешкия, регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. * Вие сте дошли на Земята не като фактори, но като умове на едно Велико съзнание - да извършите работата си както трябва. Ще я свършите, ако бъдете в хармония с това Велико съзнание, тогава силите му ще потекат във вас.
към текста >>

Има един разумен свят, който стои над човешкия, регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие.
Съзнанието е процес, който гради умственото тяло. Чрез съзнанието идва храната на умственото тяло. * Христос е имал пробудено съзнание и затова е могъл да учи направо от Невидимия свят, чрез непреривната си връзка с Първичната причина, с Вечното начало. Христос е една от великите страни на Космичната реалност. * Ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на Земята. Има един разумен свят, който стои над човешкия, регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. * Вие сте дошли на Земята не като фактори, но като умове на едно Велико съзнание - да извършите работата си както трябва. Ще я свършите, ако бъдете в хармония с това Велико съзнание, тогава силите му ще потекат във вас. Изгубите ли вярата в него, ще изгубите смисъла на своя живот. * Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава система от нисши, които си влияят взаимно. При това
към текста >>

Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани.
Само онзи може да знае тези неща, чието Космично съзнание е пробудено. Той може да напуска тялото си, когато поиска, да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността й, да отива на Слънцето и да се връща. * Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание. Умът не е готов за тях. * Светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. * Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат. И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него.
към текста >>

Значи съществува един по-широк свят от нашия.
* Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание. Умът не е готов за тях. * Светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. * Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат. И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него. От това духовно съзнание произтичат много явления.
към текста >>

Нашият свят се дължи на нашето съзнание.
Умът не е готов за тях. * Светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. * Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат. И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него. От това духовно съзнание произтичат много явления.
към текста >>

Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат.
* Светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. * Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат. И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него. От това духовно съзнание произтичат много явления.
към текста >>

И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него.
Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. * Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат. И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него. От това духовно съзнание произтичат много явления.
към текста >>

32. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен.
Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата.
към текста >>

Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята.
Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него.
към текста >>

Чертежът представлява план, проста скица на трите свята.
При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни.
към текста >>

Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси.
Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме.
към текста >>

Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен.
Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес. В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение.
към текста >>

Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане.
Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление. Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви.
към текста >>

Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение.
Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление. Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви. Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване.
към текста >>

Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради.
Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление. Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви. Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти.
към текста >>

Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление.
Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление. Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви. Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда.
към текста >>

Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване.
Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представлява човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявление. Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви. Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението.
към текста >>

Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата.
Налягането подразбира условията, а напрежението възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви. Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението. Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания.
към текста >>

Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение.
Щом има условия и възможности, човек може да се прояви. Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението. Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание.
към текста >>

Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението.
Физическият свят представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението. Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя.
към текста >>

Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота.
За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти. От въздухообразна да се превърне в течна и от течна да се превърне в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението. Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота.
към текста >>

Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането.
Други пък дават много, получават малко. И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения.
към текста >>

Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън.
И едното и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната, както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла.
към текста >>

Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят.
В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност.
към текста >>

Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности.
Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи.
към текста >>

Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят.
Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи. Дойде ли разумността или божествената сила между тях, от този материал, тя ще съгради нещо ценно. Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита, какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години са се молили.
към текста >>

Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят.
С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи. Дойде ли разумността или божествената сила между тях, от този материал, тя ще съгради нещо ценно. Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита, какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет.
към текста >>

В божествения свят кражби и престъпления не стават.
Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател.
към текста >>

Който живее в божествения свят,т.е.
Този човек постъпва по божествен начин. Той дава ход на божественото в себе си. Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател. Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение.
към текста >>

Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява.
Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател. Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение. Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник.
към текста >>

Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови.
в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател. Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение. Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение.
към текста >>

Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение.
Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение. Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос. Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд. Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил удар. Студентът се прочул с чуждия труд, професорът изгубил здравето си. В скоро време студентът бил уловен като плагиат на чужд труд.
към текста >>

От друга страна, при свършения факт, професорът не трябваше да се тревожи, а трябваше да се зарадва, че трудът му е излязъл на бял свят.
И двамата не могли да се справят със силите, които действат в света. Студентът не могъл да издържи на налягането, а професорът – на напрежението. Ако биха приложили разумността и двамата щяха да разрешат въпроса правилно. Студентът не трябваше да краде чужд труд. Щом искаше да се прослави, той трябваше да следва пътя на своя професор. От друга страна, при свършения факт, професорът не трябваше да се тревожи, а трябваше да се зарадва, че трудът му е излязъл на бял свят. Днес ние засягаме въпроса за налягането и напрежението, защото всички хора се намират под действието на тези сили. Условията, при които съвременните хора живеят, произвеждат голямо налягане и напрежение върху тях. Тази е една от причините и за кръвното налягане, от което мнозина се оплакват. За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен.
към текста >>

За да живее добре, човек трябва да изучава освен законите на налягането и напрежението, още и законите на времето, с които разумният свят си служи.
Той търси начин да ги задоволи. Ако ученият роптае, това показва, че има нужда от книги, с които да задоволи своя научен интерес. Търговецът роптае, защото му трябват пари. Болният роптае, защото се нуждае от здраве. Всеки човек иска нещо и ако не го постигне, роптае. За да живее добре, човек трябва да изучава освен законите на налягането и напрежението, още и законите на времето, с които разумният свят си служи. За всяко благо, което се дава на човека, има точно определено време. Щастието иде на точно определено време. Следователно, искаш ли да постигнеш известно благо, иди точно на определеното време и чакай. Благото ще дойде точно на определения ден, час, минута и секунда. Днес повечето хора закъсняват и затова изгубват благото, което е било определено за тях.
към текста >>

Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят.
на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета?
към текста >>

Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му.
едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго.
към текста >>

Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие.
Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото.
към текста >>

Десетте момци са 10 ангела, които са дошли от невидимия свят да те посетят и се върнали горе.
Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе. А ти съжаляваш, че не си ги задържала. Не можеш да ги задържиш. Десетте момци са 10 ангела, които са дошли от невидимия свят да те посетят и се върнали горе. Те ти помагат. Един ден тия кандидати пак ще се върнат при тебе. Ти си щастлива, но гледаш нещата отблизо и затова не разбираш положението, в което се намираш. Дните си минават, но пак ще се върнат. Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо.
към текста >>

Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения.
И замразяването има добра страна, болестите не се развиват. За предпочитане е живот в страдания, отколкото заледяване, в което няма страдание. Външното налягане причинява заледяване, а вътрешното напрежение е свързано с топлината. Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.е. външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път.
към текста >>

Сегашният свят е обречен на преобразование.
Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта.
към текста >>

33. Бог - Георги Радев (1900–1940)

Бог не присъства по един материален начин в света.
отвън, но сам Той не взема участие в нищо. Уподобяваме Го на Светлина, на Разум – Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум – това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без
към текста >>

Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-
чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия Космос. И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: “Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по- мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на Небето – във всичките Слънца, и на Земята, зад всичко – и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците.
към текста >>

Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който
И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той, казано на човешки език, дори и веждите Си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната Си благост. Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има свободна воля. Едно помнете: единственото Същество, което ни люби, е Бог. И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият.
към текста >>

необятен свят.
теб, за да ти даде и Той Абсолютна свобода у Себе Си. Дяволът – това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън. Дай Абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред теб ще се разкрие един необятен свят.
към текста >>

34. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта.
Ученията на тези религии са въздействали върху моралната природа на индивидите, обществата и народите. Те са събудили качества и добродетели, намиращи се в латентно състояние, дълбоко зарити в човешката природа. Религията като институция е изиграла своята роля, нейните методи и догми нямат вече никакво основание за съществуване. Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа. Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата.
към текста >>

За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими.
Те са събудили качества и добродетели, намиращи се в латентно състояние, дълбоко зарити в човешката природа. Религията като институция е изиграла своята роля, нейните методи и догми нямат вече никакво основание за съществуване. Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа. Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание.
към текста >>

Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект.
Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите.
към текста >>

То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите.
Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите. Волевият свят е пряко свързан със социалния живот. В наше време, когато Бялата раса е стигнала до известна граница на развитието си, човечеството изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА.
към текста >>

Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите.
Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите. Волевият свят е пряко свързан със социалния живот. В наше време, когато Бялата раса е стигнала до известна граница на развитието си, човечеството изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА. Свободата, като краен израз на Истината, е свързана с други три важни съвременни проблеми.
към текста >>

Волевият свят е пряко свързан със социалния живот.
През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите. Волевият свят е пряко свързан със социалния живот. В наше време, когато Бялата раса е стигнала до известна граница на развитието си, човечеството изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА. Свободата, като краен израз на Истината, е свързана с други три важни съвременни проблеми. Те са поставени пред човечеството, за да намери то нов метод за тяхното разрешение.
към текста >>

35. ШЕСТТЕ СТЪПАЛА - Методи Константинов (1902-1979)

водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен.
лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина. Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичиите лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т.н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл. От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т.е. към цветовете и плодовете на универсалния живот.
към текста >>

Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят.
Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл. От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т.е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят. Психотрониката прехвърля третото ниво - светлината е кондензирана мисъл Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т.н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение.
към текста >>

Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения.
Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т.н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетнвно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание с ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов.
към текста >>

Тези две основни идеи: Дух и Материя, духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на Реалността: Великото Космично Начало.
Шесто стъпало: Духът е проявление на Великото Космично Начало Шестото стъпало ни въздига към Космичния Творец. Както подчертахме по-горе, материята и съзнанието според Учителя са двата полюса на Живота. Материята е външната, обективна страна на живота, докато съзнанието, Духът е другият полюс - вътрешната, субективна страна на живота. Тези две основни идеи: Дух и Материя, духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на Реалността: Великото Космично Начало.
към текста >>

36. СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? - Методи Константинов (1902-1979)

Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален
Това е старото геоцентрично разбиране, светът на формите. В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е. навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света разкрива тайните на живота. Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала.. В заключение ще кажем, че миналото, настоящето и бъдещето са непрекъснати, безусловни и вечни процеси по протежение на безкрайната и всемирна спирала на живота.
към текста >>

37. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

Този свят - на Истината, на Волята, на човешките реализации - Учителят нарече материален свят.
гласи: Ако човек не признае, че Злото е една Космична сила, той няма да получи мир в душата си. Тази максима е една от най-трудните за разбиране. Тя се отнася към принципа на Истината. Този свят - на Истината, на Волята, на човешките реализации - Учителят нарече материален свят. Душите, които ще слязат от Плутон през третия деканат на Водолея, ще донесат нови разбирания за живота. Те ще поставят ясни разграничения между понятията Зло и Грях. В течение на вековете философските и особено теологичните схващания не са правили съществена разлика между тези понятия, дотолкова различни по своята природа. Злото по своя генезис е Космична сила с разрушителен ефект, докато грехът е едно отклонение, нарушение на Законите на Живата Разумна Природа. Учителят говори за неутрализиране на Злото чрез градеж:
към текста >>

Но първо този свят е бил създаден от Космичния Принцип -
И в Царството на Злото не могат да се намерят същества с високо вдигната глава. Всеки човек вътрешно е разделен на две части. Едната принадлежи на Злото и именно там са пратени на работа Синовете на Мъдростта. Другата принадлежи на Доброто: там е издигнато Царството на Слънчевите Деви. „Хората днес си въобразяват, че могат да владеят Света. Но първо този свят е бил създаден от Космичния Принцип - единствен господар на силите, които владеят световете. Ето защо те нямат право да властват в чужда област, и трябва да се подчинят на правилата, създадени от Господаря — Космичния Принцип. Злото ще ги накара да се подчиняват, както трябва.
към текста >>

38. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека.
Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка.
към текста >>

Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека.
Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка. В това се състои един от най-важните въпроси, на който специалистите по психотроника не са в състояние да отговорят. Сега, както и в древността, окултизмът заявява, че тези връзки между душите подчертават Закона за Причините и Последиците.
към текста >>

Науката, която изследва метапсихичния свят, ще стигне до възможната за нея Истина.
Не можем да видим как точно действа той, защото нямаме органи за това, но можем да съдим за него по резултатите от действието му. Има и друг въпрос, на който още не е даден отговор: Притежава ли човекът специален орган, чрез който да може да приема, по силата на кармичния закон, факти и явления, които се развиват на голямо разстояние от него? Дали връзката не се установява спонтанно между централните нервни системи на съответните субекти? Това е една обширна област на човешкото познание, върху която засега няма да разискваме повече, за да дадем възможност на учените да я проучват и осмислят. Няма съмнение, че психотрониката ще може един ден да даде научно обяснение на всички тези случки и явления. Науката, която изследва метапсихичния свят, ще стигне до възможната за нея Истина. Какво е Истина? На този въпрос Мъдрецът отговаря: „Тя е това, което прави нещата разбираеми в света, което ги прави достижими и приложими в живота." Дълбоките познания, свързани с метапсихичните изследвания, първоначално бяха отричани от учените.
към текста >>

По-късно, някои измежду тях, започнаха да проявяват резервиран интерес, докато в наше време тези познания се наложиха така, че привлякоха вниманието на широкия научен свят.
Какво е Истина? На този въпрос Мъдрецът отговаря: „Тя е това, което прави нещата разбираеми в света, което ги прави достижими и приложими в живота." Дълбоките познания, свързани с метапсихичните изследвания, първоначално бяха отричани от учените. По-късно, някои измежду тях, започнаха да проявяват резервиран интерес, докато в наше време тези познания се наложиха така, че привлякоха вниманието на широкия научен свят. Това са психични етапи за възприемане на идеите, които най- картинно могат да се изразят чрез планетния цикъл на движение около слънцето в астрологията[1], където аспектите са различни фази от този цикъл. Най-големият цикъл (500-годишен) в Слънчевата система е между планетите Нептун и Плутон и той маркира зараждането на най- големите духовни движения, като християнството, исляма, богомилството, на Учителя...[1] Може да се направи аналогия с изгревите на Слънцето. Когато то започне да се издига, лъчите му осветяват първо най-високите върхове на планините.Така новите идеи осеняват първо върховите умове - гениите на творчеството. Това са и най-будните хора.
към текста >>

Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа; затова живее в един свят на мълчание, спокойствие, търпение и последователност.
Постепенно лъчите достигат и до долините на живота - обикновените хора. Тези процеси точно съвпадат с раждането, растежа и умирането на всяка мисъл, на всяко идеологическо течение, било то социално или международно. Ето как в природата има закони, по които вървят нещата. Семето пуща своите корени и дава своите плодове. Затова за Мъдреца няма никакви противоречия. Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа; затова живее в един свят на мълчание, спокойствие, търпение и последователност. ------------------------ [1]Повече по тези въпроси — в„ Световната астросоциология" от същите автори.
към текста >>

39. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

От края на 60-те години започва среща на стария свят, който си отива, с новия свят, който величествено се появява.
Собствеността като правно понятие се преразглежда в световни размери. Религията, с нейните догми, йерархии и ритуали, също е подложена на безпощадна критика. Това време донесе в политиката падане на култа към личността [2] Настъпва опомняне в съзнанието на политиците. Явяват се признаци за облагородяване на политическите отношения, за издигане на международното мнение, за смекчаване на политическите режими. Тези тенденции са намерили израз в устава на най-голямата международна организация - Обществото на Обединените Нации. От края на 60-те години започва среща на стария свят, който си отива, с новия свят, който величествено се появява. Тази среща носи от една страна големи обществени смущения и революции, а от друга - небивал разцвет в научните дисциплини, открития във физиката, химията, астрофизиката, разкриване на тайните на ядрените енергии и на загадките на безкрайните галактики. Философско-идеологичната борба между двете системи се засили, особено в областта на международното право. Колониализмът изчезна напълно. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Това може да се осъществи само чрез една реалистична политика на компромисен диалог, която ще помогне за изясняване на отклоненията на народите и за едно всестранно сътрудничество.
към текста >>

Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят.
Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Това може да се осъществи само чрез една реалистична политика на компромисен диалог, която ще помогне за изясняване на отклоненията на народите и за едно всестранно сътрудничество. При преминаването на кризисните периоди, в които дадени фактори разрушават старите форми и на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат като критерий Живота за цялото. Само чрез него, в този преломен преход на цивилизацията, човешкият гений ще направи по-съвършени духовно-културни постижения и ще се устреми към търсене на един Космичен мироглед, обхващащ всичко. Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят. Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея. Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот. Народите, преминали през различни икономически, социални и политически системи в своето развитие, разполагат с колосален опит.
към текста >>

Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот.
Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят. Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея. Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот. Народите, преминали през различни икономически, социални и политически системи в своето развитие, разполагат с колосален опит. Тези системи представляват форми и облекла на съответните исторически епохи, чиито материални елементи се амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие като двадесетото - така богато със събития, както в техническия, така и в обществено - културния живот на човечеството. Двете последни световни войни през първата половина на този век, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност. Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития, не са случайност.
към текста >>

40. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса,
Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят.
към текста >>

Духовния свят и Божествения свят.
доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят. Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е
към текста >>

земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят.
включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят. Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител? Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език. Ние бяхме ученици
към текста >>

порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В
вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък.
към текста >>

Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния
В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя)
към текста >>

"Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален.
Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност. Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя
към текста >>

има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките
Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата.
към текста >>

борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят.
което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта
към текста >>

си и с постъпките си на физическия свят.
Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят
към текста >>

триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме
към текста >>

41. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят.
За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете например, при яденето храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха среща отверствието на дихателната система и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно движение, това не е правилен път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение. Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настъпва друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След това трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, превърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. части от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: „Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава човекът по един деликатен начин казва: „Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате в каквото искате, да живеете според вашето мнение; ето, вратата е отворена, заповядайте навън!
към текста >>

законите, които съществуват във физическия свят.
Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемете храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път. Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т. е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат от известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания.
към текста >>

Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие.
Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т. е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат от известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот!
към текста >>

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят.
Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот! Та казвам: В света има три изгрева. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето. Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. То е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце.
към текста >>

Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен?
Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето. Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. То е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят.
към текста >>

Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила.
Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето. Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. То е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва.
към текста >>

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят.
Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото.
към текста >>

" Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят.
Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете.
към текста >>

Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.
Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят.
към текста >>

" Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят.
Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот.
към текста >>

Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения.
Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят.
към текста >>

Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят.
Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21-годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си - Бог е с него. От 21-годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново.
към текста >>

Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят.
Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21-годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си - Бог е с него. От 21-годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 до 28-годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот.
към текста >>

Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят.
Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21-годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си - Бог е с него. От 21-годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 до 28-годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си; пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот.
към текста >>

От 42-годишна възраст нагоре човек наново навлиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят.
Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: „Този човек стана материалист." От 28 до 35-годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 до 42-годишна възраст човек се намира във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42-годишна възраст нагоре човек наново навлиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот продължава от 42 до 48-годишна възраст. От 48 до 55-годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после от 55 до 63годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобивки на познания. Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него.
към текста >>

- В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури.
Господ не обича да вижда своите деца, заляти в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат е вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: Буквално ли трябва да се разбира това нещо или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисъла. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схващаш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова велико разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас.
към текста >>

" По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните.
Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова велико разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: „Сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? " По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия.
към текста >>

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят.
Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: „Сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? " По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания.
към текста >>

Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност.
Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? " По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи.
към текста >>

Този свят е десет пъти по-реален от физическия.
" По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот.
към текста >>

Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време.
Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.
към текста >>

Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят.
Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви, на баща ви, на братята и сестрите ви и след като постоят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите.
към текста >>

Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе.
Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви, на баща ви, на братята и сестрите ви и след като постоят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.
към текста >>

Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.
Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят. Любовта има много форми, чрез които може да се проявява, но кой докъдето е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причината на болестите у хората се дължи на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света като ревматизъм, ишиас и ред други, са в резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта!
към текста >>

Аз зная, че в Божествения свят, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения." Започнете най-първо да проявявате любовта си към най-близките ваши приятели, после разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.
Аз подразбирам разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: Като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на резултати у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е любовна обмяна на разумното у тях? Та казвам: Всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте като един естествоизпитател и кажете: „Тези неща не са мои, те са останали от някога. Аз зная, че в Божествения свят, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения." Започнете най-първо да проявявате любовта си към най-близките ваши приятели, после разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си. Вие казвате: „Как да проявим любовта си? " - Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: Слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин, слънцето започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: „Нека дойдат всички, които се нуждаят от мене." Какво мислят хората за него не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава.
към текста >>

Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живота, трябва да любите.
Любовта започва е вярата. Началото на Любовта, т. е. първата бримка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка на човешката интелигентност, на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живота, трябва да любите. Сега аз не искам да пресилвам нещата, не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена. Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знание, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: „Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от Любов в Любов".
към текста >>

Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа.
Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувтвува, ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? " Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си.
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Ако приемете великите Божии Закони - Любовта и Мъдростта - вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят.
Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Какво искат те? Да станат велик народ? Вашата земя е толкова голяма, колкото беше земята на евреите. Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии Закони - Любовта и Мъдростта - вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото Учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. 22 юни, 1919 г. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
към текста >>

Съвременното общество днес преживява своя материален живот.
Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот.
към текста >>

Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот.
Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот.
към текста >>

Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура.
Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. *
към текста >>

Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура.
Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка.
към текста >>

В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря.
В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на брадата, на мустаците или на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му, как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, мозъкът, черепът му, всичко това като на тип е подробно определено. Като се каже англичанин или американец, и за тях всичко това е точно определено. Не само това, но известна е културата на всеки едного като тип отпреди хиляди години. * Ако взема да ви доказвам как е създаден човекът, трябва да имам ред картини, но това не е за една схоластична беседа.
към текста >>

Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят.
Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент -„г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - „р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов.
към текста >>

На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов.
Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент -„г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - „р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм! " Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!
към текста >>

" Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз?
С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм! " Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм! " Какво означава думата Израил? Кои са елементите на Израил а? Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък българин, който влиза в рая.
към текста >>

Какво представя българинът на физическия свят не е важно.
Засега първи вкарват в рая българите. - Как ги вкарват? - С камшик. Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справи с мъчнотиитте си, не е българин. Какво представя българинът на физическия свят не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин", според някои, е произлязла от думата „булгур", което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света.
към текста >>

Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят.
- Как ги вкарват? - С камшик. Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справи с мъчнотиитте си, не е българин. Какво представя българинът на физическия свят не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин", според някои, е произлязла от думата „булгур", което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света.
към текста >>

На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи.
Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справи с мъчнотиитте си, не е българин. Какво представя българинът на физическия свят не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин", според някои, е произлязла от думата „булгур", което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат.
към текста >>

Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите.
Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, които се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.
към текста >>

Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят.
Божествена идея, човек трябва да бъде българин. * Казано е в писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: „Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно.
към текста >>

Има българи и в духовния свят.
* Казано е в писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: „Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е верно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е верно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение.
към текста >>

Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат.
Казано е в писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: „Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е верно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е верно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение. *
към текста >>

Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят.
Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е верно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е верно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение. * „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето.
към текста >>

43. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

В съзнанието му стои образ или един материален идол, на който се кланя и го боготвори.
ПРЕДГОВОР Всеки човек, жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи, вдъхновява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота. В съзнанието му стои образ или един материален идол, на който се кланя и го боготвори. Хората в зависимост от своето развитие, начин на мислене и живот се делят главно на две категории — материалисти и идеалисти. Материалистическата философия приема, че съществува само материя, от която е произлязъл животът, и нейните привърженици вярват главно в парите, къщите, имотите и всички физически ценности. Идеалистите и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране. Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството.
към текста >>

Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата на Любовта — Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици — Духа на Истината, „който да реши главната 'съдба на този покварен свят в Новия век, който приближава." (1, с.
Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството със свобода, съзнателно и с любов. Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова. Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата на Любовта — Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици — Духа на Истината, „който да реши главната 'съдба на този покварен свят в Новия век, който приближава." (1, с. 8) Той дойде и се въплъти във физическо тяло в нашата малка България, придружен от хиляди свои помощници, работници за делото Божие от вековете, които постепенно се въплътиха и образуваха неговата светеща аура на Земята. В книгата „Светъл лъч към човешките души" съм се постарал да изнеса накратко малка частица от видимия живот на Петър Константинов Дънов — Учителя. Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха. Неговият чист морален живот беше велик пример за подражание от всички. Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от школата, която откри за първи път на Земята в България.
към текста >>

Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят.
Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света. Авторът
към текста >>

44. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер.
Побоят, нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителя вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им.
към текста >>

Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове.
Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков.
към текста >>

Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона. Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона.
към текста >>

Братът, който я придружава, й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят.
Учителя върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време й майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава, й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи до езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат.
към текста >>

45. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

- Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.
Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай. След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това? - отвръща човекът и виновна усмивка се мярва по лицето му.
към текста >>

Кой каквото докачи на тоя свят, това му остава.
Мангър не ти дава, а влакното цепи не на две, а на четири. - Ти не гледай тях. Гледай себе си. Това, което те вършат, се пише в техния тефтер. - Къде е тефтерът? Кой каквото докачи на тоя свят, това му остава. - Не е така, ти говориш само думи, но сам знаеш, че не е така. Нали понякога ти казват насън някои неща, а като се събудиш, речеш си: Сън! Кой да вярва на сънища? Не сънуваш ли понякога дядо си? - Е, да!
към текста >>

Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета.
За мене може и да са ти казвали някои, но пък за сънищата... чудна работа! Веднъж без да мери, без да изчислява и записва, „докторът" или „даскалът", както някои наричат младия син на поп Константин Дъновски, казва на една жена от Сливен: - Твоите очи ще се отворят. Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие към нея, така ще постъпят други с твоята щерка. Никой човек не бива да прави грехове, а особено такъв, който има деца, защото и те ще опитат това, което правиш на другите деца. Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже. Най-после се решава и проговорва: - Мъчи ме някакъв дявол, даскале. Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха. Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама.
към текста >>

Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите.
Както за Христа ние получаваме елементи от вдъхновеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях. Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите. Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля. В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици. Такъв период е бил необходим.
към текста >>

В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици.
Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите. Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля. В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици. Такъв период е бил необходим. Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България. Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на гората, или с ромона на планинския поток В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята.
към текста >>

46. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Разумният свят има свой план, който за нищо и за никого няма да измени.
58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм“. В същата беседа на стр. 352 намерих следните редове, които вземам като мото на резюмето за търпението: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо. Който няма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумният свят има свой план, който за нищо и за никого няма да измени. Казано е в Писанието: Който търпи, спасен ще бъде.“ Нека кажа предварително, че колкото и да се съобразявах с темите на братята, моето резюме е построено предимно върху тези Ваши думи. Като каза това, ученикът се изправи, извади от джоба написаните листове и зачака. Учителят: Четете! Ученикът (чете): Много знаменателно е това, че и през целия си живот мнозина от хората не успяват да разкрият същинското съдържание на някои думи и често употребявани понятия.
към текста >>

За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо.
Така е често и с понятието „търпение“, за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство. За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение. Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон. Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо.
към текста >>

Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци?
За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение. Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон. Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението.
към текста >>

На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“.
Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон. Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението. Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас.
към текста >>

Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас.
На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението. Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас. Хората могат да решат и да направят с някоя и друга година по-рано някакъв научен институт, но тези, които ще работят или евентуално ще откриват някои истини от областта на науката, трябва да ги изчакаме да израснат като творци, за което се иска време, което не можем да съкратим. Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение. Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля.
към текста >>

Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас.
Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“. Нетърпението е липса на мъдрост. Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята. И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни.
към текста >>

Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при извършването на ред неща от земен материален характер.
Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света. Той търси последователи, за да извърши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката душа никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“. Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при извършването на ред неща от земен материален характер. Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построено по закона на принудата, то няма да успее. Търпеливите, които са и мъдри, знаят това. Учениците продължаваха да мълчат, макар че този, който четеше резюмето прибра и последния лист.
към текста >>

47. 16. ГАМАТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В органичния свят различните състояния на покой и движение съответстват на известни тонове.
Психичната музика е за далечното бъдеще. В механичната музика тоновете произвеждат слаби органични и душевни промени. Тепърва ще се изучава силата на тоновете и музиката ще изпълни висшата си цел, за която е дадена на човечеството. Нейното призвание е да превъзпитава хората в бъдеще. Тя ще лекува, като усилва вибрациите на човека и го издига духовно. В органичния свят различните състояния на покой и движение съответстват на известни тонове. В тона до звучат всички непоникнали семена, всяка потенциална енергия, която чака с напрежение своето проявление и развитие. Насъбралата се вода в един извор, готова да тръгне, се намира в тона до. В тона ре е излизането от състоянието на покой, семето покълва и процесът започва; потокът тръгва по своя път. Ми е разклонението на поникналия зародиш, разширение и движение в няколко посоки. Фа е процес на уплътняване, процес на събиране и натрупване на едно място, надебеляването на дървото и пъпката, преди да се разпука.
към текста >>

Той е материален тон.
В тона до звучат всички непоникнали семена, всяка потенциална енергия, която чака с напрежение своето проявление и развитие. Насъбралата се вода в един извор, готова да тръгне, се намира в тона до. В тона ре е излизането от състоянието на покой, семето покълва и процесът започва; потокът тръгва по своя път. Ми е разклонението на поникналия зародиш, разширение и движение в няколко посоки. Фа е процес на уплътняване, процес на събиране и натрупване на едно място, надебеляването на дървото и пъпката, преди да се разпука. Той е материален тон. Земята звучи във фа. А сол е цъфтежът. Той е слънчевият тон. Всички разцъфнали цветя са в тона сол. Сол е творческият израз на нещата.
към текста >>

Любовта е основен тон на физическия свят; справедливостта е основен тон на духовния свят, а разумността е основният тон на умствения свят.
Тонът към светлината е ре, а запознаването със светлината е ми. Вземането от светлината е фа, а излагането на това, което си обработил, е сол. Основният акорд до-ми-сол е троякият човек — тяло, сърце и ум, или физическото, астралното и умственото тяло на човека. Основният тон ражда всичко. Може да се каже, че всички тонове произлизат от основния тон до. Любовта е основен тон на физическия свят; справедливостта е основен тон на духовния свят, а разумността е основният тон на умствения свят. Правилното мислене е музика. Когато човек мисли, той разлага светлината на много цветове. Цветът, баграта е знак на мисъл. Тоновете без мисъл са безцветни. Всичко в природата издава музика — горите, водите, цветята, планетите.
към текста >>

48. Мирът иде - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато нашите движения и нашето пеене е естествено, тогава от невидимия свят слизат гении и те започват да ни преподават от Божествения свят онази висша наука на ангелското пеене.
Първият ден започва от тона ДО. Вторият ден ще почне от тона РЕ, и така, докато се изпеят седемте дена. Вторият ден ще бъде по-сложен, но по-къс. — Учителю, по какво познавате дали времето е музикално? — Тогава има присъствие на музикални гении. Когато нашите движения и нашето пеене е естествено, тогава от невидимия свят слизат гении и те започват да ни преподават от Божествения свят онази висша наука на ангелското пеене. — Учителю, посещават ли Ви реално ангели? Той се усмихна и каза: — Тук на земята аз срещам въплътени ангели. Те слизат на земята, за да извършат някоя Божествена работа. — Учителю — каза брат Христо, — четох в беседите Ви,че ангелите са завършили своята еволюция и че те всички са добри певци.
към текста >>

Човешкото пеене на Земята е кряскане в духовния свят.
Той се усмихна и каза: — Тук на земята аз срещам въплътени ангели. Те слизат на земята, за да извършат някоя Божествена работа. — Учителю — каза брат Христо, — четох в беседите Ви,че ангелите са завършили своята еволюция и че те всички са добри певци. — Ангелите са светли, чисти същества. Човешкото пеене на Земята е кряскане в духовния свят. Човек живее в много гъста материя на Земята. Тялото му също е направено от груба материя, която още повече огрубява от неправилния живот. Ангелите се делят на йерархии. Когато те пеят, в същото време те светят със силна, ослепителна светлина. Така светят Ангелите от високите йерархии.
към текста >>

Моето свирене има отзвук, защото се свързвам с Великия свят, даден от Бога, затова вие не чувате една цигулка, а множество цигулки.
Можеш и да я дирижираш! Аз весело се смеех с глас. Учителят продължи: — С музиката аз изследвам мисълта на човека. Аз си свиря тихо и правя своите изследвания. Моето свирене има отзвук, защото се свързвам с Великия свят, даден от Бога, затова вие не чувате една цигулка, а множество цигулки. Тоновете на тези цигулки се сливат в един акорд. Божественият свят е хармония и музика. Когато мислите на хората са светли, те се сливат в един общ акорд и пеенето им и свиренето им е хармонично. — От кога съществува музиката на земята, Учителю — попита брат Христо. — Музиката е слязла на земята от четири хиляди години преди Христа.
към текста >>

Божественият свят е хармония и музика.
Учителят продължи: — С музиката аз изследвам мисълта на човека. Аз си свиря тихо и правя своите изследвания. Моето свирене има отзвук, защото се свързвам с Великия свят, даден от Бога, затова вие не чувате една цигулка, а множество цигулки. Тоновете на тези цигулки се сливат в един акорд. Божественият свят е хармония и музика. Когато мислите на хората са светли, те се сливат в един общ акорд и пеенето им и свиренето им е хармонично. — От кога съществува музиката на земята, Учителю — попита брат Христо. — Музиката е слязла на земята от четири хиляди години преди Христа. Атланската раса не е била музикална. За това и става потъването на Антлантида.
към текста >>

— Ще изпееш тонът ФА в три октави, когато разрешаваш нещо от материален характер на физическия свят и като пееш, ако изпиташ едно приятно чувство под лъжичката и има хармония между мислите и чувствата, ти ще постъпиш право... След това ще изпееш тонът СОЛ в три октави, за въпроси, свързани с духовния свят и ще изпееш тона СИ в три октави, за въпроси, свързани с Божествения свят.
Ако един ангел слезе на Земята и изпее една магическа песен, гробовете ще се отворят и мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, слабите ще станат силни, лошите ще станат добри, гладните ще се наситят, жадните ще утолят жаждата си, слепите ще прогледнат, немите ще проговорят и глухите ще прочуят. — Учителю, то ще стане като второто пришествие... — На Земята има девет концентрични сфери. Във всяка една сфера ще има по едно пришествие. — Учителю, по какво да разбера, че това, което мисля, чувствам и постъпвам е по Бога? — Ще изпееш тонът ФА в три октави, когато разрешаваш нещо от материален характер на физическия свят и като пееш, ако изпиташ едно приятно чувство под лъжичката и има хармония между мислите и чувствата, ти ще постъпиш право... След това ще изпееш тонът СОЛ в три октави, за въпроси, свързани с духовния свят и ще изпееш тона СИ в три октави, за въпроси, свързани с Божествения свят. (Тук Учителят даде още един метод, но не мога да го опиша, защото ми каза: "Давам го само на теб! ")
към текста >>

49. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество.
"Новото учение" "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." (Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П.
към текста >>

И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят.
От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността.
към текста >>

В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П.
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили."
към текста >>

Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното.
Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява. Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание.
към текста >>

Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят.
Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя.
към текста >>

В нашия свят противоречието е главен източник на познанието.
Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло.
към текста >>

Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса.
Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Затова Учителят П. Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъзнаем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъществим съзнателно общение с Първата Причина. Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, преодолявайки всички противоречия в нашето битие на ограничеността и необходимостта.
към текста >>

Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции
към текста >>

Астралният свят е вече почистен.
Следователно вече се намираме в епохата на "Сатия юга" (златната). Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания. За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена. Като цяло източните религиозно-философски концепции са актуални за своята епоха, методите им са съобразени с конкретните исторически задачи и с изискванията на дадения космически момент. Божественото учение е едно, но методите са различни! При търсенето на адекватни паралели между учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов и други теоретични схеми е задължително да бъдат отчетени основните възгледи и стремежи на модерния мистицизъм, както и общността от главни идеи и тенденции, обединяващи в едно цяло учението на йогите, теософията и съвременните окултни школи.
към текста >>

"материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др.
В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата.
към текста >>

(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух.
Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата. И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П.
към текста >>

апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта.
изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П.
към текста >>

Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>

Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят.
Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот.
към текста >>

50. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята.
Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>

Затова този свят е достъпен и за нас.
В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи:
към текста >>

От този свят изтича истинското, съществено знание.
В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса);
към текста >>

И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител).
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);
към текста >>

...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят."
"нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение - бел.
към текста >>

...Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос.
Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Същества. Разумният живот ражда слънчевата светлина. Светлината, която изпраща Слънцето, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. ...Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос. Някои от тях направляват Слънчевата система, другите - живота на някои планети, трети - отделните народи, четвърти - водите, пети - растителността в света, и т. н. Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества, които се грижат за тях и направляват живота им." в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество Според учението на П.
към текста >>

Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят.
Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества, които се грижат за тях и направляват живота им." в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."
към текста >>

Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота.
към текста >>

Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят.
...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
към текста >>

Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.). Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите.
към текста >>

Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов) Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове.
Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.
към текста >>

Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея.
В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота." б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения!
към текста >>

А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество.
Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили.
към текста >>

Новото учение проповядва установяването на хармонични взаимоотношения между разумните същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде Новата Култура на изгряващата VI раса.
В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жестоки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие. Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си към своята майка и кърмилница. Бог му възложи да я стопанисва разумно и да се грижи за нея (Бит. 1:28). Новото учение проповядва установяването на хармонични взаимоотношения между разумните същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде Новата Култура на изгряващата VI раса. Затова Учителят П. Дънов ни съветва: "Всички трябва да учат езика на природата и да видят какво пише тя. Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда.
към текста >>

Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната.
Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота." Най-тъмно е преди зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и страдание за първопроходците на новото. Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота." В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността.
към текста >>

51. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!
Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества.
към текста >>

Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя.
към текста >>

"Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов.
Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света. б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения. 4. Принципи на правдата и справедливостта Учителят П. Дънов осветлява изчерпателно и проникновено принципите на правдата и справедливостта. а) I принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества
към текста >>

то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека.
Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички - и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата." Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т. е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя П. Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква."
към текста >>

Има ли въобще правда на този свят?!?
Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване.
към текста >>

Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят.
Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие
към текста >>

По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ?
Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне." Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер.
към текста >>

Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер.
По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне." Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право?
към текста >>

Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата.
Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека.
към текста >>

Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда.
а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества.
към текста >>

За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда."
И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта.
към текста >>

Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите.
Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание. Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.
към текста >>

52. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА 1. Космология Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия.
към текста >>

Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен.
Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота.
към текста >>

Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия.
kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов.
към текста >>

Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция.
Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада.
към текста >>

Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата.
Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот.
към текста >>

Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот.
Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива. Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога.
към текста >>

Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове.
Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цикличност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността. В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип - за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Главната мисъл на Учителя П. Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на великия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на развитието, на обновата. Това е особено важен принцип.
към текста >>

Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог.
Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цикличност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността. В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип - за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Главната мисъл на Учителя П. Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на великия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на развитието, на обновата. Това е особено важен принцип. Той утвърждава движението.
към текста >>

Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си.
В нея живеят и разгръщат дейността си силите на Всемирното братство (Всемирната ложа), които са съединени в една духовна и невидима общност. Зад всяка проява на природната красота, хармония и живителност стоят именно тези велики Същества и всичко е плод на тяхната разумна, обновителна изява. В мълчанието на вечността работата на невидимите Същества, съ- зидателите на Всемирното ББ, придава на природата висока и неотменима стойност: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най- разумните същества, които можете да си представите, най- добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи" (Учителят П. Дънов). Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението). Природата няма минало, нито бъдеще - тя е винаги сега. Тя е неизменно млада, силна, хармонична.
към текста >>

Природата няма единствено материален начин на битийност.
Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението). Природата няма минало, нито бъдеще - тя е винаги сега. Тя е неизменно млада, силна, хармонична. Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо. Природата няма единствено материален начин на битийност. Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на духовно развитие. Това е резултат от еволюцията, която има характер на универсален принцип.
към текста >>

Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на духовно развитие.
Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо. Природата няма единствено материален начин на битийност. Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на духовно развитие. Това е резултат от еволюцията, която има характер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание. Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена мисъл, като Божествена Любов. Разбира се, тук няма никаква аналогия с концепциите на Г.
към текста >>

Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален.
"Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог. Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов.
към текста >>

Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог.
Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог. Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на Неговата Любов.
към текста >>

Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение.
Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално. Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управлявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за света.
към текста >>

Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ?
Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на благостта... Някои хора говорят за Бялото братство. Законът на Бялото братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане. Щом аз произнеса някоя присъда, това е човешко." Висшата справедливост в известна степен отнема свободата на човека. Нищо в природата не е напълно свободно. Това е израз на детерминизъм, но зад него лежи идеята за космическата Любов, за Божествената намеса в живота, за Волята на Твореца-Бог, която управлява природата по неведоми пътища. Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ? " - Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога. Търсенето на знанието е една твърде значима тема в учението на ББ, изложено пред българския народ от Учителя П. Дънов. "Природата е проявен Бог" - казва той. Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност.
към текста >>

Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален.
Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човешката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света.
към текста >>

Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия."
Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде - в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия." В Словото на Учителя П. Дънов единственият еквивалент, достоен да изрази цялостно Божията Същност, освен Любовта, е красотата: "Вечната красота - това е Бог. Бог е най-красивото Същество, Което можете да видите! " Най-кратката пътека за проникването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога? - Да почувстваш Любовта на Бога!
към текста >>

53. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен.
В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя.
към текста >>

Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя!
Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта.
към текста >>

Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>

Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо.
В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят.
Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества. Не бихме могли да разграничим първото от второто, тъй както не можем да поставим знак за категорично дистанциране между Твореца и творението. Обединяващото звено е Божията Премъдрост, изявена в Неговия величествен План за света, чийто изпълнители са именно посочените същества. В своята еволюция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници.
към текста >>

Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си.
В своята еволюция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници. За тяхната същност и роля във Вселената Учителят П. Дънов казва още и следното: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява." В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото.
към текста >>

Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят.
Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява." В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота.
към текста >>

И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението.
Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл.
към текста >>

Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят.
Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо.
към текста >>

Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл.
Най-подходящи за духовна работа са планините. Това е причината годишните събори на ББ в България да бъдат организирани на Рила. А докато Учителят е в плът, той и учениците му непрекъснато правят екскурзии - най-често до Витоша. Затова той подчертава: "Ония, които идват тук (сред природата - бел. К. З.), чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън. Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разумността в природата в малките работи прави чудни неща. Например, каква интелигентност с каква четка е работила върху крилата на пеперудата! Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство." Разумността на Живата Природа обуславя и пълното отсъствие на случайност. В това направление съществува сентенция, която гласи: "Случайността е закон, чието име не познаваме!
към текста >>

Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие.
В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек.
към текста >>

За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар.
към текста >>

3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят
...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
към текста >>

Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение.
И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П. Дънов: "Да се молиш, това значи да се самоопределиш в идеите си.
към текста >>

Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро.
5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат.
към текста >>

Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили.
На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието. И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава. Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви.
към текста >>

Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко.
И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава. Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния... 8) Взаимопомощта
към текста >>

За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния...
Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния... 8) Взаимопомощта Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие. Невидимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен.
към текста >>

Невидимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш.
Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния... 8) Взаимопомощта Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие. Невидимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен. И той винаги бива изпълнен. В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си.
към текста >>

"Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля."
Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П. Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др. 10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот "Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност.
към текста >>

"Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят.
В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор. 2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална.
към текста >>

Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
към текста >>

" От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях.
Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко! Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената. Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата. Те са израз на една Висша Разумност! " От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов.
към текста >>

Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа.
Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми.
към текста >>

В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят.
Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция.
към текста >>

Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.).
Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно.
към текста >>

След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат.
Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?!
към текста >>

Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят.
Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят на човешката воля. Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата." Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз". И в тази насока Майката-Природа би могла да му бъде отличен помощник. Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род към нея. Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота.
към текста >>

54. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят.
Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно.
към текста >>

Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
светия духовен Учител На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)." Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят.
към текста >>

Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове.
"Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява.
към текста >>

Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години.
От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г.
към текста >>

Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини.
Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество. Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е.
към текста >>

Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена.
Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество. Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
към текста >>

". Търси, откакто свят светува.
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа?
към текста >>

З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов).
", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат.
към текста >>

Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие.
Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
към текста >>

В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание".
Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване".
към текста >>

За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло.
Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф.
към текста >>

Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят."
Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния.
В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях."
към текста >>

В човешкия свят правото е на слабия.
Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П.
към текста >>

Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен.
Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот "Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух." "Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав."
към текста >>

Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята.
Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония.
към текста >>

На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.
към текста >>

За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло.
В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. ...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек!
към текста >>

Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата.
към текста >>

Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния.
Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма.
към текста >>

Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П.
Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна.
към текста >>

С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план.
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест.
към текста >>

55. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога.
И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
към текста >>

Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна).
2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
към текста >>

В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие!
към текста >>

Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.
А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.
Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух."
към текста >>

Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието.
към текста >>

Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът.
Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии.
към текста >>

И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят.
Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
към текста >>

А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа.
Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора.
към текста >>

Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П.
към текста >>

Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят.
Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е.
към текста >>

Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят.
Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал.
към текста >>

Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога.
Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П.
към текста >>

Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да засегнат невъзмутимия му вътрешен мир.
Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане" (Учителят П. Дънов). Навлизането в степента на Новораждането обуславя способността на окултния ученик да владее нисшите духове. Той се превръща в истински ученик на Христос, т. е. на Словото. Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да засегнат невъзмутимия му вътрешен мир. Той обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата. Новораждането носи със себе си и възникването на нови, свещени отношения с нови хора. За обикновените вече няма място в душата на новородения. Новите отношения не подлежат на прекратяване, а само на видоизменение.Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа. Така започва неговият нов живот.
към текста >>

Той разполага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена.
Той обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата. Новораждането носи със себе си и възникването на нови, свещени отношения с нови хора. За обикновените вече няма място в душата на новородения. Новите отношения не подлежат на прекратяване, а само на видоизменение.Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа. Така започва неговият нов живот. Той разполага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена. Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух. Според Словото на Учителя П. Дънов от петата степен на еволюцията нататък човек се намира вече в Царството Божие. 6) Посвещение Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека.
към текста >>

Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е.
Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода.
към текста >>

Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят.
Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва."
към текста >>

Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят.
Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята." 3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят. Иде нещо ново от Божествения свят. Скоро ще дойде. Промяната ще настъпи във всяко отношение: социално, икономическо, политическо, просветно. Великите хора са пратени от другия сват, за да ръководят хората. В Шестата раса на всеки човек ще се даде възможност да прояви своите способности.
към текста >>

Иде нещо ново от Божествения свят.
Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята." 3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят. Иде нещо ново от Божествения свят. Скоро ще дойде. Промяната ще настъпи във всяко отношение: социално, икономическо, политическо, просветно. Великите хора са пратени от другия сват, за да ръководят хората. В Шестата раса на всеки човек ще се даде възможност да прояви своите способности. Представители от Шестата раса има вече у разни народи.
към текста >>

И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов.
2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
към текста >>

Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме.
Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми. Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни.
към текста >>

Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза!
Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания. От вълната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва. Тази вълна втори път няма да дойде. Ще дойде друга вълна.
към текста >>

Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма.
Според Учителя П. Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна. Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно към целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената. Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма. Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност. Действието му в пределите на земното човечество, в настоящата епоха, бива разкрито от Учителя П. Дънов, както следва: "Сега иде една голяма вълна. Бих желал да бъдете готови, като дойде, да засегне не само вашето тяло, но да засегне сърцата ви, умовете ви и душите ви. Тя ще внесе една нова струя, ще внесе обновление.
към текста >>

Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят.
Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората.
към текста >>

Чрез тях човек ще разбере характера на новия свят, който иде!
И ако ги обработва, те произвеждат коренна промяна в човека. Който ги разбере, става велик човек. На всеки човек е възложено в света специална мисия. Коя е тя? Тя е именно следната: прилагане на тези мисли, чувства и постъпки, които му идат отвътре. Чрез тях човек ще разбере характера на новия свят, който иде! " Учението на ББ, в редакцията му, предадена на нашия народ от Учителя П. Дънов, има за главна задача в съвременната епоха да подготви човешкото съзнание за настъпващата Нова Култура. Успоредно с това разумните сили в Природата подготвят и външните условия за грандиозната Промяна. За навлизането на цялата Слънчева система в нова зона на Космоса, с различна вибрационна среда, значително по-благоприятна от настоящата, Учителят на ББ изтъква: "Сега почва възходящият път на Слънчевата система.
към текста >>

56. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта.
Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби.
към текста >>

Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание.
Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение.
към текста >>

Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят.
Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност.
към текста >>

Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят.
Мисъл Светлина Енергия Материя Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.
към текста >>

Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция.
Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.
към текста >>

Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното.
Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното. Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.
към текста >>

Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието.
Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие. III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота. Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите.
към текста >>

От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации.
Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации. Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията.
към текста >>

Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл.
(Учителят П. Дънов) I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят.
към текста >>

От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят.
От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират.
към текста >>

Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят.
Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията.
към текста >>

От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят.
Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие. Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос.
към текста >>

Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност.
Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура. Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата.
към текста >>

Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла.
Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура. Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.
към текста >>

Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества?
Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия.
към текста >>

Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята.
Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят
към текста >>

V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят
Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии. В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле. В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е.
към текста >>

Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят.
Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле. В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъз- нание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: "Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията." Нека сега разгледаме символиката на кръга, вписан в квадрат и разделен на четири равни сектора (вж. фиг. 1):
към текста >>

I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят;
Земя Въздух Вода Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата.
към текста >>

Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него.
Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание. На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали.
към текста >>

Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят.
" Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П.
към текста >>

Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения.
Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията.
към текста >>

Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция.
1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя! ") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на науч- ност на това твърдение. Да, всичко се движи и подлежи на промяна. Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца.
към текста >>

Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията.
По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието.
към текста >>

Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
към текста >>

Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят.
Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура.
към текста >>

Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят).
Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл).
към текста >>

Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят.
И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм". Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното.
към текста >>

Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия.
Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм". Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията?
към текста >>

Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас.
При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придобива мекота. Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм." "Целта на Паневритмията - тя може да даде големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители.
към текста >>

Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята." (Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не.
към текста >>

Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.).
(Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят."
към текста >>

Има преливане от един свят в друг.
Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят." Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човешкия род.
към текста >>

В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>

В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали.
Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога.
към текста >>

То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника.
към текста >>

Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят.
Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу.
към текста >>

Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия.
Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата.
към текста >>

1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен.
Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение. Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали: 1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен. 3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека. 4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса. Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл.
към текста >>

Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма.
Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място.
към текста >>

Те визират четирите свята на мировата еволюция.
Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята.
към текста >>

Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност).
И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора.
към текста >>

Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята.
Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове. Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им.
към текста >>

Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят.
Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
към текста >>

Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят.
Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата. Тя е център. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам." Не е без значение и с кои крайници започваме и завършваме паневритмичните упражнения. Тяхната роля в Паневритмията притежава определено енергийно значение. За него Учителят П.
към текста >>

Ако движите правилно краката, ще се справите добре с животинския свят.
При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата. Тя е център. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам." Не е без значение и с кои крайници започваме и завършваме паневритмичните упражнения. Тяхната роля в Паневритмията притежава определено енергийно значение. За него Учителят П. Дънов споделя: "Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата.
към текста >>

Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух.
И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената...
към текста >>

За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност.
Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство.
към текста >>

З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия.
(Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано.
към текста >>

57. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г.
Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
към текста >>

Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
З.) за онова време (А. Георгиева, "Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ "Св. Кл. Охридски" - София, 1989, с. 36). И като цяло, и в детайли БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против ББ. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м.
към текста >>

Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср.
Дънов в България: "Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество." Поражда се въпросът: наистина ли тази духовна общност е "противо- църковна" и следва ли да я третираме като секта, като "сектантско общество"? Нека се опитаме да отговорим на този двусъставен въпрос, като започнем от втората му част. Ако се възползваме отново от труда на двамата горепосочени автори (отдел II, "Секти в България", 45. Що е секта), като не пропуснем да отбележим огромните усилия, които са вложили те при написването му, и грамадния обхват на съдържанието му, ще бъдем в състояние да изведем една пълна и задълбочена дефиниция на понятието "секта" от православно християнско гледище. А именно: по своята същност сектата представлява религиозна общност от хора, която в определен момент от времето, под чуждо влияние, се е отделила от Христовата Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
към текста >>

С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките.
Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? " (курсивът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921). 2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства.
към текста >>

Единия наричаме материален.
2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма.
към текста >>

материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух".
Дънов и осветлен обстойно от А. Томов, в седем направления: 1. Разглеждане на Бога като "първопричината на всички неща", "единството на всички души". 2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твърденията на А. Томов). 3. "Битието не се изчерпва с т.нар. материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух". Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове". Неговото пълно проявление тепърва предстои. 4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия. 5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар.
към текста >>

Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове".
Томов, в седем направления: 1. Разглеждане на Бога като "първопричината на всички неща", "единството на всички души". 2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твърденията на А. Томов). 3. "Битието не се изчерпва с т.нар. материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух". Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове". Неговото пълно проявление тепърва предстои. 4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия. 5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности".
към текста >>

58. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

"В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната българска армия. 6. Относно брака, семейството и морала на страната. Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>

Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще.
Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит. 4 октомври 1937. Дънов " Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще. Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за Бога, света, живота, познанието и морала, но без да губят собствената си значимост. Създателят на учението твърди, че изхожда от една неизменна основа - християнството, влизайки по този въпрос в антагонистично противоречие с Църквата. Около идеите на Учителя П. Дънов се формира общност от идейни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" членове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личности с университетско образование, които се занимават активно с изложението, разпространението и доразвиването на учението.
към текста >>

Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни.
към текста >>

Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност.
132-134), представен под номер 37 в списъка от стоте българи, оказали с живота и дейността си най-забележително въздействие върху хода на родната история. Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската историческа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А. Пантев - бел.
към текста >>

59. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България!
Като истинско откровение звучат думите на друг бележит французин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята." През 1955 г. завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално радио е излъчено обширно предаване, посветено на него. Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България! " През 1974 г. в Англия излиза от печат авторитетната "Енциклопедия на необясненото" под редакцията на Ричард Кавендиш (издателство "Пенгуин"). В нея фигурира и името на Учителя П. Дънов, който е представен по следния начин: "Български пророк, който твърди, че е слязъл на Земята от "Алфеола, Звездата на звездите", за да проправи пътищата за идната "епоха на славянството".
към текста >>

На учениците си казва, че те са пратеници от един извисен духовен свят.
За тези благословени кътчета от майката-природа той казва: "Свещени неща е поставила там природата." Учителят на ББ в България се храни съвсем скромно. Няма слабост към богати, пищни трапези. Любимата му храна са плодовете. Изпитва радост при вида на едри, с правилна форма и красив външен вид плодове. На учениците си казва, че те са пратеници от един извисен духовен свят. Подчертава, че плодовете са проводници на благородни идеи, мисли и чувства, и предлага методи за използване на силите, съдържащи се в тях. Смята, че именно плодовете са идеалната храна за човека. За тях той свидетелства: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Учителят П. Дънов обича слънцето и всички моменти от деня, свързани с него.
към текста >>

Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети.
Той знае кога, на кого и как да дава. Материалните блага за него са само предметно средство, с чиято помощ предава ценни уроци на своите ученици. Като притежание или обект на стремеж те нямат никаква стойност за него. Той никога и за нищо не претендира, че е негово. Казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети. Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му. Разговорите с него протичат естествено, непринудено и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези.
към текста >>

Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ.
И най-голямата благодарност на човека заради живота е работата." Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш. В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота. Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното отношение към тях в сърцата на своите последователи. Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ.
към текста >>

Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята.
В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота. Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното отношение към тях в сърцата на своите последователи. Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства." Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи.
към текста >>

Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ.
Това не е външен процес. През него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. И в какво се изразява Любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към светлината и радостта, в които живее....Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия." На друго място допълва: "Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи.
към текста >>

Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора.
Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. . Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворяване на Царството Божие на Земята."
към текста >>

Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект.
За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие." Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на човека, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа.
към текста >>

"Странник съм на този свят.
Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието. Има една неизменна свещена дистанция, която никой не би могъл да преодолее. За всекиго нейният размер е различен. Така, макар и заобиколен винаги от свои последователи, Учителят на ББ в България остава самотник. Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно усещане за самота сред суетата на земната действителност: "Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе."
към текста >>

До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време."
Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тази страна, един чело- век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време." * * * За Учителя П.Дънов смисълът на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото. Това е единственият път към щастието във владенията на материята. Към такова духовно постижение той повежда и своите последователи. Ето как обосновава тази жизнена мотивация в Словото си: "Животът има смисъл, доколкото човек принася плод в Цялото.
към текста >>

Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват.
Ако произлиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принадлежи към някоя от висшите му йерархии. Някои изследователи свързват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източници Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездието Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост. Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина. Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов.
към текста >>

60. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше „Аз“.
към текста >>

Това са въпроси на невидимия свят.
Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос? А нужно ли е това? Освен познавателно значение този отговор крие ли и още неизследван потенциал на завоевание? Ето какво споделя по въпроса българският духовен Учител: „Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят – светът на Истината горе, – той ще разкрие отвътре Истината на човека.“ Същата онази Истина, която Бог е изтръгнал от сърцето Си и като неугасим факел от искряща светлина я поднася във всички епохи на Своите деца във Вселената. Истина, изтъкана от най-фините фибри на безсмъртието... Истина, която извайва от космически пламък свободния дух и в шеметен полет го отнася до самото лоно на Всевишния... 2. Качества и характеристики на духовния Учител: „Един Учител има в света!
към текста >>

Невидимият свят – светът на Истината горе, – той ще разкрие отвътре Истината на човека.“
А нужно ли е това? Освен познавателно значение този отговор крие ли и още неизследван потенциал на завоевание? Ето какво споделя по въпроса българският духовен Учител: „Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят – светът на Истината горе, – той ще разкрие отвътре Истината на човека.“ Същата онази Истина, която Бог е изтръгнал от сърцето Си и като неугасим факел от искряща светлина я поднася във всички епохи на Своите деца във Вселената. Истина, изтъкана от най-фините фибри на безсмъртието... Истина, която извайва от космически пламък свободния дух и в шеметен полет го отнася до самото лоно на Всевишния... 2. Качества и характеристики на духовния Учител: „Един Учител има в света! Един е Учителят, Който носи истинското знание.
към текста >>

Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос.
Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа. Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие“ (Учителят П. Дънов). Пътят на ученичеството не е единствен. И Учителите също продължават да се учат.
към текста >>

Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране.
Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото ў (курсивът мой – К.З.). Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Дейността му по обхват далеч надхвърля мащабите на физическия свят.
Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност. Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. Като на длан вижда до дъното всичко, което е преживяло, преживява и ще преживее това същество. Великият Учител, освен всичко останало, е и мощен кармичен катализатор. Само един негов жест или поглед е достатъчен да ускори или забави събитията. Дейността му по обхват далеч надхвърля мащабите на физическия свят. При наличието на непрекъснатост на съзнанието той работи неуморно и на менталното (умственото) поле, където коригира непрестанно деформациите, извършени от адептите на Черната ложа. Негова грижа и обект на постоянен надзор не е само народът, сред който е въплътен. Той бди постоянно над всички нации, раси и цивилизацията като цяло. Той обладава в пълнота абсолютната Истина, тя пронизва всяка клетка от същността му. Човекът, роб на греха, представлява троичност от материя (материалност), погрешки и вериги.
към текста >>

Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма.
Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
към текста >>

Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт.
За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.). Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека (курсивът мой – К.З.). Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението.
към текста >>

Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум.
Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов). Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в Божия Дух. Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение.
към текста >>

Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“
Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов). Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в Божия Дух. Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване.
към текста >>

И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост.
Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му. И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара.
към текста >>

Той е дошъл в този свят заради шепата избраници, които го разбират и са готови да го следват.
“ Опитайте я. Ако е хубава, приемете я. За нас не е важно да се обръщат хората, а да се опита храната.“ Автентичният духовен Учител остава неизменно недосегаем за неразбирането и отрицанието на света. Дори и лавина от охулване да се изсипе върху него, той остава невъзмутим и непоклатим като скала. Той е дошъл в този свят заради шепата избраници, които го разбират и са готови да го следват. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: „Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора.
към текста >>

Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на Божия Дух) и на Школата на Христос.
Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа.“ Темата е твърде обширна, за да бъде разисквана в пълнота в рамките на изложение като настоящото, но сме длъжни да отбележим, че вселяването е основен метод в дейността на Всемирното Бяло братство при изпълнение на задачите му в материалната действителност. Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на Божия Дух) и на Школата на Христос. За последното черпим доказателства и от три други негови изявления: „Христос казва: „Говори! “ И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам.
към текста >>

Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от Бога в нашия свят.
И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам. Бог ми казва да посетя някого, да повдигна някого.“ И още: „Аз познавам ли Христа или не? Не само че Го познавам, но живея с Него и се разговарям с Него всеки ден! “ И най-краткото и категорично: „Аз и Христос сме едно! “ (казано през 1912 г.; курсивът мой – К.З.). Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от Бога в нашия свят. Разбира се, не става дума за тур на овации, а за извънредно отговорна мисия, съпроводена с най-сурови изпитания: „Бог знае защо съм дошъл на света. Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“
към текста >>

Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят.
За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П. Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка. Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам.
към текста >>

Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям.
Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П. Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка. Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става.
към текста >>

1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди.
Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България. Както е известно, това става през 1922 г. Подобно събитие без съмнение полага началото на развитие, отправено към бъдещето. Днешните последователи на българския духовен Учител – белите братя и сестри у нас и навред по света – има върху какво да се замислят, анализирайки тенденциите и акцентите на нашето време през призмата на идеите, заложени от техния Учител при създаването на неговата Школа: „По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три: 1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди. 2. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате?
към текста >>

Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате.
Днешните последователи на българския духовен Учител – белите братя и сестри у нас и навред по света – има върху какво да се замислят, анализирайки тенденциите и акцентите на нашето време през призмата на идеите, заложени от техния Учител при създаването на неговата Школа: „По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три: 1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди. 2. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате? Идеите на Новата Култура, идеите на Шестата раса. А къде ще намерите тези идеи? Те са изложени в беседите и лекциите. Беседите и лекциите съдържат идеите на Шестата раса (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

61. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер.
Така говори законът на справедливостта.“ Очевидна е необходимостта от прилагането на този принцип в сферата на разпределението на материалните блага. И то не само сред хората – в човешкото общество, но и между хората, от една страна, и всички останали живи същества, населяващи планетата Земя, от друга страна. Духовното познание, до което имаме достъп в нашата епоха, ни учи, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VI коренна раса сред цялата планетарна човешка общност. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя на Бялото братство у нас по следния начин: „Аз ям и казвам: „Слава Богу.“ Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право?
към текста >>

Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план.
Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които биват предоставяни по равно за всички. * * * Всичко изнесено дотук навярно изглежда като една хипотетична мисловна конструкция без реални шансове за осъществяване. Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план. Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката? “ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства.
към текста >>

62. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.
В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител.
към текста >>

Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“
Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност.
към текста >>

Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения.
С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои.
към текста >>

Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар.
към текста >>

При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива.
Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот.
към текста >>

Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“).
Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности.
към текста >>

В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения.
Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота.
към текста >>

Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа.
Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П.
към текста >>

Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия.
Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
към текста >>

Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата).
И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
към текста >>

Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов.
към текста >>

Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов).
Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў. Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност.
към текста >>

Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят.
Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата.
към текста >>

Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят.
Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“).
към текста >>

Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога.
към текста >>

Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото.
За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.
към текста >>

Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената.
Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.). Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената. В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи.
към текста >>

Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят.
Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи. Всички тези души могат да се разпръснат и да живеят в целия Космос. Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят. Представителите на последните две сфери от Битието се появяват сред нас като духовни Учители от различен ранг и с различна по мащаби мисия. Своя мисия има и всяка душа на „простосмъртен“ човек. Дали ще използваме това понятие, или пък „предназначение“, „кармична програма“ и пр. е все едно. Става дума за едно и също – това, което душата следва да изпълни по време на своя земен живот в съответствие с Божия план за нея.
към текста >>

Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял.
Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил.
към текста >>

То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот.
Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
към текста >>

Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля.
Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата.
към текста >>

Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят!
Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им. Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това е невъзможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов). Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят! “ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества.
към текста >>

Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа!
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П. Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа! “
към текста >>

63. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят.
Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа.
към текста >>

Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината.
Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така: Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини.
към текста >>

Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят.
Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува.
към текста >>

Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“.
2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
към текста >>

Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува.
Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
към текста >>

Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“
Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
към текста >>

Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност.
В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“
към текста >>

Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П.
към текста >>

Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята.
Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
към текста >>

В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува.
Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
към текста >>

По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план.
Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П. Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип. Общуването между партньорите протича пълноценно на всички равнища, във всички измерения. То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето.
към текста >>

Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“
Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят.
към текста >>

Навлизането в разумния свят (Учителят П.
Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар.
към текста >>

2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят.
Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“
към текста >>

ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина.
към текста >>

Каква е ролята на „звездите“ по отношение на контакта между земната действителност и невидимия свят?
Така гласи един от най-важните догмати на християнското богословие. Твърде различно звучи езотеричното становище по въпроса, формулирано от Учителя П. Дънов: „... Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората (курсивът мой – К.З.). Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди“.“ Имало ли е в историята пример за подобни „човеци със „звезди“, за които споменава българският Мъдрец? Каква е ролята на „звездите“ по отношение на контакта между земната действителност и невидимия свят? Нека отново се доверим на твърдението на същия източник: „Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди“. Това са ония „огнени езици“, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби. От този благословен миг нататък за ученика по духовния Път вече няма връщане назад!
към текста >>

Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби.
Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди“.“ Имало ли е в историята пример за подобни „човеци със „звезди“, за които споменава българският Мъдрец? Каква е ролята на „звездите“ по отношение на контакта между земната действителност и невидимия свят? Нека отново се доверим на твърдението на същия източник: „Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди“. Това са ония „огнени езици“, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби. От този благословен миг нататък за ученика по духовния Път вече няма връщане назад! Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно.
към текста >>

Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас.
С една реч, всичко е светлина (курсивът мой – К.З.). От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление. И доколкото наличието на вътрешна светлина е предопределящо и за изявата на външната, то култивирането на добродетели и тяхното отстояване в социалната среда се явява от решаващо значение за степента на „осветеност“ на земното ни битие. Затова и напълно справедливо звучат следните размисли на Учителя П. Дънов: „Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“ Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога.
към текста >>

Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П.
Дънов излага тази абстрактна конструкция на личностното духовно самоосъществяване: „... Първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“ На друго място в Словото си Учителят на ББ предлага още една подобна градация, конструирана от четири елемента: разумност – музика – светлина - мисъл. Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П. Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“ 5. Енергията – кондензирана светлина: Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия.
към текста >>

Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина.
към текста >>

Това е единственият реален свят.
За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота.
към текста >>

към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината!
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина. Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин.
към текста >>

Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност.
След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“. И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа? “ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“ Удивително е разкритието на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност. В тази насока сякаш от само себе си се налага изводът, че ако те прекратяха дори само за миг потока на живителна светлина, то това би било гибелно за цялата физическа вселена: „Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали през Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали.
към текста >>

И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?
И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“ Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е.
към текста >>

Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят.
– Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“ Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпущат светлина.“ Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души.
към текста >>

Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“
Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпущат светлина.“ Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават.
към текста >>

За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание.
Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система.
към текста >>

64. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят.
Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели. Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога.
към текста >>

Молитвата е пътека от един свят към друг.
В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога!
към текста >>

Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия.
Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора.
към текста >>

Целият свят трябва да изчезне пред очите му.
В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така.
към текста >>

Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов).
Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

А за да го спазваме, е нужно – както се изразява Учителят на ББ – да научим езика на небето: „Когато човек се моли, от невидимия свят ще го научат на езика на небето.
Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отидат при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си, но ако си нечист, първо ще се измиеш, изчистиш, ще забравиш дълговете, жена, деца, сиромашия, ще оставиш всичко настрана – че този бил такъв-онакъв, всичко настрана. Чисто, просто, ясно ще Му кажеш всичко, като на Баща.“ Изглежда съвсем елементарно като изискване, но нека си дадем сметка дали го спазваме и доколко. А за да го спазваме, е нужно – както се изразява Учителят на ББ – да научим езика на небето: „Когато човек се моли, от невидимия свят ще го научат на езика на небето. Като научиш езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако на вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето.“ На друго място в своето Слово той добавя ценни допълнения към тази теза, обогатявайки я с твърдението, че молитвеният устрем на човека изисква ангажирането на целия му духовен капацитет, при това концентриран в една посока: „Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
към текста >>

Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят.
Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото.
към текста >>

Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си.
Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето.
към текста >>

Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят.
Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път.
към текста >>

Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах.
Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“
към текста >>

Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно.
Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“ Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо.
към текста >>

И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов.
„Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

65. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума.
Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество. С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума. Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем?
към текста >>

“, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор.
Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество. С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума. Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство.
към текста >>

– Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз.
Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители: Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления: а) въплъщението: За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П.
към текста >>

За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят.
3. Жертвата на окултния ученик: Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: а) вътрешна: Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят.
към текста >>

В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят.
За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: „Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.“ В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. А върхът на жертвоготовността бива разпознат по величината на придобитата и раздадена от окултния ученик Божествена Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Въоръжен с огъня на Любовта и факела на Мъдростта, ученикът достига заветната цел на поредицата въплъщения в материалния свят – тоталната свобода в Духа.
По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: „Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява. Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро. Въоръжен с огъня на Любовта и факела на Мъдростта, ученикът достига заветната цел на поредицата въплъщения в материалния свят – тоталната свобода в Духа. А това е свободата да твориш не просто в сянката на Бога, а заедно с Него! Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да твърди: „Ученикът, който жертва, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! “
към текста >>

В самия му край, в подножието на жадувания връх на съвършенството той отправя духовния си взор нагоре, към незалязващата синева на Божествения свят, и осъзнал дълбоко в себе си какво е сторил Бог, за да му помогне да стигне дотук, от цялото си сърце възжелава да извърши ответен жест на благодарност и синовна признателност.
“ Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че „Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си“ (Учителят П. Дънов). На друго място в Словото си Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция за естеството и насочеността на духовната жертва: „Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.“ И така, без страх и съмнение окултният ученик извървява дългия и нелек път на своето самоосъществяване. В самия му край, в подножието на жадувания връх на съвършенството той отправя духовния си взор нагоре, към незалязващата синева на Божествения свят, и осъзнал дълбоко в себе си какво е сторил Бог, за да му помогне да стигне дотук, от цялото си сърце възжелава да извърши ответен жест на благодарност и синовна признателност. Ученикът е съзрял за великата саможертва пред портите на вечния живот. Учителят П. Дънов изразява този съдбоносен момент от неговата духовна еволюция с неповторима яснота и поетичност: „Казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“ (Йоан 3:16 – б.К.З.). И ти кажи: „Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Кажете ли тъй, всичко ще дойде.“ От този светъл миг нататък жертвата на ученика е факт, който никой не е в състояние да заличи от аналите на вселенската памет.
към текста >>

66. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Материалистът е убеден, че познатият му свят изчерпва всичко и след смъртта той пропада в нищото.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Всеки човек вярва в нещо, всеки живее с някакъв идеал. Материалистът е убеден, че познатият му свят изчерпва всичко и след смъртта той пропада в нищото. Идеалистът, обратно, смята, че съзнанието предшества битието, че материята е сътворена от Духа и човекът притежава безсмъртна частица от своя Създател. Религиозният човек вярва в Бога и в неговия премъдър Промисъл. Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в клетката на собствените си ограничени схващания. Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е.
към текста >>

“ – възкликва класикът на българската литература Алеко Константинов (1863-1897), отишъл си от този свят едва на 34 години, в разцвета на творческите си сили.
И всеки го следва по свой собствен, неповторим начин. Дори и този, който не се замисля за идеала на своето земно съществуване, има такъв, макар и неосъзнат. Даже и намразилият живота го има – безразличието. Всеки от нас живее със своя идеал – нисък, среден или висок, нищожен или възвишен. „Разни хора – разни идеали! “ – възкликва класикът на българската литература Алеко Константинов (1863-1897), отишъл си от този свят едва на 34 години, в разцвета на творческите си сили. Кратък, ала наситен със смисъл живот, изживян според един висок идеал. Да търсиш смисъла на живота, означава да се стремиш към откриването на онзи висок идеал, който да го изпълни със съдържание. Пътят към твоя идеал е път на твоето самоосъществяване. В този свят и във всеки друг сред неизбродимата панорама на Битието. Идеалистът не е човек, „отнесен от вихъра“ (според присмехулната оценка на „здравомислещите“ хора, които не виждат по-далече от носа си, сиреч от личния си интерес).
към текста >>

В този свят и във всеки друг сред неизбродимата панорама на Битието.
„Разни хора – разни идеали! “ – възкликва класикът на българската литература Алеко Константинов (1863-1897), отишъл си от този свят едва на 34 години, в разцвета на творческите си сили. Кратък, ала наситен със смисъл живот, изживян според един висок идеал. Да търсиш смисъла на живота, означава да се стремиш към откриването на онзи висок идеал, който да го изпълни със съдържание. Пътят към твоя идеал е път на твоето самоосъществяване. В този свят и във всеки друг сред неизбродимата панорама на Битието. Идеалистът не е човек, „отнесен от вихъра“ (според присмехулната оценка на „здравомислещите“ хора, които не виждат по-далече от носа си, сиреч от личния си интерес). Той се е отказал от преходното, за да дири и да постигне вечното. Човекът без идеали, който живее ден за ден, никога не ще узнае цената на мига. Истински в мига живее само онзи, който е осмислил житейския си път чрез един висок идеал. Високият идеал не е предмет на публични декларации и биене в гърдите.
към текста >>

Това именно има пред вид Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) с думите си: „Целият свят около нас – това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да разрешим.
Високият идеал, когато се превърне в начин на живот, фокусира всичките ти мисли, чувства и дела в един непобедим, всепроникващ лъч на просветленото и неустоимо мощно съзнание. Ти се превръщаш в съработник на Бога, т.е. в Сътворец наред с Него навред във Вселената. Целият ни земен живот е предметно обучение. С каквото и да се заемем, каквото и да вършим, ако образец ни бъде Божественото съвършенство, рано или късно ще постигнем поставената цел. Това именно има пред вид Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) с думите си: „Целият свят около нас – това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да разрешим. В каквото и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа.“ Житейските задачи биват по-лесни и по-трудни, ала всички те водят към научаването на безценни уроци за душата. Човекът с висок идеал полага всички необходими старания да решава задачите по възможно най-добрия, най-правилния начин. Така и научените от него уроци оставят завинаги своя златен отпечатък в безсмъртната му същност. Всички материални притежания са преходни. Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите.
към текста >>

Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите.
Това именно има пред вид Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) с думите си: „Целият свят около нас – това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да разрешим. В каквото и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа.“ Житейските задачи биват по-лесни и по-трудни, ала всички те водят към научаването на безценни уроци за душата. Човекът с висок идеал полага всички необходими старания да решава задачите по възможно най-добрия, най-правилния начин. Така и научените от него уроци оставят завинаги своя златен отпечатък в безсмъртната му същност. Всички материални притежания са преходни. Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите. Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от твоята непреходна природа. Пробуденият човек възприема своя висок идеал като нещо свещено, недосегаемо за бурите на материалната действителност, за сквернотата и пошлостта на сивия поток на делника. Във всички ситуации от живота той държи запален в съзнанието си факела на своя възвишен душевен стремеж. Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате.
към текста >>

Реализираният висок идеал означава пълна хармония на всички равнища на неговото съществуване: „Красивият човек живее в един идеален свят, в който няма никакви смущения.
Култивирането на второто е стъпало към постигането на първото. Ако любовта не е освободена от товара на личните интереси, тя гравитира към земното, към сковаващия студ на гъстата материя. Високият идеал извайва у своя притежател и вътрешна, и външна красота. В живота на този човек звучи безспирно прекрасната музика на Божествените сфери. Никакви външни фактори на средата не са в състояние да нарушат вътрешния му мир. Реализираният висок идеал означава пълна хармония на всички равнища на неговото съществуване: „Красивият човек живее в един идеален свят, в който няма никакви смущения. За да бъдеш красив, в твоя свят трябва да има музика. Музиката е проява на ума във външния свят. Красота и музика – това е идеалният път“ (Учителят П. Дънов). Самият живот на реализираната в Бога личност може да бъде сравнен с музика. Всички негови мисли, чувства и действия, всичките му изяви са в пълен унисон с космическите закони, с волята на Единствения.
към текста >>

За да бъдеш красив, в твоя свят трябва да има музика.
Ако любовта не е освободена от товара на личните интереси, тя гравитира към земното, към сковаващия студ на гъстата материя. Високият идеал извайва у своя притежател и вътрешна, и външна красота. В живота на този човек звучи безспирно прекрасната музика на Божествените сфери. Никакви външни фактори на средата не са в състояние да нарушат вътрешния му мир. Реализираният висок идеал означава пълна хармония на всички равнища на неговото съществуване: „Красивият човек живее в един идеален свят, в който няма никакви смущения. За да бъдеш красив, в твоя свят трябва да има музика. Музиката е проява на ума във външния свят. Красота и музика – това е идеалният път“ (Учителят П. Дънов). Самият живот на реализираната в Бога личност може да бъде сравнен с музика. Всички негови мисли, чувства и действия, всичките му изяви са в пълен унисон с космическите закони, с волята на Единствения. Той е преодолял висота, от която се открива възхитителната панорама на Божието творение в неговата изначална хармония и взаимосвързаност.
към текста >>

Музиката е проява на ума във външния свят.
Високият идеал извайва у своя притежател и вътрешна, и външна красота. В живота на този човек звучи безспирно прекрасната музика на Божествените сфери. Никакви външни фактори на средата не са в състояние да нарушат вътрешния му мир. Реализираният висок идеал означава пълна хармония на всички равнища на неговото съществуване: „Красивият човек живее в един идеален свят, в който няма никакви смущения. За да бъдеш красив, в твоя свят трябва да има музика. Музиката е проява на ума във външния свят. Красота и музика – това е идеалният път“ (Учителят П. Дънов). Самият живот на реализираната в Бога личност може да бъде сравнен с музика. Всички негови мисли, чувства и действия, всичките му изяви са в пълен унисон с космическите закони, с волята на Единствения. Той е преодолял висота, от която се открива възхитителната панорама на Божието творение в неговата изначална хармония и взаимосвързаност. Дори и най-внушителната гледка на нашата малка планета не би могла да конкурира очарованието и потресаващото въздействие на този звезден поглед върху въплътената във форма идея на Създателя.
към текста >>

Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя.
На друго място в Словото си Учителят на Бялото братство в България предлага един хипотетичен диалог между духовния наставник и негов ученик. Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец. Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя. Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа. Високият идеал изисква от онзи, който се стреми да го следва, развиването на комплекс от добродетели. Те са букет от най-прелестните духовни цветя, които красят неговата душа. Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения.
към текста >>

Високият идеал не е от този свят.
Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен. Високият идеал е един от най-важните жалони по него. А неизменна движеща сила е стремежът към съвършенство. Високият идеал не е от този свят. Той идва при нас от царството на Духа. Премяната му е нежно-прозрачна, невидима за неподготвени очи. Лек като вятъра, бърз като стрела, сияен като утринна звезда, високият идеал подава ръка на пробуждащата се душа и я повежда към чертозите на нейното единение с Вечно Съществуващия (ср. Изх. 3:14). Мъдрецът знае, че именно той е най-добрият, най-верният, най-усърдният водач.
към текста >>

Във владенията на относителността – нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност.
Изх. 3:14). Мъдрецът знае, че именно той е най-добрият, най-верният, най-усърдният водач. Човекът на високия идеал надмогва всички изкушения и съблазни по пътя си в живота. Те нямат власт над него. Той е устремен към една осъзната и дълбоко осмислена цел. Във владенията на относителността – нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност. В своето развитие той рано или късно достига етапа, когато никоя тайна на Битието не може да остане скрита за него. Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание. Така става достоен жител на Небесното Царство. Ала и то не е последната спирка по неговия вечен Път. Неговият полет продължава в безкрайността.
към текста >>

67. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Ако макар и само за миг можехме да надникнем в Божествения свят казва Учителя ще се изумим от неговата красота.
Всяко ниво на духовна практика поставя особени изисквания и проблеми. Трудностите идват по един естествен начин, за да придобием нови опитности и нови знания. Те ни правят чувствителни по отношение на някои от нашите слабости. В стремежа си да ги преодолеем, ние трябва да ги осъзнаем. Това ще ни помогне да избегнем евентуалните опасности, които могат да произлезат от тях. Ако макар и само за миг можехме да надникнем в Божествения свят казва Учителя ще се изумим от неговата красота. Знанията, които получаваме чрез словото и светлината, с която то ни озарява, пораждат копнежи по един по-добър свят на щастие и благоденствие. Дори само интуитивно ако схванем близостта на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там. Ако Бог не бе вложил в нас всичките възможности за развитие и успех, тогава това желание може би щеше да е оправдано. Но чрез делата си Той се проявява в нас, а всичките му чудни творения свидетелстват за неговото близко присъствие. Ако го търсим в далечни въображаеми светове, у нас ще се яви желанието да избягаме от обикновения живот и от всички проблеми, свързани с него.
към текста >>

Знанията, които получаваме чрез словото и светлината, с която то ни озарява, пораждат копнежи по един по-добър свят на щастие и благоденствие.
Трудностите идват по един естествен начин, за да придобием нови опитности и нови знания. Те ни правят чувствителни по отношение на някои от нашите слабости. В стремежа си да ги преодолеем, ние трябва да ги осъзнаем. Това ще ни помогне да избегнем евентуалните опасности, които могат да произлезат от тях. Ако макар и само за миг можехме да надникнем в Божествения свят казва Учителя ще се изумим от неговата красота. Знанията, които получаваме чрез словото и светлината, с която то ни озарява, пораждат копнежи по един по-добър свят на щастие и благоденствие. Дори само интуитивно ако схванем близостта на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там. Ако Бог не бе вложил в нас всичките възможности за развитие и успех, тогава това желание може би щеше да е оправдано. Но чрез делата си Той се проявява в нас, а всичките му чудни творения свидетелстват за неговото близко присъствие. Ако го търсим в далечни въображаеми светове, у нас ще се яви желанието да избягаме от обикновения живот и от всички проблеми, свързани с него. На това изкушение са изложени много от религиозните хора.
към текста >>

Дори само интуитивно ако схванем близостта на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там.
Те ни правят чувствителни по отношение на някои от нашите слабости. В стремежа си да ги преодолеем, ние трябва да ги осъзнаем. Това ще ни помогне да избегнем евентуалните опасности, които могат да произлезат от тях. Ако макар и само за миг можехме да надникнем в Божествения свят казва Учителя ще се изумим от неговата красота. Знанията, които получаваме чрез словото и светлината, с която то ни озарява, пораждат копнежи по един по-добър свят на щастие и благоденствие. Дори само интуитивно ако схванем близостта на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там. Ако Бог не бе вложил в нас всичките възможности за развитие и успех, тогава това желание може би щеше да е оправдано. Но чрез делата си Той се проявява в нас, а всичките му чудни творения свидетелстват за неговото близко присъствие. Ако го търсим в далечни въображаеми светове, у нас ще се яви желанието да избягаме от обикновения живот и от всички проблеми, свързани с него. На това изкушение са изложени много от религиозните хора. Във връзка с това и поради предразположението им да се отдадат изключително на духовни занимания, обикновено те работят по-малко от онези, които отхвърлят реалностите на Божествения свят.
към текста >>

Във връзка с това и поради предразположението им да се отдадат изключително на духовни занимания, обикновено те работят по-малко от онези, които отхвърлят реалностите на Божествения свят.
Дори само интуитивно ако схванем близостта на този свят, у нас може да се яви желанието по-скоро да се озовем в него и завинаги да останем там. Ако Бог не бе вложил в нас всичките възможности за развитие и успех, тогава това желание може би щеше да е оправдано. Но чрез делата си Той се проявява в нас, а всичките му чудни творения свидетелстват за неговото близко присъствие. Ако го търсим в далечни въображаеми светове, у нас ще се яви желанието да избягаме от обикновения живот и от всички проблеми, свързани с него. На това изкушение са изложени много от религиозните хора. Във връзка с това и поради предразположението им да се отдадат изключително на духовни занимания, обикновено те работят по-малко от онези, които отхвърлят реалностите на Божествения свят. Учителя казва: „Днес хората не се нуждаят толкова много от материални блага. Блага има много. Но спънката е в липсата на разположение и на желание да помагате. Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят Волята Божия на Земята.
към текста >>

на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други.
Пазете се от мисълта да станете проповедници с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща! Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари! На физическия, т. е. на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов." Каквато и работа да извършваме в живота, за всяка дейност, ние трябва да имаме една духовна идея. Една възвишена идея при извършване на каквато и да е физическа работа ще ни помогне да превърнем физическото усилие в духовно.
към текста >>

В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят.
„Всъщност всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? " Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен. В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят." В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено.
към текста >>

Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят.
" Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен. В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят." В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог.
към текста >>

Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят."
Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен. В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят." В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тази постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това.
към текста >>

В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено.
В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят." В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тази постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз тя струва повече от всичкото злато на света.
към текста >>

Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия.
служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят." В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата... Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тази постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз тя струва повече от всичкото злато на света. Тя не може да се продава." „Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава.
към текста >>

При новото разбиране за труда, което е една универсална идея, индивидът знае, че любовта към ближния, заедно с работата за общото благо, са най-верният път за постигане на материален и духовен просперитет.
Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогава ти няма да чувстваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувстваш окрилен. Това показва, че работиш в по-ниско поле, че не си още в свободата." Злоупотребите, които се допускат в някои духовни общности, се дължат на това, че те се ръководят от старите разбирания за труда, където всеки работи за себе си, в най-добрия случай за семейството си. Духовната работа е един безкористен вътрешен процес, протичащ по законите на свободата. Когато духовната практика се администрира от превилигировани ръководители, които считат труда за унизителен, те поставят на преден план не духовните закони и принципи, а материални и лични интереси. При новото разбиране за труда, което е една универсална идея, индивидът знае, че любовта към ближния, заедно с работата за общото благо, са най-верният път за постигане на материален и духовен просперитет. Тази съществена страна от философията на Божественото Учение Учителя обяснява по следния начин: „ Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може да се схване и разбере той като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени, не да се изучава само индивидуалния живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползува от нейните животворни лъчи.
към текста >>

Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.
Когато духовната практика се администрира от превилигировани ръководители, които считат труда за унизителен, те поставят на преден план не духовните закони и принципи, а материални и лични интереси. При новото разбиране за труда, което е една универсална идея, индивидът знае, че любовта към ближния, заедно с работата за общото благо, са най-верният път за постигане на материален и духовен просперитет. Тази съществена страна от философията на Божественото Учение Учителя обяснява по следния начин: „ Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може да се схване и разбере той като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени, не да се изучава само индивидуалния живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползува от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбието." „Най-първо хората трябва да изменят посоката на своята мисъл. У всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, че трябва да желаят доброто на другите хора тъй, както го желаят за себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл.
към текста >>

68. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

КНИГА ПЪРВА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР (НОВА АСТРОЛОГИЯ ИЛИ СААБЕИЗЪМ) ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ „Истината е висок връх, до който се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия.
КНИГА ПЪРВА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР (НОВА АСТРОЛОГИЯ ИЛИ СААБЕИЗЪМ) ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ „Истината е висок връх, до който се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия. ” Истината и всичко онова, което ни заобикаля, е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което се е изисквало труд, усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали, че човек е мързеливо същество и Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига на първо време задоволяването на своите насъщни нужди. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения. В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава.
към текста >>

Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят.
За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения. В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава. А това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познанието на света, в който той живее; а това е улеснило все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с която човекът се е сблъскал, е самият човек. Загадката „Ч О В Е К“ в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото общество около него то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече животът му - това е съвсем неясно както за родителите му, така и за околната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока.
към текста >>

Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото си, където се намират.
Широкото и не много високо чело с големи очи говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт нетърпимост към всичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни и говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност. Ето какво още е писано за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух“. Хората от тази Първа раса са имали познания за всичко, което съществува в света: „Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж и наблюдават всичко - небесния свод и вътрешността на Земята. Те виждат нещата, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото си, където се намират. Велика е тяхната мъдрост.“ В областта на познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които учудват и изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в сегашните времена. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-новите и точни измерения е равно на 365,242198 денонощия. В оставените сведения от тях, запазени от маите, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни, ще намерим, че продължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със 78 милионни части от денонощието. Това обаче не трябва да се приеме за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето.
към текста >>

Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности.
Той се приема като един безупречен образец от гледище на астрономията и математиката - астрономическа обсерватория, приета като осмо чудо на света. В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила.
към текста >>

Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят.
В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда.
към текста >>

Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят.
Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила.
към текста >>

Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология.
Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията.
към текста >>

Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата теория, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас.
Явно е, че пред нас са налице знания, мъдрост и възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силните и слаби ядрени сили), не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашият век бяха открити т.нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си огромна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата теория, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас. С този свят, с неговото разгадаване са се заели най-изтъкнати умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: „Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и досега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбира, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот.“ Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитие на човешкия мозък. Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мегакосмоса, света на небесните образувания, - и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурн. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове.
към текста >>

С този свят, с неговото разгадаване са се заели най-изтъкнати умове на човешкия род.
И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силните и слаби ядрени сили), не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашият век бяха открити т.нар. елементарни частици, които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, и носят със себе си огромна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) - свят, за който е създадена квантовата теория, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни и неразбрани все още за нас. С този свят, с неговото разгадаване са се заели най-изтъкнати умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: „Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и досега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбира, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот.“ Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитие на човешкия мозък. Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мегакосмоса, света на небесните образувания, - и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурн. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове. Тези пръстени, наблюдавани вече 300 години от астрономите, по необясними за тях причини не са претърпели никаква промяна.
към текста >>

Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви.
Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Бояй, германският - Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия - т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този Силов Океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, едно непрекъснато обновление. Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал :“Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата.“ Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещо полезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие.
към текста >>

Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят.
Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този Силов Океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, едно непрекъснато обновление. Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал :“Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата.“ Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещо полезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този Океан, което създава подтика към творчество. Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите светове като несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията. Такова отричане е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове. А трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват.
към текста >>

Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите светове като несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията.
Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал :“Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата.“ Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещо полезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този Океан, което създава подтика към творчество. Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите светове като несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията. Такова отричане е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове. А трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене ще ни въведе в нови светове, ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво приемливо научно обяснение може да се даде на Астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, където частичките се намират в пълен безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - кристалите.
към текста >>

Това е анатомията на този свят, която е първият етап към науката за Звездния мир.
При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка се намират в пълен безпорядък, а при втория - в пълен кристален порядък. Тук е налице аналогия с минералното вещество: в първия случай - аморфно, а във втория - кристално. Този кристален строеж на невроните в мозъка при нормалния човек му е давал възможността, благодарение на далеч по-съвършеното вещество, което те имат, да може да приема силовите течения от небесните образувания, предимно от Слънцето, Луната, Планетите и донякъде от Зодиакалните съзвездия. Науката за Звездния мир се дели на два дяла: астрономия и Астрология. Астрономията е наука, която се занимава с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните образувания могат да ни дадат. Това е анатомията на този свят, която е първият етап към науката за Звездния мир. Астрологията е науката, която изучава силовите течения, които изхождат от всички тела по Небесната сфера. Въздействието, което тези силови течения оказват върху живота, е физиологията на Небесните образувания. Думата Астрология е сложна и е съставена от думичките „Астра“ и „Логос“. Астра значи звезда, а логос - говор, което общо ще рече - говор на звездите. Има ли наистина силови течения, които да изтичат от елементите, предметите, а също и от Небесните образувания?
към текста >>

Без да се гордеят със своите знания, те ни показват нещичко от един свят, съвсем непонятен за нас.
Вторият от Великите Учители е бил Азман Бера. Той е живял и е поучавал народите, населяващи сегашна Индия. Индийският народ и до днес умее да пази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той е напътствал своите ученипи в изучаване и използване на силите на Природата и за възможностите на човека да ползва сила от Необятния Миров Силов Океан. И до днес сред индийците има хора, притежаващи учудващото умение да правят чудеса. Без да се гордеят със своите знания, те ни показват нещичко от един свят, съвсем непонятен за нас. Този Велик Учител е обръщал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните камъни диамант, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и др., е особено полезно за човека. Ето защо хората са се стремили и до днес се стремят да ги носят не само защото те са изключително красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама. Третият Учител е Аия - Бен - Якзан, който е просвещавал своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, т.е. медицина.
към текста >>

За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“.
Носенето на кристали, особено на скъпоценните камъни диамант, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и др., е особено полезно за човека. Ето защо хората са се стремили и до днес се стремят да ги носят не само защото те са изключително красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама. Третият Учител е Аия - Бен - Якзан, който е просвещавал своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, т.е. медицина. Работил и поучавал в Средна Азия. За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“. При една утринна разходка край Бухара той се среща по странен начин с този Велик Учител, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това е било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил мислите си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато завършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си човек приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се на радва на този колкото непознат, толкова и близък нему човек, от когото лъхали такава приятност, доброта и мекота, каквито той не бил срещал никога дотогава.
към текста >>

Това е било среща със Същество от друг свят.
Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама. Третият Учител е Аия - Бен - Якзан, който е просвещавал своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, т.е. медицина. Работил и поучавал в Средна Азия. За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“. При една утринна разходка край Бухара той се среща по странен начин с този Велик Учител, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това е било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил мислите си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато завършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си човек приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се на радва на този колкото непознат, толкова и близък нему човек, от когото лъхали такава приятност, доброта и мекота, каквито той не бил срещал никога дотогава. От него струяла красива младежка жар. Абу бил обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него.
към текста >>

Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш.
Абу бил обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него. Кой сте вие, най-после подхванал Абу, откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?... Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят.
към текста >>

Тези звуци му отварят вратата към този свят.
Моето име, подхванал непознатият, е Аия-Бен-Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но този Ерусалим не е градът, за който ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. Да, вярно е, подхванал непознатият, такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. АИЯ е Любовта навсякъде в Божествения Мир. А ЯКЗАН означава вечното непрекъснато движение - ЖИВОТА.
към текста >>

Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено.
Ние, братята, имаме имена както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялата съвкупност от способности и възможности, които братът има и носи. Името „АИЯ“, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. АИЯ е Любовта навсякъде в Божествения Мир. А ЯКЗАН означава вечното непрекъснато движение - ЖИВОТА. Ние, братята от Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е силна и устойчива, затова ти помагаме. Кажи ми, попитал Абу, как ще разбера, че ти си един от Великите Синове - Велик Учител на човешкия род?
към текста >>

Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга, съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много подобни на него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги вдигна срещу нас с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.
към текста >>

Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги вдигна срещу нас с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали.
Абу бил най-отпред. След малко вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги вдигна срещу нас с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара. Четвъртият от тези Велики Учители е бил СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС, който между многото знания и мъдрост, дал на човешкия род науките за Звездния Мир - астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17-и век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно.
към текста >>

Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет.
С това име Саабей е създал легендата за Каин и Авел, отбелязана в Библията. С тази легенда той е показал съдбата на малката група хора от Великата Първа раса в Атлантида - Авел, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат - Арабския полуостров. Там бива пренесено неговото учение и науката за Звездния мир - Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ“. Отивайки там, те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на науки и на първо място на астрономията и Астрологията - Саабеизма. Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия. Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия.
към текста >>

Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с това разположение.
Тя се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната и Зодиакалните съзвездия. Въздействие оказват и всички други Небесни образувания, но човек при своето сегашно развитие няма подготвени мозъчни клетки, които да могат да ги възприемат. Саабей е казал, че за създаването на Слънчевата система са взели участие и дванадесетте съзвездия от Зодиакалния кръг със своите Небесни образувания в тях. Оттам е и по-осезателната връзка на човека с Небесните образувания там. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера в Зодиакалните съзвездия в момента на раждането на всеки човек на определено място на Земята имат съответно разположение и в Двойника на човека - Звездното му тяло. Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с това разположение. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят. Основните елементи на символите в Астрологията са: кръг, точка, отвесни и хоризонтални отсечки, ъгли, дъга и стрела. Кръгът е бил символ на неизявената Божественост - Необятния Миров Силов Океан. Точката е изразявала искрицата проява на Божественото - „Азът“.
към текста >>

Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят.
Саабей е казал, че за създаването на Слънчевата система са взели участие и дванадесетте съзвездия от Зодиакалния кръг със своите Небесни образувания в тях. Оттам е и по-осезателната връзка на човека с Небесните образувания там. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера в Зодиакалните съзвездия в момента на раждането на всеки човек на определено място на Земята имат съответно разположение и в Двойника на човека - Звездното му тяло. Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с това разположение. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят. Основните елементи на символите в Астрологията са: кръг, точка, отвесни и хоризонтални отсечки, ъгли, дъга и стрела. Кръгът е бил символ на неизявената Божественост - Необятния Миров Силов Океан. Точката е изразявала искрицата проява на Божественото - „Азът“. Кръг с точка в средата е символ на Слънцето - ограничено изявена частица от Силовия Океан. Полукръгът, дъгата, полумесецът са били символи на чувствата, които дават творческия подтик.
към текста >>

69. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ще трябва да приемем по един безспорен начин, че всяко Небесно тяло (образувание), което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят - свят, който е израз на една велика разумност.
Известно е, че когато имаме вълнообразни силови течения с еднаква дължина на вълната, изходящи от два различни източника, ще се получи едно усилване на силовата вълна или, както се казва, ще се получи интерференция. Това нагледно и ясно се разбира, когато ударим два камертона, които имат еднаква дължина на звуковата вълна; получаваме усилване на звука. Когато обаче имаме една Планета в друго Зодиакално съзвездие, то силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие оказват известно въздействие върху влиянието на Планетата, т.е. нюансират нейното влияние. Ще трябва обаче предварително да изтъкнем, че Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия, които са достъпни за наблюдение, излъчват светлина и в повечето случаи притежават много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето. Ще трябва да приемем по един безспорен начин, че всяко Небесно тяло (образувание), което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят - свят, който е израз на една велика разумност. За да можем ние, хората, да приемем техните силови течения (влияния), трябва да имаме високоорганизиран и облагороден мозък. Или с други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една Планета заедно с влиянието на светлите Небесни образувания на Зодиакалното съзвездие, в което е тя, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което придава голяма интелигентност на индивида. Затова, колкото един човек в това отношение е по-развит (изразен), толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадена Планета, заедно с това и на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие. В Зодиакалните съзвездия има Небесни образувания, които нямат своя светлина. Те са с елементарно влияние и действуват по-лошо, предимно на примитивните човешки мозъци.
към текста >>

Ние изтъкнахме, че Слънцето е един високоорганизиран свят - най-близката до нас звезда.
Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - Френологията, и тази за ръцете - Хиромантият а. Тези науки са способни да ни дадат общото ниво на човека, но пълното му разбиране, както и пътя (условията), които той ще има през живота си, може да ни даде единствено Астрологията. В сегашното развитие на човешкия род мозъците още не са напълно готови да приемат цялостните влияния както на Планетите, така и на Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес. Следователно в зависимост от естеството на Планетите в различните Зодиакални, съзвездия те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка, определяща се както от естеството на Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, където Планетата се намира, така и от размера и качеството на интелектуалното развитие на човека. Ние изтъкнахме, че Слънцето е един високоорганизиран свят - най-близката до нас звезда. За неговото влияние ние съвсем не притежаваме подготвени мозъци. Засега неговата задача е, както вече изтъкнахме, да организира и облагородява както Планетите, така и мозъчните центрове на човека, за да могат те все по-пълно и цялостно да приемат както планетните влияния, така и тези на светлите Небесни образувания в съзвездията. Това, което в даден Хороскоп се приема, че е влияние на Слънцето, всъщност е много активната със своето влияние планета Вулкан, най- близката до Слънцето. Понеже тази Планета е все още неоткрита и за нея липсват ефемериди, по които да определим нейното положение, то приемаме положението на Слънцето като за това на Вулкан, тъй като Вулкан спрямо Слънцето прави отклонение само от няколко градуса (не по-вече от 4- 5), което на практика в Астрологията се приема за с ъ в па д. Така че Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето.
към текста >>

Богатството на Небесни образувания в това съзвездие (галактика, двойни зв63ди, променливи) дава възможност на Вулкан да постави по-издигнатите хора в контакт с много идеи от по-философско естество, които, благодарение на ярко синия гигант-слънце Спика (с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди пъти по силна), придават стремеж към водачество в идейния свят,т.е.
Ярките звезди в него, най-вече гигантите Полукс и Кастор със своите дълги вълни придават при по- издигнатите типове подтик към мисъл и грижа за всичко онова, което ще ни подсигури живота. При елементарните типове - склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко. В Рак Слънцето Вулкан се намират от 22 юни, когато те правят своя поврат и тръгват на юг, до 22 юли, давайки прощален изблик на топлина, светлина и други блага, които носят и раздават с майчина щедрост от двата звездни купа в това съзвездие. При висшите типове има един принос км подтик и щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по- голяма привързаност към своето. В Дева Слънцето и Вулкан се намират от 22 август до 22 септември. Богатството на Небесни образувания в това съзвездие (галактика, двойни зв63ди, променливи) дава възможност на Вулкан да постави по-издигнатите хора в контакт с много идеи от по-философско естество, които, благодарение на ярко синия гигант-слънце Спика (с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди пъти по силна), придават стремеж към водачество в идейния свят,т.е. качества за водачи на хората към нови идеи. При по-елементарните типове - подтик към а т е и з ъ м, безверие и отричане ни порядъка въобще. Във Везни Слънцето и Вулкан се намират от 22 септември до 22 октомври. Това с единственото Зодиакална съзвездие, което не е именувано на живо същество, а му е даден образ на старинни аптекарски везни. Двата гиганта-слънца, които има в това съзвездие (единият син, другият жълт, почти еднакви по размери, подобни па блюдата на тези везни), тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност и взискателност, според която всяко нещо се върши като проява на изкуство.
към текста >>

В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към занимание с по-идейния свят, приемане на по-нови идеи.
При по-примитивните и с лоши аспекти типове - едно притъпяване на паметта и неизпълнение на обещанията и задълженията. В Рак (собствен зодиакален знак) при по-издигнатите и с добри аспекти типове придава на родения пълноценно всички добри свои качества. При примитивните и с лоши аспекти типове - отпуснатост, клоняща към мързел. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Луната дава едно укрепване на здравето и устойчивост срещу неблагоприятните условия, стремеж към заемане на по-отговорни длъжности. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към похабяване на здравето и незаслужено изтъкване пред другите. В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към занимание с по-идейния свят, приемане на по-нови идеи. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към приспособяване на приетото от околната среда. Във Везни при по-издигнатите с добри аспекти подхранва способността към изкуствата, подобрява въображението и умението към рисуване. При по-примитивните и с лоши аспекти дава една отпуснатост и незаинтересованост на индивида към всичко. В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж към пътувания, промяна на професиите. При по-примитивните и с лоши аспекти - прекалена привързаност към всичко свое и неприятни разправии в семейството с правене на неуместни забележки.
към текста >>

При по-примитивните и с лоши аспекти - една неискреност и търсене на материален интерес от дружбата си с хората и най-вече при любовни отношения с тези от противоположния пол.
В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на моторната памет, способността за учене на езици, умението да говори и обяснява научни въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти - липса на определен стремеж по практичните въпроси на живота. В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж и интерес към разискване на по-идейни въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти - желание да се отрича общоприетото и стремеж към атеизъм. Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти Меркурий дава умение за ораторство, рецитаторство, добро правене на всичко, условия за изява в изкуството. При по-примитивните и с лоши аспекти - една неискреност и търсене на материален интерес от дружбата си с хората и най-вече при любовни отношения с тези от противоположния пол. В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти имаме голяма възбуда на ума към по-сериозните и големи въпроси, свързани с уредбата на човешките общества. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към грандомания и налагане на своето разбиране. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към знания, науки, материални придобивки. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж да се изтъква, че знае повече от всички други, да лъже и също да придобива материални ценности, но по нереден начин. В Козирог при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подтик към разумно и пестеливо отношение към материалните ценности, стремеж към по-задълбочено и научно проучване на всички въпроси, към които има интерес.
към текста >>

При по-примитивните и с лоши аспекти - отричане и неблагосклонно отношение към онова, което имаме в идейния свят за творческите процеси.
В Рак при по-издигнатите и с по-добри аспекти придава на индивида бащинско отношение към близките и към всички, готовност за подкрепа и помощ. При по- примитивните и с лоши аспекти всичко това е с един фалшив оттенък. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава един стремеж към ритуалност, придаване на по-голяма тържественост при обществени прояви. При по- примитивните и с лоши аспекти - същото, но в една по-принизена форма и подчертава преди всичко себе си, изразено честолюбие. В Дева при по- повдигнатите и с добри аспекти - стремеж към привързаност и изнасяне на нови идеи в творчеството. При по-примитивните и с лоши аспекти - отричане и неблагосклонно отношение към онова, което имаме в идейния свят за творческите процеси. Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти - подсилване на стремежа към голя замах и прилив на сила във всяка творческа насока, също и подтик към големи материални придобивки. При по-примитивните и с лоши аспекти - склонност към грандомания и необмислено разточителство. В Стрелец Юпитер е в собствен знак. При по-издигнатите и с добри аспекти ще даде пълноценен израз на всички добри свои влияния. При по-примитивните и с лоши аспекти - влиянието на неговите отрицателни качества, презрение към всички, от които нищо повече не може да се очаква В Козирог при по-издигнатите и с добри аспекти дава възможност за добра организираност в осъществяване на всеки творчески процес (добър организаторски талант).
към текста >>

70. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта написана и върху крилцата на пеперудата Kalima Inachus boisduvnlii. Написана — не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява две допрени едно до друго листа, с цялата им нерватура. Всичко напомня лист — и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените - ентомолози са назовали с хубави имена — гръцки и латински — тия явления на наподобяване и по багри и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия“, „миметизъм“, „мимикрия“ е очевиден — предпазване от врагове. Това наистина е очевидно, и без гръколатински имена. Но друга една очевидност — че във всички тия явления има разумност — повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цел един апарат от технически термини — от всевъзможните „тропизми“ и „таксии“ до „адаптацията“, за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>

Механичното пък обясняване на едно какво да е явление — или изобщо на целия феноменален свят — не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум.
Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение. Механичното пък обясняване на едно какво да е явление — или изобщо на целия феноменален свят — не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум. Дори и когато то е облечено в математична одежда — най-внушителната — когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът - съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае — пак по математичен път — че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо, една теория сменя друга, една хипотеза — „по-удобна“, както би се изразил Анри Поанкаре — заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. Няма да се спирам да обяснявам това.
към текста >>

Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е — какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величаена от други материя?
Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „целесъобразност“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр. и пр., безразлично е. Дали тук хората ще видят само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух — безразлично е. Има нещо — както и да го наричаме. Най-после и нагон да е. Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е — какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величаена от други материя? Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта.
към текста >>

Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия.
Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“.
към текста >>

И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност.
към текста >>

В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“ към „Биосa“, (Ludwig Кlаges). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма.
към текста >>

71. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

По-късно той казва на група братя и сестри седнали с него на Молитвения връх над Второто езеро, вцепенени от това, което са открили: „И помнете! След време хора от цял свят ще идват да се наслаждават на тази гледка.
Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали. Над тях са някогашните арктически циркуси на девет алпийски езера: седемте на Еди Гьол и две в съседния циркус под връх Дамга. Естествено братята и сестрите непрекъснато извършват излети нагоре из някогашните циркуси... Няма да се опитвам да описвам пред какво се изправят! Какво съзерцават. Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и душата ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила! Омръзна ми да се просълзявам. На другата година август 1930, на потресаещото плато на Петото езеро, Учителят открива Планинската школа на братството с беседата „Абсолютната чистота“. По-късно той казва на група братя и сестри седнали с него на Молитвения връх над Второто езеро, вцепенени от това, което са открили: „И помнете! След време хора от цял свят ще идват да се наслаждават на тази гледка. Ще кацнат с хеликоптер от чужбина на Петото езеро.“ Кацнаха в началото на 90-те години на миналия век. От Гърция. През август 1930 година, лагерът се премества на Второто езеро. Този път избират маршрута през долината на Говедарци, който е по-стръмен, но много по-живописен и остава до днес предпочитания братски маршрут за езерата * * * И така през юни, юли и август, братята и сестрите изграждаха високопланински лагери, най-важен от които беше лагера („Бивакът“) на второто от Седемте рилски езера, където Учителят обикновено оставаше поне месец. Лагерът беше високо над линията на растителността (на 2100 метра височина над морското равнище) и обикновено се наемаха катърджии от селата в долината (главно от Говедарци) да пренесат палатки, съдове, готварски принадлежности и завивки.
към текста >>

Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро.
Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр. Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството. Стотици хора лагеруваха тук на нощна температура под точката на замръзването, и на някои от снимките правени през 40те години на миналия век и публикувани в братската литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията. Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро. Те не се съмняваха, че циркусът на Седемте езера е едно от малкото свещени места на планетата заедно с Монт Еверест в Алпите, Арарат в кавказкия високопланински масив, Халеакала в Хавай и връх Олимпия в щата Вашингтон. Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар. След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша. Лагер имаше и между връх Соколец и Мусала в Рила най-високият лагер на Братството със своята височина от 2400 метра над морското равнище. И така нататък... Сиянието на Седемте езера, обаче, съвсем естествено, не можеше да не доведе до жлъчна криза радетелите на мрака.
към текста >>

„В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. 1.
Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4. Относно обществения строй в страната ни. 5. Относно народната ни армия. 6. Относно бракът, семейството и морала в страната. Всички отговори са написани от Учителя собственоръчно. „В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. 1. Към идеалния спадат Бог, Природа и Човек. 2. Към реалния спадат: народ, църква и законност. 3. Към материалния спадат: мозъчната система, симпатичната, дихателната, кръвоносната система. I. Религията представлява вътрешната връзка на един народ, която той има с Божествения свят. Следователно религията е един отличен инструмент, който има за задача и цел да възстанови човешката личност, нейните чувства и постъпки, и да държи връзка с Божественото в този живот.
към текста >>

Религията представлява вътрешната връзка на един народ, която той има с Божествения свят.
Всички отговори са написани от Учителя собственоръчно. „В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. 1. Към идеалния спадат Бог, Природа и Човек. 2. Към реалния спадат: народ, църква и законност. 3. Към материалния спадат: мозъчната система, симпатичната, дихателната, кръвоносната система. I. Религията представлява вътрешната връзка на един народ, която той има с Божествения свят. Следователно религията е един отличен инструмент, който има за задача и цел да възстанови човешката личност, нейните чувства и постъпки, и да държи връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, бизките си и народа си, и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях. II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.
към текста >>

72. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

16 юни 1941 - Дава песента „Странник съм на този свят“ на Ел Шадай във Витоша.
„Български бранител“. На 11.8 идват и гости от Франция, Латвия и Естония. Учителят изнася беседата „Служене.“ 17 януари 1940 - Учителят изнася беседата „Новият ден“ пред Общия окултен клас. Юли-август 1940 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 29 януари 1941 - Учителят дава мелодията „ Ме хеин „. 16 юни 1941 - Дава песента „Странник съм на този свят“ на Ел Шадай във Витоша. 24 август-22 септември 1941 - Събор на Бялото братство в София. 23-26 септември 1941 - Екскурзия на Черни връх с група ученици. 5 май 1942 - Учителят дава песента „Химни на слънцето“. Юни-септември 1941 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 21-23 ноември 1943 - Излет на хижа „Алеко“ с група ученици.
към текста >>

Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да се приспособява и видоизменя, щеше да намери последователи в целия свят.
24 ноември 1943 - Учителят изнася беседата „Ново разбиране“ пред Общия окултен клас. Ноември-декември 1943 - Ежедневни екскурзии на Витоша до поляните над с. Симеоново. През 1937 година Изгревът достига върха на зрялостта си. Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година. Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството. Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да се приспособява и видоизменя, щеше да намери последователи в целия свят. Паневритмията на Седемте езера щеше да се превърне в грандиозен финален кадър на фентъзи филм с участието на хиляди танцуващи в бяло изпълнители от петте континента на планетата. Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън братството, живееха смесено с населението на големите български градове. Около една трета от тях обаче обитаваха извънградски селища наречени „лагери“.
към текста >>

То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува.
Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях. Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри. За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства. Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето. То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата.
към текста >>

Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации.
Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да стимулират груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото. Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето. То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата. Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре организирани (т.е. „пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр.
към текста >>

В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше.
Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята. Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение.
към текста >>

Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени само! Или може би толкова бях във възторг от този разкошен нов свят, че не смеех да си призная! Сутрините бяха по-добри.
„Скъпи Наско, Благодаря ти за писмото, което ми писа, въпреки че още не съм го получил (диктувах писма до тате на мама). Лиляна (това беше сестра ми, по-малката) ми каза за него. Но тя ми писа и лоши новини че обичаш да викаш и да се биеш (така беше писал тате, но нему вярвах, защото Лиляна не беше някой, дето обажда). Ако това е вярно, ще ме е страх да идваш в София, защото хазаинът ми не обича много шум. Трябва да станеш добро момче...“ Какво ме интересуваше поканата на този хазаин! И не бях добро момче. Никак даже! Всички бяха толкова съвършени: градът, трамваите, хазаинът, „Изгревът“! И аз се фехтовах с тях, и ги пробождах с невидимата си шпага, и виках, и крещях отгоре им... Такива съвършени само! Или може би толкова бях във възторг от този разкошен нов свят, че не смеех да си призная! Сутрините бяха по-добри. Въздухът беше сладък и хладен през това ранно циганско лято, и алеите от жълта глина бяха толкова меки под подметките ми, че преди да излезем от парка и да навлезем в зеленчуковите градини на Бялото братство забравих, че ми се спи и заподскачах около тате. От края на единицата, през Борисовата градина, до морето шарени барачки на братството трябва да беше половин час. Мина като минутка. Колибките бяха зашумени под гъсти кичури плодни и диви дървета. По-малки за дребните обитатели, по-големи за едрите те приличаха на шпертплатови балтони, временно забити в земята между пъстрите цветя.
към текста >>

Върху България, както върху целия цивилизован свят, се стоварва ужасът на Втората световна война.
Той е изключително развит интелектуално, и нахлуването на все по-голямо число неудачници на Изгрева, които се приютяват там, фигуративно казано, просто за да се скрият под лешниците на ангелска супа, е неприемливо за него. Той вижда себе си като обединител, като фокус на учението на Бялото братство сред издигнати духовно дъновисти. Бараката му е в непосредствено съседство с бараката на детската писателка Невена Неделчева там където сега е монголското посолство и около тях се събират дъновистите последователи на Лулчев: Няголови и пр. и пр. * * * Последните няколко години на Изгрева с Учителя минават под голямо напрежение. Върху България, както върху целия цивилизован свят, се стоварва ужасът на Втората световна война. България приема да бъде под диктата на носителя на еврейска кръв Хитлер, с неговите расистки антисемитски истерии, масови убийства и налудничави фантазии, че ще покори цялото земно кълбо под управата на висшата германска русокоса раса. През юни 1942 започва да се сипе град от бомби къде ли не! Учителят изнася „Словото си...“ след проливна градушка на „Изгрева“. Идва последния лагер на Седемте езера. Учителят дава песента която върви с текста: „Аз мога да любя, добър да стана, Аз мога да обичам, умен да стана. Любовта и обичта Ще ме научат на Бога слуга да стана...“ По същото време той прави публична декларация срещу насилията на немците навсякъде, където се появят.
към текста >>

73. И така ... - Атанас Славов

И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър.
Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре.
към текста >>

И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия.
Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре. Но престори се, че нямаш крак или си сляп, и седни на пазара в Багдад и чувството за взаимопомощ - харесват те или не, имат пари или нямат - ще ти докара някой петак дори от човек, който едва свързва двата края. Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти. Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват.
към текста >>

Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия.
Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете. Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк.
към текста >>

И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк.
Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк. Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото. Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога.
към текста >>

Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него.
Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога. Да докаже, че Емерсън е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели.
към текста >>

Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло.
Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно мислеща; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света. Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа. И пак казвам, че не зная всичките форми и всички връзки на този изблик. Но на избликването на една от тези синхронни връзки, на едно такова хармонично съпътстване в стремежа към сливане с божественото, без посредничеството на каквото и да било светско начало, съм бил неволен свидетел.
към текста >>

0.97279810905457