Търсене в текстове за 'Малък пръст'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 374 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога.
Кое у Великото разумно начало е най-силно? Това, което Го отличава – милосърдието. При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине. Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва. Това е характерно за Великото разумно начало. Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред.
към текста >>

Постави си двете ръце горе на главата (обливките, които правим в края на Паневритмията, е пак същото упражнение – пръстите на ръцете са допрени с върховете на пръстите на това място на главата и са перпендикулярни над повърхнината ѝ), тогава помисли за Бога.
И сега трябва да се събудим и да съзнаем, че Бог работи в нас. Целият език е някак материалистичен. Например казват: „Бог да дойде в нас.“ Че Бог е навсякъде, Бог е в нас. Значи мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас.“ Има нещо, което прониква през стените на стаята, а има нещо, което не прониква. Първичният Живот прониква навсякъде, а ограниченият – само някъде. Постави си двете ръце горе на главата (обливките, които правим в края на Паневритмията, е пак същото упражнение – пръстите на ръцете са допрени с върховете на пръстите на това място на главата и са перпендикулярни над повърхнината ѝ), тогава помисли за Бога. Бог ще дойде и ще помогне. Господ казва: „Потърси ме в ден скръбен.“ Изпълнихме упражнението, след това влязохме в наблюдателницата. Наблюдателят се оплака, че му е скучно. Учителя каза:
към текста >>

2. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста.
Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“
към текста >>

И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него.
Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си.
към текста >>

„Пръстите“ това са отделните личности.
Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание.
към текста >>

Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога. Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко.
към текста >>

3. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер.
Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици.
към текста >>

Повдигни се пет пръста нагоре.
Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията. Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено . Свещта блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите неща са човешки, а Божествените методи са медлени. Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда.
към текста >>

Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало.
Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства.
към текста >>

4. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

В училищната градина децата да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета.
Така децата неусетно ще научат да смятат с четирите аритметични действия. Ето един повод за смятане: нека целият клас преброи колко зърна има един царевичен кочан, нека сравни колко семена има един житен, един ечемичен и един овесен клас. Важно правило при възпитанието на децата в началното училище е да се започне с физическия свят. Чрез малки изисквания трябва да се създаде работа за децата. Един-два часа физически труд на ден би било за тях голямо удоволствие, а на най-малките деца един час физически труд е достатъчен, и то разделен на няколко части, а не наведнъж. В училищната градина децата да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета. Учителите да ги извеждат и на Витоша, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета. Гората ще се разлисти, а сухите клончета ще бъдат употребени за огън, т. е от непотребните неща те ще произведат динамична сила. Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти. В дадена местност нека чистотата на изворите да бъде поддържана от децата и те да посадят в околностите ѝ плодни дръвчета.
към текста >>

Сега с големи усилия имаме много малък резултат.
Заради щастливите, заради любимите деца учителят прощава и на останалите. Самите ученици са предметно учение за учителя и той постоянно се учи от тях. Най-първо трябва да се възпитат момичетата, защото известен брой момчета се влияят от тях; а ако е обратно, ако известен брой момичета се влияят от момчетата, тогава ще възпитава момчетата и ще има резултат. Тук не се изисква голяма мъчнотия, но трябва да има разнообразие. В бъдеще цялото възпитание ще се измени, по съвсем друг начин ще възпитаваме децата. Сега с големи усилия имаме много малък резултат. Ти мислиш, че можеш да възпитаваш детето, обаче всичкото ти възпитание след известно число години рухва. Например то навърши 20 години, накриви шапка и знанието, което си искал да му дадеш, се изпарява.
към текста >>

5. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар.
Мирова скръб в света няма. Скръбта е подтик за влизане в света на мировата Радост.Следователно, за да бъде на Земята разбрана Радостта, трябва да се започне със скръбта. Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар. Някой път видиш едно цвете стъпкано или увехнало и един глас ти казва да го полееш, но ти не го поливаш и после чувстваш скръб. Или минаваш и виждаш един камък; вътрешният ти глас казва: „Вдигни камъка“, но не го вдигаш и после чувстваш скръб. Всички противоречия, които сега имате, са най-добри условия за бъдещето. Всички противоречия на Земята са неразрешени задачи, които в бъдеще очакват своето разрешение. Ти мислиш за вола с пренебрежение, че е вол; не е така, Бог го е създал и в тази форма се крие нещо скъпоценно.
към текста >>

Когато се свири на цигулка, средният пръст дава мекота.
Не можеш да говориш сладко, ако не можеш да изпееш добре тона ла. Тонът си прилага. Когато има хубава музика, чувстваш топлина в слънчевия възел и светлина в ума. Ако свириш една песен на струна сол, тя има едно действие, ако я свириш на струна ре или ла, има съвсем друго действие. Тонът трябва да бъде чист и да има мекота. Когато се свири на цигулка, средният пръст дава мекота. Някои музиканти правят грешка в четвъртинките тонове. Сегашната музика е забравила четвъртинките тонове, понеже човек е минал в много гъста среда. Някой пее три и половина октави и мисли, че е голям певец, но когато влезе в онзи свят и чуе седем октави, тогава ще разбере, че сегашната музика е едно предисловие. Тя е почва, върху нея се гради и не трябва да се казва, че нищо не струва. В музикалната техника има много големи постижения и те са за цялото човечество.
към текста >>

6. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.
към текста >>

Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот.
Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява.
към текста >>

Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната.
В „Приливи и отливи на енергиите“, МОК, трета година, Учителя казва следното: „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив и обратно. Вие заявявате, че умът ви вече е затъпял и не работи. Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина. Друг път казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“ Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, това причинява нарушение в дишането – в такъв случай то вече не е пълноценно и тогава е необходимо да се прибегне към съзнателно дишане през една от ноздрите.
към текста >>

6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване.
С дълбоко вдишване на въздуха ръцете се вдигат бавно отстрани на тялото и нагоре, докато се съединят над главата. След това със задържане на въздуха ръцете се спущат настрани пак бавно и се изпъват в хоризонтално положение от двете страни на тялото с длани надолу. С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. После издишването продължава, а ръцете се спущат до изходното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване.
към текста >>

7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу.
Упражнението се повтаря няколко пъти. 6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу. (“Пълнене и празнене“, МОК, пета година) 8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване.
към текста >>

8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу.
(“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу. (“Пълнене и празнене“, МОК, пета година) 8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях. Вече над главата, дланите се обръщат напред. При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване.
към текста >>

С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст.
Това упражнение се повтаря няколко пъти. 10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу. 11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов. Упражнението се повтаря няколко пъти. XXV. Дишане и ходене
към текста >>

Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите.
10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу. 11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов. Упражнението се повтаря няколко пъти. XXV. Дишане и ходене Изтъкнахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки.
към текста >>

При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят.
При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу. 11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов. Упражнението се повтаря няколко пъти. XXV. Дишане и ходене Изтъкнахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене.
към текста >>

7. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н.
Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее. Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него.
към текста >>

Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му.
организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд.
към текста >>

С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната.
“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии – физически и психически. Например нека вземем една от песните на Всемирното Братство –“Добър ден“, която се пее със специални движения.
към текста >>

При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало.
По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.
към текста >>

Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени.
Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро.
към текста >>

7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани.
трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето. Упражнението може да се нарече още и метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
към текста >>

При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти.
А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето. С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.
към текста >>

Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения.
С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата.
към текста >>

Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения.
Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане.
към текста >>

8. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта.
Всеки ден да опитва любовта. Това, което човек опита, го научава. А това, което не е опитано, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта. Това значи практикуване на любовта. Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта. Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие.
към текста >>

Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта.
Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива. * * * Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни. Те чувстват моята любов.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

9. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си.
Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете. Лягате значи на земята (тревата), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени. Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование. Като тръгне по Божия път, човек там има голяма свобода. Отидеш в една къща, свършваш една работа и тръгваш, а те ще те поканят, да им дойдеш пак.
към текста >>

В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма.
Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това.
към текста >>

10. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца.
Това е възкресението. ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (дадено на 7.1.1938 г.) Двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. I. Вдишване. Бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца. През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията Любов. Тя прониква въздуха и всичко, понеже Бог прониква всичко, а Бог е Любов. II. Задържане на въздуха. Задържаме въздуха колкото се може по-дълго време и през това време мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на гърдите.
към текста >>

През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на гърдите.
Бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца. През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията Любов. Тя прониква въздуха и всичко, понеже Бог прониква всичко, а Бог е Любов. II. Задържане на въздуха. Задържаме въздуха колкото се може по-дълго време и през това време мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на гърдите. III. Издишване. Постепенно протягаме ръцете си настрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През време на това движение издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов. Ние живеем, понеже има някои, които ни обичат. Като говориш добре за хората, половината от това, което говориш, ще остане за тебе.
към текста >>

Постепенно протягаме ръцете си настрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете.
Тя прониква въздуха и всичко, понеже Бог прониква всичко, а Бог е Любов. II. Задържане на въздуха. Задържаме въздуха колкото се може по-дълго време и през това време мислим, че усвояваме любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на гърдите. III. Издишване. Постепенно протягаме ръцете си настрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През време на това движение издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата любов. Ние живеем, понеже има някои, които ни обичат. Като говориш добре за хората, половината от това, което говориш, ще остане за тебе. Ти казваш: „Нямам ли право да говоря? “ Имаш право да говориш, ако можеш да носиш.
към текста >>

Понякога човек с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв малък резултат, един плод.
Една разкрита картина може да я обичаш, но не може да обичаш една неразкрита картина. Та ти не може да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Само като обичаш дълго време един човек, ти можеш да очакваш, че той ще разцъфти и ще даде плод и ти можеш да очакваш от него плод. Понякога човек с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв малък резултат, един плод. Ние не възприемаме любовта! Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемаш любовта, тогава ще познаеш своята любов. Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали.
към текста >>

11. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш?
Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да го забиеш? Ти казваш: “Отвътре каквото ми говорят.“ Че отвътре могат да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. И отвън може да ти говорят лоши духове, а може да ти говори и Бог. Та сега имаме за цел да подобрим външното и вътрешното. Сега опасността е, когато казвате:“Какво беше едно време! “ То е минало.
към текста >>

Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите.
Всички не четете еднакво. В това време паднаха мъгли и закриха всичко около нас: езера, върхове. Стана въпрос за законите, по които е устроено човешкото тяло. Учителя каза: В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от китката навън, е свързана с умствения свят. Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст. А палецът е Божественото.
към текста >>

Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от китката навън, е свързана с умствения свят. Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст. А палецът е Божественото. После зависи от членчетата на пръстите. Има известни математически съотношения. Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек.
към текста >>

После зависи от членчетата на пръстите.
У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст. А палецът е Божественото. После зависи от членчетата на пръстите. Има известни математически съотношения. Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете. Тогава заключението е вярно две трети.
към текста >>

12. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер.
Но после костенурката се показала и те избягали. В нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров. Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път. Под лесен път се разбира обикновения път. Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път. Той всъщност е истинският лесен път. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер.
към текста >>

Повдигни се с 5 пръста нагоре.
Една сестра запита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Учителя каза: Мисли за доброто, повдигни се нагоре. Защото под тебе има нещо нечисто. Повдигни се с 5 пръста нагоре. Не слизай в долното течение. Там краката ти ще се допрат до това течение и ще влезеш под влиянието му. Когато влизаш дето и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си, направи дълбоко дишане и тогава влез. Тогава премахваш всички лоши влияния и всичко се урежда. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик.
към текста >>

13. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

“ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога.
Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум. „Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма! “ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам. Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало. Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен.
към текста >>

Времето бавно преминавало, най-после вдигнал глава и когато поискал да изчисти пръстите си от тази кал, която била полепнала по тях, звъннал акорд, разнесла се дивна мелодия, такава каквато Аум издавала.
Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало. Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапали от очите му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на любимата Аум. Тъй унесен и потиснат, той неволно започнал да бърка в малката локвичка, която се била образувала пред него от сълзите му. Времето бавно преминавало, най-после вдигнал глава и когато поискал да изчисти пръстите си от тази кал, която била полепнала по тях, звъннал акорд, разнесла се дивна мелодия, такава каквато Аум издавала. Обилна светлина лумнала около Саваот. Цялото небе грейнало и радост бликала навред. И разбрал Саваот, каква велика и нова възможност, безкрайна за знание, мъдрост и творчество, му донесла Любовта. Нов мир се открил пред него. „Господи, безкраен Си!
към текста >>

14. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните, само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят.
После ще дойдем до границите на Царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще срещнем с Царството на силфите - въздушното царство. Те са духове, които може да се рече, са най-разположените към нас, затова ще ви приемат радушно. Те ви черпят всеки ден, защото праната, която поглъщате ежесекудно и подкрепя и съживява вашата жизненост, е тяхно дело. След това идва Царството на саламандрите, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните, само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имате лекета, те ги пречистват. И най-после ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.“ Всички светила, които виждаме по небесната сфера, се изучават от астрономията и астрологията. Астрономията изучава анатомията, а астрологията - физиологията на небесните светила. Астрологията е за гениалните хора, за светиите, за пророците.
към текста >>

Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване.
Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“ Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека. Господ създаде Слънчевата система, заради човека. Двойникът на човека е поле на тези космични сили. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник.
към текста >>

Известно е, че човешкото око възприема само малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството.
Минаха години, науката и техниката направиха своя грамаден успех. Явиха се изкуствените спътници, които донесоха сведения за света, който ни заобикаля и за звездния мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада - открил е небесно тяло в съзвездието Кентавър, което нито свети, нито отразява светлина. То обаче излъчва лъчи от рентгеновия спектър. Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че човешкото око възприема само малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството. Всъщност, не са някакво движение, вибрации на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известният френски физик Луи Деброил. Тези частици са хем вещество, хем вибрации и се движат с грамадна скорост, носят могъщи енергии и вибрират. Когато дължината на вълната им е 8 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато те вибрират с дължина на вълната 4 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетови тонове. Между тези две граници се намират вибрациите на частиците, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук се вижда колко тясна е границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото.
към текста >>

15. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер.
към текста >>

Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда.
към текста >>

В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра.
към текста >>

На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра.
към текста >>

Освен пръстени, Сатурн има и много спътници.
противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира на около 1 200 000 километра от Земята и влиянието му върху нейния живот и върху човека е най-силно. Когато Сатурн застане на правата линия Земя, Слънце, Сатурн, т. е. зад Слънцето и в съвпад с него, тогава той се намира най-далеч от Земята - на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата между едната и втората позиции е около 453 000 километра, която е значително, затова при този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозиция, но в замяна на това, е много по-облагородено, защото Слънцето е пред него и дава ценни качества за ред и порядък. Освен пръстени, Сатурн има и много спътници. Космически станции, изпратени през 1979, 1980 и 1981 година, преминаха край Сатурн и установиха нови спътници, с което броят им нарасна на 17. Беше установено, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна форма и характеристика. Произходът и същината на спътниците са от важно значение за Сатурновото влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен с името Титан. Останалите 16 (може би, в бъдеще ще бъдат открити нови) са късове от разрушената планета Фаетон.
към текста >>

Беше установено, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна форма и характеристика.
Когато Сатурн застане на правата линия Земя, Слънце, Сатурн, т. е. зад Слънцето и в съвпад с него, тогава той се намира най-далеч от Земята - на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата между едната и втората позиции е около 453 000 километра, която е значително, затова при този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозиция, но в замяна на това, е много по-облагородено, защото Слънцето е пред него и дава ценни качества за ред и порядък. Освен пръстени, Сатурн има и много спътници. Космически станции, изпратени през 1979, 1980 и 1981 година, преминаха край Сатурн и установиха нови спътници, с което броят им нарасна на 17. Беше установено, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна форма и характеристика. Произходът и същината на спътниците са от важно значение за Сатурновото влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен с името Титан. Останалите 16 (може би, в бъдеще ще бъдат открити нови) са късове от разрушената планета Фаетон. Както споменахме по-горе, голяма част от тези останки обикалят около Слънцето в пояса между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2.8 астрономически единици, където, според закона на Тициус-Боде, се е движел Фаетон преди разрушаването си. Друга част от тези останки са се разпръснали към почти всички Планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
към текста >>

Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове.
Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник. Поради особеното качество на късовете от разрушената планета да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни. Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават.
към текста >>

Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини.
Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат.
към текста >>

Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета.
Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата. Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог.
към текста >>

16. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното.
Така той се намира и открива в себе си Духа, който се корени във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои елементите. Творческата природа на човека сама се надминава. Всемирната сила е породила стълкновението и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено. От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното.
към текста >>

с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха.
Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н. Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е. с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха. Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува.
към текста >>

17. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също и архангелите изпускат блясък, нетърпим за онези, които дишат, по-малък и по-слаб обаче от онези на боговете.
Ще предам някои мисли от книгата му За мистериите. Както казах, той се е занимавал с теургия - изкуство за влизане във връзка с различни категории духове чрез произнасяне на специални за целта формули и извършване на определени обреди и символи. В следната мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на различните Божествени същества и какво носят те за човечеството. „Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина при появата им, че телесните ни очи не могат да я понасят и страдат както рибите, извадени от водата и оставени на суша във въздуха. И хората, които съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при неговата поява и естественото дишане се спира. Също и архангелите изпускат блясък, нетърпим за онези, които дишат, по-малък и по-слаб обаче от онези на боговете. Появата на ангелите сгрява въздуха, но температурата е търпима, тъй щото теурзите не могат да бъдат засегнати от него. Целият въздух не се променя от гениите и онзи, който ги обгръща не става по-тънък и по-прозрачен, и Светлината се носи пред тях, подготвяйки въздуха, за да бъде отпечатан върху него образа им и около тях не съществува сияещ блясък. Когато се появяват хероите, известни части на земята се раздвижват и екват шумове, и целият въздух става по-прозрачен и по-тънък и по такъв начин не се намира в разрез с теурзите, щото те да не могат да дишат. Около Архонтите (Началствата) се носи цяла войска, било космическа, било земна, от трудно поносими призраци, но не свръхкосмична прозрачност, нито даже върховни стихии. При появата на душите въздухът е по-приличен на тях и възприема очертанията им, приспособявайки се към тях.
към текста >>

Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира.
Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви: „Моите съвети ти бяха драги някога. Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината. От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва:
към текста >>

18. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си.
което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние не би трябвало да търсим човек от месо и кости. Това е. разбира се, не тяло физическо и земно, но от най-тънка физическа форма, тази на топлината. И в Битието е казано, че след съгрешаването човек е бил облечен в дрехи, направени от кожа. Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо се от месо и кости.
към текста >>

Един твърде малък брой от човешките души са останали свързани със Земята.
Това е буквално вярно. Така че реализма на библейското описание не е някакво просто сравнение или някой груб образ, но там се описва действително онова, което се е разкривало пред ясновидското съзнание на писателя на Битието. Началото на Битието започва в епохата, когато Слънцето и Земята са били пред разделяне. След отделяне на Земята от Слънцето, заедно със Слънцето са отишли и по-духовните сили и същества, и Земята останала с лунните сили и материя - материята и силите на древната Луна - които имаха тенденция към втвърдяване. Вследствие на влошаване условията на живота в атмосферата на Земята, причинена от това втвърдяване, по-голяма част от човешките души емигрират по другите планети на Слънчевата система: Сатурн, Юпитер, Венера, Марс, Меркурий и пр. Един твърде малък брой от човешките души са останали свързани със Земята. Това са били най-силните, най-издръжливите. Това е станало през един период, който е предшествувал Лемурийската епоха. Този период се намира между отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става второто голямо събитие през Лемурийския период, при който всичката субстанция от лунно естество е била изхвърлена от Земята, което предизвикало голяма трансформация.
към текста >>

19. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта.
Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си.
към текста >>

Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая.
Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма.
към текста >>

20. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата.
И рече: Потретете - и потретиха. И обикаляше водата около олтаря. Още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти си обърнал сърцата им назад. Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата. И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и рекоха: Йеова! Той е Бог! Йеова! Той е Бог! И рече им Илия: Хванете вааловите пророци, никой от тях да не избяга.
към текста >>

И седмият път рече: Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето.
И рече Илия на Ахава: Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд. И възлезе Ахав да яде и пие. А Илия възлезе на връх Кармил и наведе се на земята, та тури лицето си между колената и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към небето. И възлезе, та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече: Иди пак, до седем пъти. И седмият път рече: Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето. И рече: Възлез, кажи Ахаву: Впрегни колесницата си, та слез, за да те хване дъждът. И между това. небето се помрачи от облаци и вятър и стана голям дъжд. И качи се Ахав в колесницата, та отиде в Израел. И ръката Господня биде върху Илия, и стегна чрес- лата си, та тичаше пред Ахава дори до входа на Израел."
към текста >>

21. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено.
И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му."
към текста >>

От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна.
И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог. Той така вървял, като че не се допирал до земята. Дошъл при овена, ударил го и му счупил двата рога, и след това го стъпкал на земята и го унищожил. И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки. От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти."
към текста >>

„И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен."
Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите.
към текста >>

Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор.
учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса.
към текста >>

22. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен.
Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек.
към текста >>

Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ.
Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ. Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас, пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще знаем Истината. Това е Пътят за познаване на Истината. Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас.
към текста >>

23. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48).
Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям. "А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти".
към текста >>

Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас.
След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28)
към текста >>

А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52)
към текста >>

24. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм.
Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия. Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция. Вие искате да станете велики, за да ви се запише името на Земята. Това не е лошо, но е частично схващане на живота, а по-хубаво е да ви е записано името във великата история на живота. Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес.
към текста >>

Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция.
Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия. Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция. Вие искате да станете велики, за да ви се запише името на Земята. Това не е лошо, но е частично схващане на живота, а по-хубаво е да ви е записано името във великата история на живота. Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес. И трябва да се изучава историята и развитието на народите като един непреривен творчески процес. Сега учените знаят много малко за първите народи, които са се явили на Земята.
към текста >>

За да открие присъствието на тази Всемирна душа в себе си, всеки може да направи един малък опит и да се увери в това.
Има една всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша. Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно. Това е което от незапомнени времена хората кръщават със различни имена. Това е Всемирната душа, която разбира всичко и в когото живее тя и който я слуша е блажен. А който не я слуша, е нещастен. За да открие присъствието на тази Всемирна душа в себе си, всеки може да направи един малък опит и да се увери в това. Но ако искате тя да уреди само вашето щастие, изолирано от щастието на цялото, никога няма да откриете нейното присъствие. Тя не се занимава с нашите сегашни неразбории. Вие не можете да я направите слугиня, да се занимава с вашите дребнави всекидневни грижи. Тя като дойде, ще ви накара вие сами да си направите всичко и да я слушате. Тя не обича да слугува.
към текста >>

25. Упражнение – метод за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото.
Ръцете – напред в хоризонтално положение с длани надолу към земята. Двата палеца и двата показалеца се докосват така, че да образуват красив триъгълник. След това бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото. Палецът остава отпред, а другите два пръста отзад. Тези три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът – по задната част на ухото, а средният пръст – по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу до положение върхът на показалеца да е допрян до върха на палеца.
към текста >>

Палецът остава отпред, а другите два пръста отзад.
Двата палеца и двата показалеца се докосват така, че да образуват красив триъгълник. След това бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото. Палецът остава отпред, а другите два пръста отзад. Тези три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът – по задната част на ухото, а средният пръст – по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу до положение върхът на показалеца да е допрян до върха на палеца. Всяка ръка – самостоятелно.
към текста >>

Тези три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част.
След това бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото. Палецът остава отпред, а другите два пръста отзад. Тези три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът – по задната част на ухото, а средният пръст – по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу до положение върхът на показалеца да е допрян до върха на палеца. Всяка ръка – самостоятелно. Като хванете горната част на ухото си, с това се създава във вас малък морален импулс.
към текста >>

При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът – по задната част на ухото, а средният пръст – по предната му страна.
Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото. Палецът остава отпред, а другите два пръста отзад. Тези три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът – по задната част на ухото, а средният пръст – по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу до положение върхът на показалеца да е допрян до върха на палеца. Всяка ръка – самостоятелно. Като хванете горната част на ухото си, с това се създава във вас малък морален импулс. Долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към текста >>

Като хванете горната част на ухото си, с това се създава във вас малък морален импулс.
Тези три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът – по задната част на ухото, а средният пръст – по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу до положение върхът на показалеца да е допрян до върха на палеца. Всяка ръка – самостоятелно. Като хванете горната част на ухото си, с това се създава във вас малък морален импулс. Долната част на ухото има отношение към човешкия стомах. Ще наблюдавате какъв резултат ще произведе упражнението върху вашите мисли, чувства и действия. Като правите упражнението, ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През всичкото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението на ръцете. Смисълът на упражнението се заключава в това именно – умът да се концентрира, да следи движението на ръцете.
към текста >>

И с трите пръста се проектират три течения на прана.
Значи това упражнение ще правите три пъти на ден, по десет пъти: сутрин преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да не ви вижда. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, за да приемете от животворната прана. Праната бива физическа, сърдечна и умствена. И с трите пръста се проектират три течения на прана. Едното състояние засяга Умствения свят, другото – физическия, а което минава по средата между двете засяга Сърдечния, т. е. Астралния свят. Без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после без прана волята не може да действа. Упражненията, които ви давам, ще ги правите докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате и не получите резултат.
към текста >>

26. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля.
През всеки 399 дни Юпитер застава в опозиция със Слънцето и почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на 4 месеца. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 млн. км. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава яркостта на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника. Сатурн Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9,4 пъти по-голям от този на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29,5 земни години, около оста си се движи много бързо и се завърта за 10ч. и 14мин. Оста му е наклонена спрямо орбитата под ъгъл 28 градуса, а на Земята е 2Ът. На Сатурн съществува по- голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята.
към текста >>

Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора.
Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.” Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си.
към текста >>

27. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание.
ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че Учениците от най-долната градация се различават от Учениците от по-горната градация по знанието, т.е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова, на напредналите, е нищо. Сега това не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да учи, трябва да знае това нещо.
към текста >>

Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм.
Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане. Когато ще приемем някого за Ученик, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за Ученик. Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас. И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни. Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм. За да се освободите от него трябва да минете през някаква голяма криза и тогава ще влезете в Божествения живот. Онези от вас за Ученици, ще ги повикам по-особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. А сега вие сте стигнали до една задънена улица и говорите все за своите минали опитности.
към текста >>

28. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Този темперамент е необходим за събиране на енергия и онези, които са лишени от този темперамент, често изсъхват като цветя, те са без пръстчица наоколо и почват да съхнат и да стават сухички.
В сангвиничния темперамент влизат дробовете и кръвоносната система, те го образуват. Третият темперамент е флегматичният, или някои го наричат витивен или жизнен темперамент. Аз го наричам събирателен темперамент, който сгъстява. Той е темперамент на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно - нито много яде, нито много гладува. Този темперамент е необходим за събиране на енергия и онези, които са лишени от този темперамент, често изсъхват като цветя, те са без пръстчица наоколо и почват да съхнат и да стават сухички. Казват, че човек не трябва да бъда дебел. Така е, но и коремът, когато е съвсем малък, и то не струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха. Той има качеството: добро ядене. Навреме ще ядеш и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си.
към текста >>

Така е, но и коремът, когато е съвсем малък, и то не струва.
Аз го наричам събирателен темперамент, който сгъстява. Той е темперамент на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно - нито много яде, нито много гладува. Този темперамент е необходим за събиране на енергия и онези, които са лишени от този темперамент, често изсъхват като цветя, те са без пръстчица наоколо и почват да съхнат и да стават сухички. Казват, че човек не трябва да бъда дебел. Така е, но и коремът, когато е съвсем малък, и то не струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха. Той има качеството: добро ядене. Навреме ще ядеш и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си. Най-после иде холеричният темперамент, който е темперамент на мускулната и костната система или темперамент на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен.
към текста >>

После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени и пръстите ви.
Когато не е развит холеричният темперамент, човек няма изпълнителна сила, не може да привежда в изпълнение мислите и идеите си. Затова най-първо ще се заемете да обработите вашите темпераменти. Сега по отношение на темпераментите има известни измервания. Но ако аз ви дам тези мерки, вие като не сте запознати с тези закони, може да си объркате понятията, например широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всички части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени и пръстите ви. Както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меката част на пръстите, която съответства на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво състояние се намират стомахът и дробовете, всичко знае. В това отношение няма нищо скрито-покрито. И на вас като Ученици ви предстои много сериозна работа. Работете върху вашите темпераменти.
към текста >>

Както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меката част на пръстите, която съответства на дробовете.
Затова най-първо ще се заемете да обработите вашите темпераменти. Сега по отношение на темпераментите има известни измервания. Но ако аз ви дам тези мерки, вие като не сте запознати с тези закони, може да си объркате понятията, например широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всички части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени и пръстите ви. Както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меката част на пръстите, която съответства на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво състояние се намират стомахът и дробовете, всичко знае. В това отношение няма нищо скрито-покрито. И на вас като Ученици ви предстои много сериозна работа. Работете върху вашите темпераменти. Всякога ще разпределяте енергиите си равномерно, за да се уравновесят темпераментите.
към текста >>

Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво състояние се намират стомахът и дробовете, всичко знае.
Сега по отношение на темпераментите има известни измервания. Но ако аз ви дам тези мерки, вие като не сте запознати с тези закони, може да си объркате понятията, например широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всички части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени и пръстите ви. Както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меката част на пръстите, която съответства на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво състояние се намират стомахът и дробовете, всичко знае. В това отношение няма нищо скрито-покрито. И на вас като Ученици ви предстои много сериозна работа. Работете върху вашите темпераменти. Всякога ще разпределяте енергиите си равномерно, за да се уравновесят темпераментите. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма.
към текста >>

Пръстите се разкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявлението на енергиите.
И на вас като Ученици ви предстои много сериозна работа. Работете върху вашите темпераменти. Всякога ще разпределяте енергиите си равномерно, за да се уравновесят темпераментите. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Онези, у които темпераментите се изопачават, ще се яви асиметрия. Пръстите се разкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявлението на енергиите. Умът, сърцето и волята имат по четири елемента, които имат отношение към четирите темперамента, и с тях трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм - електричество. След това на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота, /тяжест/, и най-после сила на движение или както аз го наричам растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Ние трябва сами да посадим тези неща, но те трябва да израстат и да дадат плод.
към текста >>

29. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не!
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си.
към текста >>

— запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък.
Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори.
към текста >>

И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀.
Па трепере сирота, трепере като лист на топола. Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо! Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато.
към текста >>

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.
— От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс.
към текста >>

— … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
към текста >>

Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка…
Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости.
към текста >>

Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара.
В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара.
към текста >>

Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу…
Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф.
към текста >>

Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
“ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
към текста >>

— В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“.
Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои.
към текста >>

Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!
До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
към текста >>

След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер!
Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето.
към текста >>

30. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Понякога човек пръста си навехне, а целия го втриса.
Ако сърцето е болно, тялото и да е здраво - отива си човек. Ако клетките на дробовете ги изяде туберкулозата, целият човек се стопява; ако клетките на ума не са здрави, целият човек може да пропадне. Ако клетки- те на стомаха не са здрави, и най-добрата храна не ни струва нищо и така си и умира човек, ако ще и да има всичко в изобилие! Такива клетки сме и ние самите - живи клетки в цялото. Ако ний сме здрави, не е важно къде сме, на кое място и какво общес- твено положение заемаме - работата ще върви добре; но ако не сме, всичко е изгубено! Понякога човек пръста си навехне, а целия го втриса. Всеки е на своето място, само че трябва всеки да гледа да бъде здрав, да разбере каква му е работата и да я върши както трябва. Без това ще станем объркани конци, от които нищо не може да се тъче. Тоя дойде - оправя ни, оправя, пък колкото оправи, вземе го за себе си, а другото хвърли. Дойде други, оправя, оправя ни, оправя себе си и приятелите си. А тия, които чакат друг да ги оправи - никога няма да се оправят!
към текста >>

И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък.
Защо- то истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, пла- чем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се по- беждава! Коя е основата на дома? - Обичта. Коя е основата на всеки разумен живот? - Същата обич.
към текста >>

31. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите.
Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов". И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов.
към текста >>

Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм.
Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон Фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон.
към текста >>

32. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа.
Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение. Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме? ". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят. Започнаха да разтребват масата, а аз седнах до прозореца, до една малка масичка, да не им преча. След като масата бе почистена, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло. Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа. Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха. Аз седях настрана и ги гледах. Разбрах, че това са сеанси, за които ми е разказвала Йорданка Жекова. Учителя е бил против тези сеанси, той е казал да не се занимават неподготвени хора с тези неща, защото е опасно и може човек да си напакости или да пострада. Аз си седях все така настрана, гледах и се чудех как тези сестри не са разбрали Учителя, а всички се надпреварваха да задават въпроси и разпитваха духовете, които им се явяват.
към текста >>

Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха.
Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме? ". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят. Започнаха да разтребват масата, а аз седнах до прозореца, до една малка масичка, да не им преча. След като масата бе почистена, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло. Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа. Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха. Аз седях настрана и ги гледах. Разбрах, че това са сеанси, за които ми е разказвала Йорданка Жекова. Учителя е бил против тези сеанси, той е казал да не се занимават неподготвени хора с тези неща, защото е опасно и може човек да си напакости или да пострада. Аз си седях все така настрана, гледах и се чудех как тези сестри не са разбрали Учителя, а всички се надпреварваха да задават въпроси и разпитваха духовете, които им се явяват. По едно време се изправиха и започнаха да разговарят за това, което им е казано.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта.
Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? " Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: Какъв спомен ще ви оставя?
към текста >>

Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на брадата, на мустаците или на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му, как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, мозъкът, черепът му, всичко това като на тип е подробно определено.
Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на брадата, на мустаците или на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му, как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, мозъкът, черепът му, всичко това като на тип е подробно определено. Като се каже англичанин или американец, и за тях всичко това е точно определено. Не само това, но известна е културата на всеки едного като тип отпреди хиляди години. * Ако взема да ви доказвам как е създаден човекът, трябва да имам ред картини, но това не е за една схоластична беседа. Във връзка с това аз казвам, че когато правя своите изследвания, за мене числата от 1 до 20 имат свой вътрешен смисъл.
към текста >>

34. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

" Учителя отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти." След това се прибира в стаята си.
Наталия Чакова разговаря с няколко сестри пред салона. Идват двама непознати, които търсят Учителя. Без да го повикат, той излиза от приемната и ги поканва да влязат в големия салон, където разговарят повече от 2 часа. Когато свършват, двамата непознати си тръгват, а Учителя излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед. Милка Говедева се приближава към него и му казва: „Учителю, не сте ли добре, да ви помогнем нещо? " Учителя отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти." След това се прибира в стаята си. От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис III и царския архив. 9 Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил.
към текста >>

Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя.
Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано. Главата на Учителя е поставена високо и се наложи да се извади капакът навън и Гради махна възглавниците, поставени там и затвори ковчега. Подадоха му трите греди, които постави напреко в дупките, приготвени за целта, и отгоре нареди дъските. Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя. Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си.
към текста >>

35. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Още от малък той имал голяма сензитивност.
Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът! " Комисията, като чува тази строга заповед, му предлага да не го разбиват, а като намерят ключа на другия ден, да го отворят и проверят. През нощта българите измъкват всичките оръдия и ги скриват на друго място. Скоро след това Гръблев се среща с Учителя и променя съзнанието си. Още от малък той имал голяма сензитивност. Често заспивал прав и макар че два пъти го викали силно, той не отговарял. Събудили го с шамари. Имал много сънища, свързани с миналите му прераждания, които показват, че той е бил военен през много животи. В 1393 г. при падането на Търново е бил обезглавен заедно с останалите боляри.
към текста >>

Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал.
Добромир веднага е приет за редовен студент и завършва естествени науки. Гръблев има богат вътрешен духовен живот. Често се излъчва и заедно с ръководителя си работи. Една вечер му казва да си легне веднага. Излиза от тялото си и отива в Америка, където в една блатиста местност е паднал самолет и част от пътниците падат в тресавището. Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал. Тя въздъхва и идва в съзнание. Чува се говор на спасители и Гръблев и ръководителят му се оттеглят. Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго. „Единственият човек, който при тръгването на самолета направи молитва и се обърна към Бога, беше тази, на която те накарах да помогнеш и тя ще оживее." По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят.
към текста >>

36. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица „Опълченска" и влиза в един малък салон на N 66.
Взима я и я прочита. Така той няколко пъти влиза в стаята й, когато тя е на работа и взима книги, които чете с голям интерес. Забелязва, че всичко, което прочита, му изглежда много близко и познато, сякаш десетки пъти го е чел и учил. Решава да проследи къде ходи Елена Григорова в неделния ден. Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя. Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица „Опълченска" и влиза в един малък салон на N 66. Между приятелите Симеон Костов е най-богатият, той ги ръководи и обикновено той плаща пиенето. Другарите му го считат за свой водач и го слушат за всичко. Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София. Те мислят, че ще отидат в някоя кръчма на пиене. Той определя да се съберат в 3 ч.
към текста >>

Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел.
Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава. Големият син на Темелко, Костадин, през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище. Една вечер пред къщата на Темелко Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му. Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история. Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел. Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителя казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да вземаш." На 9 септември 1944 г. сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър.
към текста >>

37. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман.
Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата". Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става само от изток. Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп.
към текста >>

Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна.
Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му. На североизток изтичат водите на това езеро и се вливат в четвъртото. Седмото езеро Учителя нарече Шемхаа, което означава „Мястото на мъдростта". То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна. Изтича на север по голямата отвесна стена, висока 292 метра, във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени. Около тези седем очи, и специално при второто езеро, се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството. „И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле?
към текста >>

В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст.
Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на душата", стр. 125) „Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." („Отворени форми", стр. 189) „Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: и тука, и там, навсякъде оставаме неразбрани." („Закони на доброто", стр. 357) „Някой иска да покаже, че много знае. Защо се показваш пред хората? - Искам да покажа, че зная много неща, че съм обиколил всички върхове. Ако си се качил на Харамията (наречен от Учителя,Харно ми е"), какво си придобил?
към текста >>

Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им.
Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор." Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу.
към текста >>

За връх върху големия камък Учителя посочва да се постави един по-малък камък, който има естествена конична спираловидна форма.
Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира. Братята, придобили опитност, изпълняват точно неговите съвети. Учителя е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса u сочеща точно посоката север-юг u буквите П-S. Друг брат написва отстрани, отдолу на камъка, датата и часа, когато е поставен на това място. За връх върху големия камък Учителя посочва да се постави един по-малък камък, който има естествена конична спираловидна форма. Така завършва работата по спиралата. Тогава Учителя казва: „Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа.
към текста >>

След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя.
Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро. Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителя забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време й говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да ни досаждат и се премесват около третото езеро. През 1939 г.
към текста >>

38. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Времето бе приятно хладничко, но личеше, че може да дойде и малък дъжд.
Разговор пети И този разговор се състоя на поляната. Времето бе приятно хладничко, но личеше, че може да дойде и малък дъжд. Ученикът, който повеждаше разговорите, зададе въпрос. Ученикът: Дали еволюцията на човека, тръгнал съзнателно в духовния път, е произволен процес за всекиго или има етапи, които е задължително да се постигнат и преминат? Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят. Тези етапи или степени на развитието отговарят на известни символни образи както в отделните религии, така и в библейските и евангелските разкази. Най-напред всеки ще стигне до своя „Арарат“.
към текста >>

Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял.
Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина? Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа? Учителят: Това е деликатен въпрос. Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял. Вие давате на камъните различна оценка, но стойността им е еднаква. Тук под камък трябва да разбираме дарованието, което Бог е дал всекиму. Ученикът: Бива ли човек да скърби, щом знае, че всичко на света е предварително определено? Учителят: Онези, които са минали през скръбта, имат по-красиви лица от другите, които никога не са познали що е скръб. В лицата на първите има мекота.
към текста >>

39. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства.
За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов.
към текста >>

Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът.
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
към текста >>

40. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет".
Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване".
към текста >>

Техният малък цикъл носи наименованието "Лято".
Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П.
към текста >>

Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос.
Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии. В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле. В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъз- нание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят.
към текста >>

При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от всеки пръст.
Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно позитивно въздействие върху човека. Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили. Тогава приемаме положителните, градивните енергии от Земята, а непотребните, дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е потребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира. 3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията. Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност.
към текста >>

Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната.
Всички тези сили при Паневритмията са в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при паневритмичните упражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията. Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния.
към текста >>

Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.
Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека.
към текста >>

Този ъгъл не трябва да бъде по-малък или по-голям.
По този начин Паневритмията изпъква като могъщо средство за поддържане и подобряване здравословното състояние на организма. При изпълнение на паневритмичните упражнения - когато ъгълът на ръцете е 45 градуса, налице е кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Около участника в космичния танц се оформя енергийна сфера. За специфичното значение на този геометричен (и същевременно природен) ъгъл Учителят П. Дънов казва следното: "Като вдигнете ръката си нагоре, тя да образува 45 градуса ъгъл. Този ъгъл не трябва да бъде по-малък или по-голям. При този ъгъл положението е най-хармонично (курсивът мой - К. З.). Също така и ръката, когато е назад, наклонът трябва да бъде 45 градуса. Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има хубаво разположение."
към текста >>

Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите.
Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. " Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойката си по време на паневритмичния танц. Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
към текста >>

Ще стъпвате на пръсти, а не на петите.
Тяхната роля в Паневритмията притежава определено енергийно значение. За него Учителят П. Дънов споделя: "Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили." Вече неведнъж посочвахме и значението на ритмичността - спазването на правилен и хармоничен ритъм при изпълнението на Паневритмията. Това изискване от своя страна също обладава съответна енергийна стойност: "Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре" (Учителят П. Дънов). Налице е и правило за изпълняване на паневритмичните движения с обтегнати крайници: " Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не да играете балет, да танцувате" (Учителят П. Дънов). Положението на крайниците и концентрацията върху движенията им по време на Паневритмията е от решаващо значение за връзката с космическите сили и енергии.
към текста >>

Най-първо на пръсти и после на петите.
За него Учителят П. Дънов споделя: "Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили." Вече неведнъж посочвахме и значението на ритмичността - спазването на правилен и хармоничен ритъм при изпълнението на Паневритмията. Това изискване от своя страна също обладава съответна енергийна стойност: "Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре" (Учителят П. Дънов). Налице е и правило за изпълняване на паневритмичните движения с обтегнати крайници: " Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не да играете балет, да танцувате" (Учителят П. Дънов). Положението на крайниците и концентрацията върху движенията им по време на Паневритмията е от решаващо значение за връзката с космическите сили и енергии. Затова Учителят на ББ у нас препоръчва: "Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на природата.
към текста >>

41. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка?
Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество. И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка? Тъй че и свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка – тя е писана с всички пръсти на ръцете и на краката, писана е с очите, с ушите, с устата, с космите на главата. Всичко е взело участие в написването ў. Това значи, че Библията е написана от един Дух“ (Учителят П. Дънов). А това е Духът Божий – Светият Дух на християнството, Третото Лице на Света Троица, Носителят на Живота, вездесъщата Божествена Енергия, изпълваща всеки атом във Вселената. Словото на Бога извиква към живот, разтапя болката и поражда импулса за нравствено пресътворение.
към текста >>

Тъй че и свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка – тя е писана с всички пръсти на ръцете и на краката, писана е с очите, с ушите, с устата, с космите на главата.
И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка? Тъй че и свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка – тя е писана с всички пръсти на ръцете и на краката, писана е с очите, с ушите, с устата, с космите на главата. Всичко е взело участие в написването ў. Това значи, че Библията е написана от един Дух“ (Учителят П. Дънов). А това е Духът Божий – Светият Дух на християнството, Третото Лице на Света Троица, Носителят на Живота, вездесъщата Божествена Енергия, изпълваща всеки атом във Вселената. Словото на Бога извиква към живот, разтапя болката и поражда импулса за нравствено пресътворение. То съгражда невидими пътеки между човешкото съзнание и Великите Посветени, които са го предали безкористно на своите по-малки братя и сестри: „Писанието, което наричаме Слово Божие, е живо.
към текста >>

Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали.
„Как е възможно? “ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“ Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П. Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и си пожелайте да го реализирате. През целия ден при свободно време мислете върху този стих. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения.
към текста >>

Освен всичко останало при досега с Божието Слово никога не бива да забравяме, че то не е обикновен набор от думи, изразяващи радостите и неволите на нашия малък и объркан свят.
Всяка идея – физическа, духовна или Божествена, може да се реализира само на физическия свят. За реализирането ў са нужни ред упражнения. Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писмено или чрез мисъл. Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Човек трябва да е правил ред упражнения да се концентрира, докато усили своята мисъл.“ Освен всичко останало при досега с Божието Слово никога не бива да забравяме, че то не е обикновен набор от думи, изразяващи радостите и неволите на нашия малък и объркан свят. Човешката мярка не е достатъчна за него. Бог очаква от нас да подходим към посланието Му с друг критерий, извиращ от нетленната духовна природа на Неговото любимо творение. Този е и единственият подход, достоен да навлезе в градината на безсмъртието и вечния живот, засадена и поддържана от неизразимия Стопанин на Битието: „Каквото обяснение и да се даде на този или онзи стих от Евангелието, ако имате разбирането на хората от света, нещата пак ще си останат неразбрани. Защо? – Защото тия хора са в противоречие с Божествения Ред на нещата. За себе си те са прави, но не и по отношение на Абсолютното.“
към текста >>

42. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве.
Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България.
към текста >>

Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа.
Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър.
към текста >>

Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец.
Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър. Смущава ги само фактът, че Крум принадлежи към общността „Бяло братство". Един ден го питат: „Какви връзка има между Бялото братство и белогвардейците?
към текста >>

При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила.
Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора. Какво означава това?
към текста >>

43. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Следващата година малка група приятели - Величка Няголова, Данаил Жеков, техният малък четиригодишен син Благовест, майката на Величка - Стефка Няголова, и аз, Мария Митовска, си сложихме палатките на това място в подножието на Сфинкса и връх Иречек.
Но после, когато дойде 10 ноември 1989 г. и нещата се промениха, винаги когато вървя по този широк път от Ястребец към Мусала, си спомням думите на Крум. Ние стигнахме до хижа „Мусала“, поседяхме малко на мястото, където са лагерували с Учителя, и Крум ме заведе по посока на Сфинкса. Там ми показа подходящо за лагеруване място близо до два извора. Крум Въжаров на Мусаленския лагер Следващата година малка група приятели - Величка Няголова, Данаил Жеков, техният малък четиригодишен син Благовест, майката на Величка - Стефка Няголова, и аз, Мария Митовска, си сложихме палатките на това място в подножието на Сфинкса и връх Иречек. Крум Въжаров с Григорий Кьосев и други приятели остана в лагера в района на хижа „Ястребец“. Така че вече бяха оформени два палаткови лагера, за да може повече приятели да участват в братския живот на Рила. Спомням си, една година заваля сняг през август и натрупа около 30 см. Малкият Благовест седна на една пластмасова седалка и започна да се пързаля, а ние усилено освобождавахме от снега извора, храната, палатките. Беше много трудно да се справим, но веднага подкреплението дойде.
към текста >>

Боклукът от храни заравяхме в ями с пръст.
Тогава аз бързо изтичах до моята палатка, скрих томчетата с беседи във възглавницата и донесох кутия с бонбони. Започнах да ги черпя, да им пращам много любов и мило да разговарям с тях. Първо започна да говори този от Санепид станция, каза, че замърсяваме района и поиска да види тоалетните. Те бяха абсолютно изрядни в скалите, всичко беше чисто, почти не личеше, че има тоалетни. Наоколо нямаше никакви отпадъци. Боклукът от храни заравяхме в ями с пръст. Другите отпадъци горяхме периодично. Този човек, а и останалите с учудване замълчаха. След това горският каза, че можем да запалим района. Показахме им огнището. То беше изградено на плосък голям камък и отстрани имаше две големи скали.
към текста >>

44. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А отделните части на ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени.
И най-после, от 180 градуса се нарича ОПОЗИЦИЯ, бележи се с две кръгчета, съединени с чертичка под наклон //. Това са ъглите на всички кристални форми, които има по Земята Аспектите носят сила и възможности за изява и определят условията, при които човек ще се намери през живота си. Те определят също вида и израза на човека, които най-добре са демонстрирани по лицето и ръцете. Тези въздействия се осъществяват в две направления: благоприятни, когато подтикът е към обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите и към благоприятните условия, при които човек ще се намери през живота си. При тези случаи формите, размерите на частите и органите по лицето са особено хармонично устроени, с мек и приятен за гледане израз. А отделните части на ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени. Второто противоположно направление е неблагоприятното, което тласка към разединение, към заядливи и неприятни отношения с околните и към лошите условия в живота. А когато няма аспекти, тогава е налице пасивност, липса на възможност за онова, което планетните влияния носят да се изрази. Благоприятните аспекти са: Полусекстил, Секстил, Пентоъгълник, Тригон и Квинконция. Неблагоприятните са: Полуквадрат, Квадратура, Квадрат и половина, Опозиция. За съвпада, който е най-силният аспект, ще посочим за всеки отделен случай при различните членове на Слънчевото семейство.
към текста >>

Той е винаги малко по-настрана от другите пръсти, а когато е в юмрук, когато иска да действа, той трябва да бъде над другите пръсти.
Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците правят от тях блестящ образец на човешката хубост. Мускулите при тях не са само един инструмент за движение, но са и работници за здраве и носители на красота. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите и подчертават своята личност където и да са - „Аз съм“ - с ясно изразено самосъзнание. Палецът на човешката ръка е израз на силите, изтичащи от Вулкан. Той е винаги малко по-настрана от другите пръсти, а когато е в юмрук, когато иска да действа, той трябва да бъде над другите пръсти. Ако при юмрук го покрият другите пръсти, т.е. остане ли под тях, то личността е загубена. Това е типът на Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: при изгрев - на границата между дванадесети и първи дом или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто.
към текста >>

Ако при юмрук го покрият другите пръсти, т.е.
Мускулите при тях не са само един инструмент за движение, но са и работници за здраве и носители на красота. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите и подчертават своята личност където и да са - „Аз съм“ - с ясно изразено самосъзнание. Палецът на човешката ръка е израз на силите, изтичащи от Вулкан. Той е винаги малко по-настрана от другите пръсти, а когато е в юмрук, когато иска да действа, той трябва да бъде над другите пръсти. Ако при юмрук го покрият другите пръсти, т.е. остане ли под тях, то личността е загубена. Това е типът на Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: при изгрев - на границата между дванадесети и първи дом или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Също така е добре, когато е точно на Меридиана - в Зенита и Надира.
към текста >>

При този съвпад на Меркурий с Вулкан имаме по- мека изява на меркуриевите качества, изява с по-малък контакт и изразеност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само в практичните задачи, засягащи личния живот на човека, но и към по-отвлечените знания и наука Също и тук имаме добри способности за изучаване на чужди езици.
Тогава в своя обратен път от изток към запад той идва в долно съединение. При този съвпад аспектът е особено силен и дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо да съобразява интереса и изгодата, която щ има от всяка работа,от всяка поставена задача, заедно с подчертан интерес към външна изява. Има също добри способности за учене на езици. Вторият вариант на съвпада е, когато Меркурий е зад Слънцето - Вулкан, а Слънцето е между Меркурий и Земята; това положение в астрономията се нарича „ГОРНО СЪЕДИНЕНИЕ“. Меркурий стига до този съвпад, движейки се по право направление - от запад към изток. При този съвпад на Меркурий с Вулкан имаме по- мека изява на меркуриевите качества, изява с по-малък контакт и изразеност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само в практичните задачи, засягащи личния живот на човека, но и към по-отвлечените знания и наука Също и тук имаме добри способности за изучаване на чужди езици. Другият аспект, които е непълен - полусекстил, дава онова, което съвпадът при горно съединение дава, само че в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий няма аспекти, то имаме човек, който няма подтик да се изявява и изтъква в обществото, в работата, професията - живее без интерес и тръпка. Той може да има способности, дадени от аспектите на Меркурий с Луната или другите Планети, но му липсва един подчертан устрем да се изяви, а трябва все да се подтиква от неговите близки. С ВЕНЕРА Известно е от астрономията, че Венера може да има спрямо Слънцето - Вулкан, отклонение най-много от 48 градуса. При това положение Вулкан и Венера могат да имат следните три аспекта: съвпад, полусекстил и полуквадрат.
към текста >>

45. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека.
МЕРКУРИЙ Втората планета от Слънчевото семейство е Меркурий със символичен знак //. Неговите размери в сравнение с другите Планети са сравнително малки. Той има диаметър около 5000 километра. Понеже се движи в орбита между тази на Земята и Слънцето (вътрешна орбита), той се приема за вътрешна Планета. Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, а засягат близкия, непосредствено до родения човек свят, неговата обстановка, опознаването и използуването муза задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертаното влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира даден човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред, за да може да бъде ползван за,постигане на своите задачи и нужди. Художниците, скулпторите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората които ще трябва да решават практичните задачи, свързани с обикновения живот, с нуждите на човека.
към текста >>

Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род.
Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на венерините подтици. Един човек на изящните изкуства - художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля - свирене на пиано, цигулка и други от този род. Същото е и при приложните изкуства, изискващи умение всичко да се прави най-добре. При полуквадрат жаждата и стремежът за постигане на красотата срещат известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера подтикът и чувството за добро творчество липсват. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ С МАРС При съвпад и добри аспекти имаме един активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, със способност към добро говорене, а при висшите типове е налице добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов при разговор винаги да апострофира с оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква.
към текста >>

46. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети.
САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети. Това е най-далечната, но видима с просто око Планета, която е била известна още от най-дълбока древност. Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн. В историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп. В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени.
към текста >>

Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн.
САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети. Това е най-далечната, но видима с просто око Планета, която е била известна още от най-дълбока древност. Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн. В историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп. В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени. Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус - Боде.
към текста >>

В историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп.
САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети. Това е най-далечната, но видима с просто око Планета, която е била известна още от най-дълбока древност. Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн. В историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп. В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени. Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус - Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи със средна скорост от около шести половина километра в секунда.
към текста >>

Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени.
САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните ни Планети. Това е най-далечната, но видима с просто око Планета, която е била известна още от най-дълбока древност. Макар да свети ярко с жълтия си оттенък сред звездите по Небесната сфера, то пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, но могат да се видят чрез малък телескоп, в който блестят отделно от Сатурн. В историческо време те са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей посредством направен от него малък, просто устроен телескоп. В образа, който Галилей е наблюдавал, му е направило впечатление, че вижда някаква тройна Планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, посочвайки, че това не е нищо друго, освен Планета с пръстени. Планетата Сатурн е втората по размери в Слънчевото семейство след Юпитер. Той обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 Астрономически единици, което показва, че е спазен законът на Тициус - Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи със средна скорост от около шести половина километра в секунда. Диаметърът на Планетата не е еднакъв - при екватора той е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000. Това говори, че имаме Планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплескала с една разлика в диаметрите от 13 000 километра, която е значителна Този атмосферен слой се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите - за по-малко.
към текста >>

Сатурн има освен пръстените и много спътници.
При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и върху човека е най-силно. Когато обаче Сатурн застане на правата линия Земя - Слънце - Сатурн зад Слънцето, при т.нар. съвпад, тогава той се намира от Земята на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453 000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието му е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през 1979, 1980 и 1981 година космически станции минаха край Сатурн и установиха нови спътници, чийто брой нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма. Тяхната същина характеристика, естество и произход (както и всяко друго образувание около някоя Планета) са от важно значение за нейното влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен под името Титан. Останалите спътници (засега само 16, а може би в бъдеще ще бъдат открити още) са късове от разрушената планета Фаетон, наречени Астероиди.
към текста >>

Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма.
съвпад, тогава той се намира от Земята на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453 000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието му е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през 1979, 1980 и 1981 година космически станции минаха край Сатурн и установиха нови спътници, чийто брой нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма. Тяхната същина характеристика, естество и произход (както и всяко друго образувание около някоя Планета) са от важно значение за нейното влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен под името Титан. Останалите спътници (засега само 16, а може би в бъдеще ще бъдат открити още) са късове от разрушената планета Фаетон, наречени Астероиди. Голям брой от тях са останали да обикалят около Слънцето в един пояс между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2,8 Астрономически единици - път, по който е обикаляла тази Планета съгласно закона на Тициус - Боде преди нейното разрушаване. Една част от тези късове са се разпръснали към почти всички Планети - Марс, Юпитер Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
към текста >>

За пръстените на Сатурн и тяхното естество е доказано от всестранния гений на Англия Джеймс Максуел и от гениалната руска математичка София Ковалевска, че не са никакви дискове от твърдо или течно естество, а са съставени от парчета, късове твърдо вещество.
Трета част от късовете, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята, са преминали през атмосферата със средна скорост от 30 - 40 километра в секунда. Прекосявайки гъстия слой на атмосферата (Тропосферата), един от тях е получил грамадно нагряване, което е предизвикало неговото пръсване на малки дребни частици. Това е т.нар. Тунгуски метеорит, който в 1908 година е паднал на Земята в Тунгуската област, около притоците на река Енисей в Сибир. Той е засегнал тамошните гори в площ от около 20 000 квадратни километра. За пръстените на Сатурн и тяхното естество е доказано от всестранния гений на Англия Джеймс Максуел и от гениалната руска математичка София Ковалевска, че не са никакви дискове от твърдо или течно естество, а са съставени от парчета, късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е даден от. пословичния в своята скромност гений на франция Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година. Той намерил, че когато големи късове от вещество се приближават до някоя Планета, те са изложени на т.нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на Планетата върху тях. При това предният край на тялото - този, който е към Планетата, изпитва много по-силно нейната притегателна сила, отколкото задният, по-далечен край.
към текста >>

Космическите станции, изпратени към далечните Планети, установяват също, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от сегашна гледна точка закони на механика.
При тези условия се образува едно разтегляне на частиците в тялото, сцеплението между тях се нарушава и то се разрушава. Този принцип на Рош е изразен с дадена от него формула, където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до една Планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили. R е радиусът на Планетата. Изразен с други думи, този закон гласи, че едно голямо тяло не може да дойде по-близо до една Планета от разстоянието, равно на два и половина радиуса на Планетата, взето от нейния център, без да изпита приливно-отливните сили, създадени от нейната гравитация, които биха го разрушили. Това е известно като закон на Рош. Космическите станции, изпратени към далечните Планети, установяват също, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от сегашна гледна точка закони на механика. Известните преди това пръстени, които са били наблюдавани от астрономите в продължение на повече от триста години, не са претърпели и най-малка промяна, включително и техните междини (процепи), особено този между втория и трети пръстени, който е най голям, т.нар. процеп на Касини. Всичко това е също необяснимо чрез законите на познатата ни механика. Това, което е констатирано за Сатурн и около него, говори също така за изключителната мъдрост и знания, които имат Съществата, населяващи тази Планета. Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - добро или лошо.
към текста >>

Известните преди това пръстени, които са били наблюдавани от астрономите в продължение на повече от триста години, не са претърпели и най-малка промяна, включително и техните междини (процепи), особено този между втория и трети пръстени, който е най голям, т.нар.
Този принцип на Рош е изразен с дадена от него формула, където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до една Планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили. R е радиусът на Планетата. Изразен с други думи, този закон гласи, че едно голямо тяло не може да дойде по-близо до една Планета от разстоянието, равно на два и половина радиуса на Планетата, взето от нейния център, без да изпита приливно-отливните сили, създадени от нейната гравитация, които биха го разрушили. Това е известно като закон на Рош. Космическите станции, изпратени към далечните Планети, установяват също, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от сегашна гледна точка закони на механика. Известните преди това пръстени, които са били наблюдавани от астрономите в продължение на повече от триста години, не са претърпели и най-малка промяна, включително и техните междини (процепи), особено този между втория и трети пръстени, който е най голям, т.нар. процеп на Касини. Всичко това е също необяснимо чрез законите на познатата ни механика. Това, което е констатирано за Сатурн и около него, говори също така за изключителната мъдрост и знания, които имат Съществата, населяващи тази Планета. Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - добро или лошо. Влиянието на самата Планета, като високо-организирано тяло, върху живота на Земята и самия човек е изключително добро.
към текста >>

При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно.
Всичко това е също необяснимо чрез законите на познатата ни механика. Това, което е констатирано за Сатурн и около него, говори също така за изключителната мъдрост и знания, които имат Съществата, населяващи тази Планета. Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - добро или лошо. Влиянието на самата Планета, като високо-организирано тяло, върху живота на Земята и самия човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, Сатурн дава разумни подтици, а за самия човек (когато той е под силното влияние на Планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени) дава знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера.
към текста >>

47. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени, подобни на тези при Сатурн.
Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, като се движи със средна скорост от 6 киломитра и осемстотин метра в секунда. Благодарение на положението, което има неговата ос на въртене, при съответната обиколка около Слънцето се получават дълги периоди на ден и нощ, на зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавно протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Уилям Хершел в 1787 година; други и два - от изтъкнатия астроном Ласел в 1851 година, а петият беше открит от американския астроном Кьойпер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени, подобни на тези при Сатурн. Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е. те не отразяват слънчевата светлина (Албедото им е едва два процента) като се има предвид, че саждите отразяват около 8-10 процента от падналата върху тях светлина. Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени.
към текста >>

Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е.
Благодарение на положението, което има неговата ос на въртене, при съответната обиколка около Слънцето се получават дълги периоди на ден и нощ, на зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавно протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Уилям Хершел в 1787 година; други и два - от изтъкнатия астроном Ласел в 1851 година, а петият беше открит от американския астроном Кьойпер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени, подобни на тези при Сатурн. Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е. те не отразяват слънчевата светлина (Албедото им е едва два процента) като се има предвид, че саждите отразяват около 8-10 процента от падналата върху тях светлина. Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени. Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове.
към текста >>

Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета.
Два от тях бяха открити от Уилям Хершел в 1787 година; други и два - от изтъкнатия астроном Ласел в 1851 година, а петият беше открит от американския астроном Кьойпер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени, подобни на тези при Сатурн. Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е. те не отразяват слънчевата светлина (Албедото им е едва два процента) като се има предвид, че саждите отразяват около 8-10 процента от падналата върху тях светлина. Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени. Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове. Те предизвикват нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани и разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици и тласкащи към решителни крайности, дори към самоубийство, незачитане на природните порядки в човешкия организъм от страна на някои клетки и тъкани, при което се оформя злокачествено заболяване. Това заболяване е демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силно ураново влияние има нужда от чист планински или крайморски въздух, наситен е животворния елемент на кислорода,защото е известно, че за да реагира правилно, нервната система на човека трябва да бъде задоволена с кислород.
към текста >>

Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове.
Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е. те не отразяват слънчевата светлина (Албедото им е едва два процента) като се има предвид, че саждите отразяват около 8-10 процента от падналата върху тях светлина. Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени. Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове. Те предизвикват нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани и разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици и тласкащи към решителни крайности, дори към самоубийство, незачитане на природните порядки в човешкия организъм от страна на някои клетки и тъкани, при което се оформя злокачествено заболяване. Това заболяване е демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силно ураново влияние има нужда от чист планински или крайморски въздух, наситен е животворния елемент на кислорода,защото е известно, че за да реагира правилно, нервната система на човека трябва да бъде задоволена с кислород. Установено е че тя има нужда от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. Според Саабей за създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ВОДОЛЕЙ.
към текста >>

Това заболяване е демонична проява на спътниците и пръстените на Уран.
Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени. Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове. Те предизвикват нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани и разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици и тласкащи към решителни крайности, дори към самоубийство, незачитане на природните порядки в човешкия организъм от страна на някои клетки и тъкани, при което се оформя злокачествено заболяване. Това заболяване е демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силно ураново влияние има нужда от чист планински или крайморски въздух, наситен е животворния елемент на кислорода,защото е известно, че за да реагира правилно, нервната система на човека трябва да бъде задоволена с кислород. Установено е че тя има нужда от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. Според Саабей за създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ВОДОЛЕЙ. Това съзвездие се вижда най- добре през нощите от август до октомври. В него Слънцето престоява от 22 януари до 22 февруари.
към текста >>

Главата е добре оформена, без да е голяма и заоблена, формите по нея имат малък радиус на кривината, което отразява бързина и активност във всяко направление Косата е тъмна, не много обилна и гъста, не е гладка, а е накъдрена по особен начин, космите не са дебели.
Това съзвездие със своите Небесни образувания, изтичащи сили и влияния, които оказва на човешкия род, го тласка и създава у него жажда за господство в света. Изтъкнахме, че планетата Уран със своето влияят има отношение към нервната система у човека. При силното и ясно изразено негово влияние имаме човек, от цялата фигура на който лъха напрегнатост, устрем за действие от бликащи в него идеи, носещи новото. Следователно тялото на такъв човек не може да бъде дебело и тромаво, а ще има среден ръст, стройно на вид и израз, живо, подвижно, с отмерени и целенасочени движения. В такъв човек има само необходимите мускули за бърза реакция и действия н нищо излишно. Главата е добре оформена, без да е голяма и заоблена, формите по нея имат малък радиус на кривината, което отразява бързина и активност във всяко направление Косата е тъмна, не много обилна и гъста, не е гладка, а е накъдрена по особен начин, космите не са дебели. Челото не е много голямо, има формата на трапец с голямата си основа над очите, при веждите. Горната част на челото (там, където се Сатурновите центрове) не е много развита, но мозъчните центрове, които са намират над тях (под края на косата, която свършва до челото) са добре развити и оформени. Силовите течения на Уран създават и оформят намиращите се точно там мозъчни центрове, които тласкат и създават у човек стремеж към нови идеи, нови подтици, ново отношение към всичко, нов начин на мислене, действие, рационализации, открития - изобщо центровете, които ще създадат новия човек. Такива хора не обичат да се съобразяват със съществуващото, с това, което е било и е сега по отношение на чувства, мисли и действия. Пристъпват смело и решително в постигане и осъществяване на новото.
към текста >>

48. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо.
Всъщност и тук имаме кълбо, като това на Земята, чийто диаметър е около 23000 км. Това говори, че след Юпитер Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и демоничен домогвания на Черното слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите Планети с малка плътност, и е дебел около 13 000 километра; не е и много плътен. Че наистина е така, говори фактът, че при наблюдение на неговия диск краищата му се виждат малко размити. Тези качества на нептуновата атмосфера със своето влияние говорят, че мисловният свят, обсъждането, като психични процеси в човека, слабо са проявени и са оставени на по-заден план при хората под силното влияние на тази Планета. Нептун, както вече отбелязахме, има отношение към т.нар. ПИНЕАЛНА ЖЛЛЕЗА, която се намира между двете хемисфери на главния мозък.
към текста >>

Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета.
Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун има два спътника. Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени. Пръстените, заедно с къса Нереида, със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на Планетата, като злъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.(това е уточнено при аспектите на Нептун с Планетите, Слънцето и Луната). Установено е също, че и Нептун има топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата му отдалеченост не се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата му маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи.
към текста >>

На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата.
До този момент е установено, че Нептун има два спътника. Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени. Пръстените, заедно с къса Нереида, със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на Планетата, като злъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.(това е уточнено при аспектите на Нептун с Планетите, Слънцето и Луната). Установено е също, че и Нептун има топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата му отдалеченост не се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата му маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи. Това определя и силата на неговото влияние.
към текста >>

За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени.
Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени. Пръстените, заедно с къса Нереида, със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на Планетата, като злъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.(това е уточнено при аспектите на Нептун с Планетите, Слънцето и Луната). Установено е също, че и Нептун има топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата му отдалеченост не се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата му маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи. Това определя и силата на неговото влияние. За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие РИБИ.
към текста >>

Пръстените, заедно с къса Нереида, със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на Планетата, като злъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.(това е уточнено при аспектите на Нептун с Планетите, Слънцето и Луната).
С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени. Пръстените, заедно с къса Нереида, със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на Планетата, като злъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.(това е уточнено при аспектите на Нептун с Планетите, Слънцето и Луната). Установено е също, че и Нептун има топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата му отдалеченост не се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата му маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи. Това определя и силата на неговото влияние. За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие РИБИ. Това съзвездие се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари.
към текста >>

49. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При някои от тях те достигат до 1200-1300 грама, съответно с по-малък черепен размер, а това е изрази на по-малка интелигентност.
Ако тази дължина е къса около 20-23 сантиметра, то имаме напълно изостанал човек както по интелектуални способности, така и преди всичко по неговия устой, преди всичко по отношение на моралните принципи. С нарастването на тази дължина се подобряват и качествата. Когато тази дължина достигне 36 сантиметра, имаме вече нормално развитие на неговите качества и най-вече на неговия устой в морално отношение. Оттам нататък също започва усъвършенствуването на мозъка и неговите изяви. От изследванията на мозъците и черепите при различните народности и раси се установява също, че при по-примитивните от тях мозъците и черепите са по-малки по тегло и размер. При някои от тях те достигат до 1200-1300 грама, съответно с по-малък черепен размер, а това е изрази на по-малка интелигентност. При по-напредналите в интелектуално отношение раси, каквато е например бялата, теглото на мозъка достига до 1700-1800 грама със съответно по-голяма черепна кухина. А хората с изключителни и всестранни способности, с дарби да поемат ръководни и отговорни задачи, каквито например са били Наполеон, Кромуел, Кювие, София Ковалевска и др., са притежавали черепи с по-голям размер и мозък с тегло около 2000 грама. Вярно е, че има много способни хора с по-малки мозъци и черепи, но тук способността се изразява само в тесните рамки на дадена област. Разбира се, за правилната оценка трябва да имаме предвид и самото качество на мозъка. Това може да се установи по външните белези и форми на тялото и най-вече по ръцете и особено по лицето и главата, където имаме най- много нервни окончания, които при своето действие са способни да променят отделните части и размери по тялото: главата, лицето, ръцете, покритата с косми част на главата, челото, веждите, очите, носа, устните, устата, брадата, ушите.
към текста >>

Човек с много добро осезание на пръстите би схванал къде мозъчните центрове са по-активни, защото там имаме по-тънка черепна област и е по-топло: имаме приятно излъчване на топлина поради добрата кръвна циркулация в тази област.
Звездното тяло на човек подлежи на еволюция. Според това, докъде е стигнал този процес, се определя и човешката интелигентност. И колкото този процес е по-напреднал в своя еволюционен път, толкова по-добре и по-пълно се възприемат силовите течения от Звездния мир и оттам по-добре се създават и оформят мозъчните клетки, мозъчните центрове, целият мозък, което пък създава и по- правилното и по-добре оформено тяло по отношение на всички негови органи и външни форми. Доколко това организиране и облагородява не е постигнато, ще ни покажат тези именно външни форми, но най-вече тези на ръцете, лицето и главата, защото те притежават най-много нервни окончания, които със своята дейност определят техните форми. Всеки мозъчен център, освен да наляга и раздува своята област на черепа, за което вече отбелязахме, има и способността да изтънява костта на черепа, която се намира под него. Човек с много добро осезание на пръстите би схванал къде мозъчните центрове са по-активни, защото там имаме по-тънка черепна област и е по-топло: имаме приятно излъчване на топлина поради добрата кръвна циркулация в тази област. Мнозина изследователи, за да разберат какво са представлявали някои починали хора в интелектуално и морално отношение, са поставяли запалена свещ (или какъвто и да е източник на светлина) в техния череп и там, където се е наблюдавало просветване, е имало мозъчни центрове с по-голямо развитие и с по-голяма активност. Ако този човек е бил с много добре развити и активни мозъчни центрове, даващи моралните качества и устои, то светлината в горната част на черепа, където са моралните центрове, по-добре просветва, поради по-голямото изтъняване на тази област от действието на мозъчните центрове там. Това, разбира се, се отнася и за други области. Изобщо хората с по-голяма интелигентност и добре развити морални качества имат по-тънка черепна кост и по- големи черепи, (виж. фиг. 1).
към текста >>

50. Меркуриевият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бръчки по челото си те нямат или имат в малък размер или тънки.
МЕРКУРИЕВИЯТ ТИП Този тип има ниско, слабичко, пъргаво тяло, обикновено тъмен цвят на кожата (известна мургавост). има удължено лице. Космите на косата му са тънки, тъмни и добре покриват главата му. Неговото чело не е много голямо, но е добре оформено в долната част около веждите. Бръчки по челото си те нямат или имат в малък размер или тънки. Вертикални линии в основата на носа обикновено нямат, защото те не са свикнали да напрягат вниманието си и да правят волеви усилия. Веждите са дъгообразни, не много дебели. Колкото тези вежди са по-дъгообразни, толкова имаме по-слаб волеви контрол при тези типове. Очите са големи живи, и при елементарните типове носят израза на хитрост, лъжа, измама и подчертан личен интерес. При злоба и лукавство, което най-често имаме при тези типове, очите са удължени като бадеми и зеницата е полускрита под горния клепач.
към текста >>

Пръстите са гладки, без възли.
Умеят да се преструват, има артистичен елемент в техните прояви, който при нисшите типове се изразява като нескромност, алчност, престореност. В умението си да се нагаждат към създадените условия и да ги използват за своя изгода нямат равни на себе си.Тялото им е гъвкаво, без излишни мускули и тлъстини, способни са за художествени телесни упражнения. Ръцете от рамото до китката са дълги и гъвкави. Всички хора на изкуството трябва да имат добре изразено Меркуриево влияние, за да могат да дадат израз на идеите, които ги вълнуват. Дланите са малки, гъвкави. Пръстите са гладки, без възли. Ноктите са малки. Кутрето - Меркуриевият пръст - може да бъде остър или притъпен, значението на което ще разгледаме по-нататък, но, общо взето, е дълъг. Меркурий има отношение в тялото на човека към ръцете, нервите и мозъка, от металите - към живака, от минералите - яспис, от цветове - сивия.
към текста >>

Кутрето - Меркуриевият пръст - може да бъде остър или притъпен, значението на което ще разгледаме по-нататък, но, общо взето, е дълъг.
Ръцете от рамото до китката са дълги и гъвкави. Всички хора на изкуството трябва да имат добре изразено Меркуриево влияние, за да могат да дадат израз на идеите, които ги вълнуват. Дланите са малки, гъвкави. Пръстите са гладки, без възли. Ноктите са малки. Кутрето - Меркуриевият пръст - може да бъде остър или притъпен, значението на което ще разгледаме по-нататък, но, общо взето, е дълъг. Меркурий има отношение в тялото на човека към ръцете, нервите и мозъка, от металите - към живака, от минералите - яспис, от цветове - сивия.
към текста >>

51. Венериният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пръстите са гладки, с нормална дължина или малко къси.
Те обичат много цветята и най-различните приятни миризми - одеколони и другите подобни козметични аромати, също в така и музиката, пластиката, багрите и всички красиви форми. Чистият Венерин тип е артист във всяко отношение. Те са весели, вежливи, добродетелни, добре разположени. Венерините влияния дават при мъжете женствена фигура и оттам склонност към женствени прояви като носене на обеци и женски накити. Ръцете на Венерините типове са доста пълни и меки. Пръстите са гладки, с нормална дължина или малко къси. Кожата по цялото тяло и ръцете е бяла или бледо розова. Палецът е малък, къс, без възли. Венериният хълм е пълен, силен и богат на линии. Венера управлява бъбреците, от металите - медта, от цветовете - светлите багри, но най- вече розовото, а от минералите - ахата.
към текста >>

Палецът е малък, къс, без възли.
Те са весели, вежливи, добродетелни, добре разположени. Венерините влияния дават при мъжете женствена фигура и оттам склонност към женствени прояви като носене на обеци и женски накити. Ръцете на Венерините типове са доста пълни и меки. Пръстите са гладки, с нормална дължина или малко къси. Кожата по цялото тяло и ръцете е бяла или бледо розова. Палецът е малък, къс, без възли. Венериният хълм е пълен, силен и богат на линии. Венера управлява бъбреците, от металите - медта, от цветовете - светлите багри, но най- вече розовото, а от минералите - ахата.
към текста >>

52. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те се характеризират със следните качества: ширината на ръцете е почти равна на дължината, като последната се мери от ставите на китката до края на пръстите.
ТИПОВЕ РЪЦЕ ЕЛЕМЕНТАРНА РЪКА. Наблюдава се при хора, които са в своя пръв стадий на развитие, на човешка еволюция. Те се характеризират със следните качества: ширината на ръцете е почти равна на дължината, като последната се мери от ставите на китката до края на пръстите. Ръцете са, общо взето, груби. При ръкостискане са без каквато и да било гъвкавост - дебели, нееластични. Палецът е къс, груб и поради слабата си подвижност при отваряне на ръката малко стърчи навън. Пръстите са изобщо груби, дебели, слабо подвижни и къси, без възли между фалангите. Кожата от външна и вътрешна страна е груба.
към текста >>

Пръстите са изобщо груби, дебели, слабо подвижни и къси, без възли между фалангите.
Наблюдава се при хора, които са в своя пръв стадий на развитие, на човешка еволюция. Те се характеризират със следните качества: ширината на ръцете е почти равна на дължината, като последната се мери от ставите на китката до края на пръстите. Ръцете са, общо взето, груби. При ръкостискане са без каквато и да било гъвкавост - дебели, нееластични. Палецът е къс, груб и поради слабата си подвижност при отваряне на ръката малко стърчи навън. Пръстите са изобщо груби, дебели, слабо подвижни и къси, без възли между фалангите. Кожата от външна и вътрешна страна е груба. Ноктите са къси, широки, груби, дебели, твърди, трудно се режат. На дланта, освен трите главни линии - на живота, на ума и сърцето, други почти няма. При това линиите на ума и сърцето са обикновено къси, особено тази на ума. Лунният и Венериният хълмове са твърди и груби.
към текста >>

РЪЦЕ С ЛОПАТОВИДНИ ПРЪСТИ, наречени от някои хироманти „Шофьорски ръце".Те са средно големи или големи, като под големи ръце разбираме такива, които като се сложат върху бузите (между носа и ушите), напълно да ги покриват.
Те са мъчно подвижни, тромави, апатични, безразлични към Духовните вълнения, често обаче са суеверни. Нямат големи изисквания, задоволяват се само с най-необходимото. На околния свят малко обръщат внимание, нямат претенции и изисквания към него. При тях често е налице една детинска наивност. Такива хора се чувствуват добре при земеделска работа. РЪЦЕ С ЛОПАТОВИДНИ ПРЪСТИ, наречени от някои хироманти „Шофьорски ръце".Те са средно големи или големи, като под големи ръце разбираме такива, които като се сложат върху бузите (между носа и ушите), напълно да ги покриват. Върховете на пръстите са малко сплеснати и са по- широки от ставите между първата и втората фаланги. Палецът е обикновено среден до голям, като възлите между фалангите са добре изразени. Ръката при ръкуване е повече или по-малко с гъвкави стави, при което колкото тази гъвкавост е по-голяма, толкова човек е с по-схватлив ум. Такива ръце показват енергична, неуморима, активна, подвижна, трудолюбива, изобретателна, стремителна, самоуверена натура. Те нямат отношение към романтиката, отвлечените, без практично значение умствени занимания.
към текста >>

Върховете на пръстите са малко сплеснати и са по- широки от ставите между първата и втората фаланги.
Нямат големи изисквания, задоволяват се само с най-необходимото. На околния свят малко обръщат внимание, нямат претенции и изисквания към него. При тях често е налице една детинска наивност. Такива хора се чувствуват добре при земеделска работа. РЪЦЕ С ЛОПАТОВИДНИ ПРЪСТИ, наречени от някои хироманти „Шофьорски ръце".Те са средно големи или големи, като под големи ръце разбираме такива, които като се сложат върху бузите (между носа и ушите), напълно да ги покриват. Върховете на пръстите са малко сплеснати и са по- широки от ставите между първата и втората фаланги. Палецът е обикновено среден до голям, като възлите между фалангите са добре изразени. Ръката при ръкуване е повече или по-малко с гъвкави стави, при което колкото тази гъвкавост е по-голяма, толкова човек е с по-схватлив ум. Такива ръце показват енергична, неуморима, активна, подвижна, трудолюбива, изобретателна, стремителна, самоуверена натура. Те нямат отношение към романтиката, отвлечените, без практично значение умствени занимания. Навсякъде и във всички науки търсят реалното и практичната им стойност.
към текста >>

Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават.
Навсякъде и във всички науки търсят реалното и практичната им стойност. Обичат да командуват и са малко тиранични. За такива хора всеки труд е достоен за уважение. Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества.
към текста >>

Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки.
Обичат да командуват и са малко тиранични. За такива хора всеки труд е достоен за уважение. Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА.
към текста >>

Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение.
Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието.
към текста >>

Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант.
Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието. Спокойни, старателни, самоуверени, сигурни, верни на дълга, обичат реда, методичността и системата, педантични, бюрократи.
към текста >>

Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества.
Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието. Спокойни, старателни, самоуверени, сигурни, верни на дълга, обичат реда, методичността и системата, педантични, бюрократи. Палецът при тях е почти винаги голям, възелът между втората и третата фаланга е добре развит.
към текста >>

Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове.
Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието. Спокойни, старателни, самоуверени, сигурни, верни на дълга, обичат реда, методичността и системата, педантични, бюрократи. Палецът при тях е почти винаги голям, възелът между втората и третата фаланга е добре развит. Лица с такива ръце имат стремеж към моралистичните, социални и политически науки. Авторитетни са, обичат практичното и солидното.
към текста >>

Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост.
Зле им действува промяната на времето и изобщо промените. Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА.
към текста >>

Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост.
Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма.
към текста >>

Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството.
Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма. Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти.
към текста >>

Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията.
Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма. Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти. Хората с такива ръце са въобще негодни за физически и механичен труд. Колкото такива ръце са по-тесни и по-меки, толкова това им качество е по-силно изразено, стигащо до мързел.
към текста >>

Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма.
Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма. Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти. Хората с такива ръце са въобще негодни за физически и механичен труд. Колкото такива ръце са по-тесни и по-меки, толкова това им качество е по-силно изразено, стигащо до мързел. Тези хора живеят предимно по повеля на своите чувства и настроения. Сантиментални, романтични натури миролюбиви, дружелюбни и весели, във висша степен впечатлителни.
към текста >>

Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти.
Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма. Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти. Хората с такива ръце са въобще негодни за физически и механичен труд. Колкото такива ръце са по-тесни и по-меки, толкова това им качество е по-силно изразено, стигащо до мързел. Тези хора живеят предимно по повеля на своите чувства и настроения. Сантиментални, романтични натури миролюбиви, дружелюбни и весели, във висша степен впечатлителни. Естетичното силно ги привлича.
към текста >>

Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област.
Но за правилното отчитане на техните качества голямо значение има устройството на палеца им. Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце.
към текста >>

Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки.
Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко.
към текста >>

Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството.
Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА.
към текста >>

Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз.
Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА. Тези ръце по своя размер са малки до средни. Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа.
към текста >>

РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА.
Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА. Тези ръце по своя размер са малки до средни. Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа. Пръстите са заоблени, жилави, подвижни. Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги.
към текста >>

Пръстите са заоблени, жилави, подвижни.
Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА. Тези ръце по своя размер са малки до средни. Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа. Пръстите са заоблени, жилави, подвижни. Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги. Палецът е голям, но не много груб и мускулест. Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита мисъл и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат. Бавно и задълбочено мислят и обсъждат всичко.
към текста >>

Те са плахи, скрити и недоверчиви, когато палецът им е по-малък.
Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги. Палецът е голям, но не много груб и мускулест. Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита мисъл и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат. Бавно и задълбочено мислят и обсъждат всичко. Те са плахи, скрити и недоверчиви, когато палецът им е по-малък. Възлите между втората и третата фаланги са възлите на независимостта. Те определят стремежа на човек към независимост, неприемането на ограниченията във възгледите, чувствата и творческия похват. Такива хора не приемат да им се натрапват идеи, чувства и начин на действие. Търсят нови пътища за своите изяви, не се поддават на консервативни разбирания и порядки в обществото. Това е в сила, когато възлите между втората и третата фаланги са налице по всички пръсти.
към текста >>

Това е в сила, когато възлите между втората и третата фаланги са налице по всички пръсти.
Те са плахи, скрити и недоверчиви, когато палецът им е по-малък. Възлите между втората и третата фаланги са възлите на независимостта. Те определят стремежа на човек към независимост, неприемането на ограниченията във възгледите, чувствата и творческия похват. Такива хора не приемат да им се натрапват идеи, чувства и начин на действие. Търсят нови пътища за своите изяви, не се поддават на консервативни разбирания и порядки в обществото. Това е в сила, когато възлите между втората и третата фаланги са налице по всички пръсти. Случаите, когато тези възли присъстват само на някои от пръстите, ще разгледаме, когато уточняваме значението на всеки пръст поотделно. Възлите между третата фаланга и дланта наричаме възли на реда. Те показват склонност към ред, порядък и устрем за творчество. Изобщо лицата с възлести пръсти с любов пропагандират социалните и религиозните свободи. Те са най-добрите духовни Учители.
към текста >>

Случаите, когато тези възли присъстват само на някои от пръстите, ще разгледаме, когато уточняваме значението на всеки пръст поотделно.
Възлите между втората и третата фаланги са възлите на независимостта. Те определят стремежа на човек към независимост, неприемането на ограниченията във възгледите, чувствата и творческия похват. Такива хора не приемат да им се натрапват идеи, чувства и начин на действие. Търсят нови пътища за своите изяви, не се поддават на консервативни разбирания и порядки в обществото. Това е в сила, когато възлите между втората и третата фаланги са налице по всички пръсти. Случаите, когато тези възли присъстват само на някои от пръстите, ще разгледаме, когато уточняваме значението на всеки пръст поотделно. Възлите между третата фаланга и дланта наричаме възли на реда. Те показват склонност към ред, порядък и устрем за творчество. Изобщо лицата с възлести пръсти с любов пропагандират социалните и религиозните свободи. Те са най-добрите духовни Учители. Това са етиците и моралистите.
към текста >>

Изобщо лицата с възлести пръсти с любов пропагандират социалните и религиозните свободи.
Търсят нови пътища за своите изяви, не се поддават на консервативни разбирания и порядки в обществото. Това е в сила, когато възлите между втората и третата фаланги са налице по всички пръсти. Случаите, когато тези възли присъстват само на някои от пръстите, ще разгледаме, когато уточняваме значението на всеки пръст поотделно. Възлите между третата фаланга и дланта наричаме възли на реда. Те показват склонност към ред, порядък и устрем за творчество. Изобщо лицата с възлести пръсти с любов пропагандират социалните и религиозните свободи. Те са най-добрите духовни Учители. Това са етиците и моралистите. При тях разсъдъкът е пътеводната им звезда. Винаги обмислят постигането на целта и последиците, които ще има. Те еднакво изучават както правилата, така и изключенията.
към текста >>

Пръстите имат конична форма, но накрая са заоблени.
Борят се за независимост, високо развитие и усъвършенствуване. Този тип ръце се намира навсякъде, но не много често, предимно в Индия, най-вече между йогите. ПСИХИЧНА - МЕДИУМИЧНА РЪКА. Тя е необикновено красива по форма - нежна, дълга, тънка, заострена. Тя е просто префинена, облагородена конична ръка - такава, каквато я виждаме по иконите. Пръстите имат конична форма, но накрая са заоблени. Притежава красиво оформени възли, едва забележими, само между вторите и третите фаланги. Палецът е дълъг, тънък, като първата фаланга е заострена, а втората е фино и красиво оформена, прищипната в средата и е по-дълга от първата. Възлите му са едва забележими. Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят. Те се ръководят от чувствата и са много медиумични, с фини, лесно вибриращи нерви.
към текста >>

Малко косми има и по трите фаланги на пръстите.
Хората около тях трудно ги разбират. Без голям палец, тези ръце показват недоволство, страх, колебание, съмнение и потиснатост поради собственото им безсилие. Ръката на интелигентния, с благородна емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела. При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека. Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос.
към текста >>

Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ.
При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека. Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен.
към текста >>

Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно.
Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека. Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен. Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши.
към текста >>

Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос.
Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека. Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен. Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши. Палецът е голям, гъвкав, като първата фаланга е добре оформена, широка, а втората е по-дълга от първата и е стеснена в средата (с талия), без излишни натрупвания на мускули.
към текста >>

Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши.
Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен. Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши. Палецът е голям, гъвкав, като първата фаланга е добре оформена, широка, а втората е по-дълга от първата и е стеснена в средата (с талия), без излишни натрупвания на мускули. Възлите между фалангите се очертават добре - развити са и ясно изпъкват. Когато ръката е свободно поставена на масата, кутрето малко се отклонява от останалите пръсти. Ноктите са гладки и не са нито много големи, нито малки, а са средни. Те са по-къси от половината на първата фаланга, леко са закривени и значително широки.
към текста >>

Когато ръката е свободно поставена на масата, кутрето малко се отклонява от останалите пръсти.
Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен. Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши. Палецът е голям, гъвкав, като първата фаланга е добре оформена, широка, а втората е по-дълга от първата и е стеснена в средата (с талия), без излишни натрупвания на мускули. Възлите между фалангите се очертават добре - развити са и ясно изпъкват. Когато ръката е свободно поставена на масата, кутрето малко се отклонява от останалите пръсти. Ноктите са гладки и не са нито много големи, нито малки, а са средни. Те са по-къси от половината на първата фаланга, леко са закривени и значително широки. Хълмът на Венера е голям, но не много изпъкнал и е мек, с леки чертички по него. Другите хълмове са също добре развити. Линиите по ръцете са дълги, добре изразени, без резки извивки и чупки, прекъсвания и острови, което говори за добре организиран Двойник в човека.
към текста >>

Например пръстите при хора с такъв тип са от всички типове - заострени, квадратни, лопатовидни.
Другите хълмове са също добре развити. Линиите по ръцете са дълги, добре изразени, без резки извивки и чупки, прекъсвания и острови, което говори за добре организиран Двойник в човека. При силно притискане на палеца към дланта мускулът между него и самата длан добре изпъква и е корав, което говори за добре развита дихателна система, което е много важно нещо за такъв човек, пък и за всеки друг. СМЕСЕН ТИП РЪЦЕ. На практика в живота се срещат предимно смесените типове ръце. Например пръстите при хора с такъв тип са от всички типове - заострени, квадратни, лопатовидни. По отношение на качествата и способностите, устрема за изява, които човек има, смесените типове ръце дават голяма многостранност и разнообразие. Тези хора имат голяма приспособимост към създадените условия, при които се намират или ще се намерят. Имат многостранни познания и психичната им изява е богата. Имат гъвкав ум, което им дава възможност за намиране на нови насоки и открития, когато трябва да разрешават някои задачи. Лицата, които притежават чист тип ръце, имат по-ясно определени качества и способности, но техният ум се ограничава само в едно определено направление на дейност, макар и по-интензивно, но с по-малка възможност да включат по-голямо разнообразие от правила, закони и умения в разрешаването на поставените задачи.
към текста >>

Така например човек с ъгловата ръка и пръсти купува винаги много предпазливо, търси качеството, като се страхува да не се излъже и загуби.
Тези хора имат голяма приспособимост към създадените условия, при които се намират или ще се намерят. Имат многостранни познания и психичната им изява е богата. Имат гъвкав ум, което им дава възможност за намиране на нови насоки и открития, когато трябва да разрешават някои задачи. Лицата, които притежават чист тип ръце, имат по-ясно определени качества и способности, но техният ум се ограничава само в едно определено направление на дейност, макар и по-интензивно, но с по-малка възможност да включат по-голямо разнообразие от правила, закони и умения в разрешаването на поставените задачи. Те са по-едностранчиви и с по-тесен мироглед. Така например човек с ъгловата ръка и пръсти купува винаги много предпазливо, търси качеството, като се страхува да не се излъже и загуби. При използването на всяко нещо те са винаги внимателни, предпазливи, обмислят добре, преди да решат. Не обичат да правят дългове за покупки и за каквото и да било. Обичат хубавото, но предпочитат да е практично и трайно. Хората с конични ръце и пръсти купуват всичко, без много да мислят, а често и това, което не им е толкова необходимо. Те лесно се оставят да бъдат повлияни, като обичат да показват пред хората, че са с нещо ново, нещо по- различно от това, което другите имат.
към текста >>

Хората с конични ръце и пръсти купуват всичко, без много да мислят, а често и това, което не им е толкова необходимо.
Те са по-едностранчиви и с по-тесен мироглед. Така например човек с ъгловата ръка и пръсти купува винаги много предпазливо, търси качеството, като се страхува да не се излъже и загуби. При използването на всяко нещо те са винаги внимателни, предпазливи, обмислят добре, преди да решат. Не обичат да правят дългове за покупки и за каквото и да било. Обичат хубавото, но предпочитат да е практично и трайно. Хората с конични ръце и пръсти купуват всичко, без много да мислят, а често и това, което не им е толкова необходимо. Те лесно се оставят да бъдат повлияни, като обичат да показват пред хората, че са с нещо ново, нещо по- различно от това, което другите имат. Държат да привличат вниманието на околните и да бъдат сочени. Обичат неща, които са красиви, елегантни, без да мислят много за цената и дали тя отговаря на качеството и практичността на това, което купуват. Хората с лопатовидни пръсти купуват трайното, полезното, смисленото, онова, което ще може да се използува добре. Хората пък със смесен тип ръце купуват при нужда, без много да се съобразяват с всичко онова, за което мислят и с което се съобразяват чистите типове.
към текста >>

Хората с лопатовидни пръсти купуват трайното, полезното, смисленото, онова, което ще може да се използува добре.
Обичат хубавото, но предпочитат да е практично и трайно. Хората с конични ръце и пръсти купуват всичко, без много да мислят, а често и това, което не им е толкова необходимо. Те лесно се оставят да бъдат повлияни, като обичат да показват пред хората, че са с нещо ново, нещо по- различно от това, което другите имат. Държат да привличат вниманието на околните и да бъдат сочени. Обичат неща, които са красиви, елегантни, без да мислят много за цената и дали тя отговаря на качеството и практичността на това, което купуват. Хората с лопатовидни пръсти купуват трайното, полезното, смисленото, онова, което ще може да се използува добре. Хората пък със смесен тип ръце купуват при нужда, без много да се съобразяват с всичко онова, за което мислят и с което се съобразяват чистите типове.
към текста >>

53. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А във втория дял - областта над линията на ума до върха на пръстите.
РЪКАТА В ДЕТАЙЛИ Прието е ръката да се дели на два дяла. В първия дял влиза областта от основата (от гривнената става) до линията на ума. А във втория дял - областта над линията на ума до върха на пръстите. Първият дял определя стремежа, качествата и способностите на човека за придобиване и уреждане на материалния му живот. Вторият дял определя и има отношение към интелигентността и емоционалната природа у човека, изобщо - към неговия духовен живот. Колкото първият дял е по-дебел, по-масивен, толкова стремежът на човек към материални придобивки и уреждане на материални въпроси е по-добре изразен. Същото се отнася и за втория дял. Добре развит, този дял говори за по-голяма интелектуална дейност, по-голям интерес към науката и изкуствата, по-ясно изразен духовен живот.
към текста >>

Когато дланта и пръстите са отпуснати, меки, елегантни и приятни при ръкостискане, говорят за човек, които обича спокойствието, удобствата, лесното и лекото в живота.
Същото се отнася и за втория дял. Добре развит, този дял говори за по-голяма интелектуална дейност, по-голям интерес към науката и изкуствата, по-ясно изразен духовен живот. Ръце, тесни в основата си и широки в горната си част, показват неспокоен човек, който кипи от идеи и гори от желание да ги сподели с другите. Такива хора са възприемчиви и към нови идеи. Те винаги дават отпечатък от своята индивидуалност, независимо от обществото, в което са потопени. Когато дланта и пръстите са отпуснати, меки, елегантни и приятни при ръкостискане, говорят за човек, които обича спокойствието, удобствата, лесното и лекото в живота. Такъв човек е щедър, любезен към всички. Месеста длан с добре оформено платно показва щедър и либерален дарител. Но много месестите ръце са белег на силно влечение към ядене, пиене и чувствени наслади. Куха, суха и малко изгърбена длан показва злополучие, неуспех в живота, пречки, мизерия и загуба на материални ценности. Костеливите ръце показват ревност, скъперничество, злоба, пестеливост, завист, изобщо - отрицателното Сатурново влияние.
към текста >>

Особено ако са еластични, гъвкави, а пръстите са подвижни, особено кутрето и палецът.
Животът на такива хора е ограничен в тесен кръг, липсва им замах, проявяват ограниченост около своята личност - израз на егоизъм. Тези хора живеят по повелята на своите чувства. Те са сантиментални, романтични, весели натури. Обичат Природата, красотата, изкуствата. Широките ръце са израз на деятелност, широта във възгледите и интересите, а също и в отношенията си към хората. Особено ако са еластични, гъвкави, а пръстите са подвижни, особено кутрето и палецът. Кожата на външната страна на ръцете е тънка, еластична, като под нея няма излишни мускули и никакви тлъстини. Вените се виждат, сухожилията отгоре са ясно изразени. Върховете на пръстите са закръглени, палецът е силен. Тогава имаме човек не само деятелен в изпълнението на физически задачи, но и в интелектуалната област. Малките ръце, като общо правило, говорят за занимание с големи планове и идеи, за умение да се обобщават всички задачи.
към текста >>

Върховете на пръстите са закръглени, палецът е силен.
Обичат Природата, красотата, изкуствата. Широките ръце са израз на деятелност, широта във възгледите и интересите, а също и в отношенията си към хората. Особено ако са еластични, гъвкави, а пръстите са подвижни, особено кутрето и палецът. Кожата на външната страна на ръцете е тънка, еластична, като под нея няма излишни мускули и никакви тлъстини. Вените се виждат, сухожилията отгоре са ясно изразени. Върховете на пръстите са закръглени, палецът е силен. Тогава имаме човек не само деятелен в изпълнението на физически задачи, но и в интелектуалната област. Малките ръце, като общо правило, говорят за занимание с големи планове и идеи, за умение да се обобщават всички задачи. Хората с големи ръце са склонни изобщо към анализ, към дребни и точни работи. Всички добри златари и часовникари и изобщо хората на прецизната работа имат големи ръце. Изпълнението на всяка тяхна работа се отличава със своята точност и в най-малките детайли, с възможно най-добро изпълнение; това е особено добре изразено, когато ръцете са по-твърди и по-сухи (кокалести).
към текста >>

Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре.
Тогава имаме човек не само деятелен в изпълнението на физически задачи, но и в интелектуалната област. Малките ръце, като общо правило, говорят за занимание с големи планове и идеи, за умение да се обобщават всички задачи. Хората с големи ръце са склонни изобщо към анализ, към дребни и точни работи. Всички добри златари и часовникари и изобщо хората на прецизната работа имат големи ръце. Изпълнението на всяка тяхна работа се отличава със своята точност и в най-малките детайли, с възможно най-добро изпълнение; това е особено добре изразено, когато ръцете са по-твърди и по-сухи (кокалести). Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре. Това показва човек, който се приспособява, оптимистичен е, любопитен и много любознателен, когато интелектуалното му ниво е по-високо. Такива хора са симпатични в обществото. Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия. Имат отвращение към тежката физическа работа. Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето.
към текста >>

Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето.
Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре. Това показва човек, който се приспособява, оптимистичен е, любопитен и много любознателен, когато интелектуалното му ниво е по-високо. Такива хора са симпатични в обществото. Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия. Имат отвращение към тежката физическа работа. Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето. Изобщо мекотата на ръцете отнема много от активността на човека. Такива хора много планират, но малко осъществяват. Боят се от умората, рано лягат и късно стават, имат богато въображение и са бъбриви - обичат да говорят. Една по-стегната ръка, с яки мускули, но с мека и еластична кожа показва енергия, любов към движението, интелигентност, добросърдечие, особено ако цветът на кожата е червеникав. Твърда ръка с добър Венерин хълм и добре изразена сърдечна линия показва любов към ходене, екскурзии и работа на открито.
към текста >>

Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие.
Една по-стегната ръка, с яки мускули, но с мека и еластична кожа показва енергия, любов към движението, интелигентност, добросърдечие, особено ако цветът на кожата е червеникав. Твърда ръка с добър Венерин хълм и добре изразена сърдечна линия показва любов към ходене, екскурзии и работа на открито. Такива хора имат философска мисъл и са праволинейни, открити в своите съждения. Изобщо твърдата, здрава, стегната ръка говори за работоспособност, деятелност, икономия, внимателно и разумно използуване на средствата за постигане на поставената задача, волевост и твърдост. Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност. Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие. Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство. Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората. Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила.
към текста >>

Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората.
Такива хора имат философска мисъл и са праволинейни, открити в своите съждения. Изобщо твърдата, здрава, стегната ръка говори за работоспособност, деятелност, икономия, внимателно и разумно използуване на средствата за постигане на поставената задача, волевост и твърдост. Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност. Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие. Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство. Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората. Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила. Колкото коничните ръце са по-тесни, толкова хората с такива ръце са по-малко годни за физически и механичен труд. Отпуснатостта на ръцете (спящи ръце) показват отпуснатост на човека - липса на воля.
към текста >>

Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество.
Изобщо твърдата, здрава, стегната ръка говори за работоспособност, деятелност, икономия, внимателно и разумно използуване на средствата за постигане на поставената задача, волевост и твърдост. Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност. Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие. Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство. Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората. Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила. Колкото коничните ръце са по-тесни, толкова хората с такива ръце са по-малко годни за физически и механичен труд. Отпуснатостта на ръцете (спящи ръце) показват отпуснатост на човека - липса на воля. Затворената ръка показва скритост, голяма предпазливост и бдителност.
към текста >>

Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи.
Ако е обаче дебела, показва егоистичен, себичен, жаден за придобивки човек, а ако е по-груба, жаждата му за придобивки носи елементите на безогледност. Много твърдата ръка, особено ако пръстите са закривени навътре, показва липса на интелигентност, бруталност, скъперничество, човек, поддаващ се на суеверие. Много нежни ръце, изпъстрени с линийки, показват финес, благоговение, доброжелателство. Ако ръцете се отварят добре, като пръстите се отдалечават, показват сърдечност, любвеобилие, естественост в отношенията към хората. Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила. Колкото коничните ръце са по-тесни, толкова хората с такива ръце са по-малко годни за физически и механичен труд. Отпуснатостта на ръцете (спящи ръце) показват отпуснатост на човека - липса на воля. Затворената ръка показва скритост, голяма предпазливост и бдителност. Една много нежна и тясна ръка показва безсилие, мекушавост, непостоянен темперамент, безделие, слаба съпротивителна сила.
към текста >>

Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област.
Колкото ръката е по-мека, толкова тези качества са по-ясно изразени. От тях не може да се очаква вярна и дълбока любов. Ето защо браковете при тях рядко се задържат и рядко биват щастливи. Колкото обаче ръката е по-твърда, толкова тези признаци се подобряват и правят човека по-устойчив. Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа. Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък). Ако на такава ръка палецът е голям, имаме домашен тиранин, който е прахосник на собствената си енергия и който вечно мърмори! Жените с ъгловати пръсти изискват почитане, ред и са много постоянни в сърдечните си отношения.
към текста >>

Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството.
Ето защо браковете при тях рядко се задържат и рядко биват щастливи. Колкото обаче ръката е по-твърда, толкова тези признаци се подобряват и правят човека по-устойчив. Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа. Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък). Ако на такава ръка палецът е голям, имаме домашен тиранин, който е прахосник на собствената си енергия и който вечно мърмори! Жените с ъгловати пръсти изискват почитане, ред и са много постоянни в сърдечните си отношения. Те обичат образовани, кротки и изпълнителни мъже. Такива жени са много внимателни по отношение на собствените си задължения и отбягват вулгарното.
към текста >>

При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък).
Изобщо меките ръце имат една голяма доза чувственост, стремеж към удоволствие, леност, мързел, недоволство, често влечение към измислици, преиначаване, неточност за всичко, казано от тях, често и лъжа. Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък). Ако на такава ръка палецът е голям, имаме домашен тиранин, който е прахосник на собствената си енергия и който вечно мърмори! Жените с ъгловати пръсти изискват почитане, ред и са много постоянни в сърдечните си отношения. Те обичат образовани, кротки и изпълнителни мъже. Такива жени са много внимателни по отношение на собствените си задължения и отбягват вулгарното. Хора с огромни длани и с много линии по тях проявяват неспособност много да разсъждават и не обичат да се грижат за последствията от своята дейност. Те са крайно практични и с умение да ръководят своите дела.
към текста >>

Ако на такава ръка палецът е голям, имаме домашен тиранин, който е прахосник на собствената си енергия и който вечно мърмори! Жените с ъгловати пръсти изискват почитане, ред и са много постоянни в сърдечните си отношения.
Ако такива ръце притежават много дълъг Юпитеров пръст, ще имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Онези жени, които се стремят към безделие и нередно съществуване с леки радости, любов и разсипничество, имат най-често меки и тлъсти ръчички. Жени с лопатовидни пръсти и малки палци са истинска радост за семейството. Те са сърдечни, малко импулсивни, много деятелни, обичат движението и спорта. При ъгловати пръсти на женската ръка имаме точност, порядък до дребнавост и педантичност, много добре подреждане на дома (ако палецът е малък). Ако на такава ръка палецът е голям, имаме домашен тиранин, който е прахосник на собствената си енергия и който вечно мърмори! Жените с ъгловати пръсти изискват почитане, ред и са много постоянни в сърдечните си отношения. Те обичат образовани, кротки и изпълнителни мъже. Такива жени са много внимателни по отношение на собствените си задължения и отбягват вулгарното. Хора с огромни длани и с много линии по тях проявяват неспособност много да разсъждават и не обичат да се грижат за последствията от своята дейност. Те са крайно практични и с умение да ръководят своите дела. Ако ръцете са гладки при допир, това са ръце на хора, които обичат да спорят и да се аргументират.
към текста >>

При широко раздалечаване на пръстите се наблюдават т.нар.
Потните ръце показват свенливост, но често и сърдечни заболявания. Сухите ръце са признак на сухота в обноските към хората. По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди. Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи. Ако китките на ръцете са дебели, груби и по- масивни, това говори, че прадедите са се занимавали с физически труд и работа, свързана с по-големи физически напрежения. При широко раздалечаване на пръстите се наблюдават т.нар. ципици или мембрани, които се разполагат между основите, а кожичките между тях се повдигат малко нагоре, подобно на ципите между пръстите на краката при патиците. При такива ръце дланта изглежда по-голяма, отколкото горната им страна. Прието е, че вътрешната страна на ръцете съответствува на вътрешния човек, или по-точно казано, на неговия интелектуален и емоционален живот, а съществуването на тези ципи показва превес на този вътрешен живот над външния. Такива хора обладават богат вътрешен живот, изразен в мисли, чувства, възхищения, оптимизъм или потиснатост, критичност, мрачен светоглед. Те малко се интересуват от външния материален живот.
към текста >>

ципици или мембрани, които се разполагат между основите, а кожичките между тях се повдигат малко нагоре, подобно на ципите между пръстите на краката при патиците.
Сухите ръце са признак на сухота в обноските към хората. По китката на ръката можем да съдим за произхода на човека - за неговите прадеди. Ако китката на ръката е особено тънка и нежна, това показва, че прадедите на този човек не са се занимавали с физическа работа и са били някакви аристократи. Ако китките на ръцете са дебели, груби и по- масивни, това говори, че прадедите са се занимавали с физически труд и работа, свързана с по-големи физически напрежения. При широко раздалечаване на пръстите се наблюдават т.нар. ципици или мембрани, които се разполагат между основите, а кожичките между тях се повдигат малко нагоре, подобно на ципите между пръстите на краката при патиците. При такива ръце дланта изглежда по-голяма, отколкото горната им страна. Прието е, че вътрешната страна на ръцете съответствува на вътрешния човек, или по-точно казано, на неговия интелектуален и емоционален живот, а съществуването на тези ципи показва превес на този вътрешен живот над външния. Такива хора обладават богат вътрешен живот, изразен в мисли, чувства, възхищения, оптимизъм или потиснатост, критичност, мрачен светоглед. Те малко се интересуват от външния материален живот. Интересна информация за състоянието на дихателната система и въобще за състоянието на дишането у даден човек носи мускулът, който се намира между третата (най-долната) фаланга на палеца и дланта.
към текста >>

54. Палецът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато свиваме ръката си в юмрук, палецът трябва да приляга над другите пръсти.
Според Астрологията той е проводник на силовите течения, изхождащи от планетата ВУЛКАН, намираща се между Слънцето и Меркурий (неоткрита още). Палецът има връзка с гръбнака, волята, енергията, устойчивостта за постигане на поставените задачи, разумността, със способността на човек да се приспособява към всички условия, които животът му поднася, както във физическия свят, така и в областта на психическите преживявания. Колкото по-развита е човешката индивидуалност, колкото човек е по-силен, с по-развити духовни сили, колкото по-голяма е възможността му да се приспособява, да се преустройва, както по отношение на физическото си тяло, така и по отношение на психиката си, да прилага своите сили в живота и в житейската борба, да оказва влияние на околната среда, толкова палецът е по-развит, по-голям, по-масивен, по-добре оформен и гъвкав. Такъв човек е и с по-голямо богатство на идеи, има инициатива, уповава на себе си и е способен да свърши всяка поставена задача докрай. Ако обаче палецът е много голям и масивен, това е вече признак на гордост, високомерие, на човек упорит и надценяващ своите сили. Когато свиваме ръката си в юмрук, палецът трябва да приляга над другите пръсти. Това говори за възможността на човешката индивидуалност да господствува над всички качества, които той има. Свиването на палеца между другите пръсти показва скриване или отстраняване на съзнанието. Такива случаи имаме при по-малките деца, където интелектът все още спи и е неразвит;също така и при идиотите, защото и при тях интелектът не е развит. При някои паралитици, дългогодишни неврастеници или при болезнени състояния имаме същото свиване на палеца между другите пръсти. Установено е, че при умиращите имаме същото свиване н палеца, което говори, че съзнанието ги напуска.
към текста >>

Свиването на палеца между другите пръсти показва скриване или отстраняване на съзнанието.
Колкото по-развита е човешката индивидуалност, колкото човек е по-силен, с по-развити духовни сили, колкото по-голяма е възможността му да се приспособява, да се преустройва, както по отношение на физическото си тяло, така и по отношение на психиката си, да прилага своите сили в живота и в житейската борба, да оказва влияние на околната среда, толкова палецът е по-развит, по-голям, по-масивен, по-добре оформен и гъвкав. Такъв човек е и с по-голямо богатство на идеи, има инициатива, уповава на себе си и е способен да свърши всяка поставена задача докрай. Ако обаче палецът е много голям и масивен, това е вече признак на гордост, високомерие, на човек упорит и надценяващ своите сили. Когато свиваме ръката си в юмрук, палецът трябва да приляга над другите пръсти. Това говори за възможността на човешката индивидуалност да господствува над всички качества, които той има. Свиването на палеца между другите пръсти показва скриване или отстраняване на съзнанието. Такива случаи имаме при по-малките деца, където интелектът все още спи и е неразвит;също така и при идиотите, защото и при тях интелектът не е развит. При някои паралитици, дългогодишни неврастеници или при болезнени състояния имаме същото свиване на палеца между другите пръсти. Установено е, че при умиращите имаме същото свиване н палеца, което говори, че съзнанието ги напуска. При напълно здрав човек това не трябва да става и ако става, то е признак, че тази личност крие мислите си от малодушие, страх, подлост, което говори, че не умее да дирижира своите действия. Голям и добре оформен палец представлява сам по себе си разумната воля, разумната логика и разумната решителност.
към текста >>

При някои паралитици, дългогодишни неврастеници или при болезнени състояния имаме същото свиване на палеца между другите пръсти.
Ако обаче палецът е много голям и масивен, това е вече признак на гордост, високомерие, на човек упорит и надценяващ своите сили. Когато свиваме ръката си в юмрук, палецът трябва да приляга над другите пръсти. Това говори за възможността на човешката индивидуалност да господствува над всички качества, които той има. Свиването на палеца между другите пръсти показва скриване или отстраняване на съзнанието. Такива случаи имаме при по-малките деца, където интелектът все още спи и е неразвит;също така и при идиотите, защото и при тях интелектът не е развит. При някои паралитици, дългогодишни неврастеници или при болезнени състояния имаме същото свиване на палеца между другите пръсти. Установено е, че при умиращите имаме същото свиване н палеца, което говори, че съзнанието ги напуска. При напълно здрав човек това не трябва да става и ако става, то е признак, че тази личност крие мислите си от малодушие, страх, подлост, което говори, че не умее да дирижира своите действия. Голям и добре оформен палец представлява сам по себе си разумната воля, разумната логика и разумната решителност. Палецът е организиран и разположен така, че може винаги да действува в противоположно направление спрямо другите пръсти. Ето защо той е в състояние всякога да се противопостави на всички наши прояви.
към текста >>

Палецът е организиран и разположен така, че може винаги да действува в противоположно направление спрямо другите пръсти.
Такива случаи имаме при по-малките деца, където интелектът все още спи и е неразвит;също така и при идиотите, защото и при тях интелектът не е развит. При някои паралитици, дългогодишни неврастеници или при болезнени състояния имаме същото свиване на палеца между другите пръсти. Установено е, че при умиращите имаме същото свиване н палеца, което говори, че съзнанието ги напуска. При напълно здрав човек това не трябва да става и ако става, то е признак, че тази личност крие мислите си от малодушие, страх, подлост, което говори, че не умее да дирижира своите действия. Голям и добре оформен палец представлява сам по себе си разумната воля, разумната логика и разумната решителност. Палецът е организиран и разположен така, че може винаги да действува в противоположно направление спрямо другите пръсти. Ето защо той е в състояние всякога да се противопостави на всички наши прояви. Затова е казано,че човек е създаден по образ и подобие на БОГА. С други думи, той има свободата да приема или отхвърля всички подтици, които възникват у него, т.е. има свободната воля да избира. Ако палецът малко се отклонява от дланта , показва предпазливост, внимателна и скрита натура.
към текста >>

Ако палецът е малък, деликатен, имаме човек безотговорен, неспособен към съпротивление, преживява разочарования, губи лесно надежда и ентусиазъм, изпаса често в тъжни настроения, но също и в безпричинни изблици на веселост.
Тези качества са: независимост, самостоятелност, деятелност, умение да разрешава всички въпроси при условията, при които се намира, възможност да използува тези условия най-добре. Къс, но добре устроен палец означава съзнателност, праволинейност в мисълта и бърза реакция в действията. Дебел, тежък палец показва упоритост на волята за постигане на желанията и евентуално жестокосърдечие. Широк палец показва устой, якост и здравина. Човек без палец е страхлив, без всякакви направления. Ако палецът е малък, деликатен, имаме човек безотговорен, неспособен към съпротивление, преживява разочарования, губи лесно надежда и ентусиазъм, изпаса често в тъжни настроения, но също и в безпричинни изблици на веселост. Такива хора обаче са, общо взето, с добро сърце. Ако някой държи палеца си постоянно настрани, като че ли той сам се отклонява, то имаме човек, който се държи надуто, с много кураж и сила за действие - независим човек. Дали обаче той ще може да се налага, това ще зависи от размера и формата на палеца. Много малък палец имат хора, стремящи се към удоволствия.
към текста >>

Много малък палец имат хора, стремящи се към удоволствия.
Човек без палец е страхлив, без всякакви направления. Ако палецът е малък, деликатен, имаме човек безотговорен, неспособен към съпротивление, преживява разочарования, губи лесно надежда и ентусиазъм, изпаса често в тъжни настроения, но също и в безпричинни изблици на веселост. Такива хора обаче са, общо взето, с добро сърце. Ако някой държи палеца си постоянно настрани, като че ли той сам се отклонява, то имаме човек, който се държи надуто, с много кураж и сила за действие - независим човек. Дали обаче той ще може да се налага, това ще зависи от размера и формата на палеца. Много малък палец имат хора, стремящи се към удоволствия.
към текста >>

55. Кутрето – пръстът на Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

КУТРЕТО - ПРЪСТЪТ НА МЕРКУРИЙ Пръстът, който отразява силовите течения на планетата Меркурий, е кутрето.
КУТРЕТО - ПРЪСТЪТ НА МЕРКУРИЙ Пръстът, който отразява силовите течения на планетата Меркурий, е кутрето. В зависимост от своята форма и развитие, той характеризира отношението на човека към бързото разбиране, схващане на всяка поставена задача, също методите и начините за осъществяване на предимно най- обикновените житейски нужди. Той има отношение към практичните неща, науки, слово, търговия, лека промишленост. Той показва също и степента на нашата самостоятелност в развитието и разрешаването на всички въпроси, а също показва честността и доколко човек е свързан с истината. Ако малкият пръст е леко изкривен към Аполоновия, показва човек, мисълта на който е устремена и заангажирана към разрешаване на материални въпроси, осъществяващи неговия по-добър живот. Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи.
към текста >>

Ако малкият пръст е леко изкривен към Аполоновия, показва човек, мисълта на който е устремена и заангажирана към разрешаване на материални въпроси, осъществяващи неговия по-добър живот.
КУТРЕТО - ПРЪСТЪТ НА МЕРКУРИЙ Пръстът, който отразява силовите течения на планетата Меркурий, е кутрето. В зависимост от своята форма и развитие, той характеризира отношението на човека към бързото разбиране, схващане на всяка поставена задача, също методите и начините за осъществяване на предимно най- обикновените житейски нужди. Той има отношение към практичните неща, науки, слово, търговия, лека промишленост. Той показва също и степента на нашата самостоятелност в развитието и разрешаването на всички въпроси, а също показва честността и доколко човек е свързан с истината. Ако малкият пръст е леко изкривен към Аполоновия, показва човек, мисълта на който е устремена и заангажирана към разрешаване на материални въпроси, осъществяващи неговия по-добър живот. Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи. Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност. Коничен и остър Меркуриев пръст показва склонност към мистицизъм, окултизъм, към отвлечени науки. Изобщо мисловната дейност на този човек не е способна да се занимава с грубите ежедневни нужди и с тяхното осъществяване. При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки.
към текста >>

Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи.
КУТРЕТО - ПРЪСТЪТ НА МЕРКУРИЙ Пръстът, който отразява силовите течения на планетата Меркурий, е кутрето. В зависимост от своята форма и развитие, той характеризира отношението на човека към бързото разбиране, схващане на всяка поставена задача, също методите и начините за осъществяване на предимно най- обикновените житейски нужди. Той има отношение към практичните неща, науки, слово, търговия, лека промишленост. Той показва също и степента на нашата самостоятелност в развитието и разрешаването на всички въпроси, а също показва честността и доколко човек е свързан с истината. Ако малкият пръст е леко изкривен към Аполоновия, показва човек, мисълта на който е устремена и заангажирана към разрешаване на материални въпроси, осъществяващи неговия по-добър живот. Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи. Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност. Коничен и остър Меркуриев пръст показва склонност към мистицизъм, окултизъм, към отвлечени науки. Изобщо мисловната дейност на този човек не е способна да се занимава с грубите ежедневни нужди и с тяхното осъществяване. При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки. Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината.
към текста >>

Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност.
В зависимост от своята форма и развитие, той характеризира отношението на човека към бързото разбиране, схващане на всяка поставена задача, също методите и начините за осъществяване на предимно най- обикновените житейски нужди. Той има отношение към практичните неща, науки, слово, търговия, лека промишленост. Той показва също и степента на нашата самостоятелност в развитието и разрешаването на всички въпроси, а също показва честността и доколко човек е свързан с истината. Ако малкият пръст е леко изкривен към Аполоновия, показва човек, мисълта на който е устремена и заангажирана към разрешаване на материални въпроси, осъществяващи неговия по-добър живот. Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи. Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност. Коничен и остър Меркуриев пръст показва склонност към мистицизъм, окултизъм, към отвлечени науки. Изобщо мисловната дейност на този човек не е способна да се занимава с грубите ежедневни нужди и с тяхното осъществяване. При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки. Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината. Когато кутрето е по-дълго, крепко, подвижно и право, то такъв човек е самостоятелен, свободен, с независим характер и е богато надарен от Природата за разрешаване на практични дела.
към текста >>

Коничен и остър Меркуриев пръст показва склонност към мистицизъм, окултизъм, към отвлечени науки.
Той има отношение към практичните неща, науки, слово, търговия, лека промишленост. Той показва също и степента на нашата самостоятелност в развитието и разрешаването на всички въпроси, а също показва честността и доколко човек е свързан с истината. Ако малкият пръст е леко изкривен към Аполоновия, показва човек, мисълта на който е устремена и заангажирана към разрешаване на материални въпроси, осъществяващи неговия по-добър живот. Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи. Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност. Коничен и остър Меркуриев пръст показва склонност към мистицизъм, окултизъм, към отвлечени науки. Изобщо мисловната дейност на този човек не е способна да се занимава с грубите ежедневни нужди и с тяхното осъществяване. При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки. Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината. Когато кутрето е по-дълго, крепко, подвижно и право, то такъв човек е самостоятелен, свободен, с независим характер и е богато надарен от Природата за разрешаване на практични дела. Такъв човек има също и добри ораторски способности.
към текста >>

Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината.
Ако малкият пръст е много изкривен, то у мъжа говори за предразположение към полова слабост, а у жената е признак за неправилно положение на матката или някоя друга нередност в детеродните органи. Твърде силно изкривен и уродлив малък пръст показва болезнени явления, заплашващи да доведат индивида до ненормалност. Коничен и остър Меркуриев пръст показва склонност към мистицизъм, окултизъм, към отвлечени науки. Изобщо мисловната дейност на този човек не е способна да се занимава с грубите ежедневни нужди и с тяхното осъществяване. При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки. Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината. Когато кутрето е по-дълго, крепко, подвижно и право, то такъв човек е самостоятелен, свободен, с независим характер и е богато надарен от Природата за разрешаване на практични дела. Такъв човек има също и добри ораторски способности. При липса на практика това изкуство за говорене се проявява с обща ловкост на речта и с дарба за намиране подходящи точни думи при говорене. За дълъг Меркуриев пръст се смята онзи, който достига по-високо от сгъвката между първата и втората фаланга на безименния пръст. Такъв човек ще има завидно материално положение.
към текста >>

За дълъг Меркуриев пръст се смята онзи, който достига по-високо от сгъвката между първата и втората фаланга на безименния пръст.
При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки. Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината. Когато кутрето е по-дълго, крепко, подвижно и право, то такъв човек е самостоятелен, свободен, с независим характер и е богато надарен от Природата за разрешаване на практични дела. Такъв човек има също и добри ораторски способности. При липса на практика това изкуство за говорене се проявява с обща ловкост на речта и с дарба за намиране подходящи точни думи при говорене. За дълъг Меркуриев пръст се смята онзи, който достига по-високо от сгъвката между първата и втората фаланга на безименния пръст. Такъв човек ще има завидно материално положение. Всички тези качества се намаляват, ако кутрето е повече или по-малко криво, като при този случай лъжата или неправилното разбиране на задачите е присъщо на човека. Меркуриевият пръст в никакъв случай не трябва да прави впечатление на нещо слабо и неразвито. С кутрето са свързани половите органи и половите жлези. Ако Меркуриевият пръст е къс, на голямо разстояние от сгъвката между първата и втората фаланги на безименния пръст, той се смята за малък.
към текста >>

Меркуриевият пръст в никакъв случай не трябва да прави впечатление на нещо слабо и неразвито.
Такъв човек има също и добри ораторски способности. При липса на практика това изкуство за говорене се проявява с обща ловкост на речта и с дарба за намиране подходящи точни думи при говорене. За дълъг Меркуриев пръст се смята онзи, който достига по-високо от сгъвката между първата и втората фаланга на безименния пръст. Такъв човек ще има завидно материално положение. Всички тези качества се намаляват, ако кутрето е повече или по-малко криво, като при този случай лъжата или неправилното разбиране на задачите е присъщо на човека. Меркуриевият пръст в никакъв случай не трябва да прави впечатление на нещо слабо и неразвито. С кутрето са свързани половите органи и половите жлези. Ако Меркуриевият пръст е къс, на голямо разстояние от сгъвката между първата и втората фаланги на безименния пръст, той се смята за малък. Това говори, че човек не е достатъчно самостоятелен в мисъл и дела, а и вътрешно е някак несвободен, ограничен. Хора, които имат такива малки кутрета, често живеят под чужди напътствия, не са предприемчиви и са без инициатива. - липса на себеизява.
към текста >>

Ако Меркуриевият пръст е къс, на голямо разстояние от сгъвката между първата и втората фаланги на безименния пръст, той се смята за малък.
За дълъг Меркуриев пръст се смята онзи, който достига по-високо от сгъвката между първата и втората фаланга на безименния пръст. Такъв човек ще има завидно материално положение. Всички тези качества се намаляват, ако кутрето е повече или по-малко криво, като при този случай лъжата или неправилното разбиране на задачите е присъщо на човека. Меркуриевият пръст в никакъв случай не трябва да прави впечатление на нещо слабо и неразвито. С кутрето са свързани половите органи и половите жлези. Ако Меркуриевият пръст е къс, на голямо разстояние от сгъвката между първата и втората фаланги на безименния пръст, той се смята за малък. Това говори, че човек не е достатъчно самостоятелен в мисъл и дела, а и вътрешно е някак несвободен, ограничен. Хора, които имат такива малки кутрета, често живеят под чужди напътствия, не са предприемчиви и са без инициатива. - липса на себеизява. Най-висш тип хора с такива малки кутрета са жените домакини и любящите майки, целият интерес на които е насочен към грижи около семейството. Добре оформено малко кутре предразполага към поезия.
към текста >>

Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек.
Добре оформено малко кутре предразполага към поезия. Анормално малко кутре и каквито и да било дефекти по него показват недостатъчна функция на тиреоидната жлеза и на половите жлези. Изобщо лица с умствени дефекти често пъти имат такива деформации. Едно дълго, право, деликатно кутре означава писателски, ораторски, търговски способности. Изобщо това са хора на будна мисъл в по-висшите полета. Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек. Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст. Ако при изпъване на ръката кутрето е отделено и стоя малко настрана, това показва самостоятелност в мислите; чувствата и в действията. Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност. Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове. Това подчертава значението при тълкуването на всеки пръст.
към текста >>

Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст.
Анормално малко кутре и каквито и да било дефекти по него показват недостатъчна функция на тиреоидната жлеза и на половите жлези. Изобщо лица с умствени дефекти често пъти имат такива деформации. Едно дълго, право, деликатно кутре означава писателски, ораторски, търговски способности. Изобщо това са хора на будна мисъл в по-висшите полета. Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек. Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст. Ако при изпъване на ръката кутрето е отделено и стоя малко настрана, това показва самостоятелност в мислите; чувствата и в действията. Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност. Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове. Това подчертава значението при тълкуването на всеки пръст.
към текста >>

Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност.
Едно дълго, право, деликатно кутре означава писателски, ораторски, търговски способности. Изобщо това са хора на будна мисъл в по-висшите полета. Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек. Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст. Ако при изпъване на ръката кутрето е отделено и стоя малко настрана, това показва самостоятелност в мислите; чувствата и в действията. Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност. Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове. Това подчертава значението при тълкуването на всеки пръст.
към текста >>

Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове.
Изобщо това са хора на будна мисъл в по-висшите полета. Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек. Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст. Ако при изпъване на ръката кутрето е отделено и стоя малко настрана, това показва самостоятелност в мислите; чувствата и в действията. Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност. Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове. Това подчертава значението при тълкуването на всеки пръст.
към текста >>

Това подчертава значението при тълкуването на всеки пръст.
Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек. Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст. Ако при изпъване на ръката кутрето е отделено и стоя малко настрана, това показва самостоятелност в мислите; чувствата и в действията. Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност. Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове. Това подчертава значението при тълкуването на всеки пръст.
към текста >>

56. Общо допълнение за пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо.
ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо. Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници.
към текста >>

Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото.
ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо. Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния.
към текста >>

Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци.
ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо. Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки.
към текста >>

За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти.
ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо. Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си.
към текста >>

Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници.
ОБЩО ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ПРЪСТИТЕ Хората с дълги пръсти са много старателни, впускат се в подробностите, когато обясняват нещо. Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст.
към текста >>

Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи.
Те са по-разсъдливи, по-търпеливи, по-грижовни и са по- внимателни в обноските си. Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст. Такива хора не са способни към съсредоточаване, разпиляват се в мисли и дела и не постигат своите цели.
към текста >>

В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния.
Хора с къси пръсти, особено ако са квадратни, по-добре виждат общото. Затова най-добрите администратори и директори са хора с такива пръсти; също и пълководци. За такива служби хората с дълги пръсти са непригодни, макар да са по-разсъдливи, по-грижовни, а често и с по-меки обноски и по-спокойни в сравнение с онези, които имат къси пръсти. Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст. Такива хора не са способни към съсредоточаване, разпиляват се в мисли и дела и не постигат своите цели. Наблюдават се също случаи, когато всички пръсти на ръката са донякъде изкривени към Меркуриевия пръст, или с други думи, гледат към него.
към текста >>

Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст.
Твърде къси пръсти на голяма ръка говорят за хора, изпадащи в умствена умора, които са скучни и лековерни събеседници. Твърде дългите пръсти дават отрицателен тип хора, които се губят в подробности, нямат кръгозор и са боязливи. В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст. Такива хора не са способни към съсредоточаване, разпиляват се в мисли и дела и не постигат своите цели. Наблюдават се също случаи, когато всички пръсти на ръката са донякъде изкривени към Меркуриевия пръст, или с други думи, гледат към него. Това е признак на нечестност в мисли, а понякога в думи и дела. Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство.
към текста >>

Наблюдават се също случаи, когато всички пръсти на ръката са донякъде изкривени към Меркуриевия пръст, или с други думи, гледат към него.
В някои ръце пръстите - показалецът, безименният и кутрето, са малко закривени към Сатурновия пръст - всички те като че ли „гледат" към средния. Това показва, че такъв човек не се разпилява, не си поставя няколко различни цели в живота, а наопаки - набелязва си една цел и върви към нея с твърди стъпки. Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст. Такива хора не са способни към съсредоточаване, разпиляват се в мисли и дела и не постигат своите цели. Наблюдават се също случаи, когато всички пръсти на ръката са донякъде изкривени към Меркуриевия пръст, или с други думи, гледат към него. Това е признак на нечестност в мисли, а понякога в думи и дела. Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното.
към текста >>

Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта.
Такива хора не си разпиляват времето, съсредоточени са в работата си. Имаме пък ръце, чиито пръсти са изкривени обратно - навън от Сатурновия пръст. Такива хора не са способни към съсредоточаване, разпиляват се в мисли и дела и не постигат своите цели. Наблюдават се също случаи, когато всички пръсти на ръката са донякъде изкривени към Меркуриевия пръст, или с други думи, гледат към него. Това е признак на нечестност в мисли, а понякога в думи и дела. Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите.
към текста >>

Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното.
Наблюдават се също случаи, когато всички пръсти на ръката са донякъде изкривени към Меркуриевия пръст, или с други думи, гледат към него. Това е признак на нечестност в мисли, а понякога в думи и дела. Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност.
към текста >>

Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи.
Това е признак на нечестност в мисли, а понякога в думи и дела. Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота.
към текста >>

Такива пръсти имат лихварите.
Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата.
към текста >>

Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум.
Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека.
към текста >>

Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост.
При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен.
към текста >>

Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност.
Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен. Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека.
към текста >>

Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота.
Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен. Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека. Късите и дебели пръсти показват мързелив човек.
към текста >>

Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата.
Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен. Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека. Късите и дебели пръсти показват мързелив човек.
към текста >>

Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен.
Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен. Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека. Късите и дебели пръсти показват мързелив човек.
към текста >>

Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека.
Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен. Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека. Късите и дебели пръсти показват мързелив човек.
към текста >>

Късите и дебели пръсти показват мързелив човек.
Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата. Когато имаме прекалено развитие и удължаване на някоя фаланга, това определя някои отрицателни качества и способности, защото само при общата хармония на всички съставни елементи в една ръка се получава единство, сила и цялост на човека. Същото е и когато една от фалангите е твърде малка или пръстът е несъразмерно малък и слабо развит, или дефектен, или не се прегъва; във всички тези случаи изводът е отрицателен. Изобщо всяка една уродливост в ръцете, пръстите и ноктите показва отрицателни черти в характера на човека. Късите и дебели пръсти показват мързелив човек.
към текста >>

57. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора.
Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място. Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата. Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти.
към текста >>

Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума.
В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място. Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата. Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек.
към текста >>

Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на душата му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата.
Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на душата му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон. Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска душа - нежна любов. Ако на Венериния хълм имаме триъгълник, това показва пресметливост в отношенията си и сила за въздържане. Ако имаме квадрат, показва опасност при любовни отношения по собствена вина. Ако квадратът е близо до линията на живота, имаме опасност от затвор.
към текста >>

Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон.
Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на душата му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон. Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска душа - нежна любов. Ако на Венериния хълм имаме триъгълник, това показва пресметливост в отношенията си и сила за въздържане. Ако имаме квадрат, показва опасност при любовни отношения по собствена вина. Ако квадратът е близо до линията на живота, имаме опасност от затвор. Решетка от линийки върху Венериния хълм показва голяма чувственост.
към текста >>

58. Второстепенните линии - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гьоте например е имал Аполонова линия, която е преминавала по цялата му длан и е достигала до края на връхната фаланга на Аполоновия пръст.
Меркуриева линия. 7. Плутонова линия. 1. АПОЛОНОВАТА ЛИНИЯ (фиг.58, 1-1). Тя прорязва Аполоновия хълм. Колкото тя е по-дълга, по-права, по ясно очертана, толкова повече слава и известност ще има този човек във връзка с изкуството. Гьоте например е имал Аполонова линия, която е преминавала по цялата му длан и е достигала до края на връхната фаланга на Аполоновия пръст. Аполоновата линия характеризира радостите в живота, отношенията на човека към изкуството, славата и богатството, добито чрез изкуството. Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото творчество. Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то творчеството в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица. Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то творчеството въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново. Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол.
към текста >>

Ръка голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с междини между пръстите, с тънка кожа отгоре, показва един прецизен творец, дори и без ясно изразена линия на Аполон.
Ако ръката на един художник или скулптор е голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с тънка кожа отгоре - ръка, даваща прецизност в изпълнението на всяка задача, то такъв човек може да създаде много добри произведения на изкуството в два варианта. В първия той може да няма добре изразена линия на Аполон; в такъв случай неговите картини, скулптури и каквито и да било произведения ще бъдат по-скоро едни фотографии, носещи точен израз на онова, което се изобразява. Изобщо в творчеството на такива хора няма да има никаква емоционална изява и нищо, което да дава израз на някакво чувство. Във втория случай, когато имаме добре изразена Аполонова линия, творбите, които тези творци създават, ще отразяват и някакво дълбоко чувство, което ги е вълнувало. Така че при тълкуването на дадена ръка, трябва особено много да се внимава каква е самата ръка, за да се даде точна преценка на линиите. Ръка голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с междини между пръстите, с тънка кожа отгоре, показва един прецизен творец, дори и без ясно изразена линия на Аполон. А ръце по-малки, но пак кокалести, не така сухи, с добре изразена Аполонова линия, определят човек, който може да не е толкова прецизен, за да даде точен фотографски образ, но ще поднесе творба, която носи ярък отпечатък на силни емоционални преживявания. МАРСОВАТА ЛИНИЯ (фиг.58, 2-2). Началото на Марсовата линия може да започне от линията на живота като негова клонка или от Урановия участък. И в двата случая тя минава покрай Лунния хълм и отива към Марсовия. Една такава добре очертана и ясна Марсова линия говори за голяма енергия и способност във всички занаяти, където се борави с метал и огън, с умение да командува и разпорежда, със способности също и във военното дело.
към текста >>

НЕПТУНОВ ПРЪСТЕН (фиг.
Когато тази линия е добре очертана и ясно изразена, имаме човек с добри интелектуални способности, подчертан интерес към науките, с литературни способности и ораторски талант, с възможности добре да се изказва, също и с добро състояние на нервите. Ако край Меркуриевата линия има малки успоредни линийки, това подсилва казаното по-горе. Ако на Меркуриевия хълм имаме няколко малки, надлъжни, успоредно разположени линийки, които стигат до линията на сърцето, имаме човек с всестранен научен интерес, макар и не така задълбочен. Колкото Меркуриевата линия минава по- близо до най-изпъкналата част на Лунният хълм, толкова този човек е по-склонен към отвлечените Окултни науки. Ако Меркуриевата линия има клон към Аполоновия хълм, то в такъв човек имаме благоприятни условия за медицински науки и за лекарска професия. НЕПТУНОВ ПРЪСТЕН (фиг. 58, 8-8). Този пръстен се намира под Сатурновия и Аполонов хълм, между хълмовете на Юпитер и Меркурий, над линията на сърцето. При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг.
към текста >>

Този пръстен се намира под Сатурновия и Аполонов хълм, между хълмовете на Юпитер и Меркурий, над линията на сърцето.
Ако на Меркуриевия хълм имаме няколко малки, надлъжни, успоредно разположени линийки, които стигат до линията на сърцето, имаме човек с всестранен научен интерес, макар и не така задълбочен. Колкото Меркуриевата линия минава по- близо до най-изпъкналата част на Лунният хълм, толкова този човек е по-склонен към отвлечените Окултни науки. Ако Меркуриевата линия има клон към Аполоновия хълм, то в такъв човек имаме благоприятни условия за медицински науки и за лекарска професия. НЕПТУНОВ ПРЪСТЕН (фиг. 58, 8-8). Този пръстен се намира под Сатурновия и Аполонов хълм, между хълмовете на Юпитер и Меркурий, над линията на сърцето. При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг. 58, 3-3). Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички.
към текста >>

При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство.
Колкото Меркуриевата линия минава по- близо до най-изпъкналата част на Лунният хълм, толкова този човек е по-склонен към отвлечените Окултни науки. Ако Меркуриевата линия има клон към Аполоновия хълм, то в такъв човек имаме благоприятни условия за медицински науки и за лекарска професия. НЕПТУНОВ ПРЪСТЕН (фиг. 58, 8-8). Този пръстен се намира под Сатурновия и Аполонов хълм, между хълмовете на Юпитер и Меркурий, над линията на сърцето. При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг. 58, 3-3). Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички. Под думата „брак" не трябва да се разбира църковният или гражданският акт на утвърждаване на съюза между двама души.
към текста >>

При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително.
Ако Меркуриевата линия има клон към Аполоновия хълм, то в такъв човек имаме благоприятни условия за медицински науки и за лекарска професия. НЕПТУНОВ ПРЪСТЕН (фиг. 58, 8-8). Този пръстен се намира под Сатурновия и Аполонов хълм, между хълмовете на Юпитер и Меркурий, над линията на сърцето. При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг. 58, 3-3). Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички. Под думата „брак" не трябва да се разбира църковният или гражданският акт на утвърждаване на съюза между двама души. Ръцете не отбелязват подобни събития, а само дълбоките преживявания и връзки между мъж и жена.
към текста >>

Ако линията на сърцето стига едва до Сатурновия хълм и ако имаме малък Венерин хълм, то краят на връзката идва бързо и разводът е сигурен.
Затова линията на брака (ако има такава) показва, че даденото лице има една дълбока, топла и мила сърдечна връзка с човек от противоположния пол; колкото тази линия е по-ясно изразена и дълбока, толкова и връзката е по-дълбока. Ако там има повече линийки, това говори за повече връзки, особено ако тези линийки са ясно изразени. Ако линийките са неясни, имаме израз на несериозни връзки. Ако линийките на брака се пресичат с отвесни линийки, това говори възможност да има деца - толкова, колкото са отвесните линийки. За да можем да определим каква ще бъде връзката между един мъж и една жена - благоприятна и щастлива или неблагоприятна, която бързо ще се ликвидира и ще свърши с раздяла, трябва да се гледа и линията на сърцето, а също и Венериният хълм. Ако линията на сърцето стига едва до Сатурновия хълм и ако имаме малък Венерин хълм, то краят на връзката идва бързо и разводът е сигурен. ЛУННАТА ЛИНИЯ (фиг.58, 10-10), Тази линия изхожда от линията на живота или от Венериния хълм и отива напречно към Лунния хълм. Ако тази линия започва от линията на живота, то при ясна и добре очертана такава имаме човек с добра интуиция. Такива хора са способни да гледат на карти, кафе и пр. Силно развита интуиция може в значителна степен да съдействува за практично приложение на науката за ръката. Но, тъй като интуитивният анализ на ръката и въобще интуицията не могат да се подложат на някакъв контрол и той би излязъл от рамките на научния метод, който се гради на точни и подлежащи на проверка данни, да се осланяме само на интуицията ще бъде опасно поради възможност от погрешни изводи.
към текста >>

59. 12. Първо кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

12. Първо кокиче Малък Сечко бързо търкаляше дните пред себе си.
12. Първо кокиче Малък Сечко бързо търкаляше дните пред себе си. Едно другарче, днес ни донесе кокиченца. Това беше нов случай и редно беше да спрем вниманието си на тези първи предвестници на пролетта. При все че нямах предвидена работа за случая, ние — детските учителки, сме длъжни да имаме репертуар за всеки случай. Ето как постъпих. След като взехме обикновената си работа — свободни игри, молитва, преглед на чистотата и определяне дежурни, редно беше да обърнем внимание към двете нови гостенчета — дошли с някои от децата.
към текста >>

Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си.
Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си. След обяд След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета. Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия. _______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
към текста >>

60. Приказка за Крали Марко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПРИКАЗКА ЗА КРАЛИ МАРКО (Народна приказка) Когато бил малък Крали Марко ходел да пасе телци.
ПРИКАЗКА ЗА КРАЛИ МАРКО (Народна приказка) Когато бил малък Крали Марко ходел да пасе телци. Измежду връстниците си воловарчета той бил най-дребен и най-слаб, затова те често го биели и го карали все той да търси телците, когато се загубвали. Веднъж, както воловарчетата си играели, стършел подгонил телците и те се разбягали. На Марковите другари не им се искало да напустнат играта и пратили Марко да ги търси; но и той не рачил да отиде, защото му се искало да играе. Тогава всички наскочили, натупали го здравата и го пратили да търси телците. Тръгнал Марко плачешката и си думал: „Защо не съм силен, та аз тях да набия и да ги пратя да си търсят телците.“ Търсил, дирил, тук се лутал Марко, там се лутал, най-сетне намерил телците в една нива, засята с жито.
към текста >>

После жената му рекла: „Иди и вдигни оня голям камък с единия си пръст“, Отишъл Марко до камъка, усетил голяма сила.
Ама кой може да ми даде сила. — А, това ли ти е молбата ? Аз ще ти помогна! Ела си бозни малко от моето мляко. Марко се почудил и не мръднал от мястото. — Ела, ела си бозни! Ти ще станеш силен! Отишъл Марко, та си бознал. После жената му рекла: „Иди и вдигни оня голям камък с единия си пръст“, Отишъл Марко до камъка, усетил голяма сила. ама се престорил, че. уж не може да вдигне камъка с един пръст, та го поел с цялата си ръка. Жената като видяла това, повикала Марко да си бозне още веднъж. Марко изтърчал, лакомо засукал и усетил още по-голяма сила в себе си. Изпратила го жената да си върви.
към текста >>

уж не може да вдигне камъка с един пръст, та го поел с цялата си ръка.
Аз ще ти помогна! Ела си бозни малко от моето мляко. Марко се почудил и не мръднал от мястото. — Ела, ела си бозни! Ти ще станеш силен! Отишъл Марко, та си бознал. После жената му рекла: „Иди и вдигни оня голям камък с единия си пръст“, Отишъл Марко до камъка, усетил голяма сила. ама се престорил, че. уж не може да вдигне камъка с един пръст, та го поел с цялата си ръка. Жената като видяла това, повикала Марко да си бозне още веднъж. Марко изтърчал, лакомо засукал и усетил още по-голяма сила в себе си. Изпратила го жената да си върви. Подбрал телците Марко и тръгнал. Като отишъл при другарите си, те от далеч взели да му се карат, дето се е маел толкова — та няма кой да прибере другите телци и взели да го карат да иде и тях да дири.
към текста >>

61. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Хартия, писаното на нея, пръстите и писалката Коса има, глава няма.
— Кораб Мъртва квачка, живи пилци. — Къща По ливади свещи горят; слънце грее — не ги топи; вятър вее — не ги гаси. — Минзухар Бяло, бяло като сняг; яде се, пък не е сняг; пие се, пък не е вода. — Мляко Без вретено жица преде; преде, преде, па гол ходи. — Паяк Нивата бяла, семето е черно: пет сеят, едно търчи. — Хартия, писаното на нея, пръстите и писалката Коса има, глава няма. — Царевица Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите, — слугините, за които се въпрос повдига имат по пет дечурлига. Не бързайте, и това не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са ... ! — Ръцете Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено. В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ?
към текста >>

А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.
В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата. А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева. —Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ?
към текста >>

62. Книга на загадките - Николай Райнов

*** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти.
Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден. Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели. *** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам — душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си. *** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата. Ти няма къде да се укриеш. Ела: аз ще разтворя сърцето си широко, за да приема в покоите на своята песен твоята самотна скръб.
към текста >>

Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината.
Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете? А няма жена, готова да умре за тебе. дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо. Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе.
към текста >>

И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си.
Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо. Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус. Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа... Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си.
към текста >>

И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне.
А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спря на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество. И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва. Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот.
към текста >>

Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд.
Мнозина са се спирали под тях — и животът на всички е бил един и същи живот. И всички кервани са описвали все тая лъкатушна черта, която дири, а не намира. Гасне пламъкът на жълтите огнища. Отвъд писъка, отвъд пустинята, отвъд земята, се губи началото на тъмния керван, провлечен, като лъкатушна черта на човешко лутане. *** Видях своя Бог, когато свираше на лютня. Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд. Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали. Над Бога грееше голяма луна. Той се не криеше в нощта, когато свираше своята песен, и не пращаше звуците там, дето не живеят люде. Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон.
към текста >>

Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота.
Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази.
към текста >>

Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки.
В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни. Той търси цял живот алмази. Но намери прах. Единият претърси морето и не найде бисер. Другият прекопа земята и не намери ни злато, ни сребро.
към текста >>

И падаха безсилни пред нея — и гърчеха се в страшни тръпки, и ровеха с пръсти пясъка... А презнощ изсмукваше дошлите през деня с нечовешка страст.
Дните й бяха песен, а нощите — любов.И висящи градини направи тя на покрива на двореца, за да пирува с мъже. И слънцето възвестяваше позора й, а звездите — прегрешението й. Безумен бе животът й. Кадеше тя пред своите поклонници янтар, че янтарът навява любовна лудост, и на мъжете поднасяше сива амбра, защото буди страст. И поеше ги с вино от мандрагори, за да ги зашемети. И падаха безсилни пред нея — и гърчеха се в страшни тръпки, и ровеха с пръсти пясъка... А презнощ изсмукваше дошлите през деня с нечовешка страст. И призори хвърляха труповете им в Ефрат. А похотта й бе океан — и никой не можеше да я задоволи. ... Познавах момък от Вавилон. Той бе майстор на бронз. Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й.
към текста >>

Още! Още! — Над девствената ми снага, целувана само от майка и сестри, лежат, като кървави петна от луди прегръдки, пръстите на ония, що ме внесоха тук.
Конят изцвили, стисна със зъби жената за дрехата, па я понесе. На съмване стражите видяxa пред двореца жена, стъпкана от конски копита, а надалеч се топеха звуците на победен конски цвилеж. *** Плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи. Безкрайна е моята ледна нощ. Аз оставих своята цевница пред прага на гроба — и непознати моми внесоха бялата ми снага в мрака зад ледния камък. Още! Още! — Над девствената ми снага, целувана само от майка и сестри, лежат, като кървави петна от луди прегръдки, пръстите на ония, що ме внесоха тук. Te ме целунаха на излизане — и влажните следи от киприте им устни топлят моята застинала плът. Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам. Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам. Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест? Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна?
към текста >>

Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам.
*** Плътта ми спи, отново примирена с тишината на безмълвни нощи. Безкрайна е моята ледна нощ. Аз оставих своята цевница пред прага на гроба — и непознати моми внесоха бялата ми снага в мрака зад ледния камък. Още! Още! — Над девствената ми снага, целувана само от майка и сестри, лежат, като кървави петна от луди прегръдки, пръстите на ония, що ме внесоха тук. Te ме целунаха на излизане — и влажните следи от киприте им устни топлят моята застинала плът. Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам. Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам. Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест? Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна? Светла ли ще бъде нощта, когато се разлъча с него ? Каква тайна ще открие той на душата ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и душата му се облива с багрен свян?
към текста >>

Сандалите му потъват в мократа пръст.
Небето е мокро. Облаците се разкъсват и падат на дъжд по сивата земя. Човекът чува песен и се събужда. Той тръгва да обходи полята, що му е подарила земята. Неговата стъпка е бавна. Сандалите му потъват в мократа пръст. Той се спира там, дето се дели земя от море: там. Пред него се гневно къдри морето, което поглъща и стапя с диво недоволство ледовете на потоците. Брегът се залива с жълта вода, вълните се бясно дръпват и по пясъка се гърчат, като сухи пръсти, сплетени морски растения. Няма кораби. По дългата далечна черта, дето сякаш се свършва морето, играят пъстри змии.
към текста >>

Брегът се залива с жълта вода, вълните се бясно дръпват и по пясъка се гърчат, като сухи пръсти, сплетени морски растения.
Той тръгва да обходи полята, що му е подарила земята. Неговата стъпка е бавна. Сандалите му потъват в мократа пръст. Той се спира там, дето се дели земя от море: там. Пред него се гневно къдри морето, което поглъща и стапя с диво недоволство ледовете на потоците. Брегът се залива с жълта вода, вълните се бясно дръпват и по пясъка се гърчат, като сухи пръсти, сплетени морски растения. Няма кораби. По дългата далечна черта, дето сякаш се свършва морето, играят пъстри змии. Човекът поглежда и се спира. Неговият образ дели земя от море. Иде кораб с багрени платна.
към текста >>

Когато на разсъмване влизах през Овчите двери в Йерусалим, много мъже и жени се извръщаха да ме гледат и всички ме посочваха с пръст.
Той се доближи до мене и рече: „Бар Аба, клети Мой брате, що бe намислил да правиш? “ А аз, разбойникът Бар Аба, тогава паднах отново по очите си и не смеех да Го погледна, защото чух, че ми говори гласът на Разпънатия. Но Той ми каза втори път — и гласът Му бe кротък и звънлив: „Стани, брате Мой, Бар Аба! Сложи ножа в ножницата си и го не вади срещу никого! Ти бe тръгнал да убиваш, но Аз ти прощавам, защото Ми отстъпи своя кръст и своята Голгота. Ако не бяxa разпнали Мене, ти щеше да висиш на него, защото бe скован за тебе. Но Аз ти благодаря, брате мой, Бар Аба, че Ми отстъпи горчивата наслада на най-голямото страдание! Стани — и иди си в мир!“ Тогава аз целунах босите Му нозе и видях по тях червените гвоздейни рани, цъфнали, като рози. Когато на разсъмване влизах през Овчите двери в Йерусалим, много мъже и жени се извръщаха да ме гледат и всички ме посочваха с пръст. Но аз се боях да ги погледна, та вървях с наведени очи. Когато требваше да прескоча широка ивица вода, запречила пътя, аз неволно се огледах и разбрах почудата на онези, които ме сочеха с пръст: над главата ми треперливо светеше бял огнен език. *** К Р А Й
към текста >>

Когато требваше да прескоча широка ивица вода, запречила пътя, аз неволно се огледах и разбрах почудата на онези, които ме сочеха с пръст: над главата ми треперливо светеше бял огнен език.
Но Той ми каза втори път — и гласът Му бe кротък и звънлив: „Стани, брате Мой, Бар Аба! Сложи ножа в ножницата си и го не вади срещу никого! Ти бe тръгнал да убиваш, но Аз ти прощавам, защото Ми отстъпи своя кръст и своята Голгота. Ако не бяxa разпнали Мене, ти щеше да висиш на него, защото бe скован за тебе. Но Аз ти благодаря, брате мой, Бар Аба, че Ми отстъпи горчивата наслада на най-голямото страдание! Стани — и иди си в мир!“ Тогава аз целунах босите Му нозе и видях по тях червените гвоздейни рани, цъфнали, като рози. Когато на разсъмване влизах през Овчите двери в Йерусалим, много мъже и жени се извръщаха да ме гледат и всички ме посочваха с пръст. Но аз се боях да ги погледна, та вървях с наведени очи. Когато требваше да прескоча широка ивица вода, запречила пътя, аз неволно се огледах и разбрах почудата на онези, които ме сочеха с пръст: над главата ми треперливо светеше бял огнен език. *** К Р А Й
към текста >>

63. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък.
Аз съм роден на 29.10.1901 год. в гр. Севлиево. Някъде 1907 - 1908 година трябва да е било, намерих случайно изхвърлена на буклука у съседите една история, много голям том. Не помня автора. Кориците на книгата бяха скъсани. Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък. От нея научих за египетската, за древногръцката, за древноримската и за древнобългарската история и всичко ми беше много интересно. Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове. Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена. Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие.
към текста >>

Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско село към Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията.
Пак ще го повторя: такава характеристика не е на хора, а на зверове, които са се наслаждавали, за които е било нещо приятно да се избиват не стотици хиляди, а милиони хора по всички части на земното кълбо. Защото беше включена и Япония в последните етапи на Втората световна война и т. н. - Какъв е другият етап за формиране на личността, Сава Калименов? - Аз, като взех да поотраствам, минах и през един друг етап, който оказа извънредно силно, извънредно голямо влияние върху моето съзнание и моята личност. Това беше свързването ми с революционното движение. Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско село към Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията. Моите вуйчовци са били в една анархистическа група, която е била доста силна В Севлиево, и оставили голяма библиотека. Синът на един от моите вуйчовци ми каза за тия книги. Аз почнах да се ровя в тях и намерих извънредно голямо количество революционна литература на български и руски език. Бях почнал да чета Вече и руски. Руски ние не учихме, защото тогава бяхме с германците и изхвърлиха руския.
към текста >>

Твърде малък бях тогава, въпреки туй аз целият се отдадох на тази мисъл.
И от редица други руски писатели. Този професор беше подбрал най-хубавото, понеже цялата руска литература за него беше от начало до край позната. Това го давам като един етап от моето развитие. Като започнах да чета революционната литература, аз се увлякох. Така се увлякох, че за мен не съществуваше абсолютно нищо друго съществено и важно, никакъв личен живот, нито мой, нито на близки, нито на далечни, освен туй, което е делото на революцията. Твърде малък бях тогава, въпреки туй аз целият се отдадох на тази мисъл. И денем, и нощем мислех за революцията. Литературата, която четях, беше главно руска. Много бързо схванах руския език. Извънредно бързо. Само с едно прочитане на Евгений Онегин и почнах вече да разбирам напълно руския език.
към текста >>

Севлиево се е изявило като един център, макар и малко градче, но с много будна интелигенция, която е сложила основите на книгопечатното дело, макар и в един много малък мащаб.
След неуспеха реших да се върна в Севлиево. Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп. „Житно зърно“ и „Беседи“ на Учителя. Там научих есперанто. Севлиево се е изявило като един център, макар и малко градче, но с много будна интелигенция, която е сложила основите на книгопечатното дело, макар и в един много малък мащаб. Доколкото ми са сведенията, дядото на Мара Белчева издал православно църковно пеене. Тук го е работил, но печатането е ставало на Запад. Може би във Виена или в някой друг европейски град. Понеже тук, а може би и в цяла България не е имало тогава нотен печат. Той е първият, който е започнал книгопечатането, макар и в друг град.
към текста >>

В есперантските издания имахме затруднения, понеже малък беше тиражът.
Това беше първото. Доставихме букви и печатах на бащината си машина, както бях напечатал и книгата „Бранд“. Малко след това започнах и издаването на в. „Братство“ на български език и „Фратецо“ на есперантски език. Тия неща продължиха доста време. В есперантските издания имахме затруднения, понеже малък беше тиражът. Не можехме да си изплащаме разноските и изкарахме две години от тази библиотека „Нова култура“, която съдържа почти всички беседи от Учителя. В първия брой на библиотеката имаше предговор от Мара Белчева и от д-р Кирил Паскалев. Другите книги бяха все от Учителя с изключение на една от Стоян Вътовски „Кои и какви са белите братя“, написана от него след присъствието му на един от съборите на братството, мисля, че през 1927 година. От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало. Атанас от Бургас дойде в Севлиево и живя тук повече от 12 години.
към текста >>

Може да направя един малък опит - да донеса десетина броя „Братство“ и да видя дали ще се продава.
Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце и постепенно става нещо огромно. Аз бях направил доста голямо издателство тука, но те разсипаха всичко. Като се мисли за нещо, то върви. Имам и отрицателна опитност. Като те смъкнат някъде и да не ти позволяват, не върви. Може да направя един малък опит - да донеса десетина броя „Братство“ и да видя дали ще се продава. Мисля, че ще върви. И затуй ще трябва да се работи. - Колко заглавия сте издали от издателство „Братство“? - Туй не мога да определя, защото не съм изчислявал точно. Гледам Николай Ковачев, нали го знаеш кой е той, се пенсионира вече - на село ли или в Търново, не зная.
към текста >>

45 години чакаме и сега, макар че хората от моето поколение се четат на пръсти, има много млади хора последователи.
Това е емблемата на Братството и слънцето. Това е поставил Учителя. Тя е знакът на нашите издания и символ на надеждата. - Сега в България има ли и други издания, които да обединяват хората от Братството? - Засега няма, но ще се организира, защото както аз, така и другите живеем с живота на Братството. 45 години чакаме и сега, макар че хората от моето поколение се четат на пръсти, има много млади хора последователи. - Под част от произведенията си не си слагал подпис Сава Калименов? Опасявали са се от нещо? - Не! Псевдоним „Пламен“ съм слагал. Нашите хора, дори и сега така се подписваха - с псевдоними или инициали. Обикновено с инициали.
към текста >>

Показва ми едно топче малък формат над 300-400 страници).
на пишеща машина и ръкопис. Даже се страхувам да не се загубят. Аз съм работил и като преводач. Преводите не са печатани. Тази книга ще почна да я превеждам непременно, щото е много ценна. (Б.а. Показва ми едно топче малък формат над 300-400 страници). Сара Бернар с предговор от някакъв учен. - Как се казва? - Превеждам я като „Откровение“ (Revelation). Етюд върху съвременните религии. Понеже на български не върви, мисля да го преведа „мисията на жената“, защото по същество се отнася за мисия.
към текста >>

Може един малък случай да ти кажа, който показва, че той знае нещата, вижда ги.
Бях взел да разправям за себе си. Аз запитах Учителя за нещо и той ми отговори. После като разсъждавам така, той знае, той ме познава. Както един голям учен познава един предмет, знае целия ти живот и ти отговаря от гледище на всички твои животи. Какво си бил и какво ти е нужно и туй не се отнася само за мене, а и за други. Може един малък случай да ти кажа, който показва, че той знае нещата, вижда ги. А ние не ги знаем. Аз и след като напуснах София - често ходех между другото и по търговска работа за стока за книжарницата и винаги съм отивал при него. Някога ми е казвал „Иди си, свърши работата в града и после ела“. Не знам какви са му съображенията. Си- гурно щото вижда, че в ума ми има други работи.
към текста >>

Ще кажеш малък факт, но той е съществен, защото един такъв голям човек няма да рискува.
Както и да е. Веднъж като бях отишъл, той казва така: „Вие сега ще имате момче“ и го характеризира. Сега той ако не знае 100% нещата, няма да рискува. Той показва, че знае 100%. Аз не зная, че ще имам дете и то пък момче. Ще кажеш малък факт, но той е съществен, защото един такъв голям човек няма да рискува. Ванга не е от неговия ранг. Той е велик Учител. При Ванга други сили действат и я ръководят. Ако четеш биографията на Кирил и Методий ще видиш, че те не са се женили. От малки още решили да се посветят на чисто духовни работи.
към текста >>

64. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо.
Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози? Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам.
към текста >>

Малък камък, но жив.
Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах?
към текста >>

65. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор.
Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против. Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
към текста >>

Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало .
Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против. Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца. Всичко е живо и съзнателно.
към текста >>

Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето.
Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима. Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес в нея констатираме следните видове енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм , химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които поддържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаете, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за изследване е представял за физиците спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част.
към текста >>

66. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Освобождават „опасния арестант“ от щабното помещение, но... когато на другия ден преди тръгване няколко братя и сестри сядат да го изпратят с малък обяд, нахълтва напълно паникьосан един от братята (доколкото си спомням Деню Панев) и настоява Учителят веднага да си тръгне, защото поповете отново са го наклеветили и охулили пред търновските власти.
Военните отново виждат, че няма нищо нередно и си отиват, но при закриването на събора пак нахълтват, този път водени от агресивно настроеният офицер Харлаков. Дънов ги изчаква с Ватев, който спи в колибата, и когато военните искат да видят „салона“, Ватев, Ковачев и Епитропов отварят молитвената стаичка. Оказва се, че там няма нищо повече от няколко денонощно горящи свещи пред една братска картина на хармонично развит човек. Харлаков се връща навън и арестува Учителя, след което го повежда с войниците си към казармата. Братята се разтичват да търсят помощ. Освобождават „опасния арестант“ от щабното помещение, но... когато на другия ден преди тръгване няколко братя и сестри сядат да го изпратят с малък обяд, нахълтва напълно паникьосан един от братята (доколкото си спомням Деню Панев) и настоява Учителят веднага да си тръгне, защото поповете отново са го наклеветили и охулили пред търновските власти. Двете сестри домакинки се разплакват. Учителят се сбогува с думите: „За нищо не нарушавай вътрешния си мир. На парчета да те късат, „Ох!“ да не кажеш!“ С това временно идва краят на съборите в Търново. Оттук нататък те се провеждат в София, а Учителят вече не посещава Търново, въпреки че официално никой не му пречи да го направи. През лятото след две години, градоначалникът на София също забранява публичните беседи на Дънов, и той е интерниран във Варна.
към текста >>

Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в усещането за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън?
Време е и за Куш Бунар. „Чешмата“ на птиците, дето няма чешма, а всеки 20 минути гьолчетата на изворите изригват ледено студена кристално чиста вода под непрогледния покров на шумата на стогодишните буки на Сините Камъни. Над Сливен. Отдето толкова години се е спускал вечерния горняк над къщите на Миркович, на Узунови... Тук от първи до четвърти юни се разгръща най-стария планински лагер на Бялото братство. Пристрастие, което след седем десетилетия ще се увенчае в световно известното лагеруване на Седемте Рилски езера. Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в усещането за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън? Няма спиране! Множат се братствата... А кога ще се свият в зимен сън не зная и не ме интересува. Защото пак ще избуят като експлозия на радост и любов. На другата година идва посрещането на Новата година в дома на Никола Ватев в Русе. Издадени са за пръв път братските песни, които звучат по изгрев слънце от пролетното до лятното равноденствия из цяла България... Няма значение! Нямат значение подробностите... Пътят на всемирната любов е пробил. Широко отворен е! * * * Снимки към глава четвърта: Неделни беседи
към текста >>

67. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми.
А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка. И вятърът, който носи прашеца. И магарето, което реве толкоз влюбено, толкоз влюбено! И циганката, която обича семейството си с такава гордост, че не дава на кмета да гледа на децата й и на мъжа й като на „цигани“. И - ооо! - южната стена на бараката, която слънцето е напекло в тази ранна недостопена пролет, и като си сложиш дланта на нея, топли, усмихва се, казва без думи - „идвам, нося ти пролетта, какво си се изтърбушил такъв...“ И пашата екзекутор в Месемврия, който, като вижда как апокалиптичната морска буря му отвява шатрата, усеща в сърцето си царствеността на природата, за която малки и големи са все нейни чада хайванчета, завалийчета; усеща в сърцето си, че има любов, по-силна и величествена от волята на султана, и казва: „Подарявам душите на останалите християни!“ и ги пуска да вървят, каквото ще да е наказанието му, че е нарушил волята на земния си господар - султана.
към текста >>

Бях там на някакъв запас, на едномесечен сбор на студенти в школата за запасни офицери и бяха ни дръннали в някакви окопи, изчоплени от нас самите, и лежахме с часове - май чакахме някой да се учи да подава храна на позиция - пек неистов и вкретенясващо търкаляне в пръста.
Истинското животоописание не започва с раждането на човека, чийто живот се описва, и не свършва със свършването на живота му. Когато стрелата със сияйното съобщение на върха си префучи пред прозореца ти, за да си не само видял, но и провидял полета й, трябва да прозреш това, което е преди прозореца: чия е ръката и коя е тетивата. Коя е ръката, опънала тетивата, и накъде е насочила лъка, и къде е целта, към която отпраща стрелата. Това го няма в теория на литературата, не е урок по жанрове. С истинското животоописание се сблъсках по житейски на един гол баир край Търново. Лозята. Бях там на някакъв запас, на едномесечен сбор на студенти в школата за запасни офицери и бяха ни дръннали в някакви окопи, изчоплени от нас самите, и лежахме с часове - май чакахме някой да се учи да подава храна на позиция - пек неистов и вкретенясващо търкаляне в пръста. И всичко надолу от мен и нагоре хърка, а аз си носех едно евангелие на цигарена хартия (от библейското общество трябва да беше). В малкото ляво горно джобче на лятната куртка. И си го вадех в такива случаи и четях. Да не полудея от идиотизма на запаса. И попаднах на евангелието на Йоан, което няколко пъти бях чел и много ми харесваше, и за пръв път видях къде му е особеното.
към текста >>

Занаятчии вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът.
Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не е турчин, а от гагаузите, за които още в Устово му беше разказал. След това събра ръце за молитва, заедно с новия си познат благословиха на турски и български и се поканиха един друг всеки с каквото бе сложено на дънера. Вуйчо му Йоргаки не говореше хубаво турски, но се разбираха с непознатия и разговорът ги отнесе. За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два. В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село. Занаятчии вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът. Ако идваха в Устово, тук бе откъдето идваха големите, ярки, видели свят хора, дето ги чакаха и им се радваха на село. Не че не бе виждал голям град. В Пловдив, където учи, и в Пазарджик, в голямото българско училище при Мудрон и в гръцкото училище, също беше открил какво нещо е това големият град, дето едва ли имаше друг като него. Но за Варна вуйчо му му беше разправил неща, които бяха толкова нови, че не ги бе взел за чиста монета, въпреки че лесно се съгласи да тръгне с него да си търси тук учителска или друга някоя работа. Устово беше малко местенце, колкото и красиво, и нито той, нито пък майка му особено го виждаха като мястото, дето ще почне и протече и свърши животът му.
към текста >>

И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък.
Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселяните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци. И на гръцките първенци и владиката говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко училище, че една нова църква с гръцки свещеник под Патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той. (Дипломация, братко мой, не ти е това сегашните облещени уличници от парламента ни с дългите думи за късия ум.) Не спори. Не ругае. Не интригантства.
към текста >>

Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта.
Но както и да е! Отива комисията и оглежда всичко изтънко. Няма никаква огромна сграда. Няма никакво руско злато, защото селяните строят църква с един - вярно че майстор, но все пак един такъв майстор, че отсега основите на южната й стена не са баш изправени под конец. Бедна работа. Ниска ще е. Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си.
към текста >>

Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението.
И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай. И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С.
към текста >>

Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте.
Ако имаме общ небесен баща, той, изглежда, има предпочитание, защото гледа към бледоликите си деца. Ние никога не сме го виждали. Той ви е дал закони, но няма думи за червените си деца, дружните множества на които запълваха този просторен континент, както звездите изпълват небето. Не. Ние сме две различни раси с отделен произход и отделни съдби. Малко общо имаме. Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте. Червеният човек никога не може да я разбере и да я запомни. Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни. Вашите мъртви престават да ви обичат и вас, и родната си земя веднага след като прекрачат дверите на гроба и отминат нататък под звездите. Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им.
към текста >>

Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...?
Ще стане поп той, да дава, както иска Бог, на хората си. Но вървят годините и приятелят му си отива - руският консул Рачински идва и после си отива, и гърците, с които служи и е толкова години приятел, и тях губи. Като служи, нали за хората е службата, да разбират словото на Бога, не само да кадят свещи и да се кръстят като кукли, така че като пусне по някоя славянска дума тук и там, някоя служба на славянски да разберат българите поне от време на време словото Божие, сърдят му се те - крякат; и какъв Бог тук, като не се разбира словото му от богомолците? И пак ще го загризе. И пак ще поеме нанякъде - вече женен, вече с деца - този път при корените си в Устово. Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...? “ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно? Разтриса те това чувство на индианеца Чийф Сеатъл, че в смъртта духовете, родени от мястото, ще присъстват независимо от това дали там сега е улица или гора, или непрогледна нощ (защото „смърт ли казах? “ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“. Къде си ти, мое коренче, посадено в чернозема на Вселената? Къде си, устовска пръст моя?
към текста >>

Къде си, устовска пръст моя?
Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...? “ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно? Разтриса те това чувство на индианеца Чийф Сеатъл, че в смъртта духовете, родени от мястото, ще присъстват независимо от това дали там сега е улица или гора, или непрогледна нощ (защото „смърт ли казах? “ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“. Къде си ти, мое коренче, посадено в чернозема на Вселената? Къде си, устовска пръст моя? И там нищо! Няма връщане назад, напуснатото, като си го изоставил, то вече го няма за тебе, там е мястото, но напуснатото го няма, зачеркнал си го от съществувание с преместването си. И пак във Варна. Ей го е и синът му. След дъщеря му Мария. Прати го да учи словото при хора, дето учат само Божието слово и нямат нищо общо с тукашните кавги, ревности, черковни политики - какво са те - вятър и облаци пред Божието слово! И как стана тя?
към текста >>

68. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

За сестра му Мария знаем, че е била доста независима, ярка по характер жена още от малка; през цялото време кака, която гледа на по-малкия си брат като на по-малък брат.
И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава. И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на църквата „Св. Атанасий“ в Хадърча „Брате, благослови мужа, именуемаго Атанаса Георгиева иже управлемъ бысть в...” * Нищо особено не знаем за Петър Дънов като дете. За сестра му Мария знаем, че е била доста независима, ярка по характер жена още от малка; през цялото време кака, която гледа на по-малкия си брат като на по-малък брат. Обича го наистина. Но не заради качествата му, а защото й е брат. И може би затова, че малкият сам много я обича. С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната близост, просто е залепен за нея. След много години тя разказва един епизод от ранното си моминство, когато баща й се показва, за да доведе вкъщи един кандидат, който е избрал за нея и от който тя е в ужас.
към текста >>

Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата.
Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата. Около тях са оградените с високи дувари дворове, през портите на които - когато са отворени - надничат криви плочници, цветя и декоративни храсти и полутропични дървета, които никога не вървят както трябва, и всичко е накриво и кипи от ярки цветове и веселотия. И пак във всички посоки се срещат чешми от дялан камък; украсени и изписани. Богатите турци обичали да дават пари за такива градски строежи - и не да отписват разноските от данъците си, а да им се запомни и споменава името като на добри варненци. Махалата на малкия Петър - както казахме - се казва Ченгене махлеси, с прочутия някога Ченгене пазар, на който е било училището. Циганската махала.
към текста >>

Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко.
Пълно с кръчми, дето разпасаните, весели, замашисти гагаузи гуляят, радват се на живота и се ръгат с ками. Наистина не си поплюват. Шибнат конете на файтоните среднощ и файтоните се кривят и кикерчат по калдъръмите, а по каприте им и в седалките самите те реват песни, размахват дамаджани; а файтоните са по два - в предния пиячите, в задния двама-трима небръснати цигани надуват зурните и кларнетите. През деня насред пазарчето идват да пазарят - сергии има с какво ли не - от плодове до локуми, пестили и детски залъгалки. А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с дамаджана да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори. Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко. С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа. Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика. Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град. Не е за деца.
към текста >>

Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти.
Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне. Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни.
към текста >>

От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни.
Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е. Построена е от Уилям Гибънс само тридесет години преди идването на Макклинтък. Някога това тихо, изолирано имение се е наричало от местните хора просто „Гората“.
към текста >>

По всичко личи, че с майка си, кака си и другия си брат (който умира малък) живеят в Хадърча, а поп Константин само от време на време идва да ги навести за по ден-два.
По онова време се носеха онези високи бели шапки и те, като се върнали при Макклинтък, му казали, че искат оня с бялата шапка. Това беше първата ми стъпка в призванието ми, ама все ми се струва, че е заради шапката, а не заради мене. Условието беше да проповядвам всяка неделя до следващата годишна конференция в Ню Арк, кажи-речи след четири месеца, а те щяха да ми платят сто долара. Малко беше, няма как, и ми напомня за оня индианец, дето се покръстил и взел да проповядва на неговите си хора по милост. А един от тях му казал: „Че то не си плаща масрафа така.“ А той отговорил: „Ами така е, каквото плащането, такава и проповедта.“ Така че и аз винаги съм смятал, че получавах точно колкото заслужавах за проповедите си.” * Може да се каже, че до тригодишната си възраст Петър много-много не вижда баща си. По всичко личи, че с майка си, кака си и другия си брат (който умира малък) живеят в Хадърча, а поп Константин само от време на време идва да ги навести за по ден-два. След раждането на сина му и особено след смъртта на чорбаджи Атанас в него се забелязва една особена ревностност в борбата за българщината във Варна. От това, което знаем за него, няма друг период в живота му, през който да е така активен и толкова решителен и безкомпромисен. Причината, изглежда, не е една, а цяла съвкупност от фактори, които може би и самият той не осъзнава. Представете си го. По времето на смъртта на тъста си Константин е само 35-годишен, як мъж в разцвета на силите си.
към текста >>

Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него.
Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община.
към текста >>

Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима.
- Индивидуални снимки има две-три, за които нямам представа кои са и какви са. Отваряме чекмеджето и се оказва, че това са седем-осем снимки на чужденци студенти, подарени на учителите им. Всичките са правени няколко години наред при фотографа Морисън в съседното градче на запад (не в Медисън, който е на изток), така че симпатягите от Дрю с цилиндри, бомбета и нови вратовръзки са пердашили по двама по трима по трамбоването шосе, дето минава пред желязната входна врата и са се смели, и са се връщали весели и доволни, защото отде да знаеш! - може да е имало хубави хамбургери с бира в градчето. И ръцете ми се разтреперват, защото какви личности те гледат от тези снимки само! Прострелват те, разсъбличат те с тези техни очи. Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност. Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима. Най-старият - Икономов - на гърба на снимката си е написал топло, искрено посвещение на учителите си: „Теологичната семинария Дрю, Декември 29/1874. Ваш с братски чувства, Й. И. Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но обичта му се усеща, колкото и контролирана. Трудно се разчита името на третия българин: силен, изправен, с очила и бакенбарди - самоуверен. Чета го като „Желясков“, но после - когато директорката ми казва - „Вижте, господин Славов, ще ви дам снимките сам да намерите как да ги преснимате, но вие лично ще ми ги върнете, разбрахме ли се?
към текста >>

Разбира се, ако бъдещият учен го търси по разни документи или в България, или в Америка, трябва да знае, че по него време чувството му за идентичност е много несигурно, което издава безпокойство, издава, че нещата не са точно такива, каквито трябва да са, че очаква нещо повече, без да може точно да сложи пръста си върху него и да е сигурен какво е то.
Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница? Защо - както казваше Паисий - в края на краищата да не знаем историята си - какво като я знаем, да не сме крастави, да не ни е страх, че ще научим нещо страшно за себе си, не вярваме ли в стамината си като народ и нация? Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после. Тук, докъдето сме стигнали, Петър Дънов се е записал да учи във Варна. Разбира се, ако бъдещият учен го търси по разни документи или в България, или в Америка, трябва да знае, че по него време чувството му за идентичност е много несигурно, което издава безпокойство, издава, че нещата не са точно такива, каквито трябва да са, че очаква нещо повече, без да може точно да сложи пръста си върху него и да е сигурен какво е то. Роден е в Хадърча, но ще го срещнете в някой регистър като роден във Варна. Баща му се казва Дъновски, но ето че вие го знаете като Дънов. А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на занаята на баща си, т.е. Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст.
към текста >>

Додето си щракнеш пръстите на ръката.
На нея дядо му седи на стол. Много висок. Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм. Голямо чело, кичур коса, самоуверено паднал встрани. Но не е надут, не е важен - той си е какъвто си е - голям мъж - и сърцето ти се свива пред него, но не защото ти се надува - просто си е Голям! Очите му гледат право в теб, нито изпитателно, нито строго, нито плахо, нито играят - гледа, за да види, и вижда всичко, и ще знае какво да направи. Додето си щракнеш пръстите на ръката. След това - училището във Варна. Първото. Блестящо училище все още по Бел-Ланкастерската система под грижите на Даскал Арабаджиев, но независимо от системата то година след година продължава по всичко да си остава първо. Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни. Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски. Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“.
към текста >>

Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“ Надигай се на пръсти, качвай се където можеш да гледаш над главите на тълпата.
Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава. В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете? Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“. Летят знамената. (Не в синьото небе, разбира се. Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“ Надигай се на пръсти, качвай се където можеш да гледаш над главите на тълпата. Параходът „Константин“ акостира. Варненският губернатор Драган Цанков посреща светлия гост. Чиновници, съветници, български депутати чак от Одрин. Хей! Ура, да живей! Люлеят се хората; викове! Представителки от нежния пол от всички народности с шапки с големи периферии. Говорят и ахкат, и много-много български не се чува.
към текста >>

И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста.
И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък.
към текста >>

Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства.
И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките.
към текста >>

69. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата.
Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
към текста >>

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>

Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.
Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря.
към текста >>

Влязоха в малък германски ресторант, където сервираха десерти, и им донесоха по един ябълков пай, и още две студени млека за отец Куцак и Гаврило с едно кафе на Петър.
Ако имате време, разбира се. Време имаха. Останалите украинци бяха заседнали на опашката и срещата им с тях беше след два часа. Не намериха кафе. Нито кафене. Влязоха в малък германски ресторант, където сервираха десерти, и им донесоха по един ябълков пай, и още две студени млека за отец Куцак и Гаврило с едно кафе на Петър. Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай чували с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко. Това не беше кафе. А ябълковата пита ставаше. Топла, сладка, ароматна - сигурно от кимона в нея. Всъщност беше си доста хубава.
към текста >>

Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят.
Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън. Официалното начало на записването беше насрочено за вдруги ден. На малката украсена покана, която Делчев връчи на Петър, пишеше: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов. Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън.
към текста >>

Още същия следобед бяха поканени на малък прием за новопостъпилите, за да се запознаят с учителите си.
Оттук нататък щеше да е Петър Дънов от Варна. (Когато след много години на „Изгрева“ на пейките под боровете се появява негов съученик от реалката и иска да му стисне ръката и да го прегърне, той ще го поставя на дистанция с думите: „Твоят съученик Петър Попов от Варна вече го няма. Замина си отдавна.“) Така беше решил. Оттук нататък нямаше да има лутане - той бе намерил света си. Така щеше да е на студентските му визитни картички, така щеше да е на визитките му, когато се върне в България, и така щеше да си остане: Петър Дънов от Варна. Още същия следобед бяха поканени на малък прием за новопостъпилите, за да се запознаят с учителите си. Бяха петима и Петър беше очи и уши, тъй като вече бяха станали известни не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка“. Ненадминати духовници и учени! Тук бяха всичките: патриархалният на вид Джеймс Стронг, който пръв бе дал тласъка да се построи тази семинария - с острите му скули, покрити с голяма бяла брада; красноречивият дебатист Самуел Юфам с рунтавите вежди над усмихнатите дълбоки очи и елегантно сресана коса; стабилният като скала, макар и не много едър доктор Джон Милей; доктор Крукс, сякаш отпуснат и надебелял, но пълен с идеи, с начинания, с готовност да оправи всичко, което има да се оправя по всяко време - безбрежен по обхват и прецизен в изпълнението. И разбира се, стройният като генерал доктор Бъц - красив и причесан - за когото при първа среща не ти трябваха никакви впечатления освен това, че доминира напълно над всички. Колко интересни бяха за Петър тези хора! Не само учителите, но и гостите (няколкото настоятели от Борда на директорите), администраторите, дори самите по-възрастни семинаристи. Бяха едновременно безкрайно прозрачни, близки, достъпни, очакваха да ги потърсиш, за да откликнат; сами го казваха на „новобранците“, и личеше, че не са празни приказки.
към текста >>

Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво?
Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си. В едно поетично послание: „Първия път, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук? “ И без да чака отговор, тръгна към библиотеката. Тази посока някак ме накара да мисля, че ме води да видя някоя рядка книга, стар ръкопис или исторически портрет. Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво? “... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „Гората на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе. Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева. Оттук, където стоя, от време на време долавям през върховете на дърветата на североизток озарени петна по далечните ниски хълмове. Точно на изток има дълги, леещи се лъчи светлина - нито правилни, нито красиви - просто мътни червени окраски и сини цветове; толкова тъмни, че едва ли не изглеждат мрачни. Върховете на брезите първи откликват на зората и много скоро перата им, увиснали и леко разлюлени, светят като нишки сребърен филигран.
към текста >>

(Работи и си взимай парите!) Листът се заклещи между пръстите му.
Срещата беше за два дай по Великденската ваканция. Чакалов въртеше очи под светлината над козирката си на новата наборна машина и мислеше дали му е мъчно, че напусна старата си приятелка - ложа номер двадесет и пет, където бе сричал и набирал „Филаделфийския Инкуайърър“ Марк Твен. Тогава се гордееше и му беше весело, като се шегуваха, че работи на мястото на големия писател. Сега - вече среднощ - му се струваше, че - голяма работа! - тези бързи наборни машини, тези автомати - бива си ги! Така трябва да е. Светът върви напред и ние с него! Прозя се, разтърси рамене и взе новодошлата страничка, без да пита защо му я носят толкова късно. (Работи и си взимай парите!) Листът се заклещи между пръстите му. Бяха няколко реда. В Кемдън неговият комшия поетът Уолт Уитман бе починал. Петър и Георги говориха и за него между другото. Няма как. Харесват не харесват хората - Уитман беше голямо нещо.
към текста >>

70. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък.
На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция.
към текста >>

Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие.
Ще проверят на база на дипломите и препоръките ви какви намаления може да получите, кое е безплатно за вас и кое не, какви квартири и стаи имат, къде са и колко струват. Ще ви дадат списъци на местата, където може да работите от хамалска работа на пристанището, където се получават най-много пари, през миенето на чинии и келнерството в кафенетата и ресторантите около Бийкън Хил, където се получава по-малко, но е лесно и подръка. Това е най- организираният източник на доходи всъщност и факултетът е подготвил всичко както трябва и по тази линия. Учебната програма е така нагласена, че от единадесет и половина до два и половина следобед не се учи, за да могат студентите да работят като келнери по време на обедната почивка, когато кафенетата и ресторантите от квартала са пълни. Много по-пълни от вечерното време, тъй като на обяд никой няма време да се отдалечава от кантората си, за да се храни вкъщи. Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие. Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно.
към текста >>

Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му.
Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата. Какво бе загубил? Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му. Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция. Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното.
към текста >>

Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си.
Букварът на трансценденталистите „Бхагават Гита“. И назад към ароматите на Персия: „Вагх о Бахар“. И розовата градина: „Гюлестан“. „Ануари Сухаили“. Джонсъновият том из санскритската класика: „Сакунтала“. Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета. Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори! Пътеката до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й.
към текста >>

Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид.
Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е последна дума на медицинската наука.
към текста >>

71. Георги Томалевски - Георги Христов

Може би това даваше кураж на Христо да се приближава до мене и, както си жъна, да откъсне от спуснатата ми риза цял ремък за превръзка на порязания си пръст.
Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах. Те пукаха и, когато ги просвах на въжето или на дървото да съхнат, по тях имаше дълги цепнатини. Може би това даваше кураж на Христо да се приближава до мене и, както си жъна, да откъсне от спуснатата ми риза цял ремък за превръзка на порязания си пръст. Има дни и нощи, когато в душата ми въстават съмнения, дали така трябва да бъде всичко, което правим. Има особено нощи, когато след усилената работа не мога да спя. Помня тия нощи. Тогава ние с Кръстю спяхме навън в двора. Той на своята тясна скамейка, аз на една стара изхвърлена врата, върху която метвах една черга.
към текста >>

Сядам на топлата пръст.
Аз ги казах и в началото, когато почнах да разказвам за ачларци. Изкопавам една бразда и спирам. Свалям леката си платнена шапка и усещам как вятърът се хвърля в моите обятия. Сякаш някой ме прегръща. Сам съм в тая вълнуваща се степ, но ми се струва, че някой стои тук наблизо. Сядам на топлата пръст. Чувам сърцето си и ми се струва, че то пее някаква песничка. После лягам на браздата. Пред премижалите ми клепачи слънцето праща безброй багри. Мисля си за щастието. Има ли щастие?
към текста >>

- Да, разбира се, - отговаря Христо, забива дръжката на мотиката в меката пръст и сяда кръстато на широката металическа част.
Какво богатство е това, което трябва да се брани с острието на кинжал. Учителя Беинса Дуно ни научи, че щастлив може да бъде всеки, който е близо до Господа, до Великата Любов. Когато Той се докосне до теб, ти ще бъдеш безкрайно щастлив. Копаем по браздите с Христо. - Христо бе, - питам го аз, когато се изравняваме - чувстваш ли, че има някои часове през деня, когато на нивата става неизразимо хубаво? - Да, разбира се, - отговаря Христо, забива дръжката на мотиката в меката пръст и сяда кръстато на широката металическа част. (Да се чудиш просто как го прави. Като че седи във въздуха, когато го гледаш отдалече.) - това са добрите татви. Татвите продължава той, са различни. Те са течения от небето. Слизат оттам като невидими потоци и се променят.
към текста >>

В делничния предобед оправяме из двора това и онова, товарим пръст на една кола, но сме много неспокойни и нажалени, защото Коста е заболял тежко от малария.
Ние сме привършили всичката работа. Житото, както знаете, е вече в хамбара. Слънчогледите са обрани. Маковото семе е складирано в една стая. Нивите са самотни, пусти стърнища, защото вече преваля втората половина на август. В делничния предобед оправяме из двора това и онова, товарим пръст на една кола, но сме много неспокойни и нажалени, защото Коста е заболял тежко от малария. От три дни положението му не се подобрява. Температурата му е висока, а очите му гледат много измъчено. Аз, Кръстю и Жечо - най-опасната и най- динамичната тройка, ринем една купчина пръст. С Кръстю тихичко коментираме състоянието на Коста и решаваме, че той трябва незабавно да отпътува от Ачларе и да почне бързо да се лекува. Маларията не е шега.
към текста >>

Аз, Кръстю и Жечо - най-опасната и най- динамичната тройка, ринем една купчина пръст.
Маковото семе е складирано в една стая. Нивите са самотни, пусти стърнища, защото вече преваля втората половина на август. В делничния предобед оправяме из двора това и онова, товарим пръст на една кола, но сме много неспокойни и нажалени, защото Коста е заболял тежко от малария. От три дни положението му не се подобрява. Температурата му е висока, а очите му гледат много измъчено. Аз, Кръстю и Жечо - най-опасната и най- динамичната тройка, ринем една купчина пръст. С Кръстю тихичко коментираме състоянието на Коста и решаваме, че той трябва незабавно да отпътува от Ачларе и да почне бързо да се лекува. Маларията не е шега. Но работата сега е как ще отиде до Карнобат. Разбира се, с колата. Всичко може да се отложи, но човекът да почне да се лекува.
към текста >>

Пред мене е моят малък дневник.
Струва ми се, че това, което разказах за Ачларе и нашата комуна, са повече външни случки, които на места са смешни и наивни. Но има друго нещо, за което ми е много трудно да говоря. То не се поддава лесно на разказване. Всеки един от нас, комунарите, го носи дълбоко в себе си. Сега вече се отказвам да рисувам хората и обстановката. Пред мене е моят малък дневник. Аз го разлиствам и зачитам. Ще прочета някои листа така, както съм написал върху тях моите преживяни минути и часове. Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна. Ще се опитам да събудя с тия страници някои преминали дни и нощи така, както те идваха и си отиваха от нашия живот. Дано някой от вас почувства трепета на нашия жаден за проникване в Божествения свят живот.
към текста >>

Ачларе е един малък подвиг, една страничка от пътя на безкрайните друмници.
Щом нашите коси са посивяли сериозно, какво остава за него. Ачларе е един неповторим опит за нас, осмината ачларци. Ачларе свети в нас. Над ачларските ниви има дълбоко лазурно небе и по него плуват малки облачета като окъпани агънца. Така ги наричахме с Христо. Ачларе е един малък подвиг, една страничка от пътя на безкрайните друмници. Той е един малък опит за нас и за Учителя Беинса, който ни изпрати там. В Ачларе ние напълнихме душите си със светли мигове, както напълнихме хамбара с узрелите златни зърна от обилната жътва. ________________________________________________ 116 Rote haare - Gott bewahre (Червени коси - Боже опази!). 117 Това са двете сестри Савови, родом от Карнобат. Бащата е Сава Теофанов Чаталбашев, а майката - Тодорка.
към текста >>

Той е един малък опит за нас и за Учителя Беинса, който ни изпрати там.
Ачларе е един неповторим опит за нас, осмината ачларци. Ачларе свети в нас. Над ачларските ниви има дълбоко лазурно небе и по него плуват малки облачета като окъпани агънца. Така ги наричахме с Христо. Ачларе е един малък подвиг, една страничка от пътя на безкрайните друмници. Той е един малък опит за нас и за Учителя Беинса, който ни изпрати там. В Ачларе ние напълнихме душите си със светли мигове, както напълнихме хамбара с узрелите златни зърна от обилната жътва. ________________________________________________ 116 Rote haare - Gott bewahre (Червени коси - Боже опази!). 117 Това са двете сестри Савови, родом от Карнобат. Бащата е Сава Теофанов Чаталбашев, а майката - Тодорка. Семейството има три деца - Мара - най-голямата, Теофана е средната и имат един брат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.81016182899475